Интересен пост. Това, което оспорваш беше една шега, но няма значение. Не съм сигурен накъде биеш, т.е. какво искаш да докажеш. В поста си говориш за пустота/празнота, но не съм сигурен какво влагаш в това понятие.

Ами наникъде не бия. Просто споделям мой мисли към които постоянно се връщам и връщам и така до безкрай :). Иска ми се някой да ми даде отговорите, ама не съм сигурен какво точно питам и дали ще разбера отговора . Виж, идея си нямам какво е пустота, празнота, ама знам че в теорията на множествата единствената наличност с която почват е наличието на пустота. Всичко друго е следствие. Другото е, че философите градят супер сложни и заплетени теории на базата на заявления като твоето по-горе. Ето аз сега с простият си мозък ще ти покажа че абсолютна(с абсолютна отправна с-ма) вселена която е крайна, с краен брой измерения, крайно делима и с краен брой частици и безкрайно време има безкрайно много различни истории. Започвам Нека крайната вселена има n краен брой елементарни градивни клетки(нещо като пространство-времеви кванти 10 на -33 Планковата граница). Нека и в нея да съществуват k<n краен брой частици. Може частиците да са идентични, а може и всяка да е уникална. Да кажем че всяка е уникална и 2 частици не могат да заемат една и съща пространствена клетка едновременно. Най-общо без да вземаме предвид ограниченията на физичните закони и константи, тази вселена ще притежава n(n-1)(n-2).....(n-k-1)(n-k)=N краен брой различни конфигурации на градивните си частици. Всяко от тези N елементарни състояния е един миг от крайно делимото, но безкрайно време. Сега за да опростя писането нека да въведем N мерна бройна с-ма. Въпреки чудовищната огромност на крайното N аз за удобство ще го намаля до 10 и ще означа възможните с-я на вселената с символите 0,1,2,3,4,5,6,7,8,9. Така всяко десетично число напр. 23; 348907 или 000000198047875, ми дава една възможнен отрязък история на вселената. И понеже времето е безкрайно то и дължината на съответстващото число е безкрайна. Вярно състои се от N краен брой състояния, но те се комбинират в безкрайна история, без някъв ред, последователност или предвидимост. Пак повтарям без да се взима предвид действието на физичните закони.

Ето аз сега с простият си мозък ще ти покажа че абсолютна(с абсолютна отправна с-ма) вселена която е крайна, с краен брой измерения, крайно делима и с краен брой частици и безкрайно време има безкрайно много различни истории. Започвам

Нека крайната вселена има n краен брой елементарни градивни клетки(нещо като пространство-времеви кванти 10 на -33 Планковата граница). Нека и в нея да съществуват k<n краен брой частици. Може частиците да са идентични, а може и всяка да е уникална. Да кажем че всяка е уникална и 2 частици не могат да заемат една и съща пространствена клетка едновременно. Най-общо без да вземаме предвид ограниченията на физичните закони и константи, тази вселена ще притежава n(n-1)(n-2).....(n-k-1)(n-k)=N краен брой различни конфигурации на градивните си частици. Всяко от тези N елементарни състояния е един миг от крайно делимото, но безкрайно време. Сега за да опростя писането нека да въведем N мерна бройна с-ма. Въпреки чудовищната огромност на крайното N аз за удобство ще го намаля до 10 и ще означа възможните с-я на вселената с символите 0,1,2,3,4,5,6,7,8,9. Така всяко десетично число напр. 23; 348907 или 000000198047875, ми дава една възможнен отрязък история на вселената. И понеже времето е безкрайно то и дължината на съответстващото число е безкрайна. Вярно състои се от N краен брой състояния, но те се комбинират в безкрайна история, без някъв ред, последователност или предвидимост. Пак повтарям без да се взима предвид действието на физичните закони.

Темата направи доста интересен завой към рекурсивните системи!

