Само да допълня за т.нар. Среден път в будизма. Горе изяснихме какво е значението му във връзка с медитацията. По отношение на поведението това е неизпадането в крайностите на аскетизма и хедонизма. В чисто философски план това неизпадането в крайностите на екзистенциализма (астива = съществуване) и нихилизма (настива = несъществуване) като тук двата последни термина имат различно значение от това, което имат в западната философия. Първото означава вярата в съществуването на някаква постоянна, необусловена същност (Атман/Брахман), а второто е представата на вулгарния материализъм, който приема инихилиране/изчезване на континиума на съзнанието при смъртта.

 

А би обяснил кое мислене е правилно и кое не? На каква база се определя правилното и неправилното мислене?

В Каччаянагота-сутра Буда обяснява какво е правилен възглед, според него, което е свързано и с написаното по-горе. Ето думите му:

 

"За този свят, Каччаяна, има нагласи към възгледа: съществуване и не-съществуване. Понятието за не-съществуване не се появява за онзи, който възприема възникването с истинска мъдрост. За онзи, който възприема така изчезването, понятието съществуване  не се появява.

Хората в по-голямата си част, Каччаяна, са зависими от привързване, вкопчване и наклонност. И този, който не следва това привързване и вкопчване, тази зависимост на ума, тази наклонност и нагласа, този, който не се придържа и прилепва към възгледа: "Това е моят Аз", а мисли: "страданието, което е възникващо, възниква; страданието, което е изчезващо, изчезва", е несмутим човек, свободен от съмнения. Следователно, неговото познание не е зависимо. Това Каччаяна е "правилен възглед". "Всичко съществува" - това, Каччаяна, е едната крайност. "Нищо не съществува"- това, Каччаяна, е другата крайност. Без да навлиза,  която и да е крайност, Татхагата те учи на Средния път."

_______________________

Да опитам ли да го обясня по-простичко или и така е ясно?

Редактирано 9 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Само да допълня за т.нар. Среден път в будизма. Горе изяснихме какво е значението му във връзка с медитацията. По отношение на поведението това е неизпадането в крайностите на аскетизма и хедонизма. В чисто философски план това неизпадането в крайностите на екзистенциализма (астива = съществуване) и нихилизма (настива = несъществуване) като тук двата последни термина имат различно значение от това, което имат в западната философия. Първото означава вярата в съществуването на някаква постоянна, необусловена същност (Атман/Брахман), а второто е представата на вулгарния материализъм, който приема инихилиране/изчезване на континиума на съзнанието при смъртта.

 

В Каччаянагота-сутра Буда обяснява какво е правилен възглед, според него, което е свързано и с написаното по-горе. Ето думите му:

 

"За този свят, Каччаяна, има нагласи към възгледа: съществуване и не-съществуване. Понятието за не-съществуване не се появява за онзи, който възприема възникването с истинска мъдрост. За онзи, който възприема така изчезването, понятието съществуване  не се появява.

Хората в по-голямата си част, Каччаяна, са зависими от привързване, вкопчване и наклонност. И този, който не следва това привързване и вкопчване, тази зависимост на ума, тази наклонност и нагласа, този, който не се придържа и прилепва към възгледа: "Това е моят Аз", а мисли: "страданието, което е възникващо, възниква; страданието, което е изчезващо, изчезва", е несмутим човек, свободен от съмнения. Следователно, неговото познание не е зависимо. Това Каччаяна е "правилен възглед". "Всичко съществува" - това, Каччаяна, е едната крайност. "Нищо не съществува"- това, Каччаяна, е другата крайност. Без да навлиза,  която и да е крайност, Татхагата те учи на Средния път."

_______________________

Да опитам ли да го обясня по-простичко или и така е ясно?

Ами опитай ! Със свои думи и пример от живота ! Както аз направих това по-горе обяснявайки "Средния път".....

Иначе си е папагалене както и да го погледнеш и никак не показва разбиране...

А би обяснил кое мислене е правилно и кое не? На каква база се определя правилното и неправилното мислене?

Навярно ще се съгласиш , че "правилно" означава "според правилата" !

А правило е това което прави нещата такива каквито са те .

Тогава следва пост от друга тема в която и ти си взела активно участие :

 

"...По въпроса що е това наука , пише го в "буквара" , ама дали има кой да го прочете и осмисли ! А то е :

"За да бъде една теория научна , т.е. съответстваща с действителността , е необходимо тя да израсте и се развие въз основа на начина на съществуване на даденото нещо и законите на неговото изменение и развитие".

