Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

sisone22

Кризата на европейските науки... и битийната философия

Препоръчан отговор


Позволявам си с цялото си нахалство да пусна тема по един проблем с който отскоро се занимавам. Надявам се да намеря умни хора за дискусия... И така, става въпрос прословутото произведение на Едмунд Хусерл "Кризата на европейските науки..." от началото на XX век и неговото продължение в "Битие и време" на Хайдегер. Там Хусерл си поставя, знаете, задачата да тръгне по нов път във философията (или както гласи тезата му "Към самите неща"!), път, прекрасно разбран и интерпретиран от единственият философ на XX век - Мартин Хайдегер. Та, какво според вас е бъдещето на Философията в Европа (защото в Америка такова нещо като "Философия" няма, просто са много тъпи), защо в крайна сметка класическата рационалистична метафизика на Лайбниц, Волф, Кант и Хегел се срина и успешен ли ще бъде замисълът на ХАйдегер, а именно, да се преосмислят основните гръцки (антични) понятия, най-вече "алетея"? Какво ще се случи изобщо с метафизиката в Европа и дошъл ли е нейният край?! И, според Вас, какви са перспективите и удачни ли са решенията на Хайдегер в "Битие и време". Ще ми е драго да обменя опит с всеки сериозно занимаващ се с философия. Накрая бих завършил с един цитат, повод за размисъл: "С ръководният въпрос за смисъла на битието изследването стои пред фундаменталния въпрос на философията изобщо. Начинът на разглеждане на този въпрос е феноменологичният (...) Изразът "феноменология" означава най-първо понятие за метод. Той характеризира не отнасящото се до неща Какво на предметите на философското проучване, а тяхното Как" (Хайдегер, "Sein und Zeit", с.30)

P.S. Ще помоля само БЕЗ цитати от Wikipedia, че е адски тъпо. Мерси !!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много и интересни въпроси, които според мен трябва да разчленим и да търсим отговорите им един по един, за да има някаква полза. Така ще дадем възможност и на повече хора да се включат.

Предлагам да започнем със следното питане: наистина ли има криза на науките, при положение, че наблюдаваме постоянните им успехи (I.&1), за да си изясним какво именно Хусерл разбираше под "криза на науките".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Евала, мен ... аз като долен метафизик, ще започна с един проблем (благодаря за Картезианското разчленяване, подсети ме да си препрочета "Разсъжденията" ) ... всичко тръгва от Огюст Конт и трактата му за позитивния дух ... именно така се заражда съвременният позитивизъм ( и проявленията му). На комерсиален език, работата е там, науката си прави открития, но всичко е само АНАЛИЗ, липсва метафизика, липсва рационално говорене, затова може да посочим, че се намираме в кризис... де факта, науката и нейното развитие е на Аристотеловата форма на мислене. По-късно всичко това избива при Ръсел, Мур и Карнап ... именно с това Хусерл ме заинтересова с идеята за феноменологията, която е нов опит за един вид трансценденция, достигане на феномена, откъм жизнения ни свят. Но винаги съм се чудил, какво би станало с науката, ако учените се захванат с метафизика (пример е Айнщайн в това отношение с теорията на относителността, но НЕ и надувкото Хокинг, особено спрямо критиката му към първа антиномия на Кант ... ) ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

всичко тръгва от Огюст Конт и трактата му за позитивния дух ... именно така се заражда съвременният позитивизъм ( и проявленията му).

С други думи "Науката не мисли", т.е. не се движи в измеренията на метафизиката, както ни учи Хайдегер. Всъщност първоначалното заглавие на Пражкия цикъл ("Кризата на науките като израз на радикалната криза в живота на европейското човечество") по-ясно отразява насочеността на Хусерловата критика. Според мен, позитивистката редукция на Конт и останалите, която сведе идеята за науката до наука за фактите, стана възможна поради провала на проекта за philosophia perennis, която трябваше веднъж завинаги и окончателно да разреши "вечните и последни въпроси". Искам да кажа, че не бива да слагаме каруцата пред коня, т.е. кризата във философията повлече тази в науката, а не обратно. И тук трябва да се запитаме може ли изобщо философията да бъде "строга наука", както искаше Хусерл? И ако не е, как би могла да изпълни претенцията си по отношения на частните науки? От тук и изгубването на вярата в разума с всички произтичащи от това следствия - ирационализъм, мизология, антисциентизъм...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен, позитивистката редукция на Конт и останалите, която сведе идеята за науката до наука за фактите, стана възможна поради провала на проекта за philosophia perennis, която трябваше веднъж завинаги и окончателно да разреши "вечните и последни въпроси" (...) И тук трябва да се запитаме може ли изобщо философията да бъде "строга наука", както искаше Хусерл? И ако не е, как би могла да изпълни претенцията си по отношения на частните науки?

Хех, май ще бъде диалог, но поне интересен ... дам, класическата метафизика и философия до Хегел наистина постигна много, благодарение на нея, най-малкото, днес има така прехвалената психология. Без идеята за СЪЗНАНИЕ и това, че от субекта (казано ала Кант - схемата) зависи цялата действителност, подобни уродливи сестри на философията нямаше да се родят. Факт е, че при схеми и диалкетика (дори у Шелинг) такова нещо като "ценност на самия живот" просто не се намира никъде. Че какво е една екзистенция пред ЧИСТОТИ МЕТАФИЗИЧНО МИСЛЕНЕ? (за мен нищо ... ). С Хусерл (и парижките доклади, които не съм чел, признавам, освен критически статии върху тях ... ) обаче има нещо странно. Философията като строга наука, търси своя МЕТОД, оттук и идеята за феноменология, но интересно е, че този така желан метод (макар и откъм времето и битието) отново може да продъни "новата" метафизика като се затвори някъде във вселенията... А относно приложението на метафизиката към науките, то ще е интересно ... за сега това е само идея (за мен частично реализирана от Айнщайн, затова и той е толкова абстрактен в разсъженията си), било ми е интересно, дали метафизиката има реална приложимост към коннкретни неща, т.е. дали може да работи в науките. Относно повличането на Хусерл, ами то, милите, в науката, няма как сами да достигнат в идеята, че са били в криза, те могат 5 века да се въртят на един проблем ( да търсят лекарство срещу СПИН), но пак ще са доволни от живуркането си ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

класическата метафизика и философия до Хегел наистина постигна много, благодарение на нея, най-малкото, днес има така прехвалената психология. Без идеята за СЪЗНАНИЕ и това, че от субекта (казано ала Кант - схемата) зависи цялата действителност, подобни уродливи сестри на философията нямаше да се родят.

