Само да допълня - клопка е всякакво самочувствие - и високото, и ниското.

Самочувствието е плод на егото, а то освен да ни вкарва в клопки, друго не може да прави...

Дори и да приемем, че Его = Аз, пак смятам, че егото е вредно.

Въобще усещането за "себе" и "аз" е разковничето.

Когато успеем поне за малко да се изолираме от личностното себевъзприятие, тогава сме истински.

Тогава изчезват и емоции като гняв, обида, ревност, тъга и т.н. Те са плод на усещането за Аз-а.

С две думи - успеем ли да забравим себе си, сме щастливи.

Будисткото просветление може да се определи и по този начин - да забравиш себе си...

А аз смятам точно отричането от себе си за вредно.

Защото като премахнеш емоциите като гнева, обидата, ревността, тъгата ти премахваш и радостта , щастието, любовта...

Скопяваш се сам себе си, заблуждавайки се, че си растение.

А Човекът не е само горест и тъга.Той е и щастие, и радост.

И ти си прав, че всико това ни се подшушва от Егото, но точно в това е и хубавото му.

Истински сме само когато сме цели - с радостите и скърбите, със всичко, което ни прави хора и когато се възприемаме като такива чрез собственото си познание за Аз, за Его.

Всяка крайност е вредна.

Истината е в доброто балансиране между егоизъм и себеотрицание.

Да съдиш е грях, грешка, ако предпочитате.

Да държиш думите ти да стоято под всичко, дори когато не си компетентен - това е грях, грешка, ако предпочитате.

Да категоризираш някой с лоши думи, защото му имаш зъб, това е грях, грешка, ако предпочитате.

...и нека безгрешния пръв да хвърли камъка...Амин

За Перник не знам, но жителите на София...Самочувствието на всеки един от тях ги вкарва в такива филми, че Хичкок ряпа да яде.

Пропуснахте "бацетата" от врачанско.

Всъщност и какво, като самочувствието Е клопка, не разбрах ?

...

Всъщност и какво, като самочувствието Е клопка, не разбрах ?

Пробвай пак! Вторият опит понякога е по-успешен.

Разбира се, че е клопка. Самочувствието е свързано с един вид обобщаваща оценка, която човек дава на себе си и на възможностите си, и ако тя е неправилна, то човекът не е наясно със себе си. В случая имам предвид както собственото надценяване, така и подценяване. И двете са заблуди. 

Все пак от двете надценяването е като че ли по-малко вредно. Надценяващият се е готов да действа, да опита да постигне това, което не е по-силите му. Е ще бъде свален на земята, но пък може и да научи нещо. Подценяващият се обаче е пасивен и трябва да бъде притиснат сериозно от живота и от обстоятелствата за да се осмели да действа.

преди 49 минути, Just a Stranger написа:

Надценяващият се е готов да действа, да опита да постигне това, което не е по-силите му.

А какво ще кажеш за евентуално нанесените щети от действията на надценилия се? И ако те са безвъзвратни? Пример - надценяващ се фелдшер прави мозъчна операция или шофьор в АЕЦ извърши неясна му манипулация, 'щот' си мисли, че много им разбира на копчетата в командния център...

преди 24 минути, цър-вул написа:

А какво ще кажеш за евентуално нанесените щети от действията на надценилия се? И ако те са безвъзвратни? Пример - надценяващ се фелдшер прави мозъчна операция или шофьор в АЕЦ извърши неясна му манипулация, 'щот' си мисли, че много им разбира на копчетата в командния център...

Всеки си носи последствията. Защото може да се намерят примери за негативни последствия и от бездействие, и от неувереност. 

на 22.10.2021 г. в 9:58, Just a Stranger написа:

Разбира се, че е клопка. Самочувствието е свързано с един вид обобщаваща оценка, която човек дава на себе си и на възможностите си, и ако тя е неправилна, то човекът не е наясно със себе си. В случая имам предвид както собственото надценяване, така и подценяване. И двете са заблуди. 

Метафората за "клопка" въвежда неяснота. Пусто- мразя метафори в науките.

Значи някой е сложил тази клопка. Кой има интерес от нея?
А какви ще са последиците от попадане в "клопката"?
Защо точно самочувствието да е клопка? Или то е само стръвта? 

Да речем, не става дума за "клопка", а за "поведение, което вреди на личността", а защо да не вреди на обществото? Хайде, вреди само на лицето с високо самочувствие. Ами, не вреди.

