1961 г. 005. (2 януари).

Преодоляването на себе си и победата над себеси се постига с мисъл. Ако не достигат сили да се утвърди желаното качество в дадения момент, то да се мисли за него винаги стигат сили. Упоритата и настойчива мисъл за желаното достижение ще расте и ще се укрепва в съзнанието и когато събере достатъчно сили, желаното качество ще се окаже вече утвърдено без особени усилия. Стига само в сърцето да гори стремежът да се достигне желаното. Може да си представяш себе си вече като притежаващ даденото качество и проявяващ го в живота. И то ще навлезе в живота и ще стане реално и здраво. Процесът може да се усили със самовнушение. Може да се внесе ритъм в него и всекидневно да му се отделя нужното време. Оставайки предишния няма да влезеш в областта на Светлината. Необходимо е да се придобие светло облекло на духа: то се създава от сиянието на огньовете на утвърждаваните качества. В своето въображение можеш да видиш себе си в бъдещето като притежател на всяко качество. Тази мислеформа при достатъчно уплътняване непременно ще се въплъти в действие и ще се прояви в живота. Пряката борба с недостатъците или слабостите на духа, подобно на немисленето за бялата мечка, изисква  много ненужно напрежение, но заобиколната пътека ще доведе до тази същата цел по линия на най-малкото съпротивление. Неотдавнашният опит със самовнушение се оказа успешен - то може да бъде усилено, прилагайки при това ритъм и уплътняване на мислеформата вече за утвърждаване на друго и по-трудно качество. Каква радост е да се осъзнава, че по този път можеш да утвърдиш в себе си всяко качество на духаи,  да се освободиш от всеки недостатък! Очистването на мисълта се извършва също по този път.  За прехода в достоен вид в Тънкия Свят трябва да се приготвите от рано, за да не се окажете неочаквано за себе си сред нежелани съседи и в сфера, съответстваща на тях. Тъй като и притеглянето към различните сфери става според светимостта на аурата и според характера на елементите, влизащи в нея. Човекът, затъвал цял живот в нечисти помисли и изведнъж поискал да се очисти, ще попадне в тези същите съответни слоеве, ако независимо от своето най-искрено желание не е довел очистването до края. Ще се наложи да се огледат всички ъгълчета на съзнанието и да се изхвърли всичко, което не съответства на достигнатото стъпало на разбиране. Но трудността на процеса се облекчава с прилагане на доказания метод и очистването на мисленето става достижимо. Всяка нечиста мисъл, останала незабелязана в хранилището на паметта, ще изплува навън и ще предяви своята сметка към своя породител когато той бъде в Надземното, увличайки го на по-ниско стъпало на стълбата на живота. Затова преразглеждането на направените натрупвания трябва да бъде извършено преди преминаването на Великите Граници,за да бъде облеклото на духа белоснежно. Учителят не може въпреки Закона да приближи до себе си този, чиито дрехи са нечисти.  Законът за съзвучието управлява сферите, в които пребивават развъплътените духове и всеки заема в тях своето място в точно съответствие на излъчванията на неговата аура с вибрациите на съзвучната ѝ сфера. Някой би искал да се издигне и по-нагоре, но магнитът на аурата е по-силен и го притегля в присъщата за аурата среда. На земята и добрите, и лошите хора често са в допир, но там разделението се охранява от Закона и стражите на сферите. Поставени йерархично, те са достатъчно силни, за да нехдопуснат незаконно нахлуване в ненадлежащите сфери. След посмъртната борба между висшите и низшите принципи на човека и последващото очистване всеки отива в съзвучната му сфера и заема тази височина, която е достигнал. Но предварителната работа по очистване на съзнанието се извършва още на земята, тъй като това, което е утвърдено тук, ще бъде утвърдено там и това, което е отхвърлено тук, се отхвърля също и в Надземния Свят.

Грани Агни Йоги 1961 г.

преди 2 часа, 16562 написа:

Преодоляването на себе си и победата над себеси се постига с мисъл

да, да - точно по тоя малоумен модел, като за комплексари виждаме резултата във вид на "светлия и чистия ти пример" - тънките светове, учителят, помисли, закони , че даже и "стражи на сферите"... А също и "зайчетата", късите и дуални рецепти и изхвърляния и другите идеалистични клишета, дето ги изхождаш вече толкова години сред КАЛДАТА, докато играеш баналния си театър.

