Публикувам това като отделна тема, защото считам, че в темата "Ислям (за любопитни)" ще се изгуби. Ако модераторите преценят нека преместят поста ми на по-подходящо място. Новината не е нова (от 2001) и ако вече е публикувана тук се извинявам, и моля да бъде изтрита. Също така не искам да обиждам и дразня мюсулманите на техния празник, а просто да им представя една друга гледна точка. Дълбокото ми убеждение е, че няма нито една свещенна книга или сборник (христянски, юдейски, мюсулмански, индуистки, будистки и т.н.), който да не е бил многократно преписван и редактиран.

Учени твърдят, че свещената книга на исляма не е точно такава, каквато изглежда

От Мартин Брайт

New Statesman (UK)

Новината от един изнесен наскоро научен доклад, че юдеи и палестинци имат общи генетични корени, не получи място в научните издания, защото политическата натовареност на неговите заключения, би направила четенето угнетяващо. Откритията, които можеха да бъдат разглеждани като повод за надежда или дори за солидарност между араби и израелци, бяха сметнати за прекалено горещи и неуправляеми.

Фурорът от генетичните открития не трябва да бъде изненада за учените от Близкия Изток и мюсюлманския свят, но там очевидно и най-безстрастните проучвания могат да бъдат пометени от заслепяващи идеологически пясъчни бури, а основанието за диалог затрупано веднага. Същото е положението и при високо ценените и деликатни области - като история и археология например-, където някои от откритията циркулират само в доверени академични кръгове. Цензурата, която души Близкия Изток, се е просмукала във всеки ъгъл на интелектуалния живот.

Далеч от периодичните списания, вестниците и ислямския свят, работи една група учени, която от три десетилетия извършва тиха революция в изследванията върху произхода на религията, Корана и живота на пророк Мохамед. Изводите на така наречените "нови историци" на Исляма са смайващи. Според тях се оказва, че ние не знаем почти нищо за живота на мюсюлманския пророк Мохамед; че бързият растеж на религията може да бъде обяснен най-малко с атрактивното за племената от арабския полуостров ислямско послание за победа и джихад; че Коранът е бил съставен или вероятно дори написан дълго след предполагаемата смърт на Мохамед през 632 година. И най-спорното твърдение на изследователите е, че в ранните дни на Исляма е съществувал анти-християнски съюз между араби и юдеи и че самият Ислям може да бъде разбран най-добре като еретично разклонение на равинския юдаизъм.

В работата си Джон Уонсбърг, Майкъл Кук, Патрисия Кроун, Андрю Рипин и Джералд Хоутинг, всички от University of London School of Oriental and African Studies (SOAS), поставят под съмнение не само ислямската версия за Исляма, тези "нови историци" започват своите изследвания от един факт, който от дълго време безпокои учените - почти пълната липса на свидетелства, останали от първите дни на тази религия.

Съгласно преданието мюсюлманството се заражда около 611 година, когато Мохамед получава откровение от Архангел Гавраил, че е последният земен пророк. Мохамед започва да проповядва на хората в Мека монотеистична вяра и когато не напредва, се придвижва с една малка група последователи към Ятриб /днешна Медина/, който по онова време е бил смесено юдео-арабско общество, разположено на 200 мили на север от Мека. Това преселване, станало през 622 година, отбелязва началото на ислямския календар. По-късно Мохамед се връща в своя роден град и когато умира, той вече е изградил ислямска империя в Арабия. Сто години след първото му откровение, арабите вече са завладели древните империи Византия и Персия и са създали една ислямска държава, разположена на територия от Испания до Индия.

Традиционната версия на тези събития остава изключително здрава дори сред модерните мислители в мюсюлманския свят. Във "Въведение в Исляма", пътеводител за начинаещите във вярата / който бе ревизиран тази година, заради атентатите в САЩ/ британският мюсюлмански писател /и редовен сътрудник на New Statesmen/ Зиаудин Сардар, споделя традиционното мнение за историята на религията: "Животът на Мохамед е познат като шурата и той е доказан от историята. Всичко, което е казал е било записано". Това, което Сардар не може да обясни, е как, в такъв случай, нищо не е оцеляло. Той казва, че пророкът е бил неграмотен, но около него непрекъснато е имало 45 книжници, които записвали всичко, което казвал или правил. Тези книжници също така отбелязвали и всички думи на Мохамед, свързани с правилното поведение. Всичко, което чували и виждали било записвано върху кости, на парчета от камък, пергаменти и папироси, които по-късно били събрани и използвани за допълване на Корана. Според Сардар, ние, в такъв случай, знаем какво е ял пророкът, как се е отнасял към жените, децата и животните, какво е било и поведението му в битките. Но, според новите историци, ние не знаем нищо такова. Те смятат, че всички твърдения на Сардар за историческа истинност са основани на легенди и слухове, разказвани от последователите на Мохамед. Обяснението на "новите историци" е, че по-късните генерации създават за исляма последователна структурна база, която да задоволява успешно нуждите на една сложна империя.

Първата биография на Пророка идва от 8-ми век, почти 150 години след предполагаемото създаване на религията, във време когато Ислямската империя се е разпростряла на запад до Испания и на изток до Индия. За историците от просвещенската традиция, тази празнина създава една сериозна бариера пред изграждането на авторитетна картина на ислямското начало. Пишейки в "Кеймбриджката илюстрована история на ислямския свят" Патрисия Кроун, най-откровеният и достъпен сред "новите историци", изразява общото недоумение на своите колеги: "Какво чувство може да ви създаде това? Мохамед несъмнено е личност, която променя курса на историята, но как го е сторил? За нещастие ние не знаем каква част от ислямските предания за него са истина и каква не е." Единственият източник преди 800-та е Коранът, казва тя, и той ни казва повече за старозаветните пророци Аврам и Мойсей, отколкото за Мохамед.

