Ами добре. Нищото преди да го формираш като понятие е "нищо". Когато обаче го оформиш като понятие то вече не е абсолютното нищо, а е понятието "нищо". Това именно понятие "нищо" е вече различна работа. Демек нищото е "нищо" докато не гледаш към него, докато не мислиш за него, докато няма наблюдател или Аз така да го кажем. Нещо като приказката за Луната в небето. Ако никой не я гледа Луната има ли я реално? Тя съществува ли наистина? Та мисълта ми е, че абсолютното "нищо" нямаш право дори да го назовеш, дори да си помислиш за него. В момента в който го направиш то изчезва, скрива се и на негово място се появява понятието "нищо", множеството съдържащо празното множество. Така че пойнта ми е, че за да излезе "нищото" от пасивността и принципната си неназоваемост, то трябва да се оформи като понятие, което веднага го трансформира в нещо. Това нещо - "нищо" извиква субекта на познание- Аза. Сега дали Аза е първи и посочва "нищото" с пръст, или посоченото с пръст "нищо" е причината за появата на Аза, не мога да кажа. Смятам че двете определения са логически еквивалентни.

После, понеже обичаме чистата логика, незъмърсена от пошлата реалност, конструираме си вселена от горните две понятия. Появата на числата вече я дадох: "Аз знам това нищо=1 и т.н." . И понеже Аза е всемогъщ той достига първите безкрайности : "Аз знам че,знам,че знам, ..... , че знам това нищо"

После оставям Аза на неговото всемогъщество и неговите безкрайни "Аз знам, че знам......". Извън Аза и неговите "оформени" : " Това е нищо"=1, "Аз знам това нищо"=2 и т.н. няма субект на познанието. Т.е. извън Аза имаш едно чисто, прекрасно "нищо". Това ново "нищо" като че ли "физически" съдържа Аза и неговата вселена в себе си. Въпросът е, че то е като че ли капсуловано, и изглежда като неделимо и непознаваемо за външен наблюдател. Защо? Ами ако външният наблюдател има достъп до някое от "Аз знам,че,знам...,че знам това нищо" то той би бил идентичен с Аза в тази точка. Тоест този наблюдател не би бил истински, независим външен наблюдател. Така стигам до интересният и завъртян извод че за евентуален външен наблюдател горното е едно чисто, абсолютно нищо. Само предишният Аз може да оформи и дефинира нещо от там. Така. Доколкото СвръхАза още не се е родил, това капсуловано "нещо" е едно пасивно нищо, една липса на каквото и да било т.е. точно е абсолютно "нищо". Гръм, светлина , свръхАза се роди и посочи това "нищо" дефинира го като " нещо" и затвори кръговрата, подготвяйки почвата за СвръхСвръхАза.

Дефинирането на нищо го прави нещо, дефинирането на хаос го прави порядък. Дефинирането ограничава, конкретизира.

Единственото нещо, което не може да се впише едновременно в дефиницията и да е обзоримо е безкрайността.

Съществуването на Луната би било безспорно, независимо дали има кой да го дефинира или няма. Но дефиниция за нея няма да съществува.

Човек дефинира, но това не означава че "дефиницията" не може да съществува неизказана и без човек.

Засукано мислене, но интересно, Rooster, макар аз да не се вписвам в категория "засукани мислители" в раздел Философия, просто ми липсват достатъчно богати познания над мислите на други мислители...

Редактирано 13 февруари 201214 г. от Гост (преглед на промените)

Добре, така и така съм затънал, продължавам напред.

Казуален оператор. Това е Логиката нали така?

Казуално пространство. Това според Rooster е обект-субекта. "Аз съм нищо"

Да разгледаме сега казуалните пространства "Аз съм нищо(Аз, Нищото съществувам)" и " Аз не съм нищо(Аз, Нищото не съществувам)". Така. В първият случай, както Rooster писа имаме дефиниране на казуалното"нищо" т.е 1-цата от неказуалното "нищо" т.е. 0-та(празното множество). То е едновременно субект и обект. Във 2-я случай пак имаме дефиниране на казуалното "нищо"т.е.1-ца от неказуалното " нищо" т.е.0-та. Разликата тук е че в първият случай то съществува а във вторият не съществува. И двете състояния (съществува и несъществува) обаче са казуални, логически.

Интересното е, че съществува-несъществува са не просто какви да е логически състояния, а първопричинни.

Да го приложим към самата Логиката . Ако логиката съществува като казуален оператор, то тя съществува не само поради значението на "съществува" , но и поради наличието, съществуването на логическият оператор "съществува". Ако обаче логиката не съществува, то тя пак съществува поради наличието на логическият оператор " не съществува". Това ми изглежда на нещо като обратен парадокс. Или да го кажа така: Понеже логиката може да съществува, то тя задължително съществува( поради факта че логическото състояние съществува-несъществува е 100%). Поредният полуналудничав извод

Методическият проблем е все още на лице. Е ли редно казуален оператор да детерминира неказуално пространство?