Редактирано 5 януари 201214 г. от gothicrock (преглед на промените)

Захванах се да чета всичко от начало. На места признавам си ми е доста трудно да схвана, на места направо съм учуден. Пропускам няколко фрапиращи примери от 1 страница, но от 2-ра няма да се въздържа. Да разгледаме израза: "насочвам се пак към прословутата PRINCIPIA MATHEMATICA! Според Ръско класовете НЕ са собствени елементи, например, класът СВИНЕ не е свиня, но някои класове са елементи на себе си. Проблемът е, ами класът на всички класове, който не е елемент на себе си? Ще го наречен клас R! Големият въпрос на PRINCIPIA е, елемент на себе си ли е R, или не (има ДВЕ ОПЦИИ, както в ДВУЗНАЧНАТА АРИСТОТЕЛОВА ЛОГИКА, ПРЕОДОЛЯНА ОТ КАНТ И ХЕГЕЛ!!!)!?! Този клас трябва да е елемент на себе си, и да не е, но това е ПРОТИВОРЕЧИЕ, или парадоксът (глупостта) на Ръсел ... Решението е за дете от 8-и клас... групираме например: Играчи – клас 0 Отбор – клас 1 Национална лига – клас 2 ... и си решаваме проблема, понеже по този начин няма клас, който да е елемент на себе си! Ако сте видяли ПО-ГОЛЯМА глупости, елате ми се обадете." Веднага ти обаждам. Клас 2 по дефиниция е класът на всички класове. В така зададеният пример клас А-мажоретки, клас Б- философи, Клас Ц-бастуни .... не съществуват. Никъде- нито във физиката, нито във метафизиката, абе никъде. Или ако случайно решат да съществуват, то те по дефиниция стават елементи на клас 2. Например ако въведем класа К на старите баби с бастуни, то те по дефиниция са елемент на клас 2 т.е. играят централен нападател в Националната лига . Е тогава след като клас 2 е най-големият клас съдържащ всеки възможен клас ( например класа на хищните зайци с пистолети), то съдържа ли клас 2, класа 3 съдържащ половината отбори и половината играчи? Съдържа го разбира се и още как. А съдържа ли клас 2 , класа 4 образуван от женените 2-ки стара баба- защитник. Съдържа го и още как. Е, а съдържа ли клас 2 класа R съдържащ точно един елемент, който елемент е избран да е клас 2. Еми съдържа го как да не го съдържа. Нали е класа включващ в себе си всички възможни класове. Ето го и парадокса ако 2 се съдържа в себе си защото по дефиниция е най-общият клас, то тогава той не е най-общият клас. Ако обаче 2 не съдържа в себе си класа 2 то тогава това противоречи на дефинициията на 2. Продължавам. Цитат: " Хокинг го посочва: „Това е ЗАБРАНЕНО ОТ ВТОРИЯ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА”, т.е. във всяка затворена система ЕНТРОПИЯТА нараства с времето. Увеличаване на ентропията е пример за т.нар. СТРЕЛИ НА ВРЕМЕТО. Хокинг ги свежда до ТРИ основни: - Термодинамична - Психологическа и - Космологична. За Хокинг психологичната стрела зависи от термодинамичната, а и двете са в ЕДНА ПОСОКА! Тръгвайки по пътя на разсъждение на Хокинг за т.нар. ТЕРМОДИНАМИЧНА СТРЕЛА ми се иска да насоча към едно голяма има на физиката – руснакът ИЛЯ ПРИГОЖИН! За Пригожин именно ентропията е водещ принцип във Вселената. Връщам се на Хокинг, значи, безпорядакът се увеличава с времето и КОРАНЪТ не може да твърди, че всичко ще „тръгне” като филм наопаки. Дори и това да се случи и стрелата да се обърне, което да повлияе на психологическата стрела, то ето ви парадокса: „Тоест, те (хората) ще си спомнят събитията от бъдещето, но НЯМА да помнят събитията от своето минало. Когато чашата е била счупена, те ще си я спомнят върху масата, но няма да си спомнят, че е била на пода”. Изводът му е, че психологическата стрела на времето се определя от термодинамичната. „Безпорядакът нараства с времето, защото измерваме времето в посоката, в което безпорядакът нараства”. ОТО не казва НИЩО за това получаване и физиците гадаят за същността на Вселената ПРЕДИ Големия взрив. Изводът, до който Хокинг достига е следният: „Термодинамичната и психологическата стрели на времето НЯМА ДА СЕ ОБЪРНАТ, когато Вселената започне да се свива отново” " Еми много добре си го е казал човека. Ти буксуваш защото не разбираш че термодинамичната стрела на времето се определя от психологическата и обратно. Ентропията нараства с времето нали така. Е а времето в коя посока нараства? Ами в посоката в която ентропията нараства. Капиш? Последователноста на здраво-счупено яйце определя посоката на стрелата на времето. Така дефинираната вече посока, определя причината (здраво яйце) и следствието (счупено яйце)..