През 70-те години група млади историци, работещи под ръководството на лингвиста професор Джон Уонсброук в SOAS, разработва нова техника. По примера на Уонсброук, те решават да погледнат на Корана като на литературен текст, да го сравнят с други религиозни текстове от същия период и да потърсят вътрешните връзки в неговия произход. Те откриват, че той съдържа много елементи на юдаизма, и по специално от Талмуда, който е колекция от коментари и интерпретации на старо-еврейската библия. Те заключават колебливо, че във формите, в които е оцелял, Коранът е бил съставен, ако не и написан, десетилетия след времето на Мохамед, като вероятно, приелите исляма в Близкия Изток, са въвели елементи от доминиращата по-рано в региона религия. Патрисия Кроу и Майкъл Кук, също от SOAS, правят сега дори още по-смайващ анализ при търсенето на оцелели свидетелства от ислямското нашествие. Според тях арменски, гръцки, арамейски и сирийски ръкописи, описващи растежа на исляма, доказват, че той по своята същност е племенна конспирация срещу Византийската и Персийската империи, с дълбоки корени в юдаизма, и че араби и юдеи са били съюзници в тези завоювани общества. Подкрепа към заключенията им идва и от откритията, направени по време на реставрацията на Голямата Джамия в Сана, Йемен, където работници, откриват на покрива й фрагменти от Коран, които се оказват сред най-старите оцелели до наши дни. Германски учени, които изследват ръкописите откриват, че някои от намерените текстове се отклоняват от приетата версия, която се счита от преданията за чиста и неподправена дума на Бога и изглежда, че някои от писанията са били вписани към по-ранните версии на текста. Редактирането, подкрепя вярата на Уинсброуг и неговите студенти, че коранът не датира от времето на Мохамед. Професорът по ислямска история в University of Virginia в Канада Андрю Рипкин, автор на една ревизионистка история на исляма, публикувана от Routledge, казва, че "ръкописите в Сана са част от процеса по запълване на дупките в нашето познание на това, какво се е случило." Лесно е да се разбере защо работата на "новите историци" оскърбява определени мюсюлмански кръгове, и без съмнение, това което твърдят е дълбоко провокативно. През 1987-ма, две години преди аятолах Хомейни да издаде "фатва" или смъртна присъда на Саламан Рушди за богохулство, Патрисия Кроун, тогава работеща в Оксфорд, пише следните думи за Алах и неговия Пророк Мохамед: "Богът на Мохамед подкрепя политиката на завоевание, защото обучава вярващите да се борят срещу неверниците, където и да се намират. Накратко, Мохамед трябва да завладява, неговите последователи обичат да завладяват."

В "Meccan Trade and Rise of Islam" Кроун се опитва да докаже, че ранните мюсюлмански нововерци се обръщат към исляма, защото им обещава арабска държава, основана на завоеванието, насилието и грабежа. "Бог е казвал на арабите, че имат право да взимат земите, жените и децата на другите, и те действително се чувствали длъжни да правят това. Свещената война се съдържала в подчинението."

Зиаудин Сардар е един от няколкото мюсюлмански интелектуалци искрено ангажирани с новите историци. Той нарича работата им: "Евроцентризъм от най-екстремен и късоглед тип, който допуска, че нито една дума, написана от мюсюлмани, не може да бъде приета за свидетелство." Сардар категорично поставя западните ревизионисти в пост-колониалния ориенталски лагер, от който колониалните "експерти" непрекъснато изтъкват пред мюсюлманите, че те по-добре познават тяхната примитивна, варварска религия. "Триумфалното заключение на Кроун и Кук - казва той - беше, че ислямът е амалгама от юдейски текстове, теология и ритуална традиция." Сардар изтъква, че цялата академична отговорност за новата ислямска история идва от SOAS - колониална институция, прочута с обучението на генерации чиновници за Форин Офис и шпиони. В едно интервю пред американското списание Atlantic Monthly, Кроун изразява своето раздразнение от подобни атаки срещу нейната работа: "Коранът, като всеки друг ръкопис, има история, с изключение на това, че ние не я знаем. И когато се опитваме да я научим се надига вой от протести. Никой не би се интересувал от воя, ако той идваше от западняци. Но западняците чувстват повече респект, ако недоволството идва от други общества, смятайки, че ние се бъркаме в наследството им. Ние, ислямистите, не желаем и нямаме за цел да разрушаваме ничия вяра."

Другото място, в което картината на исляма като еретическо разклонение на юдаизма причинява особено оскърбление сред повечето мюсюлмани, са твърденията на новите историци, свързани със свещените градове Мека и Йерусалим. Съгласно мюсюлманското предание в ранните години на исляма Мохамед е променил посоката на молитвата от Йерусалим към Мека, когато се скарва с юдеите, докато изгражда в Арабия своето общество от вярващи. Новите историци отказват да се съгласят с тази версия. Използвайки археологически свидетелства от джамиите, изградени през осми век /след смъртта на Мохамед/, те се опитват да докажат, че много от мюсюлманските молитвени ниши са обърнати на север, а не към Мека.

Защо работата на тези учени получава толкова малко внимание? Отчасти това се дължи на становището на либералните западни интелектуалци и техните колеги от мюсюлманския свят. Те или не могат да бъдат заинтригувани от поставените проблеми, или се измъкват на пръсти от страх да не наранят чувствителността на вярващите. Но правейки това те позволяват на радикалните десни в САЩ да вземат роля и да обявят кръстоносен поход - християнският фундаменталистки подход към исляма. Даниъл Пайпс, писател и бивш съветник в Държавния департамент на САЩ, използва новата история, за да оправдае теорията за "сблъсъка на цивилизациите". Според него Западът е обречен на вечен конфликт с варварския мюсюлмански свят, а арабите на унищожение. Politicalusa.com, един брой от обвързани уеб-страници, създаден след 11 септември, порицава либералните "предатели", които се осмеляват да говорят срещу американската правителствена политика, включвайки една серия от псевдо-научни атаки срещу исляма. В една статия озаглавена "Митът на Мека" Джак Уилър /съветник на афганистанските муджахидини от времето на Рейгън/ фалшифицира новата история с аргумента, че мюсюлманите трябва да бъдат принудени да се съгласят, че религията им е основана на серия от скалъпени идеи: "Всички Бин Ладеновци в мюсюлманската терористична мрежа трябва да разберат, че светът скоро ще научи за Митът на Мека…"

