Всеки умен човек, който прочете внимателно постовете ни, ще разбере, как без никаякво основание се заяждаш с мен. Призна,че думата, коато съм употребила (сърце) е метафора (аз мисля, че е алегория), което означава, че много добре разбираш, че съм я употребила не в букваления й смисъл - анатомичен орган, мускул, а в преносения й - чувство (-а). Вследстие на което всичките ти постове след моя : " Ах, чакайте сърцето да възприеме нещо." ( 02.декември.2011г.-17.57) и: "Гледам пак те ударило някакво "прозрение". Хубаво е от време на време да спираш и да се позамисляш какво говориш. Сърцето е мускул, следователно няма, как да минава мисъл през него!" (3.декемвре.2011г. -2.29) са тенденциозни. Защо се заяждаш с мен? Много ми е любопитно да узная, защото ме оспорваш не, за да се постигне истината, а заради нещо друго. - тенденциозни.

Не е никак трудно за човек, знаещ значението на думата метафора, да прозре, че използваш думата сърце в нейния преносен смисъл. Също така, не е трудно да се види, че използването на метафора, като аргумент е особено нелеп подход в спора. Това, което ти по неведоми за мен причини класифицираш, като заяждане и тенденциозно отношение, всеки разумен човек, би окачествил, като добре подплатено изразяване на мнение, относно качеството на аргументите, които използваш в дискусията. От моя страна. напълно липсват обиди, лични нападки и грубо отношение, като в същото време, аргументите ми са само ad factum и са издържани в духа на класическите традиции!

Още веднъж, постовете ми само инвалидират мнението ти, без да засягат личността ти! С това, проблема за мен е изчерпан и надявам се, любопитството ти е задоволено.

Не е никак трудно за човек, знаещ значението на думата метафора, да прозре, че използваш думата сърце в нейния преносен смисъл. Също така, не е трудно да се види, че използването на метафора, като аргумент е особено нелеп подход в спора.

Аха, не ти харесва, че в поста си използвалам алегория и съм употребила думата сърце, вместо думата чувства.

Ми, хубаво. Изказваш мнение. Лошо няма.

Че кой съм аз та да ми харесва или не? Просто видях безсмислен аргумент и го фиксирах писмено!

П.П. Аргументацията, която прилагаш с последния си пост е все така безсмислена. Показвам:

Ти казваш :

Това е така и въпреки него, не бива да си затваряме очите пед факта - съчиненията на философите от Древна Елада са И литературни творби, в следствие, на което имат художествена стойност, освен научна, затова се възприемат и с ума, и със сърцето.

След което уточняваш:

Аха, не ти харесва, че в поста си използвалам алегория и съм употребила думата сърце, вместо думата чувства.

Ми, хубаво. Изказваш мнение. Лошо няма.

Правим проверка. След като си употребила думичката сърце вместо чувства, то ние трябва просто да извършим подмяната на едната дума с другата в изречението ти и да проверим резултата от субституцията.

Резултата е:

Това е така и въпреки него, не бива да си затваряме очите пед факта - съчиненията на философите от Древна Елада са И литературни творби, в следствие, на което имат художествена стойност, освен научна, затова се възприемат и с ума, и със чувствата.

Простият анализ ни показва, че тъй като самата натура на чувствата, е да бъдат сами по себе си възприятие, то тогава те не могат да ни послужат за възприемане, което от своя страна прави твърдението ти казуално невярно или с други думи несъстоятелно!

"Мисълта преминава през сърцето" е метафора.

А за отношението между философия и литература си има цяла школа, наречена "деконструкция", чийто най-важен представител е Жак Дерида. Само ще уточня, че във Франция неговите концепции се разглеждат и като политическа теория.

Жак Дерида си е съвсем в темата, тъй като той се явява критик на Хусерл и Хайдегер, както и на цялата западна метафизика.

Редактирано 8 декември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Моля! Аз пък си мислех,...поправете ме де(!), че минава през стомаха?

"Мисълта преминава през сърцето" е метафора.

А за отношението между философия и литература си има цяла школа, наречена "деконструкция", чийто най-важен представител е Жак Дерида. Само ще уточня, че във Франция неговите концепции се разглеждат и като политическа теория.