Само точно определена типология комплексари и психични недораслеци може да се захласне по тия малоумия и инфантилизми. И точно на тази типология ти си й "достоен" представител. БРАВО!!! - за което.

Благодаря на "бога ти отец" че ми позволи да забележа на едно място чудесния пример на "тази типология".

Благодаря и на "бога ми майка" че си толкова описателен, за да си спишеш толкова 'достойно' малката кутийка сред която живеш. Дори не съм си представял че толкова "чист вид" е възможно да се намери по виртуала, че и извън него.

Разбира се всяка светла проява предизвиква яростна съпротива от злоба и невежество. Нисшето не може да живее в чиста среда и всячески търси начин да я замърси. Толкова е очевидно с рамус тук, опитващ се от години постоянто да провокира нисши емоции и да принизи всеки стремеж към нещо духовно. По-ярък пример аз поне не съм срещал. Но това е неизбежно. С духовното развитие на всеки, съпротивата ще става все по-яростна и това следва да се знае. Дори и да се абстрахираме от злото в хората, има и несъзнателни сили на хаоса, а те са с универсална, надличностна природа.

преди 18 часа, 16562 написа:

всяка светла проява предизвиква яростна съпротива

"Светла проява" - в театъра ти играеш една и съща 'светла пиеса' в която главния ТИ герой е светъл, висш, чист, умен, прозорлив и ги "знае вселенските работи"...

Само злите, нисшите и тъмните сили въобще нямат шанс да те докопат, злобата и невежеството са някъде "под теб" и духовния стремеж просто е ненакърним...

Всичкото това от театъра ти вероятно ти дава приказния ти "чист и светъл сюжет" но всъщност е една обикновена детска приказка, в която си живуркаш наивно и се пробваш да я промотираш като 'вселенска истина'. И толкова годиниш каниш други да ти я споделят, ама не става.

Чистите и светлите илюзии и наливацията на текстове от тази анонимна книжка , ама колко си щастлив, колко възвишен докато злото и тъмните сили и игрите на съпротива на нисшите... следвал си да я знаеш... е просто поредния начин за окопаване в един илюзорен чувал, превърнат в крепост.

Нищо от това не е проблем за който и да е, но промотирането на личната истина, като вселенска, личните фиксации , с толкова уверения, повторения.... разкрива само твоята борба все пак да получиш порцийките псевдощастие, увереност или сигурност.... от приказка. Голям брой хора, загубили друга възможност намират утеха по същия начин - в приказките си, от сценарии, които се предлагат навсякъде, особено от художествени произведения и други по-модерни медии.

Същите такива хора, обаче се самоизолират, когато прекалено се потопят сред приказките си - стават асоциални, макар и да симулират социални дейности и поведение. Приказаката отвътре привлича героя си да живее сред нея и неизбежно търси споделяне и... изразяване. Героят търси да се потопи по-дълбоко и най-важния за него начин за това е - да получи рефлексия от другите, че "неговото е истинско" и както се случило при него "спасението" така е и за всеки друг човек - защото хората в приказките си сънуват че проекциите им на "всички други хора" са "всички хора и извън приказката си"...

Няма по-естествен импулс за всеки герой потънал да се спаси сред личната си приказка, да търси начини чрез другите да я валидира като вселенска истина. Когато се потъне прекалено започват девиациите в поведението, приказката привлича все повече "сънуването сред нея" - тя става предпочетена среда за живеене и все повече отделя "героя си" от действителността и постепенно става  - от НЕГОВА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

И... се стига до това - сънувам си чистите помисли, аз съм чистия, светлия със светлите мисли, дето стреми духовност и даже и знам духовните работи, вселенските закони... щото си наливам от една своя любима художествена книжка, превърната от личния ми сън в "библия" и от която черпя знанието ми за живота, за вселената, за духа, за развитието, за светлото и чистото... Щастлив съм, доволен съм, преодолявам всички препятствия, несгоди и съпротиви на "злите сили", което ме прави приказния си герой...

