Аз говоря за математиката и физиката като тип знание, което свежда всичко до абстрактни аксиоми с универсален характер, които подлежат на проверка с помощта на изчисления. А и математиката развива своя потенциал в Новото време, в което рационалният тип мислене й позволява да разшири своeто приложение - а това е станало възможно и благодарение на Декарт.

Математиката си е математика, от моя гледна точка! Дали и как я подразделят философите и кога са се съгласили по между си, че е началото на математическото познание(то и поповете бяха направили някаква среща май през 3-ти век, (може и да се лъжа за времето на събора), за да се разберат как да е оформена Билията и как да си разделят "пицата")..., което между другото винаги е свързано с рационализма(дори и ирационалният митологичен и езотеричен), мен ни най-малко не ме интересува, Аз съм в съгласие с фактите (за предпочитане материализирани), не съм от хората, които приемат за факт нечие мнение, ако ще да е изказано от най-известният, шармантен пич във Вселената, камо ли от някой книжен плъх...Каквито са доста от съвременните философи, за разлика от предшествениците им, от древна Елада.

Въпросът е защо това не е довело до техническа революция, на каквато ние днес се радваме.

Може би просто са имали много работна ръка и недостатъчен напредък в други нужни за това науки. Нужна е и база от познание, която да е достъпна на по-широк кръг от хора, защо не и до цялото население, но и образователна политика спрямо последното, за да могат хората да възприемат и използуват това познание, което обаче би довело до това , същото това население да има друг поглед и отношение към Божествеността на фараона и към неговата власт. Това са явни противоречия с нуждите на династията и нали се сещаш, какво е следвало от това. Забрана за износ на научно познание извън кръга на посветените, който бил поддържан в необходимия минимум. Впрочем не е случайно разпространението на математиката и нейното по-бурно развитие на изток и североизток от древен Египет, а в последствие и обратна трансфузия в посока на запад, включително и към древна Елада...

Редактирано 7 октомври 201114 г. от sliderum (преглед на промените)

Математиката си е математика, от моя гледна точка! [...] Аз съм в съгласие с фактите (за предпочитане материализирани), не съм от хората, които приемат за факт нечие мнение, ако ще да е изказано от най-известният, шармантен пич във Вселената, камо ли от някой книжен плъх...Каквито са доста от съвременните философи, за разлика от предшествениците им, от древна Елада.

За философията не знам, но определено имаш слабост към реториката. Може би школата на софистите ще ти се стори близка - една доста процъфтяваща философска школа в Древна Елада. Но ще оставя за това да пишат Скепсис и Сис, тъй като са по-навътре в тази област, стига да имат желание, разбира се. Пък и Хусерл, Хайдегер и цялата метафизика отнасят доста голяма критика от едни съвременни софисти, наречени деконструктивисти.

За философията не знам, но определено имаш слабост към реториката. Може би школата на софистите ще ти се стори близка - една доста процъфтяваща философска школа в Древна Елада. Но ще оставя за това да пишат Скепсис и Сис, тъй като са по-навътре в тази област, стига да имат желание, разбира се. Пък и Хусерл, Хайдегер и цялата метафизика отнасят доста голяма критика от едни съвременни софисти, наречени деконструктивисти.

:whist:

Софизма е източна школа произход Персия, навлиза в древна Елада при гръко-персийските войни...

Софизма е източна школа произход Персия, навлиза в древна Елада при гръко-персийските войни...

Софистика + Софист

:whist:

Редактирано 7 октомври 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Привет, Ернесто!

Лично за себе си мога да кажа, че се опитвам всичко това, което чета, не просто да го папагалствам, а да си го впиша в един контекст на разбиране... за какво му е било еди-какво си на Хусерл, правилно ли възприемам еди-кои си места от съответното произведение. НИКОЯ интерпетация не е и НЕ може да бъде 100 % Кант, Хусерл, Хегел или който и да е друг философ. Въпросът е, че нищейки тези неща, поне аз, се опитвам да си направя т.нар. херменевтичен кръг и по-цялостно поле на разбиране, за да мога да правя адекватни анализи, изказвания и коментари. Разбира се, че четенето и изучаването на Хусерл ме сблъска с една традиция на немски идеализъм и на английски емпиризъм, които познавам, на неокантианците, с която се запознах, с Вилхелм Дилтай, с Брентано, с феноменолозите около Хусерл през този период. Винаги съм възприел идеите на философите не просто като сами за себе си и откъснати от действителния свят и за по-правилното им разбиране съм целял именно да проуча детайлно почвата на която стъпват и техните съвременници!

