Ами аз не виждам какъв е смисълът да се занимавам с непознаваемото - самата му дефиниция го определя като нещо, за което не можем да имаме познание.

Това е защото сме го дфинирали по този начин. Приели сме, че ноуменалната същност на нещата е непознаваема и сме се самоограничили.

Ами аз не виждам какъв е смисълът да се занимавам с непознаваемото - самата му дефиниция го определя като нещо, за което не можем да имаме познание.

Ей това не му харесвам на англосаксонското мислене. Да уточня, не си мисли сега, че те нападам или се заяждам. Колкото и да е странно, не искам да изляза и като побъркан на тема Бог или откровения. В момента съм на критиката на Адорно и Хоркхаймер на Просвещението. Дам, самото Просвещение и идеите му (а и ние като наследство на това мислене) все още боравим с мита ... с мита за 'силата' на мисленето (позволявам си заигравка с Хегел)... самата му дефиниция казваш го определя като непознаваемо. Хайде да си поиграя сега с Дерида, понеже и ти обичаш игрите, забелязах... кой пък те светна че дефиницията на гласа или на писмеността трябва да доставя оригинален смисъл (препратка към 'Гласът и феномена'. Дерида). По тези параграфи са критиките на Дерида спрямо Хусерл. А познаваемото, самата му дефиниция го определя като нещо, за което може да има познание. Страшно обичам класическото Аристотелово мислене (или q или не-q). Ще си позволя препратката му литература, пак заигравайки се с Дерида и идеята за деконструкция на метафизиката (нали и ти не харесваш това понятие 'метафизика', явно защото няма ясна, опитна, аналитична дефиниция!?!?), за свързването на литературната критика като критика на метафизиката (виж. Хабермас), та ... ето ни Джойс (Джеймс Джойс), той има една идейка за т.нар. 'ЕПИФАНИЯ'... вярно, мистично звучи, йезуитско (със зелева чорба искате да купите бога - ще ни каже Достоевски, но млъквам с асоциациите), ала по късен Хайдегер, но ... тук ти е неназовимото ... как така онези диваци (Тъжни тропици. Строс) изведнъж мога да достигнат до писменост, в тази роля сме били самите ние. Това е пример за онова, което искам да кажа ... как така в мозъка (както когнитивните науки го третират) се ражда идеиката, КЪДЕ Е ТЯ, какъв топос има, как се пораждат всички концепти, твоите, моите ... това аналитичното мислене не може да го ДЕФИНИРА, то дори няма сили да го постави като проблем, то го обявява за ГЛУПОСТ, ще мълчим пред неназовимото (Витгенщайн)... така е по-лесно, така е по-удобно ... и тук проблемите са много... но за съжаление не мога да споделя надеждата на когнитивисти, прагматици и аналитици, че именно те ще дадат отговорите на тези НЕможещи да се дефинират въпроси ... Будь здоров !

как така в мозъка (както когнитивните науки го третират) се ражда идеиката, КЪДЕ Е ТЯ, какъв топос има, как се пораждат всички концепти, твоите, моите ... това аналитичното мислене не може да го ДЕФИНИРА, то дори няма сили да го постави като проблем, то го обявява за ГЛУПОСТ, ще мълчим пред неназовимото (Витгенщайн)... така е по-лесно, така е по-удобно ... и тук проблемите са много... но за съжаление не мога да споделя надеждата на когнитивисти, прагматици и аналитици, че именно те ще дадат отговорите на тези НЕможещи да се дефинират въпроси ...

По този въпрос мога да ти дам една линия на размисъл. Например, концепциите за билогията на познанието и "аутопоезиса" на Матурана и Варела, които са повлияни в някаква степен от феноменологията от типа на Мерло-Понти, а те, взети заедно, са повлияни в някаква степен от Хусерл и ранния Хайдегер. Ето една линия на развитие, на която може да се гледа доста положително като начин за излизане от кризата, която обсъждаме.

Присетихте ме за една история, която разказва Лотман. Известният математик Н. В. Бугаев, веднъж председателствал едно заседание, на което се четял доклад за интелекта при животните. Бугаев като председател прекъснал референта с въпрос, дали той знае що е "интелект"; станало ясно, че той не знае. Тогава Бугаев започнал да пита и другите:

– А вие? А вие?

