Кравата в света е копие на идеята за крава.

Ще допълня написаното по-горе, че трябваше да го посбия малко:

Идеята функционира при Платон едновременно като:

- същност (oysia) на вещта, т.е. фундаменталното основание на нейното битие;

- хипотеза (hipotesis) на вещта, включваща в себе си закономерността на прехода от идеята към нейното субстанциално въплъщение във вещта;

- метод (methodos) на оформление на вещта;

- принцип на съществуването.

Просто по-горе целта беше да се даде по-кратка дефиниция, тъй като за отношението между идеята и вещта е споменато.

PS: Между другото, откъде идва "хипостазиране" като езикова употреба на български?

В дадения по-долу смисъл употребата не е никак правилна по отношение на Платон.

Кратък философски речник

"хипостазирам" (hypostasis) - предавам обективно съществуване на отвлечена представа, признак, качество при идеалистическата философия.

Има голяма разлика между 'hypostasis' и 'hipotesis'!

Редактирано 24 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Hipostasis е от гр. субсистенция, субстанция, същност. Прието е да се употребява по отношение на обективния идеализъм на Платон.

Кравата в света е копие на идеята за кравата.

Която идея е "кравостта", т.е. същността на всички крави.

Hipostasis е от гр. субсистенция, субстанция, същност. Прието е да се употребява по отношение на обективния идеализъм на Платон.

Предположих, че е свързано с рецепцията на философията в България. Аз затова, когато учех, си понабавих малко справочна литература на чужд език за няколко дисциплини, за да играя на сигурно.

Хм, мисля, че споменахме доста нови неща, за които може да пишем в темата.

Която идея е "кравостта", т.е. същността на всички крави.

По принцип така говорят философите у нас. Но аз лично не харесвам този начин на говорене.

Е, ще го имам предвид.

Редактирано 24 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Може ли на български, а не просто само да пишете с Кирилица. Много добре се разбирате по между си, но и малко да Ви оставя на мира и сгъвате яко с терминологията! Кравата е с животно с четири крака и опашка. Крава с отрязана опашка не е ли вече животно?

Може ли на български, а не просто само да пишете с Кирилица. Много добре се разбирате по между си, но и малко да Ви оставя на мира и сгъвате яко с терминологията!

Ами то си е на български. Всяка дисциплина си има терминология, която трябва да се спазва. Както в техническите раздели трябва да се спазва терминологията, така и тук е по същия начин.

Ами то си е на български. Всяка дисциплина си има терминология, която трябва да се спазва. Както в техническите раздели трябва да се спазва терминологията, така и тук е по същия начин.

А за кравата нещо?

А за кравата нещо?

За кравата ще оставя да ти отговори Скепсис, тъй като това е негов пример.

В случая важното е какво е отношението между "идеята/понятието" и "предмета", казано на съвременен език. Уверявам те, че този проблем е доста важен и за редица дисциплини, които не са философски.

За кравата ще оставя да ти отговори Скепсис, тъй като това е негов пример.

В случая важното е какво е отношението между "идеята/понятието" и "предмета", казано на съвременен език. Уверявам те, че този проблем е доста важен и за редица дисциплини, които не са философски.

Няма нужда да отговаря той. Аз ще го направя Бившата четирикрака крава без опашка, продължава да е животно(не не е булдог), но придобива и име. Казва се леля Стоянка - след поредният тежък запой...Когато запоят е с особена степен, леля Стоянка вече не е четирикрако животно без опашка, а е табуретка

Редактирано 24 ноември 201114 г. от sliderum (преглед на промените)

Няма нужда да отговаря той. Аз ще го направя Бившата четирикрака крава без опашка, продължава да е животно(не не е булдог), но придобива и име. Казва се леля Стоянка - след поредният тежък запой...Когато запоят е с особена степен, леля Стоянка вече не е четирикрако животно без опашка, а е табуретка

Традицията на рационализма определя това като наивни представи, които, съответно, не са релевантни към разглеждания проблем!

Забавлявате се гледам с моята "крава". В този ред на мисли се питам дали има първообраз на кравешкото лайно, да ме прости Платон.

Утре обещавам да съм по-сериозен.

Забавлявате се гледам с моята "крава". В този ред на мисли се питам дали има първообраз на кравешкото лайно, да ме прости Платон.

Утре обещавам да съм по-сериозен.

В този ред на мисли...кое е първо - Кравата или...яйцето?

В този ред на мисли...кое е първо - Кравата или...яйцето?

Бате Бойко! По пръв от него не е имало, няма и няма да има.

Прощавайте, учени момчета, че пак ви се меся, но като ви послушах малко, въпроса за пустотата съвсем ми се изясни. Благодаря. Стига сте се мъчили с тоя Платон. Кой ви е казал, че можеш да разбереш Платон, като четеш книги за Платон? Или че можеш да разбереш стихотворение, като прочетеш литературен анализ? Или че ако искаш да имаш музикален слух, трябва да си купиш ръководство? Първото условие е да си отпушиш ушите, пък после ако е дал Господ, както се казва, може някой ден и да се родиш музикален.

