Що е то философия и има ли почва в нашия форум и в нашия живот? Има две крайни мнения: някои очакват философията да даде окончателните отговори за живота, Вселената и всичко останало, а други са напълно безразлични към нея, защото я считат за абстрактно умуване, което е лишено както от предмет, така и от практическа полза. Някои считат, че понеже проблемите на битието и познанието засягат всеки, философията трябва да е проста и достъпна, а други, отблъснати от терминологичните и концептуалните трудности на онтологията и гносеологията, смятат, че философските занимания са безнадежна работа. За тези, които вярват в позитивната наука, проблемът е, че философията не стига до общовалидни резултати. Хората могат да спорят за природните закони и стъпка по стъпка да се доближават до някакво сравнително достоверно убеждение. Напр. спора между последователите на Птоломей и Коперник се е прекратил тогава, когато истината за Земята и Слънцето се изяснила. Има ли НЛО? Едни мислят, че има, други - че няма. Но ще дойде време, когато всички ще престанат „да мислят“ и ще се убедят, че НЛО има, или пък че няма. Философията за разлика от науката не е прогресиращ прроцес. В областта на медицината напр. ние сме надминали Авицена или Хипократ, но в областта на философията не можем да твърдим, че сме надраснали Шанкара или Платон. Чисто философските въпроси не могат да получат окончателно решение. Напр. аз считам, че битието и когитациите (възприятието, мисленето) са тъждествени, а am-am счита, че това не е така. Някои ще са съгласни с мен, а други с аm-am. Каква е тогава ролята на философията? Избързвайки, ще кажа, че философията предхожда всяка наука и я обосновава, а когато не успее в тази своя задача настъпва това, което Хусерл нарече "криза на европейските науки" (за това има отделна тема, в която първите два-три поста изясняват в какво се състои тази криза). –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Етимологически гръцката дума "философос" означава обичащ знанието (същността), за разлика от "софос", т. е. този, който знае или притежава знанието. Следователно, най-важното при философията е търсенето на истината чрез поставянето на въпроси, а не създаването на някаква догматична система от отговори. Защото всеки отговор на свой ред поражда нови въпроси. Затова К. Ясперс казва: "Философията означава: да бъдеш на път." Философията е подлагана на нападки не от днес. Критиките са от няколко страни: 1) Църковно-догматичното и закостеняло мислене отрича самостоятелната философска рефлексия, защото счита, че тя развращава душата като я отдалечава от бога. За този тип мислене философията трябва да е прислужница на теологията. Опасността е, че свободното мислене поставя под съмнение утвърдения уж от бога социален ред. 2) Политическият тоталитаризъм критикува философията за това, че само интерпретира света, а не го променя. Вулгарният марксизъм напр. считаше, че може да редуцира всеки философски възглед до класовите интереси, при което, обаче, оставаше неизяснено защо марксизмът трябва да е по-обективен от другите философски системи, сякаш е създаван от ангели, а не от хора, чието съзнание също е класово обусловено. За възраженията от страна на всекидневния човешки разсъдък и на позитивната наука споменах в началото. