Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

sisone22

Кризата на европейските науки... и битийната философия

Препоръчан отговор


Винаги е имало. Времето е проблем. С теб не мога да си пиша ала-бала като в раздела за мистика, религия и езотерика.

ПП На руски пълния текст - http://lib.ru/KASTANEDA/kastan1.txt Не гарантирам за превода.

Я, кажи сега за този въпрос-уловка - епохето и априорната форма на пространството. ;)

 

 

Добре, онова за което говорех, може би следва да го експлицирам. "Критика на чистия разум" извежда, в главата Трансцендентална естетика, въпроса за априорността на пространството и времето. Банален факт. Дискутирали сме го много. Добре! Когато Кант говори приблизително за следното: да се абстрахираме от всички представи, за да разберем, че остава само формата на пространството като наглед, кажи ми какво си представяш веднага? Сложно е. Не може да си представиш празна кутия, в която няма нищо. Същото се отнася и за априори формата на времето. Не съм специалист по Кант, но на места той говори за вътрешното сетиво (Декарт за една жлеза, в която душата се намира) и това че в нас се извършват всичките тези "сили на субекта" и в нас са тези способности. Какво съзерцаваш, когато абстрахираш пространството априори? Нещо реално ли? Според мен не. Именно тук започва и проблема за съзерцаване на същности, на феномени. Къде е действителността на един феномен? Хусерл многократно, до втръсване, не спира да повтаря, че феноменологията е процес "назад към самите неща", но въпреки това не се занимава с реалните, живи, телесни вещи, а с актовете на съзнание. Тук вече отделя два пласта на изследване, с което ейдетичният анализ навлиза в други дълбини. Другият ми, аналогичен въпрос е, може ли просто ей така да си представиш какво е един акт? Къде го "виждаш" (поставям в кавички!) като нещо реално? И откъса от Хайдегер, който обръща нещата, подхода, за изследване на битието. Последното само се разкрива, разбулва се като Тайна. Е, връщайки се на цитата ми от предните постове, питам отново, къде се "виждат" реално тези неща? Това именно изисква особена концентрация, шаманизъм бих казал дори (сравнявайки доста на килограм!)... За това говорех в предния си пост :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И аз така те разбрах, но не бях сигурен...

да се абстрахираме от всички представи, за да разберем, че остава само формата на пространството като наглед, кажи ми какво си представяш веднага?

Много хубав въпрос! Много! Интересно ми е какво си е представял Кант. Нека малко да помисля как да го обясня, защото ако избързам ще изпляскам някоя глупост. Но накратко, ето нещо интересно, което можеш да пробваш. Отстрани всички нагледи и виж какво остава - нищо? Я, ми кажи следното - какво има между две мисли, между два нагледа? Те изглеждат като "навързани" една след друга, но не е така. Между тях има пространство, но то не е черна дупка, празна кутия или нещо такова, а е ясно и осъзнаващо, но без да осъзнава самото себе си или нещо друго.

Кант и особенно Хусерл и Хайдегер са били много близо до това, според мен, долавяли са го, но не са знаели как да "влязат" в това. Смей ми се на глупостите. ;)
 

Последното само се разкрива, разбулва се като Тайна.

Точно така. Просто се отпускаш, което значи, че "пускаш" всичко, включително и наблюдателя, който "пуска".
 

Това именно изисква особена концентрация

Това е предпоставка. Когато умът стане послушен, тих и открит, не е нужно да подържаш концентрация. Осъзнаването на тук и сега става естествено състояние, което не изискава усилие. Това, според мен, е доловил Хайдегер, но не е знаел как да го "задържи". И се е опитал да го "задържи" като го опише. Понеже това е невъзможно да се направи по някакъв строго последователен начин е минал към поезията, метафорите и други такива. Това е моето впечатление, но може и да греша.
 

Какво съзерцаваш, когато абстрахираш пространството априори?

Кой съзерцава? Може ли да има осъзнаване без интенция?

