Да мога да си обясня определени неща с това, което чета. Например, феноменологията обяснява доста неща за актовете на съзнанието и мисленето - имам предвид Хусерл, Ингарден, Шюц и Мерло-Понти.

Примерите, които си дал са по-скоро хипотези, опитващи се дадат отговори, отколкото общоприета теория , която да обяснява тези процеси.

Редактирано 30 януари 201115 г. от Trichocephalus
правопис (преглед на промените)

Примерите, които си дал са по-скоро хипотези, опитващи се дадат отговори, отколкото общоприета теория , която да обяснява тези процеси.

В когнитивните науки тези неща доста се използват, макар че не се цитират директно. Поне за мен това е достатъчно.

В когнитивните науки тези неща доста се използват, макар че не се цитират директно. Поне за мен това е достатъчно.

Някои от нещата.Не всичко.

А и всичко подлежи на преразглеждане непрекъснато.

Когато едно нещо пък придобие практическа стойност спира да бъде обект на философията и се превръща в обект на някоя приложна наука и разбира се-част от ежедневието.

gothicrock, един от проблемите на позитивизма и производните му е, че изобщо отрича онтологичната реалност като инстанция на битието, която е различна от емпиричното разнообразие на явленията. Реалността се редуцира до общността на всички частни съдържания на битието. Към тази гледна точка се придържат повечето учени, когато се опитват да философстват. Така битието се размива, губи всякаква самостоятелност и смисъл. Това е едно от ограниченията на този подход.

gothicrock, един от проблемите на позитивизма и производните му е, че изобщо отрича онтологичната реалност като инстанция на битието, която е различна от емпиричното разнообразие на явленията. Реалността се редуцира до общността на всички частни съдържания на битието.

Това е една от чертите на модерната теория да разглежда битието като диференциална система от релации. Онтологичната реалност е нещо доста относително и има валидност само в определена концептуална система, която я дефинира.

Според мен, философията не е еднозначно понятие, а е нещо като две в едно , т.е. има две проявления: едното е личностното, което се дефинира, като система от мисловни отношения на личността към света, а другото е общочовешкото и е съвокупност от, припознати като стойностни, т. е. полезни, системи от мисловни единици, съотносими към света, на личности от Древноста до нащи дни, групирани по различиая и сходства във философски школи, и всички религии, които не са нищо друго, освен обобщен израз на сбор от отделни личностни мисловни отношения към света. По - простичко казано, философията е система от мислите, както на човечеството, групирани и обединени в система, ( наука и религии ) така и на всяка личност, за това какво представлява света и човека, като част от него. Философия е и отношението на случайно попаднал човек на тази тема, който ще си каже, четейки нашите "велики " мисли : " А бе, шо не си ..." и ще отиде да си отвори една бира . За тези хора философията е "мръсна" дума, от която се дразнят, която ненавиждат и трудно понасят.

Хареса ми изчистеният и стегнат пост, който отваря темата.

въпрос:Що е философия?

отговор:Губене на време.

Въпрос: Що е то "губене на време"? Допускам, че си му прикачила негативна конотация, сякаш "губенето на време" е... неправилно?

Защото може и така:

Въпрос: Що е то работа?

Отговор: Губене на време.

Въпрос: Що е то забавление?

Отговор: Губене на време.

От това обаче не следва, че работата е забавление. Не следва и че забавлението е работа, освен за физика, горкият.

Ръсел: "Времето, което с удоволствие губите, не е изгубено време."

Редактирано 3 февруари 201115 г. от Kelvin (преглед на промените)

Ами, Алиа, малко се заяжда, а и изхожда от позицията на сунитския ислям, който е ориентиран по-скоро антифилософски. Имам предвид, че тя твърдеше, че такова нещо като ислямска философия не съществува. Разбира се, тя не признава постиженията на шиитската философия.

- Що е философия? - Ами щото така!

- Що е философия?

- Ами щото така!

Ами що пък да е така, а не онака.

Щото иначе нямаше да ти дам такъв отговор :Р

Оттеглям се да размишлявам в усамотения над вашия аргумент, дълбокоуважаеми приятелю.

Караш ме да се усмихвам весело приятелю

Редактирано 3 февруари 201115 г. от darkterminal (преглед на промените)

Това ми прилича на нещо като това: "О, обсегът на интересите на един човек би трябвало да надхвърля това, което той може да проумее. За какво е раят в противен случай". Възклицание на Браунинг, не съм сигурна до колко точно преведено. Така и с философията

Думата философия е с гръцки произход и означава любов към мъдростта. Измислил тази дума Питагор (втората половина на VІ в. – началото на V в.пр.н.е.) от остров Самос, познат ни като математик, откривател на известната теорема, въпреки че той е бил преди всичко друго философ. Питагор сметнал, че за смъртния човек не е по силите самата мъдрост – качество на боговете! – затова той трябва да се задоволи поне с любовта към мъдростта, което съвсем не е малко и е нещо божествено у смъртния човек. Оттогава стремящите се към мъдростта, които по-рано били наричани “софоси” (мъдреци), започнали да се определят като философи, т.е. влюбени в неземната, божествена мъдрост.

То че е губене на време, е ясно. Ама що дири тук това подзаглавие на раздела: "В търсене на философския камък"? Или не правим разлика м/у алхимия и философия? Коментарът е излишен...

В Университета в България не казват нищо за филисофския камък. Ако казваха нещо, все някак си, щях да чуя. Това е литературен, исторически, филмов мит или нещо друго. Аз лично, се съмнявам в другото.

Редактирано 10 юли 201214 г. от Марея (преглед на промените)

Оттогава стремящите се към мъдростта, които по-рано били наричани “софоси” (мъдреци), започнали да се определят като философи, т.е. влюбени в неземната, божествена мъдрост.

