е да де, ама Ницше не успява да намери изход накъде да поведе философията. Извинявам се, ама аз глупости за свръхчовек и нихилизъм НЕ мога да приема; нихилизмът е много як като позиция, но с него НЕ може да се живее... ще се позакача с Хайдегер, покрай всичките различия и диференси на Дерида. Да, и двамата са повлияни от Ницше... но с Ницше - доникъде, докъто при двамата момце - Марто и Жак все пак имаме някакви (шашави) алтернативи. Знаем как Хусерл в крайния си период (т.е последния) се опитва да спаси феноменологията, когато въвежда понятието жизнен свят, на което и аз така много се радвах. Да, ама не ... Umwelt е онова, което Хайдегер използва, предлогчето 'um' означава около, т.е. светът, който е постоянно около нас, който е подръчен, по-хватим в различните си дадености... отбелязвам пак, МАрто не търси никакви когитации и чисти мисли, които да се легитимират в 'околосвета' (груб превод, не знам Зашев как го е превел)... аналитиката на Бъденето-ето-на (Дасзайн) ни показва едно изначално поле на разбиране в подръчността на вещите; всяка абстрактна теория се появява, когато практиката вече не е налице, когато аз се въздържа да употребявам вещите в тяхната подръчност, тогава започвам да ги съзерцавам и да градя теории. Прословутата осиа, грешно изтълкувана като субстанция, която е постоянно налична, е предположила битието и на Дасзайн, който бива разглеждан като нещо цялостно и завършено. Тук препращам към "За душата" на Аристотел... да ама не... Бъденето-ето-на ни показва, че по начина си на битие аз никога не съм една ГОТОВА завършена душа или субект, който необезпокоявано да мога да наблюдавам други обекти... и оттук започват игрите... игрите за гласа, игрите за Дасзайн, закачките с Русо (на Дерида), дори и мисленето на Дельоз ...

Според Хайдегер 'един ден' възгледите на Вилхелм Дилтай ще станат изключително актуални. Взех да се замислям по този въпрос и мисля, че е свързан с положението до което сме го докарали сега. Нека насочим поглед към "Das Wessen der Philosophie" ... изводът до който достига Дилтай и който ние май не успяхме толкова добре да формулираме е философията си няма ЕДНО специфично поле, в което да остава винаги затворена в своето пребиваване. Идеята за връзката между ФИЛОСОФИЯ и НАУКИТЕ (тогава природни, хубаво е да се сетим впоследствие за Тит Лукреций Кар) се появява у Аристотел, но впоследствие се 'разпада'... последните отзиви ги има чак у Хусерл, които (признавам си) носи в идеята за феноменология този далечен предрасъдък. За разлика от Хусерл обаче, Дилтай се насочва към историческото съзнание (в традицията на Маркс, Хегел, а след него и Гадамер, Козелек): "Задачата да се намери такова същностно определение на същността на философията, изясняващо както нейното име, така и понятията на отделните философи за нея, води по необходимост от систематичната към историческата гледна точка. Трябва да се определи не какво важи като философия тук и сега, а какво винаги и навсякъде е съставлявало фактическото положение на философията" (с.55) И така положението е: ДА СЕ ПРЕМИНЕ ОТ СИСТЕМАТИЧЕСКА КЪМ ИСТОРИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА, нещо подобно ще ни каже и Дерида в идеята за логоса и неговата интерпретация в развитието на европейската философия - винаги следва да има ЕДНО означавано, чрез което да се обяснява системата, независимо дали то ще е: Бог, субстанция, cogito, Аз и т.н. Затова са критиките на Дерида към всички подобни 'затворени' системи, които се появяват само в Европа и които довеждат културата в крайна сметка до двете войни! Връщайки се на Дилтай (а и споменавайки едно положение от Хайдегер), можем да кажем, че битието подлежи на ИНТЕРПРЕТИРАНЕ, друг е проблемът дали и доколко може да се намери ЕДИН светоглед в галиматията от философски приказки! За съжаление в българския превод на Зашев това 'тук-битие' е малко, как да кажа, много по-трудно се мисли, отколкото зднешность, което употребяват руснаците... спирам до тука, за да не досаждам с огромни мнения, които едва ли някой чете?!?

Редактирано 5 април 201115 г. от sisone22 (преглед на промените)

Иска ми се продължа малко темата за Dasein и преосмисляне на цялата 'субективистка' метафизика на Новото време след Декарт. Ще се позаиграя с любимото ми "Самият себе си като някой друг"... наш Рикьор се хваща в един странен анализ между философия на езика, такава, каквото е по ширините на Англия и любимата му тема за херменевтиката. Какво означава да се/си обозначавам самия себе си, напр. в немския език е видно с т.нар. транзитиввни или рефлексивни глаголи (sich waschen, sich freuen). 'Cogito притежава силно философско значение единствено ако полагането му е обладано от амбиция за последно, крайно фундиране". Но за Рикьор се оказва, че Азът е... никой! В мисленето на идеализма Когито следва да се самофундира, за да избегне попадането в субективистичен идеализъм (Кант ни предупреждаваше, философията да се пази да не се превърне в психология и много правилно, стана ни ясно как Фройд си изинтерпретира темата "Аз"). Интересно ми стана, че Рикьор се позовава на едни работи на Ницше, които ги няма на български език, но те са си типични за Ницше - демек са филологически, а НЕ философски (да припомня, ФРИДРИХ НИЦШЕ е професор по филология в Базел, а и НЯМА защитен докторат, не че е от значение, но това е все едно Боян Биолчев да напише метафизическа критика на историческия разум, ясни са глупостите, които ще излязат, нали?!). Та, Ницше НЕ открива топлата вода, когато забелязва, че думите могат да се използват и в различна употреба, т.е. да се ЗЛОупотребява с тях и да се превръщат в абстрактни понятия; още на Платон това му е много ясно (сведение за неграмотните: Платон. Кратил). "Тук отново - пише Рикьор - стигаме до нашия предходен тропологичен елемент: наистина поместването на субстанцията под Когито или причина зад него е прост граматически навик, а именно да се приписва извършване на всяко действие. Отново се натъкваме на инверсията на думите". НА Витгенщайн, в късния период, тези неща вече са му просветнали... вие може да кажете как са те в английската философия. Вместо АЗ нека говорим за ЛОКУТОР, т.е. личност, която разказва (пак ще дам сравнение с Пруст), с което се набутваме на херменевтиката и темите за разказа... Въпросът е, дали това нещо, наречено харектер е постоянство или темпорално се изменя!? ВИждаме играта с думи на всеки от нас като притежател на тяло, които е способен да се самообозначи като този, който притежава това тяло... въпросът е, от тук ли са възникнали разбиранията за душа ... но тогава какво се оказвам самият аз, просто Dasein, локутор... ?! За сега (за трети път) толкова ...

... момчета, изчезнахте ... аз намерих отговорите по Хайдегер, ама ми е скучно да си пиша сам ... няма ли да се включите (скепсо, да не се ожени?!) ...

Не съм, споко... Ще се включа до някоя и друга седмица.

Скепс ... чакам те за дискусия. В късните си произведения, след Кризата и около нея, Хусерл прави малък завой към историческото самоосмисляне, онова, което днес става модерно като 'история на понятията' ... след 4-ия прочит на Кризата намирам интересни неща ... определено препращам всички към Брентано, за да установят идеите на Хусерл за двойна интенционалност на съзнанието; ще нахвърлям по-натам и как Хайдегер променя разбирането за феномен и феноменология в "Битие и време" ... айде, чакам да пишеш!