 

Примерно казваното от мен и на други места :

"И човек създаде Бог по свой образ и подобие , за да му служи в собствена изгода !" - тук категорията "Бог"придобива своята научна форма , защото е посочен начинът му на съществуване и законите на неговото изменение и развитие...... 

В която и да е религия не се наблюдава нищо подобно по отношение на "Бог" - виси си някъде там в нищото и от къде се е взел той самия , никой и нищо не може да каже.....разчитайки на сляпа вяра и внушения .....  ..."

 

Ама през едното влязло , през другото излязло , без да остави видими следи ! 

Какъв е смисълът тогава?

Редактирано 9 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Само да допълня за т.нар. Среден път в будизма. Горе изяснихме какво е значението му във връзка с медитацията. По отношение на поведението това е неизпадането в крайностите на аскетизма и хедонизма. В чисто философски план това неизпадането в крайностите на екзистенциализма (астива = съществуване) и нихилизма (настива = несъществуване) като тук двата последни термина имат различно значение от това, което имат в западната философия. Първото означава вярата в съществуването на някаква постоянна, необусловена същност (Атман/Брахман), а второто е представата на вулгарния материализъм, който приема инихилиране/изчезване на континиума на съзнанието при смъртта.

 

В Каччаянагота-сутра Буда обяснява какво е правилен възглед, според него, което е свързано и с написаното по-горе. Ето думите му:

 

"За този свят, Каччаяна, има нагласи към възгледа: съществуване и не-съществуване. Понятието за не-съществуване не се появява за онзи, който възприема възникването с истинска мъдрост. За онзи, който възприема така изчезването, понятието съществуване  не се появява.

Хората в по-голямата си част, Каччаяна, са зависими от привързване, вкопчване и наклонност. И този, който не следва това привързване и вкопчване, тази зависимост на ума, тази наклонност и нагласа, този, който не се придържа и прилепва към възгледа: "Това е моят Аз", а мисли: "страданието, което е възникващо, възниква; страданието, което е изчезващо, изчезва", е несмутим човек, свободен от съмнения. Следователно, неговото познание не е зависимо. Това Каччаяна е "правилен възглед". "Всичко съществува" - това, Каччаяна, е едната крайност. "Нищо не съществува"- това, Каччаяна, е другата крайност. Без да навлиза,  която и да е крайност, Татхагата те учи на Средния път."

_______________________

Да опитам ли да го обясня по-простичко или и така е ясно?

На мен ми е пределно ясно. Ако на някой не му е ясно - можеш да му го разясниш по-простичко.

 

Навярно ще се съгласиш , че "правилно" означава "според правилата" !

 

Според кои правила? Къде ги пише тези правила по които трябва да живеем?

За едни правилата са в Библията, за други - в Корана, за трети в Коституцията, за четвърти в Пали Канона, за пети във Ведите...

Ти за кои правила по-точно говориш?

Ами опитай ! Със свои думи и пример от живота ! Както аз направих това по-горе обяснявайки "Средния път".....

"Средният път", както посочих, е термин, който се отнася до будистката философия. Инак, разбира се, човек може да влага и някакво друго значение в този термин, както влагаш ти и Хайди. Имам предвид "средния пръст".

–––––––––––––––––––––––––––

Ами що искаш пример от живота, нека е така. Значи трябва да поясним какво означават понятията "зависимо възникване"/"обусловено съществуване" и "пустота". Да вземем за пример един автомобил. Какво представлява автомобила? Има ли някаква перманентна, независимо съществуваща същност? Автомобилът е сбор от различни части - шаси, купе, двигател, седалки, волан и т.н. Нито една от тези части сама по себе си не е автомобила. Воланът не е автомобила. Моторът не е автомобила. Шасито и купето не са автомобила и т.н. От друга страна, има ли някакъв автомобил, който да същесвува независимо и отделно от всички тези части? Очевидно е, че няма такъв трансцендентален автомобил, който да съществува по такъв необусловен начин.

––––––––––––––––––––––––––––

Следователно, автомобилът е просто етикет, който поставяме на тази съвкупност. В този смисъл автомобилът е пуст/празен или лишен от присъщо, независимо съществуване. Той е зависим, обусловен феномен. Затова не можем да кажем, че автомобилът съществува като нещо неизмено и необусловено, но не можем да кажем и че изобщо не съществува. Правилният възглед е, че автомобилът съществува на относително, конвенционално ниво, но на абсолютно, крайно ниво не съществува. Така се избягва изпадането в крайностите на съществуване/етернализъм и не-съществуване/нихилизъм. Това една от най-специфичните характерни черти на будисткия възглед и философия.

