Никакви спекулации няма у Хайдегер, а самият факт, че езикът му е в голяма степен неразбираем, не означава, че е спекулативен.

Нека да обясня какво значи "спекулативно", когато се отнася до философията. "Спекулативно" значи предпоставено или че определени неща се извеждат на базата на определени предпоставки. Например, "битието определя съзнанието" у Маркс. Метафизиката е вид спекулативно мислене. Проблемът е, че Хайдегер прави критика на метафизиката, като на свой ред създава метафизика.

Щях да забравя, самият Хайдегер се насочва към Хьолдерлин и езика на поезията, за да покаже, че е НЕОБХОДИМО ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ПОНЯТИЯТА, С КОИТО ЕВРОПЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ И НАУКА ОТ ГОДИНИ БОРАВИ, и именно това е сред факторите, които показва, че Хайдегер е много далеч от всякакви спекулации.

Ницше го е направил доста преди него.

Редактирано 5 септември 201115 г. от gothicrock (преглед на промените)

Първо, за пореден път да повторя, че ми е много приятно, когато има участници като теб ... иииии, бързам, че темата Ницше ми е 'любима' в един особен аспект. Философ ли е Ницше и какво всъщност преосмисля и извършва със своите текстове? Нека да вметна, че Фридрих Ницше е ФИЛОЛОГ, който дори няма защитена дисертация, това разбира се не пречи да има милиони последователи, които изпадат в изстъпления само при името му и го обявяват за нещо феноменално. А така ли е?

1. НА НИЦШЕ МУ ЛИПСВА УСЕТ ЗА ВРЕМЕ И ИСТОРИЧНОСТ, а върху тези неща се гради съвременната философия.

2. ЦЕННОСТИТЕ, които Ницше преосмисля и въобще самият проблем е неокантиански, за сметка на това, СЛЕД ПРЕОСМИСЛЯНЕТО ИМА ЕДИН МИЖАВ НИХИЛИЗЪМ и неясни представи за свръх някъде си (ето ти вече филоложки спекулации) на един биологичен индивид, наречен свръхчовек.

РАЗЛИКАТА между Ницше и Хайдегер е, че Хайдегер, чрез идеята за 'постановката' (Austrung) или т.нар. 'четворица' (Geviert), се опитва да изведе европейския начин на мислене отвъд нихилизма ... НИЦШЕ СТИГА ДО НИХИЛИЗМА, А ТОВА НЕ Е ПРЕОЦЕНКА, НИЦШЕВОТО Е ОПИТ ЗА ПРЕОСМИСЛЯНЕ, КОЙТО УВИСВА НА НИКЪДЕ! Неслучайно Хайдегер поставя Волята и разума като различни трансформации на Sein в историята на европейската метафизика.

Доколко наистина Хайдегер е спекулативен? Какво значи 'определени неща да се извеждат на определени предпоставки', приемайки, че от: дадено ни е А и Б, ние правим, например, концепт за Абсолютния дух, така съм съгласен... Но, ако приемем 'спекулативен' по начина, по който го дефинираш, нека помислим малко ... има ли НЕспекулативно мислене ... т.е. дори, когато казвам: 'Дървото е зелено' или 'Това ми харесва', аз правя от А (дървото) и Б (това) ОПРЕДЕЛЕНИ ПРЕДПОСТАВКИ ... така не достигаме ли до положение, в което, всеки вид твърдение би бил единствено спекулация? И тогава, как би трябвало да се мисли неспекулативно, за да може да не изпадаме в празни спекулации по повод на нещата!?

За сега е това, искаше ми се да поговоря за Geviert на Хайдегер, но се надявам да му дойде от самосебе си мястото !

Но, ако приемем 'спекулативен' по начина, по който го дефинираш, нека помислим малко ... има ли НЕспекулативно мислене ...

По този проблем съм писал по-назад в темата.

Да добавя само, че спекулативното мислене се базира на някаква априорна формулировка, която не подлежи на обективна/емпирична проверка, а се приема като даденост. Затова има обвинения срещу метафизиката, че се занимава с фикции. Но пък автори като Карл Попър твърдят, че и в науката има метафизично мислене.

Редактирано 5 септември 201115 г. от gothicrock (преглед на промените)

определено ще се върна по-назад, че (съжалявам за което) не мога да помня всичко ... А че в науката има метафизично мислене, има ... аз пак да си върна своето ... време, пространство, частица, всичките тези неща, с които науката борави като понятия, те, кажи как да се фиксират и къде РЕАЛНО съществуват!? Самият термин a priori от своя страна е колкото интересен, толкова и проблематичен. Онова, което англичани разбират под 'опит', ако се остава винаги при него, хахахаха, тогава науката ще е, как да кажа: "Я да видим, дали ако пуснем тази бомба над Африка, ще измре цялото население!? Аааа, умряха, ето, установихме ЕМПИРИЧНО, защото НЕ искаме и не обичаме спекулации!" - ей така за мене изглежда опитното познание, а че има това, което наричaш a priori, има, но именно това НИЩО на битието, което нищо (по Хайдегер) е битието на dinge и което Хусерл разглежда като феномен, то НЯМА как да не е някъде 'отвъд' и да е само емпирично, просто логически или де да знам и аз как да го нарека, е невъзможно ... науката НЕ може да се очисти от такива положения, тя просто трябва ясно да ги обоснове и да знае какво представляват те (Хилберт задава проблема с това, че трябва да се установи 'Що е число?' и 'Що е ирационално число?', това са сред основните му проблеми. А, след няколко дни (понеже имам пътуване), ще прегледам основно мненията ти по-назад и, каквото има, ще допълня (още веднъж, радвам се пишеш! ).

