Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

sisone22

Кризата на европейските науки... и битийната философия

Препоръчан отговор


Критики към т.нар. ми СУХАРЩИНА не приемам, защото я признавам, само веднъж ще вметна, УВАЖАВАМ ВСИЧКИ, безг глупавите хора, тях ги подминавам. И да, може и да се смеете, но вечерно време заспивам с подобни мисли, НЕ за турси сериали, футбол или любов, не и за това, как да изкарам КЛАСИЧЕСКИ АРИСТОТЕЛОВ СИЛОГИЗЪМ от умен човек и мъдър човек и да изкарам другите че са с рога. На които НЕ му е интересно хубаво, мен ме човърка това - НЕ спорт, не филми, не компютърни игри и НЕ ходя по другите теми да Ви плюя на колко умни се правите. Просто не ме интересува и си оставям другите да си говорят по това, което ги вълнува. Иначе благодаря за критиките, ще ги забравя до 10 минутки...

Мисля, че имам конкретни "отговори" на някои от поставените в темата въпроси, доколкото темата е изключително обширна и плодоносна откъм решения. Нека започна пак с ПРЕПОВТАРЯНЕ на идеята за КРИЗАТА, за да достигна до изводите на Хусерл ( а Хайдегер толкова се отдалечава от точността на Хусерл, че бях изумен!!!).

"Философията като строга наука" съдържа голяма част от претенциите на Хусерл към философията. Първото е в термина "НАУКА"; нека тук лаиците да НЕ смесват, че философията трябва да е прислужница на науките и само да верифицира техните факти. Науката, от Хегел насам значи - НАМИРАНЕ НА АДЕКВАТЕН МЕТОД! Кан НЕ иска да прави "наука", въпреки всичките си заслуги и новаторства (виж повече по проблема в: Канаврвов, В., Критическата метафизика на Кант, изд. Фабер); Но, г-н Фридрих Хегел е достатъчно красноречив в произведението му от 1807 г - "Феноменология на духа". Който НЕ е чел и разбал тази книга, нищо не е научил от философията. Идеята на Хегел е такава - има ли МЕТОД, повече няма да има напразни дрънканици във философията; злобните му критики са отправени (според мен) към хора като Шелинг и философите-мистици (Ангелус Силезиус и Якоб Бьоме). Ето какво пише в увода: "ВЪпреки всички приказки това знание, което НЕ ЗНАЕ как се получава, не може да направи нито крачка напред" (Феноменология, изд. Наука и изкуство, с.31). А бубривковците във филсоофията са МНОГО, преди Хегел, а и след него (че вземете само един Киркегор, например).Сигурният МЕТОД осигурява и сигурен път към т.нар. ИНТЕЛИГИБИЛЕН СВЯТ, т.е. няма да се пишат дрънканици, незнайно от къде дошли и как получени. Хусерл рядко си го признава, но за мен, по този пункт е Хегелианец!!!

След смъртта на Хегел сериозни философи, освен Дилтай, Бергсон, Хусерл и Хайдегер - НЯМА! Да подчертая, идеята на Хусерл за намиране на МЕТОД изключва всякакви екзистенции, емоции, приказвания и дрънканици. "Чистата феноменология като наука, доколкото е чиста и НЕ полага съществуването на природата, може да бъде само изследване на СЪЩНОСТИ и в никакъв случай НЕ МОЖЕ да е изследване на съществуващото" (текстът е от сп. Философски изследвания, където е преведен през 1993, с.117). Кризата я ИМА и преди Хусерл, и преди Хегел, кризата я има и ДНЕС, доколкото изнасилват философията в науката, крадат я нагло в психологията и учениците си МИСЛЯТ (бълнуват), че техните ПО-РАЗЛИЧНИ и разчупени впечатления са философия. Още по-груб ще бъде и срещу "феновете" на един, който НЕ МОЖЕ да се нарича философ - това е Сартр. В "Екзистенциализмът е хуманизъм" (изд. Лик) псевдомислителят Сартр ни казва: "всъщност нещата ще бъдат такива, каквито човек реши да бъдат" (с.43) или "животът НЕ притежава смисъл априори" (с.75), с което псевдомислителят Сартр ни казва, че СЪЩЕСТВУВАНЕТО Е ПРЕДИ СЪЩНОСТТА! ГЕНИАЛНО! ВЕЛИКО ПРОЗРЕНИЕ на един, извинете ме, ТОАЛЕТНАДЖИЯ, какъвто е Сартр. Винаги, когато философията тръгва по сериозен път, се намират хиляди КЛОУНИ да крещят, че нещата НЕ са така, че забравяме уникалното нещо, наречено човек, че философията се акамидизира и т.н. (и че се появяват такива тъпаци като мен, които НЕ са съгласни с бълнуванията на обикновенните хора, които ме обвиняват в антисоциалност и др.).

Връщам се на Хусерл, какво ни казва: "Защото индивидът НЕ е същност, но "има" същност, която може да се изкаже за него с очевидна валидност" (с.117). Уточнявам, това не значи, че има някакви наднебесни истини и т.н., а значи, че т.нар. ФЕНОМЕНИ, които правят възможно всичко в света - от езика до мисленео, трябва точно да се разкрият и изяснят! Конкретно кризата идва от набралите моюност - ПСИХОЛОГИЯ И ФИЗИКА!!! Всяка вещ има СВОЯ ПРИРОДА, но науката днес просто анализира тази вещ и то БЕЗкритично; науката приема природата за ДАДЕНОСТ - свежда я до нещо готово и налично и я ИНТЕРПРЕТИРА като дръвчета и малинки. Но ВЕЩТА НЯМА ТАКЪВ ВИД "ПРИРОДНА" ПРИРОДА, напротив, тя има СЪЩНОСТ (уловена в потока на съзнанието), която физици и други измишльотковци НЕ виждат. Наглите ПСИХОЛОЗИ си нямат и идея от това, което правят. Без немския идеализъм, "открил" проблема СЪЗНАНИЕ, психологията нямаше да я има. Наглите и псевдонаучни хора, наречени психолози и крадящи от философията, без да разбират какво крадат, са вторият аспект (след физиците) на КРИЗАТА! Строг метод за достигане до феномена чрез психологията е НЕВЪЗМОЖЕН! НИКОГА! Това е заслугата, разкритието на Франц Брентано и затова Хусерл я отчита: "Ако феномените като такива са природа, то те имат ПОСТИЖИМА и адекватно постижима е непосредственото съзерцание същност" (Хусерл, с.113). А какво се "съзерцава" в така модерната (и жалка) наука психология? - имат някакви БЕЗКРИТИЧНО приети положения за: Аз, Свръх Аз, То, БЕЗКРИТИЧНО мешат като в салата патологии, съзнание, неврастении и всичко в едно, без да имат и понятие от това, какво и защо правят!

ИЗВОД: Нито ФИЗИКАТА, нито ПСИХОЛОГИЯТА, модерните чада на миналия и нашия век, НЕ МОГАТ да предвижат напред, по СИГУРНИ пътища, нито мисленето, нито разбиранията за битие. Ще завърша с парливия проблем за "време". Идеята в случая НЕ е да кажем, олко пъти влизаме в реката и дали времето съществува като неподвижно. Цялостно трябва да се преосмисли разбирането за "време" и да разберем, какво представлява ФЕНОМЕНЪТ време, не самото физично време (затова и Хайдегер се насочва към цялостно преосмисляне на разбиранията за време у Августин). Ето и формулираният от Хусерл проблем: "Така е с проблемите за произхода на "представата за пространство", на "представите" за време, вещ, число, за причина и следствие и т.н. Едва когато тези чисти проблеми са смислено определени, формулирани и решени, емпирическите проблеми за възникването на такива представи като явления на човешкото съзнание получават понятен за науката и възможен за решаване смисъл" (Хусерл, 116). А какво "решават" физици и психолози? - БЕЗкритично анализират действителността и се НАДУВАТ (те, а НЕ аз) пред всички. Тъпите деца като луди записват да следват психология, Америка инвестира МИЛИАРДИ в НАСА, а всички се подиграват на хората, занимаващи се с философия.

П.С. Приемам критики към личността си и "мъдростта" ми (за която НЕ претендирам) само от хора, които правят разлика между ДВУЗНАЧНА ЛОГИКА и ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА ЛОГИКА, от хора, които могат да различат Кант от Хегел и знаят какво представлява битие, ако не знаете, тогава НЕ се бъркайте ... Благодаря!