Е, ок.   но приказката ти е само това - личния ти сън, изграден от личните ти блянове, мечти и проекции на пориви. Няма как да вкараш други в нея, защото е невъзможно. Компрометираш приказката си постоянно, защото я представяш в свободна виртуална среда, която е изцяло извън нея и по този начин всичко приказно губи приказното си "светло значение" и се превръща в пълни глупости.

Освен всичко опитите ти да защитиш и отстоиш личната ти приказка те поставят в сложно и губещо положение. Всичко вътре в приказката изглежда чудесно нагласено и "бетон", но когато го представиш в среда извън приказката си - въобще не е така. Нямаш никакъв шанс да я отстоиш, но борбата не може да спре, защото това в нея вече е ТВОЯТ ЖИВОТ и битката ти става точно такава. И трябват "зли сили, съпротивите на нисшите" - типични приказни клишенца като за малчугани...

преди 2 минути, _ramus_ написа:

Само злите, нисшите и тъмните сили въобще нямат шанс да те докопат, злобата и невежеството са някъде "под теб" и духовния стремеж просто е ненакърним

Яд те е на това. Опитваш се да предизвикаш съзвучна с теб негативна реакция. Тя ти дава сили. Тя те подхранва. Ти си тук затова. То ти е жизнено необходимо. Или по-скоро на астралната ти природа (кама рупа). Едни и същи жалки провокации от години, зад които стоят също така жалки мотиви. Когато предизвикаш желаната негативна емоционална реакция, това ти носи успокоение и наслада, разбира се временно. Дава ти и илюзията за контрол, илюзията че си постигнал нещо. А си е зависимост, в която си затънал.

преди 2 часа, 16562 написа:

Ти си тук затова. То ти е жизнено необходимо.

да , разкри ме! ... точно това ми е смисълът на живота. Много ме е яд , завиждам ти на щастието, на "силната вяра", на възвишения ти морал, чистите помисли и духовните стремежи. Наслаждавам се на бляа-бла-блайкането ти и получавам разни илюзии за контрол, че съм постигнал./.. нещо си... Докато ти си толкова постигнал ... пък аз съм затънал в зависимости...

ама нали съм от злите, нисшите и тъмните сили, живея за да ти създавам съпротиви, докато ти се въздигаш все повече и се готвиш да подскочиш до висшите сфери... и другите инфантилни измишльотинки с които се подвизаваш по виртуала и КАЛДАТА.

С театъра ти имате значение само пред огледалото. За тук - нямаш никакъв шанс. Все едно какво и как ще го играеш, просто няма как да мине, каквито и наливки от анонимната ти библийка или клишираните дежурни изцепки да плещиш. Търсиш си конекцията, споделянето и утвържденията, а няма как да ги намериш другаде и това е част от "сенчестата страна и цена" на потъването сред личната ти приказка. 

Но пък "ма колко си щастлив, дори и когато не си, си пак щастлив! Ма колко се развиваш и колко си се развил досега, ма какви знания имаш, ама кви вселенски информации" и останалите лакърдии...

Малиииии - ма колко си щастлив и всички ти верваме,  трябва да верваме и то силно и само така ще се получи и ние да сме щастливи , евентуално. Въобще всичко от популярните духовни изгъзици сред популиса, сред които се цъкаш да се играеш на будител и вестител... Пък не става, но ти си кУрав... няма по-кУрав... щото как така некви си зли сили ще ти се дръвчат на духовните ти стремежи... 

И в тази ти приказка няма как да върви и секса... щото няма с кого... Те приказките не вървят по 'двойки'... Деца нямаш и много личи че и други работи нямаш С владиката секс няма как да стане - той там е на "възвишено ниво"... за да се ощастливяваш периодично.

Нямаш, нямаш, ама духовна приказка си имаш - да ти е частита и все така в нея да си щастлив! Мнооооого щастлив и духовен... Ама надали

преди 37 минути, _ramus_ написа:

...

Потвърдено, обсебеност. 

   

преди 1 час, _ramus_ написа:

да , разкри ме! ... точно това ми е смисълът на живота. Много ме е яд , завиждам ти на щастието, на "силната вяра", на възвишения ти морал, чистите помисли и духовните стремежи. Наслаждавам се на бляа-бла-блайкането ти и получавам разни илюзии за контрол, че съм постигнал./.. нещо си... Докато ти си толкова постигнал ... пък аз съм затънал в зависимости...