Ей, ти ги подплаши хората. Да извършат епохе спрямо семейството си? Ми те хората не знаят, що е то епохе, пък ти искаш да го прилагат към близките си. И какво ли ще си помислят сега? Спокойно дами и господа, Сис не ви призова да ИЗЛИЧИТЕ себе си или семейството си в буквалния, материален смисъл на думата. Нито ви призовава да се оттеглите през остатъка от живота си на някой пуст остров.

Призовавам да се включат всички, които имат някакъв интерес към философското мислене, без да се притесняват, че не са чели Кант, Хегел или Хайдегер. Ще си позволя да обобщя въпросите, които поставя Сис:

1) Що е Аз? Азът като концепт съвпада ли с мен, с моята същност или е само абстрактна конструкция, която просто присъства а priori във всяка когитация?

2) Мога ли да позная този Аз извън Другия? И ако не, тогава какво представлява този Друг? Или както пита Сис: По същия начин ли узнавам семейството си, както узнавам и за стола и масата, т.е. другите само предмети ли са за мен и аз само предмет ли съм за другите; тогава къде отива цялата ми (моя) индивидуалност, след като съм третиран единствено като обект сред нещата?

Моля, не се стряскайте от термини и имена. Просто нека се вгледаме в себе си и потърсим някакви отговори, пък да видим какво ще се получи.

Иска ми се да разбирам от философия. Много съм любопитен какво точно предствлява. Някак си да можех 100 проц. да разбера какво точно говорите. Донякъде подозирам че бръщолевите празни приказки, донякъде дълбоко в мен си мисля че може би се докосвате до една по-дълбока реалност и разбиране за света. Много е възможно обаче ако вникна във това, да се окаже че е едно бръщолевене базирано на полуоформени идиотщини, гарнирано с бегло познание на научните достижения. Така или иначе ще се опитам да играя по вашите правила. Ето например философията претендира да е свръх наука, да не робува на опита, вулгарното опознаване на света и т.н. обаче постоянно се аргументирате с именно такива неща. Бебето опзнавало аза щото като малко общувало с майката-ти и т.н. Ок така е. Объркаващо е за мен. нали философският Аз, крайъгълният камък на философията трябва да е наднаучно, над вулгарно-примерен познаваем. Не трябва ли да се изведе с някакви магически абстрактни понятие, независими от вулгарния свят и наука? Ето аз ще пробвам за себе си. От вулгарна гледна точка Аз-ът е фикция. Нервната с-ма и мозъка са физ. обекат и аз-т е една от характеристиките им. Колкото нервната с-ма е по центрирана толкова аз-ът е по силен. Аз-т на червея е салб , но пак си го има. При човека е нещо като headquarter (щаб) на нервната с-ма. Обусловен е от необходимостта разнородните сигнали и нервни процеси да се синхронизират и нервната система да даде единен отговор, реакци или поведение. Напр. виждаш красива мацка и сигналите в нервната с-ма са че те боли малкият пръст на крака, спи ти се, и не искаш да се прайш на шут пред нея, но и искаш да се пробваш да си легнеш с нея. След като този микс достигне мозъка решението е взето(сваляш я). Ето това е Аз-ът, грубо казано. Той е генетично заложен поради анатомията и функционалността на телата ни, но се разкрива и израства постепенно,. Свързан е с опита и навика. Бебето не го осъзнава защото не му се е налагало да взима централни решени. То яде, сере, плаче и т.н. Това са часни, малки азове които с времето формират по големият аз. Например азът ми отговорен за желанието да се докажа се комбинира с малко обща култура и хоп имаме този пост тук който е отражение , венец и изява на сложният ми и прекрасен АЗ.