Ще започна отзад-напред. Сега, дали е спекулативен или не е толкова важно, но започва да се занимава с едни несъществени (за мен) проблеми.Когато търси "същественото в същността" на поезията Хайдегер прилага един трик, защото т. нар. "пет тези" на Хьолдерин всъщност са тези на Хайдегер.Също както когато анализира една несъществуваща картина на Ван-Гог (има една чудесна статия по този повод от американския изкуствовед М. Шапиро, но не помня заглавието на книгата).И изобщо трябва да призная, че не си падам по късния Хайдегер. Защо ли? Ето напр. неговите финални думи от последното му интервю пред "Дер Шпигел" от 1966 (публикувано според уговорката, след смъртта му през 1976): "...философията няма да е в състояние да предизвика непосредствени промени в сегашното състояние на света. Това важи не само за философията, но и за всеки човешки замисъл и стремеж. Само Бог може да ни спаси. На нас ни остава единствената възможност в мисленото и творчеството да достигнем до появата на Бога или до отъствието му. С оглед на отсъстващия Бог ние ще пропаднем." С риск да си навлека упреци от моя приятел Сис, ще кажа, че ако на Хайдегер му е бил нужен половин век размишления за да стигне до този банален извод, то мога само да озадачено да поклатя глава. Това ли е най-талантливия асистент на Хусерл? Това ли е авторът на "Битие и време"? Ми не е това... В "Битие и време" има много ценни неща, както да речем разкриването на онтологичната структура на Dasein в трите и темпорални модуса. Определянето на Dasein като грижа и екзистенциален страх (Angst) също е много вярно. Още по-важно (за мен) е разграничението между истинния и неистинния начин на екзистиране. Доминирането на "битието при нещата" (Sein-bei-innerweltlichem Seinde), което прикрива преходността, историчността, смъртта и поражда "отчуждението" от свободата като истинска същност на Dasein, е удивително точен анализ на психиката на модерния човек.Тук има много паралели с индийската философия и по-конкретно с будизма, който дефинира съществуването като anitya (непостянство) и duhkha (страдание)... Какво следва? Хайдегер прави първата стъпка, когато ни насочва към смъртта като предел, но спира до там. Защо? Дали не е защото се бои да не го вземат за мистик? Все пак, теологичните му занимания са дали своето отражение в късните му работи.

И да не пропусна да кажа, че категорично не съм съгласен, че Dasein се среща само при хората. Наскоро бяха публикувани данни от изследвания с делфини, според които те реагират различно в зависимост от това дали смъртта на някой от тях е настъпила в резултат от нещастен случай или след дълго боледуване. Разбира се, това е Dasein в латентно състояние и все пак е добре да се позамислим дали наистина сме толкова уникални и незаменими... Смейте ми се сега на акъла

Кой ще ти се смее, скепс!

Отговорите ти и постовете ти винаги ме радват, аз ти казах, че без вашите писания по темата, нямаше да ошлайфам толкова много детайли и нямаше да бъда провокирам към различни по-детайлни разработки на проблема!

Да, и аз съм малко скептично настроен към късния Хайдегер, според мен, в главата му вече има всичко - има Аристотел, Хусерл, Скот, Платон, Хегел, Бьоме, Кант ... и, не знам, странно е, а опитите за ново осмисляне на Seyn, може би е видял нещо, а може би НЕ е, такава хипотеза и аз няма да изключа. В момента, процесите, които следя (дори в България излезе нова книга за Хайдегер на В.Канавров, скоро се очаква още една за Хайдегер на А.Кънев) показват тенденции, че Марто е лидерът, що се отнася за България; немците ги веят други проблеми и мисля, че в момента НЕ са им нужни абстракции, а нещо, което да им покаже НОВ път за изход от всичките проблеми. И да, признавам, колкото и да харесвам Хайдегер и Хусерл, в момента поне аз не виждам начин, чрез техните размишления, да се оправим от ситуацията, в която сме. Хех, ако тази много надута криза и всякакви кризи са истина, то, без капка срам казвам, че тук чичко ни Маркс има много повече на какво да ни научи. Мен поне ме е научил на някой неща, без да съм завършил финанси, знам, че са мижави знания, но аз и не търся повече.