Оказало се, че никой не знае. Тогава Бугаев обявил: "Тъй като никой не знае що е интелект, не може да става дума за интелект при животните. Обявявам заседанието за закрито!"

Gothicrock и аз съм фен на Матурана и Варела, както знаеш. Нали знаеш, че един от хората, с които е работил е Мингюр Ринпоче (http://tergar.org/about/mingyur-bio.shtml)?

Хахаха - на какво е способен един детерминистично мислещ мозък. Това ми напомни за студента от Технически Университет, който наминал да види приятел в Богословския. Промъкнал се с другите студенти в аулата и седнал да чака, приятеля си. Лекцията в този ден била за божията сила. Лекторът с напевния си глас и сладката си приказка приспал студента и нещеш ли, той захъркал. Лекторът го търпял някое време, след което не издържал, лекичко го сбутал и го питал: - Така колега, какво можете да ми кажете за божията сила? - а студентът, без грам колебание отговорил: - Божията сила, това е божията маса по божието ускорение!

Това е защото сме го дфинирали по този начин. Приели сме, че ноуменалната същност на нещата е непознаваема и сме се самоограничили.

Това все пак е въпрос на конвенция.

PS: Знам, че Варела е повлиян от Будизма.

Прав си е бил физикът. То и формули за доказването на съществуването на бога са измислили някои учЕни.

Хахаха, оффтопик малко ... разговорът стана като един роман на Виктор Пелевин "Шлемът на ужаса" ... има го май на бг... какво да кажа, по източните теми не мога да се захващам ... не че не е интересно, просто сега съм 'затънал' в много нови неща ... излизане от кризата ... загубих нишката ... я някой да обобщи до къде сме стигнали! ... айде, успешен уикенд!

Знам ли вече? Първо говорехме за кризиса, после за интерсубективността, после за гносеологията и за това как научното познание дехуманизира човека... Момчета, бе я по-добре да си говорим за мацки.

Към Scepsis и Sisone22:

Да се стягате, че някой може да си помисли, че се огъвате пред критиката на неопозитивизма и когнитивистиката.

Обещаваме, че ще се вземем в ръце. Моят проблем е, че изпитвам симпатии към когнитивните науки и неопозитивизма и не мога да ги критикувам с чисто сърце.

Аз пък не ги харесвам и няма да се огъна пред когнитивните науки Така и не разбрах, защо ми изместихте въпроса към изтока... онзи за епифаниите... нямах това на предвид ... исках да кажа, че когнитивните науки не могат да отговорят на подобни въпроси. И няма да спра да се заяждам с подхода им - модерни, но за времето си, това го повтарям... (ужас, добре, че не избрах аналитична философия, но някой ще ми каже ли какво значи епигенеза и как може да се приложи към Кантовата философия?!?!) ...

Venceremos!

Всъщност, аз съм за сътрудничеството, синергетиката и интердисциплинарния подход, който да преодолее изкуствените опозиции между метафизика и позитивизъм, теория и емпирия, макро- и микроанализ, факти и ценности, описание и разбиране, съзнателно и безсъзнателно, структурализъм и феноменология, Изток и Запад, либерализъм и консерватизъм, наука и изкуство, Левски и ЦСКА и така нататък в духа на Бурдийо да речем.

Не сме искали да изместваме проблема, който поставяш Сис. Готик, предложи да потърсим решение в теорията за "аутопоезиса" на Варела и Матурана, но аз лично не съм сигурен какво по-конкретно има предвид. Ако иска да поясни... Но наистина неопозитивизмът и когнитивните науки не поставят подобни проблеми, защото ги разглеждат като научно ирелевантни.

ПП А иначе, аз споменах, че Варела е провеждал изследвания с тибетски будисти, но това беше между другото.

Редактирано 19 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Дайте (манияци) да направим завоя към 'късен' Хайдегер и неговите 'решения' за излизане от кризата на Хусерл ... говоря за към 30-те години на миналия век, когато Хайдегер се насочва към Хьолдерлин, мисленето на досократиците и започва да критикува всичко онова, за което си говорим: съзнание, когитации, Архимедови точки, сигурност в мисленето и т.н. ... в "Битие и време" Марто си е още 'хусерлианец', въпреки че втората част, която замисля като продължение му се проваля ... и битието забравихме и по нов път май скоро няма да тръгнем. Това ме насочва и към другия въпрос: що за чудо е ХЕРМЕНЕВТИКАТА и ще 'успее' ли в начинанията, който Хайдегер, а по-късно и Гадамер й придават... ако сте навити ... ще ми е приятно! Има многоооо въпроси тук!