Явно само аз съм се Хусерлизирал ... в момента чета Феноменология на вътрешното време-съзнание, Идеи 1 и Grundprobleme der Phanomenologie ... скепс ... дано се появиш скоро ...

Не съм писал в темата отдавна, то е защото активно се занимава с четене на ранните произведения на Хусерл – Идеи I и Феноменология на вътрешното време-съзнание. Имаше много възли за разплитане и много трудности. Най-голямата от тях беше да се проследи влиянието на Франц Брентано върху Хусерл – задача, с която не съм се справил изцяло, тъй като има много моменти, които трябва да си обясня. Несъмнено, след четенето на много критическа литература, съм съгласен, че английската философия оказва някакво влияние върху мисленето на ранния Хусерл, особено Уилям Джеймс (май е американец?) и идеята му за поток на съзнанието. Допълнително ще препратя всички интересуващи се от темата към работите на Мах и Авенариус, както и на Лотце, Фехнер и Вунд, психолозите, които и Хусерл и Брентано критикуват от различна перспектива. Линията на антипсихологизма в мисленето на Хусерл се запазва след критиките на Фреге по отношение на Philosophie der Arithmetik. Ще отбележа само, че във Франция Хусерл се забелязва особено по тази линия. Тук искам да предупредя всички запалени по Сартр, Марсел и Понти, че едва Рикьор е първият, който исторически добре се запознава с мисленето на Хайдегер и Хусерл и т.нар. Феноменологическо движение. При редица други френски автори (напр. Сартр) разлика между проекта на Хусерл и този н Хайдегер – няма. До къде се докарах и с ‘ранен’ Хайдегер? Нека да не забравя една малка смешка… през 1913 г., когато Хайдегер пише дисертационен труд при Рикерт, изводът е, че логиката и математиката не трябва да се смесват, а принадлежат на две отделни сфери, а в писмо до Карл Льовит Хайдегер споменава, че има Principia Mathematika, не знае цената й, но е готов да я продаде за 60% от себестойността й, само и само да се отърве от нея. Толкова се смея, сетих се как аз, в предходни постове, плюх по Principia на ‘великия’ Ръсел! Разбиранията му за време (на Хайдегер), както мисля, че съм отбелязвал, са свързани в значителна степен с тези на Хусерл, но ми направи впечатление, че влияние (особено в мисленето на момента ‘сега’) имат и работите на Дилтай. За съжаление, разработването на проблема време изисква огромни познания по гръцки и по-специално на Аристотел. ЗАТОВА СКОРО НЯМА ДА ИМА ДОБРО БЪЛГАРСКО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ХАЙДЕГЕР (изключвам имената на Хр. Тодоров и Ал. Кънев, и двамата високо ерудирани и занимаващи се от доста време с Хайдегер. Вмъквам и Майя Георгиева и Д. Денков тук. Мисля, че само Денков има познания по гръцки?!). Накратко ако се опитам да обобщя нововъведенията на Хусерл и Хайдегер, ще е така: отказ от мисленето на Вечността. Срещаме го при Бергсон с теорията за паметта, при Хусерл, с разбирането, че съзнанието е времево и при Хайдегер в аналитиката на Dasein и времевите екстази. Тук ще отбележа и ролята на фантазията или на въображението (проблем, с който се занимавам в една моя бъдеща статия, колкото и да е нескромно), които добиват все по централна роля. При Хайдегер, времето е проблем, който не спира да го тормози, поне в ранния му период, преди обрата (Kehre). Изненадах се, че Хайдегер е запознат отблизо, както с относителността на Айнщайн, така и с редица физикалистки теории относно природата на времето. Ще отбележа, че ни трябва НОВ ПРЕВОД НА ‘КРИТИКА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ’, без да скверня паметта на прехваления Цеко Торбов, мога да кажа, че преводът му е по буквалистки ужасен и това може да се забележи при всеки студент, седнал да чете КЧР. Книгата е сложна, но на български звучи ОТБЛЪСКВАЩО, другите преводи на сем. Торбови не искам да ги коментирам. Евала, че са превели Кант, но моля ви, не четете Критиката на български!!! За проблема за преводите, на Битие и време, на Зашев … мнението ми е същото … ако не знаете немски, вижте руския превод на Бибихин… преводът на Кант и проблемът за метафизиката на Денди е .. как да кажа … липсва му философски познания … на моменти не става ясно за какво се говори … а за преводите на Хусерл, единственият разбираем е този на Кризата, останалите звучат … ще си замълча. Несъмнено мисля, че съветът ми не е маловажен и ще ви помогне да разберете централни идеи от феноменологията и немския идеализъм много по-добре … а връзки има … да не забравя, вижте Анита Касабова „За автобиографичната памет”, където се споменава сериозно (ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ) името на Болцано и теорията му за паметовите следи. Тук е моментът да кажа, че прословутата апология на Аз-а и субективността, която в началото защитавах, подложена на историческо изследване корените на протестантството и учението на Лутер, наистина добиват нова перспектива (много ми помогна „Феноменология на индивидуалното” на Майя Георгиева в тази насока). Според мнозина изследователи на религията, а и на история на философията от XVII век, именно учението на Лутер за вярата е сред факторите, които превръща душата, духовния свят на човека, в един нов център, а от тук вече могат да се търсят и основанията на провъзгласяване на субективността за най-висш принцип (да припомня ли, че Шелинг и Хегел се занимават с религия, но, уточнявам, възгледите им за Бог и божественото са много различни от строго християнските и църковни. Първо, и мисля, че това е достатъчно, при романтизма животът на Иисус започва да се разглежда от историческа перспектива (виж ранен Хегел и изследванията на Рикьор върху ранния Хегел), нещо, с което ние днес сме свикнали, но Църквата не одобрява. Е, със скромната ми тъпота ще препратя към Йозеф Ратцингер „Животът на Иисус”, има я в превод на Георги Каприев, все още нямам пари да си я купя, но мисля, че съдържа доста радикални идеи, като за папа от Ватикана!). Установих, че в ранния етап на подготовка на КЧР, Кант замисля да вмъкне една наука ‘феноменология’, идея, от която после се отказва. Самият израз ‘феноменология’ (френските мислители дълго време асоцират работите на Хегел и Хусерл за сходни, без да си изясняват детайлно разликите между „Феноменология на духа” и „Идеи за една чиста феноменология”!!!) има богата употреба, преди Хусерл, в цялото Феноменологическо движение, при самия Хусерл и след него (Хайдегер, Шелер, Сартр и т.н.). Насоката ми е да се отчита и този факт, защото спомага адски много за разбиране замисъла на Хусерл. Надявам се скоро да съм готов с разликите между Хусерл и Брентано, но мисля, че цялостно това ще се случи след години, като изкарам C2 по немски и след няколко курса по гръцки език, на които възнамерявам да се запиша … Отделно, в България НЯМА преводи на Брентано, което още повече затруднява сериозните изследователи, без знания на чужди езици … Но въпреки всичко, не искам да е реклама, но четене автори като Ал. Кънев, Хр. Тодоров, М. Георгива, А. Касабова, Ив. Райнова, що се отнася до тези проблеми, то те са много над средното ниво за България! Конкретни разсъждения за сега няма да поствам … въпреки че ми се иска да поговорим за Mathematische Exzistenz на Оскар Бекер, но не вярвам жив човек в България да я е чел … скоро ще съм готов с по-обстойностен пост… Така, преди няколко месеца много се прехласвах по изследванията на ДИМИТРИ ГИНЕВ, КОЙТО НИКАК НЕ Е ГЕНИИ, само защото е станал професор на млади години. Тук, пак ще се отделя за малко от основните проблеми, в България съществува един недъг – смята се, че израстването в титли (доктор, доцент, професор) довежда и до по-голяма авторитетност. С тази заблуда живеят голяма част от преподавателите в България. Та, г-н Гинев многократно обвинява феноменологията в липсва на чувство за историчност. Явно с богата си ерудиция не е запознат с изследвания на Ландгребе, Хюни и Кар, в които се прави опит за извеждане априорните структури на историческия опит на базата на разработките на вътрешното време-съзнание. Как наистина е възможно това? Стигаме отново до Вилхелм Дилтай, чието влияние върху Dasein на Хайдегер е огромно. В неокантианството, както и при Хусерл, сред централните теми са тези за субекта и неговите основания, но, къде остава проблемът за историята? А и, доколко адекватни са обвиненията спрямо феноменологията, че е антиисторична, след като Хусерл се опитва да изведе структурите на ‘Как’ на нашето преживяване, от което би последвало и извеждане на историческия опит. Това са сериозни проблеми, които не могат в духа на Гинев да се решат само с цитиране на западни мнения, че ‘феноменологията е неисторична’. Приятно лято за сега! П.