Никой НЕ е казал, че кризата е проблем, който може да се интерпретира едностранчиво - това си забелязал и самият ти; още повече, че днес понятието 'криза' е в пъти по-модерно от преди 100 години, въпреки че и значението му (смисловото) днес се е изместило в различна посока!

На спорещите за науката и астрологията - споменавал съм за Паул Файерабенд - "Против метода" и "Три диалога за познанието", не знам дали сте го чели, но може да ви бъде полезен за вашия спор. Лично той също защитава тезата, че астрологията и не-рационалните форми на лечение, например, не трябва да се отхвърлят с лека ръка от едно нещо, наречено медицина и наука, което си мисли, че притежава цялото истинно знание. Разбира се, за мен, у Файерабенд има много по-дълбоки пластове на разсъждение от краткия пример, който посочих!

С този дълъг пост ( а и в другите ) ни информирате, че сте прочели много книги и с идеите на много автори сте се запознали. Е, ми, кво да кажем ... Браво на вас!

П.П. Думата криза има едно значение, а това че за някои е синоним на беднотия си остава за тяхна сметка.

За мен кризата в съвременната наука има една страна и тя е в това, че едни науки ( точните и приложните) се развиват много по-бързо от други (хуманитарните и фундаменталните), което неизбежно, в един момент поражда дисбаланс, а има ли дисбаланс, има криза.

Редактирано 8 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Софистика + Софист

:whist:

Имам някакви познания по въпроса, колкото за мен си и не смятам да се до образовам, или по-скоро следвайки тези линкове, да разруша качествено и не особено като количество знание с онзи буламач!

Предпочитам да съм Солист с качество, отколкото общественоразположен демагог.

Редактирано 8 октомври 201114 г. от sliderum (преглед на промените)

E, та какво им е лошото на софистите?

Редактирано 8 октомври 201114 г. от Гост (преглед на промените)

E, та какво им е лошото на софистите?

Служат си с реторични аргументи, а не с такива, които описват логическите връзки между фактите.

Между другото, попаднах на една много интересна книжка, на която й хвърлям по едно око от време на време, и в нея има доста интересни неща, свързани с това, което обсъждаме тук последните страници.

Редактирано 8 октомври 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Служат си с реторични аргументи, а не с такива, които описват логическите връзки между фактите.

Между другото, попаднах на една много интересна книжка, на която й хвърлям по едно око от време на време, и в нея има доста интересни неща, свързани с това, което обсъждаме тук последните страници.

Това не изключва възможността логическите връзки между фактите да бъдат все пак описани, макар и красноречиво.

Редактирано 8 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

А лечение ли са самите нерационални форми на лечение или просро заблуда? Ако не са заблуда, то може би биха били включени в западната медицина?

Въпреки целия си теоретичен напредък, западната медицина има един недостатък, който Мишел Фуко много добре описва и анализира - превърнала се е в система (бюрокрация)... колкото и да съм скептично настроен към всякакви други практики, това, което те правят, е да обръщат внимание върху отделния индивид и неговия т.нар. 'духовен живот'. На всички ви е познато, как бабите се жалват (да избягам сега от терминологичния език) на лекарите и не спират да говорят и как за самите лекари (голяма част от тях) пациентът е колкото обект, с определен синдром, който следва да бъде излекувам, толкова и (поне у нас) своего рода мъртва душа, която носи допълнителни пари за съответния лекуващ. Е, в голяма степен, както Фуко си е написал и извел, клиниката и медицината имат също толкова недостатъци!

Това не изключва възможността логическите връзки между фактите да бъдат все пак описани, макар и красноречиво.

Хехе, явно не познавате реториката, има едно извъртане, с което ви правят притежател на рога ... в момента не мога да го цитирам точно, понеже отдавна не съм се занимавал със софистиката, но ако намирате доказването на това, че имаш рога и всякакви други шашмалогии за красноречиво описани логически връзки между фактите, е ваше право на избор. Няма защо да ви казвам, прекрасната силогистична форма, ако А имплицира Б, а Б имплицира C, то следва, че и А имплицира C - формата може да остане винаги правилно логически свързана, но аз да си построя силогизъм, в който да изкарам вас или някой друг каквото пожелая ... такова красноречие и логическа връзка НЕ води до никъде. Точно за това и Кант и Фихте и Хегел и Хусерл в "Логически изследвания" се опитват да проучат, как правилно да свързваме съдържанието, без да се получават софистически дърдорения, в които всеки си извежда каквото му е на сърце

P.S. По темата за Хайдегер, напълно сериозна критика към Dasein (освен забравената тема за телесността) е и този френски сладур, който за сега ми е безкрайно интересен, а именно:

Jean-Marie Schaeffer. La fin de l'exception humanine. Gallimard 2007!