Засега струва ми се избягнах проблема. Казуалният оператор не детерминира, казуално от неказуално в смисъла в който Darkterminal влага. Защо? Защото въпросът ти, колкото и да е основен все пак си остава казуален, логически и не може да избяга от рамките на логиката. Дори и да става въпрос за съществуване-несъществуване. Разбираш ме нали?

Добре тогава, какво да правя по-нататък? Дай да видя какво е логика и дали мога да мисля нелогически, да избягам от нейните окови. Като любител аз работя с понятието логика на полуинтуитивно ниво, затова няма да се спирам на дефиниции, ами направо отивам на примерите.

"Светкавица- Грумотевица" . Логично.

" Гръмотевица- Светкавица". Обратна логика. Отново логично

"Гръмотвеица- Крокодил" . Съзнателно търсене на липса на логика. Т.е имам отново логика.

"Гръмотевица- ?" . Съзнателно търсене на случайност. Въпросът е доколко е случайна тази случайност. Реферира към теоремата за избора. Доказано несъществуваща в рамките на нащата логика. Засега разбирам че за да съм нелогичен трябва да съм 100% свободен, непостижимо в границите на логиката.

В търсенето оставям логиката в този пост и почвам да търся в изкуството-рисуване, музика и др. Всички спазват накави закони , хармонии и т.н. т.е. пак са разновидност на логиката.

Смеха. Тука май-започвам да уцелвам нещо." Ловец отишъл на лов за глигани. Видял глиган и стрелял, веднъж, дваж, триж , но глигана все така галопирал към него. Хвърлил ловеца пушката и казал:

-еб*л съм му майката, аз съм за гъби"

Защо вица е смешен? От логическа гледна точка глигана препуска към ловеца и ще го изкорми. Ловеца обаче, хвърля пушката и отрича настоящата казуалност(глигана препуска), заменяйки я с друга реалност ( аз съм за гъби). Ок. Слущателят обаче се смее. Защо? Защото знае че очакваната от ловеца смяна на реалностите няма да се състои. Засега бих предположил следното: Ако казуалността е застрашена, но все пак вземе връх и логиката отново поеме контрола, човешкият мозък въздъхва облекчено и се смее.

Да видим сега другия случай. Кошмара. Гротескни, нелогични сцени, какафония, несъвместими съчетания, които стоят и са изместили логиката и трайно са се настанили на нейно място. Извод: За да отхвърли логиката, и да разшири границите на познанието, човешкият мозък трябва да навлезе в областта на кошмарите и да оперира там.

Засега толкоз. Приятна вечер на всички и не забравяйте хапчетата дето ви ги е предписал доктора, защото поразженията са очевидни :)

Много интересни мнения. Жалко, че Готик не е отговорил на въпросите ми... Схващанията, които допускат наличието на автономна, перманентна, иманентна (тъждествена на самата себе си) същност (субстанция) съществуваща независимо от своите свойства (атрибути) е есенциалистка фантазия, най-малкото защото имплицира валидността и на обратното допускане (наличие на свойства независимо от субстанционалния им носител). Напр., наличието на къща отделно от съставните и елементи, на пламък отделно от гореното, на трансцендентална аперцепция (ТА) постигната чрез процедурата на епохето (въздържането от съждение по отношение на битийната валидност на емпиричния опит) отделно от емпиричната аперцепция (ЕА), т.е. Dasein, наличното битие.

Ще поясня накратко. Декарт използва методологическа импликация (ако p тo q), при което антецедента (p) e TA (cogito), a консеквента (q) е ЕА (sum). Обаче този тип импликация (наречена материална) не разкрива аподиктична каузална връзка му тези два компонента. Дори напротив. При Декарт преходът е от емпиричното битие (sum) към трансценденталното (cogito) и затова Кант казва, че идеализма при Декарт, доколкото го има, е проблематичен. Неговият трансцендентален Аз вегетира върху емпиричния.

При Кант двата типа аперцепция са представени като обективно (ТА) и субективно (ЕА) единство на самосъзнанието. Кохерентността и инвариантността на емпиричния опит се гарантират от ТА (Ish denke) в двата и аспекта - синтетичен (осигуряващ синтетичното единство на опита) и аналитичен (тъждествеността на трансцеденталното Аз със самото себе си). Характерно за Кант е, че ТА е изведена извън рамките на всяка възможност за познание. Хусерл пък се опитва да рзреши този проблем като разшири границите на опита така, че да достигне до адекватно познание за въпросния трансцендентален субект... Не успява, тъй като такъв субстанциален Аз просто няма.