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Значи философията трябва да оправдае своето съществуване. Възможно ли е това? Всъщност не, защото тя не може да се обоснове чрез нещо, което е извън нейната сфера. От друга страна, обаче, дори и тези, които са враждебно настроени към философията не могат да избегнат философската рефлексия, когато се опитват да осмислят своята собствена езистенция и света, в който са ситуирани. Затова и толкова много учени като един Хокинг или Докинс напр., както и съвсем обикновени хора се опитват да философстват, макар и лаически. Следователно, философията се явява една необходимост, ако не за отделния човек, то за обществото. Тя се корени в архаичното, митическо мислене, но в систематична форма се появява преди 2500-3000 г. в Европа, Индия и Китай. Обикновено се счита, че тя има три първоизточника, които ще спомена накратко: 1) УДИВЛЕНИЕТО. Аристотел посочва, че "удивлението е това, което е подтикнало, хората към философстването: те са се чудили най-напред от странното, което им се е натрапвало, после постепенно са отишли по-нататък и са си задали въпроса за движението на Луната, Слънцето и звездите и за възникването на Вселената." На същото мнение е и Платон. Следователно, учудването е това, което ни кара да търсим знание и то не знание за постигането на някаква конкретна ежедневна цел или задоволяването на някаква нужда. Затова, можем да кажем, че философстването е като пробуждане от съня на всекидневните житейски необходимости. В един миг на кристална и болезнена яснота се питаме: кой съм аз, откъде идвам и накъде отивам, какво е моето място във Вселената... Обаче, мнозинството от хората се стремят да заглушат тези въпроси и се въвличат в безкрайна и често безплодна активност. 2) СЪМНЕНИЕТО. Рефлектирайки философски мога да удовлетворя моето удивление, но само отчасти и времено, защото след удовлетворението идва съмнението. От критическото съмнение в адекватността на моите знания израства всяка истинска филососфия. Хусерл го казва много точно: "Натуралистичното мислене, [така както то е прадставено] в живота и науката, незагрижено за трудностите пред възможността за познание, [е противоположно на] философското мислене, определено посредством отношението си към проблемите за възможността на познанието." Следователно, без радикално, методологическо съмненение няма истинско философстване, но повечето хора и особено религиозните фанатици предпочитат да пребивават в модуса на безпросветната сигурност в мнимата си правота. 3) ГРАНИЧНИТЕ СИТУАЦИИ. Учудването ни насочва към търсенето на знания, а съмнението се превръща в метод за постигане на достоверност на това знание. И тук има една трета крачка, без която философията би си останала безполезно мъдруване. Епиктет казва, че първоизворът на философстването е "забелязването на собствената слабост и безсилие." Какво се има предвид? Нека се опитаме да видим нашата истинска ситуация като човешки същества. Ние винаги сме в центъра на някакви събития, които се случват и се стремим да работим така, че да ги променим в предпочитаната от нас посока. Има, обаче неща, които не можем да променим поради тяхната същност: ще умрем, ще преживеем страдание, зависими сме от външни обстоятелства, над които нямаме власт... Тези основни ситуации наричаме гранични, което означава, че те са неизбежни. Във всекидневието си често бягаме от тях, като си заравяме главите в пясъка като щраусите (впрочем щраусите никога не заравят главта си, а само я навеждат, но това е друга тема). Във философското мислене ние се изправяме пред тези ситуации и се стремим да ги приемем и по възможност да ги разберем, без да изпадаме в отчаяние или паника. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Може да се каже още много, защото това е просто едно въведение в темата, но спирам, че поста стана прекалено дълъг.