Редактирано 8 октомври 201114 г. от sisone22 (преглед на промените)

Въпреки целия си теоретичен напредък, западната медицина има един недостатък, който Мишел Фуко много добре описва и анализира - превърнала се е в система (бюрокрация)... колкото и да съм скептично настроен към всякакви други практики, това, което те правят, е да обръщат внимание върху отделния индивид и неговия т.нар. 'духовен живот'. На всички ви е познато, как бабите се жалват (да избягам сега от терминологичния език) на лекарите и не спират да говорят и как за самите лекари (голяма част от тях) пациентът е колкото обект, с определен синдром, който следва да бъде излекувам, толкова и (поне у нас) своего рода мъртва душа, която носи допълнителни пари за съответния лекуващ. Е, в голяма степен, както Фуко си е написал и извел, клиниката и медицината имат също толкова недостатъци!

Хехе, явно не познавате реториката, има едно извъртане, с което ви правят притежател на рога ... в момента не мога да го цитирам точно, понеже отдавна не съм се занимавал със софистиката, но ако намирате доказването на това, че имаш рога и всякакви други шашмалогии за красноречиво описани логически връзки между фактите, е ваше право на избор. Няма защо да ви казвам, прекрасната силогистична форма, ако А имплицира Б, а Б имплицира C, то следва, че и А имплицира C - формата може да остане винаги правилно логически свързана, но аз да си построя силогизъм, в който да изкарам вас или някой друг каквото пожелая ... такова красноречие и логическа връзка НЕ води до никъде. Точно за това и Кант и Фихте и Хегел и Хусерл в "Логически изследвания" се опитват да проучат, как правилно да свързваме съдържанието, без да се получават софистически дърдорения, в които всеки си извежда каквото му е на сърце

P.S. По темата за Хайдегер, напълно сериозна критика към Dasein (освен забравената тема за телесността) е и този френски сладур, който за сега ми е безкрайно интересен, а именно:

Jean-Marie Schaeffer. La fin de l'exception humanine. Gallimard 2007!

Възоснова на кои факти направихте умозаключението "Хехе, явно, не пхознавате реториката". Под формата "явно" могат да се твърдят всякакви неистини, т. е. глупости.

Дайте ми пример по "прекрасната силогистична форма, ако А имплицира Б, а Б имплицира С, то седва, че и А имплицира С", за да ме убедите, предполагам, и да убедите останалите съфоромци, че вие познавате (разбирате) реториката и логиката.

По повод на спорещите за началата и възникването на математиката:

Ето ви една теза: никой не оспорва, че гърците, а и преди тях вавилонци и други народи, познават много добре числата и различни функции свързани с тях. Но, реално погледнато математиката става това, което е днес много по-късно! Ще дам пример ... понеже темата като цяло е обвързана с проблема 'криза', та, какво ни казва Хусерл в "Кризата на европейските науки", изведено (или поне ще се опитам) с едно изречение: Галилей започва да аритмезира природата, т.е. да прилага законите на математиката към изследването на природата... така, от тук идва и разцветът на математиката, връзките й с физиката и съвременната теза, че философията трябва да бъде наука, а отделни, частни науки, като математика и физика, имат доминираща роля.