Хубава новина. Създателят на тази тема (Ники Узунов) вече се дипломира и то с Отличен. Темата му е "Конституиране на обектите в трансценденталната философия на Едмунд Хусерл" с научен ръководител проф. др. Александър Кънев. Браво Сис!

Редактирано 21 март 201214 г. от scepsis (преглед на промените)

_{От МНОГОООО време не съм влизал да пиша по темата, но ... до къде сме стигнали, бъдеще философията НЯМА, поне според "късния" Хайдегер. Науките са приватизирали съществуващото, а битието реално се оказва по-достъпно през изкуството и поезията, отколкото от това нещо, наречено философия. Цялото развитие на философската мисъл е тематизиране на битието като присъствие, а се оказва, че истината и битието са нещо по-различно от онова, което преди Хайдегер са си мислили, че е ... Толкова интересни истории, че няма накъде, аз съм затънал в "късен" Хайдегер и пост-пост-модерните мислители ... Битие - нещо, което хем го има, но хем го няма}

_{битието реално се оказва по-достъпно през изкуството и поезията, отколкото от това нещо, наречено философия.}

_{И каква стана тя? Хайдегер стигнал там, откъдето Платон се върнал, преди да си напише философските книги.}

Редактирано 24 декември 201213 г. от witness (преглед на промените)

_{И каква стана тя? Хайдегер стигнал там, откъдето Платон се върнал, преди да си напише философските книги.}

 Явно в живота е така, но по-хубаво е САМ да минеш този път, отколкото да получаваш готови отговори, не мислиш ли?!

 Явно в живота е така, но по-хубаво е САМ да минеш този път, отколкото да получаваш готови отговори, не мислиш ли?!

Не мисля, а съм сигурна. Че до всичко, до което си можеш да стигнеш сам, ще стигнеш сам - както паякът изпуска нишката от себе си. Говоря за знанието, достижимо единствено чрез вътрешния инструмент на мисленето. Не виждам какъв друг път има, поне що се отнася за човеците.

Който се интересува от Хусерл и неговия феноменологичен подход може да разгледа http://www.journal-informo.eu/ Ники (Sis) е публикувал много интересна разработка върху това как се конституират възприеманите от съзнанието обекти, според трансценденталната феноменология. Заслужава си, щото Ники е много умно момче, според мен.

Който се интересува от Хусерл и неговия феноменологичен подход може да разгледа http://www.journal-informo.eu/ Ники (Sis) е публикувал много интересна разработка върху това как се конституират възприеманите от съзнанието обекти, според трансценденталната феноменология. Заслужава си, щото Ники е много умно момче, според мен.

Благодаря ти, Скепс! Жалко че циганката, която ме хвалеше е покойница от няколко години, но поне съм хвален все още. Доколко Ники е умно момче, тука ще си замълча, никога не му е късно да се изложи ...Относно темата - скоро не съм писал, но просто нямам време. Хубаво е, че все още влиза по някой и друг заблуден човек. За философията вече не знам какво да кажа, много неща се написаха, по много теми се спори. А г-жа Философия кучета я яли. И те много добре я дъвчат, за съжаление. Дъвче си я литературата (теория на литературата), която копае в старите  теми за: фикция, образ, единна теория на литературното развитие и т.н.; смила я добре и психологията, която смила и изплюва една каша от теми за съзнание, аз, емоционална интелигентност, когнитивистика и т.н.; търбушат я и източните учения, понеже много МАЛКО хора истински ги  разбират, но вече всеки 10-и чете Далай Лама или някакви неща, от които си няма никаква идея. На кой днес му е до Хусерл? Едва ли нормален човек вече би прочел тежките мисли на един професор от началото на миналия век, който се опитва да спаси Философията, да спаси една стара идея за Философията.

За съжаление днес философия е: Ницше, Киркегор, недоразбран Хайдегер и някакви странни варианти на Кант. Горкият Кант, в България от него направиха много неща - правиха скокове от трансцендентно към опитно, създаваха мостове, пре-интерпретираха синтезата му, обясняваха колко е велик и направиха от Кант един отврат за студентите. Наскоро разговарях с (няма да казвам имена, не е важно) и с него обсъждахме ЗАЩО някой текстове, философи НЕ са преведени у нас, защо на тях НЕ се обръща достатъчно внимание. И после Философията се развива с мощни темпове, развива се, но не и у нас. Може би това е просто "застой" или един много важен урок, който нашето поколение трябва да даде на тези след нас, за да знаят какво да НЕ правят. И аз вече съм объркан! Единственото нещо, което ме радва е, че тези няколко години имах възможност да се запозная с хора, които са намерили Остров и правят всичко по силите им тези неща да не се загубят. Правят го без да ги интересува кой/колко четат, кой и колко проявява интерес и т.н.