С. Разбрах защо Фридрих Ницше не е изцяло модерен автор … ЛИПСВА МУ ЧУВСТВО ЗА ВРЕМЕВОСТ, а проблемът време е централен за постметафизическия начин на мислене! – време-съзнание, историята като проблем и редица други ‘времеви’ проблеми във философията, физиката, че дори и в техниките на импресионизма. Може това да бъде насоката, в която, ако искате, да продължим дискусията (skepsis?), а именно: проблемът за историята, която вече не се мисли само като времева последователност на събития и като наративна презентация от страна на субекта. Именно при Хегел отношението се променя и започва да се мисли: познанието на човека за себе си в историята и неговото развитие и изменение в историческия процес. По-нататък следва да се отбележат нововъведенията на граф Йорк и Вилхелм Дилтай, а така също и кризата в историцизма от началото на XX-и век. Скромните ми изследвания ме наведоха на мисълта, че от централно значение за разбирането на проблема е „Въведение в науките за духа” на Дилтай (работа, която в известна степен почива на разработки на Хелмхолц „За отношението на науките за природата към науките в цялост”). Изводите на Дилтай от „Въведението” определят по-нататъшното развитие на мисленето му и поставят редица проблеми (вмъквам само Рикерт с „Науките за духа и науките за природата”). Мисля, че със skepsis разисквахме немското понятие die Geist, появяващо се през 18-19 век и днешната заблуда на немците, че притежават европейският Geist в тяхното мислене! Да не забравя и проблемът за взаимоотношенията между съзнание и исторически процес (необходима ли е критика на историческия разум и има ли такъв?) и още хилядите тънкости, които могат да се поставят. Аз съм готов за темата, стига да почнем от преди неокантианците, да не ги забравяме самите тях (Хенри Рикерт особено!) и да проследим какво се променя в мисленето за историята чак до Райнахарт Козелек, през Хайдегер и Гадамер! И още нещо, нека всички си избием от главата, че понятието ИРАЦИОНАЛИЗЪМ може да изведе мисленето на някъде … корените му са в РЕЛИГИЯТА и по-точно в средновековната схоластика и нейното противопоставяне на мистицизма, защото последният има ирационални познания за вярата, а схоластиката ги извежда чрез догмати; онова, което не може да се познае чрез разума… смея се с глас на изречения от типа: „познания чрез волята” или „познание чрез чувствата”! Самият Хайдегер определя такива положения като плоски и тесногръди (виж Хайдегер, М., двата тома за Ницше). Толкова неопределено остава това, ‘що е воля’ – за заинтересованите Хайдегер има два тома за Ницше, където, покрай хвалебствията, му удря такава критика, че съм се смял с глас. И още нещо ВРЪЗКА МЕЖДУ ДЕСТРУКЦИЯТА НА НИЦШЕ И ХАЙДЕГЕР – НЯМААААА …единственият ми аргумент е, на Ницше му липсва усещане за история и историчност, докато деструктивния подход на Хайдегер е свързан с ИСТОРИЧЕСКО деструктивиране на S-O отношение… Enjoy! Прилагам кратка библиографска справка на някои от по-важните произведения, свързани с темата: феноменология, Хусерл, Хайдегер, време: 1. Husserl E. Analysen zur passiven Synthesis. Aus Vorlesungs- und Forschungsmanuskripten. 1918-1926 / Hrsg. von M. Fleischer. Den Haag, 1966. (несъмнено, след прочита на „Феноменология на вътрешното време-съзнание”, тук Хусерл дава нови анализи на проблема за пасивната синтеза и според мен от тук в последствие Хайдегер заговаря за ‘свят’ и ‘светуване’). 2. Held К. Lebendige Gegenwart. Die Frage nach der Seinsweise des transzendentalen Ich bei Husserl, entwickelt am Leitfaden der Zeitproblematik. Den Haag, 1966. 3. Молчанов В. И. Время и сознание. Критика феноменологической философии. М., 1988. 4. Yamagichi I. Passive Synthesis und Intersubjektivitat bei Husserl. Den Haag, 1982. 5. Dreyfus Н. L. (Hrsg.). Husserl, Intentionality and Cognitive Science. Cambridge; London, 1992; 6. Fulton J.S., 1996, The Cartesianism of Phenomenology. Essays in Phenomenology. The Hague. (Книгата е изключително добра, доколкото и аз не съм много на ‘ти’ с цялостните влияния на Декарт върху идеите на Хусерл). 7. Kern, I., 1964, Husserl und Kant. Eine Untersuchung uber Husserls Verhaltnis zu Kant und zum Neukantianisimus, Den Haag. (Освен изчерпателния анализ на Рикьор за Кант и Хусерл, мисля, че и Керн се е справил добре, въпреки, че има някои недостатъци). 8. Stevens, R., 1994, The beginnings of phenomenology. Husserl and his predecessors, in Rontledge History of Philosophy. Volume VIII, Routledge, London and New York. (Съвсем банално въведение, типично за англичанин и доста автобиографично, с малко ненужна информация). 9. Husserl, E., 1968, Briefe an Roman Ingarden, Martin Nijhoff, Den Haag. (Тези писма на Хусерл до Ингарден са интересни, на някои от тях отговаря г-жа Малвина Хусерл и има добри моменти, свързани с някои от Хусерловите идеи). 10. Husserl, E., 1977, Grundprobleme der Phänomenologie 1910/11, Martin Nijhoff, Den Haag. (Според мен, освен Formale und Transcendentale Logic, това е сред едно от най-трудните, но и (странични) централни за Хусерл произведения). 11. Финк, Э., 1998, Основные феномены человеческого бытия, в: Проблема человека в Западной философии, Москва. 12. Гуссерль, Э., 2005, Интенционалные предметы, в: Избранные работы, изд. Территория будущего, Москва. (Произведението, от което е запазена само втората част, но дава насоки на търсенията на Хусерл по време на Логически изследвания). 13. Гайденко, П.П., 2006, Эдмунд Гуссерль: трансценденталная субективность как абсолютный темпоралный поток, в: Время, длительност и вечност, изд. Прогресс, Москва. (Няма да казвам, че имам симпатии към Гайденко, каквото намерите от нея – го четете директно. Една от най-умните жени, които съм чел. Книгата започва с анализ от античността, през Средновековието, през Кант, Хусерл, Дилтай и Хайдегер, но изводите са ясни, изчерпателни и … забравих, Гайденко ще ви разясни напълно достъпно и идеите на Айнщайн, Мах и Авенариус, което за мен беше от голяма полза). 14. Прехтль П. Введение в феноменологию Гуссерля. Томск, 1999. 15. Bernel R., Kern I., Marbach E. Edmund Husserl. Darstellung seines Denkens. Hamburg, 1989. 16. Meckel Ch. Einfuhrung in die transzendentale Pranomenologie, Munchen, 1999. 17. Campos E. Die Kantkritik Brentanos. Bonn. 1979. 18. Kraus O. Franz Brentano. Zur Kenntnis seines Lebens und seiners Lehre. Mit Beitrugen C. Strumpf und E. Husserl. Munchen: Beck. 1919. 19. Kastil A. Die Philosophie Franz Brentanos. Bet: Franke. 1951. Книгите, на които Хусерл се позовава, в писмата си до Фреге, са свързани с математиката и са следните (да не забравяме, че Хусерл ‘влиза’ във философията чрез математиката и до голяма степен си остава философстващ математик): 1. Peacoc, G. A Treatise on Algebra I-II, London, 1842-1845. 2. Walton, W (ed)., The Mathematical Writings of Dunkan Farguharson Gregory, Cambridge, 1865. 3.Fine, Henry Burchard, The Number System of Algebra, Treatet Theoretically and Historically, Boston-New York, 1891. Разбира се, има още стотици, но според мен, тези са доста добри изследвания на проблема, т.е. на различните проблеми, свързани с феноменологията. По-нататък ще допълвам списъка!