Само че Хусерл се бърка малко в хронологията на събитията. Математиката става това, което е днес, едва през XII век, т.е. още по времето на Късното средновековие. Ще се обоснова ... християнския вариант на философстване проблематизира основно идеята за Бога, така, но... нека се върнем още малко назад. В античността голяма част от произведенията носят заглавие "За природата на нещата", но реално природата, като нещо противо-стоящо на един субект, се обособява постепенно през XII век (оттук и Хайдегер ще се заиграе с немската дума Gegenstand, изписвайки я Gegen-stand, за немскогворящите е видна смисловата обособеност). Така, античните може и да употребяват думата 'природа', но природата започна да се мисли като нещо отделно едва през XII век, тогава под 'природа' започва да се разбира: архитипичният модел на съществуване в Божия ум, планът, според, който е сътворен светът; природата започва да се схваща като иманентната специфика на всяка твар и тя се обозначава като 'творящ огън'. Идеята тук е, Бог може и да е създал света, но природата е обектът, който трябва и може да бъде изследван. Бог предоставя на природата специфична енергия (ключово понятие още от Аристотеловия компендиум от трудове и най-вече "Метафизика", както и центарлно за византийските мислители), т.е. способността на природата да ражда от самата себе си. Вече имаме разграничени: а) функции на Бога и б) функции на природата ... след това вече е лесно един Бейкън или един Декарт да се 'закачат' към идеята за органон и метод, според който да бъде изследвана природата... сам Декарт вече, при това изградено понятие за природа, може да приложи математическият начин на мислене към т.нар. от него метод, с помощта на който следва да се познае истината във всички науки. Така, според мен, именно XII век и Шартърската школа, придавайки ново значение на понятието 'природа', позволяват по-късно на математиката да се превърне и нагоди като основно средство за изследване на природата и да доведе до разцвета на науките днес (така че Хусерл е исторически не прав, когато посочва за родоначалник Галилей!)... Самият Декарт сам си казва в "Разсъждение за метода", че античните имат хубаво наследство в математиката, но всички знам какво прави там с геометрията ... знаем и как интерпретира природата - подобно на геометричният обект, притежаващ протяжност, дължина, височина и обем ...

kaloia, обещавам утре по някое време да ти приведа пример за силогизма и реториката... само искам да отбележа, че 'учил съм' (т.е. преминал в 1-и курс успешно модул антична философия), не означава - специалист съм, държа да подчертая ... Но ще се постарая да бъда кратък и изчерпателен, за да не ме обвиниш после в многословие! За сега лека нощ на всички!

За математиката Сис е обяснил достатъчно... Не е ли парадокс, че емпиричните науки се обосновават чрез позитивизма, но съществуват благодарение на математическата идеализация и схематизация на природата?

Следното е неточно.

За мен кризата в съвременната наука има една страна и тя е в това, че едни науки ( точните и приложните) се развиват много по-бързо от други (хуманитарните и фундаменталните), което неизбежно, в един момент поражда дисбаланс, а има ли дисбаланс, има криза.

Кризата (всяка криза) се отнася до проблематизирането или поставянето под въпрос на основанията, но затова ще пиша по-нататък.

Редактирано 19 октомври 201114 г. от scepsis (преглед на промените)

Позволявам си да се върна към Ортега-и-Гасет, защото той има някои оригинални идеи относно кризата. Паралелът с Адорно, който направи Готик е много добър, но докато той осъществява критика на буржоазното общество "отляво" (неомарксистка, подобно на Маркузе, Хоркхаймер или Фром), то Oртега изхожда от позиции близки до тези на немската философия на живота (Дилтай, Зимел, Шпенглер, Шпрангер) и фрайбургските неокантианци (Рикерт), а в някои отношения се доближава до Хусерл, Хайдегер и дори Шелер.

В "Бунта..." Ортега въвежда понятието "историческо равнище", което най-общо е начина по който дадена културна епоха оценява себе си (се самоизмерва) по отношение на миналото, както и очакванията и за бъдещето. Някои култури гледат на себе си като на упадъчни (античната Гърция или залязващата Римска империя по отношение на митичния "Златен век", средновековието по отношение на Райските времена), докато други вярват, че са достигнали до окончателен завършек на прогреса, до "края" на времената или на историята (както са мислели през 19 в. - идея възродена от неохегелианеца Фукояма), т.е. предишните епохи се разглеждат като подготвителни етапи, които са достигнали пълно осъществяване. В последния случай "завършекът" е равнозначен на стагнация, пресъхване на живота, залез, упадък. Как да определим настоящата (постмодерна) епоха? Че има криза всички са единодушни, но дали има упадък? Кризата не е тъждествена с упадъка, защото "живот, който не предпочита никой друг пред себе си, и следователно, предпочита самия себе си, в никакъв случай не може да бъде наречен западащ". Това е главния аргумент на Ортега-и-Гасет срещу "залеза" на Шпенглер, но испанският филососф не е безрасъден оптимист и бърза да допълни, че нашата епоха "мисли, че е повече от останалите и успоредно с това се чувства като начало, без да е сигурна, дали това не е начало на агония".

Каква е глваната опасност? Това е т.нар. "бунт на масите"? Какво наричаме "маса" казах по-горе, а сега само ще допълня. Във физически смисъл масата е нещо инертно. Тук става дума за инертност от интелектуален порядък. Човекът-маса е конформист, херметически затворен към всичко, което надхвърля неговите егоцентрични интереси. Пак припомням, че масовият човек не бива да се отъждествява с определена класа, прослойка или професия, а да се разбира като начин на екзистиране или отношение към света или живота. Предназначението на масата е да бъде управлявана, организирана, представлявана (в съответствие с принципите на либералната демокрация) и насочвана. Оставена сама на себе си тя деградира и се самоунищожава.