––––––––––––––––––––––––––––

Този тип анализ може да се приложи към всяко явление. Напр. към тялото или съзнанието. Що се отнася до съзнанието, то накратко става дума за следното. Според едната представа в съзнанието има някаква постоянна, неизменна, безсмъртна същност, трансцендентален Аз, душа, Атман или нещо такова. Това е едната крайност, тази на етернализма. Според другата крайност, тази на нихилизма/вулгарния материализъм, такава същност няма и при смъртта на физическото тяло съзнанието угасва като пламъка на свещ. Според будисткото разбиране, обаче, двете представи са еднакво погрешни. Всъщност съзнанието представлява поток (континиум) от изключително кратки моменти на осъзнаване/възприятие, при което всеки един такъв момент възниква на основата на предходния. Затова от една страна, не може да се говори за постоянна душа, но от друга, не може да се говори и за прекратяване на потока на съзнанието.

Редактирано 9 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

"Средният път", както посочих, е термин, който се отнася до будистката философия. Инак, разбира се, човек може да влага и някакво друго значение в този термин, както влагаш ти и Хайди. Имам предвид "средния пръст".

–––––––––––––––––––––––––––

Ами що искаш пример от живота, нека е така. Значи трябва да поясним какво означават понятията "зависимо възникване"/"обусловено съществуване" и "пустота". Да вземем за пример един автомобил. Какво представлява автомобила? Има ли някаква перманентна, независимо съществуваща същност? Автомобилът е сбор от различни части - шаси, купе, двигател, седалки, волан и т.н. Нито една от тези части сама по себе си не е автомобила. Воланът не е автомобила. Моторът не е автомобила. Шасито и купето не са автомобила и т.н. От друга страна, има ли някакъв автомобил, който да същесвува независимо и отделно от всички тези части? Очевидно е, че няма такъв трансцендентален автомобил, който да съществува по такъв необусловен начин.

––––––––––––––––––––––––––––

Следователно, автомобилът е просто етикет, който поставяме на тази съвкупност. В този смисъл автомобилът е пуст/празен или лишен от присъщо, независимо съществуване. Той е зависим, обусловен феномен. Затова не можем да кажем, че автомобилът съществува като нещо неизмено и необусловено, но не можем да кажем и че изобщо не съществува. Правилният възглед е, че автомобилът съществува на относително, конвенционално ниво, но на абсолютно, крайно ниво не съществува. Така се избягва изпадането в крайностите на съществуване/етернализъм и не-съществуване/нихилизъм. Това една от най-специфичните характерни черти на будисткия възглед и философия.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Този тип анализ може да се приложи към всяко явление. Напр. към тялото или съзнанието. Що се отнася до съзнанието, то накратко става дума за следното. Според едната представа в съзнанието има някаква постоянна, неизменна, безсмъртна същност, трансцендентален Аз, душа, Атман или нещо такова. Това е едната крайност, тази на етернализма. Според другата крайност, тази на нихилизма/вулгарния материализъм, такава същност няма и при смъртта на физическото тяло съзнанието угасва като пламъка на свещ. Според будисткото разбиране, обаче, двете представи са еднакво погрешни. Всъщност съзнанието представлява поток (континиум) от изключително кратки моменти на осъзнаване/възприятие, при което всеки един такъв момент възниква на основата на предходния. Затова от една страна, не може да се говори за постоянна душа, но от друга, не може да се говори и за прекратяване на потока на съзнанието.

Казаното от тебе в частност (!) е така , НО то е така САМО за това което се случва в твоята (на човеците) глава , а не изобщо !

Иначе , старият автомобоил пред дома ми си съществува като такъв , седи си там и бавно но сигурно ръждясва съвсем не конвенционално , и никак не го виждам като етикет.....и ми създава главоболия съвсем реално , какво да го правя...

Това кой знае защо ме навежда на мисълта , че угасне ли тялото - угасва и съзнанието , колкото и да не ни се иска това - така както изчезва магнитното поле когато спре тока в електродвигатела , а не се приобщава към магнитното поле на земята да кажем , пък после и да се върне...

Така , че нека да не ограничаваме нещата до желаното , исканото (средния пръст) , а започнем да виждаме и се съобразяваме със съществуващото , реалното (всичките пръсти на ръката).

Защото не виждам с какво са по-малко важни останалите четри пръста от избрания от Буда среден пръст....

Редактирано 9 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Колега, нали ти казах, че философията не ти се отдава много-много. Ма, то май не е само философията. За Закона за запазване на енергията чувал ли си? Според него енергията преминава от една форма в друга, но нито изчезва, нито възниква. Това е открито от Майер, Джаул, Хелмхолц и други още през 19 в

а започнем да виждаме и се съобразяваме със съществуващото , реалното (всичките пръсти на ръката).