Самочувствието, а така е дадено в заглавието, (без прекалено или ниско, т.е. не като количество, а като наличие) е абсолютно необходимо за каквато и да е дейност. Няма ли самочувствие, човек не се наема с нищо, той е едно мекотело. В дискусията, ясно е, се има предвид "завишена самооценка". Хайде да видим дали пък тя вреди на личността. 

В младежка възраст, когато човек не знае на какво е способен, той премерва сили в достигането на различни цели. Опитва се да мести планини. В някои случаи го постига. Казват че откритята се правят от хора, които не знаят, че това е невъзможно. Значи детето и младежът е по- добре да имат завишена самооценка, което им дава по- голям шанс да стигнат до границите на способностите си.

Хора с проблеми. Тези, по- често са със смачкано самочувствие. На тях им трябва да го издигнат. Да отидат при шефа си и да поговорят за заплатата, да не се примиряват с тъста или тъщата, да не висят пред чиновника като наказани.

Хора, на които предстои промяна. Проблемите са същите като пред младежите- те не знаят до къде могат да се справят и за това е по- добре да са със завишено самочувствие. Ето, един, който е прочел само една художествена книга, стигна до премиер и ако не беше съмнителното му минало, можеше и да стане председател на Евро-комисията. Който се жени, отива в чужда страна, сменя работа, хиляди пъти е по- добре да имат завишено самочувствие, отколкото занижено или дори реално. Реалистът ще се спре пред непреодолимите трудности, а този с по- високо ще търси начин да ги преодолее.

Така че мнението ми е, че самочувствието не е клопка, а трамплин. Разчитайте метафората кой- както иска.  

 

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Така че мнението ми е, че самочувствието не е клопка, а трамплин. Разчитайте метафората кой- както иска.  

Ами, ще скочиш нависоко и ще паднеш отвисоко, ако не прецениш скока си правилно.

преди 48 минути, Just a Stranger написа:

Ами, ще скочиш нависоко и ще паднеш отвисоко, ако не прецениш скока си правилно.

Веднъж, дваж. Ако не се уплаши, научи кое е "правилно" и продължи, ще стане шампион. Нали?

преди 14 минути, Търсещ истини написа:

Веднъж, дваж. Ако не се уплаши, научи кое е "правилно" и продължи, ще стане шампион. Нали?

Няма да станеш шампион. Самочувствието не ти гарантира това. Дори и практиката не ти го гарантира, но като необходимо условие е много по-важна от самочувствието. Самата нагласа, че ще станеш шампион вече е надценяване. Нагласата, че би могъл да станеш шампион е нещо друго, защото тя е, която ще ти дава импулса да опитваш. Сега има го и моментът, че желанието да си първи е доста егоистично, но това е друг тема. За мен важни са уменията и владеенето им, а не да съм най-добър в тях.

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

Няма да станеш шампион. Самочувствието не ти гарантира това. Дори и практиката не ти го гарантира, но като необходимо условие е много по-важна от самочувствието. Самата нагласа, че ще станеш шампион вече е надценяване. Нагласата, че би могъл да станеш шампион е нещо друго, защото тя е, която ще ти дава импулса да опитваш. Сега има го и моментът, че желанието да си първи е доста егоистично, но това е друг тема. За мен важни са уменията и владеенето им, а не да съм най-добър в тях.

Толкова много не си прав, че иска просторен отговор. Дума по дума.

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Веднъж, дваж. Ако не се уплаши, научи кое е "правилно" и продължи, ще стане шампион. Нали?

Няма да станеш шампион

Звучи ми като заклинание. Няма и толкова. Всъщност самочувствието е необходимо, но не достатъчно условие. Другите условия- упорит труд, разумен подход към грешките и успехите, други и други са много важни и необходими. Обаче ако нямаш самочувствие, ще бъдеш изтикван и това няма да те амбицира да опиташ отново. Ще се примириш тези, които имат самочувствие и го афишират, да те избутват. 

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

Самочувствието не ти гарантира

Самочувствието самО не гарантира, но е задължително. Вж. преди това

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

Самата нагласа, че ще станеш шампион вече е надценяване.