В какво тогава се изразява "бунтът на масите"? Изразява се в това, че масата се бунтува срещу своята роля и се стреми да се превърне от масовка в главно действащо лице на историческата сцена. С това могат да се обяснят и тоталитарните режими през 20-ти век, които започват като движения на масите и завършват като най-трагичните социални експерименти в историята.

Как се стига до този "бунт"? Както стана ясно, масата е основен "градивен" елемент на обществото и проблемът е в промяната на ролята и. Причините, според Ортега, са две: либералната демокрация и техниката, която възниква от копулацията между индустрията и експерименталната наука през 19 в. Това предизвиква невиждан демографски прираст и новите маси не смогват да усвояват традиционните културни, научни и етични достижения на цивилизацията, която прави съществуването им възможно. Образованието носи строго утилитарен, тясно специализиран, строго профилиран, технически характер. Така възниква "образованият примитив".

Нещо важно: масовия човек гледа на културата, на цивилизацията не като на много деликатен и фин организъм, който се нуждае от подръжка за да функционира и да се развива, а като на природно образувание или (по израза на Ортега) като на селва. За него държавата, културата, изкуството, науката съществуват само за да обслужват неговите лични интереси. Човекът-маса следователно е човек-консуматор. Това е неговия жизнен идеал.

Сега малко да позадълбаем. Според Ортега има два чисти модуса на битието и сред различните наименования, които има дава аз ще ги наричам автентично и неавтентично съществуване или живеене. Човекът, за разлика от животните, е способен на съзерцание на собственото си душевно състояние. В сновата на тази интенция е осъзнаването или признаването на радикалната самота на човешкото битие. В този акт на вглъбение човек се отграничава от другите, от социалния ред и природния свят и по този начин разкрива своята индивидуалност. Седователно, това е акт на хуманизиране, акт, който превръща човекът в човек. Неавтентичното живеене е тъкмо обратното - деперсонализиране, поглъщане на индивида от света и затова дехуманизиране или отчуждаване от човешката същност. Това е психологическия профил на човекът-маса... Любопитно е, че за Ортега спонтанното, природно съществуване на примитивния дивак е качествено същото като битието на модерния, социализиран човек, защото и в двата случая автенитичния живот се подменя с механичен.

Сега нека видим как тези идеи са развити в култорологичен план. Според Ортега, първоначалната роля на културата е да опосредства общуването със света. Ролята и е да решава материалните и духовните потребности на индивидите и обществото. След като дадена културна парадигма се усъвършенства и стане доминираща, тя достига зрялост. Това е първия етап. Вторият настъпва, когато новите поколения започнат да усвояват културата механично, като набор от готови рецепти. Това води до усложняване и формализация, и превръщането на културата в клише. Така тя изгубва своята виталност. Какво ще рече това? Това ще рече, че културата вече не разкрива, а скрива човешката същност и света: "Създателят на една идея... сякаш вижда самата реалност в непосредствен досег с него самия. Човек и реалност застават един срещу друг... А онзи, който не създава, а получава наготово една идея, стои между нещата и собствената си личност заедно с вече създадената идея, която улеснява връзката му с тях подобно на рецепта." Следователно, културата "умъртвява" виталността, а така и самата себе си. Този суисиден процес е начало на третия етап - кризата. Културата се изчерпва и обезценява, но без да съществува алтернативен модел. Симптом е критичната нагласа, скептицизма и нихилизма. Ще пропусна историческите примери. Това, което е по-важно е да потърсим отговор на въпроса: Каква е ролята на науката в съвременната културна криза?

ПП По-горе Сис спомена за школата в Шартр. Предполагам има предвид Жилбер, Тиери и Джон от Солсбъри или греша?

E, та какво им е лошото на софистите?

Ето ти едно софистично съждение от Агрипа Академика: тъй като всеки има свое мнение и счита, че е истинно, то истината е релативна. Обаче тропът на Агрипа минава покрай целта, защото истината не се определя чрез мнозинство, т.е. дори всички да считаме,че Земята е плоска, тя ще си остане кръгла. А примерът, който дава Сис е от типа: "Всички мутри карат Мерцедеси, Х кара мерцедес, значи е мутра

Математиката си е математика, от моя гледна точка!