Но да кажем че се отклонявам от духа на философията. Да се опитам да открия философският ми Аз. Поради липса на философско образование и навик, прибягвам до единствената си друга опция а именно настроенията, чувствата и вътршният си свят. Усещам ли Аз-а. Да. Чувствам, че съм отделен и независим от реалността. Чувствам се свободен и всемогъщ. Чувствам се безсмъртен. Вярвам че смъртността и ограниченията са просто една пречка, параван пред моят Аз и всемогъществото. Усещам ли го като съставен-да.Усещам го като всепроникващ, всемогъщ и безсмъртен. Някак си е съставен от всичкият видим и невидим свят, променя се, малко по малко се самоопознава. Бих го разделил на личен Аз и на абсолютен Аз. Личният Аз е частта от абсолютният Аз която се е самоопознала и е в обръщение. Абсолютният Аз е до мен и около мен и постоянно го долавям

Другият- ти. Във вулгарно-научнич смисъл, Ти е просто друг Аз.

В емоционално-философски смисъл Ти според мен не съществува. Ако се вгледам дълбоко в себе си виждам, че Ти е равно на То. Единственото важно, единственото съществъващо нещо е Аз-а. Вечен и вездесъщ. Ти е някъкъв неясен и неважен шум. Доколкото Ти е носител на дълбоко емоционално и познавателно взаимодействие, то това е просто вид проявление на Аз-а. Все едно тогава ТИ излиза от сивотата на То и става част от Аз-а

Дори си мисля, че проблема за нуждата от познание е заради този абсолютен Аз. Например новото знание или теория. Твоят личен осъзнат Аз, го приема като нещо ново и непознато. Обаче какво става. Аз-ът запаметява ли новото познание? Не. Той се стреми да го разбере, да го съпреживее наново, да повтори стъпките на откривателя. Затова и всяка теория си върви с доказателството а не само с рецептата. Тоест не се ли опитва Аз-ът да разшири границите си в рамките на свръх Аз-а. Или с други думи да си припомни откритието, което всъщност си е негово и просто друг Ти=То , го е изкарало от дебрите на забвението. Аз-ът, знае че всичите открития и всичкото знание му принадлежат по право и просто трябва да си ги припомни. Нима можем да допуснем че дори частица знание принадлежи на нещо ефимерно и непознаваемо като Ти? Така това знание би станало собственост на Ти и би било недостъпно за Аз. Аз ще го запомни папагалси и толкоз. Така Аз-а ще се редуцира до вулгарно-научният Аз.

Тц, тц. Това вече си е лоша карма. Rooster, мисленето може и да е забавно занимание, но защо не опитате да развивате ума си понякога в светлата част на денонощието? Според мен не сте на прав път, но това, разбира се, е само мое мнение...

Редактирано 6 януари 201214 г. от witness (преглед на промените)

Абе знаех си аз че философията не е за всеки. Сбогом казах, отивам да слушам чалга

Продължи, че тъкмо ми стана интересно. Та казваше, че си открил някакъв субстанционален Аз или не съм те разбрал?

В началото бе нищото. Липса, отсъствие на нещо, пустота. За удобство ще означа това понятие със символа 0₁ .

