Многократните опити, които съм правил в този раздел, заедно със Сис, Готик и някои други колеги, да дам поне основна представа за това какво е философията, какъв е нейния предмет, какво представлява философския дискурс и други такива, засега не са дали кой знае какъв резултат. Най-пресният пример е темата, която вчера пусна Слънчевка... Ще ми се накратко и съвсем обощено да разкажа за пътя на Западната философия, за това откъде е тръгнала и докъде е стигнала. Може би, това ще внесе някаква яснота.

–––––––––––––––––––––––––––

 

 

Взимам повод от горните думи на колегата, за да поясня някои неща.

 

От към 6 в.пр.н.е. до края на 16 в. западната философия има два основни клона: етическо ръководене на човешкия живот, т.е. търсене отговор на въпроса "Как да живеем по-добре?" и познание на природата. Към средата на 17 в, обаче, тя напълно спира да се занимава с първия клон и го предава изцяло в ръцете на религията. С изследването на втория клон се захваща науката. Така единствен предмет на философията остава метафизиката, т.е. онова, което е отвъд природата или видимия свят.

––––––––––––––––––––––––––––

В ранния период на развитие на древногръцката философия теоретичното знание няма приоритет. От фрагментите запазени от произведенията на Хераклит, да речем, се разбира, че не е достатъчно да си учен, за да си мъдър. Учеността е по-скоро необходимо, но недостатъчно условие за постигането на мъдрост. Тъй че основната цел на философите от онази епоха е да водят почтен живот и задълбочавайки своите знания да постигнат мъдрост, която да има донесе душевна хармония, мир, щастие и спасение. Затова и личния пример, който е давал философът по онова време е бил толкова важен за това как ще бъде оценен от другите - примерите, които дават Сократ и много други. С други думи, по онова време философията не е била научна дисциплина, нито е имала претенция да е върховна наука, която да е основа на всички други. По-скоро целта и е да предизвика цялостна метаморфоза или трансформация в начина на живот.

–––––––––––––––––––––––––––––

Това не значи, че теротичното знание (епистемата) е била пренебрегвана. Като се почне от Сократ, Платон и Аристотел през 4-5 в. пр. н.е. , теорията се разглежда като интелектуална опора на мъдростта. С други думи, теоретичното знание се легитимира като метод, който води до мъдростта. Така се установява връзка между интелектуалното съзерцание на истината и постигането на щастие/мъдрост. Между другото, става въпрос за интелектуално, а не мистично съзерцание. Това е първоначалното значение на думата "теория", която при Платон напр. означава "непосредствено възприемане" на истината, също както и картезианската "интуиция" напр., която идва от лат. intueri, т.е. "виждам". Тази линия бива продължена от стоиците и епикурейците и завършва в края на 17 в с Етиката на Спиноза, след който бива изоставен Сократовия въпрос: "Как следва да живея?"

––––––––––––––––––––––––––––––

Оттогава насам философията постепено се редуцира до теоретично упражнение като се отказва от изследването на природата, с което се захваща науката, както писах в началото. Така философията до голяма степен се изпразва от своя обект, както пише Кант в Критика на чистия разум и ролята, която е имала първоначално. Може да се твърди дори, че философията в известен смисъл се самоунищожава в резултат на своя успех, а имено да постави началото на различните природни и социални науки

–––––––––––––––––––––––––––––––

Що се отнася до търсенето на мъдрост, което другия клон на философията (виж началото), то през 18 в тук нещата се изместват от терена на търсенето на индивидуална мъдрост към политическия терен. С други думи, постигането на справедливост и щастие се превръщат в колективно занимание или се редуцират до умението да се организира спаведливо общество, което да донесе щастие на своите членове. Така целият етичен клон на философията през 19 в попада в капана на политическите утопии, които искат да преобразуват обществото чрез социална, политическа и културна Революция. Вече няма индивидуална етика и индивидуална мъдрост. Личният морал се свежда до съучастието в колективния морал. Това го има и при нацизма, и при фашизма, и при комунизма. Този тип утопии не се основават върху развиване на човешките качества и затова идеалите за равенство и справедливост бързо се изоставят от тези, които дойдат на власт. Извратената логика на тези утопии е тласната до крайност от Пол Пот в Камбоджа: за да с създаде новия човек, човекът на бъдещето, то трябва да се унищожи миналото и да се започне на чисто. Това може да се осъществи само чрез унищожаването на всички хора, които са живи към момента и чиито съзнания са покварени в една или друга степен от миналото.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Провалът на всички тези социални утопии през 20 в е не просто провал на западната философия, а провал на западната цивилизация в ненаучната сфера.