Факт е, че философията вече не може да бъде онова, което Хусерл си го е мислел, но е и факт, че цялата Хусериана е урок, урок за едно ново начало и за една основа, върху която да стъпим за да знаем какви грешки са правени и по кой път се е минало, за да продължим, подобно на къртове, да ровичкаме в Абсолютния дух !

Редактирано 13 януари 201313 г. от sisone22 (преглед на промените)

"Заслужава си, щото Ники е много умно момче, според мен."

Ники е и доста грамотно момче, както си личи от коментарите му.

П.П. "В наше време няма философи, а само професори по философия."- Торо

"Заслужава си, щото Ники е много умно момче, според мен."

Ники е и доста грамотно момче, както си личи от коментарите му.

П.П. "В наше време няма философи, а само професори по философия."- Торо

Това е от този тип коментари, които пораждат само недоумение и съжаление... Или може би си прочел статията за Хусерл? И я считаш за повърхостна или нещо такова? Няма лошо да се позоваваш на авторитети (като Торо), стига да имаш идея за какво иде реч. Инак, изглежда като детинско заяждане - извинявам се на децата, защото повечето от тях имат повече акъл от нас, възрастните.

В последно време се усетих, че поглъщам предимно художествени четива. Стана ми интересно. Скучноватият Херман Брох, още преди няколко десетилетия, умува над един проблем. Философията, онази старата, класическата, вече е отмряла. Не може да дава отговори за света. Сега идва ред на ЛИТЕРАТУРАТА, на новия роман да изпълнява подобен род функция. Е, и самият Брох се отказва от идеята, но ... Вече има такива книги, дори по физика, които съдържат много голямо количество философия. Една от последните ми прочетени книжки, тази на Ървин Ялом, е за Ницше (авторът има и една за Спиноза). Спокойно мога да кажа, че подобен род популярни четива, ме научиха на много повече от "философията" на Ницше, например, отколкото 2 семестъра лекции по Философия на 19 век. После се появи Ян Андреа Щайнер с една невероятна книга Тази любов (изд. Прозорец, 2012, превод: Мария Георгиева). Е, мамка му, мразя сълзливи четива, но това нещо наистина притежава дълбок език. Точно за всичките неща за които "късния"  Хайдегер дрънка и умува върху разни стихчета на немски поети.

 

Пускам една муха, за да съживим старите спорове, за да подновим старата тема и защото от събеседниците тук, в темата, винаги научавам много неща. Надявам се да ви стане интересно ... защо в крайна сметка (въпреки че сме дъвкали проблема) литературата днес предоставя ПОВЕЧЕ от философските размишления?   И така ли е в крайна сметка?

 

 

П.С. Разбира се, няма как да не спомена и Бернхард. Старият Бернхрад (момъкът на аватара ми)  който е по-голям философ дори от някой моменти от творчеството на Хайдегер. Бернхард, който много добре улавя "духът на епохата" и съумява да го опише в романите си по един блестящ начин. Няма теории, няма заплетен език, има една специфична повтаряемост, музикалност и много дълбоки прозрения след прочита на "Старите майстори", "Сеч" или "Изличаване"!

Редактирано 5 май 201313 г. от sisone22 (преглед на промените)

 Философията, онази старата, класическата, вече е отмряла. Не може да дава отговори за света.

Е, аз нали това ти разправям от много време. Въпросът, според мен, е дали търсиш истински отговори или просто някоя нова парадигма. Ако е второто, можеш да си я съчиниш и сам. Прочел си достатъчно, за да се справиш. Ако е първото ще ти бъде трудно. Ако се върнем към корените, ще видим, че изначалната цел на философското дирене е да дава отговори на екзистенциалните  въпроси. Но, както казваш, времената са други - Марк Аврелий или Спиноза вече не вършат работа. Ето нещо, което може да ти е интересно, ако не си го чел - авторът е бил доста добър познавач на Хусерл, между другото. А описаното е съвсем реално, макар че звучи напълно фантастично.

http://chitanka.info/text/2779-pytuvane-kym-ikstlan Цялата тази работа може да ти се види крайно несериозна и ала-бала, защото само първата книга от поредицата (тази е третата, а последните няколко всъщност не са писани от него и не са автентични) е осветена от академичните слънца, т.е. призната е като достоверна от научна гледна точка, защото всъщност е изследване, което Карлос пише като студент по антропология в УКЛА. Всъщност дори да я приемеш за мистификация, пак може да ти хареса. Имплицитно съдържа някои феноменологични и екзистенциалистки идеи. 

Редактирано 7 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ще разгледам линка... започнах да чета Тони Бюзан! АЗ?!

Ще разгледам линка... започнах да чета Тони Бюзан! АЗ?!

Не съм я чел и да си призная не съм я чувал, но погледнах в Гугъл... ТИ? Ти да четеш такива неща? Но пък кой знае, може да е полезно - човек не бива да има никакви предрасъдъци. Е, Кастанеда е нещо доста по-сериозно от Тони Бюзан, тъй че пробвай.