Математиката е чиста фантазия, която е точна именно, защото е фантазия. Нали не мислиш, че някъде във Вселената се срещат геометрични фигури и числа... В това е бил един проблемите на класическия позитивизъм, който е претендирал, че е наука за реалните факти като под "реални факти" е разбирал само сетивно възприемаемите явления. Числата или отношенията като по-голямо, по-малко или равно, обаче, не се виждат или чуват, а се разбират (схващат се чрез интелекция), защото имат иреална (виртуална) природа. Първите антични философи са отъждествявали битието с физическото, но още Питагор е направил драматичното откритие, че има безтелесни същности...

Редактирано 19 октомври 201114 г. от scepsis (преглед на промените)

Съществуването на „безтелесни същности” наистина е доста драматична представа. Във всеки случай, каквото и да е открил Питагор, открил го е пред тогавашния западен свят, а го е донесъл от Индия.

Позволете на лаик с неразрешим въпрос, който не му дава мира, да направи предположение.

Може пък това да е гордиевият възел, за чието развързване науката все още не притежава способ и го разсича или прескача – ежедневно, в разрешаването на практически задачи. Тези количествени отношения-пропорции и цикличност в постъпателното движение на природата, разглеждани от някои като иреални, от други като единствено действителни, олицетворявани от боговете в пантеоните, наричани закони, идеи, „безплътни Същества, нямащи съществувание сами по себе си, но даващи образ и форма на безформената материя и ставащи причина за проявяването и”(Плутарх) – как да се отнася към тях обикновеният разсъдък? От една страна никак не мога да си представя нематериални причини на материални следствия, от друга – следствията са пред очите и ума ми. Блъскам си главата в тази стена (а дали стената не е самият разсъдък?) и единственият резултат е, че изпитвам болка. Напоследък станах теист и атеист едновременно, направо невъзможно положение. Може би и науката е в това състояние – боли я глава. Но за разлика от моята, нейната е толкова претъпкана с концепции и знания, че понякога няма място за нови. А „новите” знания са стари, както знаем, защото истината няма начало, и винаги са се съхранявали безсъзнателно от онази инертна, тъпа, но чувстваща маса на Ортега-и-Гасет.

....

Стани атеист. Присъедини се към тъмната страна на силата.

Няма защо да ви казвам, прекрасната силогистична форма, ако А имплицира Б, а Б имплицира C, то следва, че и А имплицира C - формата може да остане винаги правилно логически свързана

А примерът, който дава Сис е от типа: "Всички мутри карат Мерцедеси, Х кара мерцедес, значи е мутра

Това е паралелизъм/парабола:

"Всички мутри карат Мерцедеси, Х кара мерцедес, значи [X] е мутра

A=>C, B=>C => B=A

Стани атеист. Присъедини се към тъмната страна на силата.

...и не введи нас в спам...

Трябваше да кажа нито теист, нито атеист. Това са просто празни думи вече. И да ми имат, разбира се, хората на мене проблемите -

"Не бога я не принимаю, Алеша, я только билет ему почтительнейше возвращаю."

Пък и тъмните удобно се ширят и в уж противоположния лагер, спомни си "Великия инквизитор".

Може би и науката е в това състояние – боли я глава. Но за разлика от моята, нейната е толкова претъпкана с концепции и знания, че понякога няма място за нови.

Това, за което говориш е т. нар. херменевтично-интерпретативна (парадигмална) затвореност на научните общности. Парадигмата (хоризонта на проблематизиране и алгоритъма на изследване) има кръгова структура, от което идва и консерватизма в науките. Научните революции представляват разрушаване на тази затвореност. Ако потърсиш в темата с Готик обсъждахме това във връзка с некумулативния модел на Кун.

А „новите” знания са стари

Едва ли... Например, има паралели между някои идеи на Аристотел и квантовата механика (невъзможността едновремено да се определи местоположението и импулса на частицата), но това е по-скоро външно сходство. Друг въпрос е, че понятия като "знание", "истина", "прогрес" и други такива нямат смисъл извън дадена културно-историческа традиция.

Пък и тъмните удобно се ширят и в уж противоположния лагер, спомни си "Великия инквизитор".

Добре казано. И аз му препоръчвах да прочете "Братя Карамазови". Щом няма бог, всичко е позволено, нали? Целия патос на другаря Сартр винаги ми е звучал доста фалшиво...