Провалът на указаните "философий" и на философията разглеждана в частност , се състои именно в това , че всяка от тях се разглежда като сама за себе си .

Казано по друг начин ограничен сам в себе си начин на мислене и действие , отделен от другите възможни такива .

В същност философията като наука изобщо , обобщава в себе си целокупното знание на човечеството , намирайки и обяснявайки нещата , явленията и процесите както по отделно всяко нещо само за себе си , така и тяхното цялостно и едновременно съществуване и законите на тяхното изменение и развитие .

Другото е отделни научни , по някога не до там научни , а по някога и откровенно ненаучни , частни изследвания и модели.

В това пък се изразява грешката , обявявайки всяко такова частно изследване , за общо и единно знание , без оглед на другите такива.

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

В същност философията като наука изобщо , обобщава в себе си целокупното знание на човечеството , намирайки и обяснявайки нещата , явленията и процесите както по отделно всяко нещо само за себе си , така и тяхното цялостно и едновременно съществуване и законите на тяхното изменение и развитие

Toва, според диалектическия материализъм, който също като Хегеловия идеализъм искаше да бъде philosophia perennis, т.е. вечна и универсална философия, която веднъж завинаги и окончателно да разреши "вечните и последни въпроси". Този и подобните на него проекти напълно се провалиха и никой, който познава съвременото развитие на западната философия не гледа на тях сериозно.

Редактирано 8 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Провалът на всички тези социални утопии през 20 в е не просто провал на западната философия, а провал на западната цивилизация в ненаучната сфера.

Да, западната цивилизация се е развивала материално, а източната - духовно.

Да, западната цивилизация се е развивала материално, а източната - духовно.

Бе, мани. И двете сега следват един и същ модел с малки изключения. Виж посланието не песничката, която пуснах в темата на Слънчевка. Западната цивилизация поквари всичко, което можа и резултатът е видим от това, което се случва по света и у нас в момента.

Редактирано 8 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Toва, според диалектическия материализъм, който също като Хегеловия идеализъм искаше да бъде philosophia perennis, т.е. вечна и универсална философия, която веднъж завинаги и окончателно да разреши "вечните и последни въпроси". Този и подобните на него проекти напълно се провалиха и никой, който познава съвременото развитие на западната философия не гледа на тях сериозно.

Същите "обосновани" , но обратни на твоите твърдения мога със същия успех да направя и аз до безкрайност!

И всичкото това няма никакво отношение към степента на тяхното съответствие с действителността - а това е критерият ! Т.е. до доказване на противното си остават празни приказки , по някога клевети и внушения (без допълнитерни епитети)....

Доказателство на изказаната теза са фактите произлизащи от даденото нещо , а не изсмукани от пръстите съображения и други подобни мисловни упражнения .

При всички мои твърдения съм се стремил да ги илюстрирам с примери от действителността (справка който и да е от моите постове).

Твоите примери къде са? Нищо повече от цитиране на чужди мисли (справка в който и да е от твоите постове)....при това "Този каза , онзи каза" не е доказателство , а сляпа вяра в авторитети (някои от тях със съмнителна стойност) , без при това да сме се постарали да ги разберем какво в същност са казали !

Дори имах тук из форумите случай в следствие на "печатна" грешка  -  четено-недочетено с оправданието , че било на руски...

Съвсем друг е въпросът ако някой не иска защото не му оттърва , или не може защото просто е до там....

Обобщено казано , правиш генерални заключения неподготвен !

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Същите "обосновани" , но обратни на твоите твърдения мога със същия успех да направя и аз до безкрайност!

