Това съгласие ли означава, или отсега нататък темата ще се обсъжда с емотикони? Шегувам се. Надявам се, че все още има и други, които биха обсъждали що е философия в тези, явно, терористични времена

То че е губене на време, е ясно.

Общо взето, човек има склонността да обявява за безполезни тези дейности, от които сам не е способен да извлече полза.

Шегувам се. Надявам се, че все още има и други, които биха обсъждали що е философия в тези, явно, терористични времена.

Има и други, които с удоволствие ви четат.

Това съгласие ли означава, или отсега нататък темата ще се обсъжда с емотикони?

Съгласие.

nqkoi moje li da mi pomogne na tema 6to e filosofiq za 11 klas ama da ne e mnogo ob6irna temata trqbva mi do ponedelnik

 blagodarq predvaritelno

Под "помощ" май разбираш да ти я напишем. На всичкото отгоре и да не е "много" обширна.

Ми, поне прегледай темата, девойко Гали и пиши на кирилица. Или ако искаш да пишеш на латиница, то пиши на английски, френски, испански и други такива. Ние тук сме полиглоти и ще се оправим... Не съм прав с иронията - това ни е образованието в момента и нещата се влошават, според мен.

Редактирано 13 януари 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Философията е блаженство за Духа и наслада за Душата.  

Редактирано 8 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

Философията е блаженство за Духа и наслада за Душата.  

Ц  За мен музиката е блаженство за духа и наслада за душата

Ц  За мен музиката е блаженство за духа и наслада за душата

Музиката също е философия.

Музиката също е философия.

Не е.

Не е.

А какво е музиката?

Философията е блаженство за Духа и наслада за Душата.  

За други философията е отврат за Духа и мъка за Душата.....

Като не пропускаме всички други междинни състояния на тези две крайности !

Т.е. от тази гледна точка , на кой какво му се иска и на кой какво му се харесва , не може да се даде никакво адекватно определение , защото каквото и да е то , то ще е субективно , произтичащо от отделния субект , нямайки никакво отношение към всички останали субекти .....

Казано е (а дори и в буквален превод) , че философията е любов към мъдростта . ....

И понеже не ми се философства повече защото това е обяснявано много пъти и по различен начин в други подобни теми и постове, ето пример за илюстрация към тези "против философията" показван и на други места , на това "Що е това философия и за какво ни служи тя?" :

      - Дядо , можеш ли да накараш слънцето да залезе? - пита детенце беловлас старец наблюдаващ съсредоточено изгрева на слънцето.

- Ако аз поискам от кравата да снася яйца , а от кокошката да дава мляко и те не сторят това кой ще е виновен за това – аз или те ?

- Ти бе , дядо ! – без колебание отвръща детето.

- Съвършено вярно – потвърждава дядото – следва да се иска само това което може .

- А какво става със слънцето ? – упорства детето.

- Ще накарам слънцето да залезе ! Но първо трябва да изчакаме добри поличби , защото в това се състои мъдростта на живота.... 

Друг е въпроса кой и какво ще извлече за себе си от тази притча....

 

П.П....Това като за Гали го намирам напълно достатъчно да й свърши работа , и е едно добро начало за разпалване на любовта към мъдростта...  

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

За други философията е отврат за Духа и мъка за Душата.....

 

Зависи кой какво вижда в живота. Как определя съществуванието. Естествено е оптимистът да гледа позитивно на живота и на всичко в него, а песимиста - да вижда само негативното.

Зависи кой какво вижда в живота. Как определя съществуванието.

Естествено е оптимистът да гледа позитивно на живота и на всичко в него, а песимиста - да вижда само негативното.

Нищо такова !

Няма никакво значение кой какво вижда или не вижда в живота ....това си е негово лично и няма никакво определящо отношение , никакво значение за философията изобщо.....иначе просто преувеличаваш собствената си значимост за самата себе си......т.е. ставаш неадекватна на околната среда ....

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

А какво е музиката?

Примерно е това. Гледай, ако не си го гледала и целия ти ден ще е слънчев.

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZNM0ENUCO5I

 

А от мен това :

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=m5TwT69i1lU

 

 

А ти споделяш ли, че философията е отврат за Духа и мъка за Душата. И приемаш ли, че това е истина?