Нищо подобно. Нагласата, че ще станеш шампион е стимул, желание, искане, активатор. Не се различава от искането да ядеш или да се ожениш. Това не е оценка за себе си, а нагласа, че ще достигнеш нещо. Пораженческите мисли са по- лошо, а реално да оцениш шанса си в една игра с неясен изход е невъзможно. Ако двама сте съперници за една жена, да си с нагласата, че тя ще те хареса е победа- държиш се като победител и тя наистина те харесва. Всички харесват мъжете, които са с нагласа за победители. Не разбирам как може да бъдат харесани мъжете, с нагласа, че може и да им опрат раменете в тепиха и друг мъж ще ги затисне отгоре.

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

Нагласата, че би могъл да станеш шампион е нещо друго, защото тя е, която ще ти дава импулса да опитваш.

Един приятел правеше тънката разлика между Искам и Иска ми се (би могло да стане). Това което разбираш като нагласа се вмества и в тази диада. "Искам" означава напористо и волево поведение. "Иска ми се"- мечтателно и пожелателно. Иска ми се, ама ако може от самосебе си, с късмет, пък ако не стане- здраве. Искам и ще вложа всички сили и начини, които зная, а ако не, ще намеря други, по- успешни!  "Би могло" включва моста за отстъпление. Истинските победители го изгарят.

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

желанието да си първи е доста егоистично

Това съждение е връх на нереалната оценка. Желанието да си втори не е алтруистично. Желанието да си последен- също. В природата водачите са най- важни за племето. Те са уникални и колкото по- добър е водачът, толкова по- добре е племето. Това, да станеш първи изисква да се пребориш с мнозина за първото място. Еволюцията изисква първият да е по- по- най. Колкото по- успешен е Първият в победите си, толкова по- добре за втория, третия и последния. Така че желанието да си първи е еволюционно полезно. Този, който е с желание за златна среда, той е егоист- не иска отговорност и усилия.

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

За мен важни са уменията и владеенето им, а не да съм най-добър в тях.

Благодаря, че споделяш лични предпочитания. Те са твой избор. Ако предходните съждения започваха също със "За мен", щях да се отнеса съвсем меко. Обаче беше не беше така. 

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Нищо подобно. Нагласата, че ще станеш шампион е стимул, желание, искане, активатор.

Кой твърди, че не е? Но в същото време е надценяване. Шампионът е един - най-добрият в определена област и период. Нищо против нямам някой да стане шампион, но подобна мотивация за превъзходство над другите, а не само до натрупване на умения, не намирам за правилна. А и в повечето случаи тя води до разочарование. Чувството за превъзходство и удоволствието от победата над съперника е допинг за много хора. Дори и да не си най-добрия, шампионът, то опиянение може да донесе всяка една победа. Много важно е в случая човек да може да анализира и осъзнае точно кое му носи наслада и защо. Дали примерно това, че е поставил на изпитание и проявил уменията си, или това, че е надделял над съперника. Границата е много тънка, но и от значение. В единият случай от значение е умението, развиването и утвърждаването му, а в другия- победата.

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Един приятел правеше тънката разлика между Искам и Иска ми се (би могло да стане). Това което разбираш като нагласа се вмества и в тази диада. "Искам" означава напористо и волево поведение. "Иска ми се"- мечтателно и пожелателно.

Ок, но каква е целта?. И каква е мотивацията? В това да се стремиш и да полагаш реални усилия за постигането на желаното, винаги има нещо полезно, но при правилна мотивация и правилно избрана цел, ползата може да е много по-голяма, а в обратния случай ползата да е съчетана и с вреда. В случая коментирахме стремежът да станеш шампион. По-горе показах две възмоности като мотивация - 1) развиване на уменията и израстване на самия спортист и 2) победата над съперника и удоволствието от превъзходството над него. 

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

ова съждение е връх на нереалната оценка. Желанието да си втори не е алтруистично.

Защо пък трябва да присъства желание да си втори? Ако съм най-добър ще стана първи. Трябва ли обаче да желая да съм най-добър? Съревновавам се единствено със себе си и се стремя днес да съм по-добър от вчера и утре да съм по-добър от днес. А ако бях спортист, не бих се поколебал да спечеля, ако мога, но не победата би ме мотивирала, а това да надграждам над вече постигнатото.

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

В природата водачите са най- важни за племето. Те са уникални и колкото по- добър е водачът, толкова по- добре е племето.