И всичкото това няма никакво отношение към степента на тяхното съответствие с действителността - а това е критерият ! Т.е. до доказване на противното си остават празни приказки....

Доказателство на изказаната теза са фактите произлизащи от даденото нещо , а не изсмукани от пръстите съображения и други подобни мисловни упражнения .

При всички мои твърдения съм се стремил да ги илюстрирам с примери от действителността (справка който и да е от моите постове).

Твоите примери къде са? Нищо повече от цитиране на чужди мисли (справка в който и да е от твоите постове)....при това "Този каза , онзи каза" не е доказателство , а сляпа вяра в авторитети (някои от тях със съмнителна стойност) , без при това да сме се постарали да ги разберем какво в същност са казали !

Дори имах тук из форумите случай в следствие на "печатна" грешка  -  четено-недочетено с оправданието , че било на руски...

Съвсем друг е въпросът ако някой не иска защото не му оттърва , или не може защото просто е до там....

Не знам дали цитира повече чужди мисли или не, но поне него го разбирам по-добpe какво иска да каже, отколкото теб.

Или аз не те разбирам, или ти не можеш да се изразяваш ясно.

 

Мани. Не се мъчи. Философията не е за теб, защото ти я приемаш като някакво забавление в свободното време. Не познаваш значението на основните понятия. Употребяваш ги по напълно абсурден начин и дори като стилистика пишеш ужасно. Имаш някаква мисъл, но не успяваш да я изразиш. Сори, че ти го казвам.

–––––––––––––––––––––––––––––

Значи, ако ще ми възразяваш нещо конкретно го направи. Прави се така - цитираш ме и казваш с кое не си съгласен като се аргументираш. Пример: не съм съгласен с оценката ти за отстъплението на философията от етичната тематика, защото Сартр, да речем, изследва тези проблеми в своите произведения. Или нещо подобно.

Не знам дали цитира повече чужди мисли или не, но поне него го разбирам по-добpe какво иска да каже, отколкото теб.

Или аз не те разбирам, или ти не можеш да се изразяваш ясно.

Едно нещо колкото е по-ограничено , толкова е по-ясно ! На преден план излизат отделните детайли .

Колкото е по-обхватно , толкова е по неясно , размито , мъгливо , защото съдържа в себе си много повече възможности . Но за сметка на това съдържа в себе , на преден план излиза основната идея , смисъла на неговото съществуване !

За сравнение може да ти послужи гледането на голяма картина от близо (да кажем от 20 см - виждаш отделните детайли , смесването на боите , дори усещаш движението на четката на художника , но не виждаш цялата картина) и от далеч (да кажем от 3 метра - виждаш това което въобще е нарисувано , смисъла на картината , нейното духовно излъчване , но не виждаш отделните детайли)

Очевидно става , че имаш затруднения когато става дума за смисъла на нещата , когато отделните неща станат твърде много - отделните детайли се губят в множеството , а общото за тях отсъства - това Скепсис не може да ти го даде !........Примерно в случая с нашата картина си късогледа пък си си забравила очилата у дома (изобщо не целя обида под някаква форма , а създавам ситуация!) , няма как да видиш цялата картина от 3 метра или ако я виждаш то е неясно , размито  ......т.е. в мисловната ти дейност не остава нищо - детайлите са твърде далеч за да могат да бъдат видяни , а смисъла също поради липса на очила . Казано с други думи - нямаш необходимите условия за да разбираш. В този случай не разбираш !

За да се преодолее това ограничение е необходимо да се премине на по-общо качествено ниво на мислене . В случая с нашата картина , да се оттеглиш на по-голямо разстояние от детайлите .

Ако въпросът е "как" ? Отговорът е "труд за овладяване на философски знания в практиката" ! От само себе си не става .

 

Що се отнася до Скепсис - толкова може човекът....което нито е лошо , нито е добро ! Просто е това което е !

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Едно нещо колкото е по-ограничено , толкова е по-ясно ! На преден план излизат отделните детайли .

Колкото е по-обхватно , толкова е по неясно , размито , мъгливо , защото съдържа в себе си много повече възможности . Но за сметка на това съдържа в себе , на преден план излиза основната идея , смисъла на неговото съществуване !

