Всеки заслужава милост. А особено badr никак не го разбирам - нали е мюсюлманин,а пък основното качество на Аллах е,че е милостив и всеопрощаващ. Някак не ми се връзва с мненията,които дава...

Ти ли ще ми кажеш какво разбирам и какво не разбирам??? Много високомерно от твоя страна...

Примерите,които даваш,в нищо не убеждават - Хитлер,Сталин,Гьобелс и прочие сволочи наистина са били много умни,но има огромна разлика между умен и духовен човек. Човек може да е много умен,но да е абсолютно чудовище,като гореспоменатите. Левски ли? Ами щом е убивал,значи е убиец - какво изобщо искаш да кажеш с това...По твоята логика турците,които са го обесили,са постъпили много правилно - налагат смъртно наказание на един масов убиец.

Динди,историята си е история...Така е станало,и това е.Виновни няма.Това е било част от процеса на развитие на човечеството.Точно според моята логика всички са невинни - и Левски,и турците,и хитлеристите,всички.Просто са действали според разбиранията си,а за конкретните времена това е изглеждало правилно. Според една теория човек има 7 нива на развитие - първото е свързано с физическото оцеляване,второто - с налагането и успеха,третото - с вглеждане в себе си и откриване на вътрешния мир,и т.н. Хората,за които говорим,действат от гледната точка на първите 2 нива,затова никой не обвинявам. Всичко е нормално,всичко постоянно еволюира.И човека също. Така че защо да обвинявам някой,който е на по-ниско ниво на еволюция? Говоря за духовна еволюция.

Сам доказваш,че не чуваш петела.След като са били много умни значи са осъзнавали какво вършат и последствията от действията си.Посоката на тяхното духовно р-е са си я избрали сами и следователно носят пълната отговорност за действията си.Да пуснем всички килъри понеже всичко е нормално и те не са преминали на 3-то ниво.Защо ще ги обвиняваш разбира се? Ма откъде накъде? -- Изнасилил и убил възрастна жена по особено мъчителен начин ---Е какво от това сега? Нали не е минал на трето ниво.

Нелогично е петленце шарено.

Докато Левски се е борил за защита на своята родина,дом,семейство,права не можем да кажем че е убиец.Убийци са онези които са му посегнали.Не вярвам на историята с убитото от Левски дете.

Така че по моята логика Левски е невинен.Няма място да говорим за османската империя.След като са се домъкнали тук на чужда за тях земя право е било на всеки българин да се бори за освобождението си.Ако се е наложило да убива,значи се е наложило.Няма вина българина тук.Напротив вината и за такова убийство пада върху османската империя.Ако си бяха стояли у тях нямаше да е принуден Левски да води такива борби.Съгласен съм ако възразиш че закачам и патриотичните чувства на голямата част от съфорумците,но това не отменя истината и правото.Затова пак ти казвам.Въпросът е сложен,многоаспектен,далеч не лесен.Изисква концептуален подход,не да ми се сърдиш колко високомерно съм се изказал.Напротив мога да изложа още хиляди аргументи,които не могат ей така да бъдат подминати.

Но ти много добре пропусна забележката ми за правото на прошка.Ще ти го повторя.

Много хубаво си обяснил механизма на прошката.Но ти е убягнала една особеност.Изключително важна при това. Правото на прошка принадлежи единствено и само на жертвата.

И за да стане ясно.Нека онзи който е посегнал на нечий живот получи прошка от жертвите на престъплението си.Който е убил дете да иска прошка от майка му,баща му.Ако те му простят може.Но ти не прощавай тъй "възвишено" от тяхно име.

Да де,разбрах вече,че си много умен,интелигентен и разбираш от всичко...Значи едно убийство не било убийство,когато си заслужавало,щото ония са се домъкнали от Азия тука...Ами те през 680 или там някъде и Аспарух се е домъкнал от на майната си,така че и той е бил узурпатор. А много от великите личности са прекалено възвеличавани,в това няма спор,но нека сега не закачаме тази тема. Ти мислиш,че трябва да има смъртно нваказание,а аз не мисля така. Това е . Не можеш да ме убедиш,и аз не мога да те убедя. Мир.

Виждам ви в Рим, на битка между гладиатори и противници на Рим. Вие естествено сте римляни. Насядали сте по трибуните и гледате това безумие и се кефите, че наказвате враговете си. В един момент, някой гладиатор сгащва някой от "лошите" в ъгъла на кръглата арена и вие започвате да скандирате задружно - убий, убий, убий.

Отговорих "По скоро "За" смъртната присъда" и то от съображения свързани с хуманността и човечността по принцип. Но когато някой изнасили или убие тези понятия нямат място там, така че всъщност съм 'За'. Всеки трябва да носи отговорност за думите, мислите и най-вече действиятя си!

Нещо като обобщение на всичко, което написах до сега.

Причината за всички престъпления са смущаващите чувства. Има ги във всеки от нас. Престъпниците ги вземат много по-насериозно. Те нямат и най-малка дистанция спрямо тях. Много хора попадат в ситуация в която могат да убият или да извършат друго престъпление. Нещо ги спира.

Причината за смущаващите чувства е невежеството (незнанието).

Ние не познаваме истинската си природа и не знаем, че всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Имаме навик (който даже не забелязваме) да поставяме оценка на хората и ситуациите: Харесва ми, не ми харесва.

От тези неща, които харесваме искаме повече, което води до алчност, тези които не харесваме искаме да отблъснем, което води до омраза и гняв. Невежеството (незнание) е причината за гордостта, ревността, завистта.

Тези чувства не са част от природата на човека. Те са временни и нетрайни.

Ние вземаме тези чувства съвсем насериозно. Действаме ръководени от тях.

Една емоция възникнала като резултат от обстоятелства ръководи действията ни. Нараняваме. Убиваме. Крадем. Лъжем. Заблуждаваме.

Тези чувства са причината за всички престъпления.

Тези чувства не са истински. Нямат независимо съществуване. Резултат са от причините, които ги пораждат.

А ние не сме длъжни да ги следваме. Защото когато ги следваме нараняваме другите. Винаги имаме избор.

Левски убиец ли е? След като е убивал.

Не знаех, че Левски е убивал изобщо. Мислех, че дори не е участвал в битка.

Да. Левски е убил дете. Не го знаех. Според тази статия го има в биографията на Левски, написана от Захари Стоянов. Ще я прочета и книгата да видя дали го има и там.

Ако е вярно, не му прави чест. Може да е станало случайно, после да е съжалявал до края на живота си…

Направил е много за свободата, но помислете за семейството на това дете. Но той не е повторил. Никой не е роден убиец. Всеки трябва да има втори шанс. Всъщност не знам достатъчно за да мога да коментирам Левски.

----

Ние сме в ситуация в която можем да убием. Нещо трябва да ни спре.

Ще повторя и възможността за убийство на невинен. Съдебни грешки, слаба защита, корупция… Веднъж извършена екзекуцията – няма връщане назад.

Възможно е да бъдат осигурени затвори от които бягството е невъзможно.

Възможно е да има доживотна присъда без право на помилване.

Строг режим. Много труд.

Не казвам да плачем за горките убийци.

Разбира се, че трябва да им отнемем правото да повторят.

Не налагам мнение. Само споделям.

Редактирано 28 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Нещо като обобщение на всичко, което написах до сега.