Ами че това е нищо. Това е пустота, това е тотална липса на нещо. Каза Аза , който тъкмо се бе родил от нищото, но не като част от него или като някаква субстанция, а като семантическа необходимост израза "Това е нищо" да има субект на познанието. Това нищо, вече оформено като понятие за нещо съществуващо, та дори и това "нещо съществуващо" да е тотална липса на съществуване е различно от горното нищо 0₁ , което е просто инертна липса. Тука лиспата е фиксирана и посочена с пъст- "това нищо". Ще го означа със символа 1₁ ,

"Аз знам това нищо" е следващото познание придобито от Аза в тази постна вселена. Означавам с 2₁

"Аз знам, че знам това нищо" съответно е 3_1.

.....

....

"Аз знам,че знам, че знам,..........,че знам това нищо" означавам със символа : безкр₁

Това е безкрайното познание на Аза.

Извън субекта на познаие- Аза, това познание не съществува, то няма смисъл нали така?

Извън Аза това е едно нищо, една инетртност, една липса. Ще означа тази липса, тази пустота със символа 0_2.

Ами че това е пустота, тотална липса! - каза СвръхАза, който тъкмо се беше родил от нищото, но не като част от него или като някаква субстанция, а като семантическа необходимост израза " Това е нищо" да има някъкъв субект на познанието. Ще означа това посочено нищо със символа 1_{2 .}

"Аз знам това нищо" каза СвръхАза в тази пуста вселена. 2₂

......

.....

"Аз знам,че знам......че занм това нищо" е безкрайното познание на СвръхАза - безкр₂

За нероденият СвръхСвръх Аз това познание е нищо, пустота, липса.

Когато СвръхСврух Аз го посочи с пръст "Това е нищо" то отново стана от нищо нещо и даде началото на следващият безкраен цикъл от знания.

В началото бе нищото. Липса, отсъствие на нещо, пустота. За удобство ще означа това понятие със символа 0₁ .

[...]

Усещам присъствието на някой скрит хайдегерианец тук.

Мда. Напомня за късния Хайдегер. И също толкова неразбираемо поне за мен. Във всеки случай не разбрах откъде в това нищо се появява Азът и Свръхазът.

Мда. Напомня за късния Хайдегер. И също толкова неразбираемо поне за мен. Във всеки случай не разбрах откъде в това нищо се появява Азът и Свръхазът.

Ами добре. Нищото преди да го формираш като понятие е "нищо". Когато обаче го оформиш като понятие то вече не е абсолютното нищо, а е понятието "нищо". Това именно понятие "нищо" е вече различна работа. Демек нищото е "нищо" докато не гледаш към него, докато не мислиш за него, докато няма наблюдател или Аз така да го кажем. Нещо като приказката за Луната в небето. Ако никой не я гледа Луната има ли я реално? Тя съществува ли наистина? Та мисълта ми е, че абсолютното "нищо" нямаш право дори да го назовеш, дори да си помислиш за него. В момента в който го направиш то изчезва, скрива се и на негово място се появява понятието "нищо", множеството съдържащо празното множество. Така че пойнта ми е, че за да излезе "нищото" от пасивността и принципната си неназоваемост, то трябва да се оформи като понятие, което веднага го трансформира в нещо. Това нещо - "нищо" извиква субекта на познание- Аза. Сега дали Аза е първи и посочва "нищото" с пръст, или посоченото с пръст "нищо" е причината за появата на Аза, не мога да кажа. Смятам че двете определения са логически еквивалентни.

После, понеже обичаме чистата логика, незъмърсена от пошлата реалност, конструираме си вселена от горните две понятия. Появата на числата вече я дадох: "Аз знам това нищо=1 и т.н." . И понеже Аза е всемогъщ той достига първите безкрайности : "Аз знам че,знам,че знам, ..... , че знам това нищо"