Скепсис, според мен, остава да се човъка за времето на Аза и дали в "потока" може да се улови същността, както Хусерл иска, оттук и "провалът" му в Егологията ... Постепенно ще вървя към Хайдегер, доколкото преосмисля строгата научност на Хусерл и тръгва по нови пътища на една дълга и многовечна традиция... Христо Тодоров има една страхотна статия за Хайдегер и всичките проблеми на филсофията му!!! Това е, тенкс скепсис !!! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще се отклоня малко, защото в темата за исляма ме помолиха да коментирам тази част от книгата на г-н Харун Яха "Другото наименование на въображението: Материя", която е посветена на проблема за времетоТУК

Няма да се изследвам целия текст, който все още не съм намерил време да дочета, но ще отбележа, че в него няма нищо оригинално. Напр., през 16-ти век имам Рабани пише: "Аллах е определил мястото, където да се прояви всяко едно от качествата му (Всеправдив, Вседаряващ, Всевишен, Всемилостив) и чрез тях е отразил своите характерни черти. Телата на тези същества, които Той е сътворил, за да отрази тези свои качества, са създадени от небитието.... Той е сътворил всичко в една среда на сетива и илюзии... Съществуването на Вселената е в една среда на сетива и илюзии и тя не е материална... В действителност отвън няма нищо друго освен Величественото Същество (което е Аллах)... Тази въображаема среда е описана във фантазията ни. Тя се вижда до степента, до която е описана, но с окото на мозъка. Отвън изглежда, все едно че виждате чрез окото на главата, но всъщност не е така. Отвън тя няма нито име, нито следа. Няма никаква възможност да бъде видяна. Дори лицето на човек, отразяващо се в огледало, има същата природа. То няма постоянство във външния свят. Без съмнение както постоянството, така и образът са във ФАНТАЗИЯТА. Аллах е този, който знае най-добре(“Mektubat-ı Rabbani”, том 2). "

Да видим, обаче, какво твърди г-н Яха: "Съществува едно друго понятие, подобно на материята, което материалистите смятат за вечно и безусловно, а именно ВРЕМЕТО." По-голяма спекулация наскоро не бях срещал. Излиза, че тъпите материалисти считат времето за постоянна, независима от съзнанието същност и е необходим Корана, за да им отвори очите, че (цитирам)"времето е относително, а не безусловно. Това означава, че то се променя в зависимост от усвояването на възприемащия; то не е конкретно съществуващо и независимо от възприемащия." И какво е времето, според г-н Яха? То е "времето е представа, която се поражда от осъществяваната от нас определена поредица от движения и промени."

Сега да видим какво ни казва един виден материалист като Томас Хобс в своята "Основи на философията. За тялото, част I, гл. 1" (цитатите са от "Европейска философия 17-18 в. Антология", том 1, София, 1994):

"Както едно тяло остава в нашия дух представа за своята големина, тъй и едно движещо се тяло остава представа за своето движение, именно представа за едно тяло, което в непрекъсната последователност преминава от едно място на друго. Тази представа или въображение е това, което аз наричам време; при това аз не се отдалечавам нито от общото схващане, нито от определението на Аристотел. Всички хора признават, че една година е време, и все пак не вярват, че годината е акциденция или състояние, или модус на някакво тяло. Поради това е необходимо да се признае, че времето съществува не в самите неща извън нас, а трябва да се търси в мисленето на духа. (...) Поради това какво друго могат да бъдат дните, месеците и годините освен имена на представи, които се образуват в нашата душа? Следователно времето е представа, но представа за движение."

Г-н Яха надълго и широко разяснява, че "сравнявайки други частици информация от своята памет след дипломирането с настоящия момент, той си създава представа за времето и според информацията в паметта си определя дали периодът от време е дълъг или къс. Но това усещане за дълъг или къс период от време е изцяло в неговия мозък и произлиза от осъщественото сравнение."

Хобс:

"Пълното определение на времето е следното: времето е представа за движение, доколкото си представяме в движението "по-рано" или "по-късно", или последователност."

Всъщност, както посочва Хобс тази дефиниция се съгласува с определението на Аристотел, че времето е числото на движението съобразно с "по-рано" и "по-късно". По-нататък г-н Яха се увлича по ислямски вариации на тема esse is percipi (съществуването е усещане или възприятие). С цялото ми уважение към прозелитиския плам на автора, предпочитам епископ Бъркли.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Приемам отклонението от Хусерл, но ще бъда кратък! Видях линка, глупостите ми се сториха ... глупости! Знаеш ли, Бергсон се опитва да преодолее обикновеннотоо схващане на материализма за реалността на материята, но и го правви така це да не залита към идеализма на Бъркли. Дам, видях статията, пътуване във времето назад, както и връщане на събитията назад като в киноолента пусната наопаки са ПРОДУКТИ НА БОЛНИ МОЗЪЦИ! Виж ВТОРИЯ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА, той го ЗАБРАНЯВА, казва ни (нямам една буква на фонетиката, мамка му) Це вълниЦките никога НЕ могат да се върнат назад... а за Времето - хубаво, казва се, Це е продукт на съзнанието,т.е. по ХУсерл, фЕНОМЕН, но НИЩО ПОВЕцЕ!!! И какво знаем за времето - измислица на съзнанието, в потока на преживяванията... дрън-дръннн... именно на такива глупоти им липсва теорията, сериозната обосновка... аз мога да си напиша, Це идеята за езика е химера и той е плод на преживяванията, но без да го докажа, а да разЦитам само на предположения, знаЦи дрънкам врели-некипели. А за Корана, парлива тема, книгата е по-измислена от Библията, пълна с простотиии за необразовани люде... и идеятя, це Бог е във Вецноостта, а за нас времето теЦе (нямам букваа, затова пиша "Ц" - извиняявам се), е подобна на християнската; повеЦе по проблема за преживяванията и това доколко те определят времето, пак са смесили всиЦко... но в следващия пост ще съм по-подробен, це изЦъках ... П.С. Ако на някой мод му се занимава, плс да ми поправи липсващата буква, ако ли не, обещавам да се коригирам, просто клавиатурата сега е такава! Мерси!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ех, никаква политическа коректност нямаш :biggrin: Наште братя мюсулмани са много докачливи. Прав си, разбира се. Както каза Вал, писанията на видния креационист Харун Яха са Ню-Ейдж. Затова не исках да ги коментирам, но настояваха. Религиозните апологети много обичат да се позовават на ентропията и изобщо на науката, когато им изнася. Разчита се и на това, че никой сериозен учен няма да си губи времето да ги чете и опровергава. Добре че са хора като Докинс, Харис или Денет.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не е проблем All programs-Accessories-Accessibility-On-Screen Keyboard и готово.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кант ми е здравата минорен, хард е , обаче не цепи мрака

Хегел е във фа мажор, слънцето го грее , демек грее и той

Vivilon, моля те, слез за малко от метлата и погледни от ъгъла на Sisoni. Той се е посветил на философията, което у нас си е чиста лудост от меркантилна гледна точка. На всичкото отгоре, когато заговори за философия му казват, че е "сухар" и "дървен философ". Философията е като класическата музика, т.е. трябва да се изучава и опознава, за да може човек да я оцени и да открие нейната красота и дълбочина. Инак, става като в случката, когато Моцарт написва операта "Отвличане от сарая", а император Йозеф II разглеждайки партитурата възкликва: "Твърде много ноти, скъпи Моцарт, твърде много ноти!".

Бях ли извинен за предишната ми грубост или да ти пратя още една кошница :help wanted3: (добре, че са виртуални, инак щях да се разоря)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

По темата имам едно емпирично наблюдение. Както е известно, всички ние сме двойно вписани в траенето на нещата: повтаряемост и смърт, възобновяване и изтичане, поток и водовъртеж. Но именно жените са тези, които забелязват това много по-рано. Докато мъжете продължават да си играят на индианци и каубой, жените (особено, след като станат майки) имат много пряко и ясно преживяване за движението на времето. Затова и казвам, че те са по-мъдри от мъжете.