Не съм я чел и да си призная не съм я чувал, но погледнах в Гугъл... ТИ? Ти да четеш такива неща? Но пък кой знае, може да е полезно - човек не бива да има никакви предрасъдъци. Е, Кастанеда е нещо доста по-сериозно от Тони Бюзан, тъй че пробвай.

 

Sceps, ти сериозен ли си за Кастанеда? От много време наблюдавам няколкото му книги на рафта "Езотерика", но до момента някак не съм стигал до него. Да, аз чета Бюзан. Пробвах, защото някак е тъпо човек да се ограничава само в една област и после да има претенции за себе си и знанията си. Единственото хубаво в книгата на Бюзан е упражнение, което (така си мислех) сам си бях измислил в бакалавърската степен. Понеже материалът е сложен, особено Кант, Хегел, Декарт и в моите тетрадки с конспекти ... си правех рисунки. Както Бюзан ще каже "скицирах идеите си" и чрез рисунки си обяснявах нещата много по-смислено. Авторът на книгата представя този метод като нещо изключително уникално. Да, методът е добър, но за студент по философия (и то в България) до към трети-четвърти курс. Това, а и други книги на български по психология, ме убеждават, че приложната психология е нещо като габровския Етър - обещава ти безалкохолна напитка, а получаваш странен вкус ...  

 

Иначе (нека не звучи като самореклама) моя милост си седна на Д-то и започна сериозен прочит на втория том на "Логически изследвания". Първият също ме чака. Ще бъде паралелен прочит. Малко по малко ... Ако изскочи нещо интересно, ще споделям умуванията си ...

 

За сега продължавам да бъда фасциниран от значителна част от литературните произведения (за разлика от много книги на български интелектуалци)! Сполай на всички в техните откривателски търсения ...

 

 

П.С. А тази книга за Дон Хуан не е ли своего рода антропология, в графата за шаманите. Те са интересни (за мен) заради начините им за превключване на съзнанието. И е ФАКТ, че именно шаманите са първите, които култивират съзнанието; а и много шамански практики негласно навлизат, под една или друга видоизменена форма, във философията. Доц. Майя Георгиева е човекът, който ми отвори очите по тези теми, за което съм й безкрайно задължен (а и защото мисленето й като цяло е високо ерудирано и некомформистко - една рядкост в днешно време).

Редактирано 16 май 201313 г. от sisone22 (преглед на промените)

За Карлос съм съвсем сериозен. Има един тъп и потвеждащ филм на BBC, в който се твърди, че повечето от нещата, които пише са мистификация. Но не е така. Първата от книгите е антропологично изследване, което е проведено според критериите за научна обективност. Оттам-нататък Кастанеда е трябвало да избира дали наистина да се въвлече в това, което наричаш шаманизъм или не. Той е избрал. Затова следващите книги вече не отговарят на изискванията за научна обективност, а са по-скоро описание  и споделяне на един духовен път, път, който води към разширяване и обогатяване на нашето осъзнаване. За съжаление цялата тази традиция, традицията на Дон Хуан, прекъсна и нейния последен представител беше Кастанеда. Не съм имал късмета да познавам Карлос, но съм говорил с човек, който го е познавал. В Южна Америка, все още, има няколко подобни традиции, които са съхранени.

П.С. А тази книга за Дон Хуан не е ли своего рода антропология, в графата за шаманите. Те са интересни (за мен) заради начините им за превключване на съзнанието. И е ФАКТ, че именно шаманите са първите, които култивират съзнанието; а и много шамански практики негласно навлизат, под една или друга видоизменена форма, във философията. Доц. Майя Георгиева е човекът, който ми отвори очите по тези теми, за което съм й безкрайно задължен (а и защото мисленето й като цяло е високо ерудирано и некомформистко - една рядкост в днешно време).

БРАВО, на Мая Георгиева! Такива хора сред академичните учени се срещат рядко, особенно у нас. Не съм сигурен какво наричаш "превключване на съзнанието". И в Кант, и в Хусерл и на много други места в Западната философия имплицитно присъства идеята, че това, което възприемаме е само интерпретация или съгласувана реалност, а не феномените такива, каквито са. Но само на теория, т.е. няма метод... Чети "Пътуване към Иксланд", когато си почиваш от Хегел и Хусерл, и пак ще говорим. Поздрави!

Два дни чета добрия стар Кант. Ако трябва да предъвкам една стара тема, то ... всичките неща около "действието" на синтезата със сигурност изискват един особен род медитация. Странно е, че Кант тръгва по един нов път с онова, което прави в Критика-та, факт е, че преди него и Лайбниц, и Декарт не съумяват да се справят с много проблеми. Така де, с едно изречение, когато човек чете всичките тези понятия и конструкции, със сигурност му е необходимо определено "превключване". Казано по друг начин, необходимо е излизане от делничността и пребиваването в Се-то към една открита екзистенция.