Ако искаш да разбереш Платон, трябва така да го четеш, че да забравиш, че те боли зъб. Същото се отнася за поезията и много други неща, и за въпросите за битието. Всичко друго е губене на време и тичане след обществени сънища. Иначе се радвам, че пак се забавлявате. Предлагам ви да не се заяждате с писатели, щото на писателите само това им дай - поводи да пишат. Голяма графомания ще настане.

Редактирано 25 ноември 201114 г. от witness (преглед на промените)

Стига сте се мъчили с тоя Платон. Кой ви е казал, че можеш да разбереш Платон, като четеш книги за Платон? Или че можеш да разбереш стихотворение, като прочетеш литературен анализ? Или че ако искаш да имаш музикален слух, трябва да си купиш ръководство? Първото условие е да си отпушиш ушите, пък после ако е дал Господ, както се казва, може някой ден и да се родиш музикален.

Ако искаш да разбереш Платон, трябва така да го четеш, че да забравиш, че те боли зъб. Същото се отнася за поезията и много други неща, и за въпросите за битието. Всичко друго е губене на време и тичане след обществени сънища. Иначе се радвам, че пак се забавлявате. Предлагам ви да не се заяждате с писатели, щото на писателите само това им дай - поводи да пишат.

Е, това е позицията на импресионистичната критика, която твърди, че читателят е способен да разбере текста/произведението с помощта на своите собствени представи. Разбира се, това е несериозен подход. Разбирането на текста върви заедно с разбирането на контекста - за това е писано достатъчно по-назад при обсъждането на херменевтиката.

Редактирано 25 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Прощавайте, учени момчета, че пак ви се меся, но като ви послушах малко, въпроса за пустотата съвсем ми се изясни.

Eдва ли. Що се отнася до импресионистичния подход към Платон, както го нарече Готик, той противоречи на Сократовия, който е представен в Платоновите диалози. Нека не забравяме, че в античната философия Платон утвърждава рационализма, а не ирационализма.

Е, това е позицията на импресионистичната критика, която твърди, че читателят е способен да разбере текста/произведението с помощта на своите собствени представи. Разбира се, това е несериозен подход. Разбирането на текста върви заедно с разбирането на контекста - за това е писано достатъчно по-назад при обсъждането на херменевтиката.

Това е така и въпреки него, не бива да си затваряме очите пед факта - съчиненията на философите от Древна Елада са И литературни творби, в следствие, на което имат художествена стойност, освен научна, затова се възприемат и с ума, и със сърцето.

Аха, чакай сърцето да възприеме нещо!

Чомек не е машина и, затова е много, много повече, от която и да е машина. П.П. Точно защото мисълта на елинските философи е преминавала през сърцето, колегите им, през следващите веове и до наши дни, в крайна сметка, повечето от тях, не са казали нещо по-съществено и по-значимо, въпреки запазената им изписана хартия, като в този смисъл изключение прави Маркс. Неговите трактати, по своята художественост, се доближават до тези на философите от Древна Елада.

Редактирано 2 декември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Гледам пак те ударило някакво "прозрение". Хубаво е от време на време, да спираш и да се позамисляш какво говориш. Сърцето е мускул, следователно няма как да минава мисъл през него!

Гледам пак те ударило някакво "прозрение". Хубаво е от време на време, да спираш и да се позамисляш какво говориш. Сърцето е мускул, следователно няма как да минава мисъл през него!

Откъде реши, че съм казала, че през сърцето минава мисъл?

П.П. Ти не разбираш алегорията в думите ми. Последните ти два поста го доказват.

Крайно време е тебе да те удари някакво "прозрение", за да разбереш, какво съм написала и да се позамисляш преди да ме оспорваш.

Редактирано 3 декември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Откъде реши, че съм казала, че през сърцето минава мисъл?

Цитирам, удебелявам и маркирам думите, които ти убягват с червено.

Чомек не е машина и, затова е много, много повече, от която и да е машина.

П.П. Точно защото мисълта на елинските философи е преминавала през сърцето, колегите им, през следващите веове и до наши дни, в крайна сметка, повечето от тях, не са казали нещо по-съществено и по-значимо, въпреки запазената им изписана хартия, като в този смисъл изключение прави Маркс. Неговите трактати, по своята художественост, се доближават до тези на философите от Древна Елада.

П.П. Ти не разбираш алегорията в думите ми. Последните ти два поста го доказват.

Крайно време е тебе да те удари някакво "прозрение", за да разбереш, какво съм написала и да се позамисляш преди да ме оспорваш.