Причината за всички престъпления са смущаващите чувства. Има ги във всеки от нас. Престъпниците ги вземат много по-насериозно. Те нямат и най-малка дистанция спрямо тях. Много хора попадат в ситуация в която могат да убият или да извършат друго престъпление. Нещо ги спира.

Причината за смущаващите чувства е невежеството (незнанието).

Ние не познаваме истинската си природа и не знаем, че всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Имаме навик (който даже не забелязваме) да поставяме оценка на хората и ситуациите: Харесва ми, не ми харесва.

От тези неща, които харесваме искаме повече, което води до алчност, тези които не харесваме искаме да отблъснем, което води до омраза и гняв. Невежеството (незнание) е причината за гордостта, ревността, завистта.

Тези чувства не са част от природата на човека. Те са временни и нетрайни.

Ние вземаме тези чувства съвсем насериозно. Действаме ръководени от тях.

Една емоция възникнала като резултат от обстоятелства ръководи действията ни. Нараняваме. Убиваме. Крадем. Лъжем. Заблуждаваме.

Тези чувства са причината за всички престъпления.

Тези чувства не са истински. Нямат независимо съществуване. Резултат са от причините, които ги пораждат.

Прощавай не се сдържах,нямах намерение да пиша в тази тема повече,но ти искрено ме разсмя.

алчност,омраза,гняв,гордостта,ревността,завистта.

Как да не са част от човешката природа тези чувства.А от чия природа са.Не съм виждал завистлив заек,алчна котка,гордо магаре,ревнива муха.Кои други същества изпитват смущаващи чувства та да е от тяхната природа.

Всички чувства са част от човешката природа те се проявяват в различна степен и постоянство.

Важното е да не се оставим да ни ръководят негативните чувства.И именно това е силата на избора кое да ни ръководи.Доброто или злото.

А някой от Вас опитвал ли се е да погледне на смъртното наказание и на убийството от гледната точка на наказания, наказващия и на жертвата през призмата на кармичната зависимост? Аз никога не бих отнел живот!

Прощавай не се сдържах,нямах намерение да пиша в тази тема повече,но ти искрено ме разсмя.

алчност,омраза,гняв,гордостта,ревността,завистта.

Как да не са част от човешката природа тези чувства.А от чия природа са.Не съм виждал завистлив заек,алчна котка,гордо магаре,ревнива муха.Кои други същества изпитват смущаващи чувства та да е от тяхната природа.

Всички чувства са част от човешката природа те се проявяват в различна степен и постоянство.

Важното е да не се оставим да ни ръководят негативните чувства.И именно това е силата на избора кое да ни ръководи.Доброто или злото.

Истинската същност на всеки е: абсолютно безстрашие, спонтанна радост и интелигентно съчувствие.

Това е безвременната същност на всяко живо същество.

Ние сме съвършени в същността си. Просто не всеки го знае.

Така стоят нещата.

Алчността, омразата, гнева, гордостта. ревността, невежеството и комбинациите от тези чувства не са част от природата ни. Те са нетрайни в същността и възникват като резултат от събирането на условия.

Резултат са от навика ни да слагаме оценки на нещата. Когато изчезнат условията за появата им - изчезват и те. Не казвам, че няма такива чувства. Има. Проявяват се. Но са нетрайни. Като утринна роса.

Защо да ги слушаме?

Безстрашието, радостта и добротата винаги са.

Не са необходими условия за това. Защото това сме.

Истинската ни природа е като слънцето. Винаги свети.

Смущаващите чувства са като облаци, идват и си отиват.

Това разбира се са само думи, но това може да се преживее.

пп

Животните също имат негативни емоции. Например някои кучета се гневят, а котките са отмъстителни.

Редактирано 28 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Тук основният довод на привържениците на смърната присъда е да се поставим на мястото на жертвата. Това е абсолютно погрешен довод, ако трябваше да се решава съдбата на даден престъпник от жертвите, то тогава и за много по-дребни престъпления в зависимост и от характера на потърпевшите, разбира се, щеше да има смъртно наказание. Това трябва да се решава от безпристрастни хора, а не от пряко засегнатите, така че аз преди да съм заслепена от гнева и непоносимата болка, свързана със загубата на близък примерно, трябва да реша какво ми е мнението по въпроса, а не след като това стане, тогава може и да съм полудяла от гняв и да искам смъртта на убиеца или изнасилвача, та даже и на цялото му семейство, защото го е родило. Питам ви, защо не ви устройва доживотна без право на обжалване, ако приемем, че ще има строги закони без никакви вратички, защото строги закони са необходими така или иначе и със смъртно, и без смъртно наказание? Защо предпочитате смърт, а не затвор до живот?

Защото амнистия по едни или други причини винаги е вариант за далечно бъдеще. Законите се променят след 5-10-20, че и повече години. И тогава какво правим? Считаме го за "излекуван ли"?

Защо предпочитате смърт, а не затвор до живот?

Защото не искам с данъците си да храня педофили и убийци,предполагам и повечето от вас мислят така.Аз съм "ЗА" ама за тежки престъпления.Неможе някой който е накълцал дете да излезе след 10-15 години в най-лошия случай.

Истинската същност на всеки е: абсолютно безстрашие, спонтанна радост и интелигентно съчувствие.

Това е безвременната същност на всяко живо същество.

Ние сме съвършени в същността си. Просто не всеки го знае.

Така стоят нещата.

Какво ще кажеш да ми обясниш интелигентното съчуствие и спонтанната радост като част от съвършенната същност в случая който ще цитирам по-долу

Убийствата

Линда Ан Хейли била 21 годишна студентка по психология във Вашингтонския университет - висока и слаба, със дълга тъмно кестенява коса и вечно усмихната. Водила метеорологичните прогнози в местното радио, пеела прекрасно, а професионално обичала да работи с умствено-изостанали деца.

На 31 Януари 1974 година, Линда и няколко нейни приятели вечеряли навън, изпили по няколко бири, но не се забавили дълго, така че тя успяла да се прибере в къщата, която споделяла с още четири нейни състудентки преди 22.00 часа. Погледала телевизия, провела телефонен разговор с приятеля си и легнала да спи. Съквартирантите й впоследствие споделят, че не са чули нищо необичайно онази нощ. Единственото изключение бил будилника на Линда, който се включил, както обичайно, в 5.30 сутринта, но продължил да звъни продължително време – никой не го изключвал. След известно време една от съквартирантките не издържала и нахълтала в стаята за да го изключи. Изненадала се, когато видяла, че Линда вече била излязла, а леглото й било оправено. Странното било, че тя почти никога не си оправяла леглото, още повече по такъв начин, по какъвто било сторено това сега. В последствие полицията щяла да открие, че калъфката на възглавницата и горния чаршаф липсвали.

Към 6.30 в къщата позвънили от радиото, тъй като Линда все още не се била появила там, а вечерта й родителите и я потърсили, тъй като изпуснала уговорка за вечеря. Последвало позвъняване в полицията.

При огледа, върху възглавницата била намерена малка капка кръв, която впоследствие се оказала кръвта на изчезналото момиче, както и кръв върху пижамата й, която била грижливо прибрана в гардероба – за сметка на това някои други дрехи липсвали. Друга следа била една отключена врата в къщата, която винаги била грижливо заключвана. Разследването достигнало до извода, че някой е влизал в къщата, преоблякъл е Линда и след това я е отвлякъл – всичко това изключително методично и много тихо. Изводът им още повече се затвърдил, когато в следващите месеци все по-често и по-често започнали да се появяват случаи на изчезнали студентки, като приликата между отделните случаи била плашеща. Обект на отвличанията били бели, слаби, необвързани жени, непретенциозно облечени и с дълга коса.

