Малко допълнение. Което е част от будисткия възглед.

Всяка мисъл, дума и действие сега създава причини да ни се случват същите неща в бъдеще.

Всичко, което ни се случва сега е резултат от предишните ни мисли думи и действия.

Като убиеш сега, създаваш причините да ти се случи същото нещо в бъдеще.

Това е безкраен цикъл. Докато някой реши, че да не се убива е хубаво.

От будистка гледна точка, народната мъдрост :

"Не прави на другите това, което не искаш да ти се случи и на теб"

е истина.

Точно така се слуват нещата: Причина и следствие.

Всичко и всички сме взаимосвързани и взаимозависими.

Всяка дума мисъл и действие имат значение.

Като убиеш сега, създаваш причините да ти се случи същото нещо в бъдеще.

Tова може да се ползва като довод за въвеждане на смъртната присъда. Дори закона може да изглежда по следния начин:

Като убиеш сега, ще ти се случи същото нещо в бъдеще.

Tова може да се ползва дори като довод за въвеждане на смъртната присъда. Дори закона може да изглежда по следния начин:

Отговорността е персонална. Това което мислиш, казваш и правиш сега - определя бъдещето ти.

Ти някак си обобщаваш гледните точки по този въпрос.

Затова ще ти кажа,нямам нищо против убиеца да бъде доживот в затвора,но много добре знаеш че мярката "без право на обжалване" може много лесно да бъде променена,и тогава нещата се променят.

Не е работата в парите,които един затворник ще изяде,работата е че този човек не получава това ,което заслужава,нито се превъзпитава,тогава за какво да го храниме ?

Може да звучи малко грубо ,но аз така го виждам,и така го споделям тук.

Аз мисля, че той или се превъзпитава за него си, променя се и страда или просто е дебил и не подлежи на промяна - вътрешна, затова просто ще живее между 4 стени.

Мислила съм много по въпроса, ако аз бъда убита (приемаме, че ще бродя като дух ), дали ще искам убиецът ми да живее или да гние в затвора без да има право да излезе - за мен ще е достатъчно да гние. Разбира се, че ако е осъден на доживотна без обжалване аз ще искам държавата ни да е такава, че наистина да няма право на обжалване, това ще е като смъртна присъда, без никакъв шанс за промяна, защото иначе убиецът живее с някаква надежда, искам ад му я отнема. Не знам как е в България това в момента, ако не е така, аз съм за въвеждането на такива присъди, но не мисля, че точно смъртта ще ми върне спокойствието или ще се почувствам реванширана.

Пак казвам, мисля, че ситуацията и беззаконието в България ни влияят, тук все повече хора пишат, ами ако излезе, ами ако убие пак - аз искам да ми се гарантира с подходяща присъда, че няма да излезе, тогава ще знам, че както аз страдам за близък или близките ми за мен, той ще страда всеки ден, дали само заради затвореното пространство или и заради вътрешно разкаяние, за мен е все едно. Според мен трябва да е страдание за страдание, смъртната присъда няма да удовлетвори близките.

Излиза, че съм по-кръвожадна от повечето тук, които искат смърт .

Хубаво е било едно време... oко за око, зъб за зъб. Не че нещо, но ако ми ударят плесница едва ли ще си дам и другата буза да ме ударят пак. Боли!!! Нещо ми бягат тия милосърдните и хуманните мисли, които развивате тук.

Аз мисля, че той или се превъзпитава за него си, променя се и страда или просто е дебил и не подлежи на промяна - вътрешна, затова просто ще живее между 4 стени.

Мислила съм много по въпроса, ако аз бъда убита, дали ще искам убиецът ми да живее или да гние в затвора без да има право да излезе - за мен ще е достатъчно да гние. Разбира се, че ако е осъден на доживотна без обжалване аз ще искам държавата ни да е такава, че наистина да няма право на обжалване, това ще е като смъртна присъда, без никакъв шанс за промяна, защото иначе убиецът живее с някаква надежда, искам ад му я отнема. Не знам как е в България това в момента, ако не е така, аз съм за въвеждането на такива присъди, но не мисля, че точно смъртта ще ми върне спокойствието или ще ми достави кой знае каква наслада.

Пак казвам, мисля, че ситуацията и беззаконието в България ни влияят, тук все повече хора пишат, ами ако излезе, ами ако убие пак - аз искам да ми се гарантира с подходяща присъда, че няма да излезе, тогава ще знам, че както аз страдам за близък или близките ми за мен, той ще страда всеки ден, дали само заради затвореното пространство или и заради вътрешно разкаяние, за мен е все едно. Според мен трябва да е страдание за страдание, смъртната присъда няма да ме удовлетвори.