Западната философия от античността до към 17 в. (условно до Спиноза включително) се е стремяла да предлага път за индивидуална духовна трансформация посредством теоретичното знание (оригиналното значение на думата "теория" е интелектуална интуиция). С развитието на емпиричните науки философията се "изпразва от своя обект" (Кант), а пък търсенето на индивидуална мъдрост се замества от колективното, т.е. от социалните утопии като марксизмът... Модерната западна философия е игра на стъклени перли и има малко общо със Сократовия въпрос ("Как да живея?").

То че е губене на време, е ясно.

Както и повечето неща, с които се занимават хората.

Както казва Еклесиаст, има си време за всяко нещо. Може би това, което прави заниманията безполезни, е тяхната ненавременност. Веднъж Иван Динков казал по някакъв повод на някого - като пишеш, няма да мислиш. Да си мислил преди това. Това е, що се отнася до писането на стихове. Но и житейските ситуации не предоставят време за анализ, така че нещата са долу-горе същите. Така че и от играта на стъклени перли може би има полза, като снабдяване с необходима екипировка. Все пак ако философстващият човек не е преодолял самомнението си, ще си остане колекционер на знания. В момента въобще пък не мога да мисля, защо пиша и аз не знам

Така че и от играта на стъклени перли може би има полза, като снабдяване с необходима екипировка. Все пак ако философстващият човек не е преодолял самомнението си, ще си остане колекционер на знания.

Съгласен съм... А и нали, за Хьойзинха сме homo ludens. Всъщност имах предвид, че критерии като полезност/безполезност са твърде хлабави. За Митьо философията е безполезна от утилитарна гледна точка (предполагам), а за Алиа - от догматична. Но понякога философията може има много по-дълбоко влияние отколкото считат някои. Да вземем маркисизма и контителната и англо-саксонската либерална традиция (Хобс, Лок, Монтескьо, Русо и т.н.).

witness, мислех че ще ме заядеш за "теорията" , но наистина при Платон думата буквално означава "непосредствено възприятие" чрез интелекта, което е същото като картезианската интуиция (от intent - виждане), т.е. не става дума за божествено откровение или нещо подобно... Както и да е - винаги е радост и удоволствие да общувам с теб.

Редактирано 14 юли 201214 г. от scepsis (преглед на промените)

То че е губене на време, е ясно. Ама що дири тук това подзаглавие на раздела: "В търсене на философския камък"? Или не правим разлика м/у алхимия и философия? Коментарът е излишен...

Никой нищо не казва ... следователно, най-вероятно, фразата е изказана в преностния й смисъл, което означава, че всеки би могъл да сподели своето виждане за света и човека в него, съобразно своите си философски виждаяния, които всеки от нас има.

Извинявам се за лаишките си заяждания, scepsis, но и невежествените хора ги прихваща да се мъчат с философски въпроси, както вече си обяснил в темата. Иначе една голяма част от мен предпочита да си прекарва времето в тъпо перцепиране

Но понякога философията може има много по-дълбоко влияние отколкото считат някои. Да вземем маркисизма и контителната и англо-саксонската либерална традиция (Хобс, Лок, Монтескьо, Русо и т.н.).

Има и още как. Който го знае, го знае. Въпросът е доколко правилно и почтено го използва. Социалните утопии с всичките си „необходимости” произлизат от нечие желание да се пооправи положението с наличния „материал” или по-точно въпреки него. Как ще се развият нещата с либералните модели времето ще покаже, защото се осъществяват предимно на хартия. В България например в момента фактически няма разделение на трите власти и независима съдебна власт, каквото и да говорят политиците поотделно или вкупом. Според Сократ/Платон демагозите до един се занимават със сечене на главите на Лернейската хидра и направо твърди с риск да го подгонят за това, че държавата трябва да бъде управлявана именно от философи, но под философи разбира онези, чиято способност за съзерцаване, за „виждане” на идеите (твоята забележка за интелектуалната интуиция) е насочена правилно:

„Но способността за разбиране, както изглежда, най-много от всичко има божествено естество. Тя никога не загубва силата си, обаче чрез насочване може да бъде изгодна и полезна или безполезна и вредна. Или ти още не си забелязал как проницателно гледа душичката на злите, но мъдри люде и как тя остро се вглежда в това, към което е насочена? И понеже няма лошо зрение, но заставена да служи на злото, тя върши толкова повече злини, колкото по-зорко гледа.”

Както разбирам, много е важен правилният мотив, тоест изграждането още в началото и постоянното поддържане на истинска алтруистична нагласа. Критерият въобще не е хлабав.

Както разбирам, много е важен правилният мотив, тоест изграждането още в началото и постоянното поддържане на истинска алтруистична нагласа. Критерият въобще не е хлабав.

С моите камъни по моята глава, нали? Прав си, но въпросът е кой какво разбира под "истинска алтруистична нагласа", но това е дълъг разговор. За либерализма също съм съгласен. Според Реймон Арон пред либералните модели (той им вика конституционно-плуралистични) имат три основни опасности: да изпаднат в демагогия, липса на ефективност и корупция. У нас са налице и трите. В глобалната победа на либерализма и "края на историята" вярват само някои заблудени неохегелианци като Фукояма.

въпросът е кой какво разбира под "истинска алтруистична нагласа"

Е, да, различно я разбират. Забравих как се казваше един известен анархист, приятел на Гео Милев, та той му казал: докато го освободим тоя народ, ще го изтрепем...

Аз (не че има значение какво мисля аз) си я представям иначе. Бодхичитта - ако може да използвам термин от Махаяна.