ама нали съм от злите, нисшите и тъмните сили, живея за да ти създавам съпротиви, докато ти се въздигаш все повече и се готвиш да подскочиш до висшите сфери... и другите инфантилни измишльотинки с които се подвизаваш по виртуала и КАЛДАТА.

С театъра ти имате значение само пред огледалото. За тук - нямаш никакъв шанс. Все едно какво и как ще го играеш, просто няма как да мине, каквито и наливки от анонимната ти библийка или клишираните дежурни изцепки да плещиш. Търсиш си конекцията, споделянето и утвържденията, а няма как да ги намериш другаде и това е част от "сенчестата страна и цена" на потъването сред личната ти приказка. 

Но пък "ма колко си щастлив, дори и когато не си, си пак щастлив! Ма колко се развиваш и колко си се развил досега, ма какви знания имаш, ама кви вселенски информации" и останалите лакърдии...

Малиииии - ма колко си щастлив и всички ти верваме,  трябва да верваме и то силно и само така ще се получи и ние да сме щастливи , евентуално. Въобще всичко от популярните духовни изгъзици сред популиса, сред които се цъкаш да се играеш на будител и вестител... Пък не става, но ти си кУрав... няма по-кУрав... щото как така некви си зли сили ще ти се дръвчат на духовните ти стремежи... 

И в тази ти приказка няма как да върви и секса... щото няма с кого... Те приказките не вървят по 'двойки'... Деца нямаш и много личи че и други работи нямаш С владиката секс няма как да стане - той там е на "възвишено ниво"... за да се ощастливяваш периодично.

Нямаш, нямаш, ама духовна приказка си имаш - да ти е частита и все така в нея да си щастлив! Мнооооого щастлив и духовен... Ама надали

Да, да, лъжи, изопачавай, подигравай се. Все тая. Ясно е, че ще продължаваш така докато умреш. Ще търсиш начин да предизвикаш негативизъм - ако не в мен, в някой друг. Ще си потърсиш друга жертва. Долен си и това няма да го промениш. Няма как, щом не го искаш. Може би го осъзнаваш  - това не ме интересува. Ти си просто тест по пътя ми. Дори препятствие не си. Нито ще ме спреш, нито ще постигнеш нещо. 

преди 12 минути, 16562 написа:

така докато умреш.

всички умираме... и личните приказки - заедно с нас, като техни автори...

Пет пари не давам нито ме интересуваш в личен план, без значение на какво ще се играеш.

"Жертвата" се разпознава сама... и така се списва.

Дали съм Долен... е само защото в театрото ти се играеш на "горен".

Нисш е рамус, докато ти в театъра ти си висш....

Заради тоя маскарад е форумния ти цирк и наливачките от малоумни текстове, направени за сакатичкия таргет - да се играе на 'духовен'.

Просто не става, ти си го играеш и ще си го играеш, но за друга освен за твоя истина, не става и няма да мине, ако щеш да ме опишеш и като "сатана".

Сакатичките може и да се играят на щастливци или на висши, на духовни, да се вживяват на дракони или вселенски законници... За друго не стават.

Добре. Живея в приказка. Разкри ме. И сега какво?

преди 4 часа, 16562 написа:

Живея в приказка. И сега какво?

ми нищо. Съвсем нищо. Живей си я, не ме интересуват психотизмите ти с нищо.

Проблемът е, че се натискаш да я рекламираш като вселенска и духовна истина именно заради психотичните си напрежения. Именно това не минава, щото няма как.

Да, да и чий е проблемът? Хайде излей си го. Кажи си всичко докрай. Казвай го пак и пак за да не вземе да мине номерът, щото някой наистина има проблем. Не че с казването нещо ще се промени, но пък тези с духовните приказки, тези посредствените - покажи им. Дай им да се разберат и ги изобличи. Пък може и проблемът да се реши... ама друг път.

преди 13 часа, 16562 написа:

Да, да и чий е проблемът?

Твой е, бебчо. Затова ревеш и мрънкаш вече години.

Такъв "проблем" няма решение и не може да има. Няма как да има решение заради базов дисонанс. Ти имаш потребност от нещо, което не минава. Нужна ти е точно определена рефлексия, за да получиш нужното на теб преживяване. Е, не ги получаваш и възникват защитни сработвания и битка за твоето си.