Природата е далеч от съвършенството. Това описаното е ок за едно стадо или примитивно племе. Само че стремежът да детронираш лидера за да станеш лидер е изцяло егоистичен. Водачът в стадото следва инстинктите си и изобщо не може да разсъждава за бъдещето му. И ако умре ще бъде заместен без проблеми. Тук изобщо няма цели и мотивация. Както и в много случаи желанието за победа не е нещо повече от себеутвърждаване. Да, се абстрахираме от спорта, където като цяло шампионите се определят на състезания. В политиката и в социалния живот, съревнованието има съвсем различен характер и той изобщо не гарантира победата на най-способния и най-подходящия за управляваната структура.

преди 21 часа, Just a Stranger написа:

Трябва ли обаче да желая да съм най-добър? Съревновавам се единствено със себе си и се стремя днес да съм по-добър от вчера и утре да съм по-добър от днес.

Не възразявам към личната ти позиция. В право си и се отнасям с уважение към това "съм", което използваш.

Току- що срещнах стихотворение със същата позиция, т.е. тази нагласа е често срещана

Цитат

 

Лаици

автор: pianisisimo 
 

Ех, Румене
едва ли някога със теб
ще разтърсиме Монмартър
но знае ли човек...
но важното е, че се учим
но важното е, че рисуваш
своето обдишвано море
с такова вдъхновение
и смееш се като дете
пък аз съм втренчена
във еклектичната мадона
измислям нови цветове...

Дърдорим без да спрем
и бликат форми и нюанси.
Следобедът ни прави реверанси.
Току поспре над раменете ни
надзърта в нашите платна
и пише донесения до вечерта
та а дано да се забави
и още малко, още съвсем малко
приглушена дневна светлина
да пийнем с чая и кафето.
Ех, Румене
разтваря се небето
и плисва радостта.

 

 

То ме насочва към философско- етическото разбиране на епикурейците. Тази наслада от творчеството, достатъчността на личното самоусъвършенстване.

Възразявам срещу възможността да стане общо правило. Ето пример с довеждане до абсурд- приемаме такова правило и в България се стремим да ставаме по- добри, но не и първи. Тогава идват разни ментарджии от странство и стават първи, защото искат да са първи. Да, те са егоисти, неморални, обаче ни управляват, яздят така да се каже. Споменатото епикурейство (да не се разбира вулгарно като "гледа си кефа", а като "кефи се от това, че е жив и става по- добър") си отива с римската република. Хората не искат да се мъчат, да носят отговорност с това да водят държавата. Следва империята, в която има просветени монарси, но има и тикви, а епикурейството е заменено от стоицизма- "яхат ни тикви, но ние сме умни и издръжливи". ...

А по темата- самочувствието е важно. Ако рисуваме за публика, трябва да се борим и да покорим Монмартър. 

на 25.10.2021 г. в 22:07, Търсещ истини написа:

Пусто- мразя метафори в науките.

Ок, но за наука някаква ли става въпрос? Ако се отнася до "психология" - какъвто уж е раздела, то още от началото на темата няма нищо от същата. Просто некомпетентността залива всяка тема.

Не е само заради това че някой не знаел нещо - но когато се касае за съждения относно казус и става въпрос за "наука" - се предпоставя значителен напредък в същото, ако се вземе предвид вече систематизацията на вече откритото в същата тази наука... Например - това:

на 26.10.2021 г. в 23:02, Търсещ истини написа:

Нагласата, че ще станеш шампион е стимул, желание, искане, активатор.

Не се различава от искането да ядеш или да се ожениш.

В двете изречения има маса неточности и проблеми - ако се касае до претенции за "наука":

НАГЛАСА ли е точно? Или има друга думичка за понятието. Отгоре на всичкото е сложно съставно - докато се стигне до "нагласа" преди това се минава през други моменти...

стимул, желание, искане, активатор... всъщност за елементи и фрагменти от образуването на МОТИВ и набирането на достатъчен потенциал, чрез който да се целеположи, после - да се проектира "постигането".

И - напълно се различава от "искането да се яде"...

Можете ли да уточните нещо друго - за вас има ли разлика между "искам" и "желая" или за вас те са синоними?