Да , нямаше нужда , приемам и бонбони и... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-накрая се добирам до нормален компютър, ще бъда АДСКИ дълъг и изчерпателен... Нека предупредя, че НЯМА да слагам точни цитати от съображения за сигурност; не че разсъжденията ми са кой знае колко уникални, но съм виждал как студенти (и дори мой колеги) си крадат нагло от нета, без да се интересуват дори какво е. Ако някой се съмнява в коректността на цитирането ми, ВИНАГИ ще му посоча: автор, книга, издателство, година на издаване... Странно, реално погледнато за Хайдегер все още НЕ е заговорено сериозно в темата. Но смятам, че е необходимо голяма част от пъзела „време” да бъде решен, за да станат ясни търсенията на Хайдегер, както в „Sein und Zeit”, така и в други основни статии (напр. „За същността на истината” или „Краят на философията и задачата на мисленето”). Пак ще съм многословен, зайгравайки се с: Хайдегер, Корана и Времето, Хусерл, позитивизма, Хокинг, кризата... „Нивото на една наука се определя от това, доколко тя е способна за КРИЗА на основните си понятия”. За Хайдегер е видно, че тръгва от проблемите на учителя си ХУсерл, тъй като питането в която и да е област, не трябва да остава при догмата и при онова, което е установено – необходима е МЕТАФИЗИКА, т.е. нужно е да се види, какво се крие зад принципа (напр. Време) или казано с други думи, това си е ревизиране на смисъла. Хусерл, във „Философията като строга наука” ни казва в прав текст, че певдонауки като физика и психология приемат действителността наготово, т.е. безкритично. А идеята за КРИТИКАТА е съществена за философията след Кант, доколкото с нея се избягва от догматично приетите положения. В „Критическата метафизика на Кант” (на В.Канавров: НАЙ-ДОБРИЯТ изследовател на Кант в България) четем следното: „В десетия конволут на „Opus postumum” е даден един много интересен синоптичен поглед относно разграничението между МЕТАФИЗИЧЕСКИТЕ НАЧАЛА на естествознанието и физиката. Кант говори за две науки, които принадлежат към един клас според обекта им, но се различават според ФОРМАТА и принципите им. Според него има „една естествена тенденция” за преход между метафизика и физика (...) Значи (цитатът вече е по Кант) има една особена територия (или, ако искате, мост), чрез която трябва непрекъснато да се свързват границите на метафизиката с физиката”. Хусерл също се пита, как по ТОЧЕН начин да достигнем до феномена. Дозайгравайки се с Хайдегер ще избързам да кажа, че според замисъла на “Sein und Zeit” е необходимо: 1. Да се попита за Бъденето (Dasein), т.е. за неговото битие. Хайдегер иска същото, но вече НЕ като наука – да се осигури правилен начин за достъп до това БИВАЩО, което всички употребяват в науките безпроблемно. Проблем, на който още не му е дошло мястото е, че ние ПОСТОЯННО сме в това бъдене и то ни е, както най-близкото, така и най-далечното. „Бъденето-ето-на е на самото себе си онтически „най-близкото”, онтологически – най-далечното, ала предонтологически все пак то не си е чуждо”. Връщам се към Хусерл – феноменът е продукт на съзнанието, но реално ни е и НАЙ-ДАЛЕЧНОТО място, доколкото преживяваме нещата, но не можем точно да достигнем до същността им. Майя Георгиева (доцент в ЮЗУ „Неофит Рилски” и специалист на тема Феноменология”) в последната си статия: „Иманентността на трансцендентното в езика на феноменологията” пише следното: „Азът няма друг начин да представи себе си като първоизточник освен като нещо, което остава в протичащото около него, това е погледът обърнат към себе си и като такъв маркиращ протичането”. За разлика от КОРАНА, то Хусерл защитава идеите си ТЕОРЕТИЧНО. Много е лесно да се каже: „НЯМА ВРЕМЕ, то е субективна измислица”, по същата логика и аз безкритично мога да заявя – НЯМА БОГ, той е субективна представа... после се оправяйте; ще надрънкам врели-некипели, ще съчиня, че това велико прозрение е закодирано в „Бхагавадгита” и тя крие цялото знание на света, дори само с първия си стих (в нашия случай е стих 25): То е незримо, невъобразимо, То съществува отвъд промените. След като знаеш, че то съществува – За какво тъгуваш тогава? Изваждам ИЗЦЯЛО думите от контекста на книгата и си правя „научно” умозаключение: Бог е незрим, той Не е реална същност, значи не може да имаме обективна идея за Бог. Не можем ли да я имаме, значи Буди, Христосовци, Яхвета и други ментета са ИЗМИСЛИЦА на съзнанието. Съществува само неопределена космическа сила, че за какъв Бог да тъгуваме, щом е безсмислено? На същият, съшит с бели конци принцип, се вадят цитати от КОРАНА и Библията и се правят измислени сензации. Все едно в Стария Завет, чрез кабала, са закодирани тайните на света, а мръсните евреи хиляда години освен СПЕКУЛАЦИИ С ПАРИ, други тайни НЕ са разкодирали от Яхве! Но всички вярват на глупостта, че евреите били свещен народ. Цял живот ГЕШЕФТАРСТВО, пък вратите на Рая после само за тях!!! Ето така, Скепсис, се лъжат масите и много хора (дори в този форум) са луднали по подобни езотерични и безсмислени теми. Това не е ли аспект на кризата по Хусерл? Връщам се към него; нека времето е продукт на Аза, за физиците може и да е химера, но за философа проблемът се решава НЕ като се отхвърли същността, а като адекватно се обясни и изясни. По този начин ще имаме и по-конкретни решения на проблемите за т.нар. физично време. Завършвам с цитат по М. Георгиева: „Аз винаги съм даден с цялата моя история, оценявам се като настояще и в тази сегашност е седиментирана цялата моя история. Миналото като преминало не е тематично, а принадлежи на моето живо настояще като „спящо”. Да, вижда се защо Пруст и „По следите на изгубеното време” с идеята му относно същността на Времето, е по-приложим по темата от Корана. Реално моят Аз запазва това минало, то е моето „изгубено време”, което мога да намеря отново и да върна настоящето. За запознатите с „Пленницата” Пруст показва, как във времето един Аз успява да разкрие друг Аз, да го преживее (не само емоционално), но и да покаже различни техники за връщането на тази изчезнала времевост на Аза. В този смисъл Пруст е „закодирал” много повече алтернативи за решаване на проблема Време от материалистите, наричащи себе си с гордото прозвище „ФИЗИЦИ”! По повод на КОРАНА и Времето – факт е, че Аристотеловата философия оцелява именно при арабите; факт е, че преди т.нар. Ренесанс в областта на знанията арабите са били много пред европейците, и не на последно място е факт, че имаме Аристотел в превод от техния език. Но факт е и, че според днешните закони следва да не пропускаме, че МЮСЮЛМАНИТЕ НАГЛО КРАДАТ ПОЗНАТИТЕ НИ ЧИСЛА ОТ ИНДИИЦИТЕ, защото т.нар. арабски числа са ИНДИЙСКИ ЧИСЛА и се надявам днес турците да си признават това. По повод на глупостите, че в Корана едва ли не има скрита Теорията на относителността, то нека сами направим извода: 1. Арабите познават Аристотел (факт), 2. Аристотеловото разбиране за Време е във „Физика” (кн. 6, гл, 10) и гласи: „А от времето някои части са били вече, други тепърва ще бъдат, но никоя не съществува, а то е делимо”. И последно, защо тези „научни” изводи от КОРАНА не бяха забелязани преди да станат достояние на науката? И за да завърша с глупостите „Коран-наука”, самият Аристотел е толкова ОБЪРКАН във „Физика” от проблема Време, че си казва в прав текст: „Какво е време и каква е неговата природа, е еднакво НЕЯСНО от предадените ни неща и от тези, които по-рано ни се случи да обсъдим”!!! Ясно е, че вярата е за хора БЕЗ разум... затова нека и вярващите уважават нашия разум БЕЗ вяра в Бог! Сега скепсис, минавам към Томас Хобс, Джон Лок и господин Хюм, които за мен са ... уж хора, които се стараят философията да не се самозабрави, но и изцяло материалисти. Признавам си, че имам част 1 на „За тялото” от Хобс, но не съм я чел от кора до кора. Води се, че съм изучил номинализма на Хобс, но каквото съм разбрал, не е било по лекции, а по собствено усмотрене. Хюм много „помага” на Кант, който в КЧР доказва безсмилиците му: например, в „Трактат за човешката природа” Хюм има такъв пример, че между годините 1615 и 1616 НЯМА никаква реална връзка, напротив, те са отделни и сами за себе си. Оттук питането за Времето: КАКВО свързва 1 часа и 2 часа с останалите 22 часа в денонощието? Въпреки, че за Хобс: „Предметът на философията или материята, която тя разглежда, е всяко тяло, създаването на което ние можем да схванем с мисълта и в известно отношение да сравним с други тела или в което произлиза съединяване и разлагане, т.е. всяко тяло, чийто произход и свойства ние можем да познаем”. КЪДЕ Е УЛОВКАТА? – казах, че вещта има ПРИРОДА, но тази природа НЕ е материя и НЕ се измерва с линийка и пергел, както му се иска на Хобс. Трябва ли да казвам, че Късното средновековие (Р.