Никой няма проблем с това, освен теб. Няма нищо неестествено, но психотизма няма как да има място сред свободен форум. Има достатъчно други варианти да си го сипваш, но на теб ти е нужен именно широко-социалния вариант, защото важна за теб част от личната ти приказка е как ти отваряш очите и будителстваш "невежите" и им подаваш широки възможности за 'духовно пробуждане"...

Е - това е именно 'проблемът' и той е само твой, докато иначе "ти ставаш все по-кУрав, стабилен, силен, уверен, спокоен и... силно вярващ. Няма друг, който да го касае всичко това, бебчо.

Много по-здрави от "страхливото зайче", по-здравите са и за владиката, управителите, духовните огнени йогини, бога ти отец и богинята майка, със синовете и дъщерите, внуците до амнайсто коляно, както и висшите духовни сфери ...

Дано да уцелиш батута..., но ми изглежда че ще е в някой от другите ТИ животи през вечността, но може и да греша. Само владиката е наясно, но той мълчи по въпроса и може би това е знак...

Силите на "светлите мисли" стигат само до дисонансите и наливациите като за 'спасение от тъмни помисли". Толкова силна нужда от надъхвации и самосугестия може да има само субект с доста тежко и "тъмно" наследство, но да играе духовен театър... само заради собствените си тежнения... няма да мине. Калдата не е, и няма как да е психиатрия.

Точно така. Излей си цялата отрова. Иначе започва да трови самия тебе. Не че няма да произведеш нова, но така е - после пак ще я излееш върху някого. Вече стана прекалено очевидно.

Бебчо, каква отрова, след като според теб липсва ОТРОВЕН. Значи няма и отровителство.

Реви си, проблемвай си, пълни си памперсите с фантазии, анахро0низми и инфамтилни клишенца. Не ме бъркаш бебчо, нито отровите, нито Отровените сред светът ти от делюзии. Сред КАЛДАТА кой какво ли не бе го превърнал, с какво ли не. Какви ли не "потвърждения" не бяха...  

Никой не го интересуват тия игрички, бебчо, но ти си ревѝ.

Чисти помисли, сили на мисълта... чудесен пример си за всички тия глупости и фейкове - чудесен пример за нескопосаността и празните надъхвации. 

И защо да са празни? Защото рамус настоява така с неспирните си провокации. Ясно е, че няма да се спреш. Не можеш. Това ти е начина да се освободиш от отровата в теб, препращайки я навън. Темата въобще не те ингересува, както и всяка друга тук. Лъжи, изопачавай, приписвай ми каквото си искаш. Ще заблудиш мнозина, но това е част от растежа им.

Всъщност ти проповядваш и то изключително настървено. Та ти не спираш да заливаш темите с псевдо-анализиге си и оценките си. Постоянно изразяваш кой какъв е и то изключително в негативен план. Опитваш се всячески да прокараш представите си, а това си е проповед. 

Единстветият ти шанс да противодействаш на светлата мисъл е да накараш източникът и да излъчи друга. Ей така предизвиквайки раздразнение например. Тогава вече си щастлив. Толкова е очевидно. Не твърдя, че мисълта ми е напълно чиста, ярка и силна. Но е светла все пак. А благодарение на теб с все по-малко личен елемент и по-устойчина. Да, използвам те, колкото и да не го приемаш ш на моменти да изглежда друго. Заслугага не е твоя - не се възгордявай. Колкото и да е непонятно ти си допуснат до мен защото си подходящ за целите на развитието ми и едновременно за да разчистя кармата си. Ако не си ти, ще е друг. Но ти помисли как ти ше излезеш от всичко това. Все бягаш. Аз няма нужда да правя нищо. А и то би било егоистично.

преди 41 минути, 16562 написа:

И защо да са празни?

бебчо - празно наричам онова, което няма съответствие с  нищо извън въображението. Така е заглавието и съдържанието на темата "силата на светлата мисъл" и особено едно първо изречение от поредната наливка... там... да не го цитирам че ме хваща смях.

Имаш се за средно интелигентен, поне това можеш да се опиташ да схванеш. ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ са тия, дето нямат никаква връзка с делата, с действиутелността, а уж се отнасят до тях.