Излиза, че съм по-кръвожадна от повечето тук, които искат смърт .

Замисли се и в каква държава живееме,и тогава ще видиш имаше ли смисъл да пишеш всичко това.

Замисли се и в каква държава живееме,и тогава ще видиш имаше ли смисъл да пишеш всичко това.

хахаха тъй като съм затъпяла от кръвожаден хуманизъм ще ми разясниш ли какво имаше предвид?

Щото ако искаш да кажеш, че няма шанс да настъпи тази справедливост, която искам, то това означава, че няма шанс да стане и това със справедливите смъртни присъди

Със смъртни присъди или без, България засега си е България.

Аз съм за строго изпълнение на доживотна без право на помилване при тежки случаи, за каквито вие говорите, защото смятам, че така агонията ще е пълна.

Замисли се и в каква държава живееме,и тогава ще видиш имаше ли смисъл да пишеш всичко това.

Не е само нашата държава,винаги има вероятност някой изрод да излезне на свобода и да нарани някой друг.Има такива психопати за които друга алтернатива няма.

Не е само нашата държава,винаги има вероятност някой изрод да излезне на свобода и да нарани някой друг.Има такива психопати за които друга алтернатива няма.

Точно така,а примера за нашата държава го дадох,защото в България има по-голяма вероятност това да се случи.

хахаха тъй като съм затъпяла от кръвожаден хуманизъм ще ми разясниш ли какво имаше предвид?

Щото ако искаш да кажеш, че няма шанс да настъпи тази справедливост, която искам, то това означава, че няма шанс да стане и това със справедливите смъртни присъди

Със смъртни присъди или без, България засега си е България.

Аз съм за строго изпълнение на доживотна без право на помилване при тежки случаи, за каквито вие говорите, защото смятам, че така агонията ще е пълна.

Мисля че има много вратички,през които убииците да се отърват от споменатата от теб агония.

Примерно един убиец го осъждат на доживотна,и след време му олекотяват режима по ред причини,или го пускат предсрочно.

Ако го боцнат с инжекцията,след време няма да могат да го съживят по скалъпени здравословни и незнам си к'ви още причини нали .

Редактирано 25 октомври 200619 г. от KiriL Cox (преглед на промените)

За смъртното наказание съм,но само при наличие на правосъдна система от възпиращ тип.Система чиито правила на всяка една стъпка към по-тежко престъпление дава възможност за корекция на поведението.И когато е изминат пътя до най-тежките престъпления,тогава не бива да се дават повече шансове.Мотивацията е доста обширна.Не може да се разсъждава за или против просто ей така.

Разбира се, смъртното наказание е най-лесния изход.

Аз съм против. Първо, защото понякога се прибързва и има случай, когато невинен човек бива екзекутиран, хайде това няма да го взимаме под внимание.

Ако въпросния субект е виновен, трябва да има наказание, но според мен, моите виждания и морлани ценностти в никакъв случай не трябва да е смъртно.

И какво? Много е лесно така. И аз ще препочета смъртното наказание пред това цял живот да гния в някой затвор и да се моля, дано следващия ден да не съм жива. Боцкат те там с някаква отрова или се пържиш там малко на електрическия стол (примерно). Болката не може да се сравни с агонията на доживотната присъда. Тогава човек наистина се покайва, виждайки че ще изкара остатъка от живота си в затвора.

А ако някой мой близък (не дай си Боже) бъде убит, ще искам НЕ смъртна А доживотна присъда, без право на помилване.

Колкото до България, мисля че проблема при нас не е толкова в липсата на смъртно наказание, а в липсата на наказание като цяло.

Много си права, наказанията са кът... Но така беше и преди. Дядо ми го убиха с брадва и то на гробищата! през 1988 година. Убиеца получи 3 години затвор, и излезе след 2! Това какво е? Аз не съм искал смъртна присъда, нито баща ми! Но това убийство го съсипа! След едно лечение, той пак се пропи и живота свърши за него! Мен това ме боли повече! Просто някой променя живота ти и после си гледа кефа! Обаче защо да ги виним такива? Това е болестно състояние и нищо не може да промени един убиец! Мечките стръвници ги убиват, хората убийци не, ама трябва, колкото и да е нечовешко! Ето, сега искат да сплашат шофьорите и въвеждат какви ли не санкции, даже искат отнемане на Личното моторно превозно средство! А кой ще убие убийците?