Бейкън, Дънс Скот, Окам, Аквински) толкова предъфкват хилеморфизма на Аристотел, че претенциите на „За тялото” са повече от остарели! Самият Дънс Скот пише: „че материята не е познаваема иначе, освен по аналогия на ФОРМАТА” или „И понеже материята е природа, която възприема всички субстанциални и акцидентални (случайни) форми, и затова по отношение на тях се намира още повече в потенция, то и поради тази причина Аристотел я дефинира като битие, което е в потенция. Защото материята НЕ ПРИТЕЖАВА действие, което ограничава или разделя (...) материята НЕ МОЖЕ да бъде нищо, понеже нищото не е в състояние да възприема каквото и да било”. Учудих се, колко Дънс Скот е МОДЕРЕН! Покрай Хайдегер разглеждам и философи, с които той се е занимавал. Интересно е, че Скот е онтолог и гносеолог (е, в рамките на християнството, но и далеч надхвърлящ го) и говори (МНОГО ПРЕДИ Шопенхауер) за принципа на индивидуацията, отдавайки преимущество на волята над интелекта, също така е за реформиране на схоластичната логика, а в книгите му има термини като „ПЪРВИЧНА ИНТЕНЦИЯ”... въобще е изпреварил времето! Много пъти Скот се върти около този проблем, давайки преимущество на ФОРМАТА, и да ми дойде после Хобс с подобни дрънканици!!! Например, идеята, че имената са знаци (при Хобс и после при позитивизма) е отхвърлена от Хайдегер. Тук ще направя още една голяма скоба. Уточних, че ПСИХОЛОГИЯ И ФИЗИКА са БЕЗДАРНИ науки, нека сега покажа и още един аспект на кризата... ЛОГИЧЕСКИЯТ ПОЗИТИВИЗЪМ! В началото Конт бегло се спомена като един от виновниците, нека сега скицирам „реформите” му. В „Трактат на позитивния дух” се обявява против теология и метафизика като остарели спекулации на миналото. Но те НЕОБХОДИМО водят до следващия етап – теориите и фактите! Напразно спекулираме с метафизични твърдения, които не са верифицируеми в опита. Ето на каква традиция е наследник един малоумник като ВИТГЕНЩАЙН: „Следователно – споделя откровенията си Конт, - в крайна сметка можем да разглеждаме метафизичното състояние като своеобразно ХРОНИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ, естествено присъщо на нашата ментална (? What the fuck?), индивидуална или колективна еволюция между детството и мъжествеността”. Представете си, глупостите на логическият позитивизъм намират дълбоки корени в България. Така например има тримца глупаци – Ана Бешкова, Тодоро Полименов и Евгени Латинов (първите двама са преподаватели в „СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ) и един мой преподавател (адски плосък) – Камен Лозев. Та те понятие си нямат от философия, но се занимават с логическия позитивизъм. Цял семестър се наслушах на глупости от сорта: „Чарлс Първи иска да знае, кой е авторът на Уейвърли”, а „Скот е авторът на Уейвърли” само ако (х) е Скот, следователно, ако (х) е Скот, той е автор на Уейвърли и Чарлс Първи ще узнае, че авторът на Уейвърли е (х), който е Скот, а ако Скот не е авторът на Уейвърли, то Чарлс Първи ще остане без отговор. Позитивният дух на Конт се насочва натам, накъдето и бродещият призрак от Манифеста на Маркс и Енгелс – към пролетариата, обикновенните хора. Борбата срещу метафизиката е и борба срещу елитарната култура; на масите им е необходимо действие, келепир и практическа философия, която да удоволетворява нуждите им. Защо му е на човекът от улицата метафизика, когато за него съществуващото е безинтересно; той не само не пита, как е възможно да го разбира, но и търси всякакви развлечения, за да го игнорира – кафета, дискотеки, кино, Молове, интернет и т.н. Ето пример от Конт: „Следователно позитивната школа ще трябва да намери тук естествено ПО-ЛЕСЕН достъп до своето общо учение и по-жива симпатия към своето философско обновление, когато ще успее да проникне съответно сред тази ШИРОКА ОБЩЕСТВЕНА СРЕДА”. Това е реалният ефект на кризата – доминантата на позитивността, на т.нар. здрав разум пред всякакви мисли, които не са приложими в опита. Най-големият изразител на ретроградният принцип е Америка. Позитивизмът се изражда до Ръсел, Мур и Витгенщайн, а след тях до Карнап, Куайн, Стросън, Сърл, Крипке и др. Нека разгледам Рудолф Карнап, който има наглостта да критикува метафизиката на Хайдегер чрез ... анализ на езика! Това е толкова ЖАЛКО, че ми се къса сърцето като знам, че реални хора (Т. Полименов, К.Лозев) се занимават с подобни неща и ги приемат сериозно?! Та, според Карнап, няма ли думата значение, значи я отпишете, тя ни е ненужна. Затова метафизическите думи са БЕЗ значение; нашият човек изхвърля от употреба следните думи: принцип, Бог, безусловно, битие, безкрайно, не-Аз, Аз, битие-в-себе-си, динге ан зих. „Метафизическите мними изречения, които съдържат такива думи, нямат смисъл, не казват нищо – те са само привидни изречения”. Колко лесно се получи, англичаните ( и нашият преводач на Карнап – Тошко Полименов) НЕ разбират от метафизика (демек немска философия) и се изхитрят, вместо да се тормозят, как да я преодолят, просто да я отписват, обявявайки я за несъстоятелна. Ей такива глупости са били на почит в КОПТОРЧЕТА като Кеймбридж и Оксфорд (но това е жалка Англия, извинено е!). За да подкрепи тезата си, нашият Карнап с лека ръка отхвърля и „Gogito egro sum” на Декарт – това изречение нарушава логическото му (на Карнап) правило, според което съществуващото НЕ може да се изказва във връзка с имена. Та моля Ви: „в един логически коректен език такива форми изобщо не могат да се образуват”, т.е. форми като „биващо” и „не-биващо”, та дори и ако искате думичка като „феномен”. Според англичаните ще си говорим винаги и само за неща, които могат да се пипнат, опишат; както при децата – слагат в уста само това, което го има и за тях то съществува... другото – кучета го яли. Ето и кулминацията на глупостта, наречена логически позитивизъм: „Но логическият анализ на мнимите изречения на метафизиката показва, че това съвсем не са изречения, а безсъдържателни поредици думи, които, свързани с представи и чувства, създават неправилното впечателение, че са изречения”. Ето Ви пример: Вие сте влюбен и казвате на приятелката си „Обичам те, (х)!” ... тогава идва един аналитик, независимо дали е Тодор Полименов или Камен Лозев, и Ви казва: „Вижте, тук имаме проблем. В изречението „Обичам те, (х)” само (х) е проверимо в опита, докато „обичам те” НЕ е. Значи Вие нямате прави да говорите и изказвате безсмислени изречения, логическият език и правилата на Карнап го забраняват!” Аз съм сигурен, че хора като Тодор Полименов НЕ са казвали „Обичам те” нито на майките си, нито на приятелките си, от страх да не изкажат метафизично съждение!!! Има и една прехвалена книга, която е напълно БЕЗПОЛЕЗНА, става дума за Б.Ръсел „PRINCIPIA MATHEMATICA” – в нея Ръсел повтаря исканията на Хегел философията да си има научен метод, но Ръсел е ЖАЛЪК АНАЛИТИК и създава една теория за пропозициите, която и дете в 8-и клас няма да измисли, защото ще му се види смешна... ако кажете пред Тодор Полименов, че PRINCIPIA на Ръсел не струва (т.е. му заявите истината), ще го състарите от злоба с 40 години! Ръсел НЕ е мислител, а драскач, за да си мислител е нужно в главата да имаш мисли, а Ръсел определено ги е загубил преди пубертета. Да видим гениално плоското на PRINCIPIA, книга, която НИКОЙ не е чел, но поне няколко българи са държали в ръка (Тошко Полименов ще усети злобния намек!): - метематика може, според Ръсел, да се сведе до логиката (но кое ОБОСНОВАВА и свеждането и самата логика, когато Ръсел хабер си няма от метафизика?). - Ръсел е парадоксално и аналитично двузначен в слабите си разсъждения. Ще посоча пример с цитат: „Математиката е свързана с науката, логиката – с гръцкия език (как ги е измислил?!) (...) Те се различават една от друга както момчето се различава от мъжа: логиката е юношеството на математиката, а математиката е достигналата зрялост логика”. Ако не сте зацепили Ръселовата глупост, ще Ви помогна. Вие ме питате, каква е същината на СЕМЕЙСТВОТО, а аз Ви казвам: „Семейството се състои от двама души – мъж и жена. Жената е омъжена за мъжа, а мъжът е женен за жената”. Ръселовата логика е по-окастрена от тази на Аристотел и дори много по-назадничава. Още Дж.Бул се връща 2000 години назад с т.нар. БУЛЕВА ЛОГИКА, която е (Боже опази) изследване на ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ КЛАСОВЕ!!! Ако през 19-и век Бул беше чел Аристотел, нямаше да дръпне мисленето НАЗАД с подобни глупости. Ръсел остава при класове, множества и дрън-дрън аналитични бълвочи. Хусерл също е математик и ако е чел Ръсел, то е припадал от смях. Нека ви докажа глупостта на английското мислене... насочвам се пак към прословутата PRINCIPIA MATHEMATICA! Според Ръско класовете НЕ са собствени елементи, например, класът СВИНЕ не е свиня, но някои класове са елементи на себе си. Проблемът е, ами класът на всички класове, който не е елемент на себе си? Ще го наречен клас R! Големият въпрос на PRINCIPIA е, елемент на себе си ли е R, или не (има ДВЕ ОПЦИИ, както в ДВУЗНАЧНАТА АРИСТОТЕЛОВА ЛОГИКА, ПРЕОДОЛЯНА ОТ КАНТ И ХЕГЕЛ!!!)!?! Този клас трябва да е елемент на себе си, и да не е, но това е ПРОТИВОРЕЧИЕ, или парадоксът (глупостта) на Ръсел ... Решението е за дете от 8-и клас... групираме например: Играчи – клас 0 Отбор – клас 1 Национална лига – клас 2 ... и си решаваме проблема, понеже по този начин няма клас, който да е елемент на себе си! Ако сте видяли ПО-ГОЛЯМА глупости, елате ми се обадете. Някои тъпаци си харесват и Лудвиг Витгенщайн, но като ученик на Ръско и той НЕ отива по-надалеч. В „Логико-философски трактат” има МЕТАФИЗИЧНА ГРЕШКА още в пропозиция 1.1. Светът е съвкупността на фактите, а не на нещата! Светът бил всички факти... анализ, факти, пропозиции и грам метафизика няма у Витгенщайн. А в началото на Трактата ни споделя: „Напротив истинността (че дадено и в италик) на споделените тук мисли ми се СТРУВА неопровержима и окончателна”!!! На малкия Вити МУ СЕ СТРУВА и това струване аз трябва да приема за философия?! Аналитичната традиция е изключително силна в математиката, но трябва да се разкара оттам. Вижте статите на Фреге – клонят към една мешавица между логика и математика и са просто ГРУПИРАНЕ на стойности. Наш Фреге си заявява ясно, че след Кант той връща мисленето отново към Аристотел: „Езиковата форма на равенствата е съобщителното изречение. Всяко такова изречение съдържа като мисъл една мисъл (...), а тази мисъл е най-общо ИСТИННА ИЛИ НЕИСТИННА”!!! Още по-стряскащото е, че функциите от втора степен (WOW!!!) трябва да гарантират истинността на функциите от тези от първа степен. Ами истинността на тези от втора, безпроблемно ли са дадени, или нов ред ги гарантира? А Фреге с огромно самочувствие казва: „Онтологическото доказателство за съществуването на Бога страда от грешката, че третира съществуването като понятие от първа степен”, а критиката на Фреге страда от грешката, че някои онтологически не му обосновава патерицата от втора степен. Сърбят ме ръцете да цитирам Донев Г. Онтологията като трансцендентална граница и феноменологична форма на съществуването, за да оправя малко кашате на позитивистите: „Метафизичното мислене е трансцендирано от непосредствеността на съществуването, което означава, че мисленето е НЕЗАВИСИМО от онтичните форми на обектността”, а на друго място: „Онтологията е основанието, което открива разбирането на феноменологията като позитивен изказ на метафизичната критика на онтичната обектност на съществуването в догматичната метафизика”. На т.