въпрос:Що е философия?

отговор:Губене на време.

иначе поста ми хареса

Въпрос: Що е религия? Отговор: Делюзия, чиито корени са в архетипното мислене на примитивните общества. Благодаря за оценката Алиа. Още веднъж да посоча, че това, че в тази версия на исляма, която са те учили няма философия, а само теология не означава, че такава няма в исляма изобщо. Има и имено благодарение на нея античното наследство на Платон и Аристотел е достигнало до европейците. Няма смисъл пак да те насочвам към книгата на Анри Корбен "Ислямската философия", защото тя не е за хора, които си представят рая като МОЛ.

Класическо определение на основния въпрос на философията дава Фридрих Енгелс , ако се не лъжа :

"Големият основен въпрос на всяка философия, а особено на най-новата, е въпросът за отношението на мисленето към битието"

Съгласен ?

Класическо определение на основния въпрос на философията дава Фридрих Енгелс , ако се не лъжа :

"Големият основен въпрос на всяка философия, а особено на най-новата, е въпросът за отношението на мисленето към битието"

Съгласен ?

Да, разбира се. Затова и всяка философия от Аристотел и Платон насам, започва или поне трябва да включва теория на познанието. Пита се: Как можем да сме сигурни, че познанието ни се съгласува с биващите сами по себе си неща? И честния отговор е, че не можем. Но скептицизма също не дава решение на въпроса, както показва Аристотел в своята "Метафизика", когато казва: "От такъв род възгледи произтича много пъти осмиваното следствие: те отменят сами себе си. Защото твърдейки, че всичко е истинно, ние утвърждаваме с това истинността на положението, което е противоположно на утвърждаваното, а затова и лъжливостта на своето собствено (защото противоположното твърдение не допуска неговата истинност), ако пък всичко се обяви за лъжливо, то и самото положение също е лъжливо. Ако пък се твърди, че само едно, противоположно на нашето твърдение, не е истинно или само нашето не е лъжливо, то все пак ще се наложи да допуснем безкрайно количество лъжливи и истинни твърдения. Защото който изказва едно истинно положение, той изказва истината за неговата истинност и т.н. до безкрай." В търсенето на стабилна основа на нашето знание стигаме до картезианското съмнение, което ни предлага следното начало: несъмнена и безвъпросна е само рефлексията върху битието на когитацията, на преживяването по време на процеса на преживяване. Интуитивното, непосредствено схващане на когитациите вече е познание. Следователно, те са първите абсолютни дадености.

Въпросите, с които се занимава философията като съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото са толкова фундаментални и в същото време толкова абстрактни и необятни, че едва ли може да се даде еднозначен отговор на нещата, а от там и на самата философия като такава.

Разбира се, философията не като предмет, който изучаваме, а като начин на мислене и възприятие не дава окончателни отговори. Такива не дава и науката, което е видно от честите научни революции. Не ги дава и религиозната догматика, защото дори тя подлежи на промяна, макар и много бавна, поради силно консервативния характер на църквите. Философията задава въпроси и ни учи да мислим. Ние като човешки същества сме ситуирани не само в природен и органически, но и в символен универсум, който е изграден от езикови, митико-религиозн, художествени, математико-логически и всякакви подобни елементи. Тази мрежа от символни отношения е подобно на воал, който забулва реалността и ни пречи да осъзнаем нашата истинска жизнена ситуация. Оттук и призива на Хусерл "Zuden Sachen Selbst" ("Назад към самите неща"), т. е. към чистите феномени на съзнанието, чрез които светът ни е даден такъв какъвто е, просто повтаря дзен-будисткото връщане към нашата истинска природа или в терминологията на Хусерл към трансцендентния Аз като източник на всяка интенционалност на съзнанието. Отделен въпросе, че там където дза-дзен успява, феноменологичната редукция се проваля...

Пак ли Хусерл ? Всичко е добре, ама пустото му отричане на половината от света, не мога да приема.Нещата ( ако приемем, че изобщо има нещо като "реален свят" извън съзнанието ни) просто си съществуват. Няма как да отменим "естественото отношение" . Тц.

Как можем да сме сигурни, че познанието ни се съгласува с биващите сами по себе си неща? И честния отговор е, че не можем.

Тогава защо си губим времето?!

How do you know that you really know what you pretend to know?

Отговорите на сложните въпроси се намират в книга,която не разбираш.Ти се луташ мислейки усилено,аз съм намерила проверен път.Кой има по-голям шанс за успех?Ницше хубаво го е казал за кръвта и философите.

Няма такова нещо като "излишен спор". Както няма и човек, който да знае отговорите на всички въпроси.

И Червените Шапчици изяли Вълка.

философията не може да започне да развива някои въпроси,камо ли да им даде смислен отговор.

Пак ли Хусерл ?

Всичко е добре, ама пустото му отричане на половината от света, не мога да приема.Нещата ( ако приемем, че изобщо има нещо като "реален свят" извън съзнанието ни) просто си съществуват.

Няма как да отменим "естественото отношение" .

Тц.

Ми, ти нали беше солипсист? Всъщност той не отрича реалността, а само я заскобира, за да изследва природата на съзнанието. А не като епископ Бъркли. Когато писах за естествената нагласа не бях съвсем прецизен, защото беше нещо като въведение. Тъй че ти си мнго прав, когато казваш, че не можем да отменим нещата така, както са ни дадени в естествената нагласа. Естествената нагласа става действително нагласа, т. е. система от отсъждащи и пропозиционални актове, едва когато се превърне в натуралистки светоглед. Но в примодиалното си значение тя предхожда всяка теза, всеки светоглед и всяка нагласа. Тя не ни предлага представа за света, а самия свят. Казано в стилистиката на дзен-коаните: именно естествената нагласа отива отвъд самата себе си в редукцията и следователно не отива отвъд самата себе си. В Ideen III Хусерл казва:

