Хайде сега, не се обиждай scepsis.Още повече,че философията е само за хора със специални умствени възможности.Исляма не е сложен,но ти не го разбираш.Това как да го разбирам

Напротив - философията не е за хора със специални умствени способности, за различка то исляма, който не само scepsis не разбира, ама и аз, и още няколко милиарда души на планетата, които не вярват, че Мохамед е "пророк" и откровенно се чудят на мохамеданите.

Разбрах,че философията е илюзия.Какво ти дава илюзията на практика?

Погледнато глобално - целият живот е една илюзия.

какво ти дава илюзията ли ?

Ами -живот ти дава, какво друго ?

Напротив - философията не е за хора със специални умствени способности, за различка то исляма, който не само scepsis не разбира, ама и аз, и още няколко милиарда души на планетата, които не вярват, че Мохамед е "пророк" и откровенно се чудят на мохамеданите.

може тук да пофилософстваме над термините 'вяра','разбиране' и 'отричане'

Погледнато глобално - целият живот е една илюзия.

какво ти дава илюзията ли ?

Ами -живот ти дава, какво друго ?

Щом нещо не съществува,как тогава дава живот?Мисля,следователно съществувам.Ако нищо не съществува,няма да съм способна да мисля.Но съм способна,следователно съществувам.Докажи обратното ако можеш.

Щом нещо не съществува,как тогава дава живот?Мисля,следователно съществувам.Ако нищо не съществува,няма да съм способна да мисля.Но съм способна,следователно съществувам.Докажи обратното ако можеш.

В темата по въпроса дали животът е илюзия или не съм представил доводите за твърдението си.Ако искаш-прескочи до там и ги виж.

Не е тук мястото отново да доказвам нещо, което е факт

В темата по въпроса дали животът е илюзия или не съм представил доводите за твърдението си.Ако искаш-прескочи до там и ги виж.

Не е тук мястото отново да доказвам нещо, което е факт

Брей,брей.Дай линк!Ти да не би да се увлече по будизма http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Алиа, забрави ли, че вие ни цитирахте Харун Яхя, който казва, че "Всички събития и предмети, с които се сблъскваме в реалния живот - сгради, хора, градове, коли, местности - всъщност всичко, което виждаме, държим, докосваме, помирисваме, вкусваме и чуваме, възниква като образи и усещания в нашия мозък". И пита: "Ако нашият живот представлява образи, създадени в мозъка ни, то кой е този, който създава тези образи? Също така кой е този, който вижда тези образи в мозъка ни, без да има очи, който изпитва удоволствие, вълнува се и се радва?"

А всъщност, както вече посочих в друга тема, през 16-ти век имам Рабани пише: "Аллах е определил мястото, където да се прояви всяко едно от качествата му (Всеправдив, Вседаряващ, Всевишен, Всемилостив) и чрез тях е отразил своите характерни черти. Телата на тези същества, които Той е сътворил, за да отрази тези свои качества, са създадени от небитието.... Той е сътворил всичко в една среда на сетива и илюзии... Съществуването на Вселената е в една среда на сетива и илюзии и тя не е материална... В действителност отвън няма нищо друго освен Величественото Същество (което е Аллах)... Тази въображаема среда е описана във фантазията ни. Тя се вижда до степента, до която е описана, но с окото на мозъка. Отвън изглежда, все едно че виждате чрез окото на главата, но всъщност не е така. Отвън тя няма нито име, нито следа. Няма никаква възможност да бъде видяна. Дори лицето на човек, отразяващо се в огледало, има същата природа. То няма постоянство във външния свят. Без съмнение както постоянството, така и образът са във ФАНТАЗИЯТА. Аллах е този, който знае най-добре"(Mektubat-ı Rabbani, том 2).

Или вече не признаваме г-н Яхя, защото се оказа, че бил повлиян от суфизма (според Бадр).

Редактирано 3 октомври 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Или вече не признаваме г-н Яхя, защото се оказа, че бил повлиян от суфизма (според Бадр).

Да,Х.Яхя прави тази грешка в разбиранията си за уахдат уа уджуд впредвид текста,присъщи за Суфизма.