Така, за Хайдегер си прав, не знам на къде отвежда това Seyn и цялата поезия, тя за мен е опит да се избавим от едни абстрактни понятия, които вече не функционират правилно... това за Бога, хм, как да кажа... наистина НЕ е оригинален завършек на един творчески път, имайки предвид, че Битие и време е книга, която тепърва следва да се разкодира, в нея има много. И за да не говоря празни приказки, още от Пролегомени Хайдегер се опитва да преосмисли понятието интенционалност и начина на мислене на обект. Виж, скепс, може и ти да ми се смееш сега, но аз тези неща ги мисля и в автобуса за София и по градския транспорт в Сф... тези настроености, не си ли забелязал колко често 'мисля за...' е свързано с определено състояние и емоция ... а не е празна мисъл за идея ... ето ти банален пример: 'мисля за ... круша' - веднага се изпълвам (терминът в случая е малко странен, но просто не е отработен и от самите немци, а изборът на термин е МОЙ- подчертавам, затова е и странен) с някакво усещане или на нещо приятно или на нещо противно или ми се прияжда или се сещам за конкретна круша, крушово дърво и случка с него, да, МОГА да мисля само круша, но се замислете с онова, което става във вас. Дали мислите 'само за' изолирани неща?! Не, така че тази връзка е безкрайно интересна, знам, че за Марто тя е на ОНТИЧНО ниво, но би могла да се продължи. Е, той зарязва интенционалностите и феноменологичните търсения ... изборът си е изцяло негов!

Решение ли е Бог за кризата?! И ако приемем, че в началото на 20-и век тази криза е просто страх, който и Хусерл и Хайдегер по един или друг начин изразяват, че битието всъщност може да е едно голямо нищо (напр. Хусерл - интенционалният иманентен предмет НЕ е реален, а Хайдегер - das Sein ist das Nicht) ...

замислям се за делфините (тук и мен могат да ме помислят за луд!). И да, вече преосмислям много от позициите си относно проблема съзнание, защото схемите, които са наслагвани от немския идеализъм и други видни представители, ами как да кажа ...водят до проблеми, а НЕ трябва да забравяме, че тази действителност НЕ се преживява само и единствено от нас. Въпреки че всеки би се изсмял и казал, че се занимаваме с птичките и пчеличките и философията е паднала до там, че да търси мозъка на делфините, но ...мисля, че те разбирам какво искаш да ми кажеш! 'Съзнанието НЕ е кутия!' и "Царски път във философията няма!" - това са ми любимите места от Хусерл ... но, пречат много неща ... пречат когнитивните науки, пречи психологията ... в правилното разбиране на човешката психика, Dasein, Аз или както и да го наречем. В "Кант и проблемът за метафизиката" Хайдегер казва, че човешката душа има въображението като способност, само че тези способности НЕ трябва да се мислят като нещо готово дадено в нея ... и все се замислям за Dasein, за Аза и за нашето си особено съществуване ... Но, трябва да промислим и грешките и заблудите, за да намерим верния път. Може би това се опитва да каже Хегел с идеята за Абсолютен дух, историята ни движи нас, за да разкрие някаква истина накрая, която би могла да се окаже и само - das Sein ist das Nicht! Бог тук вече не би ни спасил!

П.С. Скепс ще се радвам да продължим темите за що е 'съзнание', старата наболяла тема и наистина, доколко ние, хората, трябва да си приписваме уникалността, че единствени адекватно възприемам реалността!

Битийна философия! Превод и обяснение...

Битийна философия!

Превод и обяснение...

битийна философия = онтология

Онтологията се занимава с това как съществуват нещата в света или, казано с по-прости думи, какви са основите на познанието.

Благодаря за обяснението! Защото си помислих,че идва от бит... в смисъл ежедневие,а нашето е далеч от философията. Ако щеш и за новите цигански проблеми...

Ще започна отзад-напред. Сега, дали е спекулативен или не е толкова важно, но започва да се занимава с едни несъществени (за мен) проблеми.Когато търси "същественото в същността" на поезията Хайдегер прилага един трик, защото т. нар. "пет тези" на Хьолдерин всъщност са тези на Хайдегер.Също както когато анализира една несъществуваща картина на Ван-Гог (има една чудесна статия по този повод от американския изкуствовед М. Шапиро, но не помня заглавието на книгата).И изобщо трябва да призная, че не си падам по късния Хайдегер. Защо ли? Ето напр. неговите финални думи от последното му интервю пред "Дер Шпигел" от 1966 (публикувано според уговорката, след смъртта му през 1976): "...философията няма да е в състояние да предизвика непосредствени промени в сегашното състояние на света. Това важи не само за философията, но и за всеки човешки замисъл и стремеж. Само Бог може да ни спаси. На нас ни остава единствената възможност в мисленото и творчеството да достигнем до появата на Бога или до отъствието му. С оглед на отсъстващия Бог ние ще пропаднем." С риск да си навлека упреци от моя приятел Сис, ще кажа, че ако на Хайдегер му е бил нужен половин век размишления за да стигне до този банален извод, то мога само да озадачено да поклатя глава. Това ли е най-талантливия асистент на Хусерл? Това ли е авторът на "Битие и време"? Ми не е това... В "Битие и време" има много ценни неща, както да речем разкриването на онтологичната структура на Dasein в трите и темпорални модуса. Определянето на Dasein като грижа и екзистенциален страх (Angst) също е много вярно. Още по-важно (за мен) е разграничението между истинния и неистинния начин на екзистиране. Доминирането на "битието при нещата" (Sein-bei-innerweltlichem Seinde), което прикрива преходността, историчността, смъртта и поражда "отчуждението" от свободата като истинска същност на Dasein, е удивително точен анализ на психиката на модерния човек.Тук има много паралели с индийската философия и по-конкретно с будизма, който дефинира съществуването като anitya (непостянство) и duhkha (страдание)... Какво следва? Хайдегер прави първата стъпка, когато ни насочва към смъртта като предел, но спира до там. Защо? Дали не е защото се бои да не го вземат за мистик? Все пак, теологичните му занимания са дали своето отражение в късните му работи.