 

ПП Утре сядам да чета Хайдегеровата интерпретация за пещерата. Не съм я зачитал от 2-3 год. и ми е интересно как ще я възприема. После ще пиаша повече по темата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отново от-скачаме до "старата" тема за субекта. Какво реално се случва? Интересното е, докато сме на Кант, че Критиката не се изкушава да залитне към проблема за субекта, както това ще сторят Фихте и Хегел. "Аз мисля" някак 'виси' и само си придружава представите. Така, по интересно ми е друго. Нека се върнем на най-голямата тайна на Кантовата философия - възможността за свързване. За Кант способността е извор и сила, съдържаща условията за възможност на всеки опит. Факт е, че не сме способни да си представим нищо като свързано в един обект, без преди това да сме го свързали сами. Разсъдъкът свързва, но, ето го глупавият въпрос, който ме мъчи, как да си представим тази синтеза, която осъществява с-връзка, но реално не се намира в нас като отделна представа? Свързването е единствената представа, която НЕ МОЖЕ да бъде дадена от нито един обект, а се създава от нас. Оттук започват едни заигравки относно силата, потенцията, възможността и т.н. 

И за мен е трудно (все още), абстрахирайки всичко от пространството, да си представя самото пространство. Следвайки подобна логика, изпадаме в Нютоновия вариант. Следва ли да тълкуваме всичко откъм форма като възможност, която хем я "има", хем не трябва да притежава конкретен топос, за да не субстанциализираме (отново) самото пространство? 

И онова битие, което се раз-крива, което винаги е във възможност да бъде скрито. Последното е негова типика. И тук, без да спекулирам излишно, изникват много въпроси. Стоейки в темата Хайдегер трудност има и откъм начина му на мислене на екзистенцията като Себе-си. Хайде, с мисленето на субект и Аз е някак по-лесно, по-представимо. 

 

П.С. Благодаря, че винаги си на линия за дискусия. Ще се радвам да щудираме Платоновото учение за истината на Хайдегер... ще бъде предизвикателство :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Свързването е единствената представа, която НЕ МОЖЕ да бъде дадена от нито един обект, а се създава от нас.

 

Взаимозависимо възникване, т.е. субектът и обектът се взаимосъотнасят, взаимоопределят и други такива. Падането на едно листо в гората произвежда шум, но какво се случва, ако никой не го чуе?

 

И за мен е трудно (все още), абстрахирайки всичко от пространството, да си представя самото пространство.

Това е невъзможно без да имаш ключ, но споменатите философи са се докосвали до това, ако съдя по написаното от тях. Но не са могли свободно да "влизат" и да "остават" в това състояние. Търсели са начин да го опишат. Повтарям се, сори.

 

 Ще се радвам да щудираме Платоновото учение за истината на Хайдегер... ще бъде предизвикателство :)

Само мъничко да ме почакаш, че имам ангажимент към близък човек тези два-три дни. При първа възможност ще продължа с Хайдегер, конкретно и по същество.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спокойно, Scepsis - аз пък започвам докторантски курс по аналитична философия. Избрах си да слушам неща, от които малко разбирам или са пряко свързани с Хусерл. Ще имам поглед над съвременните континентални мислите, които знаеш, аз 'много' обичам! А сборника "Същности" на Хайдегер е редовното ми четиво до работа и обратно в линия 88 и линия 94. Гарнирам го с Козелек! Ако главата ми не беше гръмнала, щях да напиша нещо умно... за сега следя това, което пишеш...

 

Давам някоя насока по Хайдегер:

 

Ново осмисляне на европейското философско наследство, ergo Платоновото учение за истината показва една от любимите теми на Хайдегер. След Платон и Аристотел философите започват да мислят съществуващото, а не битието. Бяхме се заиграли в темата, мисля, с тънката граници между битие и съществуващо? Самият Хайдегер обосновава, чрез свой 'превод' на Държавата, какво именно се случва. Важно е да се разбере и критиката към понятието същност, което влиза в традицията на субстанциализиране на битието, придавайки му различни измерения. Проблемът, който Хайдегер не посочва детайлно, е за начина на виждане на битие...