Новите историци сами трябва да поемат отговорността за последствията, които техните аргументи носят в преобладаващата политика. Когато телефонирах на един от главните герои в дебата, учен от Лондонския университет, за да го попитам дали работата на новите историци не е присвоена от радикалните десни и християнските фундаменталисти, той ме предупреди да не публикувам статията. Не пожела и да бъде разкрита самоличността му. В един е-mail той ми писа: "нека оставим тези проблеми в тяхната прилична неизвестност". И това е резултат от страха от погрешно предаване или - дори по-лошо - от погрешно разбиране на тезите им. "Пингвин", издателят на "Сатанински строфи" на Рушди, отложи издаването на една спорна история на исляма, написана от професор Джерал Хоутинг. Рушди написа измислица и бе осъден на смърт, защото в нея обрисува Пророка като човек, който може да извърши грешка. Хоутинг, създателят на SOAS - ревизионисткото училище, стана мишена на ислямски демонстрации в Лондонския университет, когато неговите възгледи за първи път получиха гласност в мюсюлманския свят; а след като се пенсионира през 1992 година отиде във Франция, предпочитайки живота в неизвестност. Вярващите мюсюлмани едва ли ще бъдат разколебани от работата на малката група друговерски учени, работещи в британски и американски университети. Защо тогава в широките обществени дискусии след 11 септември няма дебат върху Корана и произхода на ислямската религия? Според Франсис Робинсън, редактор на "Кеймбриджка илюстрована история на ислямския свят", е важно "да не бъде изостряна мюсюлманската чувствителност, и това става чрез пренебрегване на по-широки обсъждания". Но той смята също така, че новата история на исляма остава в относителна неизвестност, заради "липсата на фигура сред новите историци, която да може да свърже успешно всички тези революционни идеи." " Но, повярвайте - казва той - това ще се случи и ще бъде много интересно да видим какви ще бъдат реакциите."

Мартин Брайт е редактор в английския Observe

ИЗТОЧНИК: http://mediatimesreview.com/december/koran.php

Публикувам това като отделна тема, защото считам, че в темата "Ислям (за любопитни)" ще се изгуби. Ако модераторите преценят нека преместят поста ми на по-подходящо място. Новината не е нова (от 2001) и ако вече е публикувана тук се извинявам, и моля да бъде изтрита. Също така не искам да обиждам и дразня мюсулманите на техния празник, а просто да им представя една друга гледна точка. Дълбокото ми убеждение е, че няма нито една свещенна книга или сборник (христянски, юдейски, мюсулмански, индуистки, будистки и т.н.), който да не е бил многократно преписван и редактиран.

Учени твърдят, че свещената книга на исляма не е точно такава, каквато изглежда

От Мартин Брайт

New Statesman (UK)

Новината от един изнесен наскоро научен доклад, че юдеи и палестинци имат общи генетични корени, не получи място в научните издания, защото политическата натовареност на неговите заключения, би направила четенето угнетяващо. Откритията, които можеха да бъдат разглеждани като повод за надежда или дори за солидарност между араби и израелци, бяха сметнати за прекалено горещи и неуправляеми.

Фурорът от генетичните открития не трябва да бъде изненада за учените от Близкия Изток и мюсюлманския свят, но там очевидно и най-безстрастните проучвания могат да бъдат пометени от заслепяващи идеологически пясъчни бури, а основанието за диалог затрупано веднага. Същото е положението и при високо ценените и деликатни области - като история и археология например-, където някои от откритията циркулират само в доверени академични кръгове. Цензурата, която души Близкия Изток, се е просмукала във всеки ъгъл на интелектуалния живот.

Далеч от периодичните списания, вестниците и ислямския свят, работи една група учени, която от три десетилетия извършва тиха революция в изследванията върху произхода на религията, Корана и живота на пророк Мохамед. Изводите на така наречените "нови историци" на Исляма са смайващи. Според тях се оказва, че ние не знаем почти нищо за живота на мюсюлманския пророк Мохамед; че бързият растеж на религията може да бъде обяснен най-малко с атрактивното за племената от арабския полуостров ислямско послание за победа и джихад; че Коранът е бил съставен или вероятно дори написан дълго след предполагаемата смърт на Мохамед през 632 година. И най-спорното твърдение на изследователите е, че в ранните дни на Исляма е съществувал анти-християнски съюз между араби и юдеи и че самият Ислям може да бъде разбран най-добре като еретично разклонение на равинския юдаизъм.

В работата си Джон Уонсбърг, Майкъл Кук, Патрисия Кроун, Андрю Рипин и Джералд Хоутинг, всички от University of London School of Oriental and African Studies (SOAS), поставят под съмнение не само ислямската версия за Исляма, тези "нови историци" започват своите изследвания от един факт, който от дълго време безпокои учените - почти пълната липса на свидетелства, останали от първите дни на тази религия.

Съгласно преданието мюсюлманството се заражда около 611 година, когато Мохамед получава откровение от Архангел Гавраил, че е последният земен пророк. Мохамед започва да проповядва на хората в Мека монотеистична вяра и когато не напредва, се придвижва с една малка група последователи към Ятриб /днешна Медина/, който по онова време е бил смесено юдео-арабско общество, разположено на 200 мили на север от Мека. Това преселване, станало през 622 година, отбелязва началото на ислямския календар. По-късно Мохамед се връща в своя роден град и когато умира, той вече е изградил ислямска империя в Арабия. Сто години след първото му откровение, арабите вече са завладели древните империи Византия и Персия и са създали една ислямска държава, разположена на територия от Испания до Индия.

Традиционната версия на тези събития остава изключително здрава дори сред модерните мислители в мюсюлманския свят. Във "Въведение в Исляма", пътеводител за начинаещите във вярата / който бе ревизиран тази година, заради атентатите в САЩ/ британският мюсюлмански писател /и редовен сътрудник на New Statesmen/ Зиаудин Сардар, споделя традиционното мнение за историята на религията: "Животът на Мохамед е познат като шурата и той е доказан от историята. Всичко, което е казал е било записано". Това, което Сардар не може да обясни, е как, в такъв случай, нищо не е оцеляло. Той казва, че пророкът е бил неграмотен, но около него непрекъснато е имало 45 книжници, които записвали всичко, което казвал или правил. Тези книжници също така отбелязвали и всички думи на Мохамед, свързани с правилното поведение. Всичко, което чували и виждали било записвано върху кости, на парчета от камък, пергаменти и папироси, които по-късно били събрани и използвани за допълване на Корана. Според Сардар, ние, в такъв случай, знаем какво е ял пророкът, как се е отнасял към жените, децата и животните, какво е било и поведението му в битките. Но, според новите историци, ние не знаем нищо такова. Те смятат, че всички твърдения на Сардар за историческа истинност са основани на легенди и слухове, разказвани от последователите на Мохамед. Обяснението на "новите историци" е, че по-късните генерации създават за исляма последователна структурна база, която да задоволява успешно нуждите на една сложна империя.

Първата биография на Пророка идва от 8-ми век, почти 150 години след предполагаемото създаване на религията, във време когато Ислямската империя се е разпростряла на запад до Испания и на изток до Индия. За историците от просвещенската традиция, тази празнина създава една сериозна бариера пред изграждането на авторитетна картина на ислямското начало. Пишейки в "Кеймбриджката илюстрована история на ислямския свят" Патрисия Кроун, най-откровеният и достъпен сред "новите историци", изразява общото недоумение на своите колеги: "Какво чувство може да ви създаде това? Мохамед несъмнено е личност, която променя курса на историята, но как го е сторил? За нещастие ние не знаем каква част от ислямските предания за него са истина и каква не е." Единственият източник преди 800-та е Коранът, казва тя, и той ни казва повече за старозаветните пророци Аврам и Мойсей, отколкото за Мохамед.