Никой естествено, защото разни правозащитни организации ще защитят правото на убийство на дядо ми! Майната им на всички организацийки, само не знам защо ние им се връзваме? Бой по главата, акъла му така и така няма да дойде, поне да се убедим, че наистина няма акъл в главата!

А знае ли някой че доживотно осъдените имат в килийте си телевизор с кабелна,котлон,радио,ако са по-богати може и лаптоп.Единственото от което са лишени това са контактите им с други хора. Ако това е "гниене"...

Не оправдавам убийствата.

Убивайки ставаме същите като убиеца.

Като подкрепяме смъртната присъда ние ставаме убийци.

Доводите, че хората в затворите струват пари са несериозни.

Смъртната присъда е отмъщение. До какво води това?

Порочен кръг.

Насилието никога не може да бъде спряно с насилие.

Ако някой убие близките ми хора и след това убиецът бъде убит, това как ще ми ги върне?

Ще ме накара да се чувствам по-добре? И как?

Това означава ли, че ако някой ми открадне нещо и аз трябва да открадна, ако някой ме излъже и аз трябва да излъжа, ако някой ме удари и аз да ударя ...

Все някой трябва да спре първи.

Не е лесно.

Защо да не убием убийците? Да ги тръшнем, да ги опечем с ток да ги застреляме. Вместо да леем сълзи за тях?

АМИ АКО СА НЕВИННИ?

Има един аспект на смътното наказание за който трябва да помислим: Когато е изпълнено, няма връщане назад.

А грешки стават.

Съдебна грешка, корумпирани полицаи и следователи, некомпетентна защита, подправени доказателства - случва се!

И после какво?

Опс. Сбъркахме.

Извинявайте много.

Не оправдавам убийствата.

Убивайки ставаме същите като убиеца.

Като подкрепяме смъртната присъда ние ставаме убийци.

Доводите, че хората в затворите струват пари са несериозни.

Смъртната присъда е отмъщение. До какво води това?

Порочен кръг.

Насилието никога не може да бъде спряно с насилие.

Ако някой убие близките ми хора и след това убиецът бъде убит, това как ще ми ги върне?

Ще ме накара да се чувствам по-добре? И как?

Това означава ли, че ако някой ми открадне нещо и аз трябва да открадна, ако някой ме излъже и аз трябва да излъжа, ако някой ме удари и аз да ударя ...

Все някой трябва да спре първи.

Не е лесно.

Защо да не убием убийците? Да ги тръшнем, да ги опечем с ток да ги застреляме. Вместо да леем сълзи за тях?

АМИ АКО СА НЕВИННИ?

Има един аспект на смътното наказание за който трябва да помислим: Когато е изпълнено, няма връщане назад.

А грешки стават.

Съдебна грешка, корумпирани полицаи и следователи, некомпетентна защита, подправени доказателства - случва се!

И после какво?

Опс. Сбъркахме.

Извинявайте много.

Вало, всъщност всичко което си го казал може да се проектира и върху доживотната присъда! Как ще върнеш десет години от живота на човека, ако си сбъркал. Как ще се чувсвтваш справедлив след като въздаваш възмездие дори по-невинен начин от усмъртяването? Сложи всичко в този дух... Значи, трябва да не се говори за наказание/овъзмездяване, а за нещо друго. Лошото е че това друго към днешният ден е неприложимо... И тук се хващам в мъртва хватка...

Хубаво е било едно време... oко за око, зъб за зъб.

Точно тази максима ми се струва, че не е приемлива - за общества с развитие над средновековното.

Резултатът е, че всички оставаме без очи, уши , носове и каквото там се полага - защото се набляга на отнемането, на разрушаването на човека. Напълно разбирам аргументите на хората , които казват : "Поставете се на мястото на жертвите". Опитваме се да се поставим на тяхно място , но никога няма да знаем какво им е било, а за човека , който им е причинил всичко - за него все още има надежда. Той също е човек, който трябва да има шанс за изкупване на вината, доколкото това е възможно, разбира се. Да има шанс да се лекува или превъзпитава, да се опита да живее със себе си и да разбере защо това , което е направил, противоречи на човешката същност. А ако го унищожим, ако го накажем по най-жестокия начин - жертвите няма да се върнат ако са загинали, няма да се възстанови душевния им мир отпреди да издевателстват върху тях - ако са живи и всеки ден се опитват да живеят с болката си.

Честно казано, съмнявам се , че жертвите изпитват някакво облекчение или чувство за възстановено равновесие ако мъчителят им бъде осъден на смърт и присъдата бъде изпълнена.