да се допълня, поне съм на тази вълна ... до къде ще отидем извън сигурността на Cogito (препращам към Рикьор, П. Самият себе си като някой друг) и как да интерпретираме битието откъм времето, не само през Хайдегер, Райнхард Козелек също има интереси идеи, въвеждайки понятието 'пластове на времето'! Нататък, език и история - как са свързани! Значим фактор ли е крайността на нашата екзистенция, както Хайдегер си интерпретира Кантовата "КЧР"? ... аз продължавам да си блъскам главата ... (особено днес)!!!

Този "късен" Хайдегер вече се занимава с доста по-различни неща. Всъщност той изгражда концепции, които след това ще вдъхновят автори като Дерида и Гадамер. Но аз лично не мисля, че деконструкцията и херменевтиката като цяло са добри теоретични системи, макар да имат и полезни неща. Феноменологията дава доста по-добри плодове.

Да Сис, плодовита тема. Ще нахвърлям нещо за Хайдегеровия анализ на Хьолдерлин, както и за Гадамер, когото ценя, като ми остане повече време... Но принципно съм съгласен с Готик, че отрочетата на Хусерловата феноменология (екзистенциализма, херменевтиката и някои други) не са толкова добри като теоретични системи особено, когато постиженията им се използват в области като психологията, социологията, антропологията и други такива. Мисля, че това е, което има предвид Готик.

...отрочетата на Хусерловата феноменология (екзистенциализма, херменевтиката и някои други) не са толкова добри като теоретични системи особено, когато постиженията им се използват в области като психологията, социологията, антропологията и други такива.

Специално херменевтиката предпоставя позицията на изследователя като тълкувател, който в някаква степен винаги прави тълкуването си относително със своята позиция, затова дисциплини като психологията, социологията и антропологията, които търсят позитивни резултати, някак трудно нагаждат херменевтичния модел. Херменевтиката може да се използва успешно, когато имаме нужда от интерпретативен подход, например при работа с текстове или политически дискурс, където трябва да се интерпретира чуждата позиция.

Еееее, много ви обичам ... аз също мисля, че 'късен' Хайдегер се забива в едни анализи на стихотворения (цитирам един колега) и малко на никъде... идеята за езика ми се вижда плодотворна, както и великото (в кавички) Дасзайн, но, те оставят много 'дупки' ... пък и преодоляването на съзнанието и мисленето от епохата на Просвещението, мисля, че отива в един позиции, които вече малко трудно могат да се окачествят с понятието философия (въпреки, че всеки блъска каквото си иска под него) ... а, че херменевтиката е НЕприложима към 'новите' отрочета на постмодернизма, за съжаление е факт ... но пък поставя въпроса, какво да правим от ИСТОРИЯТА и що за творение е тя, това пък ни набутва към ... нашият исторически живот и самата историчност на битието - оттук изхожда и Гадамер в "Истина и метод" и под влияние на учителя си ... следващ въпрос ... как тази историчност на битието и наша лична таката се отнася до 'идеални' творения като математика или пък до отделните науки ... мисля, че така мога да поставя (малко на груб език) търсенията и на Хусерл и на Хайдегер ... пък и херменевтиката, която идва от Шлайермахер и Дилтай има (за някои) този недостатък, че е тясно свързана с ТЕОЛОГИЯТА, което пак връща философията към едни прислужвания, от които мислеше, че се е освободила. Марто нарочно 'скъсва' с Дилтай и Шлайермахер и прави едини други неща, от които се 'раждат' и идеи за дискурс, за глас, за субект на дискурса и ...

Все пак Хайдегер извършва деструкция на историята.

Все пак Хайдегер извършва деструкция на историята.