Случаите, разбираемо се разчули из университета, студентите станали бдителни и след време в полицията започнали да се получават сигнали за съмнителен мъж с превръзка на ръката или крака, който в някои от случаите носел много книги и след като ги изпуснел, молел за помощ подминаващите жени, а в други седял на паркинг, откъдето били изчезнали две момичета и отново молел за помощ, този път обаче, тъй като имал проблеми със запалването на колата си – Фолксваген Костенурка.

Едва през август 1974 година ужасната истина лъснала, когато в в природен резерват били открити телата на две от отвлечените момичета или по-скоро техните останки. Това били Джанис От и Дениз Наслънд, които били изчезнали на 14 юли. При разпитите станало ясно от двойка, която на този ден била на пикник и последни видяли Джанис, че млад красив мъж с превръзка на ръката помолил момичето да му помогне, тъй като не можел да качи лодката в колата си. Повече никой не я видял.

Дениз пък била с приятели в същия парк, но след като отишла до тоалетната, не се върнала. Двойка момичета, които я видяли за последно, били помолени от младеж на име Тед, който бил със счупена ръка, да му помогнат с лодката му – те отказали, но Дениз, дочула разговора, се притекла на помощ. Това коствало живота й.

Скоро след това – на 18 октомври 1974 година, но вече в щата Юта, изчезнала дъщерята на местния полицейски шеф. 9 дни по-късно била намерена мъртва – изнасилена и удушена. 13 дни по-късно убиецът взел още една жертва – 17 годишната Лаура Ейми. Била пребита с железен лост и изнасилена. Жестоките убийства накарали разследващите да вложат всички усилия, които скоро дали резултат , тъй като се осъществил контакт с колегите им от Вашингтон и се достигнало до извода, че убийствата много си приличат. Много вероятно било убиецът да бъде един и същ.

Междувременно благодарение на свидетелите, които били видели странния мъж със счупена ръка или крак на име Тед, бил съставен рисуван портрет на предполагаемия убиец, който бил публикуван във пресата. Там той попаднал пред погледа на близка приятелка на Елизабет Кендъл (тогавашната приятелка на Тед Бънди), която веднага го разпознала. Самата Елизабет също се съмнявала – приятелят й имал Фолксваген костенурка, като описания в статията, а й била виждала превръзки и гипс в стаята му, при все, че той никога не бил чупил крайници.

През август 1974 година Елизабет Кендъл се обадила в полицията и заявила, че приятеля й може би има връзка със скорошните убийства. Дала и негови снимки, които били показани на свидетелите, но те не успели да го познаят, затова разследващите не поели по тази следа.

На 8 ноември 1974 година убиецът щял да направи грешката, която била началото на поредицата от събития, които щяли да доведат до обичайния край. 18 годипната Керъл ДеРонч се разхождала в книжарница в търговски комплекс в Юта, когато приятен мъж се приближил до нея и я помолил да дойде с него до колата й, тъй като бил забелязал някой да се върти около нея и имал съмнения, че може нещо да е било откраднато. Керъл решила, че мъжът е охрана в комплекса и го последвала. На паркинга проверила колата си, но всичко било на ред и нищо не липсвало. Офицер Роузланд, както се представил човека, обаче пожелал да я ескортира до полицейския участък, където да подаде оплакване. Тя го последвала до колата му – Фолксваген костенурка. Такъв автомобил основателно предизвикал съмнения в нея, но мъжът показал полицейската си значка и тя се качила с него.

Колата отпрашила в посока противоположна на полицейският участък и не след дълго спряла. Керъл била много уплашена и когато мъжът се опитал да й сложи белезници, тя започнала да крещи със всички сили. Той извадил пистолет, а тя в пристъп на истерия отворила вратата на колата и се изтъркулила на земята до нея. След секунди видяла, как „полицаят” се доближава към нея с метална тръба. Успяла да го удари с крак в слабините и побягнала. След няколко секунди се озовала на шосето пред кола на случайно минаваща двойка. Скочила вътре и започнала да крещи, че там има полицай, който се опитал да я убие. Те я отвели директно в полицията, където разтреперано и с белезници, провесени от едната й ръка, момичето разказало за случая. Върху якето й била намерена важна улика – капка кръв от извършителя, която била нулева кръвна група – точно такава кръвна група бил и Тед Бънди.

Жаден за кръв, още същата вечер, в която изпуснал Керъл ДаРонч, убиецът се насочил към следващата си жертва – учителка от средно училище, която в съшия момент организирала предстоящата по-късно вечерта пиеса. Насред залата, той й съобщил, че има проблем с колата й и поискал съдействието й за изясняването на случая. Тя обаче била прекалено заета и му отказала. Малко по-късно той отново се насочил към нея, но отново бил отрязан. Все пак сериозно я обезпокоил факта от настойчивостта на мъжа и това, че той продължавал да седи в дъното на залата с втренчен в нея поглед.

По време на самото представление, Деби Кент, която била дошла с родителите си, станала и напуснала залата. Тя трябвало да мине през близкия боулинг и да прибере по-малкия си брат. След това двамата трябвало да се върнат до училището. Това така и не станало. Тя явно дори не успяла да стигне до колата си, която седяла непокътната на паркинга. След повече от месец, очевидец щял да се обади в местното полицейско управлени за да съобщи, че е видял Фолксваген Костенурка да напуска паркинга с бясна скорост същата онази вечер. Но преди това – още същата вечер – при огледа полицаите намерили още една много важна улика – малък ключ от белезници. Те вече имали един изоставен чифт – този от ръката на успялата да се спаси от ръцете на убиеца – Керъл ДеРонч. Когато те изпробвали ключа в въпросните белезници, той се превъртял без никакви проблеми – съвпадал перфектно.

Три месеца след изчезването на Деби Кент, полицаите намерили труп в Колорадо. Останките били на Керън Кембъл – изчезнала на 12 януари по време на семейно пътуване с годеника си и двете си деца. В течение на няколко месеца се открили още няколко трупа – всичките с характерните за серийния убиец наранявания и с външен вид, която прилягал на профила на жертвите, които избирал Тед.

Залавянето

На 16 август 1975 година, сержант Боб Хайуорд патрулирал през нощта в областта на Солт Лейк Каунти, когато забелязал съмнителен светло син Фолксваген Костенурка, който го задминал. Сержантът познавал квартала добре и не помнел някого с подобен автомобил, затова се приближил до задната част на автомобила за да прочете по-добре регистрационната му табела. Шофьорът на фолксвагена в този момент изгасил фаровете и започнал рязко да увеличава скоростта. Боб Хайуорд нямал избор – пуснал сирените и започнал преследване. Фолксвагенът подминал с пълна газ два знака „СТОП” преди да се отбие и да спре крайпътна бензиностанция. След това шофьорът слязъл от колата си и се запътил към спрялата зад него патрулна кола. Полицаят поискал документите му – лицето на което принадлежали се казвало Тиодор Роберт Бънди. В този момент пристигнало и подкреплението, което бил повикал сержанта. Тримата претърсили костенурката и открили метална тръба, ски маска, въже, белезници, жица и пикел. Бънди бил арестуван по подозрения във взломаджийство.