Всичките детски приказки са празни приказки - за вживяване, въобразяване, надъхване на празни от душа хора, сигурно са чудесни и полезни, но живота не е изпълнен само с тях и не означава че измислиците на някого за 'духовността' за нещо духовно.

Въображаемите ти глупости за кармата, разчистването, придаването ти на значение как "допускаш", контролираш и осъзнаваш нещата, как ги използваш, колко са ти светли и чисти (по)мислите... са пълни глупости, бебчо. Това са напъни на обикновен комплексар, който отново пробва думички за да се самонадъхва и сугестира кое какво е, според това на него какво трябва да му е.

не ме интересува въобще приказката сред която живееш, бебчо - тя си е каквато си си я направил, колкото можеш, докъдето ти стига пипето.

Обаче е много характерен маниера на комплексарчето да се раздува пред собственото си огледало и да си прадава 'цветни значения" колко е духовен, спокоен, буден, с колко светла ярка и чиста му е мисълта, благодарение на кое, на кого, на нещо...

Принципно всеки комплексар изписва бляновете си, а те отразяват дефицитите му. Така ти сам списваш дефицитите си, бебчо. Нямам никакво отношение към това - просто си недоволен че в главата си сънуваш бляновете си, а извън нея си летят свободно дефицитите ти, а това не ти е ок.

Типичния маниер да ме съветваш, като ме ползваш за сламен човек, от типа

преди 41 минути, 16562 написа:

Но ти помисли как ти ше излезеш от всичко това. Все бягаш.

 е изключително наивен и само пред огледалото си ги играеш тия глупости, след като толкова години никога не са ти минали пред рамус. Нито веднъж не е минало, бебчо... обаче си продължаваш . Повторяемия мем - за "бягащия рамус", е наивен точно колкото е автора му. Обаче този мем е предназначен именно за автора си ... Горкичкия злобен, тъмен и нисш рамус... дето все бяга от величието и силата на владиката.

Нямам никаква нужда да излизам от нещо, защото не съм влизал там. В главата ти живее някакъв си свят, а той няма нищо общо с рамус. Така, че сред делюзиите си си духовен и рамус е влезнал някъде си, и там всичко е въображаемо.... като твой образ, с нещо си, заради друго си... Потънал си там... и си пример за удавник, докато се фантазираш на духовен, възвишен и "чист". Понеже само въображаемо можеш да ги изиграеш, само там си живуркаш - сред делюзиите си.

 

 

преди 6 часа, 16562 написа:

Единственият ти шанс да противодействаш на светлата мисъл е да накараш източникът й да излъчи друга. Ей така, предизвиквайки раздразнение например. Тогава вече си щастлив. Толкова е очевидно. 

Хората които съдят, обиждат и дразнят другите не са виновни, че са такива, каквито са, те просто не са развили позитивни възгледи, като безметежна и светла мисъл. Ако излъчваме благодарност и ги възприемаме като свои учители по търпение, тогава проблемите са прости. 

Какво е реално? Какво е въображаемо? Огромно множество религиозни хора "напускат" реалния, но тягостен за тях свят и се "заселват" във въображаемия, но напълно удовлетворяващ ги. Така че критерият тук е чисто прагматичен. Ако недодялания ерзац-свят е способен да удовлетвори нуждите им, тогава той е реален - в смисъл, че предоставя материал, от който може да се изгради напълно поносим живот.

Всичко което умът си представя, оставя материални следи. Чрез афирмация могат да се изградят нови връзки в мозъка, нови навици. Човекът е способен да промени живота си, просто като промени гледната си точка. Благодарността е изкуството да превръщаме житейските невзгоди в прекрасна картина.

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

просто не са развили позитивни възгледи, като безметежна и светла мисъл.

Ако излъчваме благодарност и ги възприемаме като свои учители по търпение, тогава проблемите са прости. 

излъчване, възприемане... и... прости проблеми- като за прости хорица.

Позитивните възгледи, както и МИСЪЛТА, нямат нищо общо с "безметежността и светлината"... нямат нищо общо и с въображаемите автосугестии.

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Какво е реално? Какво е въображаемо?

Огромно множество религиозни хора "напускат" реалния, но тягостен за тях свят и се "заселват" във въображаемия, но напълно удовлетворяващ ги.