"Реалността на душата е основана върху телесната материя, а не последната - върху душата. По общо, вътре в тоталния обективен свят,който наричаме природа, материалният свят е един затворен в себе си и обособен свят, който не се нуждае от опората на някаква друга реалност. Напротив съществуването на духовните реалности, на един реален свят на духа, е свързано с реалното съществуване на природата. В буквалния смисъл на материалната природа и то не на случайни, а на принципни основания. Res extensa, като разпитваме същността и, не съдържа нищо, което да изисква опосредствано връзка с някакъ реален дух, докато ние откриваме напротив, че един реален дух, по същността си, може само да бъде свързан с материалността, като реален дух на живо тяло."

Това трябва да се има предвид, когато се цитират думите на Хусерл, че Природата е относителното,а духът - абсолютното. Това, по моему, означава, че природата или светът става отново ноема, каквато винаги е била и се реинтегрира в съзнанието, което я е конституирало. Така след редукцията остават единствено съзнанието, неговите актове (ноезата) и техния интенционален обект (ноемата).

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Алиа и Мерил, уважаеми дами, темата е озаглавена "Що е философия?", а не каква полза има "Скепсис от философията?" Моля, обърнете внимание на разликата.

Редактирано 29 септември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Всъщност, наистина не те разбрах много добре. Темата, съжалявам, че се повтарям е "Що е философия?" За да има дискусия, спор или обсъждане, трябва да поне две гледни точки, а твоята не ми стана ясна. Приемам, че вината е в мен. Приятен и успешен ден!

Ами разликата в гледните ни точки е за това как се стига до там, за където сме тръгнали. Защото и това е важно. Самият ти казваш цитирам: „Следователно, най-важното при философията е търсенето на истината чрез поставянето на въпроси, а не създаването на някаква догматична система от отговори. Защото всеки отговор на свой ред поражда нови въпроси. Затова К. Ясперс казва: "Философията означава: да бъдеш на път.” Абсолютно съм съгласна с всичко това. До края на живота си всички ние поставяме въпроси и не винаги намираме отговорите. Самият живот е едно движение в спирала и нагоре. Просто АЗ изказах МОЕТО мнение, а то е, че нещата стават различни във времето. Когато бях на 20 /не знам ти на колко си/, исках да знам всичко, да задам всички въпроси, да си отговоря на всичко. Исках да се надигна на пръсти и да прегърна света! Когато станах на 40 разбрах, че всичко това трябва да го пречупя единствено през моята си призма, защото никой няма да легне в моя гроб. А в края на краищата всички тръгваме от различни места в този свят, но всички стигаме до едно и също – без изключение, в различно време. Аз за себе си достигнах до извода, че от 7 милиарда население на света, трябва да има 7 милиарда минус един, които да са основата на пирамидата. Моята цел в живота е да стана по-добър човек. Според мен всичката тази философия следва да се пречупи през погледа на всеки поотделно, за да се получи ефекта на доминото и нещата да се предадат нататък. Нещата винаги са лични и дълбоко лични. Не се възхищавам толкова на хората, които са постигнали нещата и познанието на прима виста и от книгите. Възхищавам се на хората, чиито крила са били подрязвани многократно и въпреки това са достигали до своята нирвана. И за да не говоря излишно ще сложа един клип, който ти като умен човек трябва да изгледаш до край, за да разбереш АЗ какво имам предвид. http://vbox7.com/play:2226528b Ето този мъж /според мен/ е олицетворение на това как се достига на покрива на света. Този мъж за мен е визуализацията на моята МЕЧТА, в смисъл и аз искам да мога да изживея живота си така. А иначе, ако се замислиш, принципно говорим за едно и също. Просто стигаме по различни пътища на едно място. А за вината – не я приемай просто така. За вина пък въобще не става въпрос. Дано не съм разводнила темата ти. Дерзай!

Благодаря ти за мнението! Не се вземам на сериозно, нито пък темата, която съм пуснал. Тя има само информативен характер за тези, които се интересуват. Пък ако стане и някоя дискусия - толкова по-добре.