Съвсем скоро след ареста полицията успяла да направи връзка между задържания и похитената преди време Керъл ДеРонч. Откритите у него белезници били същия модел, както тези изоставени на ръката на жертвата. Имало и други съвпадения – колата, металната тръба и т.н.

На 2 октомври 1975 година Керъл ДеРонч заедно с учителката, която подготвяла пиесата по времето, на която изчезнала Деби Кент, както и приятелка на последната били поканени да разпознаят нападателя. В редица били наредени 7 мъже с външни характеристики сходни помежду си, като Керъл веднага посочила Тед Бънди, като човекът, който я бил нападнал. Другите две свидетелки направили същото. Самият Тед Бънди отричал всичко, но полицията била сигурна, че именно той е техния човек.

Една от първите важни стъпки по време на разследването било свързването с Елизабет Кендъл – втората приятелка на Бънди след калифорнийската му любов. Нейните показания помогнали в голяма степен за свързването на Бънди с престъпленията му. На 16 септември 1975 година, тя била призована в главното полицейско управление във щата Вашингтон, където била разпитвана от детективите Джери Томпсън, Денис Кауч и Айра Бийл. Видимо стресната и изнервена, тя все пак проявила желание да сътрудничи. Потвърдила, че не била с него в нощтите, когато били извършени убийствата. Тя също така заявила, че Бънди често спял през деня и излизал през нощта без да обясни странното си поведение. Освен това сексуалният му интерес към нея бил спаднал, а когато се проявявал бил изцяло повлиян от перверзни фантазии.

С времето разследването се добивало до все повече информация и съответно доказателства. Намерени били материалите, с които Бънди имитирал счупвания на крайници. Били проследени плащанията с кредитните му карти за бензин, което пък доказвало, че той се е намирал на местата, където са изчезвали жертвите му, по същото време. Все повече нови свидетели потвърждавали, че са го виждали на местопрестъпленията, а негов приятел дори споделил, че го е виждал с гипсирана ръка, а съвсем кратко след това напълно здрав. Самият Бънди твърдял, че е изцяло невинен.

На 23 февруари 1976 година започнал процеса срещу Тед Бънди по обвинение в отвличането на Керъл ДеРонч. Обвиняемият почти през цялото време седял в пренебрежителна поза, напълно убеден, че журито ще го оневини. Когато обаче Керъл седнала на свидетелското място, разказала за ужаса, който била преживяла преди 16 месеца и след това на въпроса на прокурора, в залата ли е човекът, който я бил отвлякъл, разплакана посочила с пръст Бънди, станало ясно на всички, какъв ще бъде изходът на делото. Тед Бънди бил признат за виновен и осъден на от 1 до 15 години затвор с възможност за помилване. Проблемите му с правосъдието, обаче едва сега започвали. Полицията продължавала да го разследва и открила много важно доказателство – в автомобила му били намерени коси от жертвата, а при проведена експертиза станало ясно, че следите от удари по главата на една от жертвите били със сигурност причинени от лоста, който бил намерен в Фолксвагена на Бънди.

По това време, вече в щатския затвор в Юта, Тед Бънди бил обстойно изследвал от психолози, чийто заключения били смущаващи. Според тях, той бил психопат и невротик, душевно болен и пристрастен към алкохола и наркотиците. Бънди имал силна зависимост от жените и по-точно изпадал в ужас при мисълта да бъде унижен при взаимоотношенията си с тях.

На 22 октромври 1976 година полицията повдигнала обвинение срещу Тед Бънди за убийството на Карън Кемпбъл. Делото било насрочено за 14 ноември 1977 година. При краткото време, в което имал да се подготви Бънди, който се занимавал с право през студентските си години, решил, че няма нужда от такива посредствени адвокати и смятал да се справи сам по време на процеса. За да се подготви, му било разрешено да напуска затвора и да използва библиотеката на съда за проучвания. Това, което всъщност той подготвял било бягство.

Бягство от правосъдие

На 7 юни при едно от посещенията си в библиотеката, Бънди видял, че пазачите му са отклонили вниманието си от него и решил да действа. Насочил се към отворения прозорец близо до него и скочил. Навехнал си глезена, но бил на свобода. Минувачите по улиците на Аспен по нищо не можели да разпознаят беглеца – той не бил в затворническа униформа, нито пък имал белезници на ръцете или краката си. Полицията веднага блокирала изходите на целия град – това било безполезно, тъй като Бънди предполагал това , затова стоял в пределите на града „по-нисък от тревата”. За да се прехванва, влизал с взлом в празни къщи и крадял храната вътре. Това, което обаче наистина му трябвало било кола. С нея много по-лесно щял да премине полицейските барикади. Но дори след като открил автомобил с оставени вътре ключове и отпрашил с него, той все пак бил забелязан и арестуван. Този път белезниците за ръцете и краката не му се разминали.

Почти 7 месеца по-късно, на 30 декември Бънди успял да избяга от затвора за втори път. През дупка в едно от помещенията на затвора, той се промъкнал по тръбите и се озовал в апартамента на един от пазачите. Там той изчакал, докато се увери, че няма компания и съвсем спокойно напуснал зданието през главния вход. За изчезването му било разбрано едва на следващата проверка на затворниците – 15 часа по-късно, когато Бънди вече бил на път за Чикаго.

В началото на Януари жителите на комплекс в Талахаси, Флорида се сдобили с нов съсед – приятно изглеждащ мъж, около 30те на име Крис Хейгън. Много малко хора в този край на Щатите били чували за зловещия убиец, който вилнее по западното крайбрежие, така че Тед Бънди нямал никакви проблеми при разходките си из кампуса на щатския университет във Флорида,както и когато се промъквал и слушал лекции. По-това време Тед намерил и друго призвание – кражбите. Всичко в едностайния му апартамент било крадено – телевизора, хладилника, та дори и храната, която била купувана с откраднати кредитни карти. Но не това била страстта му...

Нова вълна от убийства

На 14 януари, Събота, повечето от съквартирантите-студентки в къщата Чи Омега били излезли да се забавляват. Това било напълно нормално – нямало полицейски час, а момичетата имали навика да се връщат призори. Точно така и направила Нита Ниъри, която пристигнала пред къщата към 3.00 през нощта, слязла от колата на приятеля си и се запътила към входната врата. Сторило й се странно, когато я видяла широко отворена, а още повече се стреснала, когато покрай нея с бързи крачки преминал мъж със синя плетена шапка, която скривала очите му. Първата мисъл, която прелетяла през главата й била, че това е обир. Минала на бегом по стълбите, влетяла в стаята си, събудила съквартирантката си Нанси и й разказала какво е видяла. Двете не знаели какво да правят, така че решили да отидат до стаята на управителката на къщата. По коридора се натъкнали на Карън – друга тяхна съквартирантка, която ходела неориентирано, влачейки се по стените. Цялата й глава представлявала кървава пихтия. Докато Нанси се опитвала да й помогне, Нита събудила управителката и двете заедно започнали да проверяват за останалите момичета по стаите. Още след като отворили най-близката до тях врата те изпаднали в ужас – на леглото лежало живо момиче с множество открити рани по главата от които бликала кръв. Нанси в плач се затичала към телефона и повикала полиция.

При огледа били намерени още два трупа. Момичетата били нападнати докато спяли. Последвалите експеризи установяват, че Лиза Леви била първата жертва – тя била пребита с дървен прът, изнасилена и удушена. По тялото й личали множество жестоки ухапвания. Маргарет Бауман – втората жертва – не била изнасилена, но травмите по главата й показвали много по-голяма жестокост и ярост на убиеца, отколкото при първата. Другите две пострадали – Карън и Кати не могли да помогнат с нищо на разследването – не помнели нищо от вечерта. Единственият свидетел в крайна сметка останала Нита Ниъри.