Суфистите смятат,че като създания сме част или атрибут на Аллах,т.е. част от Създателя,което противоречи на Куран и сахих (достоверни) хадиси.

Рабани и той в същия дол,нека Аллах им прощава заблудите.

От ислямските философи в кавички,само Ибн Ружд е в час с Акидата си,чети неговите трудове и работи над шахадата,че краят е по-близо отколкото мислиш и ако изпуснеш шанса си ще съжаляваш .

"Философията е както религията — отражение на самия човек, създадена по негов образ и подобие."

моето мнение се припокрива с горното

Цитатът е от глава ХХ на "Малката стопанка на голямата къща" Джек Лондон в тази прекрасна книга казва много неща и за философията.

"Философията е както религията — отражение на самия човек, създадена по негов образ и подобие."

моето мнение се припокрива с горното

Цитатът е от глава ХХ на "Малката стопанка на голямата къща" Джек Лондон в тази прекрасна книга казва много неща и за философията.

Не съм съгласен с горното твърдение, тъй като , за разлика от религиите философите никога не са прехвърляли отговорността за човешките постъпки на Бог, а са се опитвали да разберат същината на нещата.

А и никоя религия не казва, че е създадена от човека, а точно обратното - човекът е създаден от Бога-Творец в съответната религия.

От друга страна, философията, както и всяка една наука или система е дейност , присъща на човека и няма как да не е негово отражение, тъй като всеки човек си има свой собствнобраз, който хвърля отражения.Съответно това, което мисли и чувства си е само и единствено негово.

Не съм съгласен с горното твърдение, тъй като , за разлика от религиите философите никога не са прехвърляли отговорността за човешките постъпки на Бог, а са се опитвали да разберат същината на нещата.

А и никоя религия не казва, че е създадена от човека, а точно обратното - човекът е създаден от Бога-Творец в съответната религия.

От друга страна, философията, както и всяка една наука или система е дейност , присъща на човека и няма как да не е негово отражение, тъй като всеки човек си има свой собствнобраз, който хвърля отражения.Съответно това, което мисли и чувства си е само и единствено негово.

Това е може би така, погледнато през призмата на всички общи формулировки и изследвания, но погледнато от страна на Човека – Философ и Вярващ нещата стоят строго личностно, въпреки всички определения и анализи.

Като тук не взимаме предвид какво казва религията.

Философията на всеки човек и неговата религия (ако разбира се той е религиозен) са точно толкова мъдри и задълбочени колкото е самият той.

Колкото човека има не земята, толкова са и интерпретациите им за религията, пък била тя и една, същото се отнася и за философията им.

В общочовешкият ум има нещо което със сигурност съществува, а именно безредието.

последно философията наука ли е или не ?

последно философията наука ли е или не ?

Тц Космоглавий,

То йе философия - не е наука...

последно философията наука ли е или не ?

Казва ли ти някой ?!

аз, че съм профан е на двеста ситурто, но това е тайна

И какво значение има как ще наречем търсенето на аз и аз дърветата и есента баба ми и времето дядо ми и Луната аз и ти паметта и водата пространсвото и най , най...... и изобщо Философията е наука , просто очакваме леко да се поразсъблече

Блестящ коан! Благодаря!