Докато чакам skepsis (или някой друг), надявам се не е спам да вметна, че ако някой иска pdf произведения на Мартин Хайдегер на немски език, имам почти целия Хайдегер и ще се радвам да споделя с някой заинтересован

Лол, колко дълги постове! Някъде в началото на темата, май на втора страница стана въпрос за глупавите хора...Моля, моля, ако нас ни няма, как Вие умните ще успеете да се отличите на фона само на себе си?

С риск да стана досаден сам на самия себе си, ще си позволя да направя кратко продължение на темата за 'кризата' по Хусерл и на един автор, върху който много пъти само бегло се позовавах. Първо, бих желал да уточня, че няколко неща ме спират да бъда изчерпателен и напълно правдоподобен в интерпретациите си и се надявам това да бъде отчетено. Става дума за Райнхарт Козелек ( 1923 - 2006 ), който е сравнително модерен автор и според мен, тепърва ще се превърне в класик. Много се радвам и съм благодарен на Христо Тодоров от НБУ, че имаме стойностен превод на "Пластовете на време", една от основните творби на Козелек, в която е поместена и статия на учителя му - Х.Г, Гадамер.

Напълно съм убеден, че повечето историци НЕ познават Козелек, а и да го четат, то задължително би следвало да са запознати с херменевтиката на Гадамер и разработките на Хайдегер от "Битие и време". Да, съвсем накратко това са 'двата източника', от които Козелек се ползва. Разбира се всеки с по-широка култура е запознат с възгледите на Баденското (Югозападно) неокантианство относно историята и връзката между история и ценности, с теоретичните търсения на Вилхелм Дилтай, и по-конкретно с т.нар. 'криза на историзма', която изправя историята пред търсене на нови отговори на възможността за собственото й обосноваване. Може би е напълно в реда на нещата да започна подред?

Неокантианството и по-скоро представителите, които имам пред вид са - Хенри Рикерт и Вилхелм Винделбанд.

Темата за метода намира своя най-голям интерпретатор в лицето на Хегел и особено в предговора на неговата система на науките – „Феноменология на духа”, където става видно, че философията необходимо следва да притежава свой собствен метод, с който да оперира и по това да се отличава от всички останали науки. Освен това при Хегел много ясно може да се забележи каква огромна роля играе историческото развитие в целия ход на мисленето му, не само във „Феноменология на духа”, но и в „История на философията”, „Философия на историята”, лекциите по Естетика и т.н. Самото мислене има тази способност, че може да снема своите стари форми, да ги запазва и да продължава напред към все по-голяма съдържателност на понятието. Въпреки критиките към абстрактност в системата на Хегел, несъмнено той е сред първите, които засяга отношението между разум и историческо развитие. „Просвещението се оказва чисто прозрение на отношение на вярващото съзнание тъкмо благодарение на това, че при споменаването на един определен момент вижда цялото, следователно донася противоположното, което се отнася до този момент, и като превръща единия момент в другия, изкарва наяве отрицателната същност на двете мисли, понятието”. Парадоксът, пред който се оказва Рикерт може да се онагледи и чрез Хегеловата терминология, а именно – как трябва да говорим за това снемащо се единично, което изгражда отрицателната цялост на понятието? Историята се занимава с отделни, единични събития, но тя не може рапсодично да говори за всяко едно от тях. Проблемът има своя корен още от Аристотел с идеята за телеология в природното развитие; съществува ли един телос, чието развитие ние да сме способни да проследим, обхванем и опишем рационално?

Самият Рикерт започва „Философия на историята” именно с едно представяне на ‘старите’ философски системи, които се оказват неизползваеми за новите философски изследвания. Според него философията на Кант съдържа множество ценни идеи, от които неокантианството може да се възползва като доразшири. Въпреки това обаче философията никога не трябва да се разтваря в историята. Първият адекватен въпрос, който е поставен и в произведението е, по какъв начин разбираме, че историческият процес съдържа някакъв адекватен (логически) смисъл? От Аристотел насам идеята за телоса не намира философи, които да я подложат на епохе и да редуцират нейните първооснования. Затова и за Хегел разумното се оказва действително, самият разум създава себе си чрез отчуждение външните продукти, които са само и единствено негови продукти. При Хегеловия принцип за тъждество на мислене и битие въпросът за подвъпросността на телеологията просто няма как да се постави, тя би обезсмислила цялата система на Хегел.

Рикерт се оказва в странната ситуация на борба с историзма, малко по-късно в подобна ситуация ще попадне и Едмунд Хусерл. Статията на Хусерл „Философията като строга наука” е насочена именно към историзма и психологизма и техните изцяло натуралистични методи и подходи в обяснението на действителността. Обект на постоянни критики от страна на Рикерт са идеите на т.нар. ‘историческа школа’ – Густав Хуго, Фридрих Савини и Леополд фон Ранке, които цялостно се придържат към описание на фактите. Затова една от задачите на философията е именно борбата срещу модния тогава историзъм. Това все повече увеличава необходимостта и значението на логиката на историята; затова и според Хусерл и според Рикерт, философията трябва да се обяви против подобни тенденции, в които няма нищо философско, а са изцяло подвластни на емпирията, т.е. на случайността. По този начин „пред логиката се поставя нова задача: тя трябва окончателно да преодолее методологическия натурализъм, който все още бива защитаван” . Имена като Дилтай, Вунд или Мюнстерберг все още не са изяснили необходимото условие за действителното логическо разбиране на историята.

Във „Философия на историята” Рикерт въвежда понятието Gruppenindividualität, с което се опитва да съвмести индивидуалното и общото в разбиранията си относно същината на една философска интерпретация на историята и нейното развитие. За разлика от колективните понятия (‘народ’, ‘нация’, ‘дух’ и др.), то тези могат да бъдат наречени ‘индивидуализиращи колективни понятия’. Доколко ясно и адекватно един историк е запознат със събитията за които говори и върху които изгражда хипотезите си[1]. За Рикерт историкът избира единствено онова, което за него и интерпретацията му е съществено. Тук е въведено понятието, на което Рикерт не акцентира особено, но което в различен аспект, намира отражение при Хусерл, става въпрос за донаучните знания, които са свързани с личния интерес[2]. Ние ги поставяме в известно отношение спрямо нашата воля и ги свързваме според нашата оценка (например образът на Хитлер може да бъде представен изцяло благоприятно изхождайки от едни предпоставки или пък изцяло негативно, изхождайки от други). Каква обаче е връзката между обектите и ценностите? Тук именно достигаме и до връзката между история и ценност, с което ще се опитам да впиша адекватно учението на Рикерт за историята, в общото разбиране на Баденското неокантианство за ценностите.