В същата онази вечер, но малко по-късно през нощта и на не повече от километър от местопрестъплението, започнал да кънти силен шум в един от апартаментите в находящия се там комплекс– дотолкова силен, че събудил спящата в съседния апартамент млада жена. Само след секунди настъпила тишина, което силно я озадачило, така че решила да събуди съквартирантката си и излезли в коридора за да видят какво става. Зад съседната врата се чували стенанията на съседката им Шерил. Пробвали да й се обадят по телефона и след като никой не вдигнал, извикали полиция.

Полицаите пристигнали след буквално след секунди – преди това се намирали на предишното местопрестъпление в къщата Чи Омега. Когато влезли в апартамента на Шерил, те заварили младата жена да седи на ръба на леглото. Лицето й било подуто от ударите по главата. По някаква необяснима причина тя била все още в съзнание. До леглото лежала маска – почти същата каквато била намерена преди време в колата на Тед Бънди. Самите разследващи дори не знаели за съществуването му – координацията между полициите в различните щати била почти нулева.

На 9 февруари 1978 година, полицията в Лейк сити получила сигнал от притеснени родители, които съобщили, че 12 годишната им дъщеря била изчезнала. Започнало масирано претърсване на района, тъй като изчезването й било силно подозрително. Нейна приятелка, която я видяла последна, твърдяла, че Кимбърли Лийч се качила в кола на непознат, който бил спрял до детската площадка, където играели. Тя не могла да опише колата на непознатия.

Тялото на Кимбърли било намерено чак 8 седмици по-късно в щатския парк в Сувани Каунти, Флорида.

Няколко дни преди момичето да изчезне, странен мъж с бял микробус приближил 14 годишно мимиче, което чакало брат си да я прибере. Мъжът твърдял, че е от пожарната и я попитал дали е ученичка в близкото училище. Бил облечен в карирани панталони и военно яке, което й се сторило много странно облекло за пожарникар на служба. Преди ситуацията да се развие, зад ъгъла се показала колата на братът, който качил сестра си вътре, а и сметнал за добре и записал номера на микробуса на мъжа. Щял да го даде на баща си – главен детектив в полицейския участък в Джаксънвил.

След това нещата се завъртяли. При проверката се оказало, че номерата, а в последствие и микробуса са крадени, а при показване на фотоалбуми със снимки на престъпници, братът и сестрата без колебание разпознали Тед Бънди, като човекът, който бил онзи ден при тях.

Всички патрулиращи полицаи били уведомени да следят за белия микробус, но напразно – Бънди вече се возил в нова, наскоро открадната кола ...Фолксваген Костенурка.

Залавяне за втори път

На 15 февруари, офицер Дейвид Лий от полицията, съзрял оранжев Фолксваген Костенурка в квартала, в който патрулирал. Тъй като не помнел никой там да има такава кола, я проверил по регистрационния номер и открил, че е открадната. Започнало преследване, което продължило по същия начин, както няколко години преди това в Юта. Този път обаче Бънди не успял да се измъкне, при все че направил няколко опита, включително нападайки полицая и правейки се на ранен.

С убиеца в затвора и със изключително силни доказателства, всички били сигурни, че резултатът може да е само един – смъртна присъда. Доказателствата наистина били непоклатими – свидетели потвърдили, че видели Бънди да кара белия микробус в деня на изчезването на 12 годишната Кимбърли Лийч. Нейна кръв била намерена по пода на автомобила, а следа от обувката на обиеца – на мястото, където бил намерен трупа. На 31 юли Тед Бънди официално бил обвинен за убийството. Скоро след това щял да получи обвнинение и за касапницата в студентската къща Чи Омега.

На 25 юни започнал процеса по двойното убийство в Чи Омега. Тед Бънди се защитавал сам. Процесът протекъл под изключителен интерес от страна на медии и общество. Твърдяло се, че Бънди е имал над 36 жертви. След по-малко от месец се стигнало и до осъдителна присъда – две смъртни присъди с електрически стол. Най-убедителните доказателства били свидетелеството на Нита Ниъри, която посочила с пръст Бънди, като човека, който онази вечер видяла в къщата и безупречното съвпадение на следите по телата на жертвите и зъбите на убиеца. Самият Бънди твърдял, че е напълно невинен – обвинявал медиите в тенденциозно отношение, което било повлияло на всички. Виновен или не това не бил последния процес за убиеца – предстоял този по обвинението в убийството на 12 годишната Кимбърли Лийч.

Той започнал на 7 януари 1980 год. Този път Тед решил да не се защитава сам, а наел адвокатите Юлий Африкано и Лин Томпсън. Те избрали стратегията – „невинен поради невменяемост”, но не успели да убедят журито в тезата си. От друга страна прокурора представил необорими доказателства – повече от 65 свидетели, които директно или индиректно свързвали Тед Бънди с убитото момиче. Също така текстилните материи, които били намерени по дрехите му и в микробуса били от дрехите на Кимбърли. На 7 февруари журито излязло с присъда „Виновен”.

На 9 февруари, когато трябвало да бъде определено наказанието Тед направил нещо, което изненадало всички. Заедно с Керъл Ан Бууни – една от свидетелките на защитата , разменили брачни клетви, а според законите на Флорида това било достатъчно за да има един официален брак. Минути след това съдията произнесъл 3тата смъртна присъда на Бънди. През октомври 1982г. Керъл родила дъщеря, а бащинството преписала на Тед, което било странно поради факта, че интимни контакти между тях са били невъзможни в този период.

Убиецът не се примирил със съдбата си. Наел нови адвокати, които обжалвали. До 1985 година, той няколко пъти обжалвал – дори успял да отложи насрочената за 4 март 1986 година екзекуция. В края на краищата обаче Върховния съд отхвърлил всички жалби и насрочил изпълнението за 17 януари 1989 година. Малко преди деня, Бънди решил да признае за още убийства. Това, което той споделил било ужасяващо – оказвало се, че понякога запазвал главите на жертвите си като трофеи. Официално се смята, че той е убил 36 жени, а неофициално числото се качва до 100. С признанията си Бънди успял да си издейства малко отлагане, но не и отмяна.

На 24 януари 1989 година, в 7 часа сутрината, Тед Бънди бил убит с електрически ток. Пред затвора имало стотици хора, които бурно аплодирали съобщението за смъртта на убиеца.

по Ракел Бел

Хахаха,badr,ти си нашият криминален репортер!

Тед Бънди е бил един много болен човек,това успях да разбера от репортажа ти...

Но в какво се мъчиш да ни убедиш - не разбрах...

Тед Бънди е бил един много болен човек,това успях да разбера от репортажа ти...

Но в какво се мъчиш да ни убедиш - не разбрах...

Изводите до, които очевидно не си стигнал, е че подобни хора съществуват. И че поради невниманието на закона той е щял да се измъкне, а поради механизма на съдебната система дълго време е обжалвал...Както виждаш никой не прибягва до смъртна присъда по бързата процедура.

Другия извод до, който не си успял да стигнеш, че човека са го хванали бил е в затвора, бил е на косъм и когато е избягал е продължил с убийствата...

