преди 3 часа, _ramus_ написа:

При положение че дотук в темата никой не спомена нито веднъж понятието САМООЦЕНКА, освен рамус - някак си стана така че "не знам?

Така ли? Вж. споменаване от Понеделник в 22:07

на 25.10.2021 г. в 22:07, Търсещ истини написа:

Самочувствието, а така е дадено в заглавието, (без прекалено или ниско, т.е. не като количество, а като наличие) е абсолютно необходимо за каквато и да е дейност. Няма ли самочувствие, човек не се наема с нищо, той е едно мекотело. В дискусията, ясно е, се има предвид "завишена самооценка".

А сега относно начина на излагане на тези във форума. Моята мечта е представена от Платон в "Пир". Там група участници (при него конкретно мъже), които взаимно се уважават, излагат своите версии за предмета на дискусията. Те не си търсят кусури и приоритети, изслушват се именно защото са различни. Наистина, преди това, те знаят какво могат да очакват от гостите на симпозиона и вероятно не биха отишли, пък и домакинът не би поканил кой- да е от улицата. Така че наистина, отправям призив, нека излагаме свое виждане за предмета. Несъмнено би имало и слабости, които е редно да се отбележат, но да се критикува другия, без да има своя теза, просто не е позитивно. "Не зная как е, ама не е така". Все пак, тезите ни са несъвършени. Дори великите Птолемей, Нютон и Галилей са имали слабости в теориите, но тези теории са съществували. Коперник критикува Птолемей не заради слабостите, а защото е имал своя теза, т.е. бил е учен, а не критикар.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

А защо да е самооценка, а не самоувереност?

Намирам за изразително "самоувереност". Рамус намира за добро изчистена терминология, а в психологията е "самооценка", има го и в уикипедиите. Самоувереност е по- добре казано от самочувствие, защото самочувствие има и по отношение физическото състояние. (Как е самочувствието?- Абе днес съм малко болнав). Не ще и дума, използвайки "самоувереност", ще е ясно за какво става дума.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

думата "капан" е точна

Тук оставам на друго мнение, защото капан се слага от някого. 

на 25.10.2021 г. в 22:07, Търсещ истини написа:

Метафората за "клопка" въвежда неяснота. Пусто- мразя метафори в науките.

Значи някой е сложил тази клопка. Кой има интерес от нея?
А какви ще са последиците от попадане в "клопката"?
Защо точно самочувствието да е клопка? Или то е само стръвта? 

Естествено, това не ми пречи да разбирам, според способностите си, за какво пишеш. Моята забележка бе към автора на темата.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

т.е. бил е учен, а не критикар.

много моля, след като написах толкова по тезите си, докато вие спряхте на първия текст на който реагирахте лично - то вашата мечта в "ПИР" изисква може би друг тип пишещи, а и вие претендирате ли че сте (като) Платон. Мечтите са нещо лично, а не колективна цел.

Преди всичко за дискусия между интелигентни хора може би е нужна зрелост по отношение на интерпретация  на критика. Ако не е налице - вероятно е налице друг тип "дискусия", между някакви хора, които четат и съставят понятията си от уикипедия (тичайки след идеалите и мечтите си).

Разбрах ви чудесно, бяхте изчерпателен, благодаря!

Една песничка и за рамус: Tarja - I Walk Alone - YouTube

преди 22 часа, _ramus_ написа:

вероятно е налице друг тип "дискусия", между някакви хора, които четат и съставят понятията си от уикипедия

Форумните дискусии имат своите особености.

Те не са научни- в тях не участват учени.

Те не са приложни- специално в Други на калдата участниците не искат съвет или помощ, които да приложат. Наистина, от време на време някой пуска "Депресиран съм", обаче дискусии не стават. Не е като да му кажеш "Смени компютъра" или "Рестартирай". Питал съм такива за обратна връзка, обаче никой със страдаща психика не иска да се разголва пред много непознати или да каже как се е оправил.

Те не са популяризаторски- общо взето при популяризиране, един свежда знание, където е компетентен, друг по друга тема, докато тук всеки си има мнение по всичко.