Под дискусия... имаш предвид да разменяме цитати на авторитети ли? Задавам ти този въпрос вече доста пъти във форумите. Това(според мен) не е дискусия, а парад на "знание", на чуждо знание. Ако желаеш дискусия, не налагай авторитаризъм. Философията е любов към мъдростта и свобода на мисленето. Категорично не желая да я определя като наука, това я оковава в много тежки вериги. След думите на Иисус „Истината ще ви направи свободни”, Хегеловото „Истината прави духа свободен”е просто едно повторение на изконна мъдрост. Така че, Скептик, „Нищо ново под слънцето”. Новото е ако успеем да помъдреем(след редукцията да остане съзнанието, неговите актове (ноезата) и техния интенционален обект (ноемата) , за да прилагаме това в битието си, а иначе... можем да си цитираме този или онзи философ(вечна слава на заслужилите), но ще си останем най-обикновени папугаи... повтарящи и немислещи, и незнаещи... Съжалявам, разбирам идеята ти, но ако желаеш професионалното философско ниво, пиши есета в блога си, ще ги четем с удоволствие и ще си мълчим. Защото ти така и така поставяш въпроси, сам си отговаряш и ако не дай си боже, някой реши да изкаже личното си(непрофесионално) мнение, моментално го заливаш с професионално си високомерие(в случай, че не се усещаш, да ти го кажа). Така стана и с Троицата. Обявяваш тема и обвиняваш някои от писалите, че са си позволили собствено мнение, а не на Православието(примерно). Против догмата си, а налагаш догмат... Как се нарича това във Философията?

Редактирано 30 септември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Да оставим настрана Хусерл и феноменологията, както и въпроса "какво търси scepsis в нея", ами да се върнем на основния въпрос в темата : "Що е философия". По мои бегли спомени , Димер беше намерил повече от 50 определения за философията, от които някои бяха : 1.)наука (Аристотел,Хегел, Маркс, Енгелс ) 2.)наука за морал ( Сократ) 3.)всяка умствена дейност ( Хегел) 4.)наука за познанието (кант) 5.)наука за мисленето (Ръсел) 6.)наука за жита ( Шопенхауер, Нитше) 7.)наука за ценностите ( Бунге) 8.)енцикопедична наука (Декарт, Бейкън ) а?

Да оставим настрана Хусерл и феноменологията, както и въпроса "какво търси scepsis в нея", ами да се върнем на основния въпрос в темата : "Що е философия".

По мои бегли спомени , Димер беше намерил повече от 50 определения за философията, от които някои бяха :

1.)наука (Аристотел,Хегел, Маркс, Енгелс )

2.)наука за морал ( Сократ)

3.)всяка умствена дейност ( Хегел)

4.)наука за познанието (кант)

5.)наука за мисленето (Ръсел)

6.)наука за жита ( Шопенхауер, Нитше)

7.)наука за ценностите ( Бунге)

8.)енцикопедична наука (Декарт, Бейкън )

а?

Най-много ми хареса определението на Аристотел, Хегел, Маркс, Енгелс, Сократ, Хегел, Kант, Ръсел, Шопенхауер, Нитше, Бунге, Декарт и Бейкън!

Нел, пропускам нескопосаните заяждания, както и онази безсъдържателна част от поста ти, в която споделяш своята неоценима житейска мъдрост, за да се спра накратко на въпроса, който поставяш: Философията наука ли е? Още гърците забелязват, че философията е някак по-различна от другите науки и се опитват да докажат, че тя не е по-различна от другите науки. И нещо повече — че е царица на науките. Парменид посочва: "Ти трябва да узнаеш и добре оформената истина на безметежното сърце, и мненията на смъртните, които не съдържат достоверност." Последното визира не само обичайните мнения (докса) на простосмъртните, но и останалите науки. За Парменид, Платон, Аристотел и другите големи антични философи именно философията е призвана да разкрие ИСТИНАТА.

Проблемът е, че ИСТИНАТА не притежава свойството завършеност и устойчивост. Тя се появява за миг, проблясва и след това отново изчезва. Устойчиви са само мненията на простосмъртните, които те притежават в огромни количества и ги изказват с твърда убеденост дори тогава, когато има опасност да бъдат опровергани още на другия ден. Утре ще вали дъжд. Утре ще грее слънце. Днес няма да умра... Ще развия този въпрос по-нататък, ако темата се потръгне, а сега ще се върна на въпроса за това дали философията трябва да бъде наука.