нар. догматична метафизика (преди Кант) проблемите са същите, както на логическия позитивизъм. Кое ще обоснове безкритичното приемане на самия логичен език, без онтологията? Паул Файерабен също е сред критиците на философията на науката и подобни аналитични глупости: „Разбира се – науката сега е любимата ни религия”. Според критиката му самите научни теории НЕ търпят ненаучната критика, никаква критика дори ... „Вземи учените в дадена област на изследване. Те разполагат с основни положения, които едва ли някога поставят под съмнение, разполагат с начини за разглеждане на доказателствата и ги смятат за единствените естествени процедури, а изследването се състои в използването на основните положения и методи, а не в тяхната проверка”. Със закъснение Файерабенд крещи за същото, което и Хусерл ... вижте и „Три диалога” и „Против метода” на Файерабенд...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да се върна към Времето... в книгата на А.Стефанов „Философия на времето” се дава пример със серията: Е1 Е2, Е1* Е2*, Е1Е2*, където Е1 – причина на Е2. Ако Е претърпи промяна, се отбелязва с Е* и за две причинно свързани събития са валидни горните комбинации. Имаме ПРИЧИННО ОТНОШЕНИЕ. „За съжаление – пише Стефанов, - то съдържа скрито pertitio principii”. Може би скоро трябва да посветя едно цяло мнение на изводите от книгата на Стефанов. За сега сбито казвам, воплите на Хобс битуват и в модерната физика, с което по-ясно се отграничава новаторството на Хусерл и Хайдегер. За втория времето НЕ Е: А1 – причина, А2 – следствие и различни вериги от: А1 А2, А1 А2 ... Аn An, защото по този начин НИЩО не се решава, а се въртим в кръг и единствено се субстанционализира една първа причина като Бог, за която имало Вечност. Решението „ВЕЧНОСТИ” на КОРАНА и Библията е просто бягство от истинското решение на правилната аналитика на Бъденето-ето-на. В началото на Sein und Zeit Хайдегер ясно ни казва: „Интепретацията на времето като възможен хоризонт на всяко битие-разбиране изобщо е неговата предварителна цел”. Тук вече ги НЯМА стереотипните разбирания относно класическите представи за време. Тук е Хусерл с идеята за феномена и Хайдегер с идеята за разглеждане на битието откъм времето – „Wer ist die Zeit?” е новото питане на Хайдегер! Или на друго място: „Но чрез това повторение на подготвителния анализ на Бъденето-ето-на същевременно става по-прозрачен феноменът на самата времевост. От него насетне става разбираемо, защо в основата на своето битие Бъденето-ето-на е и може да бъде исторично и като исторично е в състояние да изгражда история”! С един замах Хайдегер се опитва да преосмисли основите на философията, а след него има само интерпретатори от втори разряд – Гадамер, Дельоз, Рикьор и др. Бъденето-ето-на може да бъде исторично и да се помни като история (Geshihte). ЗА ВСИЧКИ ИСТОРИЦИ, които също не са ревизирали основните си понятия, имам въпрос: КАК Е ВЪЗМОЖНА ИСТОРИЯТА КАТО НАУКА? Историците остават при фактите, датите и анализа, но не ни казват, защо битието е станало исторично и как аз помня и моето, и световното минало! „Осветляването на произхода на „време”-то, „в което” се среща вътре-светово биващото, на времето като вътре-овремененост, разкрива една съществена възможност за овременяване на времевостта. С това се подготвя разбирането за още по-изначално овременяване на времевостта. В него има основа конституитивното за Бъденето-ето-на битие-разбиране. Нахвърлянето на смисъла на битие изобщо може да се осъществи в хоризонта на времето”. „WER IST DER ZEIT?” е същественото в случая на Хайдегер (а дори и на Кант и Хусерл) питане. Идеята не е да се отчете, че аз съм измислил времето като субект, а да се види, как ми се разкрива този феномен. Хусерл също оплюва историцизма от гледна точка на преходността, че имало само мнения в историята. Хегел прави обаче силната и напредничава стъпка с проблема за историята, въпреки критиките към т.нар. Абсолютен дух. Това ме подсети за още един инвалид на мисълта – КАРЛ ПОПЪР. Спокойно бих казал за Попър следното: „Главата му е куха като орех през лоша година!” Правилно ли сме схващали битието и времето през последните 2700 години? Ще завърша анализа си със Стивън Хокинг и кратък обзор на научните разбирания за Време. И така ... ОТО изоставя модела на Нютон за т.нар. Абсолютно време. Всеки субект има своя мярка за времето: „Така времето се превръща в по-персонална концепция, свързана с наблюдателя, който го е измерил”. Дотук всичко е наред, Коперниканският обрат на Кант със закъснение е осмислен 200 години по-късно във физиката. Ето и идеята за ИМАГИНЕРНО ВРЕМЕ: „Имагинерното време не може да бъде различено от посоките в пространството” ни казва Хокинг. В имагинерно време няма голяма разлика между посокоте „напред” и „назад”, но не е така с РЕАЛНОТО ВРЕМЕ. Научните закони са възможни и за нашите двойници, т.е. както за мен сега, така и за Николай Узунов (двойникът ми) от античастици. Тук отговарям на глупостта от КОРАНА, че реалното време може да протече като обърната кинолента. Хокинг го посочва: „Това е ЗАБРАНЕНО ОТ ВТОРИЯ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА”, т.е. във всяка затворена система ЕНТРОПИЯТА нараства с времето. Увеличаване на ентропията е пример за т.нар. СТРЕЛИ НА ВРЕМЕТО. Хокинг ги свежда до ТРИ основни: - Термодинамична - Психологическа и - Космологична. За Хокинг психологичната стрела зависи от термодинамичната, а и двете са в ЕДНА ПОСОКА! Тръгвайки по пътя на разсъждение на Хокинг за т.нар. ТЕРМОДИНАМИЧНА СТРЕЛА ми се иска да насоча към едно голяма има на физиката – руснакът ИЛЯ ПРИГОЖИН! За Пригожин именно ентропията е водещ принцип във Вселената. Връщам се на Хокинг, значи, безпорядакът се увеличава с времето и КОРАНЪТ не може да твърди, че всичко ще „тръгне” като филм наопаки. Дори и това да се случи и стрелата да се обърне, което да повлияе на психологическата стрела, то ето ви парадокса: „Тоест, те (хората) ще си спомнят събитията от бъдещето, но НЯМА да помнят събитията от своето минало. Когато чашата е била счупена, те ще си я спомнят върху масата, но няма да си спомнят, че е била на пода”. Изводът му е, че психологическата стрела на времето се определя от термодинамичната. „Безпорядакът нараства с времето, защото измерваме времето в посоката, в което безпорядакът нараства”. ОТО не казва НИЩО за това получаване и физиците гадаят за същността на Вселената ПРЕДИ Големия взрив. Изводът, до който Хокинг достига е следният: „Термодинамичната и психологическата стрели на времето НЯМА ДА СЕ ОБЪРНАТ, когато Вселената започне да се свива отново”. Виждаш, Скепсис, понеже си умно момче, че КОРАН и Библия са толкова НЕДОСТОВЕРНИ книги, не само от историческа гледна точка, но и от научна. Фактът, че хората вярват на такива глупости е просто смешен. Крайно време е да се изкорени фанатизмът на някои хора, когато им се каже, че Коран е просто книга, не и нещо повече. Хубаво ще е вместо вероучение, на децата да се преподва Философия, че тъпотата сред подрастващите е страшно голяма. Но, самият Хокинг НЕ КАЗВА нищо за феномена „Време”. Той си създава интерпретации ЗА времето с т.нар. Имагинерно време, но физиците все още не са открили, нито Хусерл, а още по-малко и Хайдегер. „WER IST DER ZEIT?” – този въпрос Хокинг не поставя за разглеждане. Ето ги и изводите ми: 1. Природата на Времето НЕ се изследва с обикновенния анализ на Времето, нито с простото отричане на съществуването му. 2. Вярата е напълно безплодна що се отнася до мисленето, положенията на вярата са: а) безкритични и б)субстанциални, следователно КОРАН и Библия не допринасят с нищо за мисленето. 3. Английската философия и съвременната физика НЕ са дорасли за метафизически обосновки. 4. Тъпотата се шири не само сред обикновенните хора в България, но явно и сред по-значими модерни имена. 5. За всяко изследване е важен ФЕНОМЕНЪТ, който изисква метод, а не критиките и „опроверженията”, които са бълнувания на слепци. И накрая, Хайдегер има една статия – „Was is das – die Philosophie”, с която ще приключа за днес: „Очевидно НИКОГА не би имало науки, ако философията не бе ги предхождала и превъзхождала”. Хайдегер посочва, че е важно при ВСЕКИ проблем да търсим КАКВИНАТА, СЪЩНОСТТА или на немски „Washeit” (quidditas)… „Питането за същността се пробужда винаги тогава, когато онова, за чиято същност се пита, се е затъмнило и объркало и когато отношението на човека към това, за което се пита, е станало нестабилно или дори е разбито”. Хайдегер ще ни каже, че само който има правилен начин на ЧУВАНЕ, ще улови казаното от битието. Не аз, езикът говори, той именно е дом на битието. И понеже днес станах многословен, ще завърша с Хусерл: „Явно е значи, че ВСЕКИ трябва да се стреми да бъде една възможно най-всестранна личност, годна във всички основни насоки на живота, които от своя страна съответстват на всички основни видове възможни становища, както и във всяка от тези насоки да бъде възможно „най-опитен”, „най-мъдър”, а поради това също и възможно най-много „обичащ мъдростта”. По идея всеки стремящ се човек по необходимост е „философ” в най-първичния смисъл на думата”!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вечерта като се освободя, ще го прочета внимателно. Но какво знаеш ти, какво знам аз, какво знае Хегел, Кант или Хусерл е без значение. От значение е какво е казал Мохамед, както можеш да научиш от следния премъдър пост: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=162363&st=45 под N 47. След като изчетох това смятам, че трябва да хвърлим всичките си дипломи, да забравим цялата философия и наука и да се отправим към най-близката джамия :P