Съвсем накратко бих искал да спомена и г-н Дилтай, с чиито произведения тепърва се сдобих и който сериозно ще бъде изследван от скромната ми личност следващите месеци. Чувството за история, а оттук и проблемът за време стават все по-основни във философското мислене. Ясно е, че историческите процеси вече не могат да се разглеждат по класическия разработван до сега начин. Дилтай е много интересен, особено с разделението си за науки за духа и науки за природата, от което разделение се ползва и Хайдегер в известна степен. Оставям за сега Дилтай, за да премина на Козелек. Четенето на Козелек изисква поне бегъл прочит на Битие и време от Хайдегер, защото иначе голяма част от идеите му ще се видят странни и ... защото с четене на Хайдегер всичко ще си дойде на мястото.

Човешкото присъствие (Dasein) е специфичният му начин на съществуване започват да стават все по-проблематични в началото и средата на XX век. Множеството алтернативи, които е появяват по отношение на това преосмисляне, говорят достатъчно за състоянието на ‘криза’, в което науките за духа се намират. Тук само ще спомена проблемите, които занимават Вилхелм Дилтай, опитите за осмисляне на историята от страна на неокантианството, появата на екзистенциализма, персонализма и новопоявилата се през XX век философска антропология (Плеснер, Гелен, Шелер), дори разработките на Хусерл по отношение ‘живота на съзнанието’ и късните работи относно Lebenswelt и не на последно място учениците на Хусерл – Оскар Бекер, опитващ се да промисли математиката през перспективата на антропологичния фактор на човешкото съществуване и Хайдегер с аналитиката на Dasein и останалите проблеми, развити в „Битие и време”. Цялостно всички тези търсения, които поставят и необходимостта от по-дълбинно изследване на историята, могат да бъдат обобщени с един цитат от „Мястото на човека в космоса” на Макс Шелер: „Така съществуват естественонаучна, философска и теологична антропологии, които не се интересуват една от друга, а единна идея за човека нямаме. Специалните науки, занимаващи се с човека и все повече нарастващият брой, по-скоро скриват, отколкото да разкриват същността на човека (…) никога в световната история човекът не е ставал толкова проблематичен за себе си, колкото в наши дни”.

При Козелек пък ще се изследва историята на понятията, което в известна степен се доближава като похват до направеното в Хайдегеровите анализи. Всяка една наука, независимо дали ще е история, математика, физика или дори философия, се движи в специфично работно поле и употребява конкретни понятия, с които борави. Известна част от ‘кризите’ в тези области винаги се свързва с ново или частично преосмисляне на ключовите понятия; по този начин е видно, че понятията не са a prioriпредзададени като универсално валидни, а се ревизират и дообогатяват всеки път в конкретната си употреба на тяхното приложение. „От практическа гледна точка едно изясняване на понятие е успешно тогава, когато позволява да се проявят и осъзнаят такива страни на действителната употреба на понятието, които не са непосредствено видни".

Всяко едно изследване би трябвало да започне с проясняване на ключовите понятия, с които ще се борави, като по този начин подготви начинанието си за критично изследване на феномените. Така например, в немския език употребата на думата ‘история’ е много по-ясно откроена, отколкото (напр.) в българския, тъй като са различени ‘Geschihte’ като история на нещо случило се и ‘Historie’ като науката за това, което се е случило и което се изучава под формата на отделна дисциплина. Затова Хегел правилно се ориентира по отношение на субекта в историята и неговите цели и намерения, които конституират историческия процес, но в известна степен забравя да проясни историческото в неговата възможност, преди ‘големия разказ’ за случилите се събития. Спецификата между разбирането за история при Козелек и Хегел се корени именно в това отношение – Козелек се интересува от възможността за една история, а Хегел от ‘плана на историята’ или от проблема за Абсолютния дух и неговото развитие.

Пълният времеви анализ на екзистенцията на Dasein ще изведе цялостно проблема за неговата историчност, а оттук насетне ще може да се говори и за историята (Historie), знаейки се, че тя е изведена от конкретния си източник и в действителност е интерпретирана в истинното си значение; затова решението на проблема ‘история’ не бива да се търси в самата Historie, в създаването на интерпретации за развитието й или други подобни схеми. Historie е пряко съотнесена с начина на битие на историчното и съответно от историчността и нейната вкорененост във времето. По линия на анализа на понятията, „Битие и врем” предлага разграничаване между вулгарното понятие за история (неистинската историчност на Dasein) от конкретното екзистиране, което по начина на битие е времево, т.е. „историята е ставащото във времето специфично случване на екзистиращото Бъдене-ето-на".

„Пластовете на времето” се приютява в общо в изведените по-горе проблематики, тъй като Козелек се опитва да даде, както различна интерпретация за историята, така и относно ролята на човека в ‘случването’ на тази история. Централната метафора за ‘пласт’ на времето изисква разяснение, преди по-нататъшните изследвания; от една страна за Козелек е несъмнена традицията, че историята винаги борави с времето, но от друга (под влияние на Хайдегер) това време трябва да се проясни в конкретното му (антропологичско) случване, което е пространствено. „Защото историята винаги си има работа с времето, с времената, които си остават не само метафори, но и емпирично отнесени към определени пространствени дадености, така както ‘случвам се’ (geschenen), глаголът, който предшества ‘история’ (Geschihte), поначало означава ‘бързам, тичам или летя’ и така напомня за придвижване в пространството”. Почти навсякъде в анализите си Козелек се опитва да изведе яснота в употребата на понятията, с които се борави – т.е. да покаже как те са се употребявали, когато са възникнали и в какво състояние са достигнали до нас; подобен анализ по никакъв начин не е лингвистичен, а е философски, защото дава възможност за промисляне, както на положението, в което сега се намира, така също и на проектите, които имаме за нови интерпретации. Неразбирането на понятията закрива достъпа и до автентичния смисъл, а с това и цялата интерпретация се изгражда върху грешни предпоставки.

Съвсем накратко е това, в мнението си използвах някой мой разработки от курсови работи през годината ... Дано съм бил от полза

[1] Или казано по друг начин, върху какви базисни мотиви изхожда, когато изгражда една или друга интерпретация на историческа личност или на едно историческо събитие, за да го представи като ‘такова и такова’, а не като друго?

[2] Хусерл изхожда в идеята си за феноменология именно от подобни предпоставки, които винаги са в основата на всички наши разсъждения и които не се пораждат от никъде, а имат своите основания, в онова, което той нарича ‘жизнен свят’; от друга страна проблемът за активен и пасивен хоризонт на съзнанието и тематична насоченост, също е близка до Хусерл и идва от Франц Брентано, а преди него я откриваме при Аристотел в „Категории” с идеята за потенциално и актуално битие и това, че ако на едно нещо сега е присъщо (P), то след време може и да му бъде присъщо и (не-P), без при това да се нарушават формалните закони на логическото мислене.

Уау! Ще ми трябва време да прочета това, което си написал преди да отговоря, драги ми Сис. Само един предварителен въпрос... Още ли си на мнение, че интенционалността е характеристика само на човешкото съзнание?

Уау! Ще ми трябва време да прочета това, което си написал преди да отговоря, драги ми Сис.

Само един предварителен въпрос... Още ли си на мнение, че интенционалността е характеристика само на човешкото съзнание?