Не подценявам успехите на метафизиката. Напротив. По-скоро, представях моя прочит на "Кризата". Все още с надеждата, че може да се включи и още някой или поне да прояви интерес ще си позволя кратко обощение нa част I. Ще съм ти благодарен ако ме поправяш и допълваш. Накрая ще дам и линкове към трудовете на Хусерл.

В началото, Хусерл уточнява, че не поставя под въпрос теоретичните достижения и методологията на позитивните науки, а изгубването на тяхната значимост, поради оттеглянето им от търсенето на отговор на основните въпроси за смисъла на човешкото битие. През втората половина на 19 в. в резултат на възхода на позитивизма и неговата идея за "прогрес" се стига до там, че "голи науки-факти, образоват голи хора-факти." Неговото питане е: Как въпреки безспорното развитие на науките се стигна до тази криза, която е симптом на цялостната криза на европейското човечество?

За да отговори на този въпрос Хусерл детайлно изследва възникването на науката на Новото време при Галилей. Следва Декарт, защото при него за първи път си дават среща двете противоположни тенденции, които предопределят развитието на европейската философия: физикалисткия обективизъм и трансценденталния субективизъм. Но аз малко избързах. В търсене на своята нова идентичност през Ренасанса, европейското човечество обръща поглед назад и открива в античността образец, който да следва и който го вдъхновява. Античният идеал е идеала за философската форма на съществуване, т.е. откриването на правилата, които произтичат от чистия разум. Философията вече не иска да е слугиня на богословието. Тя следва да се издигне до положението на една всеобхватна наука за тоталността на биващото, а всички частни науки да са нейни разклонения, които да служат на осъществяването на тази грандиозна задача. Защо това не се случва?

Като първо приближение, Хусерл отбелязва, че неоспорими разултати биват постигнати само в областта на частните науки и на първо място в математиката и природознанието, но не и във философията. Възникват грандиозни, но за съжаление взаимноизключващи се метафизически системи, което подкопава вярата във възможността да бъде построена една аподиктична и разширяваща се с времето философска сграда.

Тук един прагматик би попитал: "Е, и какво толкова, след като позитивните науки прогресират? Проблемите на философията са си проблеми на философите." Тук Хусерл отговаря, че проблемите за това дали изобщо е възможно съществуването на метафизиката засягат eo ipso и отделните науки, които намират смисъла и оправданието си като частни изследвания на различните сегменти на битието, именно във философията. Може ли, пита Хусерл, да се отдели изследването на разума от изследването на биващото, след като именно позаващия разум определя що е биващо?

И нещо много важно за разбирането на "Кризата", а и на мотивите, които са в основата на феноменологичните дирения. Хусерл подчертава, че учредяването на новата философия е праучредяване на европейското човечество на Новото време, едно човечество, което иска да се обнови чрез една нова философия и наука. Следователно, кризата във философията е равнозначна на криза във всички науки и в крайна сметка на криза самото европейско човечество (не мога да се въздържа да не отбележа европоцентризма на Хусерл):

"Скептицизмът по отношение на възможността на една метафизика, сривът на вярата в една универсална философия като предводителка на новия човек изразява тъкмо срива на вярата в "разума", разбран така, както древните противопоставяха епистемата на доксата [...] С това пропада и вярата в един "абсолютен" разум, чрез който светът има своя смисъл, вярата в смисъла на историята, в смисъла на човечеството, в неговата свобода, именно като способност на човека да постигне разумен смисъл на своето индивидуално и общочовешко съществуване." 1

Следователно, човек губи вярата във възможността си да постигне своето истинно битие като задача на епистемата, на разума и я подменя с релативистичното и мнимо битие в доксата. На изследването на причините на това явление и търсенето на решение е посветена част II и III.

А относно приложението на метафизиката към науките, то ще е интересно ... за сега това е само идея (за мен частично реализирана от Айнщайн, затова и той е толкова абстрактен в разсъженията си), било ми е интересно, дали метафизиката има реална приложимост към коннкретни неща, т.е. дали може да работи в науките. Относно повличането на Хусерл, ами то, милите, в науката, няма как сами да достигнат в идеята, че са били в криза, те могат 5 века да се въртят на един проблем ( да търсят лекарство срещу СПИН), но пак ще са доволни от живуркането си ...

Айнщайн, разбира се. Сещам се и за изледванията на аутопоезата на Валера-Матурана и някои други неща (за гещалтите е ясно). Обяснението, което Хайдегер дава на своята скандална фраза, която цитирах в миналия си пост ("Науката не мисли") е: "Например: физиката се движи в пространство, време и движение. Какво е пространство, какво е време, какво е движение, това науката като наука не може да реши. Значи науката не мисли, тя в този смисъл изобщо не може да мисли." Сега, нали е ясно какво би отговорил един физик. Не само, че метафизиката не ни е казала нищо смислено от научна гл. т. за прострнаството и времето, а и повечето философи изобщо нямат професионална подоготовка, за да схванат същината на проблема... Но всъщност аз вярвам в "новия съюз" , но затова по-нататък, че тоя пост стана много дълъг.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1 Този превод е на Мария Добревска.

ИЗТОЧНИЦИ за Хусерл:

http://husserlpage.com/ - немски и английски.

http://husserliana.narod.ru/works.html - на руски.

Има още много, разбира се, но мисля, че засега това е достатъчно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Явно повечето усещат единствено т.нар. финансова криза за която постоянно се говори, но може би и тя почива на една подобна, вече поставена като проблем, криза ... Не ми се иска да падам толкова ниско в разсъжденията си (високомерно изречение, хаха), но ... съвременният човек (визирам и българина с огромен риск да се отклоня), колкото и пари да получава заплата, ако в главата НЯМА нищо, винаги ще бъде недоволен. Според мен в България подобна криза се усеща, понеже научно дело НЕ се извършва. Е, има няклко ентусиасти от БАН, но всичко друго е пародия и преразказ. Лично на мен ми е БОЛНО именно за тази ситуация в страната, в която живея. Чалгата, простотията на българите и другите следствия са само, как да кажа ... въпросът е, че един народ БЕЗ култура, никога няма да може да разбере в какво се състои една Хусерилианска криза (колкото и абстрактни проблеми да поставя)...