 

by_chechi, на 08 Септ 2013 - 08:30 AM, написа:

За други философията е отврат за Духа и мъка за Душата.....

 

А ти споделяш ли, че философията е отврат за Духа и мъка за Душата. И приемаш ли, че това е истина?

 

by_chechi, на 08 Септ 2013 - 08:30 AM, написа:

Аз бих подчертал другото :"За други философията е отврат за Духа и мъка за Душата..!"

Мисля , че по-горе се изразих съвсем ясно !

Това на кой какво му се иска или не иска , какво той споделя или не си е негово лично чувство и разбиране .

А всичко това никак няма отношение към философията като знание въобще .Философията си е такава каквато си е и без мен , теб , ние , те и т.н. - общочовешко знание , любов към мъдростта.

Ако въпросът ти е лично към мен отправен , обичам да се занимавам и забавлявам с философия и то се вижда съвсем ясно от участието ми в подобни теми . Няма никаква нужда да бъде специално декларирано !

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Мисля , че по-горе се изразих съвсем ясно !

Това на кой какво му се иска или не иска , какво той споделя или не си е негово лично чувство и разбиране .

А всичко това никак няма отношение към философията като знание въобще .

Ако въпросът ти е лично към мен отправен , обичам да се занимавам и забавлявам с философия и то се вижда съвсем ясно от участието ми в подобни теми . Няма никаква нужда да бъде специално декларирано !

Да, виждам. Но пък не разбрах ясно, дали подкрепяш това което цитира, че "философията е отврат за Духа и мъка за Душата".

Да, виждам. Но пък не разбрах ясно, дали подкрепяш това което цитира, че "философията е отврат за Духа и мъка за Душата".

Пъфффф! ....Само посочвам , че това са просто двете крайности на възможното лично отношение на който и да е човек към това знание , влючвайки между тях всички други възможни - като някаква средна възможност за пример е безразличието , незаинтересоваността изобщо , ако разглеждаме нещата в линейна зависимост (че макар и ограничено , и точно за това е по-лесно за разбиране)....т.е. не това е моето отношение , до колкото го поясних по-горе.

В действителност , в цялото си многомерно (а не едномерно , само като линия) изражение , нещата са много по-разнообразни и с много по-висока степен на сложност....може да се мери като в повърхнина , като в обем или дори в още повече измерения ! .....т.е. като нещо много по-различно от точка с определени координати , казано като абсолютна абстракция...

Дано сега съм бил по-ясен , в което искрено се съмнявам с оглед показаното "на масата за разговори"...

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Пъфффф! ....това са просто двете крайности на възможното лично отношение на който и да е човек към това знание , влючвайки между тях всички други възможни - като някаква средна възможност за пример е безразличието , незаинтересоваността изобщо....т.е. не това е моето отношение , до колкото го поясних по-горе.

А защо пуфтиш?   Не можеш ли да отговориш спокойно?  

А защо пуфтиш?   Не можеш ли да отговориш спокойно?  

Когато трябва да обясняваш отново нещо което вече ясно си обяснил , това са нарича досада ! За това пухтя ! 

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Когато трябва да обясняваш отново нещо което вече ясно си обяснил , това са нарича досада ! За това пухтя ! 

Значи не си го обяснил достатъчно ясно.

Значи не си го обяснил достатъчно ясно.

Всеки конфликт на взаимодействие представлява единство и борба на противоположности , две страни с еднакви , но противоположни интереси (така учи философията)!

Значи , също толкова зависи и от другата страна на конфликта.....Противоположност сама за себе си няма.....

Редактирано 8 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Многократните опити, които съм правил в този раздел, заедно със Сис, Готик и някои други колеги, да дам поне основна представа за това какво е философията, какъв е нейния предмет, какво представлява философския дискурс и други такива, засега не са дали кой знае какъв резултат. Най-пресният пример е темата, която вчера пусна Слънчевка... Ще ми се накратко и съвсем обощено да разкажа за пътя на Западната философия, за това откъде е тръгнала и докъде е стигнала. Може би, това ще внесе някаква яснота.