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Същности" на Хайдегер е редовното ми четиво до работа и обратно в линия 88 и линия 94. Гарнирам го с Козелек! Ако главата ми не беше гръмнала, щях да напиша нещо умно... за сега следя това, което пишеш...

Верно ли? Аз така си четях КЧР, но по друга линия. :)

 за сега следя това, което пишеш...

 

То да бях написал нещо смислено, разбирам... Ползвам превода на Христо Тодоров на Хайдегеровите интерпретации - Платоновото учение за истината. Има ли друг? A "Същности" ми е тук някъде, но само да го "изровя". Там има едни много хубави неща за НИЩОТО. Много добри, но трябва да ги препрочета. А като почна да си мисля за финната разлика между битие и екзистиране, и получавам главоболие. ;)

Другият път по-сериозно - обещавам.

 

 аз пък започвам докторантски курс по аналитична философия.

Чакай малко. Кво е това животно, че не съм съвсем в час. Англо-американската традиция ли или континенталната? Да де, казваш че континенталната... Я кажи кои автори, че ми е интересно.

Ето поздрав, който не е съвсем по темата, но нали стана дума за шаманите. Изпълнителят е много добър. Гарантирам:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност става дума за англо-американска философия, която се различава от континенталната. Все пак голяма част от докторантските курсове, които СУ предлага, за мен, са загуба на време. Особено Философия на храненето при Райчо Пожарлиев??? Дори в скромните ми опити върху Пруст се съдържа "повече" философия на... отколкото в подобно озаглавяване. Иначе съм до много неща и до никъде ... чета усилено Логически изследвания на Хусерл.

Надявам се скоро да се включа по-адекватно... 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Надявам се скоро да се включа по-адекватно... 

И аз така.

Е, сега шъ са обиждаме ли? Помня още разликата между англо-американската и континенталната традиция, но ти писа, че ще караш докторантски курс по аналитична философия. ... Ще имам поглед над съвременните континентални мислите  Обърках се нещо и затова питах кои автори точно. Инак, сега не е време за Хусерл, а за Ленин. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Scepsis, относно необходимостта от "възвръщане към Ленин" си много прав. Бих искал да се заиграя с неокантианския призив "Zu den Sachen selbst", трансформирайки го леко нелогично до: "Zu Lenin selbst". Поради факта, че топонимът криза се вписва адекватно както към "късните" интерпретации на Хусерл, а така също и към модерните ни родни проблеми, то бих искал да разширя малко контекста. Така да се каже, леко да го озлободневя (знам, че не съществува подобна словоформа!). Българският народ протестира. Това е единственото сигурно положение. Той чувства, че нещо не е наред, че нещо е в криза, защото един вид криза поражда след себе си множество кризи, независимо от естеството им.

Самият аз НЕ ПРОТЕСТИРАМ и намирам всичко случващо се за идиотско и глупаво. Онези навън са просто свиркаджии, които не правят друго освен да извеждат наяве дълго спотаената си омраза от това, че промени след 1989 г. просто не са се случвали. Хората вече имат поле за сравнение. Едно време всичко чуждо (ето го мястото на Левинас) е обябявано за враг. Сега хората пътуват. Те виждат, че някъде нещата могат (силата на потенцията) да бъдат различни, а на друго място съществува постоянно статукво. Какво обаче Хусерл ни казва в Кризата. Неговият "план" е: 1. нещо не е наред, нещо се е объркало (дотук и на стадото протестиращи ситуацията е ясна), но и 2. нещо следва да се направи, т.е. нужна е алтернатива! Е, ако за Хусерл това е проектът за жизнен свят, то за българската маса проект няма. Нещо трябва да се промени, но с какво трябва да бъде заменено? Чета лозунги от сорта на: "ГЕРБ, ДПС и всички крадци вън! Върнете ни откраднатото!". Никъде не се предлага алтернативен вариант на настоящето, никой не предлага конкретни решения. Хората протестират и остават с надуването на свирката. Количеството протестиращи не гарантира адекватността на случващото се. Напротив, то дори говори за стадния морал на българския народ. Също така голяма част от онези, които сега са навън и свиручкат със свирки, по един или друг начин, подкрепят кражбите, измамите и злоупотребите. Колко от тях са плащали на лекар за болнични? Колко са злоупотребявали с документи? Колко са се опитвали да прецакат институциите, вместо да се борят за права? Колко от тях емигрират и оставят "всичко да тече"? Питам, с какъв морал тези хора искат излизане от кризата? Без проект, без ясно виждане за това, какво ще бъде след протеста?