ами,не мога да повярвам, че животното има обект и може да го задържа в мисленето си и да си правя планове за него, този обект да му 'влияе', когато животното не го вижда и, не на последно място, не мисля, че животното има спомен, минало възприятие, към което да се насочва. Затова, да, напълно логично е единствено Dasein да е интенционално ориентиран!

ами,не мога да повярвам, че животното има обект и може да го задържа в мисленето си и да си правя планове за него, този обект да му 'влияе', когато животното не го вижда и, не на последно място, не мисля, че животното има спомен, минало възприятие, към което да се насочва. Затова, да, напълно логично е единствено Dasein да е интенционално ориентиран!

Дали? Според Сърл напр. интенционалността о общобиологично свойство, защото дори амебата има поведение "насочено към". А Гречке отива още по-натам, когато казва, че интенционалността е информационно свойство на каузалната връзка, защото последствието винаги носи инфо за причината... Е, това е малко прекалено, наистина. И все пак, как ли стоят нещата при едно новородено или едно шимпанзе например? Не е ли по-скоро идеирането, което отличава човешкото от животинското съзнание. Идеирането е акт, който е различен от чисто техническата интелигентност, защото търси да установи същностите независимо от експериментите и индуктивните изводи, а не просто да реши даден проблем, както позитивните науки. Това е разликата между въпросите "Как?" и "Защо?" Въпросът "Как?" си го задават и животните, но те никога не се опитват да достигнат до някакви общовалидни, априорни положения...

Но, разбира се, всичко е въпрос на това как ще дефинираме "интенционлността".

Редактирано 21 август 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Скепс, ти ме разби Хахаха, скоро ще пусна някой дълъг интенционален коментар. За сега ще споделя част от скромните ми търсения върху Кафка, http://www.journal-informo.eu/008-002.htm нали знаеш, че си обичам литературата на XX век! Иначе по темата 'интенционалност' скоро ще съм готов

Редактирано 23 август 201115 г. от sisone22 (преглед на промените)

Скепс, ти ме разби Хахаха, скоро ще пусна някой дълъг интенционален коментар. За сега ще споделя част от скромните ми търсения върху Кафка,

http://www.journal-i....eu/008-002.htm

нали знаеш, че си обичам литературата на XX век! Иначе по темата 'интенционалност' скоро ще съм готов

За интенционалността искам да провокирам дискусия, щото темата живо ме интересува. Това е една от точките, в които можем да прекараме паралел между западната и индийската философия. Започни ти, пък аз ще продължа... Непременно ще прочета статията ти за Кафка. И аз го ценя и даже бях публикувал едни негови миниатюри - http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=1177&showentry=8567 Ма си е бая депресиращ, както и другия ти любимец - Фьодор Михайлович... Виж Пруст е друго нещо.

Като казах Пруст, та се присетих да те поздравя с нещо французко:

Имаше го някъде и с английски субтитри - текстът е готин.

Sceps, не съм се подготвял много по темата за 'интенционалността', но пък и не е нужно да публикувам постоянно обширни мнения, в които да се опитам всичко да кажа ... Самата тема за 'интенционалност' е колкото Хусерлианска, толкова и в известна степен Хайдегерианска (макар и в МНОГО изменен вид), дотолкова се вписва и БЕЗ да се отклоняваме от общия проблем за кризата... Ще започна пак малко по отдалеч. Самият Хусерл пише "Кризата на европейските науки" към 30-те години на XX век, а както мисля, че се постарах да изведа в мненията си, самите науки започват да боледуват много по-рано. Ясно ни е на всички какво се опитват да направят философите на Просвещението (между другото Касирер има една книга за Просвещението, която е много интересна, има я на руски и, разбира се, на немски, на български - НЕ!), за които понятието "ПРИРОДА" (Natur) е централно. Мисля, че съм споменавал, но идеята за СИСТЕМА е водеща за немския идеализъм, въпреки че в най-чист вид тя 'лъсва' при Хегел, но и преди него с Кантовия въпрос за синтетичните съждения a priori, се поставя проблемът за обективната истина и защо по дяволите 7+5 = 12?! - казано в най-просташки вид. След КЧР, а още по време на Декарт, който е убеден, че някой зъл гении може да му е внушил идеите за външния свят, но че след като те са негово притежание, значи е сигурен в тях и значи че за тяхното първоначало следва да има един ГАРАНТ (Бог), философите все повече търсят отговора на т.нар. обективно в другото т.нар. СПОСОБНОСТИ НА ЧОВЕКА, а те са въображение, мислене и всичко което още рационалистите изкарват като атрибути на субстанцията 'мислене' (по Декарт и Спиноза). Та, наш Хегел прави нещо ненадминато, макар и все още подвъпросно ... СИСТЕМА НА НАУКИТЕ, която система се гради върху die Geist. В последствие тези науки претърпяват наистина една криза, успях да попрочета г-н Ернст Мах, т.нар. МАХИЗЪМ е името един доста кризисно-субективистки момент от развитието на модерната наука. Опитите за възраждане са с няколкото етапа на позитивизма, постпозитивизма и съвременните му вече лингвистични проявления. Идеята ми е, че когато Хусерл публикува "Кризата" една голяма криза в науката вече е преминала, смея да твърдя, че около военните години на миналия век науката се развива до това, което я познаваме днес; милиардите инвестирани за развитие на опити за биологично оръжие, ядрена и водородна бомба, просто извеждат науката светлинни години напред ((извинявам се за клишето) от това, което е било до миналия век, например. Хусерл обаче иска да ни каже друго с "Кризата", тук няма пак да дъфкам онова, което съм писал с предните постове, а то е: какви са ПЪРВООСНОВАНИЯТА на положенията в математиката, физиката и другите науки. НИКОЙ не отрича че външен свят съществува, но идеалностите, с които един математик, физик или друг вид учен борави, са продукти на мисленето ... никъде в света няма указания за мерни единици, за светлинни години, за материя ... Ето ни при проблема за ИНТЕНЦИОНАЛНОСТТА, чиито произход може да се търси назад, още през Средновековието и схоластиката ... там не бъркам, че не съм много наясно с редица философи. Единственото, към което мога да препратя е "За душата" на Аквински, не знам дали го има в превод, чел съм го на руски. Наши момчета ни казват (донякъде и БЪРКЛИ, макар и в друга насока, се позовава на подобен род тезис!), че вътрешното съществуване на предмета е малко по-особено, така да се изразя, само че не вдяват до Хусерл, че това НЕ са просто идеики, които имам готови в мен или които се отпечатват или репрезентират някак си по странен начин в моето съзнание и аз имам ХЕМ света, хем света на идеите ... дрън-дрън хвърчила ... Ето ни на прага на Логически изследвания 1 и 2 ... Zu den Sachen! е призивът на феноменологията ... а сред централните понятия на Хусерл е ОЧЕВИДНОСТ, т.е. в акта на възприемане аз съм сигурен в предмета, въпреки че той НИКОГА не може да бъде даден изцяло (винаги може да се яви по нов начин, ето ви проблема за пасивната синтеза), но в АКТА аз имам (Хусерл малко не разяснява този момент) както отделното нещо, така и идея за него ... важното е, че в живия поток аз непосредствено схващам вещите, т.е. изследвайки АКТА аз не просто дрънкам за предмета, а изследвам целия процес, в който той е бил даден ... тук има много по-дълбоки проблеми, по които сега ще замълча, за да не изръся някоя глупост! Така, съзнанието НЕ е кутия, в него аз нямам просто идеи за предмети, а възприетият (понятието вече не е точно след Хусерл, т.е. не обхваща замисленото от Хусерл) предмет винаги почива на един хоризонт на света, в които е даден (оттук Хайдегер си измъква темата за разбирането и после Гадамер, който само плюе дискретно Хусерл, не спира да дрънка в Истина и метод и да се прави на велик!)... ако трябва да преобразувам Хайдегер аз винаги съм потопен в една особена настроеност, мислейки за нещо ... пример: Мисля за бившата си приятелка и заедно с това в мен се появява СЪСТОЯНИЕ на гняв или на злоба ... т.е. аз не само съм S, който възприема някакъв Object, а това състояние на интенционалност към предмета е много по-проблематично ... Целият този поток, само че без субективистките (според Хусерл) интерпретации на Хайдегер, се опитва да изведе Хусерл по време на Логически изследвания ... за съжаление впоследствие и самият той се ориентира към все по-субективни интерпретации за Его. За сега толкова, нарочно не поставям всички проблеми, защото имам желание да се получи дискусия и се надявам да не е само със Skepsis, така че ако на някой му е интересно, нека да пита за всичко !!!