Жак Дерида си е съвсем в темата, тъй като той се явява критик на Хусерл и Хайдегер, както и на цялата западна метафизика.

Равдам се, че и друг ( Жак Дерида ) прави аналог между философия и поетика и открива художественост в научните философски тектове.

Редактирано 8 декември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Връзката безусловно е налице! Хубавото в случая е, че Жак Дерида не е възприемал със сърцето си или не дай Боже, с чувствата си. Анализа е прерогатив на мозъка, а не на мускулите или усещанията

Моля! Аз пък си мислех,...поправете ме де(!), че минава през стомаха?

Правилно си мислил! Мине ли веднъж мисълта през сърцето, скоро трябва да я чакаме да мине и през стомаха, а от там естественият завършек на славния и ход е повече от ясен

Моля! Аз пък си мислех,...поправете ме де(!), че минава през стомаха?

Пак Тричокепфалус трябва да изкаже компетентоното си мнение.

Правилно си мислил! Мине ли веднъж мисълта през сърцето, скоро трябва да я чакаме да мине и през стомаха, а от там естественият завършек на славния и ход е повече от ясен

Мъхъ, след като излезе от вратата на задния двор, ни става премиер и търчи да реже лентички...

Връзката безусловно е налице! Хубавото в случая е, че Жак Дерида не е възприемал със сърцето си или не дай Боже, с чувствата си. Анализа е прерогатив на мозъка, а не на мускулите или усещанията

Започнах да ви отговарям, но се почувствах в вкарана в твърде глупама ситуация и изтрих това, което бях написала.

Под достойнството ми е да ви отговарям.

Пак Тричокепфалус трябва да изкаже компетентоното си мнение.

Трихоцефалус (косъм и глава на латински), го е изказал вече ето тук...

Започнах да ви отговарям, но се почувствах в вкарана в твърде глупама ситуация и изтрих това, което бях написала.

Под достойнството ми е да ви отговарям.

Достойнството е въпрос на лична самооценка. Тук вече не мога да ти помогна.

Трихоцефалус (косъм и глава на латински), го е изказал вече ето тук...

Достойнството е въпрос на лична самооценка. Тук вече не мога да ти помогна.

Ох, много си т"п. За Тричо казах "пак", т.е. отново да се произнесе, включително и за стомаха.

Никой не те пита, какво е достойнство.

И помощ никога не съм ти искала.

От тези констатации слредва, че постът ти е напълно несъстоятелен.

Нека все пак да се придържаме към темата!

Възможна ли е универсалната философия като осъществяване на идеала на европейското човечество да формира себе си според рационалните принципи на хуманизма или вярата в разума е мъртва? Възможно ли е науката да върне значението си за саморазбирането на човешкото битие или ще си остане само наука за фактите? Окончателна ли е победата на скептицизма, емпиризма и позитивизма?

Според мен и на трите въпроса отговорът е отрицателен.

Но е хубаво да се насочим към теорията от втората половина на 20-ти век. Дерида е един от най-сериозните критици на западната метафизика и мисля да нахвърлям някои неща за него. Деконструкцията може да се използва много ефективно и като критика на идеологията!

PS: Всъщност, критиката на метафизиката е нещо доста полезно!

Редактирано 9 декември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Хайде да се върнем към Хусерл и да приключим годината с отговор на неговия въпрос от "Кризата...": Възможна ли е универсалната философия като осъществяване на идеала на европейското човечество да формира себе си според рационалните принципи на хуманизма или вярата в разума е мъртва? Възможно ли е науката да върне значението си за саморазбирането на човешкото битие или ще си остане само наука за фактите? Окончателна ли е победата на скептицизма, емпиризма и позитивизма?

Няма как да стане в скоро време! В днешни дни, науката непрестанно и с все по-бързи темпове променя човешкото битие, а заедно с това се променят измеренията за рационалност, разпадат се традиции стари колкото човешкото общество, падат граници откриват се нови хоризонти. Заражда се една агресивна и сложна от тип mobili in mobilis система, която е обусловена от многостранната рекурентна зависимост между елементите и. Система, в която силата даваща знанието за адаптиране на света, според текущите нужди, ще бъде доминираща. За мен, през следващите няколко века, науката преди всичко, ще предписва, а не обяснява нашата битийност.