После оставям Аза на неговото всемогъщество и неговите безкрайни "Аз знам, че знам......". Извън Аза и неговите "оформени" : " Това е нищо"=1, "Аз знам това нищо"=2 и т.н. няма субект на познанието. Т.е. извън Аза имаш едно чисто, прекрасно "нищо". Това ново "нищо" като че ли "физически" съдържа Аза и неговата вселена в себе си. Въпросът е, че то е като че ли капсуловано, и изглежда като неделимо и непознаваемо за външен наблюдател. Защо? Ами ако външният наблюдател има достъп до някое от "Аз знам,че,знам...,че знам това нищо" то той би бил идентичен с Аза в тази точка. Тоест този наблюдател не би бил истински, независим външен наблюдател. Така стигам до интересният и завъртян извод че за евентуален външен наблюдател горното е едно чисто, абсолютно нищо. Само предишният Аз може да оформи и дефинира нещо от там. Така. Доколкото СвръхАза още не се е родил, това капсуловано "нещо" е едно пасивно нищо, една липса на каквото и да било т.е. точно е абсолютно "нищо". Гръм, светлина , свръхАза се роди и посочи това "нищо" дефинира го като " нещо" и затвори кръговрата, подготвяйки почвата за СвръхСвръхАза.

Редактирано 2 февруари 201214 г. от Rooster (преглед на промените)

От това, че някой или нещо, някога, някъде е започнал(о) анализа. Това се явява директния притежател на знанието за наличието на огромната липса - наречена нищо. Анализа е интересен и приятно поднесен.

Доколкото СвръхАза още не се е родил, това капсуловано "нещо" е едно пасивно нищо, една липса на каквото и да било т.е. точно е абсолютно "нищо". Гръм, светлина , свръхАза се роди и посочи това "нищо" дефинира го като " нещо" и затвори кръговрата, подготвяйки почвата за СвръхСвръхАза.

Свръх аз или още като алтернативно изписване свърх-аз, а много рядко супер-его е термин въведен от Зигмунд Фройд в психоанализата. С него се означават всички норми на поведение, табута, ограничения, които регулират поведението, на което придава импулс Ид (То/Безсъзнателното). Свръх азът е носител на социалната компонента от човешкото поведение и изпълнява основно рестриктивни функции.

Wikipedia

Редактирано 2 февруари 201214 г. от gothicrock (преглед на промените)

Днес гледах един филм от 80-90 години. Казва се "GroundHog Day" с Bill Murey. В него героят (самовлюбен гадняр) се оказва хванат в капан във времето. Ден след ден той преживява един и същи ден- 2 февруари. Той запазва спомена за всеки един от безбройните 2 февруари, който преживява. След първоначалната паника, той започна да се използва необикновенната си способност. Научи до най-малката подробност всичко в този ден, преспа с всички жени в околноста, понеже ден след ден пробваше и се учеше как да свали всяка една, с проби и грешки се научи точно как трябва да се държи и говори. Да ама 2 февруари продължаваше да се повтаря ден след ден. Каквото и да направеше, каквато грешка да стореше, всичко се заличаваше и започваше отначало в 6:00 на следващият ден. Постепенно той се отегчи и започна да се самоубива всеки ден по различен начин. Накрая се примири със съдбата си и започна безцелно, отегчено да върши добрини, който също се заличавха на следващият ден. Този филм ме накара да се замисля за вечността и за безсмъртието. Мисля си че егоизма, самосъхранението, любознателността, желанието и т.н. трябва да са свойства само на смъртните. Безсмъртната душа, вечното същество поради своята безсмъртност е пасивно, липсва му какъвто и да било импулс. Ако то осъзнава своята безсмъртност, значи може да отлага всичко до безкрайност, нищо от това което направи, помисли или почувства няма значение. В един безкраен отрязък от време всичко ще се повтаря отново и отново, и никога за нищо няма да е късно. Също така не му се налага да е добро или зло. И двета биха били без значение, защото от негова гледна точка всичко е поправимо, всичко ще се проиграе отново и отново. Какво мислите? Защо например Всемогъщият трябва да е напр. справедлив? Защо да вярваме в справедливото възмездие тук на земята или горе на небето? Дори и да има Вечен и Всемогъщ Бог, не мислите ли че той би трябвало да е тотално лишен от импулс за живот, от мотив да прояви каквато и да било активност? Именно поради своята безсмъртност и вечност.