Точно това е - напускат някаква дефицитна и болезненавъображаемост и си правят нова, тяхна си - в която да си намерят "удовлетворение", спасение, утеха или сбъднатите си блянове.

Естественият човешки феномен, наречен БЯГСТВО от ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, съпътства човешките същества още далеч преди пещерния им период. Днес - с още по-големи възможности, повече материал за въображението, повече измислени детайли и заместители на действителността, за да се държи 'съзнанието' в магията на изкуствена удобна или сигурна реалност.

Но когато това е продължило прекалено дълго... и дозата е сбъркана отдавна - вече идват "ефектите". Един е сбъднат Наполеон, друга - е сбъдната вселенска пророчица, трети е необудист и кукла на конци, защото само така той се освобождавал и можел да води 'поносимо съществуване"... Има и сбъднати огнени йогини, специалисти по астрални същества, има и "деца, дето питат", има и духовен напътственик, който е воин на исус, за да изобличил лъжите в исляма и утвърди божествените истини в светото писание...

В психиатриите има и доста други "сбъднати мечтатели" - тягостните светове някой си ги заменял с удобни за него... Те "световете" стават колкото са и "желаещите ги по своя поръчка"... Има и социален пазар за готови "спасителни приказки" ... 

Всичко това са си  просто психични девиации, обаче глупостите идват от това, че вместо всеки да си е сред своя си свят и да си живурка в измислената си утробичка, се напъва да прокламира и проповядва измишпьотинката си като Вселенска обща истина, в която да напъха отраженията си на "всичко и всеки".  

Така, че живуркайте си сред измишльотинките си, утешавайте се или спасявайте... но тая задължителна лична битка за 'спасение на всички хора, за доброто на света" е идиотизъм.

Няма две еднакви измислени лични реалности. Няма две еднакви спасения, или вселенски утешения. Няма как да има, защото се раждат от инстинктивните импулси на един древен невронен механизъм за оцеляване, за който разни 'реалности' са по неговата част. И за същия механизъм за психично оцеляване няма никакво значение сред каква "реалност" ще се реализират опитите за зашиване на скъсаните и оръфаните психични парченца.

Няма никакво значение личната реалност, светлите мисли... са просто обикновени и поредни илюзии. "Силата" им - е само ограничена някъде в тесните кутийки от спасителни измишльотинки и въображаеми игри.

Някаква си 'духовност', както и подскоците към висшите сфери - са точно там и с такова значение, каквото са и личния "необудизъм", който всъщност е със значение на "антибудизъм" извън измислената лична кутийка на поредния искейпър, който за да държи "жив" личния си сън, непрекъснато му "поддържа огъня"... защото алтернативата е потъването отново сред "бездната и разпада".

Така, че деца - живуркайте си в измислените си светове, всеки неговия си, но претенциите и настървеността относно валидацията им по-далеч и по-значима от лична утроба за бягство, е най-малкото нелепа. Именно това НЯМА ДА МИНЕ сред КАЛДАТА.

Налице са няколко ника, които са повели битка за валидация и дори налагане на личните си светове, ползвайки и разигравайки измислените си театри сред форума. Всеки може да ползва опорите на личните си фантазии, но когато границата на фантазното и действителното се изгуби, това вече са "изгубени души, сънуващи че именно те са СЕ открили".

Да си съчини всеки свой си пашкул - не е нито въпрос на развитие, нито на самоосъзнаване, нито на зрялост. Правим това още от деца, съвсем инстинктивно, съвсем "автоматично" - защото вътрешните механизми от които зависи и чрез които се реализира са си "вродени". Духовните сънища нямат нищо общо с "духовността". Будизмът сред съня на искейпъра няма нищо общо с будизма извън него. Не че изкейпъра го интересува - той си има фикция, има си обсесия, защото няма как да спре да налива енергия в измислянето и преживяването на измислицата си.

При някои - по-силно, при други - не толкова... Но "магичната привлекателност" на личната реалност е човешки психичен капан и няколкото форумни примера са чудесно показно на явлението ТОКСИЧЕН (ДЕСТРУКТИВЕН) ИСКЕЙПИЗЪМ, защото прекаленото и трайно потъване го превръщат в зависимост, обсесия и дори мания. Вторият цитат горе, е чудесно негово изложение.