Ох, много си т"п. За Тричо казах "пак", т.е. отново да се произнесе, включително и за стомаха.

До тук ли стигна? Да скриеш буквата зад кавичката? Браво! Щом пишеш такива неща с лека ръка, как ли би изглеждало това, което започна, но се спря да напишеш, защото е под достойнството ти...

Никой не те пита, какво е достойнство.

И помощ никога не съм ти искала.

Напомням ти, че това е публичен форум - сиреч, място, в което всеки може да вземе отношение по, който и да е аспект на дадена тема.

От тези констатации слредва, че постът ти е напълно несъстоятелен.

Констатациите ти са грешни априори, а от там и изводите ти.

Няма как да стане в скоро време! В днешни дни, науката непрестанно и с все по-бързи темпове променя човешкото битие, а заедно с това се променят измеренията за рационалност, разпадат се традиции стари колкото човешкото общество, падат граници откриват се нови хоризонти. Заражда се една агресивна и сложна от тип mobili in mobilis система, която е обусловена от многостранната рекурентна зависимост между елементите и. Система, в която силата даваща знанието за адаптиране на света, според текущите нужди, ще бъде доминираща.

Това всъщност е идеологията на глобализма, доста систематично разработена от една група социолози и политически философи с техните концепции, най-известните от които са:

- Франсис Фукуяма с "края на историята"

- Зигмунд Бауман с "фрагментаризацията на живота"

- Улрих Бек с "обществото на риска"

Често тези концепции се представят като теория на постмодерното общество, намерило своя върховен израз в епохата на глобализма. Там е работата обаче, че автентичната постмодерна социална теория е свързана с други автори и доста по-различни възгледи.

Редактирано 9 декември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Нещо против да обърнете внимание и на някой философ от 21-ви век. Моля стига вече с онези овехтелите. То бива консерватизъм, ама не в днешното време на бурно развитие. Платон и другите от неговото време са били любимци през 16,17 и даже в началото на 18-ти век, но сега дявол ги взел, сме 2011г. и е нужно да се придържаме към съвременните стандарти, колкото и на някои да им е удобно, да се ровят в прашасалите трудове, на древните магьосници на словоблудството...

Редактирано 9 декември 201114 г. от sliderum (преглед на промените)

Нещо против да обърнете внимание и на някой философ от 21-ви век. Моля стига вече с онези овехтелите. То бива консерватизъм, ама не в днешното време на бурно развитие. Платон и другите от неговото време са били любимци през 16,17 и даже в началото на 18-ти век, но сега дявол ги взел, сме 2011г. и е нужно да се придържаме към съвременните стандарти, колкото и на някои да им е удобно, да се ровят в прашасалите трудове, на древните магьосници на словоблудството...

Един от тези в предишния ми пост е доста актуален философ в момента.

А и не е лошо да престанеш да оспамяваш темата.

Редактирано 9 декември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

До тук ли стигна? Да скриеш буквата зад кавичката? Браво! Щом пишеш такива неща с лека ръка, как ли би изглеждало това, което започна, но се спря да напишеш, защото е под достойнството ти...

Напомням ти, че това е публичен форум - сиреч, място, в което всеки може да вземе отношение по, който и да е аспект на дадена тема.

Констатациите ти са грешни априори, а от там и изводите ти.

Ей, не спря ... Аз спирам.

Редактирано 10 декември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Според мен и на трите въпроса отговорът е отрицателен.

Съгласен.

За мен, през следващите няколко века, науката преди всичко, ще предписва, а не обяснява нашата битийност.

Би ли пояснил. Мислиш ли, че човешката екзистенция, която е насочена към смъртта, както би казал Хайдегер, ще промени своята насоченост под влияние на науката.

Съгласен.

Би ли пояснил. Мислиш ли, че човешката екзистенция, която е насочена към смъртта, както би казал Хайдегер, ще промени своята насоченост под влияние на науката.

А вие мислите ли, че науката би могла да промени естествената насока на живота към смърта в друга посока?