Този филм ме накара да се замисля за вечността и за безсмъртието. Мисля си че егоизма, самосъхранението, любознателността, желанието и т.н. трябва да са свойства само на смъртните. Безсмъртната душа, вечното същество поради своята безсмъртност е пасивно, липсва му какъвто и да било импулс. Ако то осъзнава своята безсмъртност, значи може да отлага всичко до безкрайност, нищо от това което направи, помисли или почувства няма значение. В един безкраен отрязък от време всичко ще се повтаря отново и отново, и никога за нищо няма да е късно. Също така не му се налага да е добро или зло. И двета биха били без значение, защото от негова гледна точка всичко е поправимо, всичко ще се проиграе отново и отново. Какво мислите? Защо например Всемогъщият трябва да е напр. справедлив? Защо да вярваме в справедливото възмездие тук на земята или горе на небето? Дори и да има Вечен и Всемогъщ Бог, не мислите ли че той би трябвало да е тотално лишен от импулс за живот, от мотив да прояви каквато и да било активност? Именно поради своята безсмъртност и вечност.

Това какво общо има с темата?

Все пак тук обсъждаме феноменологията и херменевтиката, както и проблемите, които те пораждат.

Макар че няма общо с темата ми хареса следното разсъждение:

Дори и да има Вечен и Всемогъщ Бог, не мислите ли че той би трябвало да е тотално лишен от импулс за живот, от мотив да прояви каквато и да било активност? Именно поради своята безсмъртност и вечност.

Да го кажем така: ако има Бог той трябва да е неизменен, което означава, че трябва да е бездеен. Творящият Бог не би могъл да е вечен, защото преминава от състояние на потенциалност към състояние на актуалност или нещо подобно.

Rooster, всъщност аз питах следното: откриваш ли "зад", "отвъд", "извън" интенционалния поток на съзнанието някакъв неизменен, субстанционален субект (Аз)? Ако да, моля опиши неговите свойства като форма, цвят или нещо друго. И друго - как мислиш субектът и обектът, познаващият и познаваното намират ли се във взаимна зависимост или не?

Май сам ще си отговарям, но все пак да уточня какво питам:

1) Смята ли моя събеседник, подобно на Декарт, че от самоочевидността на Ego cogito аподиктично (по необходимост) произтича съществуването на субстанционален Аз? 2) В контекста на темата под субект имам предвид ноезата (интенционалния поток), а под обект - ноемата (интенционалния обект), а не онтическата валидност на предметния свят (този въпрос е отстранен при първата степен на феноменологичната редукция). Вярвам, че сега Rooster ще може да сподели своето отношение по тези въпроси... Всъщност това, което искам да кажа е, че макар по-голямата част от филососфията да е игра на стъклени перли, както казва Хесе, тази игра все пак има правила, които човек трябва да познава, а не просто да участва на олимпийски принцип в тази точно тема.

...Смята ли моя събеседник, подобно на Декарт, че от самоочевидността на Ego cogito аподиктично (по необходимост) произтича съществуването на субстанционален Аз...

Има ли направено някъде подобно допускане?

Има ли направено някъде подобно допускане?

Darkterminal, защо не изложиш и твоето виждане. Виждам че, че много точно си усетил/а, че няма нужда от субстанционален Аз или субстанционален обект, пространство или сцена, където да се случват нещата.. Или може би греша?

Всъщност, въпросът опира до това дали съзнанието е субстанциално или не е. Отговорът е - да! Но проблемът е на какво ниво можем да дефинираме субстанциалността на съзнанието.

Има ли направено някъде подобно допускане?

Имах такова подозрение, но Rooster ме опроверга:

Виждам че, че много точно си усетил/а, че няма нужда от субстанционален Аз или субстанционален обект, пространство или сцена, където да се случват нещата.. Или може би греша?