Хубав пост! Мисля, че така, както поставяш темата може да се включат и хора, които не са изкушени от философията... Аз определено ще взема отношение, но след като се върна, защото сега заминавам за малко. Между другото материалът ти за Кафка е много хубав, но ще го рецензирам (с твое позволение) другия път.

Прехвърлям един въпрос от друга тема тук:

Виждаш ли тук една фундаментална разлика? Науката, по своему, също надгражда по идеите на предишни учени, техни открития, стига те да издържат във времето, т.е да бъдат верни...

От друга страна във Философията също има взаимодействите, надграждане и взаимстване, но отново на базата на субективизъм. Това ще рече, че е много по-лесно да грабнем перото и да отхвърлим всички философи, да построим "своя философия" и да, тя да е вярна!Защото за разлика от еднозначността в науката, във философията еднозначност почти липсва..Надграждането във Философията изглежда малко като да строиш втори етаж на къща с нестабилни основи, поради субективизма на всеки философ и т.н и т.н...

Писал съм по тези въпроси, но нека отговори Сис. Все пак, по-назад имах пост за "Структура на научните революции" от Томас Кун. Много полезна книга, която ще промени някои твои възгледи за прословутата обективност на позитивните науки. В това отношение ценни постове имаше и от DarkTerminal. Виж също и първите няколко мнения в темата, където преразказвахме основната идея на "Кризата..." на Хусерл.

Нима без човек да знае кой е Хегел, той не може да създаде философска теория?

Може, но едва ли ще каже нещо ново и ценно. Все пак, за няколко хилядолетия всички основни идеи са премислени по хиляди начини и от всевъзможни перспективи. От друга страна, човек може да създаде физична теория и без да познава Нютон, макар че тя едва ли ще е особенно научна...

Редактирано 31 август 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

....

Може, но едва ли ще каже нещо ново и ценно. Все пак, за няколко хилядолетия всички основни идеи са премислени по хиляди начини и от всевъзможни перспективи. От друга страна, човек може да създаде физична теория и без да познава Нютон, макар че тя едва ли ще е особенно научна...

Toку що уби нещото, наречено индивидуализъм и заблудата, че всеки не е еднакъв по мислене, действия на всички останали?...Сигурен ли си в своето изказване?

В темата видях една гледна точка, за която изглежда трябва да бъда истински софист, за да изградя антитеза, поради определената безспорна правота на някои изказвания.

Нямайки възможност да прегледам всички постове в темата, ще се наложи да стрелям в тъмното с една основна мисъл, която е в ума ми често щом се заговори за наука, а именно-отклоняването на науката от идеализма и превръщането й в машина на комерса, а именно-развитието, откритията, но не в името на търсене на знания, в търсене на нови истини, нови хоризонти, а в търсенето на печалба. От тази моя зле подредена и преразказана теорийка бих могъл да извадя заключение, че реално науката колкото и да върви напред, тя тъпче на едно място, защото основната цел на част от учените е обслужването на нечии интереси...Понеже обяснението е типичната ми сложна бъркотия от думи, прост пример-Алтернативните източници на енергия и тяхното внедряване, високата цена на системите е в следствие от нежеланието на дадени лица те да съществуват, понеже това би било нещо положително за човечеството, но би означавало намаляне на финансовите постъпления за някои лица или финансов крах...Същите имат полза от това науката да тъпче на място в тяхната област и биха въздействали всячески, за да го направят факт.

Честно казано, отвратен съм, когато нещо като науката се превърне от търсене на фундаменталните истини за човека и света, за същността на нещата се превръща в чист инструмент на комерса, изкривява се...Това лично за мен не е наука...

Въпреки истинността и правотата на доста от изказванията в темата, според мен те се нуждаят от някои ревизирания на гледната точка и разграничаване на идеализма от материлизма(ред-съвременният смисъл на думите, не древногръцкото им тълкувание), на алчността от търсенето на истини и знания...

Искрено се извинявам, ако не мога да ползвам типичният възвеличан стил и философски похвати, които се използват в темата, но лично аз предпочитам да ползвам прости похвати, но и многослойност на изказванията...

Привет, TechMaster.

Първо, изключително се радвам, че има нови участници и ще може да дискутираме различни аспекти на темата. Преди да съм забравил, за речника не се притеснявай, аз поне отлично разбирам какво се опитваш да кажеш и за мен си го обговорил доста добре. Изразите и терминологията, която аз употребявам, наистина понякога е специфично философска, но: 1. Разделът е философия и 2. Крайно време е българинът (или поне що годе умният такъв) да се научи какво представляват тези термини и да знае какво се съдържа под тях ... Никога, повтарям НИКОГА не съм бил любител на тези даскали и учени хора, които пишат с милиард термини и понятия, само и само за да покажат ерудираност и всезнайство (пример в това отношение е лицето от СУ - КРАСИМИР ДЕЛЧЕВ!!!!).

Относно НЕСТАБИЛНОСТТА във философията, мога да кажа, че в голяма степен си прав, самият Кант, още в предговора на Критика-та се опитва да построи философията на стабилни основи и използва същата метафора за къщата. Е, проблемът при Кант е свързан с възможността на метафизиката, която се оказва ... невъзможна и подвъпросна, понеже винаги изказванията ни за света, човешката душа и др. метафизични проблеми, НАДВИШАВАТ границите на опита и там чистите разсъдъчни понятия НЕ действат ... нямат сетивен материал, с който да боравят, така да се каже.

Задачата да положи философията върху стабилни основи и първоначала, седи и пред Хусерл с идеите за изследване на чистото съзнание и неговите отделни актове. Въпросът, че всеки философ изгражда различна перспектива не означава, че философия не може да се построи като нещо сериозно. Къде е проблемът?! - ами той е открит (условно казано) преди няколко десетилетия, и се състои именно в това, че преди научния и теоретичния свят, се намира един Lebenswelt или до-теоретичен свят, подръчен, захватим свят, от чиято ежедневност израстват понятийните и научни езици. Именно този 'свят' сега е проблем на философията и това, че всеки има индивидуален поглед, не означава, че късен Хусерл, Хайдегер и Дилтай не дълбаят именно в тази насока ... от друга страна ми се струва, че философията не би могла да бъде нещо като НАУЧЕН МАРКСИЗЪМ, понеже човешкият индивид постоянно изпада в нови и нови ситуации, защото е уникално-времеви-присъстващ в своята екзистенция.

Според мен бъдещите изследвания върху жизнения свят ще дадат много за разбулване на голяма част от загадките, а загадките са свързани с основните етапи на разбиране (аз винаги знам, че днес е ... студено, топло, както и много други ежедневни неща, аз винаги разбирам случилото се в света и др. такива примери, които много по-умно се мъдрат в съвременната херменевтика около и след Гадамер).