Те не са учебни. Мисля, че учениците се интересуват от къде да препишат/копират нещо готово, което не е известно на даскала.

Тази отвореност на форумните дискусии е много сложна като състав и мнения и заради това се достигат несъществени резултати. Реалности.

ПП А  по отношение на уики- аз съм за това, че трябва да говорим на един език, а уики предлага прекрасни определения, които всеки може да свери и ако не е съгласен, да възрази, но ако е съгласен, тогава всички ще знаем какво е значението на думата, която употребява.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

уики

Само да споделя това:

 

Да се отрича някаква енциклопедия е смешно. Дори я има в "новата" ОС на Windows ...

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

трябва да говорим на един език

Проблема е познаване на българския език. Неща прочетени на английски не трябва да се превеждат буквално. 

мнозина английски говорещи имат проблем с българския. Той не е детерминиран. Постоянно се развива, но все пак не трябва да се видоизменя към друг смисъл в съществуващите понятия в него. 

преди 19 часа, Търсещ истини написа:

Тази отвореност на форумните дискусии е много сложна като състав и мнения и заради това се достигат несъществени резултати.

Реалности.

Поздравявам колегите по форум за "резултатността" и сложните форми на дискусии, на които са автори. Както и за анализа на "форумните особености".

Поздравления и за редовното и удобно използване на думичката "реалност" - всеки в неговата си 'дискусия'! Може би - защото "така я пише в уики".

Респект! Обнадежден съм и вдъхновен!

Е няма как ...поздравителните обръщения на немския депутат са рестриктед и ако иска някой не може да ги гледа другаде освен в ютуба, еле па тука....

Аман от поздрави!

Рамусе, нищо не пречеше съвсем просто и кратко да изразиш познанието, че въпросът със "самочувствие" касае два аспекта, както си го изразил в един абзац. И ако има клопка, тя е в самооценката и разминаването й с действителните нива на развити способности и умения. Сложният и "дълъг" изказ е препятствие за доста хора, но пък е "дразнител" за желаещи и те да го използват(при положение, че в пълнежа за обем вкарват малоумия)... това, ако го игнорираш, изразявайки за пореден път позицията ти, че не те вълнува кой кво, то значи така си дигаш пушек...колко да има как да "подаваш" дразнител на дразнещите се ...и да си заформяте хоро....

преди 6 часа, kipen написа:

Сложният и "дълъг" изказ е препятствие за доста хора

Преднамерено е. Не е винаги, но когато го правя създавам преднамерено "препятствието". Вече съм писал много пъти защо го правя.

Има още няколко "проверки" - това е, че обикновено вмъквам още в началото на текста "послание" към емоционално прочитане. Обикновено именно там "спират" и вече са реагирали. И като се случи - останалото вече или въобще не се чете, или е замъглено от стартираната негативна емоция. Примерите за емоционален 'стоп' са непрекъснати.

Дългото писане, по-сложните конструкции на изреченията, понякога обърнат словоред, различния понятиен пълнеж... Всичко това е именно с цел да създам "препятствие". Те го усещат чудесно

За да се прочете "дългото и да се проследи нишката през различния изказ" е нужна репетирана концентрация и известни умения с нея. . Личната емоционална реакция издава че това не са зрели хора, нямат опит, нямат все още дори основи... но пък - надувката е чисто комплексарска реакция и няма как да не я проявят - всеки по своя си начин.

Малката мишка не може да преглътне че някой пише нещо, дето тя да не й е възможно да смели. Множественото число, подпирането в клишета с които се подпира "сигурността" на вече валидираното социално одобрение... Всичко това са само щрихи на мишия свят, в сиво. Те няма как да допуснат че са далтонисти... щото "между тях си" всички са си така и това си е "норма". И остава само 'църкането'.

-------------

Така и така ти отговарям, да кажа, че тия ти последни коментара в няколкото теми направо къртиш - мерена реч, точен изказ, точни понятия и чисти извеждания. Не за друго - имаш си го, но рязко контрастира с "оня, разхвърлян и малко див" стил, дето праскаш доста често. 