По най-радикален начин това питане е поставено от Хусерл (Трихо, извинявай, но този път няма да се отклонявам от темата). Той упреква мнозина от предхождащите го философи, че често са компрометирали философията като са се отклонявали в търсенето "мъдрост" или "светоглед". Например, по-горе стана дума за граничните ситуации, т. е. ситуациите, които са неизбежни и неотменими. Ако потърсим изход във философията най-първо ще попаднем на стоиците, които ни учат: Бъдете безразлични към всичко, което не е по силите ви и обратно, с помощта на мисленето доведете до яснота и свобода всичко, което е във ваша власт - именно вида и съдържанието на вашите представи. По терминологията на Хусерл Шелинг и Хегел от по-новите, Плотин и стоиците от древните философи са мъдреци, т.е. остроумни мислители, но не и философи. Най-важните етапи на философската мисъл са платоновата епоха и декартовия преврат, а последните представители на научната философия са Кант и може би Фихте. Засега ще оставя въпроса открит, понеже искам да да отговоря и на Трихо, а и защото очаквам тия дни в темата да се включи и Sisoni.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Трихо, благодаря за дефинициите. Никога не ми е хрумвало да се опитам да събера и преброя всички отговори на въпроса "Що е философия?", а и това едва ли е възможно. При наличието на толкова различни определения какво да правим? Можем поредством една сравнителна абстракция да извлечем от тях общото. И после? После да съставим една пуста формула, която ще пасва на всяка философия. И тогава? Тогава ще сме се отдалечили толкова далеч от отговора на нашия въпрос, колкото изобщо е възможно. Защо? Защото отговорът може да е само философстващ отговор. Какво ще рече това? Това ще рече нашият отговор да не е просто отговор, а да е съответствие на това, към което философията пътува. А към какво пътува тя? Тя пътува към битието на съществуващото или както казва Аристотел "битийността на съществуващото".

И така стигаме до това, за което ти спомена по-горе, а именно до основния въпрос на философията. Връщаме се към родината на западната философия, т. е. към древна Гърция, за да видим как начева философската рефлексия. Тя начева с един въпрос. Въпросът "Какво е нещо?" или "Какво е това?" Например мога да питам: какво е това там? И ще ми отговорят: магаре. Е, аз знам какво е магаре и затова този отговор ме удовлетворява. Но ако не зная, ще продължа с нов въпрос: какво е това, което наричаш "магаре"? Така вече се доближаваме до истинското философско питане така, както го развиват Сократ, Платон и Аристотел. Те питат: Какво е това Прекрасното/Познанието/Природата/Доброто/Движението? Едно важно уточнение. Отговорът на така поставения въпрос не се изчерпва само с откриването на отграничаваща дефиниция на нещото, за което се пита, а се отнася и до самото "какво". С други думи, ние питаме за същината, "каквината" (quidditas) на нещото. И така, важно е да не забравяме, че този начин на питане сме наследили от гърците. Това вече е ориентир. Сега въпросът "Що е философия?" или "Какво е философия?" придобива нова дълбочина. Сега вече не оставаме на някаква метафилософска позиция, която кръжи около или над филососфията, а влизаме във философията и се движим вътре в нея.

Спирам дотук, че стана много дълго.

темата е озаглавена "Що е философия?", а не каква полза има "Скепсис от философията?"

Хм,мислех да попитам какви възможности за кариера има един философ в днешно време?Освен като преподавател..

Искам повече за разликата между философ и мислител.

Възможност за кариера ли? Може да стане преподавател или учител, може да се занимава с научно-изследователска работа, а може да стане и политик като президента Желев. Каква кариера може да има един математик например? Или един поет?