=======

казусът със 'самочуствието' въобще не е в самото явление, а неговото проявление и пълнеж. В народните разговори не се взимат под внимание значителен набор от детайли, които ситуират явлението САМОЧУВСТВИЕ сред напълно различна постановка. Едно от тях е че се наричат "САМОЧУВСТВИЕ" всички производни от неадекватната самооценка на даден субект. Но при достатъчен разбор - всяко от обобщенията взима различна посока от "общия извод".

В случая "самочувствие" дори не сте си го уточнили помежду си какво точно означава и всеки си кара по личното схващане, в което са налични разлики именно в несъзнателния пълнеж, който всеки си намира за да вложи, а в него... не е налично ниво, нито компетентност. Това е проблем на народното говорене, по принцип - твърде много се оставя на несъзнателни лични пълнежи, образувани най-често от "обща култура" или по всякакви аналогии, сходства... Това е заварено положение при всяка форма на самоосъзнаване, но идеята е след това да се предприемат конкретни стъпки в посока на осъзната и смислена реорганизация на понятийната система с която се отразява битието.

-----------

САМОЧУВСТВИЕ е народна думичка, която се явява повърхностно обобщение на степента на адекватност на самооценката в даден момент. Адекватността на тази самооценка има огромно значение за всяка деятелност, при всеки субект. Самооценката се гради цял живот и се основава на сложни наслагвания от личнии рефлексии, при това - реципрочно в хода на самото развитие на личността, което означава че се изменя заедно с етапите през които се преминава.

Тук отново е налице условна разделителна линия която може да внесе известно допълнително разбиране - САМОЧУВСТВИЕТО - с водеща емоционална компонента, и същото - в неговото ментално значение и пълнеж.

Основният проблем около което се водят народните разговори е именно ЧУВСТВОТО (откъдето идва и семантиката на думичката "самочувствие" ) от неадекватната самооценка , образувана в етапите с водеща емоциионална компонента. Популярността идва и от религиозните наслагвания и форми на народни поучения за него. Дали това е клопка... и относно какво - за мен не може да бъде сериозен казус, ако се подходи рационално и чрез научни методи.

Разбира се, че всяка емоционална самооценка е неадекватна. Дали ще е 'прекалено" или "занижено" - в емоционален смисъл това дори не опира толкова до самооценката а до нуждата да задоволи емоционални потребности, характерни за детския етап при всеки човек. И с това всички започваме пътя си към повишаването на нейната адекватност.

Обръщам внимание именно на това че САМООЦЕНКА  е ментално понятие, семантиката му идва от ОЦЕНКА - резултат от сравнение и съпоставки и синтеза на тия като форма на обобщение. Самооценка - е сложно съставен резултат от адекватността на рефлексията между личното отражение и психични процеси, спрямо физическия и социален контекст. Това е нужно за всяка деятелност и е мярка за нейната "успешност".

...... И още много друго, което никой няма как да засегне...

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

но за наука някаква ли става въпрос?

Колега, в критиката ти намерих много неуместни моменти, но ще ги игнорирам. Единствено мога да ти предложа, ако смяташ нивото на форума за ниско, приеми, че само ти можеш да се измениш по твоя воля. Остави другите, (игнорирай ни) и пиши на нивото, което смяташ за подходящо. Можеш да си сигурен, че ще те разбера/ем. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

в критиката ти намерих много неуместни моменти

Само това ли видяхте - критика и "неуместни моменти"?

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

пиши на нивото, което смяташ за подходящо.

Можеш да си сигурен, че ще те разбера/ем. 

Точно това съм направил, но вие май дори не сте прочели по-нататък от това, на което сте реагирали. 

Как да съм сигурен че " СТЕ разбрали" като освен че някой бил прочел "критика с неуместни моменти", за друго не става въпрос. Отгоре на всичко - дакларативно "ние ще те разберем". А дано, ама надали... ! Дали изглежда с нещо че освен "неуместните моменти" има и други - по-уместни? Или че е написано друго, а не "критика"?

Прави впечатление също, че интерпретацията на "критика" се стартира именно в началната част от текста - видно по подбора на цитата. А тази реакция на отхвърляне още в началото, е сигурен белег че "разбиране" няма как да се осъществи и именно по това мога да съм "сигурен". Всъщност сигурността не ме интересува с нищо, но друго си е уверението... някак си. 

на 28.10.2021 г. в 16:24, _ramus_ написа:

Само това ли видяхте - критика и "неуместни моменти"?