–––––––––––––––––––––––––––

 

 философията е любов към мъдростта . ....

 

Взимам повод от горните думи на колегата, за да поясня някои неща.

 

От към 6 в.пр.н.е. до края на 16 в. западната философия има два основни клона: етическо ръководене на човешкия живот, т.е. търсене отговор на въпроса "Как да живеем по-добре?" и познание на природата. Към средата на 17 в, обаче, тя напълно спира да се занимава с първия клон и го предава изцяло в ръцете на религията. С изследването на втория клон се захваща науката. Така единствен предмет на философията остава метафизиката, т.е. онова, което е отвъд природата или видимия свят.

––––––––––––––––––––––––––––

В ранния период на развитие на древногръцката философия теоретичното знание няма приоритет. От фрагментите запазени от произведенията на Хераклит, да речем, се разбира, че не е достатъчно да си учен, за да си мъдър. Учеността е по-скоро необходимо, но недостатъчно условие за постигането на мъдрост. Тъй че основната цел на философите от онази епоха е да водят почтен живот и задълбочавайки своите знания да постигнат мъдрост, която да има донесе душевна хармония, мир, щастие и спасение. Затова и личния пример, който е давал философът по онова време е бил толкова важен за това как ще бъде оценен от другите - примерите, които дават Сократ и много други. С други думи, по онова време философията не е била научна дисциплина, нито е имала претенция да е върховна наука, която да е основа на всички други. По-скоро целта и е да предизвика цялостна метаморфоза или трансформация в начина на живот.

–––––––––––––––––––––––––––––

Това не значи, че теротичното знание (епистемата) е била пренебрегвана. Като се почне от Сократ, Платон и Аристотел през 4-5 в. пр. н.е. , теорията се разглежда като интелектуална опора на мъдростта. С други думи, теоретичното знание се легитимира като метод, който води до мъдростта. Така се установява връзка между интелектуалното съзерцание на истината и постигането на щастие/мъдрост. Между другото, става въпрос за интелектуално, а не мистично съзерцание. Това е първоначалното значение на думата "теория", която при Платон напр. означава "непосредствено възприемане" на истината, също както и картезианската "интуиция" напр., която идва от лат. intueri, т.е. "виждам". Тази линия бива продължена от стоиците и епикурейците и завършва в края на 17 в с Етиката на Спиноза, след който бива изоставен Сократовия въпрос: "Как следва да живея?"

––––––––––––––––––––––––––––––

Оттогава насам философията постепено се редуцира до теоретично упражнение като се отказва от изследването на природата, с което се захваща науката, както писах в началото. Така философията до голяма степен се изпразва от своя обект, както пише Кант в Критика на чистия разум и ролята, която е имала първоначално. Може да се твърди дори, че философията в известен смисъл се самоунищожава в резултат на своя успех, а имено да постави началото на различните природни и социални науки

–––––––––––––––––––––––––––––––

Що се отнася до търсенето на мъдрост, което другия клон на философията (виж началото), то през 18 в тук нещата се изместват от терена на търсенето на индивидуална мъдрост към политическия терен. С други думи, постигането на справедливост и щастие се превръщат в колективно занимание или се редуцират до умението да се организира спаведливо общество, което да донесе щастие на своите членове. Така целият етичен клон на философията през 19 в попада в капана на политическите утопии, които искат да преобразуват обществото чрез социална, политическа и културна Революция. Вече няма индивидуална етика и индивидуална мъдрост. Личният морал се свежда до съучастието в колективния морал. Това го има и при нацизма, и при фашизма, и при комунизма. Този тип утопии не се основават върху развиване на човешките качества и затова идеалите за равенство и справедливост бързо се изоставят от тези, които дойдат на власт. Извратената логика на тези утопии е тласната до крайност от Пол Пот в Камбоджа: за да с създаде новия човек, човекът на бъдещето, то трябва да се унищожи миналото и да се започне на чисто. Това може да се осъществи само чрез унищожаването на всички хора, които са живи към момента и чиито съзнания са покварени в една или друга степен от миналото.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Провалът на всички тези социални утопии през 20 в е не просто провал на западната философия, а провал на западната цивилизация в ненаучната сфера.

Редактирано 8 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)