И да не пропусна да кажа, че категорично не съм съгласен, че Dasein се среща само при хората. Наскоро бяха публикувани данни от изследвания с делфини, според които те реагират различно в зависимост от това дали смъртта на някой от тях е настъпила в резултат от нещастен случай или след дълго боледуване. Разбира се, това е Dasein в латентно състояние и все пак е добре да се позамислим дали наистина сме толкова уникални и незаменими... Смейте ми се сега на акъла

Ако някой ти се смее ,това не съм аз, но ако ти се смеят те ,не са философи, никой не е незаменим , но всеки е уникален, брато, дори и моята котка

Битийна философия!

Превод и обяснение...

въпреки, че gothicrock е отговорил прекрасно само накратко ще поясня общия замисъл на темата... Онтологията винаги се е занимавала с въпроса за битието (колкото и сложно да се разбира това битие), но, след гърците насам, тя почти винаги е теоретизирала предимно вещите и е била онтична онтология, ако така мога да се изразя или също така е наслагвала върху битието тематични конструкти, които уж по-правилно да го опишат и изведат що е битие, но в крайна сметка всички пътища отвеждат до един особен вид нихилизъм и криза ... опитът да се направи битийна философия е тези въпроси за битието да се поставят на нова и радикална основа като този път се изходи НЕ от конструкта,а от самото битие и случването на самото съществуващо, за да се разкрият най-близките и дори делнично-подхватими връзки между битийстващото и ние, които боравим с него! С няколко редчета е това!

Само дето ние сме се хванали детайлно да анализираме ЗАЩО се е получил този проблем, къде са му дупките в класическата метафизика и какви са новите решения по проблема...

И аз ще си позволя малко да допълня и аз, за да пропагандираме Хайдегер (Не се смущавайте от думата пропаганда: тя има католически, а не политически или търговски произход и означава "събор на кардинали"). Както каза Сис, Хайдегер започва с питането за смисъла на битието.Той счита, че традиционната метафизика греши като предпоставя битието като някаква трайна същност и затова се завръща назад към античната философия, когато този въпрос е бил поставен за първи път. Хайдегер е ученик на Хусерл и затова се интересува от смисловото конституиране на проблема. Хусерловата феноменология разглежда конституирането на смислите като резултат от интенционалния живот на съзнанието, но не дава отговор на Хайдегеровия въпрос. Затова той решава да изгради нов тип битийна философия (екзистенциална онтология),която да разкрие смисъла на битието чрез аналитика на съществуването. По-нататък Хайдегер установява, че смисловото (само-)конституиране на съществуването има херменевтична природа, тъй като артикулирането на смисли се изразява в хоризонта на разбиране на битието. Затова е нужно да се интерпретира хоризонта на разбиране. Следователно, екзистенциалната онтология трябва да се построи като херменевтична феноменология. Структурата, която подлежи на анализ е "дадеността" на битието в съществуването или "биването в света". "Светът" най-общо е хоризонта на разбиране, а "биването" е начина на дадеността на битието в различните онтически модуси. По-точно "светът" е хоризонта, в който се артикулират смислите на съществуването като (модус на) "първичната всекидневност", която предшества културните спецификации (вторичните модуси), каквито са да речем "съществуването в архаична култура", "съществуването в теоретична позиция", "съществуването като анархист", "съществуването като мутра" и т.н. Тези вторични модуси са модификации на първичния и в рамките на херменевтико-феноменологичната аналитика се изследва техния генезис (макар от там насетне те да са предмет на емпиричната социология и културология)... Баси кво сътворих. Сега едва ли някой здравомислещ човек ще се заинтересува от Хайдегер.

––––––––––––––––––

но всеки е уникален, брато, дори и моята котка

Всъщност имах предвид антропоцентризма, сестро. А за уникалността можем да поспорим. Ако броя на материалните частици във Вселената е краен, а времето безкрайно, рано или късно не само твоята котка, но и всички останали събития и явления ще се повторят. По-точно ще се повтарят отново и отново.

Редактирано 28 септември 201114 г. от scepsis (преглед на промените)

Браво, scepsis, просто браво ... не само, че уважавам мнението и ерудираността ти, но и ми напълни душата колко сбито, ясно и систематично си извел Хайдегер ... Преди да ме отвее вятърът отново по София, тези дни, ще гледам да продължа темата за Хайдегер... онова, което му прави впечатление е, че дори обикновените хора си разбират битието и без наличието на специални термини, конструкти и понятиен език; в момента чета новото светило на немската философия - Слатърдайк и при него нещата са един глобален миш-маш от антропология, философия, социология и културно-исторически анализи. Извинявам се за излишния офтопик, но в почивките от Хусерл, освен със Слотердайк, съм се захванал сериозно с Фуко 'Археология на знанието' - стана ми интересен покрай общия проблем 'що е субект?' и 'субективност' ... За да не спамя излишно, тези дни, до края на седмицата ще се постарая да продължа опитите за битийно философстване, защото то на свой ред поставя нови въпроси и нови питания!