Може да се каже- Да. Надявам се сам да разбирате, че се насочвате към това, как се изразяваме, а не какво вярно или невярно казваме по темата, а това се нарича с модерният израз офтопик. 

Отнасям се с безразличие към подхода ви да скандализирате като път участниците да се изразяват и се активизира мисленето ни. Общо взето, не ми се влиза в препирни със скандалджии. Представете си, един, който е тръгнал да търси истината, а среща по пътя си хора, които са готови за щяло и не щяло да го дърпат за ръкава и предизвикват на кавга. Ще стигне ли целта си? Ще намери ли истината сред улични кавгаджии? 

Не ми се влиза в препирни, но това не е важното. Важното е, че не мога да предложа и защитя някаква ценна истина, която си струва отстояването, а воюването за нея да прави чест. 

Лека нощ. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Надявам се сам да разбирате, че се насочвате към това, как се изразяваме, а не какво вярно или невярно казваме по темата

Всъщност разбирам точно обратното.

Гледам моето написано и не виждам защо вие интерпретирате, че съм имал отношение към формата, а не към съдържанието. Точно за съдържанието става въпрос и в думите си съм засегнал отношението на две различни гледни точки по същото. Давам примери, ползвам контраст - чисто условно.

Но по-важното е - че нито търся препирни, нито ме интересуват. Поне с вас не можем ли да си позволим една по-различна форма на обмен, вместо инерциите от останалите престрелки и надпиране?

Сигурен ли сте че "сме прочели" едно и също - защото форумната история показва, че сме имали различни допирни точки по различни други въпроси? Реагирахте малко прибързано и някак остро - в прима виста. Ок, но не това е важното, нито че ми пречи. Виждам че сте овладели импулса и се връща честното отношение и трезвия анализ...

Тогава - защо да не се върнем на написаното по един по-сериозен начин? Повдигнал съм различни казуси, при това - точно чрез рационален подход. Те не са истини, не ми е нужно никакво отстояване, нито битки, войни или препирни... Въобще не ме интересува вие да виждате нещата по същия начин, нито да показвам колко знам и че моята истина е по-истинска от вашата, а призива ми е да се подходи сериозно в разглеждането ако е възможно - с минимална намеса на някои естествени защитни пориви и импулси.

Защитаване не е нужно - нито сте в опасност, нито някой ще ви вземе нещо, нито ще ви убива... Именно заради липсите на проблем - няма смисъл от интерпретирането на "лично отношение" - става въпрос само за казуси и отношението към тях.

Аз предлагам такъв подход от своя страна. Ако сте прочели - не мислите ли така? И ако ДА - не си ли заслужава да говорим за неща, без те да са 'ценни истини" и "да си заслужават отстояването". Знам защо е толкова важно това, за толкова много хора, но за мен - въобще не е важно.

на 28.10.2021 г. в 10:23, _ramus_ написа:

Самооценката се гради цял живот и се основава на сложни наслагвания от личнии рефлексии, при това - реципрочно в хода на самото развитие на личността, което означава че се изменя заедно с етапите през които се преминава.

Отново, сложно, отново се прави тъждественост между самооценка и самочувствие и отново рамусчуглу подхождал по научно.  

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Гледам моето написано и не виждам защо вие интерпретирате, че съм имал отношение към формата, а не към съдържанието.

За тая работа не трябва гледане и виждане, а да разберете защо другия потребител интерпретира. Уви точно с това Ви и ви изречение показвате липса на каквато и било психологическа квалификация. 

Един психолог не подхожда към друг все едно другия е престъпник. 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Поне с вас не можем ли да си позволим една по-различна форма на обмен, вместо инерциите от останалите престрелки и надпиране?

Някакво отчаяние съзирам?! 

...

Вие имате самочувствието, че сте разумен, научно ориентиран ИИ. Същото то ви е довело до това, че повечето и тук ви приемат на несериозност, на некомпетентност и образ който целта му е да унизи другия потребител. 

Във вашия конкретен случай, да, самочувствието ви е станало клопка. Идеален пример по темата. 

Дали не се налага да си преразгледате отново самооценката която градите?! 

Основния Ви и ви проблем не е формата на общуване, а съдържанието на личностите които са формирали вашето ИИ. 

...

Нека да видим кога не е клопка. 

Не е клопка когато след събеседване с другия, след показване на възможности успеете да допринесете благо на другия.