През 70-те години група млади историци, работещи под ръководството на лингвиста професор Джон Уонсброук в SOAS, разработва нова техника. По примера на Уонсброук, те решават да погледнат на Корана като на литературен текст, да го сравнят с други религиозни текстове от същия период и да потърсят вътрешните връзки в неговия произход. Те откриват, че той съдържа много елементи на юдаизма, и по специално от Талмуда, който е колекция от коментари и интерпретации на старо-еврейската библия. Те заключават колебливо, че във формите, в които е оцелял, Коранът е бил съставен, ако не и написан, десетилетия след времето на Мохамед, като вероятно, приелите исляма в Близкия Изток, са въвели елементи от доминиращата по-рано в региона религия. Патрисия Кроу и Майкъл Кук, също от SOAS, правят сега дори още по-смайващ анализ при търсенето на оцелели свидетелства от ислямското нашествие. Според тях арменски, гръцки, арамейски и сирийски ръкописи, описващи растежа на исляма, доказват, че той по своята същност е племенна конспирация срещу Византийската и Персийската империи, с дълбоки корени в юдаизма, и че араби и юдеи са били съюзници в тези завоювани общества. Подкрепа към заключенията им идва и от откритията, направени по време на реставрацията на Голямата Джамия в Сана, Йемен, където работници, откриват на покрива й фрагменти от Коран, които се оказват сред най-старите оцелели до наши дни. Германски учени, които изследват ръкописите откриват, че някои от намерените текстове се отклоняват от приетата версия, която се счита от преданията за чиста и неподправена дума на Бога и изглежда, че някои от писанията са били вписани към по-ранните версии на текста. Редактирането, подкрепя вярата на Уинсброуг и неговите студенти, че коранът не датира от времето на Мохамед. Професорът по ислямска история в University of Virginia в Канада Андрю Рипкин, автор на една ревизионистка история на исляма, публикувана от Routledge, казва, че "ръкописите в Сана са част от процеса по запълване на дупките в нашето познание на това, какво се е случило." Лесно е да се разбере защо работата на "новите историци" оскърбява определени мюсюлмански кръгове, и без съмнение, това което твърдят е дълбоко провокативно. През 1987-ма, две години преди аятолах Хомейни да издаде "фатва" или смъртна присъда на Саламан Рушди за богохулство, Патрисия Кроун, тогава работеща в Оксфорд, пише следните думи за Алах и неговия Пророк Мохамед: "Богът на Мохамед подкрепя политиката на завоевание, защото обучава вярващите да се борят срещу неверниците, където и да се намират. Накратко, Мохамед трябва да завладява, неговите последователи обичат да завладяват."

В "Meccan Trade and Rise of Islam" Кроун се опитва да докаже, че ранните мюсюлмански нововерци се обръщат към исляма, защото им обещава арабска държава, основана на завоеванието, насилието и грабежа. "Бог е казвал на арабите, че имат право да взимат земите, жените и децата на другите, и те действително се чувствали длъжни да правят това. Свещената война се съдържала в подчинението."

Зиаудин Сардар е един от няколкото мюсюлмански интелектуалци искрено ангажирани с новите историци. Той нарича работата им: "Евроцентризъм от най-екстремен и късоглед тип, който допуска, че нито една дума, написана от мюсюлмани, не може да бъде приета за свидетелство." Сардар категорично поставя западните ревизионисти в пост-колониалния ориенталски лагер, от който колониалните "експерти" непрекъснато изтъкват пред мюсюлманите, че те по-добре познават тяхната примитивна, варварска религия. "Триумфалното заключение на Кроун и Кук - казва той - беше, че ислямът е амалгама от юдейски текстове, теология и ритуална традиция." Сардар изтъква, че цялата академична отговорност за новата ислямска история идва от SOAS - колониална институция, прочута с обучението на генерации чиновници за Форин Офис и шпиони. В едно интервю пред американското списание Atlantic Monthly, Кроун изразява своето раздразнение от подобни атаки срещу нейната работа: "Коранът, като всеки друг ръкопис, има история, с изключение на това, че ние не я знаем. И когато се опитваме да я научим се надига вой от протести. Никой не би се интересувал от воя, ако той идваше от западняци. Но западняците чувстват повече респект, ако недоволството идва от други общества, смятайки, че ние се бъркаме в наследството им. Ние, ислямистите, не желаем и нямаме за цел да разрушаваме ничия вяра."

Другото място, в което картината на исляма като еретическо разклонение на юдаизма причинява особено оскърбление сред повечето мюсюлмани, са твърденията на новите историци, свързани със свещените градове Мека и Йерусалим. Съгласно мюсюлманското предание в ранните години на исляма Мохамед е променил посоката на молитвата от Йерусалим към Мека, когато се скарва с юдеите, докато изгражда в Арабия своето общество от вярващи. Новите историци отказват да се съгласят с тази версия. Използвайки археологически свидетелства от джамиите, изградени през осми век /след смъртта на Мохамед/, те се опитват да докажат, че много от мюсюлманските молитвени ниши са обърнати на север, а не към Мека.

Защо работата на тези учени получава толкова малко внимание? Отчасти това се дължи на становището на либералните западни интелектуалци и техните колеги от мюсюлманския свят. Те или не могат да бъдат заинтригувани от поставените проблеми, или се измъкват на пръсти от страх да не наранят чувствителността на вярващите. Но правейки това те позволяват на радикалните десни в САЩ да вземат роля и да обявят кръстоносен поход - християнският фундаменталистки подход към исляма. Даниъл Пайпс, писател и бивш съветник в Държавния департамент на САЩ, използва новата история, за да оправдае теорията за "сблъсъка на цивилизациите". Според него Западът е обречен на вечен конфликт с варварския мюсюлмански свят, а арабите на унищожение. Politicalusa.com, един брой от обвързани уеб-страници, създаден след 11 септември, порицава либералните "предатели", които се осмеляват да говорят срещу американската правителствена политика, включвайки една серия от псевдо-научни атаки срещу исляма. В една статия озаглавена "Митът на Мека" Джак Уилър /съветник на афганистанските муджахидини от времето на Рейгън/ фалшифицира новата история с аргумента, че мюсюлманите трябва да бъдат принудени да се съгласят, че религията им е основана на серия от скалъпени идеи: "Всички Бин Ладеновци в мюсюлманската терористична мрежа трябва да разберат, че светът скоро ще научи за Митът на Мека…"