Да допълня нямам много по Хусерл, но бих препоръчал една сериозна статия, намираща се в един труднооткриваем сборник (понеже не се продава по книжарници) ... съст. Канавров В., Донев Г. "Трансцендентални езици на метафизиката" у-ско изд. Неофит Рилски, Блг. 2009 г. , та в него има една хубава статия за Хусерл на доц. Майя Георгиева, точното име на статията не си спомням в момента (и няма как да сверя)!!! Иначе относно проблемите на времето, то за прехода към Хайдегер, нещата са много актуални. Знаеш ли, наскоро ми попадна: Стефанов А. Философия на времето. изд. Парадигма, София 2008 (годината не си спомням точно) и там именно се коментира това, което си посочил, за физиката и времето. Повечето хора и идея си нямат за проблемите на съвременната физика, относно що се отнася до време и пространство (най-вече за време). Решението на Хокинг е да въведе имагинерно време, за да избегне въпроса за началото на времето и това, което е "било" преди него; въпрос, на който Августин адски много се е мъчил, но дори решението на Пригожин пак се вписва в онова, което Хайдегер нарича "вулгарно време" на човека от улицата.

Не съм имал честта да се занимавам с херменевтика, но знам, че разбиранията на Хайдегер относно понятието "време" клонят в тази интерпретация. Оттук и критиката му спрямо Хегел в последните глави на "Битие и време". Дам, че обикновенният човек и физиците не могат да разберат, че дори Айнщайновата интерпретация на "време" е отново вулгарна, това е ясно...

И дам, Хусерл е закърмен с т.нар. европоцентризъм, един китаец или индиец няма да се терзае за подобни проблеми на мирозданието. За някои лаици техният светоглед е много по-значим, но и за това съм готов да споря, стига да има с кого. Иска ми се да се захвана с проблема "време" сега в магистърската си работа... благодаря за линковете на Хусерл, заради Хайдегер сядам да уча немски от есента. Иначе мога да ти препоръчам да НЕ си купуваш наскоро излезналия сборник на НБУ за Хайдегер, 90 процента от статиите не струват...

И май с теб ще си дискутираме сами (в което няма лошо, поне за мен, защото не си лаик), ми е интересно мнението именно за кризата на термина "време" и вулгарите му интерпретации ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами, въпросът ти заслужава сериозен отговор. Ще помъдрувам ден-два. Всъщност, моите интереси са насочени към разкриването на някои паралели между феноменологията (в хусерловата интерпретация) и феноменологията на мадхямака-сватантрика-йогачаря. А чел ли си Феноменологическият метод на Пламен Градинаров (Евразия, 1996)?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Извинявай, че отговорът ми се забави толкова, но се бе увлякъл по други неща.

Избрал си възможно най-трудната и интересна тема. В XI-та книга на "Изповеди" (там ли беше?) Августин констатира, че разбира времето, само когато не се опитва да го обясни и изследва, но в мига, в който насочва вниманието си към него се обърква напълно. Както казва Гадамер по този повод: "Всички големи, основни въпроси на философията имат тази структура, че не могат да се поставят по начин, който дава възможност, те да получат недвусмислен отговор. Те изглежда се изплъзват от посегателството на нашите понятия и все пак изплъзвайки се, продължават да привличат." (прев. е на Хр. Тодоров по Hans-Georg Gadamer, Gesammelte Werke, Bd. 4, Philosophie II, Tubingen, 1987 ).

Та според Августин времето е сътворено, защото се състои от три фази - минало, настояще и бъдеще. И понеже спомена Хокинг, нека си припомним неговата теза:

"... времето би могло да не се дефинира преди определен момент; когато се връщаме назад във времето, е възможно да се стигне до неопредолима бариера, сингулярност, зад която не можеда се премине. В такъв случай няма нужда да се пита кой или какво е причинил или създал Големия взрив. Да говорим за причинно-следствена връзка или сътворение значи имплицитно да допуснем, че е съществувло време преди сингулярността в Големия взрив. От 25 години насам знаем, че Айнщайновата ОТО предвижда, че времето трябва да води началото си от една сингулярност преди 15 млр. год. Но философите все още не са възприели идеята. И досега те се безпокоят за основите на квантовата механика, които са положени преди 65 год. Те не разбират, че предният форнт на физиката се е придвижил.

Още по-лошо е положението с математическата представа за имагинерно време, в която Джим Хъртъл и аз предположихме, че Вселената би могла да няма каквото и да е начало или край. Аз бях яростно атакуван от един философ на науката, че говоря за имагинерно време. Той каза: как може един математически трик като имагинерното време да има нещо общо с реалната Вселена? Според мен този философ бърка техническите математически термини "реално" и "имагинерно" число с начина, по който използваме понятията реален и имагинерен във всекидневния език. " (1992)

Казваш, че "... един китаец или индиец няма да се терзае за подобни проблеми на мирозданието". Тук не мога да се съглася, защото е достатъчно да си припомним гл. XIX на ММК на Нагарджуна. Но ако това ти се вижда не достатъчно убедително погледни следното:

Хайдегер и ндийската философия

Също и това: http://josephsoleary.typepad.com/my_weblog/2006/10/heidegger_and_i.html

Другото ще ти го пратя на ЛС, ако ти е интересно.