Да, най-странното нещо за мен. Всичките тези "способности", които са типични за мисленето и за които трябва толкова много усилия. Този хаос от мисли бе в дискурса на Кастанеда и на темата за шаманските практики, която частично познавам. При последните е характерно че "ставаш" нещо друго, най-често животно.

И за да завърша с глупост след двудневно 10-часово четене: нека обявя Кант за един "просвещенски шаман" на мисленето ...

 

П.С. Сега остава да проследим и как и в каква степен Хусерл е "разбрал" понятието "а приори"... Безкрайно много въпроси ...

Редактирано 29 май 201313 г. от sisone22 (преглед на промените)

 При последните е характерно че "ставаш" нещо друго, най-често животно.

  Уби ме, Ники! Това от къде ти хрумна? Не четеш внимателно и си фантазираш. Кант е супер, т.е. аз много уважавам и ценя повечето неща, които е писал. Една пеперуда се разхожда по клавиатурата на лаптопа ми - светлозелена и красива, но много нахална. Затова спирам да пиша засега.

  Уби ме, Ники! Това от къде ти хрумна? Не четеш внимателно и си фантазираш. Кант е супер, т.е. аз много уважавам и ценя повечето неща, които е писал. Една пеперуда се разхожда по клавиатурата на лаптопа ми - светлозелена и красива, но много нахална. Затова спирам да пиша засега.

 

Ъъъъъ, добре, сега съм в библиотеката и Строс ми е под ръка. Въпреки че не си спомням дали у Строс го четох. Карам по спомен, а после ще ровя. Ролята на шамана е да се превъплъти, например, в болестта, която трябва да излекува. Ето и цитат: "Особената „маскировка“, в която шаманът се появявал по време на сеансите, имала очевидно идентификационни функции: тя, както впрочем и сцената, била част от магическия инструментариум и средство за извършване на необходимото преобразяване, осигуряващо възможността за смяна на различните светове. Така той формално се превръщал в животно — при това не от най-любимите. Очевидно — и според свидетелствата на местното население — той приемал образа на „животинска майка“ — личния дух закрилник, с когото се сливал в двойствено същество, а този процес просто му давал „криле“ и му вдъхвал двойни сили. Докато преобразеният се подготвял да започне изпълнението на задачите си и вече бил заобиколен от армията на духовете помощници, явили се в образа на рисувани или фигурални животински изображения, шумният звън на металните плочки, железните тръбички и камбанките прогонвал уплашените враждебни сили. По този начин, сам извисен в духовно същество и обкръжен от фалангите на свитата си, шаманът поемал своя път из световете. Изображенията на слънцето, луната и земята му давали допълнителна ориентация; самите одежди представлявали микроскопична сигнатура на горната, средната и долната Вселена." (http://chitanka.info/text/8165/16#textstart)

 

Никак не исках да кажа, че в своята трансформация шаманът реално става лисица, орел и друг вид животно. Не бива да се забравя също така едно нещо, което е специфично за "дивото мислене" - то е в много по-голяма степен от днес, близко до природното, успява да се "впише" в околния свят имитирайки го, а не чрез промяна и "господство". Строс също (Строс, К-Л., 2002, Дивото мислене, изд. ЕА, Плевен, с. 254 - 270, глава Индивидът като вид) посочва тази особеност и специфична "ориентируемост" на "дивото мислене", което изгражда специфични системи. "Следователно обективно налице са всички условия, за да възприемем света на птиците като метафорично човешко общество. Нима то буквално не е паралелно на него, но на друго ниво?" (Строс, Дивото мислене, с. 259).

Връщайки се на шамана, да, той трябва да стане нещо "друго", т.е. да премине в един друг свят. Съгласен съм, че не съм разграничил правилно "ставането" на шамана и онова за което Строс говори в "Дивото мислене" относно системите на прилика между хората и животните. В последния случай тази "трансформация" касае цялата каста. Факт е обаче, че и в двата случая имаме опит за разгадаване на "другостта", опитвайки се самите ние да станем "други". Тук вече не виждам място за смях.

В това число се сетих и още нещо. Не знам точно къде е упоменато, но: най-лесният начин да се справиш с врага е, метафорично казано, да влезеш в неговата кожа, т.е. да мислиш като него, за да разбереш как той мисли и действа и да бъдеш една крачка преди него, на терена на собственото му мислене. 