Сега, сериозно - ще прочета това, което си написал и тези дни ще ти отговоря, че съм доста ангажиран в момента.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Научните закони са възможни и за нашите двойници, т.е. както за мен сега, така и за Николай Узунов (двойникът ми) от античастици. Тук отговарям на глупостта от КОРАНА, че реалното време може да протече като обърната кинолента. Хокинг го посочва: „Това е ЗАБРАНЕНО ОТ ВТОРИЯ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА”, т.е. във всяка затворена система ЕНТРОПИЯТА нараства с времето. Увеличаване на ентропията е пример за т.нар. СТРЕЛИ НА ВРЕМЕТО. Хокинг ги свежда до ТРИ основни:

- Термодинамична

- Психологическа и

- Космологична.

За Хокинг психологичната стрела зависи от термодинамичната, а и двете са в ЕДНА ПОСОКА! Тръгвайки по пътя на разсъждение на Хокинг за т.нар. ТЕРМОДИНАМИЧНА СТРЕЛА ми се иска да насоча към едно голяма има на физиката – руснакът ИЛЯ ПРИГОЖИН! За Пригожин именно ентропията е водещ принцип във Вселената. Връщам се на Хокинг, значи, безпорядакът се увеличава с времето и КОРАНЪТ не може да твърди, че всичко ще „тръгне” като филм наопаки. Дори и това да се случи и стрелата да се обърне, което да повлияе на психологическата стрела, то ето ви парадокса: „Тоест, те (хората) ще си спомнят събитията от бъдещето, но НЯМА да помнят събитията от своето минало. Когато чашата е била счупена, те ще си я спомнят върху масата, но няма да си спомнят, че е била на пода”.

Драги ми Sisone.Ти можеш ли да посочиш къде и как в Курана се говори, че времето може да протече като обърната кинолента.Ти кога реши, че това казва Курана.И вярвам няма да се затрудниш да ми посочиш текста.

И не се впускай да ни обясняваш Пригожин.

За разлика от вас със скептика, дипломата ми не е от областта на философията, която никога не е била наука, а топлотехника.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Драги ми Бадр, наистина Аллах не е низпослал тази мъдрост на Мохамед. Това са бълнуванията на г-н Харун Яха. За Пригожин... Само да попитам дали и за дисипативните структури пише в Корана? :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колко е 1 и 1 във всякакъв смисъл

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колко е 1 и 1

във всякакъв смисъл

Хубав въпрос. Зависи кой пита. :lol6:

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Може би, ще е полезно да хвърлим малко светлина върху феноменологията на Хусерл, за да дадем възможност и на други форумчани да се приобщят към дискусията, ако не като участници, то поне като читатели. Така ще отговоря и на въпроса на уважаемия Бадр за статуса на философията и ще взема отношение по спора, който видях, че води с Вало в една друга тема. Разчитам на sisoni да ме допълни и коригира, защото моите интереси са насочени към един конкретен аспект на Хусерловата феноменология и паралелите му с други философски системи, и затова нямам цялостен поглед върху темата.

Този път и аз ще си спестя да давам точни указания за източниците на цитатите, за да спестя време. Следващото кратко, схематично и опростено въведение е извлечено от различни трудове на Хусерл и следва интерпретацията на проф. П. Градинаров в неговата студия "Хусерл: Феноменология на метода" (1991), както и някои работи на Хартман, Шелер, Мерло-Понти, Ясперс, Гадамер и критиката на Шестов. Казваш, че освен Хусерл, Хайдегер, Дилтай и кой беше още, че забравих, няма други значими философи през 20-ти век. Какво мислиш за Ортега-и-Гасет напр.? После ще ти кажа защо питам точно за него.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Можем да започнем с понятието "нагласа". Според Хусерл, познавателното отношение не е просто установяване на връзка между познаващ субект и познаван обект, а е процес, който зависи от светогледните модели или възгледи. Финалната цел на познанието не е знанието като самоцел, а духовното израстване, което се изразява във висшата различителна способност на интелекта или "същностното виждане" (Wesenschau). Стойността на знанието зависи от познавателната нагласа. Има три типа познавателни нагласи като при всяка от тях светът и мястото на човека в него е даден различно.

1) Естествената нагласа представлява допредикативно познавателно отношение. Това е светът на ежедневното, непосредствено и нерефлективно познание на околната среда, който познаваме всички. В естествената нагласа, екзистенцията или видимото наивно се приема за същност и не се надхвърля неговата практическа значимост, която е свързана с оцеляването и всекидневната дейност. С други думи, нещата се приемат в тяхната непосредствена даденост като реални и строго ситуирани в пространството и времето.

От този наивен материализъм с помощта на една първична рефлексия възникват примитивните натурфилософски възгледи, в които стихийните първоначала на света са и негова най-дълбока причина (архе) или първодвигател, който активизира цикличния исторически процес. Можем да наречем подобно мислене и стихийно-диалектично.

Отварям една скоба, за да поясня позицията на Хусерл към религията, така както съм я схванал аз. За успокоение на страданието можем да вярваме в Бог, безсмъртието на душата, възмездието и месианските есхатологии, но философите трябва да помнят за отговорността, която носят по отношение на цялото човечество, защото "светогледите могат да спорят, но само науката може да решава и нейното решение носи печата на вечността."