Новите историци сами трябва да поемат отговорността за последствията, които техните аргументи носят в преобладаващата политика. Когато телефонирах на един от главните герои в дебата, учен от Лондонския университет, за да го попитам дали работата на новите историци не е присвоена от радикалните десни и християнските фундаменталисти, той ме предупреди да не публикувам статията. Не пожела и да бъде разкрита самоличността му. В един е-mail той ми писа: "нека оставим тези проблеми в тяхната прилична неизвестност". И това е резултат от страха от погрешно предаване или - дори по-лошо - от погрешно разбиране на тезите им. "Пингвин", издателят на "Сатанински строфи" на Рушди, отложи издаването на една спорна история на исляма, написана от професор Джерал Хоутинг. Рушди написа измислица и бе осъден на смърт, защото в нея обрисува Пророка като човек, който може да извърши грешка. Хоутинг, създателят на SOAS - ревизионисткото училище, стана мишена на ислямски демонстрации в Лондонския университет, когато неговите възгледи за първи път получиха гласност в мюсюлманския свят; а след като се пенсионира през 1992 година отиде във Франция, предпочитайки живота в неизвестност. Вярващите мюсюлмани едва ли ще бъдат разколебани от работата на малката група друговерски учени, работещи в британски и американски университети. Защо тогава в широките обществени дискусии след 11 септември няма дебат върху Корана и произхода на ислямската религия? Според Франсис Робинсън, редактор на "Кеймбриджка илюстрована история на ислямския свят", е важно "да не бъде изостряна мюсюлманската чувствителност, и това става чрез пренебрегване на по-широки обсъждания". Но той смята също така, че новата история на исляма остава в относителна неизвестност, заради "липсата на фигура сред новите историци, която да може да свърже успешно всички тези революционни идеи." " Но, повярвайте - казва той - това ще се случи и ще бъде много интересно да видим какви ще бъдат реакциите."

Мартин Брайт е редактор в английския Observe

ИЗТОЧНИК: http://mediatimesreview.com/december/koran.php

Върви във някоя държава кадето се изповядва ислям,пусни си там темата за корана.Администрацията,малко ли проблеми има в тази държава че остана само за ислям и за коран да говорим,засрамете се вече.....

Този раздел на форума се нарича "Религия, мистика и езотерика" и в него се публикуват теми с подобно съдържание. Чете ги този, който се интересува от тях. Аз напр. не слушам чалга и не чета съответните теми, уважаеми Comando 1302.

Влизат и малки деца тук,няма да ви четат глупостите и в утрешния ден да ходят минирани по улиците,защото алах така им казал,повече няма да коментирам,затваряйте тези теми господа Администратори.

Влизат и малки деца тук,няма да ви четат глупостите и в утрешния ден да ходят минирани по улиците,защото алах така им казал,повече няма да коментирам,затваряйте тези теми господа Администратори.

Не те разбрах. Считаш, че това, че авторитетни учени оспорват официалната версия за създаването на Корана е причината за тероризма?! Оригинална теза. Между другото в темата за исляма има къде-къде по-крайни неща.

Интересна статия, ако се погледне от страна на невярващ може и да има истина. Но представяш ли си какво би се случило да се обяви на силно вярващ, отдал живота си на религията, че тя не е истина. Какви ще са последиците. Това е голям шок. Макар че може да се каже-изпитание от Бог и да не се приеме. Прочетах, че съществува вероятност няколко човека да са повлияли над създаването на Корана: * Imrul Qays - an ancient poet of Arabia who died a few decades before Muhammad's birth * Zayd b. Amr b. Naufal - an 'apostate' of his time who preached and propagated Hanifism * Labid - another poet * Hasan b. Thabit - the official poet of Muhammad * Salman, the Persian - Muhammad's confidante' and an advisor * Bahira - a Nestoraian Christian monk of the Syrian church * Jabr - a Christian neighbour of Muhammad * Ibn Qumta - a Christian slave * Khadijah - Muhammad's first wife * Waraqa - Khadijah's cousin brother * Ubay b. Ka'b - Muhammad's secretary and a Qur'an scribe * Muhammad himself There were other parties involved too. They were: * The Sabeans * Aisha - Muhammad's child bride * Abdallah b. Salam b. al-Harith - a Jewish convert to Islam * Mukhyariq - a Rabbi and another Jewish convert to Islam До колко е вярно, незнам. Има ли такава вероятност?

Редактирано 11 септември 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Ами, разбира се, че Коранът е компилация и е бил редактиран, но същото се отнася за всяка свещена книга, както многократно сме писали в тези теми. Виждаш ли, няма логика всичко друго да е било променяно, а само Корана да прави изключение. Само, че повечето христяни напр. като им кажеш, че Библията е била редактирана приемат това спокойно, дори и да не са съгласни. За мен това не намалява ценността на Корана като книга, която съдържа много мъдрост, но аз наистина не съм вярващ. От друга страна, сме в 21 век., а не в Средновековието, нали? Един образован вярващ трябва да може да се адаптира и да не бъде фанатик.

Явно има причина Бог да не прати директно готова Книга и да предотврати всички дискусии. Сигурно щеше да се превърне в идол. Иска ми се да съм по времето на Мохамед или Христос. Мисля си, че истински вярващ означава да не се съмнява в нищо, свързано с религията(било хр-тво или ислям), ревниво може би да я защитава и да не търпи критика или злословене. Или в едната крайност или в другата, ако не изпълнява това или онова не е мюсюлманин, еквивалент в хр-твото- нито топъл нито студен. Може би не е ли фанатизиран, няма да е качествен вярващ.

Редактирано 11 септември 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Явно има причина Бог да не прати директно готова Книга и да предотврати всички дискусии. Сигурно щеше да се превърне в идол.

... Може би не е ли фанатизиран, няма да е качествен вярващ.

Ако има Бог и ако можем да кажем, че той би могъл да иска нещо от нас като негови творения, то според мен е не да се кланяме и молим като обезумели и да се избиваме в негово име, а да пораснем. А да пораснем означава да се освободим от бог или по-точно от образите и проекциите си за него. Защото, ако нашия разум е ограничен, а Бог е безграничен, всичко, което е описано и написано са само нашите представи.