Два дни чета добрия стар Кант. Ако трябва да предъвкам една стара тема, то ... всичките неща около "действието" на синтезата със сигурност изискват един особен род медитация. Странно е, че Кант тръгва по един нов път с онова, което прави в Критика-та, факт е, че преди него и Лайбниц, и Декарт не съумяват да се справят с много проблеми. Така де, с едно изречение, когато човек чете всичките тези понятия и конструкции, със сигурност му е необходимо определено "превключване". Казано по друг начин, необходимо е излизане от делничността и пребиваването в Се-то към една открита екзистенция.

Да, най-странното нещо за мен. Всичките тези "способности", които са типични за мисленето и за които трябва толкова много усилия. Този хаос от мисли бе в дискурса на Кастанеда и на темата за шаманските практики, която частично познавам. При последните е характерно че "ставаш" нещо друго, най-често животно.

И за да завърша с глупост след двудневно 10-часово четене: нека обявя Кант за един "просвещенски шаман" на мисленето ...

 

П.С. Сега остава да проследим и как и в каква степен Хусерл е "разбрал" понятието "а приори"... Безкрайно много въпроси ...

 

 

Относно това мое "убиване" предлагам да подновим темата "Хайдегер" и проблемът за истината като НЕ-СКРИТОСТ. Препращам те към пре-прочит на "Платоновото учение за истината", където в експлицитен вариант Хайдегер скицира своето разбиране за истината като о-светеност, която се случва чрез Dasein, и съответно, как тази истина бива подменена. Не случайно Хайдегер се позовава на кн. VII от Държавата на Платон и говори за, време за кулминация и малко ефекти ала Вагнер, четири нива на гледане на битието, в които то е в своето най-истинско можене-да-бъде. Ето го цитатчето: "щОМ КАТО НАВСЯКЪДЕ ВСЯКО ОТНАСЯНЕ КЪМ СЪЩЕСТВУВАЩОТО ОПИРА ДО (НА ГРЪЦКИ Е ТУК) НА (ПАК ГРЪЦКИ), ДО СЪЗИРАНЕТО НА "ВИДА", ТОГАВА ВСЯКО УСИЛИЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИ НА ПЪРВО МЯСТО В ОВЪЗМОЖНОСТЯВАНЕТО НА ТАКОВА ВИЖДАНЕ. ЗА ТОВА Е НУЖНО ПРАВИЛНО ГЛЕДАНЕ, ОЩЕ ОСВОБОДЕНИЯТ ВЪТРЕ В ПЕЩЕРАТА, КОГАТО СЕ ОТВЪРНЕ ОТ СЕНКИТЕ И СЕ ОБЪРНЕ КЪМ ВЕЩИТЕ, НАСОЧВА ПОГЛЕДА СИ КЪМ НЕЩО, КОЕТО Е "ПО-СЪЩЕСТВУВАЩО" ОТ ГОЛИТЕ СЕНКИ" (Хайдегер, М., Платоновото учение за истината, в сб. Теории за истината, у-ско изд. СУ "Св. Климент Охридски", Сф. 1992, С. 457).

 

Хайде сега наново да се подсетим в какво се състоеше ЕПОХЕ-то? - В особен начин на съзерцаване на същности. След това, да си попитам, къде и как се "вижда" априорната форма на пространството, която Кант разработва? Чакам и се надявам за видим отговор 

Редактирано 4 юни 201313 г. от sisone22 (преглед на промените)

Ролята на шамана е да се превъплъти, например, в болестта, която трябва да излекува.

Тъй, тъй... Сега ще ти кажа нещо, което не е никаква новост за теб и към което аз навремето се отнасях с пренебрежение, защото си мислех, че съм много умен. С теб случая изобщо не е този, тъй че има шанс да го приемеш по-бързо и лесно от мен. Няма никакъв начин да разбереш какво прави един истински шаман "отвън". Имам предвид, ако някога имаш късмет да срещнеш такъв, за което трябва да се разходиш до Южна Америка. Подобни описание на това от г-н Мюлер са ала-бала. Сещам се за сходен случай, когато в един от големите американски университети изследваха тибетски лами, когато медитират. Окичили ги с датчици и отчитали всичко, което можело да се отчете - пулс, мозъчни вълни и всякакви такива. Резултатите били напълно извън нормата, но какво от това? Все едно да искаш да усетиш вкуса на сладоледа като опишеш химическия му състав.  

Никак не исках да кажа, че в своята трансформация шаманът реално става лисица, орел и друг вид животно.

Боравиш със съвършено различна концептуална парадигма за реално и нереално от тази, която използва един последовател на тези традиции. Оттам идва объркването, според мен. Но ти си решил да си четеш само академичните неща. Това си е ОК. Но не можеш да разбереш едното просто като го прекараш през другото. Опитай обратната операция - преведи Хегел или Кант през "примитивния" светоглед. Трудно, нали? Защо мислиш, че обратното е въможно?  