За сравнение може да ти послужи гледането на голяма картина от близо (да кажем от 20 см - виждаш отделните детайли , смесването на боите , дори усещаш движението на четката на художника , но не виждаш цялата картина) и от далеч (да кажем от 3 метра - виждаш това което въобще е нарисувано , смисъла на картината , нейносто духовно излъчване , но не виждаш отделните детайли)

Очевидно става , че имаш затруднения когато става дума за смисъла на нещата , когато отделните неща станат твърде много - отделните детайли се губят в множеството , а общото за тях отсъства...примерно в случая с нашата картина си късогледа пък си си забравила очилата у дома ......т.е. в мисловната ти дейност не остава нищо , казано с други думи - не разбираш.

 

Що се отнася до Скепсис - толкова може човекът....което нито е лошо , нито е добро ! Просто е това което е !

Нещата казани по сложен и неразбираем начин, не означава, че са мъдри.

Мъдростта е ясна и бистра като планински извор.

 

 

Голямото съвършенство изглежда несъвършено,

и все пак не надживява полезността си.

Голямата пълнота изглежда празна,

и все пак не може да се изчерпи.

Голямата правота изглежда изкривена.

Големият ум изглежда глупав.

Голямото красноречие изглежда неловко.

.......

Мъдрецът е скромен и свит

За света той изглежда объркващо.

Хората го гледат и слушат.

Той се държи като малко дете.

........

Ето защо мъдрецът е остър, но не реже,

прицелен, без да пронизва,

прям е, но не без задръжки,

блестящ е, но не заслепява.

........

Добрият войник не е яростен.

Добрият боец не е гневен.

Добрият победител не е отмъстителен

Добрият работодател е скромен.

....

 

Надявам се, че няма нужда да казвам кой е автора на тези думи.

 

Редактирано 8 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

 

Съжалявам ! По по-обикновен и достъпен начин не умея ! Обикновеноста и достъпността също си има ограничения ! Това е моят начин.

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Съжалявам ! По по-обикновен и достъпен начин не умея ! Обикновеноста и достъпността също си има ограничения ! Това е моят начин.

Разбирам. Това си ти!

Но за да се разбираме, трябва да направим взаимни компромиси.

Разбирам. Това си ти!

Но за да се разбираме, трябва да направим взаимни компромиси.

Да направиш компромис означава да се бориш със следствията ! Това не води до решаване на конфликта , а води до отлагане във времето на неговото решаване ("Замазване" , подтискане и т.н.).Следствията се повтарят отново , възможно и под друга форма. Това е ценно само в случаите когато е жизнено необходимо да се печели време , но и това не може да продължава до безкрай . В последствие този начин на мислене и действие води до възникване на множество други , по някога вече нерешими конфликти и тогава нещата подлежат на саморазпадане...

За да се разбираме , това в същност означава да решаваме конфликти !

А решение на даден конфликт означава едновременно удовлетворяване на двете страни с еднакви , но противоположни интереси в този конфликт . Когато конфликта не може да бъде решен , той протича със зацикляне на конфликта до постигане на крайно решение , но това зацикляне в никакъв случай не трябва да се разбира като нерешаване на конфликта. Самото то трябва да подпомага това решение.

Как ? Това е една друга "страница" от философията....

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Да направиш компромис означава да се бориш със следствията ! Това не води до решаване на конфликта , а води до отлагане във времето на неговото решаване ("Замазване" , подтискане и т.н.).Следствията се повтарят отново , възможно и под друга форма. Това е ценно само в случаите когато е жизнено необходимо да се печели време , но и това не може да продължава до безкрай . В последствие този начин на мислене и действие води до възникване на множество други , по някога вече нерешими конфликти и тогава нещата подлежат на саморазпадане...

За да се разбираме , това в същност означава да решаваме конфликти !

А решение на даден конфликт означава едновременно удовлетворяване на двете страни с еднакви , но противоположни интереси в този конфликт . Когато конфликта не може да бъде решен , той протича със зацикляне на конфликта до постигане на крайно решение , но това зацикляне в никакъв случай не трябва да се разбира като нерешаване на конфликта. Самото то трябва да подпомага това решение.