Ми, по-горе обясних достатъчно ясно защо това, което виждаш и оценяваш като реално е такова само на относително ниво, т.е. на нивото на консенсусната реалност, но не е такова на крайно ниво или от гледна точка на абсолютната истина. Това, че не разбра не ме учудва, но вината в случая не моя.

 

 

 

Редактирано 9 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Колега, нали ти казах, че философията не ти се отдава много-много. Ма, то май не е само философията. За Закона за запазване на енергията чувал ли си? Според него енергията преминава от една форма в друга, но нито изчезва, нито възниква. Това е открито от Майер, Джаул, Хелмхолц и други още през 19 в

Ми, по-горе обясних достатъчно ясно защо това, което виждаш и оценяваш като реално е такова само на относително ниво, т.е. на нивото на консенсусната реалност, но не е такова на крайно ниво или от гледна точка на абсолютната истина. Това, че не разбра не ме учудва, но вината в случая не моя.

 

 

 

 

А ти случайно да си чувал за разсейването на енергията , особено ако тази енергия е пренебрежимо малка ?

И какво правим тогава със останалите 4 пръста ?

Тъкмо за това можем да кажем , че решението на Буда е относително много повече невярно от колкото вярно , реализирайки едва 20% от възможностите в този случай , говорейки за относителност !

 

П.П.Продължавай да вярваш щастливо , че твоята оценка за мен живо ме интересува !

А ако изобщо влизам тук с тебе в някакъв контакт , то е за да предпазя останалита от твоите мисли , чрез мислене , а не сляпо да вярват на всичко изпапагалено от тебе.

Редактирано 9 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

цитат by_chechi

Така , че нека да не ограничаваме нещата до желаното , исканото (средния пръст) , а започнем да виждаме и се съобразяваме със съществуващото , реалното (всичките пръсти на ръката).

Защото не виждам с какво са по-малко важни останалите четри пръста от избрания от Буда среден пръст....

 

Буда никъде не говори за среден пръст, а за Среден Път.

Средният път, това е Пътят на хармонията и баланса.

Но ти явно не вникваш в казаното, а слушаш само собствените си мисли.
 

Редактирано 9 септември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

А ти случайно да си чувал за разсейването на енергията ?

И какво общо има дисипацията? Няма никакво противоречие, защото в случая говорим за континиум/поток от моменти, т.е. за затворена система. Но като цяло тези аналогии не са подходящи.

––––––––––––––––––––––––––––––

Виж сега, драги Чеци, нямам намерение да те убеждавам в нещо. Питаш - отговарям. Непрекъснатостта (инвариантността) на потока на съзнанието се доказва по два основни начина. По пътя на съждението (посредством логиката), което е възможно, ако се приемат някои предварителни предпоставки, както е и във всяка научна аксиоматика. По-убедителен, обаче, е емпиричния опит, който човек може да получи чрез различни методи. Това, което е най-достъпно за обикновен човек е регресивната хипноза направена от квалифициран хипнотерапевт. Такива има малко. У нас имаше един, но замина за Мексико. Тъй или иначе, за мен тези неща не будят никакво съмнение и нямам никаква необходимост да ти доказвам нещо.

Редактирано 9 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

И какво общо има дисипацията? Няма никакво противоречие, защото в случая говорим за континиум/поток от моменти, т.е. за затворена система. Но като цяло тези аналогии не са подходящи.

––––––––––––––––––––––––––––––

Виж сега, драги Чеци, нямам намерение да те убеждавам в нещо. Питаш - отговарям. Непрекъснатостта (инвариантността) на потока на съзнанието се доказва по два основни начина. По пътя на съждението (посредством логиката), което е възможно, ако се приемат някои предварителни предпоставки, както е и във всяка научна аксиоматика. По-убедителен, обаче, е емпиричния опит, който човек може да получи чрез различни методи. Това, което е най-достъпно за обикновен човек е регресивната хипноза направена от квалифициран хипнотерапевт. Такива има малко. У нас имаше един, но замина за Мексико. Тъй или иначе, за мен тези неща не будят никакво съмнение и нямам никаква необходимост да ти доказвам нещо.

По възприетия от тебе начин на мислене и действие ти изобщо няма как да го докажеш защото няма как да го обхванеш в своето мислене.По този начин то стои вън от тебе , намира се отвъд твоето знание и за твоето мислене представлява незнание. Тъкмо за това няма и как да го осъзнаеш..

Следват твои думи :

"....Ми, по-горе обясних достатъчно ясно защо това, което виждаш и оценяваш като реално ...."