И не - не те провокирам вече. Няма защо. Чудно ми е как намери начина да ме четеш, как преодоля "препятствията"... При положение че "почна като всички останали", ти намери постепенно начина и прехвърли летвата - при това сравнително бързо.  Може би спомогна трика - че видя "отстрани" как става при другите и се досети как да 'скочиш'...

Разбира се, не пречи и сам да забележа че ти също започна да променяш стила - ти също пишеш дълго, понякога с безкрайни подчинени изречения, сменяш шрифтове, сменяш изказ, редиш дълги "нишки" от силогизми, аналогии, сходства... Също е трудно да бъдеш "прочетен"...

От друга страна - тия последните ти... Човек, смях се до сълзи на иронията с "двете баби"...

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Чудно ми е как намери начина да ме четеш, как преодоля "препятствията"... При положение че "почна като всички останали", ти намери постепенно начина и прехвърли летвата - при това сравнително бързо.  Може би спомогна трика - че видя "отстрани" как става при другите и се досети как да 'скочиш'...

Дълго е за обяснение!  Пък и Нарциса си го нося, ама вече го познавам и не ми се "отпуска на крилете му" ...хубаво е, приятно е, ама после колкот високо, толко и дълбоко...

Но има нещо вярно и в това, че чрез други погледнах "отстрани", та да видя колко малоумно е да си вярваш, че си "прав", без да си проверил добре какво пишеш, пък и лицемерно да "го изиграваш" сякаш приемаш и "друга гледна точка с разбиране"(ти дъ видиш)....

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Човек, смях се до сълзи на иронията с "двете баби"...

Не знаеш колко време ми трябваше да си изградя представата за понятието "Анима"! Един път кът разбереш нещо и после е лесно да създадеш комедия...иначе е все "драма" или "трагедия"...

преди 13 минути, kipen написа:

ми трябваше да си изградя представата за понятието "Анима"! Един път кът разбереш нещо и после е лесно да създадеш комедия...иначе е все "драма" или "трагедия"...

Странно е. При мен за същия резултат не ми беше нужно въобще "анима"та.

Но пък - дълъг път, ДА.

Не само че е клопка, но по-големият проблем е необходимостта то да бъде постоянно подхранвано, изявявано, утвърждавано. Това са хора, които обикновено не могат да сменят гледната си точка - било поради ограничен капацитет или поради това, че са привикнали в изключителна степен с нея. И следват едни постоянни повторения в копмплект със свръхнадценяване на собствените твърдения и подценяване (а то всъщност не е и подценяване, а пренебрегване и първосигнално отхвърляне) на неудобните. Т.е. тези, които разклащат пиедестала на който са се изкачили.

Лесно може да се забележи, когато човек заменя твърденията по същество с твърдения, които целят отличаването му от другите. И понеже претенциите за високо ниво са трудни за поддържане, по-лесното е да изкараш другите глупаци и невежи. А и самата "игра" по манипулативното създаване на фалшиви представи за себе си и за околните, създава едно усещане за контрол, опияняващо и галещо самочувствието. 

Кога самочувствието не е капан? 

За мен, то не е капан, когато има развитие. Когато човек не го поддържа с повторения по един и същ начин, а винаги търси нещо повече от вече постигнатото. 

Не е капан и ако сравняването с другите не е самоцел, а средство за анализ на собствените силни и слаби страни, които в последствие да бъдат балансирани. В същото време тези сравнения трябва да стават и в двете посоки с приоритет на сравняване с тези, които могат повече, защото това ще ни подскаже какво и как да променим в себе си.

Не е капан и когато вярата, че нещо е във възможностите на човека бъде подплатена и с действия, а да не си остане само на думи. 

 

преди 18 минути, Just a Stranger написа:

Не е капан и когато вярата, че нещо е във възможностите на човека бъде подплатена и с действия, а да не си остане само на думи. 

Самия "капан" може да е, за да действаш. Така, че в дадена ситуация е по-добре да останат думите. 