НАУКАТА - за науката си напълно прав. Наука се развива там, където има пари, а има пари там, където правителството е заинтересовано от науката. В по-предния си пост засегнах накратко ОГРОМНОТО развитие на науката по време на войните, странно е, но Айнщайн НЕ е платен учен, въпреки това големите му открития са направени именно в един такъв 'трескаво-състезателен' период, когато на редица учени се плаща да дирят например нови биологични оръжия, които масово да поразяват големи териториални области. Според мен проблемът с науката е този, че тя е намерила функциониращ метод, привикнала е да идеализира (напр. в математиката и физиката, т.е. квантовата физика, ползваща математически анализи) ... в това Хусерл и Хайдегер виждат проблем ... може ние да не го усещаме, но те го виждат и са го написали, Хусерл основно в Кризата и другата ми криза - Кризата на европейското човечество, а Хайдегер в редица свои късни произведения.

От другата страна науката е културен продукт, тя НЕ е идеално образование само по себе си,следва че тя притежава начала (напр. Аристотеловото разбиране за опит, за епистеме е коренно противоположен от съвременното). Няма как да не се съглася с теб, че редица понятия трябва да се преосмислят и корените им да се търсят в античността, където са се появили, дори преди да прочета Хайдегер (който прави същото) винаги съм мислил, че с течение на времето, към понятията са се наслоили други значения и смисли, които довеждат до 'модерни' проблеми ...

Мнението ми за науката е отрицателно от тази гледна точка, че постиженията й се идеализират и преувеличават, а много от тях са проблематични. Не знам дали си чел, но има едно име - Файерабенд, който има малко по-радикално от моето, но доста сходно с това мнение (да не кажа направо, че в някой моменти ми харесва, въпреки че имам и критики!).

В науката също има субективизъм, в момента нямам време, но споменах за Ернст Мах, в началото на 20-и век науката изживява криза именно в това отношение, но не мога да се правя на много умен, когато хубаво не съм прочел нещата ... иначе се радвам, че пишеш и ще съм щастлив да дискутираме проблеми на науката или каквото и да е друго по темата ...

Само да предупредя, че аз не съм много на 'ти' с модерната наука, с когнитивните й проявления и модерни превъплъщения ...

НАРЕКОХ ГО ХАЙДЕГЕРИАНСКИ ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ! Кратката заигравка е от 40-те години на 20-и век, не знам точно кои произведения на Хайдегер, но вече се е ориентирал към Хьолдерлин и се е усетил, че в 2700 години европейска метафизика и всичките проекти за създаването й на здрави основи, нещо куца; именно тогава Хайдегер прави и онова странно изписване на Sein като Seyn, което е старонемска форма ... Надявам се да достигнем и до там и да мога да поговоря за 'късен' Хайдегер и обрата от Sein към Seyn. Ето и т.нар. 'тест за интелигентност':

Започвам: Въпросът е, правилно ли е твърдението, че: Das Sein ist das Nicht! - или в превод "Битието е нищо"... първо, да помислим, какво е ИНФИНИТИВ на глагол? Къде го има 'тичам', 'мисля' или 'правя' без Subjectum или предмет? Има ли разлика между битие и съществуващо и Infinitiv към кое се отнася? Ако приемем, че БИТИЕТО НЕ е нещо съществуващо, понеже в нещата няма тяхното БИТИЕ, то ... нещо общо ли е битието? Когато мисля за съществуването на нещата, аз за тяхното битие ли мисля, или отново мисля за нещата? И накрая, ако битието не е, повтарям АКО БИТИЕ НЕ Е СЪЩНОСТТА НА НЕЩО СЪЩЕСТВУВАЩО, тогава следва ли, че БИТИЕТО Е НИЩО?

Трябва да се отговори на въпроса: Нищо или Нещо е битието?! Елементарно! Успех!

Честно казано, отвратен съм, когато нещо като науката се превърне от търсене на фундаменталните истини за човека и света, за същността на нещата се превръща в чист инструмент на комерса, изкривява се...Това лично за мен не е наука...

Науката винаги се е подчинявала на определени властови и социални механизми. Но въпросът, който си поставил, е доста по-сложен. Постпозитивизмът и критическата социална теория имат доста интересни разработки по този въпрос и ако имам време, може да нахвърлям някои неща. Или пък да пусна нова тема.

Кратката заигравка е от 40-те години на 20-и век, не знам точно кои произведения на Хайдегер, но вече се е ориентирал към Хьолдерлин и се е усетил, че в 2700 години европейска метафизика и всичките проекти за създаването й на здрави основи, нещо куца;

Хайдегер по един абсолютно спекулативен начин отхвърля и природните, и социалните науки, като се насочва към една спекулативна философия на езика, използвайки някои писания на Хьолдерлин, който, между другото, е страдал от много тежка форма на шизофрения.

Редактирано 5 септември 201115 г. от gothicrock (преглед на промените)

Привет,

напълно НЕ съм съгласен по отношение на Хьолдерлин! Шелинг, Хегел и Хьолдерлин, това са 'великата тройка' приятели, която учи в духовната семинария (ако не се лъжа в Тюбинген, няма ме по биографичните данни). Това, че авторът на 'Хиперион' не се вписва в стереотипа 'нормалност', не означава, че следва да се изкарва като шизофреник; от друга страна, не вярвам нормален шизофреник да е способен да напише 'Емпедокъл' или 'Хиперион' ... просто човекът е страдал, така да се каже от своего рода травма, любовна мъка... а и, от друга страна, всеки разбрал по някакъв начин гласът на битието, се травмира, то е логичен процес, понеже след това не може вече да бъде като нормалните хора!

А за Хайдегер и неговата спекулативност, как да кажа, самата дума die Spekula като второ значение означава умозрителен. Точно обратното е при Хайдегер, при внимателно четене, става видно, че европейската метафизика се е бъгнала (да ползвам този модерен термин) именно заради разглеждането на битието през спекулативни конструкции, които НЕ успяват да се докоснат до самото битие, а разглеждат единствено различни модуси на съществуващото. Никакви спекулации няма у Хайдегер, а самият факт, че езикът му е в голяма степен неразбираем, не означава, че е спекулативен. Логично е да ОТХВЪРЛЯ природните и социални науки, и преди него е повече от видно, че те са в криза. От друга страна, както много пъти съм се запитвал и писал тук, основните понятия, с които боравят тези науки и които понятия са базисни за тях, какво представляват те?! Именно това науката не пита, а просто борави, и създава добрефункциониращи схеми и модели, е, вярно, често заменяни от нови и по-добри, но все така проблематични...

Щях да забравя, самият Хайдегер се насочва към Хьолдерлин и езика на поезията, за да покаже, че е НЕОБХОДИМО ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ПОНЯТИЯТА, С КОИТО ЕВРОПЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ И НАУКА ОТ ГОДИНИ БОРАВИ, и именно това е сред факторите, които показва, че Хайдегер е много далеч от всякакви спекулации. Защото, според него, основните понятия (душа, съзнание, природа, дух, субстанция) именно те са СПЕКУЛАТИВНИ, а и необходимо да се върви по един нов път, отново да се преосмисли ОНТИЧНОТО или делничното или моментът, в който нещата са ни най-близки и най-подхватими, без към това делнично да се прикачат спекулации и метафизически теории ... Само за факт ще посоча "Парменид" на Хайдегер, където тези положения са блестящо изведени!

Редактирано 5 септември 201115 г. от sisone22 (преглед на промените)