Относно това мое "убиване" предлагам да подновим темата "Хайдегер" и проблемът за истината като НЕ-СКРИТОСТ. Препращам те към пре-прочит на "Платоновото учение за истината", където в експлицитен вариант Хайдегер скицира своето разбиране за истината като о-светеност, която се случва чрез Dasein, и съответно, как тази истина бива подменена.

Това ми е под ръка. Ще си го припомня и ще се пробвам да ти бъда от някаква полза. За априорната форма на пространството, май писах някъде в началото на темата, но не помня какво. КЧР в момента не е при мен, за да погледна. Но да, въпросът е интересен. Само че не очаквай стандартен отговор.

Редактирано 4 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

  Боравиш със съвършено различна концептуална парадигма за реално и нереално от тази, която използва един последовател на тези традиции. Оттам идва объркването, според мен. Но ти си решил да си четеш само академичните неща. Това си е ОК. Но не можеш да разбереш едното просто като го прекараш през другото. Опитай обратната операция - преведи Хегел или Кант през "примитивния" светоглед. Трудно, нали? Защо мислиш, че обратното е въможно?   Това ми е под ръка. Ще си го припомня и ще се пробвам да ти бъда от някаква полза. За априорната форма на пространството, май писах някъде в началото на темата, но не помня какво. КЧР в момента не е при мен, за да погледна. Но да, въпросът е интересен. Само че не очаквай стандартен отговор.

 

 

Относно "превеждането" само ще спомена, че за да овладее човек подобен език, е необходимо първо да го сведе до проста логика и едва след това да операционализира наново разбраното. Поне аз така съм правил. 

 

П.С. Радвам се, че има отново за какво да говорим, СКепс  

Относно "превеждането" само ще спомена, че за да овладее човек подобен език, е необходимо първо да го сведе до проста логика и едва след това да операционализира наново разбраното. Поне аз така съм правил.

Хм... Затова ти препоръчах Кастанеда, а не Строс или Елиаде, да речем. Кастанеда в първата книга се занимава с нещо подобно, т.е. опитва се да "преведе" учението на дон Хуан на езика на антропологията. Сега ще го потърся и ще постна малко, за да си създадеш впечатление. Eто, но кой знае защо това липсва в българския превод на книгата така, както го намирам в нета, но в оригинала и в книгата, както си беше издаден навремето го има. Структурния анализ е 1/3 от текста и ти поствам само началото: PART TWO: A Structural Analysis The following structural scheme, abstracted from the data on the states of nonordinary reality presented in the foregoing part of this work, is conceived as an attempt to disclose the internal cohesion and the cogency of don Juan's teachings. The structure, as I assess it, is composed of four concepts which are the main units: (1) man of knowledge; (2) a man of knowledge had an ally; (3) an ally had a rule; and (4) the rule was corroborated by special consensus. These four units are in turn composed of a number of subsidiary ideas; thus the total structure comprises all the meaningful concepts that were presented until the time I discontinued the apprenticeship. In a sense, these units represent successive levels of analysis, each level modifying the preceding one.* Because this conceptual structure is completely dependent on the meaning of all its units, the following clarification seems to be pertinent at this point. Throughout this entire work, meaning has been rendered as I understood it. The component concepts of don Juan's knowledge as I have presented them here could not be the exact duplicate of what he said himself. In spite of all the effort I have put forth to render these concepts as faithfully as possible, their meaning has been deflected by my own attempts to classify them. The arrangement of the four main units of this structural scheme is, however, a logical sequence which appears to be free from the influence of extraneous classificatory devices of my own. But, insofar as the component ideas of each main unit are concerned, it has been impossible to discard my personal influence. At certain points extraneous classificatory items are necessary in order to render the phenomena understandable. And, if such a task was to be accomplished here, it had to be done by zigzagging back and forth from the alleged meanings and classificatory scheme of the teacher to the meanings and classificatory devices of the apprentice. THE OPERATIVE ORDER: THE FIRST UNIT Man of Knowledge И т.н. Ще ти е интересно. Знам, че си немско-френско-руско говорящ, но не знам как ти е английския. Тъй че ако горното не ти върши работа, ще го потърсим и на тези езици. Само да добавя, че Карлос прави това в 1-та книга, но по-нататък се отказва. Парадигмите са тотално различни и да се направи читав "превод" се оказва невъзможно. В този ред на мисли, интересно е, че тибетците напр. създават цял нов език по изкуствен път, т.е. синтетично, за да преведат будистката философия от санскрит. Този процес им отнема няколко века.

Редактирано 5 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

П.С. Радвам се, че има отново за какво да говорим, СКепс

Винаги е имало. Времето е проблем. С теб не мога да си пиша ала-бала като в раздела за мистика, религия и езотерика.

ПП На руски пълния текст - http://lib.ru/KASTANEDA/kastan1.txt Не гарантирам за превода.

Я, кажи сега за този въпрос-уловка - епохето и априорната форма на пространството.

Редактирано 5 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)