п.п. Мнозина манипулатори "галят" самочувствието ти именно, за да направиш нещо.  

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

околните, създава едно усещане за контрол, опияняващо и галещо самочувствието. 

Ти напълно си изтрещял. Една обикновена думичка "САМОЧУВСТВИЕ"... и "клопката"... , твоята клопка забрави - религиозната клопка.

Като пиявица си вкопчен за тия си фикции. Околните, контрол, унижения, вярата, сравненията с другите... Повторението им няма да ги направи нищо повече от собствения ти затвор.

Това е то - удавник, който е с идеята, че вкопчен за демони, сенки и фантазии, маскирани удобно като "идеали" - се спасява от 'дъното'. Но ти си вече там и само фантазиите ти те поддържат да не забележиш къде си.

Тъжно е... но само донякъде, и в някакъв смисъл. Все пак - това сам си го правиш. Твое е нещо, което наричаш "живот'...

Щом така си решил... но и не - не си го решил. Просто... това е положението и от кутийката си няма как да излезнеш... Няма и защо - сам в собствената си присъда...

===========

 

Сега като се замисля над самочувствието, то може да е полезно на човека, ако му дава увереност, оптимизъм и сили за да следва стремежите си (надявам се, разумни и чисти); да расте и да се развива заради самото израстване, а не за да се сравнява с другите и да изпитва емоционално удовлетворение от превъзходството си - действително или въображаемо. Именно това последното е негативната страна на самочувствието и капанът, в който може да се попадне и да се затъне.

По отношение на т.нар. покритие на самочувствието, то за мен е достатъчно да дава увереност. Вярата, че нещо е постижимо за човека е достатъчна като покритие. И тук идва самооценката, която да разграничи възможното от постигнатото. Но тя не трябва да смачква самочувствието, оптимизма и вярата, нито да води до отчаяние - каквато и да е. Ролята й е само да посочи вече постигнатото, непостигнатото и възможностите за постигането му. 

Мдааааа - цели три години. Три години - все едно че не са минали, като се зачетат коментарите ти.

Не само три, така е от десетилетие. Едно и също, един маниер на "послания" и като дневник от някакъв личен разговор пред огледалото. Интермедиа на личния си свят през монолози от лични хрумки и фантазии. И формите на изказ - също са еднакви.

Не че нещо... но някъде сред фантазиите си за някакво "развитие" ставало въпрос. Те... думичките са толкова девалвирали... и толкова празни, че стават само за дъвка и театър.

Самочуствие, ... сам, самота - сякаш думата съдържа някакво послание за отделеност, отчуждение, което не ми изглежда особено подходящо като усещане за себе си. Предпочитам усещането да съм вълна в океана - едно с него и само с условни граници.

на 1.11.2025 г. в 22:10, Theros написа:

Предпочитам усещането да съм вълна в океана

Ми дааааа - нали и според другата тема ти винаги си 'сред някакви" , сред океана от другости, в които ти "предпочиташ усещания". Друг е въпроса дали си удавник в тоя океан, дали си рибка или крушенец. Щото ОКЕАНА е и символ само НА ЕДИН СВЯТ, извън който има други "вселени"...

Веселата част в случая идва от готовата заемка - с океана и вълната в него. Ако не беше заемката никога нямаше да ползваш за аналогия водния свят ( на океана) в който ти си чужденец и за теб той предлага напълно несъответствени условия да си "жив"...  Ама нали живееш около морето - кво пречи да се изфантазираш със заготовки, че измислянето на свои е твърде мъчна работа, дето не си заслужава заради некакъв си форум. 

Не знам как един толкова потънал субективист може въобще да има претенция колко е възвишен... какви "висши идеали" гонел и към какви чисти помисли се стремял, след като около всички се движат "какви усещания" предпочитал... И сякаш най-важното е да си избираш усещанията... кои били "повече подходящи".  Те тва прави субективиста да изтрещява някъде сред сънищата си, докато играе на това 'кой от тях предпочитал"