Редактирано 11 септември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Ако приемем, че има Бог и той би искал нещо от нас и ако това е да се смирим, да приемем че сме ограничени. И единственият начин е чрез молитви или кланяне както казваш, да приемем че има по-висш от нас. Избиваме се, защото се мислим за повече от другите, че сме свободни да налагаме своето, да го постигаме, завладени от гордост. Не мисля, че си създавам образ на Бог. Незнам кой е и къде е, но знам че има Нещо там...Не може всичко от нищото да възникне. Както в Досиетата: Истината е някъде там. Виждам ограничението си в невъзможността да опозная това там. И усещам че в мен има + и –, добро или лошо и колкото повече отивам към едното или другото, то и същността ми е преобладаваща такава. И, че доброто води към по-добро и обратното. Все пак с Бог или без него, ние сме отговорни за деянията си. А според теб какъв е начина да пораснем?

Редактирано 11 септември 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Не мисля, че си създавам образ на Бог.

Напротив. Ние създаваме символни светове, чрез които интерпретираме реалността и ги кодираме езиково чрез графични знаци, образи, звуци и т.н. Образът за бог в съзнанието ни е просто отражение на нашите концепти (понятия), съзнавани и несъзнавани нагласи и импулси, които са детерминирани генетично, психично, социо-културно... Затова има и толкова много и различни представи за бог. Можем да допуснем, че големите мистици са достигнали до нещо, което можем да наречем бог, но в общия случай не е така.

То, тогава със сигурност никое човешко същество не би изградило образ, за нещо което не знае какво е.

Ами Пепеляшка и другите приказни герои?

А, те са съществували! Е, поне някои иначе останалите са плод на развинтено въображение.

Редактирано 11 септември 201015 г. от fringe (преглед на промените)

В известен смисъл всичко съществува само като проекция в нашето съзнание. Не познаваме нещата-себе-си, а само техните отражения.

В известен смисъл всичко съществува само като проекция в нашето съзнание. Не познаваме нещата-себе-си, а само техните отражения.

Човека добре го е казал за развинтеното въображение, само че що се отнася до религиите въображението е завинтено, че даже им е сложена и не една контрагайка...

Учени твърдят, че свещената книга на исляма не е точно такава, каквато изглежда

Тези хрица нямат нищо общо с науката, а са обикновени профани и самованци.

Броят на хората наизустили Курана към датата на смъртта на пророка е надвишавал 124 000 души.

Пренебрегването на свидетелствата на толкова хора е антинаучен подход.

По никакъв тези "учени" не могат коректно да оспорят техните свидетелства.И то особено, като се има предвид че точно именно ислямските предания са в основата на систематизирането на историческата наука.

Да не говорим, че изискванията на ислямските дисциплини към достоверността на текстовете са изключително високи и многократно надвишаващи тези на историческата наука.

Всички текстовете на Курана са с степене на достоверност туатир, само за един аят е допуснато независимо свидетелсво само от двама души, и то заради това че пророка по-рано е обявил свиделствата на Ибн Аббас за равни на свидетелствата на 20 души

Тези хрица нямат нищо общо с науката, а са обикновени профани и самованци.

Броят на хората наизустили Курана към датата на смъртта на пророка е надвишавал 124 000 души.

Пренебрегването на свидетелствата на толкова хора е антинаучен подход.

По никакъв тези "учени" не могат коректно да оспорят техните свидетелства.И то особено, като се има предвид че точно именно ислямските предания са в основата на систематизирането на историческата наука.

Да не говорим, че изискванията на ислямските дисциплини към достоверността на текстовете са изключително високи и многократно надвишаващи тези на историческата наука.

Всички текстовете на Курана са с степене на достоверност туатир, само за един аят е допуснато независимо свидетелсво само от двама души, и то заради това че пророка по-рано е обявил свиделствата на Ибн Аббас за равни на свидетелствата на 20 души

То и едно добро стихотворение или харесвана песен се наизустяват от цяла камара хора, но това не е свидетелство за истинност, а за добра рима, модна тенденция и мелодичност.

Тези хрица нямат нищо общо с науката, а са обикновени профани и самованци.

Ето имената на шарлатаните: проф. Джон Уонсбърг, Майкъл Кук, Патрисия Кроун, Андрю Рипин и Джералд Хоутинг, всички от University of London School of Oriental and African Studies (SOAS), професорът по ислямска история в University of Virginia в Канада Андрю Рипкин. Да се знаят имената им, за да бъдат заклеймени, а трудовете им изгорени. Най-добре и някоя фетфа да се издаде, за да е всичко законно.

Ето имената на шарлатаните: проф. Джон Уонсбърг, Майкъл Кук, Патрисия Кроун, Андрю Рипин и Джералд Хоутинг, всички от University of London School of Oriental and African Studies (SOAS), професорът по ислямска история в University of Virginia в Канада Андрю Рипкин. Да се знаят имената им, за да бъдат заклеймени, а трудовете им изгорени. Най-добре и някоя фетфа да се издаде, за да е всичко законно.

Правилно.Трябва да се знаят самозванците, измамниците и прочее сган нямаща нищо общо с науките.Те са срам за всяка наука. В Русия има много хубава комисия към РАН занимаваща се с лъженауката.Тия изброени от теб са потенциални кандидат клиенти на такива комисии.

Има наука наречена история.

Тя гласи следното.

При над милион( всъщност над 4 млн.) писмени паметници в ислямската култура.

За да бъде още по-конкретно - при различните полемики във връзка с фъкха(ислямско право)дългите и продължителни полемики във връзка с начина по-който се интерпретира откровението, разбирай мутазилити, салафити,халафити, ашарити, мартудити и т.н .Това са полемики в която са разработени,лингвинистична херменетевтични семиотични методологии характерни за съответната школа.Във всички тези безбройни съчинения, като аз съм изброил само малка част, няма нито един спор относно текста, а дискусиите са върху начина на интерпретация на текста.

Това са безбройни строги,ясни, преки ЕМПИРИЧНИ доказателства, че текста е този.

Развитието на Исляма е свързано именно с този текст на Курана.

Друг въпрос и друга тема са Хадисите, но и те са класифицирани. И са класифицирани с изключително строга методология.

За да бъде признат текст на хадис за достоверен се изисква да се знае кой е автора на текста, точно на кого е предаден текста, цялата верига разказвачи.Изпускането само на едно звено от тази верига класифицира текста като ненадежден.Задължително е да се знаят моралните качества на разказвачите(известен е например Бухари с отказа дори да изслуша хадис от човек, който се опитал да подмами коня си уж че ще го храни) да се знае в кой период от живота на всеки един от веригата е препредаден текста.Известни са хора от веригите разказвачи, чийто свидетелства не се приемат безрезервно без допълнителна проверка, защото с напредване на възрастта паметта отслабва.