П.С. Sceps, отговорът ти за котката - хахахахаха - уникален си, представих си как дървени философи като нас, милиони и милиони години, през определен период, сядат пред компютрите си и нищят Кант, Хусерл и Хайдегер ... хахахахаха! И така още милиони, милиони години ... все в един кръговрат!

онова, което му прави впечатление е, че дори обикновените хора си разбират битието и без наличието на специални термини, конструкти и понятиен език

И затова се питам с какво се занимаваме тук?

Да повторя казаното от Готик и Сис. Целта на Хайдегер е да освободи идеята за битието от субстанционализма (онтичната онтология,както я нарече Сис), т.е. да освободи битието от всичко, което е "нещо"(по-горе имаше и такъв въпрос: Битието нещо ли е или нищо?). Токова ли е уникален в това Хайдегер? Сещам се за друг философ от същото поколение (негерманец по дух и произход, но възпитан в духа на немската философия), който стига до същата идея дори по-рано. Ето паралели:

- животът като безпокойство, грижа и несигурност и културата като грижаза сигурността;

- животът като конфронтация на Аза с обкръжението и диалог между индивид и свят;

- структурата на битието като насочена към бъдещето (проект по Хайдегер);

- истината като aletheia, т.е. разкриване, разбулване (при въпросния автор "озарение") представена като мисия на човека.

Кой ли е този автор, който през 1924 ("Битие и време" е от 1927) пише: "Да живееш означава несъмнено да влезнеш в отношение със света, да се насочиш към него, да действаш в него, да се интересуваш от него."

Не искам да кажа, че Хайдегер не е оригинален, разбира се. Двамата стигат до сходни неща независимоедин от друг. И друго се сещам. Гносеологическият ирационализъм на късния Хайдегер си има традиции още от неокантианството и е логично следствие от философията на самия Кант. Ще се обясня. Ако се съгласим с Кант, че разумът е неспособен да познае нещата-в-себе си ни остават само две възможности:

А) Да се откажем от всякаква надежда да ги познаем.

Б) Да потърсим други ирационални или свръх-рационални средства за познание.

Един от аргументите подкрепящи тази възможност е, че самите ние сме неща-в-себе си. Ще пропусна волунтаризма на Шопенхауер, който ни казва, че светът като нещо-в-себе си е воля, а като феномен - идея, и ще припомня за един от предтечите на Марбургската школа - Фридрих Ланге. Не знам дали сте се занимавали с този маргинален интерпретатор на Кант. Според него, същността на Кантовия преврат е, че "не нашите понятия се съобразяват с предметите, а предметите - с нашите понятия". С други думи, предметите в опита са само явления, а не нещата-в-себе си" . Но докато Кант доказва това като се позовава на способността ни да образуваме априорни синтетични съждения, то Ланге използва данните на физиолозите. След като приема за доказано, че качествата на нашите възприятия зависят изцяло от устройството на нашите сетивни органи, той стига до извода, че такава е и цялата връзка, в която ние осъществяваме нашите сетивни актове, т.е. че целият ни емпиричен опит е обусловен от нашата физиологична и психична организация. От друга страна, "нещото в себе си" е недостъпно (трансцендентно) за всяко крайно същество.

Докато за Кант, категориите са категории на чистия разум, за Ланге те са породени от нашия хилетично-психичен строеж и са априорни (много си падам по тези предшестващи всеки опит същности, които са бистроумен начин да се избегне безкрайния доказателствен редукционизъм на софистите, т.е. че доказателството А на свой ред се нуждае от доказателството Б и т.н. до безкрай). Затова и дедуктивното им обобщаване, а с това и всяка метафизика, са невъзможни (тук Ланге се доближава до емпиризма и позитивизма). Или казано по друг начин, понеже априорните категории произлизат само и единствено от нашата (физиологична и психична) конституция, то отвъд нашия опит те нямат никаква валидност. Затова от явленията не можем да съдим за "нещото в себе си", което приемаме за трансцендентната причина на феноменалния свят. Нещото в себе си, казва Ланге, е "гранично понятие" (Grenz begriff), защото ни показва предела на нашето познание. Пак отварям скоба, за да припомня, че като посткантианец Ланге счита материализма за механистичен светоглед, който може да служи като предпоставка за природните науки, но не би могъл да изпълнява ролята на философски светоглед, защото ако бъде проведен изцяло се оказва, че не може да обясни как материалните феномени пораждат психични явления, които не съществуват в тях.