Тъжно е WhiteHart, че ...не си разбрал за ко иде реч...А още по - тъжно, е че е имало толкова пролята невинна кръв...Защо????????????

Чак аз се натъжих...

Хайде стига сме спамили,темата отдавна се изчерпа.Давайте да се разотиваме кой откъде е...

Предварително се извинявам, но това е дълго. За Тед Бънди и за природата на човека.

Истинската същност на всяко живо същество е съвършенство. Характеризира се с безстрашие, радост и интелигентно съчувствие. Проявява се с пет мъдрости и четири активности. Това, което гледа през очите ни и слуша през учите ни точно сега е безгранична и безвременна ясна светлина.

Очевидно е, че някои хора не са винаги в това състояние. Като Тед Бънди, като Хитлер, Сталин ...

Ако истинската ни същност е като слънцето, което винаги свети, „смущаващите” чувства са като облаци. Появяват се породени от причини, имат известен живот и изчезват. При някой хора образно казано тези облаци прерастват в буря или ураган. Когато са извън контрол, всъщност тези чувства управляват мислите, думите и действията ни. Ние нараняваме, обиждаме, клеветим, лъжем, крадем, дори убиваме. Защото слагаме себе си в центъра на всичко, смятаме себе си за най-важни.

Всеки се стреми към щастие и всеки иска да избегне болката и страданията. Когато сме под „управлението” на гнева например, ние се стремим към личното си щастие на всяка цена. Без да мислим за другите. Тогава нараняваме.

Така става и когато сме горди, ревниви, алчни или завистливи.

Истинската същност на Тед Бънди също е съвършенство.

При него обаче нещата са излезли извън контрол.

Дa разгледаме причините за това:

Той бил извънбрачно дете. Дълго време е смятал баба си и дядо си за родители, а майка си за своя сестра. Дядо му според някои роднини е бил умствено нестабилен и склонен към насилие. Самият Тед като млад е бил затворен, срамежлив, необщителен и неуверен в себе си. Бил е увлечен от хард-порнографски снимки с елементи на насилие.

На 21 години Тед среща голямата си любов, той бил влюбен до полуда в нея, а тя не го обичала. Това го съкрушава. По същото време разбира, че сестра му всъщност му е майка. Според някой психолози той решава да отмъсти.

Две години по късно започнал да изучва психология, получава награди и е един от любимците на професорите. Следващите години той станал самоуверен и успешен млад мъж, който имал всички изгледи да постигне големи успехи.

Тед участвал и в проект за горещ телефон, на който се обаждали хора със самоубийствени нагласи. Дори полицията в Сиатъл го наградила, защото с риск за живота си, успял да спаси 3 годишно дете от удавяне в езеро.

През лятото на 1973 година Тед Бънди бил на посещение в Калифорния, във връзка с дейността на Републиканската партия. Там той се срещнал за първи път от няколко години със старата си приятелка, с която иначе поддържал връзка само чрез писма. Тя била изумена от трансформирания мъж, когото видяла. Нищо не било останало от стария Тед, когото тя познавала и който бил отнесен, неуверен и незрял. Няколко пъти се срещали и тя се влюбила в него. Той пък от своя страна на няколко пъти вмятал в разговорите помежду им, темата за брака. През февруари 1974 обаче изведнъж Тед загубил целия си интерес към нея – нещо повече – той дори спрял да контактува с нея. Според някои – планът за отмъщение провървял. И тя сега се чувствала отхвърлена, както отхвърлила него преди време.

Тогава започват и убийствата.

В интервю часове преди да бъде екзекутиран, Бънди казва, че още когато бил много млад, някаква част от него била силно увлечена от порнографски снимки свързани с насилие:

„Като 12 или 13 годишно момче в местната бакалия открих софт-порнографията. ... От време на време попадах на по хард-издания, тук влизат и криминални, полицейски списания. Най-разрушителния вид порнография – и аз говоря от личен опит – е тази която включва насилие и сексуално насилие. Съюза на тези две сили – това го знам твърде добре – води до поведение, твърде ужасно за да бъде описано”

Казва още:

„Не е отговорна само порнографията, не ме е накарала да изляза и да правя разни неща. Поемам пълна отговорност за действията си. Искам обаче да покажа, че този вид литература допринася за моделирането на такъв вид насилствено поведение”

И още:

„Когато се пристрастиш (към порнографията), тъсиш все по силен, по-ясен, по-реален материал. Като всяка страст жадуваш нещо по силно, което да ти дава по силно вълнение, докато стинеш момент в който порнографията се изчерпва, момент в който започваш да мислиш, че ако го направиш, това ще ти даде повече от това само да четеш и гледаш.”

На въпроса:

Заслужаваш ли наказанието си?

Бъдни отговаря така:

„Това е много добър въпрос. Не искам да умра. Няма да ви баламосвам. Заслужавам наистина най-крайно наказание, което има обществото. Мисля, че обществото трябва да бъде предпазено от мен и от такива като мен. Това със сигурност. Надявам се от разговора ни да се разбере, че обществото трябва да бъде предпазено и от себе си. Докато си говорим сега има изтървани сили в страната, особено този вид насилническа порнография. От една страна хората осъждат Тед Бънди, а от друга същите хора се разхождат покрай списания, които проправят пътя на много деца да станат Тед Бъндовци. Това е иронията.

Говоря за отиване отвъд отмъщението, което хората искат. Няма начин, по който като ме убиете, това да върне убитите на техните родители и да намали или смекчи болката. Има много други деца, играещи по улиците днес, които ще бъдат мъртви утре, защото младежта чете и гледа неща, които могат са налични в някой медии днес.”

Интервюто тук.

Последните думи на Бънди преди да бъде убит с електрически ток са: „Предайте любовта ми на моето семейство и приятели”

Защо изписах всичко това. Не за да защитавам убийците.

За да не станем ние убийци.

Човек е сложно и противоречиво същество. Тед Бънди е осъзнавал какво прави. Различавал е добро и зло. Спасил е дете с риск за живота си. По негово време е имало смъртно наказание. И са били екзекутирани много хора. Това не го е спряло. Вместо да бъде убит, може би по-полезно е да бъде изучаван. Как и защо човек става такъв?

Стига за това.

Умът ни е като градина. Каквото посеем, това ще жънем. Като сеем ветрове ще жънем бури. Имаме избор във всеки момент.

Не убивай.

Убивайки ставаме като убиеца.

Нека оставим наказанието на Бог.

В будизма смъртта е просто преход. Това, което сме си посяли предишните си животи е живота ни сега. Това, което правим, говорим и мислим сега определя бъдещето ни.

Нищо не е случайно.

Може би именно това, че не бил убит веднага е дало шанс на Тед Бънди да се промени. Тези години в очакване на екзекуцията. Защото ако не се е променил и се роди като човек, той сега е на 16 години. И ще търси убийците си. Порочен кръг.

Нека да бъдем мъдри. За себе си и за другите.

пп

Динди, права си че много свещеници са грешници и лицемери.

Особено по време на Инквизицията и Кръстоносните походи.

ппп

Мой приятел е влизал в затвор със строг режим за тежки престъпници. Ако Ада има измерения на Земята, то те са там.

Редактирано 29 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Предварително се извинявам, но това е дълго. За Тед Бънди и за природата на човека.

Истинската същност на всяко живо същество е съвършенство. Характеризира се с безстрашие, радост и интелигентно съчувствие. Проявява се с пет мъдрости и четири активности. Това, което гледа през очите ни и слуша през учите ни точно сега е безгранична и безвременна ясна светлина.