Поздрави!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С малко закъснение и аз ... прочетох отговора ти. В момента се занимавах с проблема "време" в творчеството на Марсел Пруст (в "По следите"); на пръв поглед сякаш литературата (в случая Пруст) няма нищо общо с проблема,но на пръв поглед. Ще стигна и до него... знаеш ли, идеята е на Августин, така е, от Изповеди. Какво ли е правил Бог преди сътворението - въпрос, който е дерзаел Августин; Хокинговата идея, с която избягва този въпрос, въвеждайки (според някои успешно) идеята за т.нар. имагинерно време... е предполежа от друг средновековен философ. Наричам го средновековен, въпреки че живее и твори на прехода между края на елинизма и началото на християнството, става дума за Боеций (на български "Пет трактата" в изд. Св.Климент Охридски, от поредицата с Фичино и Цицерон, мисля, че 2009г. е издавана). Останах като поразен... сега нямам до мен точен цитат, но в петия трактат Боеций стига до извод подобен на "решението" на Хокинг. Следователно е лесно чрез ОТО (с която сега се запознавам от изследвания на БАН) да се "решават" проблеми; наистина теорията за пространство-време е "метафизиката" на съвременните физици, но най-големият им проблем е да свържат действията на елементарните частици с тези на планетите, или Айнщайн с Нютон; не са си отговорили и на въпроса, какво представлява т.нар. тъмна енергия, изграждаща по-голямата част от Вселенат. Няма да припомням, че за оптите на ЦЕРН за възпроизвеждане на практика на E=mc2 вече НИКОЙ нищо не ни казва. Ако физиците успеят при сблъсъка на частици да "произведат" материя и да обяснят връзката с времето, ще постигнат много... но ако тяхното прословуто ОТО всъщност се окаже една бедна теория, то ще се види, че конструктите им, изцяло физични, всъщност страдат от кризата на Хусерл. Демокритско ми звучи (но обещавам да проучо ОТО) идеята на ЦЕРН - бутай частици и създавай материя. Да дойда на Пруст... поне за сега физиката е далече от т.нар. АЗ на метафизиката. Ще обяснят частиците, ще покажет как енергията става маса, не само как масата става енергия (в бомби), но ще отговорят ли на въпроса за възникването на "истинския" живот? Имам предвид следното, видно е след Декарт, че ние (хората като субекти) НЕ сме маси, дървета и животни и можем да употребяваме други "способности", наречени мислене, с тях ФИЗИКАТА НЕ СЕ ЗАНИМАВА! В много от изследванията за време се подпитва тактично, дали идеята за време НЕ е именно единствено продукт на Аза?! Тук стигам до Пруст... няма да говоря за романите му, а за проблема "минало". Всъщност за всички други обекти във Вселената миналото, след като изживеят мигът "сега" вече НЕ съществува ... само ние го ПОМНИМ?! За Анри Бергсон т.нар. време, което имаме честта да разделяме на три състояния: минало, настояще и бъдеще всъщност само усложнява проблема, защото разбива (така да се каже) цялостта на процеса или както го нарича Бергосн - на траенето (дюрее). И всъщност кризата може би идва от това, има ли физично време или се случват само процеси, които ние възприемаме като случили се в нещо такова като "време", което е изцяло продукт на "Аза" ни?! Има множество интересни неща в Пруст, неслучайно Дельоз и Рикьор (две от най-големите имена на миналия век) се занимават с романите му (основни с "Преоткритото време"). Макар и малко пресилено мога да твърдя, че както феноменологията на Хусерл и Хайдегер засяга проблеми за "аза" и времето във философията, така и Пруст го прави философски в "По следите"... и скепсис, до никъде съм като реални изводи... затова исках да има ентусиасти, които се вълнуват не само от чалга и ги занимава проблемът "време" и подобни метафизически въпроси. Нооо, явно желание няма, не всеки се тормози за смисъла на битието и за проблемите на онтологията! ;) Връщайки се на физиците, всичко което те правят по филмчетата по Нешенъл Геогр., за да се показват като умни и да разтягат един чаршаф с топки върху него, показвайки ИЗКРИВЯВАНИЯТА на пространство-времето и дрънкайки недомислени изказвания, с които си мислят, че физиката се е изстрелява светлинни години напред от всички останали области! :wink12: Проблем виждам именно в това, дали времето е само процес, т.е. постоянно изменение, движение, живеене на природата и обектите в нея или всъщност времето е нещо различно. Основно физиците се разделят на два лагера: А-теоретици и Б-теоретици. Първите подкрепят т.нар. динамична представа за време (минало, настояще, бъдеще), а другите т.нар. статична или блокова (именно че ВРЕМЕ НЯМА, а има само процеси). Затова залагалките на Хокинг са типични за мисленето на средновековните философи и аз НЕ виждам напредък в идеята за имагинерно време!!! Уместно е да припомня апориите на Зенон за природата на времето и движението! Зенон, Ахил, Стрелата и Стадионът ... невероятни са... доказват (уж) че реално движение няма, защото обектът постоянно трябва да изминава половината на разстоянието (от точка А до точка Б), а преди това половината на това разстояние, и половината на тази половина и всъщност си остава на едно място. Находчиво, устроумно и ... с възможности за приложение за евентуално пътуване в космоса. Ще млъкна за сега скепсис (и евентуално за други ентусиасти)... на проблема за природата на времето... къде отива изтеклото минало и има ли всъщност време ... удачно е да се покажат нещата на Пригожин за синергетиката и МакТагърт с разбиранията за НЕреалността на времето ... :wink12:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

става дума за Боеций

Удивително съвпадение или синхроничност по Юнг - вчера се бях зачел в "Нищетата на философията". Инак съм съгласен, че съвременните физически теории са толкова неспособни да отговорят на метафизичните въпроси, колкото и средновековните схоласти. Относно ЦЕРН, може би ще ти е любопитно следното:

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=o5dNg6pmgPg&feature=related

Има и втора част.

За парадоксите - Зенон, разбира се. Ето и паралела с Ария Нагарджуна в ММК 19:

1. Ако настояще и бъдеще са обусловени от минало,

то настяще и бъдеще

биха съществували в миналото.

2. Ако настояще и бъдеще

не съществуват в миналото,

как би могло настояще и бъдеще

да са зависими от него?

3. Не-обусловени от миналото,

настоящето и бъдещето

не могат да се установят.

Следователно, нито настояще,

нито бъдеще са налични.

4. В същата форма следва да се определят

настояще и бъдеще

и свързаните с тях концепции като

най-високо, най-ниско и средно, идентичност и т.н.

5. Не-статично време не се възприема.

Статично време не се възприема.

Дори, ако възприетотот време се възприеме,

как може то да бъде познато?

6. Ако се допусне, че времето съществува

в зависимост от нещо съществуващо,

как е възможно да има време без съществуване?

Никое съществуващо, каквото е,

не съществува реално.

Как тогава е възможно времето?

Превода е на Димитър Иванов от НАРАДЖУНА. ФИЛОСОФИЯ НА СРЕДНИЯ ПЪТ„ С. 2008 (освен, че имам забележки към този превод, макар че е чудесно, че е направен, самата книга съдържа коментарите на Дейвид Калупахана към строфите, т.е. представя неговата частна гледна точка...).