Как ? Това е една друга "страница" от философията....

Няма нужда да се бориш с нищо. Просто намираш средния път...  

Надявам се, че няма нужда да казвам кой е автора на тези думи.

А, има. Да не мислиш, че сме някакви енциклопедични умове. Лао Дзъ, предполагам...

За сравнение може да ти послужи гледането на голяма картина от близо (да кажем от 20 см - виждаш отделните детайли , смесването на боите , дори усещаш движението на четката на художника , но не виждаш цялата картина) и от далеч (да кажем от 3 метра - виждаш това което въобще е нарисувано , смисъла на картината , нейното духовно излъчване , но не виждаш отделните детайли)

Колега, сега да не ми се обидиш, обаче, имам усещането, че си чел това повече по книжките, а не си го преживял. Значи, имал съм шанса да видя "Нощна стража", както и "Слънчогледите" на живо. И разбира се, другите неща изложени в Амстердам. Преживяването е абсолютно зашеметяващо дори за хора, които нямат никакво отношение към изобразителното изкуство. И никой, разбира се, не те допуска до платното, за да можеш да видиш нещата, които описваш.

Ако въпросът е "как" ? Отговорът е "труд за овладяване на философски знания в практиката" ! От само себе си не става .

Ми, положи го малко този труд, колега. Прочети Платон, Аристотел, Тома Аквински, Декарт, Паскал, Хегел, Маркс, Хусерл, Хайдегер или който друг ти допадне. Ориентирай се за какво става дума. Щото в момента пишеш просто някакви неразбрани и полу-грамотни неща.

Много пишеш за диалектика. Искаш ли да обсъдим сериозно тази тема в дискурса на Хегел и Маркс, за да се убедиш, че диалектиката ти е "тъмна Индия". Или си го знаеш? Но ако ще обсъждаме, то нека да е конкретно, а не просто празни приказки. Може да започнем с Диалектика на природата на Енгелс, където основните принципи са изяснени по достъпен начин.

Редактирано 8 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

А, има. Да не мислиш, че сме някакви енциклопедични умове. Лао Дзъ, предполагам...

Колега, сега да не ми се обидиш, обаче, имам усещането, че си чел това повече по книжките, а не си го преживял. Значи, имал съм шанса да видя "Нощна стража", както и "Слънчогледите" на живо. И разбира се, другите неща изложени в Амстердам. Преживяването е абсолютно зашеметяващо дори за хора, които нямат никакво отношение към изобразителното изкуство. И никой, разбира се, не те допуска до платното, за да можеш да видиш нещата, които описваш.

Ми, положи го малко този труд, колега. Прочети Платон, Аристотел, Тома Аквински, Декарт, Паскал, Хегел, Маркс, Хусерл, Хайдегер или който друг ти допадне. Ориентирай се за какво става дума. Щото в момента пишеш просто някакви неразбрани и полу-грамотни неща.

Много пишеш за диалектика. Искаш ли да обсъдим сериозно тази тема в дискурса на Хегел и Маркс, за да се убедиш, че диалектиката ти е "тъмна Индия". Или си го знаеш? Но ако ще обсъждаме, то нека да е конкретно, а не просто празни приказки. Може да започнем с Диалектика на природата на Енгелс, където основните принципи са изяснени по достъпен начин.

Чи кво речи? 

Май пак нищо !

Няма нужда да се бориш с нищо. Просто намираш средния път...  

Вероятно е да разбираш думичката борба като борба на тепиха....

Колкото до "средния път" , звучи ми като "средния пръст"...И по този начин на мислене и действие наистина ще го намериш , няма какво друго да се случи ! Ако вече си го пробвала - виж резултата ! Пък ако искаш може и за пример да ни го дадеш . Човек се учи от грешките (по някога) . Ако не си - знай какво те чака !... 

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Вероятно е да разбираш думичката борба като борба на тепиха....

Колкото до "средния път" , звучи ми като "средния пръст"...

Е, щом правиш такива асоциации...значи си много наясно с философията.

Няма нужда да се бориш с нищо. Просто намираш средния път...  

 

Ако опънеш прекалено струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да изкара звук.