Съгласен съм, но Готик твърди, че

Всъщност, въпросът опира до това дали съзнанието е субстанциално или не е. Отговорът е - да! Но проблемът е на какво ниво можем да дефинираме субстанциалността на съзнанието.

Ще трябва да поясниш. Ясно е, че не споделяш Декартовия дуален субстанциализъм. Какво е субстанционалното в един поток, в една серия от моменти на съзнанието, които нямат автономно съществуване в трите темпорални модуса? На конвенционално ниво, на нивото на ежедневния опит мога да се съглася с теб с някои уговорки. Но ти може би имаш предвид друго?

Така нареченият от Rooster Аз, не детерминира съзнание. Това е контейнера съдържащ познанието, за обособеното наличие на нищо. Доколкото нито Аз-а - нито Нищото са в суперпозиция (според допускането на Rooster), то от там иде, че субстанционалността на контейнера не е необходимо условие за съществуването на въпросния тъмен логически субект. Терена е много хлъзгав и според мен липсата на суперпозиция се явява слабичко местенце в схемката. Използва се логиката, в качеството на казуален оператор при детерминирането на неказулани пространства. Не, че мога да докажа, че е нередно, но поне на мен ,така ми изглежда. Проблема е интересен...

Darkterminal, много добро резюме. Всичко е точно така, както си го написал с тази разлика, че аз бих предпочел

[quote]Така нареченият от Rooster Аз, не детерминира съзнание. Това е контейнера съдържащ познанието, за обособеното наличие на нищо [/quote] да го наричам субект. Да, той не притежава "съзнание" в човешкият смисъл на думата, но не е и просто контейнер. Ако приемем, че материята не се дели на жива и нежива и всяка частица претижава "съзнание" или е и субект, то това е първият възникнал субект. Ако щещ "съзнанието" на най-елементарната частица.

[quote]Доколкото нито Аз-а - нито Нищото са в суперпозиция (според допускането на Rooster), то от там иде, че субстанционалността на контейнера не е необходимо условие за съществуването на въпросния тъмен логически субект.quote] Съгласен.

[quote]Терена е много хлъзгав и според мен липсата на суперпозиция се явява слабичко местенце в схемката.[/quote] Абсолютно съм съгласен. Ето вариант за изход. Първо, много важно е да се разбере,(ще го напомня отново) че първоначалното нищо е неназоваемо, несъществуващо, неописуемо с речеви или логически понятия. Дори сега, в този момент, когато говоря за него, аз вече съм го трансформирал в "определеното нищо" поради ограничеността или "казуалността" на моето мислене.

Второ- Суперпозицията. Не е необходима. Вместо нея аз си мисля, да използвам вероятност. Възможно ли е да самовъзникне 1-я субект-обект. Да го изкажа така: :"Аз съм нищо". Не само е възможно, но и е необходимо. Защо?Ами оформянето на понятието нищо извиква Аза. Да си зададем сега въпроса Възможно ли е да НЕ възникне 1-я субект-обект? Тук отново имаме оформяне на понятието "нищо" т.е трансформирането на предказуалното нищо в казуално " Аз не съм нищо"..Вижда се, че от гледна точка на логиката двете твърдения са едни и същи. И двете изискват наличието на обект който да възникне или съответно да не възникне. Изискват и субект, или Аз и анти-Аз. Да ама и в двата случай субект-обекта е различен от предказуалното нищо. Някак си в този ред на мисли, въпросите от рода на "Защо е възникнала вселената" или " Защо не е възникнала" са второстепенни. Ако си представя, че предказуалното състояние като празното множество, то "Възникналата вселене" и " Невъзникналата вселена" са казуални състояния. Извода е, че логиката изисква, предопределя и двете състояния. Да ама вероятност да съществува + вероятност да не съществува = 1. Т.е. имаме 100 % вероятност да възникне първия субект-обект. Възниква материя и антиматерия, енергия или антиенергия, паралелни вселени и празни вселени, кой знае

Методическият проблем е все още на лице. Е ли редно казуален оператор да детерминира неказуално пространство?