Светлата мисъл е реалност и то в букввален, а не само в преносен смисъл. Силата и устойчивостаа й обаче следва да бъдат постоянто развивани. Това става със съответната насоченост и увереност. Също така е нужно осъзнаване на ползата и необходимостта от тях за индивидуалното и групово развитие. Мисълта в основата си е огън, а светимостта е присъща на огъня. Живите същества излъчват непрестанно своите мисли в пространството и това е част от тяхната аура. В зависимост от конкретната чистота и сила, тези излъчвания варират по своята яркост и красота. В този смисъл епизодичните мисли, не са така определящи, както утвърдените с времето в съзнанието на човека. Светлината на мисълта дори и да не е видима за обичайното зрение, винаги може да бъде почувствана, а ако е налице еднопосочност, и усилена.

преди 1 час, 16562 написа:

букввален

Няма ка една мисъл да е светла! 

Тя може да е добра или не до там,, но в никакъв случай вредна, а да е в полза за един и/или във вреда на друг и/или други. 

Нещо явно не разбираш какво е това нещо наречено буквално. 

Да, в преносен смисъл дадена мисъл може да е светла. Само в тоя аспект обаче! 

Буквално ти мислиш, че мисълта е добра, но някои правят тъждествено ст със светлината, а други предпочитат тъмнината. 

преди 3 часа, 16562 написа:

Светлата мисъл е реалност и то в букввален, а не само в преносен смисъл.

реалност е само в главата ти. В нея е наличен "БУКВАЛЕН СМИСЪЛ', щото ти си измисляш и вярваш такъв, след това го преживяваш като такъв.

Извън главицата и въображаемия ти свят - дори не е "преносен смисъла", а само на художествена или психотична измислица.

Тия, дето не могат вече да различат въображаемите си фантазии от действителността, са просто бегълци от нея.

Мисълта си в основата си никога не е била 'огън' - нито е горила нещо, нито тя се получава от горене.

Мисълта - никога няма общо със 'светлината' за да я различава "обичайното зрение", нито може да бъде "почувствана" от някое сетиво обективно и извън художествените и иносказателни творчески съчинения и изразни похвати.

преди 3 часа, 16562 написа:

Живите същества излъчват непрестанно своите мисли в пространството и това е част от тяхната аура. В зависимост от конкретната чистота и сила, тези излъчвания варират по своята яркост и красота.

Това са поредните фейкове... и повярванки... Само да припомня че това е и носенс, защото в предишни версии на повярванки имаше и веселите фантазии че мислите... не били в човека, нито се раждали от него, а били извън... и той само се "настройвал" към вибрациите им по един или друг начин и така ги "привличал" или "резонирал".

Всякаквите измишльотинки на авторите на популярната окултика, се състезаваха кой от кокой да се изфантазира и си комбинираха каквото им падне. И феновете си карат по инерцията... щото те затова са фенове, и ту "мислите им се излъчвали в пространството"... ту само можели да ги привличат или отблъскват - след като мислите вече са в "същото пространство" извън тях...

В този смисъл всички худобествени изцепки - както от анонимката, така и от останалите подобни фантазии, още от Блаватска - са си просто фейкове, съставвени от въображаеми построения от нагласени представности, с цел да вдъхновят и понапълнят празните малки душици... бягащи и несправящи се с естествените предизвикателства на екзистенцията сред действителността.

Светлата мисъл се отличава с проницателност. Това е същото това свойство на светлината да пронизва мрака, но отнесено към мисълта. Себичната и злонамерената мисъл нямат тази способност. Източникът им е прекалено ангажиран със себе си и със своите амбиции, за да може да види отдъд тях. 

преди 5 часа, Theros написа:

Това е същото това свойство на светлината да пронизва мрака, но отнесено към мисълта.

фантазии, бебчо! Светлината въобще не пронизва мрака, освен сред поетично-художествени произведения и няма как това да се нарече "свойство". Силата на "светлата ти мисъл" е кръгла нула и това са ти обикновени афирмации, с които се нахъсваш колко си духовен...

С такава лекота си каканижеш бъркотиите си от фантазии и заучени папагалщини, че отдавна си изгубил границата на различаване.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

фантазии, бебчо! 

Какви ?  Мацурански ли ? Или автомобилни ?