Е, щом правиш такива асоциации...значи си много наясно с философията.

Очевидно е че ти не си на ясно щом го отделяш от контекста на казаното от тебе . Това също е често срещана грешка .....

Между другото не е асоциация (асоциацийте са си твои , друг е въпросът че мога да ги дирижирам !) , а илюстрация , израз за по-лесно смислово възприемане на нещата от такива като тебе дето им е трудно да намират смисъла на нещата. 

Зорлън ме караш да посочвам  до къде се простират границите на твоето мислене!

...Та ти каква асоциация си направи ? 

Защото моята илюстрация беше за избор на средния пръст на ръката - от петте възможни , избираме само единия?....

Останалите 4 какво ги правим ? Зарязваме ги - така ли?

Или сега и това трябва да обяснявам - какъв е смисълът на средния пръст.

Тук ще ви го разкрия за да не стават повече недоразумения ! Смисълът е , че в стремежа си да вземем най-голямото , пропускаме 4(!) пъти повече ! Това е позната практика във всяко отношение ! 

Хей ! Преди да пишете каквото и да е , първо помислете , че може да съм ви заложил всякакви пързалки ! Никак не е трудно за ограничените в мисленето си да се изпързалят ! Че отношението ви не е в твърде похвални форми !.....

Сега ще ви разкрия и един секрет , как да не се пързаляте по разни пързалки - достатъчно е да мислите правилно ! Вярно е , че за неподготвения правилното мислене е трудно (по някога и невъзможно) , но това е пътят на философията !

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ако опънеш прекалено струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да изкара звук.

Цяла сутра е посветена на този пример.

––––––––––––––––––––––––

Ученикът бил монах, който можел да свири на инструмент наречен ситар. Той медитирал редовно и усърдно, но без резултат. Накрая отишъл при Буда и попитал защо е така. Преразказвам с мой думи.

Буда казал: "Преди да станеш монах, още като живееше при родителите си, научи ли се да свириш на ситар?"

Момчето отговорило: "Да. Всъщност свирех доста добре".

Тогава Буда казал: "ОК. Ако натегнеш много силно струните или ги разхлабиш - ще звучи добре?"

 Момчето отговорило:"Не. Ако вложа много сила в затягането на струната, някакъв момент тя ще се скъса. Ако е прекалено хлабава, то няма да звучи добре. Затова трябва да е нещо по средата."

Буда казал: "По същият наичин, умът понякога е прекалено напрегнат, стегнат и фиксиран, а друг път - прекалено отпуснат и разсеян. Затова и нямаш преживяване. Умът ти трябва да е като струна на ситар - балансиран. И тогава, когато умът ти почива естествено в това състояние ще имаш преживяване и реализация."

Редактирано 8 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Няма нужда да се бориш с нищо. Просто намираш средния път...  

среден път ли

тва кат среден пръст звучи

среден път ли

тва кат среден пръст звучи

 

Колкото до "средния път" , звучи ми като "средния пръст"...

Лика-прилика сте си - кака Хайди и бай Чеци.

Викам и вас да ви сватосаме, щото едни и същи бръмбари ви бръмчат из главите.

Редактирано 8 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Лика-прилика сте си - кака Хайди и бай Чеци.

Викам и вас да ви сватосаме, щото едни и същи бръмбари ви бръмчат из главите.

В момента в който си отвориш устата за свои мисли , веднага се вижда че в твоята глава даже и бръмбари няма !

 

 

Сега ще ви разкрия и един секрет , как да не се пързаляте по разни пързалки - достатъчно е да мислите правилно ! Вярно е , че за неподготвения правилното мислене е трудно (по някога и невъзможно) , но това е пътят на философията !

А би обяснил кое мислене е правилно и кое не? На каква база се определя правилното и неправилното мислене?

Са ше ви обясня бе. Философия е тва, дето вие го казвате, ама никой не му дреме за него.Am i right? Am i? Did i win anything?

Са ше ви обясня бе. Философия е тва, дето вие го казвате, ама никой не му дреме за него.Am i right? Am i? Did i win anything?

Важното е, че на нас ни дреме.