За Пруст мога само да кажа: хора ЧЕТЕТЕ ПРУСТ и няма да съжалявате!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще бъда дълъг, но надявам се НЕ многословен; ех, скепсис, отпраши по посока на изтока и източната философия, запрати ме в област, в която изобщо НЕ съм добър, пък и да ти кажа, нямам НИКАКВО желание да бъда такъв. Ще се постарая да задълбая в парадоксите на цитирания от тебе господин, не му запомних името. Само ще вметна, в будистката гносеология например, нямало обект ... страхотно. Винаги се чудя, как хората се занимават с глупости, не знам, връщайки се към Хусерл, ами Европа е ИЗБРАЛА да бъде рационална ... като ми замешат този “велик” Изток и си мислят, че са открили топлата вода. Искам да започна на първо място с Боеций, предния път нямаше от къде да цитирам, но ето цитата, който ме впечатли: “Той е винаги, защото в Него е “винаги”-то на настоящето време. Разликата между настоящето на нашите неща, което е “сега”, и на божествените е такава, че нашето “сега”, протичайки, съставя времето и вековечността, божественото “сега” обаче, бидейки постоянно траещо (или по Хокинг имагинерно?), неподвижно и устойчиво, съставя вечността, към което име “вечност”, ако прибавим “Винаги”, ще получим неговия, т.е. на “сега”, непрестанен и неуморен, а чрез това неизменен бяг, което е вековечността” (с. 22, Боеций, А., 2008, Теологически трактати, у-ско изд. Св. Климент Охридски, София). Доколкото с моите скромни възможности го разбрах в контекста на книгата, Божието “сега” е именно една таква вечност, в която НЕ откриваме протичане на времето. Банално, но ясно си прозира Аристотело-Птолемеевото дело в “De coleo”; според любимеца ми Аристотел, т.нар. поднебесен свят се променя, за разлика от стабилния космос. Тук не искам да обръщам към космологическите разбирания на античността, към които храня пиетет, най-вече към “За небето” на Аристотел, които рязко влиза в конфликт с учителя си Платон и неговия прословут “Тимей” (идеята му за многостените и тяхното вписване, уникална!!!). Винаги съм си мислел, че дори нашият век е твърде много Аристотелизиран, т.е. колкото и Аристотел да е реформиран впоследствие, то все още голяма част от заблудите ни произтичат от факта, че в много отношения следваме възгледите му. Във “Физика” Аристотел говори за различните физични моменти на време, до Хюм тези парадокси си стоят (Кант прави реформа, но тя е малко по-различна, защото НЕ се занимава с физичното време на физиката)... Ясно е, че средновековните другари са под властта на Аристотел, иначе ще имат много проблеми по отношение на свободната воля на човека и въпросът колко знае и какво Бог от бъдещето? Самият Боеций, още преди Абелар, е толкова спекулативен в разсъжденията си по тези въпроси и най-вече до проблемът “Тройца” – основен за средновековната философия. Да се върнем на времето, любимкото Хокинг в “Кратка история на времето” пише: “И Аристотел, и Нютон вярват в абсолщтното време. Според това вярване интервалът между две събития може да се измери недвусмислено и ще бъде еднакъв независимо кой го е измерил, стига да се използва верен часовник” (с.36, Хокинг, С., 1998, Кратка история на времето, изд.ИНФО Дар, София.). Саркастичен е Хокинг спрямо Нютоновите разбирания, все пак днес милият инвалид заема същото място в Лукасовото общество, което е принадлежало на Нютон. Това върху което искам да акцентирам е следното ... хубаво, няма Едно време еднакво за всички наблюдатели, Айнщайн реформира този възглед, но НЕ казва нищо повече за природата на времето, освен че то е различно за всеки наблюдател. В крайна сметка какво е ВРЕМЕ? – нищо, сега пак не знам, само физиците се гордеят, че говорят за пространство-време и единен континуум. Стррааахотно, затова един физик НЕ може да разбере Кант (да повторя). Физиците задълбават проблема с т.нар. СТРЕЛИ НА ВРЕМЕТО, не знам дали ги разсиквах ... термодинамичната стрела на времето е свързана с Втория закон на термодинамиката. Оттук става ясно, че интервалът “минало” е изгубен ... Интересно ми е следното: според Айнщайн и теорията за свързаността на време и пространство, то едно събитие се случва и ние може да разберем за него (напр. умирането на една звезда) след милиарди години. нашите радиосигнали МИНАЛИ вече като събитие на земята, СЪЩЕСТВУВАТ сега в космоса ... интересно е дали това минало се губи? Може и да не е въпрос за отговаряне, т.е. да е сериозен, но поставя още един проблем – нашето минало, когато (и АКО) пристигне на разумна планета ще съществува с тяхното настоще, но ние ще живеем в нашето бъдеще от този минал момент, които те са установили за нас!!!  Тарикатско, мога да го разтягам до безкрай, но това НЕ ми изяснява природата на времето ... къде да физиците сега?! Да дойдем на Хайдегер: “Фактуалното Бъдене-ето-на държи сметка за времето, без екзистенциално да разбира времевостта. Елементарното отнасяне – включване на времето в сметките – се нуждае от разяснение преди въпроса, какво значи, че: биващо е “във времето” (с.306, Битие и Време, изд. Марин Дринов). И така, стигнах до Хайдегер ... какво значи, че биващото е във времето... мисля, че сега трябва да отговорим на този въпрос, затова не ми харесват индийски спекулации относно самото ВРЕМЕ! В анализите на времето се разглежда, така да се каже, времето само по себе си, но време без обект НЯМА, следователно тепърва се оказваме пред мистерия ... физиците го напипват, дам, но остават с напипването ... Затова в “Битие и време” Хайдегер се опитва да се оттласне от ВУЛГАРНОТО разбиране за време, за мен то идва още от Аристотел, защото в това време няма връзка с обекта ... възможно е самият обект да “създава” време ... ще завърша с един цитат, за да не изчерпвам проблема за сега: “На въпроса, дали и как на времето е присъщо “битие”, защо и в какъв смисъл ние го наричаме “биващо”, може да се отговори, едва ако е показано, доколко самата времевост в цялото на овременяването си прави възможно нещо такова като разбиране за битие и заговаряне за биващо” (с. 307, Битие и време)!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре, оставяме настрана разните източни г-да със странни и труднопроизносими имена :rolleyes: и се завръщаме към Хераклит, който ни казва, че всички наши възприятия се ситуират в пространствено-времева рамка. Ще започна с пространството, че е по-просто и достъпно за анализ. Най-общо имаме следните типове или форми на възприемане и осмисляне на пространството:

Органична, която е присъща на всички живи организми и им дава способност да се адаптират към околната среда. Тази способност произтича от несъзнателни, еволюционно развити и установени импулси, които можем да наблюдаваме при новородените човечета, но още по-изразено при животинките.

Перцептивна представа за пространството, която има комплексен характер, защото съдържа оптични, тактилни, акустични и кинетични усещания.

Абстрактна или символна представа за пространството, която е присъща само на хората. С известно основание можем да твърдим, че това е за сметка на закърняването на органичните и перцептивните ни способности.

Що е то символно, абстрактно или геометрично пространство? Още Нютон (в Pricipia) ни предупреждава да не бъркаме абстрактното, математическо пространство с перцептивното (сетивно възприемаемото). Критиката на епископ Бъркли е нацелена точно тук, защото той сочи, че това понятие за пространството е напълно имагинерно и няма никаква реална физическа или сетивна основа.