Добре казано. И аз му препоръчвах да прочете "Братя Карамазови". Щом няма бог, всичко е позволено, нали? Целия патос на другаря Сартр винаги ми е звучал доста фалшиво...

Не си позволявай дори да мислиш, че съм в положение на ученик. Нищо подобно.

Не, светът се крепи на представи и взаимоотношения, по-стари дори и от представата(заблудата) за бог. И тези "правила" са необходими за мирно съжителство между отделните индивиди. Не, не всичко е позволено. Това май го пропускаш, нали?

Не си позволявай дори да мислиш, че съм в положение на ученик. Нищо подобно.

Не съм си помислял подобно нещо. От друга страна, в Дзен казват, че трябва да имаме ум на начинаещ, т.е. да запазваме свежо и открито отношение към света, и да не робуваме на предрасъдъци.

Всичко е позволено са думи на Иван Карамазов, които Смердяков използва, за да оправдае убийството, което извършва. Е, в последствие и двамата полудяват... А Сартр казва, че няма човешка природа, защото няма Бог, който да я определи. Следователно, съществуването предхожда същността, а не обратното, както са считали философите поне до Кант включитено. Последното означава, че човек е свободно избира какъв да е. Човек е проект в смисъл, че проектира себе си в бъдещето и носи отговорност за своя избор не само пред себе си, но и пред цялото човечество, защото избирайки себе си, той избира какво да е човека като такъв. Сартр освен, че е екзистенциалист е и марксист, тъй че предполагам, че ще ти хареса. Потърси си "Екзистенциализмът е хуманизъм", ако искаш.

Не съм си помислял подобно нещо. От друга страна, в Дзен казват, че трябва да имаме ум на начинаещ, т.е. да запазваме свежо и открито отношение към света, и да не робуваме на предрасъдъци.

Всичко е позволено са думи на Иван Карамазов, които Смердяков използва, за да оправдае убийството, което извършва. Е, в последствие и двамата полудяват... А Сартр казва, че няма човешка природа, защото няма Бог, който да я определи. Следователно, съществуването предхожда същността, а не обратното, както са считали философите поне до Кант включитено. Последното означава, че човек е свободно избира какъв да е. Човек е проект в смисъл, че проектира себе си в бъдещето и носи отговорност за своя избор не само пред себе си, но и пред цялото човечество, защото избирайки себе си, той избира какво да е човека като такъв. Сартр освен, че е екзистенциалист е и марксист, тъй че предполагам, че ще ти хареса. Потърси си "Екзистенциализмът е хуманизъм", ако искаш.

Много добре разбра какво имах в предвид. Взаимоотношенията между ученик-"учител" никога не са като равен към равен.

Защо бог трябва да определя човека и човешката природа, не ми стана ясно и защо все той се намесва в разговора, като едва ли не фундаментален фактор за развитие на човека? Ами такъв няма, това поставя цялата тази мисъл висяща...

В повечето групи на различните видове има някакви неписани правила, които да подсигурят мирното съжителство или относително мирното с цел оцеляване на вида.

При хората тези правила са достигнали просто различни измерения, а идеалите и "целите" са се променили в известна степен.

Редактирано 22 октомври 201114 г. от Гост (преглед на промените)

Много добре разбра какво имах в предвид. Взаимоотношенията между ученик-"учител" никога не са като равен към равен.

Така е, но аз не съм ти учител, а ти не си ми ученик, а уважаван събеседник.

Защо бог трябва да определя човека и човешката природа, не ми стана ясно

Ако има Бог-творец е ясно, че той е този, който трябва да определи човешката природа. Но дори и след като атеизма "възтържествува" философите продължават да считат, че има нещо като "вродена същност" или природа, която предшества съществуването, но екзистенциалистите оспорват това. Идеята за вродената същност най-просто е следната: ако искаш да изработиш една вещ да речем стол, то първо имаш идеята за нея, а едва след това я изработваш, нали? Произходът на това е във философията на Платон...

Така е, но аз не съм ти учител, а ти не си ми ученик, а уважаван събеседник.

Ако има Бог-творец е ясно, че той е този, който трябва да определи човешката природа. Но дори и след като атеизма "възтържествува" философите продължават да считат, че има нещо като "вродена същност" или природа, която предшества съществуването, но екзистенциалистите оспорват това. Идеята за вродената същност най-просто е следната: ако искаш да изработиш една вещ да речем стол, то първо имаш идеята за нея, а едва след това я изработваш, нали? Произходът на това е във философията на Платон...

Интересна мисъл.