Очевидно е, че някои хора не са винаги в това състояние. Като Тед Бънди, като Хитлер, Сталин ...

Истинската същност на Тед Бънди също е съвършенство.

При него обаче нещата са излезли извън контрол.

Дa разгледаме причините за това:

И какво да трябва да чакаме Бъндевци да преоткрият самоконтрола,а междувременно доста хора да умрат.

А кой ще даде шанса за просветление на жертвите на Бънди?Докато са чакали на този да му светне са загинали други хора включително деца. А аха причините казваш!

Две години по късно започнал да изучва психология, получава награди и е един от любимците на професорите. Следващите години той станал самоуверен и успешен млад мъж, който имал всички изгледи да постигне големи успехи. .................

На въпроса:

Заслужаваш ли наказанието си?

Бъдни отговаря така:

„Това е много добър въпрос. Не искам да умра. Няма да ви баламосвам. Заслужавам наистина най-крайно наказание, което има обществото. Мисля, че обществото трябва да бъде предпазено от мен и от такива като мен. Това със сигурност.

Различава добро от зло.Учил е психология. Действията му са били напълно осъзнати.Не иска да умре,но други може да убива.Съзнателно избрал да бъде зъл.

Не убивай.

Убивайки ставаме като убиеца.

Нека оставим наказанието на Бог.

Бог е постановил "Око за око зъб за зъб" не ти или някой друг.В библията на много места се казва "Иди и порази (еди кой си) поради беззаконието му или понеже проля братовата си кръв."

В будизма смъртта е просто преход. Това, което сме си посяли предишните си животи е живота ни сега. Това, което правим, говорим и мислим сега определя бъдещето ни.

Нищо не е случайно.

Може би именно това, че не бил убит веднага е дало шанс на Тед Бънди да се промени. Тези години в очакване на екзекуцията. Защото ако не се е променил и се роди като човек, той сега е на 16 години. И ще търси убийците си. Порочен кръг.

Много умно.Ами ако умре от естествена смърт без да се промени? И след като се прероди пак ли да го чакаме да избие още хора докато се просветлява? Този кръг светъл ли ти се вижда?

Имаш ли някакви доказателства че се е променил?

Динди, права си че много свещеници са грешници и лицемери.

Особено по време на Инквизицията и Кръстоносните походи.

На голям църковен събор в Константинопол мисля през 374 г. Църквата решава да премахне идеята за прераждането от Библията. За да нямат хората много избор. Ако не слушаш Църквата – отиваш в Ада.

Това пък е глупост.Никога църквата не е премахвала идея за прераждане от библията.Такава идея няма.В трите Авраамически религии има строг монизъм: Един Бог едно сътворение,един живот,една смърт,едно възкресение за вечен живот.

Идеята ако живееш правилно като тревичка ще се преродиш примерно в прасенце,прасенцето в нещо по-висше и т.н. е индуистка.Нищо християнско няма в нея.

И какво да трябва да чакаме Бъндевци да преоткрият самоконтрола,а междувременно доста хора да умрат.

Дали след Тед Бънди са изчезнали серийните убийци? Дали държавите в които има смъртно наказание престъпността е намаляла?

Човек е сложно и противоречиво същество. Тед Бънди е осъзнавал какво прави. Различавал е добро и зло. Спасил е дете с риск за живота си. По негово време е имало смъртно наказание. И са били екзекутирани много хора. Това не го е спряло. Вместо да бъде убит, може би по-полезно е да бъде изучаван. Как и защо човек става такъв?

Защо да изберем Око за око,

а не Не Убивай?

Нали и двете са от Бог?

Умът ни е като градина. Каквото посеем, това ще жънем. Като сеем ветрове ще жънем бури.

Имаме избор във всеки момент.

Всичко зависи от нас, отговорността е лична.

Идеята ако живееш правилно като тревичка ще се преродиш примерно в прасенце,прасенцето в нещо по-висше и т.н. е индуистка.Нищо християнско няма в нея.

За хиндуизма почти нищо не знам. Различен е от Будизма.

Най-старата религия на земята.

пп

Това за прераждането и Библията няма общо с темата. Изтрих го.

Редактирано 29 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Бог е постановил "Око за око зъб за зъб" не ти или някой друг.В библията на много места се казва "Иди и порази (еди кой си) поради беззаконието му или понеже проля братовата си кръв."

Бъди сигурен,че Бог не го е казал това "Око за око,зъб за зъб". Той изобщо нищо не е казвал,а Библията,както и Корана,и Ведите, са написани от ХОРАТА. Идеята,че Бог е някаква личност и периодично внушава на разни хора да пишат книги от негово име,е меко казано наивна. Бог е нещо много по-вече,много над всекидневните глупости,с които се сблъскваме тук,и е абсурдно да вярваш,че таканва глупост като "око за око,зъб за зъб" може да има нещо общо с Божественото.

Сори,малко оффтопик направих,но може просто да ме сложите на електрическия стол,нали...

Дали след Тед Бънди са изчезнали серийните убийци? Дали държавите в които има смъртно наказание престъпността е намаляла?

Почти риторични въпроси.Е добре ще ти отговоря на въпроса с въпрос,като приемем следното условие.Посочи ми държава в която е нямало смъртно наказание и след това е въведено и не са променяни други правни норми?Само така сравнението ще бъде обективно.А и съвсем некоректно е да търсиш общо снижение на престъпността.Трябва да се проследи броя само на тежките престъпления.Какво общо има смъртното наказание с присъда за дребно хулиганство?

Защо да изберем Око за око,

а не Не Убивай?

Избираме и двете.Само ти виждаш противоречие тук.

За хиндуизма почти нищо не знам. Различен е от Будизма.

Най-старата религия на земята.

пп

Това за прераждането и Библията няма общо с темата. Изтрих го.

Говоря ти за индуизма бе човек не за хиндуизма прави разлика.

Бъди сигурен,че Бог не го е казал това "Око за око,зъб за зъб". Той изобщо нищо не е казвал,а Библията,както и Корана,и Ведите, са написани от ХОРАТА. Идеята,че Бог е някаква личност и периодично внушава на разни хора да пишат книги от негово име,е меко казано наивна. Бог е нещо много по-вече,много над всекидневните глупости,с които се сблъскваме тук,и е абсурдно да вярваш,че таканва глупост като "око за око,зъб за зъб" може да има нещо общо с Божественото.

Сори,малко оффтопик направих,но може просто да ме сложите на електрическия стол,нали...

Този аргумент "бъди сигурен" направо ме срина.Но тъй като съм възглупав остави ме да вярвам в каквото искам.А на електрикаво столче петлето не давам.Напротив търся ти виртуално просо.

Държавите в които се изпълняват смъртни присъди намаляват.

Няма държава в която има смъртно наказание и да няма убийствата. Или пък да намалява броя им.

Тези които убиват не мислят за наказанието. Някои са мозъчни тумори. Други са жертва на насилие и липса на любов като малки. Някои са с раздвояване на личността. За някои не се знае защо са такива, каквито са. Някои са жертва на обстоятелствата.

За да предпазим обществото е по-добре да бъдат изучавани, а е добре и да им се даде щанс да осъзнаят, какво са извършили.

За да предпазим обществото можем да променим себе си.

Да не позволяваме да бъдем управлявани от негативните емоции.

Благодаря на всички опоненти. Обещавам да помисля и над вашите аргументи.