Примитивният човек овладява пространството конкретно в съответствие със своите нужди и интереси и не може да отиде отвъд това възприятие. Примитивното пространство е хетерогенно, защото е изградено от визуални, акустични и обонятелни образи. Абстрактното, геометрично, математическо пространство, което откриват гърците е хомогенно и универсално. Къде е разликата? Разликата е, че когато сме способни да мислим пространството по абстрактен начин можем да го репрезентираме (възпроизвеждаме), напр. като чертаем скици и карти. Това е трудно осъществимо за един примитивен човек, който се ограничава до това да манипулира заобикалиящия го свят, но не се опитва да го осмисли абстрактно. Революционната стъпка, обаче, е направена не от гърците, както обикновено се твърди, а от вавилонците, които откриват астрологията. Сблъсъкът между две култури (шумерската и акадската) ражда символния език, който е в основата на математиката... Но това е друга приказка.

Дай сега да минем към времето...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще си позволя да се намеся в темата от позицията на невежа и понеже е зациклила/темата/ няма да прекъсна диалога, който като акваланг навлиза във все по-дълбоки води. Не искам да омаловажа достиженията на философите преди и сега , далеч съм от тази мисъл, напротив именно благодарение на съграденото и сглобеното знание , може да се се гради в сферата на полезното. Положението е такова , че човек и да разбира нещата на интелектуално ниво , дори и да ги осмисли , не ги приема , заравя ги в някое чекмедже, защото им липсва живец. Както децата схващат по- бързо , когато нещо е поднесено забавно и възприемат нещата на емоционално ниво , така и възрастните имат нужда не да осмислят , а да приемат Размахването на пръст и соченето -това да , това не- води само до ваденето на пръст / знаете какъв/ та затова Scepsis рагирах така на онзи откъс от модерността , да не доворим , че начина на изказ е много важен , а онзи направо стържеше по струните :whist:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Размахването на пръст и соченето -това да , това не- води само до ваденето на пръст / знаете какъв/ та затова Scepsis рагирах така на онзи откъс от модерността , да не говорим , че начина на изказ е много важен , а онзи направо стържеше по струните :)

Ами, аз почти се съгласих с теб, особено относно изказа, но продължавам да подкрепям основната идея, макар че авторът не я е изразил по най-подходящия начин. Темата не е зациклила, а просто се разгръща бавно и постепенно. Благодаря, че се включваш.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В еволюцията на представите за пространството и времето има разлика, защото пространството се отнася към външния опит, който е свързан със сетивността, а времето се познава, преживява и осмисля вътрешно. Все пак, има и сходства:

Още Хераклит посочва, че не е възможно да влезем два пъти в една и съща река. Следователно, трите времеви модуса (минало, настояще, бъдеще) образуват неделима цялост, която Лайбниц изразява по следния начин: "Настоящето е заредено с минало и бременно с бъдеще." (Le present est charge du passe, et gross de l'avenir). Настоящето ни състояние е детерминирано от нашето минало и ще се отрази и изрази в нашето бъдеще, по един или друг начин.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Според физикалисткия възглед, ПАМЕТТА е обща характеристика на всеки жив организъм и се изразява в способността му да съхрани спомена за дадено събитие като латентен остатък и да формира реакция. Макар да е вярно, това схващане е механистично, защото не изяснява значението на припомнянето при човека. Паметта имплицира комплексен процес на идеация, при който предишните впечатления не само се репродуцират (повторно се възпроизвеждат), но и се локализират като компоненти от една темпорална общност (минало, настояще и бъдеще) и интиципират (пораждат) очаквания и опасения. Този процес има креативен характер, защото е свързан и с планиране, творческо реинтерпретиране и преоценка.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Още по-съществен аспект на възприятието ни за време е ОЧАКВАНЕТО ни за бъдещето, защото обикновено сме обладани от нашите грижи, опасения, очаквания и надежди. Така пропускаме настоящия миг или това, което се случва тук и сега или по думите на Хораций: "Откажи се да търсиш какво ще стане утре." (Quia sit futurum cras fuge quarere). Всеки жив оганизъм има инстинктивно (еволюционно формирано) поведение, което е ориентирано към оцеляване на вида, а при висшите организми (напр. шимпанзетата), че дори и при низшите безгръбначни има и антиципация, т.е. предусещане, отгатване, предвиждане. При човека, обаче, не става дума просто за очакване и предугаждане, а за формирането на идеал и планиране на поведение, което да доведе до неговото осъществяване. Има и един друг аспект на очакването, който можем да наречем профетично бъдеще. Той има символно-религиозен и митологичен характер, но смятам засега да спра дотук...

ПП Още ли смяташ, че философията е скучно и безплодно занимание? Това не е далеч от истината, що се отнася до някои философи и учени, но е малко едностранчиво. Ще припомня историята за гръцкия философ Талес, който веднъж унесен да наблюдава и изучава небесните тела, паднал в една дупка. Неговата предана и неизкушена в науките слугиня с право му се присмяла, че стремейки се да познае загадките на Всемира, той не забелязал дупката, която била пред носа му. Коментарът на Хегел към тази история е, че немислещите хора не могат да паднат в дупката, защото винаги са в нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо не четеш в прав текст - не смятам , че е безполезна , напротив , а че съм си слугиня , признавам си и то с кеф , на тези които обичам , не става дума за това , а за прекалената рационалност и сухота и теоретичност оттогава та досега , а оттам до ниския коефициент на ползваемост, ако мога да се изразя така

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо не четеш в прав текст - не смятам , че е безполезна , напротив , а че съм си слугиня , признавам си и то с кеф , на тези които обичам , не става дума за това , а за прекалената рационалност и сухота и теоретичност оттогава та досега , а оттам до ниския коефициент на ползваемост, ако мога да се изразя така

Уф, че съм тъп! Изобщо нямах предвид теб. Процентът на ползваемост е различен при различните хора и през различните епохи. Напр. при стоиците е висок, а днес е доста по-нисък...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уф, че съм тъп! Изобщо нямах предвид теб. Процентът на ползваемост е различен при различните хора и през различните епохи. Напр. при стоиците е висок, а днес е доста по-нисък...