В онтологичен план, т. е. от гледна точка на това как предметите се конституират за познаващия субект, при естествената установка има механизъм, който полага реалното битие на явленията и продуцира екзистенциални съждения в допредикативна форма.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

2) Научната нагласа израства от естествената, която впрочем никога не се среща в напълно чист вид, защото се оцветява от формалните светогледни модели. В зависимост от образователното ниво на индивида и обществото двете са смесени в различни пропорции. Следователно, научната нагласа е продължение на естествената, но на по-високо равнище на абстракция и формализиране. Затова картината на света, който тя представя е едновременно по-трайна и по-малко релативна, защото вече не зависи от конкретния индивид.

Все пак, научната нагласа не отива отвъд антропоцентризма, т. е. родовите характеристики на човека и онтологичните му параметри. Тя зависи и от инструментариума на научните наблюдения и експерименти, и в някои случаи успешно обединява субекта и обекта в една нова (обективна) плоскост, както е в квантовата механика. Вместо субективно обагрените продукти на естествената нагласа при научната се формират общовалидни схеми, в които светът е сегментиран според конкретната научна дисциплина. Това поражда тенденцията за математическо моделиране и идеализиране на обектите и противопоставянето им на реалността на естествената нагласа. Все пак, пропастта между двете не е непреодолима, защото научната картина се ратифицира на чисто практическо ниво.

Хусерл не отрича достойнствата и ползата от научната установка. Науката представлява по-висш етап в осмислянето на света, разширява способността ни да въздействаме върху заобикалящата ни среда и да управляваме природните и социалните процеси. Като резултат светът повишава своя онтически статус и се интерпретира като свят на обективирано целеполагане. По този начин, обаче, се прекъсва контакта със нещата като такива и се изопачава историческия "телос". Това е и една от основните теми в "Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология".

Научната нагласа е крайно несигурна и що се отнася до отношението между относително и абсолютно знание, което е видимо от честите научни революции. Например, като научни хипотези гео- и хелиоцентризмът съществуват от времето на Аристарх Самоски и само религиозната догма е тази, която дава на първата статуса на абсолютна истина. Изобщо, честите промени на научната парадигма показват екзистенциалната неустойчивост на научните постулати.

И накрая, научното познание е предимно дескриптивно, рационално и логически формализирано, а неговите категории и понятия често не са аксиоматични.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

3) Феноменологичната нагласа разкрива аподиктически очевидни същности и така, по думите на М. Шелер, осигурява "живо, очевидно и пряко общуване със самия свят".

Екзистенциалната относителност на познавателните образи се минимализира оптимално и тяхната валидност вече не зависи от познаващия субект, който се е абстрахирал от всички антропологични белези. Обектът също е пречистен чрез редукция до неекзистенциалните си същностни характеристики, които са идентични с когнитивните структури на съзнанието.

Това са условията за навлизане в същностните характеристики на битието. Следователно, стремежът е максимален позитивизъм в когнитивното съдържание. В тази връзка М. Шелер многократно посочва, че през 2о век е извършена една терминологична мистификация, при която названието позитивизъм, което по право принадлежи на иманентната школа от втората половина на 19 век е узурпирано от направлението на Конт, което няма нищо общо с прякото познание. Затова феноменологията, която може да се дефинира като радикален и истински позитивизъм, трябва да се разграничи от този псевдо-позитивизъм.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Сега трябва да разграничим три аспекта на феноменологията, а именно нагласата, която вече разгледахме, от феноменологичния метод и трансценденталната феноменология или философия. Накратко и съвсем общо можем да кажем, че феноменологията като философия представлява синтез на феноменологичната нагласа и феноменологичния метод. Трансформирането на нагласата в метод се осъществява с помощта на феноменологичната редукция. Какво представлява тя?

Феноменологичната редукция е основната методологическа процедура, която Хусерл предлага за постигане на самия свят. Основната цел е създаването на една универсална философия без предпоставки, която да даде метод за ревизиране на частнонаучните дисциплини, които са изградени върху догматични постулати, чиято валидност е спорна. За целта се прилага отрицателно-констатиращ (апофатически) подход. Редуктивният метод може да бъде разглеждан от гледна точка на неговата типология и от гледна точка на неговите етапи или фази. Типологично редукцията бива въздържаща (рестриктивна) и изграждаща (конструктивна), а според етапите - феноменологико-психологична и трансцендентно-ейдетическа.

1) Феноменологико-психологическата редукция е насочена главно към света на естествената нагласа. Тя има за свой предмет (на редуциране) трансцендентното, т. е. битието, което съществува независимо от съзнанието. Както стана дума, механизмът на естествената нагласа полага реалността на един свят и продуцира допредикативни екзистенциални съждения. Целта на феноменологико-психологичната редукция е достигането на сферата на иманентното или вътрешния опит, защото, както посочва още Брентано, само битието на съзнанието е аподиктично очевидно. Посредством рестриктивни и градивни редуктивни процедури познаващият субект отделя вътрешното (иманентното) от външното (трансцендентното).

А) Въздържащата (рестриктивна) редукция се изразява в модифицираното от Хусерл Картезианско съмнение (епохе). Важно е да знаем, че съмнението е методологична операция и не засяга реалността на света. Радикалното епохе представлява пълно въздържане от заемане на каквито и да било обективиращи позиции в опита. С други думи, това е въздържане от всякакви екзистенциални съждения, които полагат или отричат реалността. Следователно, рестриктивната редукция е процедура за постигане на феноменологичната нагласа чрез обръщане на съзнанието към самото себе си и се изразява във въздържане (отказ) от обсъждането на нещата в онтологичен план и фокусиране единствено върху актовете на съзнанието.

Хусерл употребява два равнозначни термина - "извеждане извън скоби" (Ausklammerung) и "затваряне на света в скоби" (Einklammerung). Заскобираният свят се суспендира и губи своята гносеологична стойност. Това е предпоставката за изследването на света на самоочевидните психически феномени.

"Нямам никакво основание да се съмнявам в съществуването на света, но се питам дали то е напълно сигурно ... и се замислям над математическата очевидност, която ме кара да различавам емпиричната и аподиктичната несъмненост". Разбира се, светът на естествената нагласа е несъмнен, но феноменологията (като математиката) търси аподиктична (очевидно-необходима) несъмненост, която естествената установка не дава. За да се постигне аподиктичната несъмненост на чистите феномени на съзнанието след радикалното епохе се преминава към съзидателна или градивна фаза.

Б) Конструктивната или градивната фаза на феноменологико-психологичната редукция представлява систематизирано разпознаване и описание на смисловите предметни единства. Тя се разделя на две:

- функционално-ноетична или описание на преживяването като процес, който се състои от съвкупността на актовете на съзнанието;

- предметно-ноематична или описание на преживяното като съдържание на познавателния образ.

Резултатът от феноменологичната редукция е достигането на потока от преживяването на чисто психологическия Аз, в който поток динамиката на психическата структура и съдържанието на съзнанието не се диференцират. Но абстрахирането от антропологичните, биологичните, физиологичните, психологичните и социалните характеристики не е пълно и за да се достигне до най-дълбинното ядро на субективността е небходим и втори тип редукцията, която е наречена трнсцендентално-ейдетическа.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

2) При трансцендентално-ейдетическата редукция полюсите са обърнати, защото тя има за предмет (на редуциране) иманентното или резултата от психологико-феноменологичната редукция, а целта и е достигането на сферата на трансцендентното. Последното, обаче, е различно от трансцендентното при психологико-феноменологичната редукция, защото не визира реално съществуващи обекти, а ейдосите (идеалните същности). Фазите са същите като при първия тип редукция.

А) Посредством рестриктивната редукция, субектът напълно се освобождава от антропологичните, психичните и другите подобни характеристики.

Б) Чрез конструктивната фаза на редукцията субектът се издига над или напуска редукционния цикъл и постига чистата изява на същностите или ноематичната трансцендентност.

Ейдетическата редукция е условието за изграждането на феноменологията като универсална философия без предпоставки, но всъщност Хусерл използва два скрити метафизични постулата, но за това по-нататък.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Спирам дотук. Като имам време ще продължа, че тия дни ми се събраха много задачи.