Та каква е връзката с търсенията на късния Хайдегер, който обяви, че езика е "дом на битието" и че поезията е възможна поради изначалната поетичност на езика? Изход от непознаваемостта на "нещото в себе си" Ланге открива в митико-поетичното съзнание. Сетивно познаваемото и чистите съждения са общи, но идеите са рожба на индивидите. В този смисъл светът е продукт на индивидуалния синтез на тези идеи и може да бъде разглеждан като колективна (в опита на човешкия род) и индивидуална (във философските спекулации или изкуството) поетична творба. Човекът трябва да си изгради идеал за един по-висш свят, за да излезе отвъд ограниченията на сетивното, и да открие истинската родина на духа.

Ерго, в епистемологически план екзистенциализмът не е нещо съвършено ново. Разбира се, Хайдегеровата теория за истината като откритост е твърде новаторска в много отношения... Важното е, че не сме нихилисти и не твърдим, че нещото-в-себе и е нищо, нали? И помним как се отнасяше Попър към неопровержимите теории?

Фуко 'Археология на знанието'

Тази ли книга започваше с цитат от един разказ на Борхес? Не май беше "Думите и нещата"... А другият не съм го чел, но явно е привърженик на интердисциплинарния подход. Да питаме Готик...

Въпросният философ е Ортега-и-Гасет. Ще пиша за него малко по-нататък, защото книгата му "Бунтът на масите" има отношение към темата за кризата, но не толкова на науките, а на цивилизацията... А между другото, физиката е пред нова криза/революция - http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4143671#.Tnx0yjgC4Bo.facebook , също и http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-15017484. С две думи, частиците неутрино са преминали 730-те километра, които отделят ЦЕРН в Женева от подземната лаборатория в Гран Сасо, Централна Италия, със скорост от 300 006 км/сек - с 6 км/сек по-висока от тази на светлината. Е, не е като Стар Трек - два, три или пет пъти по-бързо от светлината, но все е нещо, освен ако не е инструментална измервателна грешка.

Всъщност имах предвид антропоцентризма, сестро. А за уникалността можем да поспорим. Ако броя на материалните частици във Вселената е краен, а времето безкрайно, рано или късно не само твоята котка, но и всички останали събития и явления ще се повторят. По-точно ще се повтарят отново и отново.

Като вземем предвид и предходящите събития, ако броят на материалните частици е краен, то имайки предвид и Теорията на Хаоса, можем да твърдим, че чисто теоретично, но не практически, поради практически безбройните комбинации, можем да предскажем всички възможни варианти за изход от 1 събитие, което би значело че бъдещето би могло да бъде предсказано.

Разбира се, поради безкрайният в наши очи брой комбинации, ние сме в невъзможност да направим това. Остава и отворен въпросът, можем ли да изведем всички фактори, повлияващи на събитието, да да извлечем възможно по-близък отговор.

С усложняването на събитието се усложнява и математическият модел и отговорът и така до степен, практически невъзможна за изчисление. Разбира се, ако Вселената се разширява, ние не можем да твърдим подобно нещо. А подобно нещо би било в абсолютна сила само за затворени системи.

Парадокс, а?

Редактирано 1 октомври 201114 г. от Гост (преглед на промените)

Да, това важи само при една затворена, статична Вселена... Бог е създал парадоксите, за да ни подкаже, че го има.

Въпросният философ е Ортега-и-Гасет. Ще пиша за него малко по-нататък, защото книгата му "Бунтът на масите" има отношение към темата за кризата, но не толкова на науките, а на цивилизацията... А между другото, физиката е пред нова криза/революция - http://www.vesti.bg/...jgC4Bo.facebook , също и http://www.bbc.co.uk...onment-15017484. С две думи, частиците неутрино са преминали 730-те километра, които отделят ЦЕРН в Женева от подземната лаборатория в Гран Сасо, Централна Италия, със скорост от 300 006 км/сек - с 6 км/сек по-висока от тази на светлината. Е, не е като Стар Трек - два, три или пет пъти по-бързо от светлината, но все е нещо, освен ако не е инструментална измервателна грешка.

Не съм специализирам физика, нито ми разбира много-много главата от тези неща, за обща култура съм чел Айнщайн, Хокинг и други видни физици, но това, което е написано, ако е истина, е повече от революционно, понеже Айнщайновият модел за сега е най-доброто обяснение за Вселената... E=mc2... може да се окаже нищо повече от поредната момента формула по пътя към ... ?!?! Наистина, sceps, беглото ми запознанство с относителността предполага светлината, как да кажа, като нещо своего рода гарант за изследванията на Айнщайн и сега ... ами, то си е видно, че бърникането в най-малките частици ще доведе до нови и нови загадки ... въпросът е, нужен ли е нов космологичен модел? - и ако да, физиката наистина се намира в поредната си 'криза', когато (едва след 100-ина години) ще трябва да преосмисли основните си понятия! Благодаря за статиите, ще се разровя по немските сайтове, жалко че освен за цигански бунтове, в България не се говори толкова сериозно за нещо от такава изключителна важност!!!!

Aко излезе вярно, разбира се.