За да бъде присвоена степента на достоверност мутауатир на текст той трябва да отговаря на 4 условия.

1 Да бъде предаден от голям брой преки свидетели(най-малко 10 според най-разспостраненото мнение сред на улама)

2 Всяка стъпка на предаване също трябва да бъде удостоверена от най-малко същия брой разказвачи,за всеки свидетел и за всеки който предава хадиса по веригата.

3 Да се докаже,че тези хора не са имали физическата възможност да се споразумеят за съгласуване на текста

4Източника на информацията да бъде сетивен например -- видяхме,чухме еди какво си.

Разума(изводи,размишления...)не може да бъде източник на информация мутаватир.Тоест става дума за пряко свидетелство

Само и единствено при спазване на тези четири и общите условия за достоверност на хадисите се признава текста за удовлетворяващ изсикванията за присвояване на степента туатир.Посочих

Това са строго научни потвърждения, че именно това е текста.

Дори да примемем, от научна гл.точка, че комисията на Усман е създал компилация от налични текстове, то това е текста, а не друг текст.Тук не идва реч дали текста е логичен, правилен и т.н.Иде реч че текста е този. В Самарканд се съхранява копие.И именно историческата наука му е дала името Курана на Усман.

И това не са мои хрумвания, а строги научни констатации където отсъстват думичките "може би да, може би не", автори са безспорно световно признати ученик като академик Крачковски, професор Саблуков и куп други.

Това е именно утвърдената теза в науката.За оспорване на утвърдена научна теза, трябва да се представи задължително нова, която да описва по-пълно и непротиворечиво обекта, като на първо място не противоречи на доказателствата.

В посоченият от теб пример даже няма елементарно покритие на изискванията към хипотеза, да не говорим за доказателства и тяхната тежест.

Научи се Скептико, към такива бомбастични теории да се отнасяш със повече от задължителният научен скептицизъм.А не тук да се опитваш да ни представиш неграмотни изяви за научни трудове само защото ти допада на антиислямските възгледи.

Ти им приписваш някаква стойност само защото са вид антиислямска пропаганда.Такъв подход е безстойностен.

Там където става дума за наука, личните пристрастия е абсолютно недопустимо да се намесват.

Където се говори за наука се привеждат доказателства.

Ти или тези хорица какви доказтелства преведохте.

Кое научно списание с висок импакт фактор публикува конкретно тази теорийка? Може ли линк към съответната публикация.

Правилно.Трябва да се знаят самозванците, измамниците и прочее сган нямаща нищо общо с науките.Те са срам за всяка наука. В Русия има много хубава комисия към РАН занимаваща се с лъженауката.Тия изброени от теб са потенциални кандидат клиенти на такива комисии.

Има наука наречена история.

Тя гласи следното.

При над милион( всъщност над 4 млн.) писмени паметници в ислямската култура.

За да бъде още по-конкретно - при различните полемики във връзка с фъкха(ислямско право)дългите и продължителни полемики във връзка с начина по-който се интерпретира откровението, разбирай мутазилити, салафити,халафити, ашарити, мартудити и т.н .Това са полемики в която са разработени,лингвинистична херменетевтични семиотични методологии характерни за съответната школа.Във всички тези безбройни съчинения, като аз съм изброил само малка част, няма нито един спор относно текста, а дискусиите са върху начина на интерпретация на текста.

Това са безбройни строги,ясни, преки ЕМПИРИЧНИ доказателства, че текста е този.

Развитието на Исляма е свързано именно с този текст на Курана.

Друг въпрос и друга тема са Хадисите, но и те са класифицирани. И са класифицирани с изключително строга методология.

За да бъде признат текст на хадис за достоверен се изисква да се знае кой е автора на текста, точно на кого е предаден текста, цялата верига разказвачи.Изпускането само на едно звено от тази верига класифицира текста като ненадежден.Задължително е да се знаят моралните качества на разказвачите(известен е например Бухари с отказа дори да изслуша хадис от човек, който се опитал да подмами коня си уж че ще го храни) да се знае в кой период от живота на всеки един от веригата е препредаден текста.Известни са хора от веригите разказвачи, чийто свидетелства не се приемат безрезервно без допълнителна проверка, защото с напредване на възрастта паметта отслабва.

За да бъде присвоена степента на достоверност мутауатир на текст той трябва да отговаря на 4 условия.

1 Да бъде предаден от голям брой преки свидетели(най-малко 10 според най-разспостраненото мнение сред на улама)

2 Всяка стъпка на предаване също трябва да бъде удостоверена от най-малко същия брой разказвачи,за всеки свидетел и за всеки който предава хадиса по веригата.

3 Да се докаже,че тези хора не са имали физическата възможност да се споразумеят за съгласуване на текста

4Източника на информацията да бъде сетивен например -- видяхме,чухме еди какво си.

Разума(изводи,размишления...)не може да бъде източник на информация мутаватир.Тоест става дума за пряко свидетелство

Само и единствено при спазване на тези четири и общите условия за достоверност на хадисите се признава текста за удовлетворяващ изсикванията за присвояване на степента туатир.Посочих

Това са строго научни потвърждения, че именно това е текста.

Дори да примемем, от научна гл.точка, че комисията на Усман е създал компилация от налични текстове, то това е текста, а не друг текст.Тук не идва реч дали текста е логичен, правилен и т.н.Иде реч че текста е този. В Самарканд се съхранява копие.И именно историческата наука му е дала името Курана на Усман.

И това не са мои хрумвания, а строги научни констатации където отсъстват думичките "може би да, може би не", автори са безспорно световно признати ученик като академик Крачковски, професор Саблуков и куп други.

Това е именно утвърдената теза в науката.За оспорване на утвърдена научна теза, трябва да се представи задължително нова, която да описва по-пълно и непротиворечиво обекта, като на първо място не противоречи на доказателствата.

В посоченият от теб пример даже няма елементарно покритие на изискванията към хипотеза, да не говорим за доказателства и тяхната тежест.

Научи се Скептико, към такива бомбастични теории да се отнасяш със повече от задължителният научен скептицизъм.А не тук да се опитваш да ни представиш неграмотни изяви за научни трудове само защото ти допада на антиислямските възгледи.

Ти им приписваш някаква стойност само защото са вид антиислямска пропаганда.Такъв подход е безстойностен.

Там където става дума за наука, личните пристрастия е абсолютно недопустимо да се намесват.