За разликата между философ и мислител не знам. Употребих я, за да покажа разликата, която прави Хусерл между философията като строга наука и търсенето на мъдрост. В своята "Метафизика" Аристотел казва, че философията е науката за основите и първоначалата: "Няма защо да търсим по-важна и значима наука. Тя е най-божествената и значимата. И това в двояк смисъл. Защото тя най-вече е свойствена за Бога и затова божествена сред науките, и има за свой предмет Бога. Само за нея е свойствено и едното, и другото. Защото това, че Бог спада към основите и е начало, е несъмнено; и само Бог я владее във висша степен. Може би другите науки са по-нужни, но по-добра от нея няма." Но на това ще се спра по-подробно в следващия пост.

Редактирано 2 октомври 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

За разликата между философ и мислител не знам.Употребих я, за да покажа разликата, която прави Хусерл между философията като строга наука и търсенето на мъдрост.

Значи не знаеш каква е разликата, но я обясняваш на нас, непрофесионалистите... тц, тц...

Философията е много повече от наука, изкуство е... да познаваш връзките в живота е висш пилотаж и... определено Аристотел има право...

Съжалявам, че го казвам Нел, но твоя спам във всяка тема е крайно досаден. Когато човек няма какво да каже освен някоя банална сентенция е разумно да запази мълчание. Но щом имаш нужда да се изявяваш - моля.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Преди да продължим по същество, още малко по въпроса за философията като наука. Разликата, за която стана дума по-горе е от една страна, тази между "мъдрост" в значението на светоглед или житейски възглед, който по същество изпълнява или може да изпълнява функцията на идеология, и от друга страна, на познание за универсалните категории на битието и разума. Няколко века пр. Хр. гърците създават философията като "Първа наука" или "Първа философия", което ще рече наука за висшите начала на битието като такова. По думите на Аристотел (Метафизика, кн. 4):

"Има една наука, която разглежда битието като такова и това, което му е присъщо само по себе си. Тази наука не е тъждествена с нито една от другите науки. Нито една от другите науки не изследва общата природа на битието като такова, но всички те отделят от себе си някаква част (на битието) и след това разгеждат относно тази част това, което и е присъщо."

През вековете философията се отъждествява с рационаното знание, което отива отвъд описанието и непосредственото наблюдение на фактите. С развитието на специалните науки, обаче, те постепенно се освобождават от натурфилософското си наследство, за да се превърнат в позитивни науки и към средата на XVIII този процес е горе-доу приключил. В началото на XX век от философията се откъсват и психологията, етиката и естетиката. Така философията бива принудена да се бори за запазване на своето място под слънцето. Постепенно се осъзна, че няма такова нещо като ФИЛОСОФИЯ, а по-скоро има много философии. Стремежа да се открие една единствена "абсолютна система", която да разкрие "абсолютните същности" днес изглежда като илюзия.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В своята "Критика на чистия разум" Кант отхвърля опитите на рационалистите (Декарт, Спиноза) и емпиристите (Лок, Хобс) да обновят философията като използват постулати и поожения, заимствани от специалните науки. Затова въпросът "Възможна и е философията като наука?" не е във възсъздаването и по образец на някоя точна наука, пък било и математиката, а в установяването на това как е възможно научното знание изобщо, т. е. в гносеологията. Кантовата критика е насочена срещу трансцендентната метафизика и той с безпощадна яснота показва, че класическата философска проблематика е нерешима.

Доведена до крайност от логическите позитивисти, лингвистичните философи и т. н. тази критическа тенденция през миналия век ограничи ролята на философията до изясняването на логико-граматическата прецизност на другите науки. По думите на създателя на логико-позитивисткия "Виенски кръжок" М. Шлик:

"Философските автори дълго ще продължават да дискутират своите псевдопробеми, но няма да има кой да ги слуша ... Тогава няма да е нужно да се говори за "философски проблеми", защото ще се говори философски по всички проблеми, т. е. ясно и смислено. "