е*ал съм я и деструкцията ... не харесвам на Хайдегер, че се държи като посветен ... след него (а и преди него) колко са си интерпретирали историческото развитие на философските идеи по свои начин ... и Дерида прави много деконструкции ... но за какво ли са ни?! (майтап)! Не, сериозно ... проблемът е готин - как интерпретираме онова, което вече не е ... пак искам да се заиграя с РИкьор - "Паметта, историята, забравата" ... но ще е по-подоробно следващя път

Специално херменевтиката предпоставя позицията на изследователя като тълкувател, който в някаква степен винаги прави тълкуването си относително със своята позиция, затова дисциплини като психологията, социологията и антропологията, които търсят позитивни резултати, някак трудно нагаждат херменевтичния модел. Херменевтиката може да се използва успешно, когато имаме нужда от интерпретативен подход, например при работа с текстове или политически дискурс, където трябва да се интерпретира чуждата позиция.

Скоро ще опитам да нахвърлям нещо повече по темата, а сега искам само да попитам следното: Мислите ли, че неокантианското разграничение на науките на номотетични и идеографични, или на природознание и науки за духа (по Дилтай), все още е актуално? И какво трябва да се разбира под позитивни резултати в областта на психологията, социологията и културологията? С други думи, как един психолог, антрополог или социолог може да се превърне в чист инстумент на обекта, а именно на самата наука, който да не се влияе от биологичните и социалните ограничения на човешкото битие и на първо място от неговата временност (историчност)? Или както казва Гадамер: "Това, което познаваме исторически в последна сметка сме самите ние."

С други думи, как един психолог, антрополог или социолог може да се превърне в чист инстумент на обекта, а именно на самата наука, който да не се влияе от биологичните и социалните ограничения на човешкото битие и на първо място от неговата временност (историчност)?

Под позитивни резултати имам предвид да се работи с факти и да се търсят определени връзки между тях. А по цитирания въпрос - има една концепция за наблюдателя (анализатора) в кибернетиката, която доста добре обяснява отношението между наблюдателя (анализатора) и обекта. Наблюдателят винаги възприема обекта през системата на своето знание.

Иначе аз съм принципно против разделянето на науките на номотетични и идеографични. Науката трябва да бъде интердисциплинарна.

PS: За херменевтиката ще оставя другите да поговорят повече.

Вече няколко дни се чудя, откъде да подхванем херменевтичния въпрос и колкото повече мисля, толкова повече нищо не мога да измисля. В началото все пак ще посоча, че Гадамер разглежда херменевтичния феномен в неговата екзистенциално-битийна пълнота, а не просто като познавателна техника и определя задачите на философската херменевтика не като методологични, а като онтологични. За разлика от Хайдегер, който изследва субекта на усредненото съществуване, Гадамер се интересува от интерпретатора като ex profeso (като познавач). От друга страна, Шлайермахер и Дилтай искат да освободят интерпретатора от историческата традиция, която формира неговия познавателен хоризонт, докато Гадамер счита, че това е фикция и остатък от духа на Просвещението (стремеж науките за духа даа бъдат превърнати в точни науки) и води до отчуждаване на познавателния опит. Но за това по-подробно ще напиша по-нататък.

Нека сега да започнем от последното мнение на Готик и да видим какво ще излезе.

Иначе аз съм принципно против разделянето на науките на номотетични и идеографични. Науката трябва да бъде интердисциплинарна.

Интердисциплинарният подход предполага обща методологическа основа на различните научни дисциплини. Сега, пита се: Възможно ли е философията на науката и теорията на познанието в частност да даде такава основа? По-рано, тя е била осигурявана от теологията и метафизиката, но след краха на големите идеалистически системина немската класическа философия първоначално следва завръщане към Кант, а след като се установява, че неговото обосноваване е проблематично, възникват неокантианството, позитивизма и неопозитивизма, както и Хусерловия феноменологичен проект... Предвид фундаменталното значение, което има раждането на историческото съзнание за европейската философия и култура, както и специалния интерес на Гадамер към философията на историята, ми се ще накратко да обсъдим въпроса за каузалността в природата и в историята. Опитът на 19 в. историческата наука да бъде моделирана по образец на точните науки предполагаше откриването на строги исторически закони и понятия, но както посочва Кроче изрази като "исторически закон" са вътрешно противоречиви, защото прилагателното противоречи на съществителното, както в израза "качествено количество" и "плуралистичен монизъм". С други думи, историята предполага конкретното и индивидуалното, а законите - абстрактното и универсалното. Как решава този въпрос Гадамер ще напиша утре, че стана късно.

Редактирано 27 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)