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Важното е, че не мога да предложа и защитя някаква ценна истина, която си струва отстояването, а воюването за нея да прави чест. 

 Това ли мислиш, че издирва Рамусчуглу тук?! Него не го интересува истината. Той се е вживял в образ, който е върховен коректор на другите. Да им навява колко са сложни нещата и само той ги умее. Да не посягат други към въпросните, а да чуват какво им нарежда негово превъзходно Рамусчуглу. 

В действителност, в истината няма ценност. Тя е само ориентир спрямо кое е лъжа. = Това е правилния психологически подход, т.е. да може да изкажеш истината. Мнозина обаче са на друго мнение. Те приемат, че другия лъже, било себе си, било другите. По този начин създават в себе си илюзия за истината. че извън лъжата всичко останало е истина. Това е грешния психологически подход, който довежда до това човек да не изказва истината, а да изказва някаква неистина, а в по-важни (ценни) за него неща дори да лъже. 

Ключът към какъвто и било успех е да си откровен. До колко обаче в тази среда, в "мрежата" е удачно?! 

Не очаквай от Рамусчуглу да ти отдаде чест. В същност си му привлякъл вниманието и желае друг вид обмяна на информация. Кой на кого ще дава и кой ще я ползва обаче не ще да си ти. Твоята ценна истина за Рамусчуглу е боклук. Сети се каква истина ще ти даде. Угодна за него.

Успех!

п.п, Все пак има развитие при теб. Може пък да му помогнеш на Рамусчуглу ...   

преди 11 часа, _ramus_ написа:

не си ли заслужава да говорим за неща

Заслужава си.

Ето тук говорим/пишем дали самочувствието е клопка, с корекцията вместо самочувствие да е завишена самооценка, а вместо клопка- негативни последици.

Моето мнение е, че завишената самооценка води до по- малко негативни последици от занижената. Иде ми на ум, че това е, когато занижената самооценка е масово разпространена, а народът е унижен. При условие, че завишената самооценка стане масова, а празните фукльовци се навъдят много, тогава ще е по- добре да пледирам за реалистична самооценка- да ги чукнем по носа тези надувалковци.

преди 8 минути, Търсещ истини написа:

реалистична самооценка

А кога самооценката е "реалистична"?

преди 14 минути, _ramus_ написа:

А кога самооценката е "реалистична"?

Не знаеш? Ами добре. Когато знаеш, че вдигаш 100 кг. и искаш да качиш на 100.5 е реалистично. Когато искаш да качиш на 110 е завишена. Когато имаш само тройки по математика, но се сърдиш, че не са те включили в отбора за олимпиадата е завишена, а когато залягаш да учиш за четворка е реалистична. Ако нещо в обяснението ми не ти харесва, моля изложи твоето виждане, а не слабостите в моето.

За самооценка- повече- вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Self-image и https://ru.wikipedia.org/wiki/Самооценка

 

преди 20 минути, Търсещ истини написа:

Не знаеш?...

За самооценка- повече- вж.

ок. При положение че дотук в темата никой не спомена нито веднъж понятието САМООЦЕНКА, освен рамус - някак си стана така че "не знам? Добре" и за "повече" - да видя "  линкове от уикипедия".

Дали питам, защото "не знам", но реакцията е показателна, заедно с "обяснителната" част. Добре, така да е.

След кратък анализ  решавам, че ще спра с участието си в този диалог. Направих нужното усилие ( поне по моя преценка) - приемете че съм некомпетентен и толкова си мога. Успех!

преди 57 минути, Търсещ истини написа:

Ето тук говорим/пишем дали самочувствието е клопка, с корекцията вместо самочувствие да е завишена самооценка, а вместо клопка- негативни последици.

А защо да е самооценка, а не самоувереност? Тази игра на думи, които се различават, но и припокриват, някак си като че ли отклонява от основното. 

На теб не ти допадна думата "клопка", но да предположим, че един човек поради високи самочувствие, самоувереност или самооценка се хвърли в начинание, което е свръх силите му. Не рискува ли такъв човек да попадне в капана на погрешната си преценка и да се провали? Така че думата "капан" е точна. Отделно стои въпросът, че той може да си извлече правилната поука след това и че е по-добре да направиш нещо, дори и да си се надценил, отколкото нищо да не направиш от страх от провал. Последното го споменах още преди седмица - високото самочувствие като цяло е за предпочитане пред ниското.