Където се говори за наука се привеждат доказателства.

Ти или тези хорица какви доказтелства преведохте.

Кое научно списание с висок импакт фактор публикува конкретно тази теорийка? Може ли линк към съответната публикация.

-----------

1. Историята /аз съм професионален историк/ НЕ Е ИСТИНАТА за миналото.

Тя е само НАШАТА ПРЕДСТАВА за това минало.

И тази представа непрекъснато се променя, често конюнктурно.

Ха сега ни кажи, всички мюслемански учени богослови били ли са независими от политическата, религиозната и икономическа власт на страните си, когато са изследвали и коментирали Корана и хадисите?

Не са били, това е очевидно. И това влияние е неизбежно и всепроникващо. Особено при мюсулманските теокрации.

Та за каква безпристрастност, научна съвест и истинност можем да говорим? Можем, но си е химера, непостижима.

2. Щом чуя за научни методи, приложени към религията, преставам да чета. Щото е нонсенс, толкова са несъвместими.

В този аспект и Харун Яхя си е стил Ню ейдж...

-----

Е, толкова от мен, пожелавам успех във Вярата! Аллах Акбар!

Аллах Акбар! ------------------------------------------------------------------------------------------------------–-- Точно така. Колкото и клиширано да звучи "Историята се пише от победителите". Ислямът няма как да е изключение. Харун Яха прави същото, което и много други знайни и незнайни бойци на духовния и религиозен фронт. Тъй като съвременната научна парадигма не е докрай изкристализирала, променя доста често и е слабо позната на масовата аудитория е лесно да се правят всякакви наукообразни манипулации. Мотивацията, разбира се, е най-благородна - да се защити правата вяра, както и да се нарича тя.

Редактирано 15 септември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

-----------

1. Историята /аз съм професионален историк/ НЕ Е ИСТИНАТА за миналото.

Тя е само НАШАТА ПРЕДСТАВА за това минало.

Точно така.Много коректен изказ.

И тази представа непрекъснато се променя, често конюнктурно.

Това е хем вярно, хем невярно.

Не мога да си представя коя конюнктура би променила представата ми за датата на подписване на капитулацията на Германия.Може да бъде променена представата ми за историческата стойност на това събитие.Но датата си остава 9.5.1945.

Ха сега ни кажи, всички мюслемански учени богослови били ли са независими от политическата, религиозната и икономическа власт на страните си, когато са изследвали и коментирали Корана и хадисите?

Не са били, това е очевидно. И това влияние е неизбежно и всепроникващо. Особено при мюсулманските теокрации.

Да.Съгласен съм.Не всички богослови са били независими , когато са коментирали Курана и Хадисите.

Вчера научавам, че Саудитска Арабия сключва оръжейна сделка за 60 млрд със САЩ.

А не бяха ли СА атентаторите от 11.9.2001 и защо САЩ ги въоръжава, а не бяха ли САЩ враговете на Аллах и защо СА ги подхранва.Ето това е долна измекярщина.Чета сайта на Комисията за Ислямски Научни Изследвания и там не виждам фатуа за несъпричастие към делата на неверниците по отношение на тази сделка.

Странно как може да има 60 млрд за танкове, а това е огромна сума която би решила проблемите на бедстващото в момента население на Пакистан. И после може да видиш как правителствен чиновник възкликва -" О Яхий"(о братко) с квото можеш ще помогнем на Пакистан. Но повечко ще е съчуствието, моралната подкрепа.

Ще видиш речи за братсвото, за задълженията според шарията към братята ти.Стилът е изтънчен рафиниран подбран.Идея нямаш колко е богат арабският език

Какви братя са тия в името на Аллах.

Но тук става дума че са коментирали именно един и същи текст на Курана, а не говорим за начина на интерпретация на текста.

Аз и ти може да имаме различно мнение за даден текст.От това не следва че текста е различен.

Та за каква безпристрастност, научна съвест и истинност можем да говорим? Можем, но си е химера, непостижима.

2. Щом чуя за научни методи, приложени към религията, преставам да чета. Щото е нонсенс, толкова са несъвместими.

Да, но точно за избягване на подобна аргументация посочих и акад.Крачковски, който няма как да бъде обвинен в пристрастие към исляма, но е всепризнат арабист с огромен авторитет,историк и автор над 400 труда и публикации.А що се отнася до обучението по история, то и в нашите университети Крачковски е основен автор при изучаване хода на историята свързана с исляма и арабската цивилизация.Извинявам се, че точно на теб говоря за Крачковски, но останалите едва ли са така детайлн запознати с

А знаем, той има собствен превод на Курана, а да разказваме как Крачковски не знаел, че това не е автентичният текст, ами компилация създадена много по-късно е като да твърдим че Германия е капитулирала на девети септември.Нещо, което може да е интересно за аудиторията е че превода на Теофанов следва модела на превод на Крачковски.Именно Крачковски нарича текста "корана на Осман", заради историческата роля на Усман в събирането текста.

Мисля, че ти като професионален историк всъщност изразяваш мнение сходно с моето.Да повторя: Не споря тук за начин на интерпретация, а за текста в/у който се изграждат тези интерпретации.

И твърдя, че именно тъй както е потвърдена датата 9.5.45 така е потвърдено че текста на Курана в/у който се обляга исляма в своето развитие е същият в най-лошият случай от времето на Усман и до ден днешен.За никаква много по-късна компилация не може да става дума.

Защо тази нова компилация не личи в полемичните трудове от онова време.Как тъй, никой не забеляза в течение на вековете, че става дума за различен текст.

Как така в продължение на векове се цитира един и същ текст и това се доказва с писмени източници, а сега на някой му хрумва някаква простотия и изведнъж трябва да пренебрегнем фактите, само защото така допада някому.

Необходима е все пак малко по-сериозна аргументация.

Но за да избегнем излишна полемика в тази посока, който иска нека смята че пиша вицове.

Няма смисъл, ще си карам по мойто.

Редактирано 15 септември 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Не мога да си представя коя конюнктура би променила представата ми за датата на подписване на капитулацията на Германия.Може да бъде променена представата ми за историческата стойност на това събитие.Но датата си остава 9.5.1945.

Ами, аз бях написал цял пост по този въпрос, в който казах приблизително следното: дори да приемем, че Корана не е бил редактиран и е напълно автентичен (което мен ме съмнява, но все пак го допускам), то няма единодушие относно интерпретирането му. Затова не мога да приема, когато някой твърди, че именно неговото направление в исляма е вярното, а всички останали са ереси.