Съжалявам за отклонението. Все пак е видно, че Хусерл, а и не само той, е наясно с подобна ситуация. Има ли проблем, следват алтернативи. Безсмисленият протест, общото свиручкане по центъра на София е просто проява на българска глупост!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, Сис, не очаквах подобно мнение точно от теб - прекалил си с Хайдегер. Уникален  философ и напълно неорентиран в актуалната политика. Знаеш по-добре от мен за какво говоря. Писали сме за това в тази тема и аз тогава го защитих. Но фактите си остават.

Самият аз НЕ ПРОТЕСТИРАМ

Самият аз ПРОТЕСТИРАМ.

 намирам всичко случващо се за идиотско и глупаво.

Намирам го за много положително.

 

. Сега хората пътуват. Те виждат, че някъде нещата могат (силата на потенцията) да бъдат различни, а на друго място съществува постоянно статукво.

Именно. Аз пътувам малко повече от теб, а и от други в този форум. Миналата година бях малко повече от пет месеца извън страната и точно затова мога да направя сравнение с това, което е тук и това, което би могло да бъде. Нече съм оптимист, че въпросната "промяна" няма отново да се превърне в "подмяна", но е по-добре да се опита.

Също така голяма част от онези, които сега са навън и свиручкат със свирки, по един или друг начин, подкрепят кражбите, измамите и злоупотребите. Колко от тях са плащали на лекар за болнични? Колко са злоупотребявали с документи? Колко са се опитвали да прецакат институциите, вместо да се борят за права?

Тук просто минаваш границата! Всички тези, които свиручкат са крадци и измамници, така ли? Не си плащат данъците и здравните осигуровки, така ли? Прецакват държавата, така ли? И на всичкото отгоре, фалшифицират документи. Нямам думи, че може да ти хрумне да твърдиш такива неща.

 Без проект, без ясно виждане за това, какво ще бъде след протеста?

С история и динамика на социалните промени няма да те занимавам. Но искам да те питам къде си например ти, с твоята подготовка като философ в процеса на искристализирането на някакъв нов проект или модел? Никой не те кара да обикаляш по улиците, щом това не ти допада. Би могъл да участваш в процеса по подходящ начин. Не искаш. Не намираш смисъл. Смяташ хората на улицата за лумпени, крадци и мошенници. Жалко, но ти си решаваш.

 

Поздрав и да не се засегнеш от нещо - нищо лично, както казват. Знаеш какво ми е отношението към теб и това, с което се занимаваш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Споко :)

 

Тъпото е, че от работа нямам време за Хусерл! Това ме съсипва ... :( Цялата ш*бана работна система ... :(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тъпото е, че от работа нямам време за Хусерл! Това ме съсипва ... :( Цялата ш*бана работна система ... :(

Шибана неолиберлана система по модела на Мизес и Хайек, според един приятел. Много от нещата, които си писал за протестите и ситуацията ги споделям. Разликата е, че за аз гледам на всичко това като на етап или фаза от един глобален процес. Инак, не съм оптимист - това в момента е просто като да отвориш бутилка шампанско. Мехурчета, шум и накрая нищо. И, все пак, е нещо. Поредицата от болезнени разочарования, каквото ще е и това, могат да доведат до някакво осъзнаване и пробуждане.

От сърце ти желая да си намериш подходяща работа, която да ти позволи да изучаваш Хусерл.

А инак е интересно да се гледа това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...