TechMaster, eто ти аргумент в полза на твоята кауза. Ако приемем съществуването на Бог то сътворението на света се превръща в един трудно решим парадокс за ортодоксалното богословие, т.е. пита се: Защо му е на един трансцендентен, свръх-разумен Абсолют да създава тварен свят? Защото, нали разбираш, че такъв Абсолют по същността си трябва да е самодостатъчен. Или казано по друг начин: Защо има нещо, а не нищо? Отговори като този на Калвин (или беше на Лутер), че е така, защото е така, т.е. защото Бог така е решил, не ми звучат убедително. Гностиците имат по-издържани решения.

Казаното от дамата, обаче, повдига и един друг въпрос. Утвърждаването на т.нар. общочовешки, вродени права (социални, граждански и т.н.) през 19-20 в., което е безспорен прогрес, създаде илюзията, че хората са равни във всяко отношение. Но това, че всички са уникалнине означава, че са равноценни във всичко. Аз не съм равноценен на Моцарт или Айнщайн. Известният немски физик Херман Вейл е казвал, че е достатъчно да изчезнат 20-те водещи физици в света, за да бъде прекратено развитието на тази наука. Бедата днес е, че масовият (т. нар. среден) човек често дори не осъзнава собствената си посредственост и интелектуална нищета, и се считат в правото си да налага своите "идеи", т.е. глупости, във всяка област - от футбола до публичното управление, от киното до икономиката...

Редактирано 2 октомври 201114 г. от scepsis (преглед на промените)

Всичко е много по-просто от завоалираните опити на философите да изглеждат умни, обяснявайки очевидното, да не кажа очеизбодното... Възможностите на възприятията диктуват първоначалните параметри на наблюдаемият свят и начина по-който е възприет, оттам следват първоначалните интерпретации за него. Недостатъчното знание в началото води до неразбиране на някои процеси и произтичащите от тях явления, което е причина за навлизането на ирационални(от днешна гледна точка) обяснения за тях. С увеличаване на базата знание и изобретяване и използуване на инструменти увеличаващи потенциала за наблюдение на нива недостижими с невъоръжено око, се стига до възможност за развиване на фактологична и теоретична възможност за обяснение, сравняване и свързване на процесите с явленията и първите правилни математически изчислени формулировки. Аз! Съм! Отделянето в индивидуалност е акт на съзнанието, на разума. След като човека се осъзнава като обект, той променя погледа си и възприема околната среда, като нещо различно от продължение на самият него. Различава другите индивидуални обекти около себе си именно като такива. Проявява първото разумно любопитство, какво наистина представляват и защо са такива каквито са(, по-късно дори - дали наистина са такива каквито може да възприеме с невъоръжено око и без предразсъдъци). За по-лесното формулиране се налага свеждане на обектите до ред от параметри, които ги характеризират. Този ред се изразява най-вече с цифри, което улеснява прилагането на математически модели... Та оттам започва всичко и там ще завърши - с пълното разбиране на нашата вселена, доколкото е постижимо за човека като същество с ограничени възможности или като общество, или като обществено, колективно съзнание, ако и когато се открие и приложи начин да се направи такава пряка връзка между хората. Дали това ще донесе загуба на индивидуалността - не мисля!

Редактирано 2 октомври 201114 г. от sliderum (преглед на промените)

Всичко е много по-просто от завоалираните опити на философите да изглеждат умни, обяснявайки очевидното, да не кажа очеизбодното...

Възможностите на възприятията диктуват първоначалните параметри на наблюдаемият свят и начина по-който е възприет, оттам следват първоначалните интерпретации за него. Недостатъчното знание в началото води до неразбиране на някои процеси и произтичащите от тях явления, което е причина за навлизането на ирационални(от днешна гледна точка) обяснения за тях. С увеличаване на базата знание и изобретяване и използуване на инструменти увеличаващи потенциала за наблюдение на нива недостижими с невъоръжено око, се стига до възможност за развиване на фактологична и теоретична възможност за обяснение, сравняване и свързване на процесите с явленията и първите правилни математически изчислени формулировки.

Аз! Съм! Отделянето в индивидуалност е акт на съзнанието, на разума. След като човека се осъзнава като обект, той променя погледа си и възприема околната среда, като нещо различно от продължение на самият него. Различава другите индивидуални обекти около себе си именно като такива. Проявява първото разумно любопитство, какво наистина представляват и защо са такива каквито са(, по-късно дори - дали наистина са такива каквито може да възприеме с невъоръжено око и без предразсъдъци). За по-лесното формулиране се налага свеждане на обектите до ред от параметри, които ги характеризират. Този ред се изразява най-вече с цифри, което улеснява прилагането на математически модели...

Та оттам започва всичко и там ще завърши - с пълното разбиране на нашата вселена, доколкото е постижимо за човека като същество с ограничени възможности или като общество, или като обществено, колективно съзнание, ако и когато се открие и приложи начин да се направи такава пряка връзка между хората. Дали това ще донесе загуба на индивидуалността - не мисля!

Да, в днешно време философската мисъл е в криза, защото от много десетилетия насам се очертава тенденцията тя - царицата на знанието за света, което от хилядилетия постига по чисто мисловен ( логически ) начин, като отчита научните и технологочни постижения, все повече да отстъпва своето върховенство на физиката - дъщерята на математиката. Все повече и повече ... , така че много скоро, ( ако вече не е ), математиката ще е ( е ) тази наука, от която ще очакваме да ни дава знания за света и за нас.