ПП sisone с повечето неща, които си написал съм съгласен, макар че не бих дал толкова крайни оценки за някои философи, но това си е и въпрос на темперамент. :lol6: Пуснах нова тема - речник на феноменологичната терминология, но съм стигнал само до буквата А. Можеш да погледнеш и да редактираш и допълниш, когато имаш време.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скепсис, здравей... прочетох нещата! Надявам се скоро да имам лаптоп, търся си, както стана известно и банално... Имам конкретни отговори по Хусерл и Аз... Онова за КОрана (не мисля, че се пише кУран?! - или се бъркам?!?!) го прочетох от линка на скепсис, може да видите втората страница. Т.нар. книга "Коран" съм чел само в началото, имаше някакви ... хайде, ще си задържа личните пристрастия ... а тази топлотехника, която сте завърщил господине, не знам каква връзка има за спора!? Честно да си кажа, всичко което НЕ е хуманитаристика, а е жичка и ток или опит и камъчета, съм го отхвърлил от съвременността ... Не смятам, че ровенете по камъчета в Големия каньон или бърникането на жички и тръбички разширява по някакъв начин ... каквото и да е в света ... За Хусерл, просто ми трябва малко време ... иначе нещата са добре, скепсис, мойте наброски са към разясняване понятийния апарат на Хусерел, мисля, че е нужно, затова съм подготвил разясняване на понятия: Жизнен свят, Епохе и др. (моля те, не ме изпреварвай ... Благодаря!!!) ... за сега толкова !!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всички ти желаем скоро да си намериш лаптоп! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да се върна към Времето... в книгата на А.Стефанов „Философия на времето” се дава пример със серията:

Е1 Е2, Е1* Е2*, Е1Е2*, където

Е1 – причина на Е2.

Ако Е претърпи промяна, се отбелязва с Е* и за две причинно свързани събития са валидни горните комбинации. Имаме ПРИЧИННО ОТНОШЕНИЕ. „За съжаление – пише Стефанов, - то съдържа скрито pertitio principii”. Може би скоро трябва да посветя едно цяло мнение на изводите от книгата на Стефанов. За сега сбито казвам, воплите на Хобс битуват и в модерната физика, с което по-ясно се отграничава новаторството на Хусерл и Хайдегер. За втория времето НЕ Е: А1 – причина, А2 – следствие и различни вериги от: А1 А2, А1 А2 ... Аn An, защото по този начин НИЩО не се решава, а се въртим в кръг и единствено се субстанционализира една първа причина като Бог, за която имало Вечност. Решението „ВЕЧНОСТИ” на КОРАНА и Библията е просто бягство от истинското решение на правилната аналитика на Бъденето-ето-на. В началото на Sein und Zeit Хайдегер ясно ни казва: „Интепретацията на времето като възможен хоризонт на всяко битие-разбиране изобщо е неговата предварителна цел”. Тук вече ги НЯМА стереотипните разбирания относно класическите представи за време. Тук е Хусерл с идеята за феномена и Хайдегер с идеята за разглеждане на битието откъм времето – „Wer ist die Zeit?” е новото питане на Хайдегер! Или на друго място: „Но чрез това повторение на подготвителния анализ на Бъденето-ето-на същевременно става по-прозрачен феноменът на самата времевост. От него насетне става разбираемо, защо в основата на своето битие Бъденето-ето-на е и може да бъде исторично и като исторично е в състояние да изгражда история”! С един замах Хайдегер се опитва да преосмисли основите на философията, а след него има само интерпретатори от втори разряд – Гадамер, Дельоз, Рикьор и др. Бъденето-ето-на може да бъде исторично и да се помни като история (Geshihte). ЗА ВСИЧКИ ИСТОРИЦИ, които също не са ревизирали основните си понятия, имам въпрос: КАК Е ВЪЗМОЖНА ИСТОРИЯТА КАТО НАУКА? Историците остават при фактите, датите и анализа, но не ни казват, защо битието е станало исторично и как аз помня и моето, и световното минало! „Осветляването на произхода на „време”-то, „в което” се среща вътре-светово биващото, на времето като вътре-овремененост, разкрива една съществена възможност за овременяване на времевостта. С това се подготвя разбирането за още по-изначално овременяване на времевостта. В него има основа конституитивното за Бъденето-ето-на битие-разбиране. Нахвърлянето на смисъла на битие изобщо може да се осъществи в хоризонта на времето”.

„WER IST DER ZEIT?” е същественото в случая на Хайдегер (а дори и на Кант и Хусерл) питане. Идеята не е да се отчете, че аз съм измислил времето като субект, а да се види, как ми се разкрива този феномен. Хусерл също оплюва историцизма от гледна точка на преходността, че имало само мнения в историята. Хегел прави обаче силната и напредничава стъпка с проблема за историята, въпреки критиките към т.нар. Абсолютен дух. Това ме подсети за още един инвалид на мисълта – КАРЛ ПОПЪР. Спокойно бих казал за Попър следното: „Главата му е куха като орех през лоша година!” Правилно ли сме схващали битието и времето през последните 2700 години?

Ще завърша анализа си със Стивън Хокинг и кратък обзор на научните разбирания за Време. И така ... ОТО изоставя модела на Нютон за т.нар. Абсолютно време. Всеки субект има своя мярка за времето: „Така времето се превръща в по-персонална концепция, свързана с наблюдателя, който го е измерил”. Дотук всичко е наред, Коперниканският обрат на Кант със закъснение е осмислен 200 години по-късно във физиката. Ето и идеята за ИМАГИНЕРНО ВРЕМЕ: „Имагинерното време не може да бъде различено от посоките в пространството” ни казва Хокинг. В имагинерно време няма голяма разлика между посокоте „напред” и „назад”, но не е така с РЕАЛНОТО ВРЕМЕ. Научните закони са възможни и за нашите двойници, т.е. както за мен сега, така и за Николай Узунов (двойникът ми) от античастици. Тук отговарям на глупостта от КОРАНА, че реалното време може да протече като обърната кинолента. Хокинг го посочва: „Това е ЗАБРАНЕНО ОТ ВТОРИЯ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА”, т.е. във всяка затворена система ЕНТРОПИЯТА нараства с времето. Увеличаване на ентропията е пример за т.нар. СТРЕЛИ НА ВРЕМЕТО. Хокинг ги свежда до ТРИ основни:

- Термодинамична

- Психологическа и

- Космологична.

За Хокинг психологичната стрела зависи от термодинамичната, а и двете са в ЕДНА ПОСОКА! Тръгвайки по пътя на разсъждение на Хокинг за т.нар. ТЕРМОДИНАМИЧНА СТРЕЛА ми се иска да насоча към едно голяма има на физиката – руснакът ИЛЯ ПРИГОЖИН! За Пригожин именно ентропията е водещ принцип във Вселената. Връщам се на Хокинг, значи, безпорядакът се увеличава с времето и КОРАНЪТ не може да твърди, че всичко ще „тръгне” като филм наопаки. Дори и това да се случи и стрелата да се обърне, което да повлияе на психологическата стрела, то ето ви парадокса: „Тоест, те (хората) ще си спомнят събитията от бъдещето, но НЯМА да помнят събитията от своето минало. Когато чашата е била счупена, те ще си я спомнят върху масата, но няма да си спомнят, че е била на пода”. Изводът му е, че психологическата стрела на времето се определя от термодинамичната. „Безпорядакът нараства с времето, защото измерваме времето в посоката, в което безпорядакът нараства”. ОТО не казва НИЩО за това получаване и физиците гадаят за същността на Вселената ПРЕДИ Големия взрив. Изводът, до който Хокинг достига е следният: „Термодинамичната и психологическата стрели на времето НЯМА ДА СЕ ОБЪРНАТ, когато Вселената започне да се свива отново”. Виждаш, Скепсис, понеже си умно момче, че КОРАН и Библия са толкова НЕДОСТОВЕРНИ книги, не само от историческа гледна точка, но и от научна. Фактът, че хората вярват на такива глупости е просто смешен. Крайно време е да се изкорени фанатизмът на някои хора, когато им се каже, че Коран е просто книга, не и нещо повече. Хубаво ще е вместо вероучение, на децата да се преподва Философия, че тъпотата сред подрастващите е страшно голяма. Но, самият Хокинг НЕ КАЗВА нищо за феномена „Време”. Той си създава интерпретации ЗА времето с т.нар. Имагинерно време, но физиците все още не са открили, нито Хусерл, а още по-малко и Хайдегер. „WER IST DER ZEIT?” – този въпрос Хокинг не поставя за разглеждане. Ето ги и изводите ми:

1. Природата на Времето НЕ се изследва с обикновенния анализ на Времето, нито с простото отричане на съществуването му.

2. Вярата е напълно безплодна що се отнася до мисленето, положенията на вярата са: а) безкритични и б)субстанциални, следователно КОРАН и Библия не допринасят с нищо за мисленето.

3. Английската философия и съвременната физика НЕ са дорасли за метафизически обосновки.

4. Тъпотата се шири не само сред обикновенните хора в България, но явно и сред по-значими модерни имена.

5. За всяко изследване е важен ФЕНОМЕНЪТ, който изисква метод, а не критиките и „опроверженията”, които са бълнувания на слепци.

И накрая, Хайдегер има една статия – „Was is das – die Philosophie”, с която ще приключа за днес: „Очевидно НИКОГА не би имало науки, ако философията не бе ги предхождала и превъзхождала”. Хайдегер посочва, че е важно при ВСЕКИ проблем да търсим КАКВИНАТА, СЪЩНОСТТА или на немски „Washeit” (quidditas)… „Питането за същността се пробужда винаги тогава, когато онова, за чиято същност се пита, се е затъмнило и объркало и когато отношението на човека към това, за което се пита,