Ако желаете, помислете и над нашите.

пп

Индуизъм и Хиндуизъм е едно и също нещо.

Искам да добавя за последно и това:

Далай Лама разказва:

„Един стар монах от манастира Намгял в Тибет, прекарал повече от 11 години в китайски лагери, след 1959 година. След като бил освободен дойде в Индия. По време на разговорите го питах за това какво е преживял в лагерите. Монахът каза, че в няколко случаи имало опасност. Помислих, че е имало опасност за живота му или нещо такова. Той ми отговори: Опасност да загубя съчувствието си към китайците."

При окупацията на Тибет са разрушени над 6000 манастира, убити са над 1.5 милиона души и хиляди са принудени да се трудят в лагери.

Редактирано 30 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Държавите в които се изпълняват смътни присъди намалява.

Няма държава в която има смъртно наказание и да няма убийствата. Или пък да намалява броя им.

Това са само твои хипотези.Неясни и нелогични.Зададох изключително ясно точно и коректно условието за сравняване.

Ще повторя:

Държава в която е нямало смъртно наказание и след това е въведено и не са променяни други правни норми.Само така може да се докаже дали в следствие на смъртното наказание се увеличава или намалява броя на тежките престъпления.

Всичко друго е неистина.

Това са само твои хипотези. Неясни и нелогични.

Винаги се опитвам да гледам и двете страни на монетата. И сега не казвам, че съм прав. Замислям се, че е възможно другата гледна точка да е по-правилна.

От 1976 година повече от 60 държави са отменили смъртното наказание.

източник

За да не съм голословен ето малко информация в подкрепа на това, че смътното наказание не намалява тежките престъпления:

В едно проучване всички криминолози от Университета на Флорида заявяват :

„Като криминолози във водещия университет на щата, ние чувстваме професионална и етична отговорност да съобщим, че няма достоверно научно проучване, което да поддържа твърдението, че заплахата от прилагане на смъртно наказание възпира или е възпирало убийствата. Възможни са други аргументи в подкрепа на смъртното наказание. Така или иначе дали смъртното наказание намалява убийствата е емпиричен въпрос, на който не може да се отговори от морална или политическа основа. Отговора на този въпрос ясно е даден от многобройни изследвания проведени през последните 50 години. Това проучване не дава основателна причина за политиката на прилагане на смъртно наказание в нашия щат.”

Друго проучване, проведено през 1995 година сред полицейски шефове дава следните резултати:

Като основен начин за намаляване на бруталните престъпления само един процент посочват смътната присъда. Най-ефективните техники за намаляване на престъпността според тези полицаи са:

- намаляване на злоупотребата с наркотици (31%)

- по-добра икономика и повече работни места (17%)

Опростяване на съдебните правила, по-дълги присъди, повече полицаи и намаляване на броя на оръжията са по-важни, отколкото разширяване прилагането на смъртни присъди. 67 % от тези специалисти смятат, че смъртните присъди не намалява броя на убийствата. 26% са на обратното мнение.

По-повод на това проучване бившия шеф на полицията на Ню Йорк – Патрик Мърфи пише: „Като новите дрехи на императора, неубедителната идея, че смъртната присъда е ефективно средство за установяване на законност се показа като чисто политическо рекламаджийство”

Научните изследвания последователно не могат да дадат убедително доказателство, че смъртното наказание възпира по ефективно престъпността от другите наказания. Последното проучване за връзката между смъртното наказание и процента на убийствата проведено от Обединените Нации през 1988 и обновено през 2002 заключава: „...не е разумно да приемем хипотезата, че смъртното наказание възпира убийствата в по-голяма степен от колкото го прави заплахата и прилагането на, по общо мнение по-малки наказания или доживотен затвор. ”

източник

Само в САЩ от 1973 година досега, повече от 120 човека със смъртни присъди са осовободени с доказателства за тяхната невинност.

Тук е описан случай на невинен човек прекарал повече от 17 години в затвора в очакване на изпълнение на смъртна присъда. Освободен е на 29 април 2003 г.

Ако бяха ги екзекутирали веднага?

Какво бихте казали на семействата им?

Източник

От януари 1990 година досега, Амнести Интернешънъл са документирали 46 екзекуции на осъдени за престъпления, които са извършили като деца. В Конго, Иран, Нигерия, Пакистан, Саудитска Арабия, САЩ, Китай и Йемен. От тях 19 са изпълнени в САЩ

Зададох изключително ясно точно и коректно условието за сравняване. Ще повторя: Държава в която е нямало смъртно наказание и след това е въведено и не са променяни други правни норми.Само така може да се докаже дали в следствие на смъртното наказание се увеличава или намалява броя на тежките престъпления.

Май няма такава държава. Поне аз не намерих нищо. А и тази хипотеза няма да е доказателство. Трябва да се проведе такова изследване в поне 10 такива държави, иначе няма да е издържано от научна гледна точка.

Научните проучвания не доказват, че смъртната присъда и изпълнението и, възпира бруталните убийства. Доказателство са всички държави в които все още се изпълняват смъртни присъди. Там все още има убийства. Както и в предходните години през 2005 година 94% от всички екзекуции за които има информация са изпълнени в Китай, Иран, Саудитска Арабия и САЩ.

Няма данни в тези държави процента на бруталните престъпления да е намалял.

Вероятно намаляване на престъпността може да бъде постигнато само в някоя абсолютно тоталитарна и полицейска държава. Държава в която свободите са абсолютно ограничени. Опита показва че и в такива държави има престъпност. И корупция.

Такава държава е престъпление спрямо останалите си граждани.

Всичко друго е неистина.

Това е спорно твърдение. Не е аргументирано

Всичко което съм написал е истина.

Защото е аргументирано.

Да се убие е лесно. Обаче няма връщане назад. А грешки стават.

Не трябва да се позволява на държавата да убива гражданите си.

Защото ще се злоупотребява с това. Защото стават грешки. Защото има съдебни грешки, слаби адвокати, политически поръчки. Защото изпълението да смъртни пръсъди не възпира тежките престъпления. Защото никой не се ражда убиец. Защото убийците не са зверове. Защото е по-добре да ги изучим, да разберем причините за поведението им и да им дадем шанс да преосмислят стореното.

Защото, който убие се принизява до убиеца. Защото по тази логика роднините и приятелите на убития имат правото на "Око за око и зъб за зъб". Особено, ако е убит невинен човек.

Това, което можем да направим е да работим за намаляване на оръжията в хората, за намаляване на видеоигрите пълни с насилие, за намаляване на бруталната порнография. Това, което можем да направим е да възпитаваме по-добре децата си. Да се опитаме да намалим употребата на наркотици и алкохол. Да сме добър пример.

Много може да се направи.

Редактирано 30 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Ми аз лично съм ЗА, до някъде... Малко драконови мерки в случая няма да бъдат излишни - Убиеш ли, биваш убит... Не мога да си представя как може да се остави да живее някакъв болен, извратен психопат, дръзнал да убие дете (не само дете, но този случай е най-фрапантен)...

От друга страна, съм склонен да гласувам и за ПРОТИВ, тъй като в случая аз мисля за НАй-ЛОШОТО, което може да се причини на въпросния изрУд... ето защо, от една страна мисля, че би било по-удачно една доживотна и да си живее с болния си мозък, да изгние в затвора!

Редактирано 30 октомври 200619 г. от ViR2aL (преглед на промените)