Редактирано 17 октомври 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Мисля да продължим темата, защото тя изобщо не е изчерпана, а е едва начената. Въпросът "Що е философия?" породи няколко подвъпроса като: Наука ли е философията? Философията чисто абстрактно и академично мъдруване ли е или има някакви практически измерения? Изобщо каква е ползата от нея? Ще щрихирам някои от възможните отговори. Философията може да бъде оправдана като теоретично изследване, когато приемем, че тя се основава върху самата човешка природа като екзистенция. Философските проблеми се изпразват от съдържание, ако засягат единствено обекти, които оказват само хипотетично и несъществено влияние върху философстващия човек. За да има някаква практическа полза от философията, то проблемите и трябва да засягат самото ни битие и при това не битието на човека изобщо, а битието на ОТДЕЛНИЯ човек в конкретността на неговото екзистиране. "Да направиш от себе си това, което искаш да направиш" не е призив, който се ражда с Киркегор, а е принцип на субектността, който има своето начало в древногръцката философия и е присъщ на по-голямата част от Новоевропейската философия. Още Кант пита как може човекът като субект да живее според законодателството на разума, което сам задава на себе си, а преди него Декарт иска човек да се опре на разума, а не на авторитета на Св. Писание и така да удостовери своята реалност и тази на света и бога. Спиноза също разглежда субектността като субстнация, която е източник на обективната реалност на сътворената природа, но е и причина са самата себе си. Философите на Просвещението се опитват да заменят умозрителната философия и средновековната схоластика с практическа философия, с чиято помощ хората да станат господари на природата и своя живот. От света съществуващ сам по себе си, човекът трябваше да сътвори свят за себе си, което накрая доведе до раждането на големите идеологически утопии, които не просто обясняваха света, но и даваха насоки за неговото овладяване и преобразуване. Опитите тези утопии да бъдат осъществени през 20 в. претърпяха крах и това доведе до орезвяване сред философското съсловие и завръщане към изконните въпроси на философията - изясняването на отношението на човека към самия себе си, което да му позволи да поеме отговорност за своите решения. Има три, а може би и много повече, но аз сега се сещам само за три, следствия от този подход: 1) Философията винаги е изключително ЛИЧНО ДЕЛО. Философстването е най-интимното и съкровеното занимание в екзистенцията на един човек. Отделният човек обаче не е сам и ако желае той може да се вслушва в думите на другите, да намира в тях подкрепа или опровержение на собствените си мисли, които от своя страна ще помогнат на търсенията на другите. Затова философията се ражда в дискурса, в диалога. Тя няма абстрактната универсалност на естествените науки, а притежава универсалност, която се изразява в споделянето, разбирателството и солидарността между нас или ако трябва да употребим философски жаргон - в коекзистенциалната структура на екзистенцията. 2) Философията е ИСТОРИЧНА. Тя е едно неспирно питане и отговаряне, при което всяко записано през вековете слово се преобразува във въпрос и отговор. Така, че за разлика от религиозната догматика, философията е открита към бъдещето, а не към миналото и отхвърля априорното приемане на някакви безжизнени и общи схеми. 3) Философията има ПОЗИТИВНА и КОНСТРУКТИВНА роля за аз-а и неговата общност, защото чрез нея философстващият изяснява отношението към себе си и другия. Един философстващ човек трябва да е открит и толерантен, и да не робувана предрасъдъци, защото той се стреми да разбира дори това, което не приема и не може да приеме. И така, каква е природата на философията? Философстващият човек трябва да философства конкретно. Какво означава това? Това означава, че той трябва да рефлектира върху това което Е и което ТРЯБВА ДА БЪДЕ. Философията не трябва да е подобна на бункер, в който да се изолираме от изпитанията и превратностите на съдбата, защото такава философия е безполезна и безплодна. Също така, философията не е екстрагавагантно занимание за шепа избранници, които се реят върху някакви облаци високо над простолюдието. Всъщност истината е, че философското питане може да се отъждестви със самата човешка екзистенция и затова всеки човек е философ. В този смисъл не може да екзистираш без да философстващ, но да философстващ все още не означава да правиш философия. Последното не е толкова просто, както можем да видим от някои от мненията на участниците в този раздел на форума. Когато се пита за смисъла на човешкия живот и отговора е, че смисълът е да се живее, това все още не е философия, а просто недоказано мнение. За да се превърне във философско схващане, то трябва да бъде аргументирано или обосновано. Но това, което е важно е, че философстващият човек трябва да се научи да посреща с отворени очи своята съдба, както и проблемите, които произтичат от отношението му към самия себе си, другите и света. В този смисъл различните философски теории могат да ни предложат ценна помощ по формата на инструменти, технология чрез която да интерпретира света и своето място в него. Но те са само средства, а не цел. Животът непрекъснато поставя нови въпроси и всяко наше действие, което има значение вече е отговор. Философията може да формулира и обобщава нашия опит, да ни помага да разбираме по-добре себе си и другите... Засега спирам дотук.