Не мисля, че някога би станало възможно. Но в модерното общество има и подобна илюзия.

Не мисля, че някога би станало възможно. Но в модерното общество има и подобна илюзия.

Ако знаете нещо конкретно за съществуването на тази илюзия, моля, кажете.

Редактирано 18 декември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Ми, някои хора например се замразяват след смъртта си в очакване на по-добри времена. Но всъщност нека се върнем наистина към Хусерл. Един от основните проблеми, които той поставя е за това как съзнанието конституира ежедневния свят. Тази наивна нагласа е в основата на т. нар. научна истина. Затова и последната изобщо не е така обективна, както ни се струва. За справка, който иска може да прочете § 14 от "Кризата..."

Всъщност имах предвид антропоцентризма, сестро. А за уникалността можем да поспорим. Ако броя на материалните частици във Вселената е краен, а времето безкрайно, рано или късно не само твоята котка, но и всички останали събития и явления ще се повторят. По-точно ще се повтарят отново и отново.

Току що се регистрирам и си признавам, че не съм прочел всичките 24 страници. Оспорвам : " Ако броя на материалните частици във Вселената е краен, а времето безкрайно, рано или късно не само твоята котка, но и всички останали събития и явления ще се повторят", вдъхновен от любителските ми познания за теорията на множествата.

Нека да имаме краен брой частици в вселената. Дори да бъдат само две. Да ги означим с 0 и 1. Нека времето да е безкрайно или крайно. Нека дори понятието време не съществува. Както е извесно от тези две множества може да се построи безкрайно множество от множества. Всъщност следвайки теорията на множествата не се нуждая от начално зададени елементи (0-та и 1-цата). Нека вселената да е празна и безвремева.

0- множеството не съдържащо нищо.празно множество. Празната вселена.Пустотата като липса на нещо.

1- множество съдържащо празното множество.Вселената като цяло понятие. Пустотата като определеност, като понятие.Като вид състояние.

2. множеството съдържащо горните 2 множества.Сборът от горните две множества като понятие. Сборът от горните 2 като алгебрична сума е множеството 1- да не се бърка

3. множество съдържащо горните 3 множества.

и т.н. до безкрайност.

Тука някой може да каже че това е изкуствено и нереално и че вселената независимо какви ги говоря си остава в крайна сметка пуста. Мисля, че физиката и математиката през последните 100- на години показаха че вселената не е това което си мислим че е . Кое в една празна вселена е реално и кое не е? Нейната празнота реалност ли е? Можем ли да разделим 1 празне вселена на две? Можем ли да отделим част от празнотата и? Единственото което на мен ми се вижда реално в една празна вселена е да я населим с описаните по горе множества. Тогава те някак си стават единственото реално нещо в нея. Естествено остава въпроса със наблюдателя или измислителя на тези множества.

Дори и да разгледаме класическа вселена с крайен брой частици, пак нещата могат да бъдат докарани до безкрайност. Например как различаваме 2 състояние едно от друго. Да кажем че забиваме координатна с-ма в центъра на вселената. Ако вселената е абсолютна, представлява етер и има център или някакви свои присъщи координати тогава ок. Описваме краен брой състояния на тази вселена всяко със своя си сбор от координати на частиците спрямо божествената координатна с-ма. Ако обаче такава няма? Единственият ми избор е да иползвам съществуващите в даденото състояние частици за отправна координатна с-ма. За 3 мерна вселена са ми нужни 4 частици. За n мерна n+1 частици за да дефинирам i,j,k,..... единични вектори.Тука вече крайността на състоянията започва да изглежда като частен случай. Например n трябва да е крайно. Освен това единичните мерни мерни вектори i,j,k,... са независими и аксиоматични за всяко от състиянията т.е. имаме N на брой независими комбинации. Трябва механизъм за сравняване на тези вектори което изпортва цялата постановка. Иначе как във 2 независими координатни с-ми може да се твърди че частиците имат еднакви координати? Например и в двете частицата X ако има координати ai,bj,ck в едната i може да е 1 метър в другата да е 2. В едната осите да са ортогонални а в другата да са под ъгъл 30 градуса.