Защо , ти си умен ,а аз съм тъпа , приемам

Защо технолоогиите се развиват , а съзнанието не, защо

Не може некой да ми говори празни приказки , че едва ли не в условията на нета , се размивали неговите представи за света и че никой не го ебава за слива , ако не признаеш , че това е отживелица, значи си ....не знам

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо , ти си умен ,а аз съм тъпа , приемам

Ей, че си докачлива :ph34r: Тъкмо обратното е, т.е. жените са значително по-мъдри от мъжете. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямаше ме известно време, виждам че някакво развитие по темата има... не знам дали мнението за рационалност и суховатост беше изцяло към начина на изказ на т.нар. научна философия?! Сблъсках се със същия парадокс, ще започна от него, за да мина към по-съществени неща ... Бях с две девойки на кафе и след като се разговорихме за философия, те ме ОБВИНИХА, че говоря сякаш съм ЗУБРАЧ; че НЕ се интересувам от ОБИКНОВЕННИЯ ЖИВОТ на нормалните хора, ами им говоря за битие, онтология и логика. Замислих се, странно е, но повечето хора, сякаш НЕ МОГАТ да асимилират обикновенни неща, когато метафизично се говори за понятия като "време", "пространство" и т.н. те искат ВСИЧКО да им се представя сдъфкано, ясно, достъпно?! Питам, може ли да има развитие на мисленето, ако всяко постижение се впуска за пре-обяснение няколко века в книжки със серия "ДЪМИС"?!? Къде му е ползата?! Като не разбираш, ами стани психолог, стани стругар, стани МЕНИДЖЪР, днес са толкова модерни тези "занаяти" - нищо не може да забрани на хората да бъдат каквито поискат, не на всеки е дадено да се "бърка" в тайните на Вселената, мисленето и такива проблеми ... Аз съм твърдо против, че, например "Критика на чистия разум" - понеже хората не я четат и НЕ я разбират, например, трябва да се сведе до книжка с картинки, която да е забавна и на 15-годишно дете!!! Да премина към проблемите на тази тема, един от аспектите й е именно такъв... мисленето дотолкова се е технологизирало, че на хората им е УЮТНО да живеят така, те, обикновенните хора и без това НИКОГА не са се замисляли реално за подобни проблеми, а сега имат милион заместители да НЕ мислят за нищо - телевизия, компютри, кино, дискотеки и т.н., а другият проблем е, че дори тези, които УЖ мислят, пак остават в посредствени граници единствено на видимото и в границите на опита!!! :cool: Ето тук е проблемът; във "Философията като строга наука" Хусерл споменава, че досега във философията има само СУБЕКТИВНИ МНЕНИЯ, а не и реална теория, че Декарт се опитва да изведе някакъв МЕТОД, но нещата се провалят ... Къде е грешката? Може ли философията да си има метод подобно на математиката и точните науки? Да припомня, че Кант в "КЧР" и Хегел в "Науката логика" са на обратно мнение, именно МАТЕМАТИКАТА се нуждае от МЕТАФИЗИКА, за да може реално да се обоснове (бих искал да препратя към "Науката логика" т.нар. обективна логика и главата за количество ... второто определение на битието, там Хегел разглежда проблеми на метематиката!). Дам, интересно е, че Декарт, който препрочитам, реално е съгласен, че истините на математиката са ОЧЕВИДНИ, забелязах, че МНОГО МАЛКО говори за някакви спекулации в мисленето и други подобни "постройки", а предимно за ИНТУИЦИЯ, или за онова, което е ОЧЕВИДНО и може да се схване - Аристотел също започва силогизма си от ОЧЕВИДНОТО, за Кант е динге ан зих, а за Хегел е ЧИСТО БИТИЕ!!!! Затова Хусерл се насочва към КОГИТАЦИИ... нещата за пространството, скепсис, са много на място ... ВСИЧКИ наблюдаваме и пребиваваме в ЕДНО И СЪЩО ПРОСТРАНСТВО, но само Нютон успява да "види" гравитацията, другите дори НЕ го подлагат на съмнение!!! (Боже има някаква полякиня в клуба, който съм и говори на УЖАСЕН ЕЗИК и затова ще съм кратък, защото този език ми изби всяка мисъл!!!!) Айде, скепсис, скоро ще продължа ... подробно съм се захванал с Хусерл и Декарт, смятам да пиша по проблема на настоящата тема за магистърската си тема ... ох, тази не млъкнаааааа ... до скоро !!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо , ти си умен ,а аз съм тъпа , приемам

Защо технолоогиите се развиват , а съзнанието не, защо

Пак съм с кубинките в темата на умните момчета.

Всичко си се развива.Самия факт,че го коментираме е показателен.Чуството за вина към природата,толерантността към различните.Ценностите -живот,творчество,свобода,разум,хуманност ,красота създават хармония.

Не е необходимо да си напомпан с понятия и термини важно е вътрешната ти убеденост,и покоя който ти дава.

... ох, тази не млъкнаааааа ... до скоро !!!

Не съм наясно каква е магистърската Ви тема,само ще вметна,че култура на комуникацията е урок който се учи във втори клас .

Разваляте впечатлението от иначе солидните знания.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бях с две девойки на кафе и след като се разговорихме за философия...

Искаш да кажеш, че ти си се разговорил за философия, нали? :) От личен опит, да ти кажа, че има два варианта, при които една жена може да понесе да и разказваш за философия: или тя самата трябва да е професионален философ като Хипатия от Александрия, или да си е изгубила ума по теб. Първият случай се среща рядко, а при втория можеш да си сигурен, че няма да те слуша, а просто ще следва мелодията на гласа ти, ако и кажеш напр.: Едно иманентно възприятие е аподиктично евидентно с оглед на продължителната индивидуална сегашност на предмета... В този смисъл жените са по-искрени. Един мъж и да не разбира какво му казваш, ще кима с разбиране, за да не се изложи, докато една жена ще реагира като твоите приятелки.

Сега, малко по-сериозно. Повечето хора не разбират какво представлява философията и каква е ползата от нея. Те, естествено, не разбират и теоретичната физика, но виждат, че тази наука има практическо приложение. По аналогия, те търсят във философията някаква рецепта за живота и не разбират, че именно философията е тази, която е призвана да обосновава всички науки... Ето, аз опитах да разкажа накратко и неусложнено за пространството и времето, но никой не прояви интерес... Това е нормално. Би ме учудило, ако беше обратното.

Не съм наясно каква е магистърската Ви тема,само ще вметна,че култура на комуникацията е урок който се учи във втори клас .

Разваляте впечатлението от иначе солидните знания.

Колегата ще пише за времето във философията на Хайдегер... Между другото, човек може да е съвършено инфантилен в социален план и да е велик учен, може да е адаптивен и да е велик учен, може да е инфантилен и да е посредствен учен, а може и да е адаптивен и да е посредствен учен. Нямам предвид sisone, разбира се. Говоря по принцип.

(Боже има някаква полякиня в клуба, който съм и говори на УЖАСЕН ЕЗИК и затова ще съм кратък, защото този език ми изби всяка мисъл!!!!)