Това само ясно доказва колко ти е неясно това което аз виждам и оценявам....

....с нова опаковка за вас :   

http://vbox7.com/play:49957b9e6c

Редактирано 9 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

По възприетия от тебе начин на мислене и действие ти изобщо няма как да го докажеш защото няма как да го обхванеш в своето мислене.

Мани. Нямам и намерение да доказвам нещо, както казах. Работата е проста. Имаме две основни хипотези. Едната е, че съзнанието възниква като еволют или епифеномен на материята, т.е. бива произведено от невронната система на мозъка и угасва при смъртта. Това е хипотеза, защото не може да се докаже по емпиричен път. Втората е тази, която описах по-горе и която може да се установи емпирично чрез регресивна хипноза, припомняне и други.

–––––––––––––––––––––––––

Докато, обаче, човек няма такъв емпиричен опит или преживяване, то коя от двете хипотези ще предпочете е просто въпрос на метафизичен избор. Аз нямам претенции към твоя избор, т.е. нямам намерение да те убеждавам, че е погрешен.

Редактирано 9 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Мани. Нямам и намерение да доказвам нещо, както казах. Работата е проста. Имаме две основни хипотези. Едната е, че съзнанието възниква като еволют или епифеномен на материята, т.е. бива произведено от невронната система на мозъка и угасва при смъртта. Това е хипотеза, защото не може да се докаже по емпиричен път. Втората е тази, която описах по-горе и която може да се установи емпирично чрез регресивна хипноза, припомняне и други.

–––––––––––––––––––––––––

Докато, обаче, човек няма такъв емпиричен опит или преживяване, то коя от двете хипотези ще предпочете е просто въпрос на метафизичен избор. Аз нямам претенции към твоя избор, т.е. нямам намерение да те убеждавам, че е погрешен.

Малейййй! Ти остави другото ами се и харесва.....

 Бъди сигурен , че го правят от суетност , от стремеж към оригиналност да бъдат интересни , до колкото подозирам че при теб случаят е друг....

Ми вземи с твоя негрешен избор си резни гърлото (ама малко , но непоправимо ! ) и тогава ще имаш време да видиш и  другите около тебе , емпиричното доказателството за едната или другата хипотеза , теория или каквото е там друго.....пък и емпиричен опит ще придобиеш , и преживяване без да правиш какъвто и да е метафизичен избор. Избор съвсем физичен в същност  Пък тогава ще видиш и регресивна хипноза , и припомняне , и други произтичащи от тях измислици......

Пък после се и върни да ни кажеш на нас непросветените , че да не тънем в мрака на невежеството ......

Ако изобщо се случи , ти ще си първият върнал се от "там" !

Или сега ще ми кажеш , че като си мисля примерно за Ченгиз Хан , в същност самият той се е върнал от там ?!!!

Някой не е адекватен , но това не съм аз !

Редактирано 9 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Някой не е адекватен , но това не съм аз !

Е, човек, както се казва вижда сламката в окото на другия, но не и гредата в своето. Между другото, за адекватността например говори честотата на използваните емотки в рамките на един пост.

Е, човек, както се казва вижда сламката в окото на другия, но не и гредата в своето. Между другото, за адекватността например говори честотата на използваните емотки в рамките на един пост.

Ами ти просто не ми оставяш друг избор освен емотиконите -  емоцийте изпреварват думите ! Толкова си ми объркан !

Толкова си ми объркан !

Чувството е взаимно.

Как искате в този форум да коментира поне един ерудит, когато подзаглавието на раздела е сбъркано? К'во общо има с философията алхимическият термин "философски камък" ? Някой от вас прави ли разлика м/у алхимия и философия изобщо? Мъка, мъка...

П.П. Вдигнете малко нивото, ако искате да се включват и действително компетентни индивиди.

Редактирано 15 септември 201312 г. от Йоло Денев (преглед на промените)

Как искате в този форум да коментира поне един ерудит, когато подзаглавието на раздела е сбъркано? К'во общо има с философията алхимическият термин "философски камък" ? Някой от вас прави ли разлика м/у алхимия и философия изобщо? Мъка, мъка...

П.П. Вдигнете малко нивото, ако искате да се включват и действително компетентни индивиди.

Компетентни по какво?

Философията е много обширно понятие.

 А който иска да обсъжда темата, нека сам вдигне нивото на форума, като докаже своята компетентност.

Не знам с какво, на тези които имат претенции за компетентност, могат да пречат останалите участници.

Редактирано 15 септември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Кой каквото си мисли, че е философия – това е философия.

 

Така е според моята лична философия.