Позитивистическите кланове не само не признават научния статус на философията, но и считат, че философското мислене е противополжно на научното, защото няма валиден критерий за установяването на истинността на нейните положения. Според Карнап например, пробемите биват "вътрешни", които се решават в рамките на частните науки и "външни", които са чисто философски. Да речем въпросът "Има ли числа?" не стои пред математиката, но може да бъде зададен като "външен", т. е. философски въпрос. Тогава могат да бъдат дадени различни отговори включително и взимоизключващи се. Така, твърди Карнап, не може да се твърди, че една философска система е по-вярна от друга, защото всяка изхожда от различни начални предпоставки.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Позитивистите, обаче, поставят каруцата пред коня. Философската задача по отношение на научното познание е да се установи възможността за познание изобщо. Всяка наука е логическо изседване на изучавания от нея обект, но само философията поставя въпроса за природата на логическото знание по принцип. Концептуалния, понятийния апарат на всяка специална наука е конкретизация на общофилософските категории: каузалност, качество, закон, количество, отношение, необходимост, случайност, свойство, съществуване, реалност... Именно философията си поставя за цел да изследва и да разкрива съдържанието на тези понятия, без които никоя наука няма да притежава концептуалната рамка, в която да се развива.

Всички тези въпроси могат да бъдат сведени до питането за това какво е битието на съществуващото и може ли разума да го опознае. Всяка наука има претенцията да дава обективно знание за предмета, който изучава, но само философията задава въпроса: какво прави знанието истинно, безотносително към конкретиката, до която се отнася?

Редактирано 2 октомври 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Съжалявам, че го казвам Нел, но твоя спам във всяка тема е крайно досаден. Когато човек няма какво да каже освен някоя банална сентенция е разумно да запази мълчание. Но щом имаш нужда да се изявяваш - моля.

Скептик, давам си сметка, че е досадно някой да вади на показ противоречията в тъй смислените ти и дълбокоумни постове. Както си давам сметка, че два реда досада са доста по-малко от 40-50 реда досада, само не знам дали ти си даваш сметка, че това което нарече "спам" съдържа почти същия смисъл, който визира целият твой дълъг пост.

Ако бях мъдрец, щях да ти кажа, че разликата между остроумните мъдреци и философите е, че първите успяват да извлекат "есенцията" на материала и да го предадат в няколко изречения, докато вторите заливат с думи и не казват нищо съществено.

Но не съм мъдрец.

Пиши си, пиши...

Редактирано 3 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Ако бях мъдрец, щях да ти кажа, че разликата между остроумните мъдреци и философите е, че първите успяват да извлекат "есенцията" на материала и да го предадат в няколко изречения, докато вторите заливат с думи и не казват нищо съществено.

Това е изчерпателен отговор.

знаеш ли този виц:

Учител по философия поканил на вечеря жена с която се срещал отдавна и решил да й разкрие своите чувства.

Хапнали, пийнали и той събрал смелост и започнал:

- Мистифицирайки моите парадоксални алюзии към Вашата пикантна кладиктура и съзирайки ексцесиите на една коралативна фундаментика – Ви обичам много!

само философията задава въпроса: какво прави знанието истинно, безотносително към конкретиката, до която се отнася?

И отговора е ..? ,,безотносително към конкретиката,,няма ли по-достъпен превод на български?

И отговора е ..? ,,безотносително към конкретиката,,няма ли по-достъпен превод на български?

Предполагам, че има и по-достъпен превод. Попитай нашата мислителка Нел, която извлича есенциите на материала без дори да си прави труда да го прочете... Съжалявам Алиа, но няма как всичко да бъде опростявано до безкрайност така, че да е достъпно за всеки. Няма как да обясниш по лесно разбираем начин геометрията на Лобачевски или Риман да речем. Нито метафизиката на Аристотел или критиката на Кант.

Алиа защо ти или някой друг от вас мюсулманите във форума не се включи в темата за Кааба. Вашата гледна точка ще е интересна.

Редактирано 3 октомври 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Предполагам, че има и по-достъпен превод. Попитай нашата мислителка Нел, която извлича есенциите на материала без дори да си прави труда да го прочете... Съжалявам Алиа, но няма как всичко да бъде опростявано до безкрайност така, че да е достъпно за всеки. Няма как да обясниш по лесно разбираем начин геометрията на Лобачевски или Риман да речем. Нито метафизиката на Аристотел или критиката на Кант.

Хайде сега, не се обиждай scepsis.Още повече,че философията е само за хора със специални умствени възможности.Исляма не е сложен,но ти не го разбираш.Това как да го разбирам

Разбрах,че философията е илюзия.Какво ти дава илюзията на практика?