Редактирано 24 октомври 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН за критиката към скепсис относно цитатниченето (колкото и да уважам НЕЛ )... защо?! Ами, дори аз цитатнича, но то е за да усведомя сам себе си и Вас (форумците) какво се случва във философията. Много е лесно да започна да Ви интерпретирам на моя глава всичко, което съм прочел и да разтягам постове с фантасмагории. Цитатите са сигурен източник, че онова, за което говоря е правилно разбрано. Дори аз не се крия зад тях... за да има човек мнение, трябва да е РАЗБРАЛ КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ПРЕДИ НЕГО! Реално погледнато на това му се вика философска култура, и всеки философ ВИНАГИ се позова на някакви идеи, за да изведе своите собствени (Хусерл на Декарт, Кант на Лок, Шопенхауер на Кант, Хайдегер на Кант, Фичино на Платон и т.н.). Идеята наистина не е да си показваме ерудираността, а ако искаме да говорим за ФИЛОСОФИЯ да се обърнем към САМИТЕ ТЕКСТОВЕ и да разберем правилно какво ни казват; когато го направим, ще разберем и смсиъла за нас и пътя по който да тръгнем, отричайки или примайки дадени духовни придобивки и изграждайки собствената си философия. "Що е философия?" - всеки случай НЕ е цитатничене, нито пък въодушевено празно бърборене... Философията е "наука" в един Хегелов смисъл (т.е. идеята се ражда през 18-и век), например... да е "наука" означава ДА НАМЕРИ МЕТОД, с помощта на който адекватно да говори за битието, за съществуващото, без да заимства НИЩО от частните науки и без да приема догматични положения, подобно на религията

Има една много ценна книга по темата - "Що е философия" на Жил Дельоз и Феликс Гатари.

Добре дошъл! Радвам се, че се включваш! Най-философската тема в този раздел е http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=159533 Ще се радваме да участваш в нея или в някоя друга!

Редактирано 6 януари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Според мен философията като акт на разционално разбиране на съществуващото не е наука. Тя е интимно и сакрално, но и рационално усещане за света, който по един или друг начин се явява проблематичен, неразбираем, непонятен и потаен за философа. История на философията обаче е наука, тъй като тя систематизира и теоретизира и ако щете складира (сори за грубия израз) същите тези по-горе споменати актове на философстване. Едно от генералните определения за философията е "грижа за смъртта". И аз, като фен на платоновата традиция, схващам философията по същия този начин. За мен тя е онова нещо в човешкото битие, което само може да придаде симисъл на живеенето, доколкото живеем, за да израстнем духовно. Иначе мисля, че е ясно, че до универсален и истинен на онтологично ниво отговор няма да стигнем в тази тема (а сигурно и изобщо...), но струва ми се, че всяко едно от определенията за философия, носи частица от същността й като духовно явление. В този смисъл темата е много полезна, ако целта й е да информира за гледните точки относно философията. А! И Хайдегер има лекция по този въпрос, която се уморих докато я изчета, и още не знам дали съм я разбрала, но идеята, че философията е опит за обяснение на битуващото-в-битието ми се струва изчерпателна и доста вярна. Ф-ята е и нещо мистично и сякаш наистина чрез нея самото битуващо говори и се себеизразява, а философът е просто посредник между него и словото, както също смята Хайдегер. Но тя е и път. Тя е вечно тръгване и вечно връщане. И вечен стремеж към истината и сигурното в този иначе напълно несигурен и със сигурност НЕвечен свят.

Редактирано 30 януари 201115 г. от Regina Mortua (преглед на промените)

Благодаря ти за хубавото мнение!

За смятам, че философията има смисъл само и единствено като теория на познанието.

Гносеологията е важен дял, но философията не се изчерпва с нея, смятам пък аз.

Философията има много дялове и много дефениции за това, какво е, но поне за мен смислените неща във философията са тези, които имат някакво практическо приложение.

Философията има много дялове и много дефениции за това, какво е, но поне за мен смислените неща във философията са тези, които имат някакво практическо приложение.

Зависи какво разбираш под "практическо приложение" ...

Зависи какво разбираш под "практическо приложение" ...

Да мога да си обясня определени неща с това, което чета. Например, феноменологията обяснява доста неща за актовете на съзнанието и мисленето - имам предвид Хусерл, Ингарден, Шюц и Мерло-Понти.