Да, в днешно време философската мисъл е в криза, защото от много десетилетия насам се очертава тенденцията тя - царицата на знанието за света, което от хилядилетия постига по чисто мисловен ( логически ) начин, като отчита научните и технологочни постижения, все повече да отстъпва своето върховенство на физиката - дъщерята на математиката. Все повече и повече ... , така че много скоро, ( ако вече не е ), математиката ще е ( е ) тази наука, от която ще очакваме да ни дава знания за света и за нас.

Забравяш едно важно свойство, което трудно се дефинира, дори е почти невъзможно - човешкото въображение - в творчески аспект. Без него, не само математиката би останала наука - "сухар", но и движещата сила, кинетиката на всички точни науки, още по-трудно и мъчително по-бавно би се извеждала от съществуващият по начало потенциал...

Забравяш едно важно свойство, което трудно се дефинира, дори е почти невъзможно - човешкото въображение - в творчески аспект. Без него, не само математиката би останала наука - "сухар", но и движещата сила, кинетиката на всички точни науки, още по-трудно и мъчително по-бавно би се извеждала от съществуващият по начало потенциал...

Нищо не забравям. "Говоря" за ролята на някои науки по пътя на познанието а не за ролята на човешките свойства.

Но е така, ако говорим за съществения принос на човешките свойства, то тогава, неизбежно, трябва да кажем, че творческото мислене и въображение са "царете" ... .

Редактирано 2 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Нищо не забравям. "Говоря" за ролята на някои науки по пътя на познанието а не за ролята на човешките свойства.

Но е така, ако говорим за съществения принос на човешките свойства, то тогава, неизбежно, трябва да кажем, че творческото мислене и въображение са "царете" ... .

Науките сами по себе си нямат никаква движеща сила, нито път в каквото и да е. Техният създател и потребител назначава и ако се налага преназначава, когато е направил грешка в пътя по който е поел и начина за придобиване на познание. Иначе, ако всичко се оставяше на науката "тя" щеше да се движи по пътя на най-малкото съпротивление и случаят с доктор Менгеле нямаше да са изключение, а правило...А мистицизма на Хитлер, щеше да е водещата наука в света, забутвайки точните науки нейде в страни от обикновените хора, оставяйки ги за тесен кръг специалисти и използувайки ги главно за модернизиране на въоръжението, докато това е нужно... Впрочем не мислите ли, че все повече това се наблюдава в околният свят, въпреки привидната свобода и "демокрация"? Все повече нараства процента на необразованите и зле образованите(изкуствено предизвикано с намеса в образователните програми и "устно" нареждане за такава образователна политика) , на богаташите не им трябват чак толкова много специалисти(търсенето на такива нараства и се изостря заради липсата на "материал", а не защото потребяваната бройка, в абсолютен размер, се повишава от възникнала такава нужда). На богаташите им трябват засега все още константен брой специалисти, което в бъдеще ще се промени в посока намаляване, защото ще бъдат заместени с разумни машини и масив(също засега) от неуки, приведени и обгърнати от религиозен мистицизъм стадо послушни роби, които да хранят своите господари, като за това все по-малко, а накрая въобще не се плаща, които служат за забавления от всякакъв тип, включително различни сексуални перверзии и такива завършващи с убийства, за лов на хора, за банка за органи...

Редактирано 3 октомври 201114 г. от sliderum (преглед на промените)

Науките сами по себе си нямат никаква движеща сила, нито път в каквото и да е. Техният създател и потребител назначава и ако се налага преназначава, когато е направил грешка в пътя по който е поел и начина за придобиване на познание.

Понеже беше спомената книгата "Бунтът на масите" на Хосе Ортега-и-Гасет, в нея има една много интересна мисъл, че науката е дело на едно малцинство от учени, а масите незаслужено се ползват от нейните блага, без да имат цялостно научно познание. Един друг автор от това време - Карл Ясперс - в книгата си "Духовната ситуация на нашето време" има сходни възгледи, но той поставя акцента върху това, че в нашето съвремие човек не учи, за да добие знания, а за да може да си намери работа, като според него студентите се занимават с несъществени неща.

Така. И на двамата автори се гледа като на елитарни философи, тъй като идеите им някак не са много добре звучащи за същите тези маси, които пълнят университетите. Е, ако човек посети някой и друг спецкурс, който се води вечер накъде по аудиториите, може и да се случи да чуе за тези идеи и, сътветно, да хвърли едно око на книгите.

На богаташите им трябват засега все още константен брой специалисти, което в бъдеще ще се промени в посока намаляване, защото ще бъдат заместени с разумни машини и масив(също засега) от неуки, приведени и обгърнати от религиозен мистицизъм стадо послушни роби, които да хранят своите господари, като за това все по-малко, а накрая въобще не се плаща, които служат за забавления от всякакъв тип, включително различни сексуални перверзии и такива завършващи с убийства, за лов на хора, за банка за органи...

Тема, която е изследвана в златното време на френската социална теория - някои автори разглеждат човешкото тяло като машина, която се функционализира от аксиоматичната система на капитализма.

Редактирано 3 октомври 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)