Полякините имат други достойнства. ;) (сега ще ме обвинят в сексизъм)... Надявам се, че интервюто е минало успешно. Продължи, когато можеш и довърши това, което започна. Успех с Хусерл, който си е костелив орех!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пак съм с кубинките в темата на умните момчета.

Всичко си се развива.Самия факт,че го коментираме е показателен.Чуството за вина към природата,толерантността към различните.Ценностите -живот,творчество,свобода,разум,хуманност ,красота създават хармония.

Не е необходимо да си напомпан с понятия и термини важно е вътрешната ти убеденост,и покоя който ти дава.

Така е и аз така го усещам, но все пак говорим за наука и по-точно как научните кадри са полезни на обществото и как създават хармонични личности , съвсем съгласна съм със Скепсис, че философията е в основата , че оттам се тръгва навсякъде, просто са нужни други методи

Не съм наясно каква е магистърската Ви тема,само ще вметна,че култура на комуникацията е урок който се учи във втори клас .

Разваляте впечатлението от иначе солидните знания.

Нямаше ме известно време, виждам че някакво развитие по темата има... не знам дали мнението за рационалност и суховатост беше изцяло към начина на изказ на т.нар. научна философия?! Сблъсках се със същия парадокс, ще започна от него, за да мина към по-съществени неща ... Бях с две девойки на кафе и след като се разговорихме за философия, те ме ОБВИНИХА, че говоря сякаш съм ЗУБРАЧ; че НЕ се интересувам от ОБИКНОВЕННИЯ ЖИВОТ на нормалните хора, ами им говоря за битие, онтология и логика. Замислих се, странно е, но повечето хора, сякаш НЕ МОГАТ да асимилират обикновенни неща, когато метафизично се говори за понятия като "време", "пространство" и т.н. те искат ВСИЧКО да им се представя сдъфкано, ясно, достъпно?! Питам, може ли да има развитие на мисленето, ако всяко постижение се впуска за пре-обяснение няколко века в книжки със серия "ДЪМИС"?!? Къде му е ползата?! Като не разбираш, ами стани психолог, стани стругар, стани МЕНИДЖЪР, днес са толкова модерни тези "занаяти" - нищо не може да забрани на хората да бъдат каквито поискат, не на всеки е дадено да се "бърка" в тайните на Вселената, мисленето и такива проблеми ... Аз съм твърдо против, че, например "Критика на чистия разум" - понеже хората не я четат и НЕ я разбират, например, трябва да се сведе до книжка с картинки, която да е забавна и на 15-годишно дете!!!

Да премина към проблемите на тази тема, един от аспектите й е именно такъв... мисленето дотолкова се е технологизирало, че на хората им е УЮТНО да живеят така, те, обикновенните хора и без това НИКОГА не са се замисляли реално за подобни проблеми, а сега имат милион заместители да НЕ мислят за нищо - телевизия, компютри, кино, дискотеки и т.н., а другият проблем е, че дори тези, които УЖ мислят, пак остават в посредствени граници единствено на видимото и в границите на опита!!! :D Ето тук е проблемът; във "Философията като строга наука" Хусерл споменава, че досега във философията има само СУБЕКТИВНИ МНЕНИЯ, а не и реална теория, че Декарт се опитва да изведе някакъв МЕТОД, но нещата се провалят ... Къде е грешката? Може ли философията да си има метод подобно на математиката и точните науки? Да припомня, че Кант в "КЧР" и Хегел в "Науката логика" са на обратно мнение, именно МАТЕМАТИКАТА се нуждае от МЕТАФИЗИКА, за да може реално да се обоснове (бих искал да препратя към "Науката логика" т.нар. обективна логика и главата за количество ... второто определение на битието, там Хегел разглежда проблеми на метематиката!).

Дам, интересно е, че Декарт, който препрочитам, реално е съгласен, че истините на математиката са ОЧЕВИДНИ, забелязах, че МНОГО МАЛКО говори за някакви спекулации в мисленето и други подобни "постройки", а предимно за ИНТУИЦИЯ, или за онова, което е ОЧЕВИДНО и може да се схване - Аристотел също започва силогизма си от ОЧЕВИДНОТО, за Кант е динге ан зих, а за Хегел е ЧИСТО БИТИЕ!!!! Затова Хусерл се насочва към КОГИТАЦИИ... нещата за пространството, скепсис, са много на място ... ВСИЧКИ наблюдаваме и пребиваваме в ЕДНО И СЪЩО ПРОСТРАНСТВО, но само Нютон успява да "види" гравитацията, другите дори НЕ го подлагат на съмнение!!! (Боже има някаква полякиня в клуба, който съм и говори на УЖАСЕН ЕЗИК и затова ще съм кратък, защото този език ми изби всяка мисъл!!!!) Айде, скепсис, скоро ще продължа ... подробно съм се захванал с Хусерл и Декарт, смятам да пиша по проблема на настоящата тема за магистърската си тема ... ох, тази не млъкнаааааа ... до скоро !!!

Брато , чувал си когато обикновения човек добие мъдрост , става мъдрец

когато мъдрецът добие мъдрост става обикновен човек

А не ми се прави сега на необикновен , щото ша те взема за извънземен , а това обезмисля целия уч процес

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Vivilon, моля те, слез за малко от метлата и погледни от ъгъла на Sisoni. Той се е посветил на философията, което у нас си е чиста лудост от меркантилна гледна точка. На всичкото отгоре, когато заговори за философия му казват, че е "сухар" и "дървен философ". Философията е като класическата музика, т.е. трябва да се изучава и опознава, за да може човек да я оцени и да открие нейната красота и дълбочина. Инак, става като в случката, когато Моцарт написва операта "Отвличане от сарая", а император Йозеф II разглеждайки партитурата възкликва: "Твърде много ноти, скъпи Моцарт, твърде много ноти!".

Бях ли извинен за предишната ми грубост или да ти пратя още една кошница :) (добре, че са виртуални, инак щях да се разоря)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

По темата имам едно емпирично наблюдение. Както е известно, всички ние сме двойно вписани в траенето на нещата: повтаряемост и смърт, възобновяване и изтичане, поток и водовъртеж. Но именно жените са тези, които забелязват това много по-рано. Докато мъжете продължават да си играят на индианци и каубой, жените (особено, след като станат майки) имат много пряко и ясно преживяване за движението на времето. Затова и казвам, че те са по-мъдри от мъжете.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:):hush::P:wors: :wors: :wors: Наистина сте си почнали сериозен разговор, ще го следя с интерес. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...