Обаче преди идеята за стола имаме друго, то е интелекта и изобретателността. Те създават идеята за стола, която след това пък се превръща в един изработен стол...Доста неясни и мътни аналогии ползвам, но все пак...

Видовете в процеса на еволюция са си оформили йерархия и правила така че, да оцеляват оптимално спрямо местообитанията си и начинът на хранене. Ако не успеят-то ги грози изчезване. Този процес се е извършвал постепенно.

По тези правила са се движели и първите примитивни хора-как да живеят заедно така, че да могат да оцелеят. Тази "вродена природа" не се е пръкнала от нищото, а е синтезирана на базата на на еволюцията протекла в голям период от време.

Човек, специално, притежава определена база от вродени качества-всеки нормален човек може да мисли и има способност да анализира информацията, да взема решения на база на анализите и т.н и т.н. Животът в мир и определени рамки не е с позволението или забраната на някого, то е следствие от желанието на видовете да оцелеят.

Да, определено моите бръщолевения са доста по-трудни за изказване, описване, анализиране отколкото да се плесне едно- "Бог" и до там. Да, опредено е сложно да се обяснят някои неща с някои видове аргументи, но не и невъзможно.

Искам да наблегна, че човешката природа е до толкова вродена, до колкото са вродени определен род инстинкти върху чиято база индивида да може да се развие/оцелее на възможно най-примитивно ниво, докато висшата нервна дейност, мисленето и анализите натрупат достатъчна база, която да замести или да разшири същите...

Основната цел на моите обяснения е не друго, а да покажа че думичката "бог" не е единственото и задължително условие, фундамент, необходим за да съществува човешката общност и базата на това, което днес наричаме-"етика"

Съществуването на „безтелесни същности” наистина е доста драматична представа. Във всеки случай, каквото и да е открил Питагор, открил го е пред тогавашния западен свят, а го е донесъл от Индия.

Позволете на лаик с неразрешим въпрос, който не му дава мира, да направи предположение.

Може пък това да е гордиевият възел, за чието развързване науката все още не притежава способ и го разсича или прескача – ежедневно, в разрешаването на практически задачи. Тези количествени отношения-пропорции и цикличност в постъпателното движение на природата, разглеждани от някои като иреални, от други като единствено действителни, олицетворявани от боговете в пантеоните, наричани закони, идеи, „безплътни Същества, нямащи съществувание сами по себе си, но даващи образ и форма на безформената материя и ставащи причина за проявяването и”(Плутарх) – как да се отнася към тях обикновеният разсъдък? От една страна никак не мога да си представя нематериални причини на материални следствия, от друга – следствията са пред очите и ума ми. Блъскам си главата в тази стена (а дали стената не е самият разсъдък?) и единственият резултат е, че изпитвам болка. Напоследък станах теист и атеист едновременно, направо невъзможно положение. Може би и науката е в това състояние – боли я глава. Но за разлика от моята, нейната е толкова претъпкана с концепции и знания, че понякога няма място за нови. А „новите” знания са стари, както знаем, защото истината няма начало, и винаги са се съхранявали безсъзнателно от онази инертна, тъпа, но чувстваща маса на Ортега-и-Гасет.

Да, проблемът на науката е в откриването на причинноследствените връзки, т.е. отношенията и взаимовръзките между матуреалните неща, защото те са нематериални, "безтелесни", както ги нарича Платон и не са видими, което ги прави по-трудни за проучване, изследване и опознаване отколкото материалните неща. След като е започнал да трупа знания за това, което вижда и пипа, човек, воден от своето любопитство, все по-често започва да си задава въпроса: "Какво ще стане, ако..." В търсене на отговорите започва да открива връзките и зависимостите в материалния свят и една по една започват да падат ЗАБЛУДИТЕ му. Тогава започва да си дава сметка, че понякога това, което вижда е само привидно и, че същността та нещата е скрита в тях самите. Понякога същността им съвпада с външния вид (нагледа), проявява се в явлението на мателиалните неща, а понякога - не, т. е. това, което виждаме може да не е това, което то. Затова, за да не изпадаме в заблуди трябва да търсим и откриваме същността на нещата, т.е. нематериалното и да мислим (мъдруваме) със същностите им, а не с явленията.

Затова, за да има развитие във всички области на науката трябва да се правят изследвания. С мъдруване същности не могат да се откриват. Това е причината философията да буксува. За да тръгне напред са и нужни резултати от изследвания от другите науки.Тя изследвания не прави.

Дано да съм спомогнала да нямате повече главоболие.

Редактирано 25 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)