Тук си употребила метфора, алегорията е нещо различно! Литературните похвати имат своето място във философските текстовете, когато трябва да ги направят достъпни и разбираеми за широката публика. Да придадат смисъл и значение на непознатата и сложна материя, да опростят вижданията, да сведат идеите до незапознатите с проблематиката и да ги отворят за нея. В твоя случай употребата им демонстрира слабо познаване на материята, лошо обговаряне и инфантилизиране на проблема!

Речник на чуждите думи:

Алегория - метафора (гр. "пренасяне") литер. Стилна фигура, при която качества на одушевени предмети се приписват на отвлечени и нодушевени и обратно; преносно значение на дума поради сходство, аналогия и др. (кадифен глас, златен човек, Балканът пее)

алегория - Дума или израс с иносказателен смисъл (сърце, в смисъл чувства)

Остани си със здраве!

Мен пък ми хареса това:

в този смисъл изключение прави Маркс. Неговите трактати, по своята художественост, се доближават до тези на философите от Древна Елада.

Всеки с вкуса си. Хайде да се върнем към Хусерл и да приключим годината с отговор на неговия въпрос от "Кризата...": Възможна ли е универсалната философия като осъществяване на идеала на европейското човечество да формира себе си според рационалните принципи на хуманизма или вярата в разума е мъртва? Възможно ли е науката да върне значението си за саморазбирането на човешкото битие или ще си остане само наука за фактите? Окончателна ли е победата на скептицизма, емпиризма и позитивизма?

Мен пък ми хареса това:

Всеки с вкуса си. Хайде да се върнем към Хусерл и да приключим годината с отговор на неговия въпрос от "Кризата...": Възможна ли е универсалната философия като осъществяване на идеала на европейското човечество да формира себе си според рационалните принципи на хуманизма или вярата в разума е мъртва? Възможно ли е науката да върне значението си за саморазбирането на човешкото битие или ще си остане само наука за фактите? Окончателна ли е победата на скептицизма, емпиризма и позитивизма?

Никой не е харесал друго.

Добре ... крайно време е да се върнем на Хусерл.

Речник на чуждите думи:

Алегория - метафора (гр. "пренасяне") литер. Стилна фигура, при която качества на одушевени предмети се приписват на отвлечени и нодушевени и обратно; преносно значение на дума поради сходство, аналогия и др. (кадифен глас, златен човек, Балканът пее)

алегория - Дума или израс с иносказателен смисъл (сърце, в смисъл чувства)

Макар и да си приличат на пръв поглед, двата похвата се различават значително! Метафората е простичък похват придаващ ново/несъществуващо качество на предмет или абстракция, за ги одухотвори. Алегорията е форма на иноскзание върху образ или събитие, носещ в дълбочината си общовалидни изводи. Това, което ползваш ти, както и даденото в скобите са типичен пример за метафора! Просто им липсва дълбочина и общовалидност за да бъдат категоризирани като алегория. Последната лесно може да бъде открита в басните на Лафонтен, библейските притчи, някои от поучителните истории в народното творчество и т.н.

Това, което си дала като първо значение на думата алегория, всъщност фигурира в цитирания от теб речник, като метафора. Второто значение, което си дала е цитирано непълно. Ето ти по-пълни и точни значения ясно показващи различията между значенията на двата термина, отнесено към съответната проблематика:

Алегория - израз,в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други.Творчески похват,широко използван в художествената литература, конкретизация на идея или мисъл посредством образ,в който е вложен преносен смисъл.А. се основава на съпоставимостта между две прояви,от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата-конкретен.В елементарната си форма А. се изчерпва с разтълкуването на конкретния образ, а при по- сложните си форми на преносния смисъл, вложен в разказаните или в изобразените прояви, от които могат да бъдат извлечени общозначими изводи. В такива случаи А. се съчетава с нравоучителни и възпитателни внушения.

Метафора - стилистическа и реторическа фигура, предаваща ново качество на отвлечено понятие, за да го одухотвори, или обратно, за да го конкретизира.М. се основава на неизречено, скрито сравнение, при което обичайното значение се заменя с друго.Като прехвърля черти и качества от неодушевени предмети върху одухотворени същества, М. създава особена изразителност на речта, понеже й предава по-голяма образност.Освен сравнения М. често използва и епитети.М. е обикновена или проста, когато предава ново качество на изобразявания предмет посредством скрито сравнение и разгъната или развита, когато съпоставката не се извършва пряко, а косвено чрез няколко подчинени една на друга М.Наред с изразителността важно качество на М. е поетичността, способността й едновременно да въздейства както на въображението, така и на худ.-естет. вкус. Тясно свързани с М. са редица стилистически и реторически средства, като метонимия, катахреза, антитеза, паралелизъм, олицетворения, които могат да бъдат разглеждани като нейни разновидности и допълнения.

от "Енциклопедичен речник на литературните термини"/ Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София 1993 г.

Остани си със здраве!

Благодаря, здраве е необходимо всекиму и аз няма да откажа!