Това не променя нищо от станалото до сега - то е само още едно отнемане на човешки живот. И злото не се унищожава така - не могат да бъдат осъдени на смърт всички изверги и хора с ненормални или престъпни наклонности - това не е начинът обществото да се "отърве" от тях. Това е само временно ликвидиране на една част от проблема - а проблемът остава.

Затова мисля, че е редно държавата и обществото да се опитват да проявят някакво разбиране към тези хора - най-малкото : да не бъдат осъждани на смърт, а да се правят опити за "превъзпитаване", възпитаване на различна ценностна система у тях , лечение, ако става въпрос за психически отклонения и т.н.

Преди всичко, обаче - трябва да се поеме отговорността за осигуряване на безопасността както на тези хора, така и на обществото. И точно тук е много деликатния момент - да се прецени дали престъпникът трябва да бъде държан на строг режим до живот - за да няма повече жертви. Или, тъй като сме се опитали да го превъпитаме, да се върне в обществото и да напарви опит да се адаптира - само че така се рискуват животът и здравето на всички потенциални негови жертви оттук нататък. Ето това като че ли е най-трудният въпрос - а не толкова "за" и "против" смъртното наказание ...

Тук си казах мнението още преди повече от половин година.

Не се е променило от тогава.

Точно тази максима ми се струва, че не е приемлива - за общества с развитие над средновековното.

Кое общество е с развитие над средновековното.Сегашното ли? Тук не става въпрос за технологичен напредък,а за морални ценности.В това отношение дори мрачният период на инквизицията е далеч над сегашното общество.Колко са били крадците,мошенниците,убийците и всякаква сволоч.

Докато при средновековните общества имаме именно възпиращи системи.Кога през средновековието ученичка ще направи свирка в училище или стриптий пред стаята на директора.

Именно тази свободия е основата която поражда престъпността.Докато в обществото деградират нравите престъпността ще расте.И тук вече смъртното наказание става спорно.След като обществените отношения пораждат престъпност,или в най-добрия случай не се противопоставят решително на престъпността,ще бъде налице и ръст на престъпността,а съответно и на най-тежките и форми.

А за човек изнасилил и убил четири годишно момиченце -- само смърт.И никакви смекчаващи вината обстоятелства.При подобен род най-тежки престъпления смъртната присъда е задължителна.Всяка друга мярка в такива случаи е само подпомагане на такава престъпност.И всеки който се застъпва за такъв убиец е негов съучастник.Основен принцип във всяко право е че престъплението не може да поражда права за престъпника.

А за човек изнасилил и убил четири годишно момиченце -- само смърт.И никакви смекчаващи вината обстоятелства.При подобен род най-тежки престъпления смъртната присъда е задължителна.Всяка друга мярка в такива случаи е само подпомагане на такава престъпност.И всеки който се застъпва за такъв убиец е негов съучастник.

Ако е невинен?

Да, а всеки който подкрепя убийството е убиец .

Мнението ти противоречи на подписа ти

Основен принцип във всяко право е че престъплението не може да поражда права за престъпника.

Това къде го има в българското право?

Мислите ли че избиването на кучетата в София и някои други градове доведе до изчезването им?

Редактирано 26 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Ако е невинен?

Да, а всеки който подкрепя убийството е убиец .

Мнението ти противоречи на подписа ти.

Противоречи най-друг ден не днес.Никой не говори за невинен.

Прави разлика м/у вината и нейното доказване.

Това къде го има в българското право?

Навсякъде.Общ правен принцип и за нашето право.

Може да помислиш! Какви права поражда една кражба примерно,права които без тази кражба нямаш.И ако не можеш да осмислиш нещо не го коментирай.Следвай пътя на просветлението,а не чул,не дочул да коментираш.

Откога кучетата имат вина за съществуването си?

Редактирано 26 октомври 200619 г. от badr (преглед на промените)

Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците

Напълно съм съгласен.

Има екзекутирани невинни хора.

Съдебни грешки, корумпирани полицаи и следователи, некомпетентна защита, подправени доказателства.

Държавата не трябва да има право да убива гражданите си. Най-малкото защото ще се злоупотребява с това право.

Кое общество е с развитие над средновековното.Сегашното ли? Тук не става въпрос за технологичен напредък,а за морални ценности.В това отношение дори мрачният период на инквизицията е далеч над сегашното общество.Колко са били крадците,мошенниците,убийците и всякаква сволоч.

Докато при средновековните общества имаме именно възпиращи системи.Кога през средновековието ученичка ще направи свирка в училище или стриптий пред стаята на директора.

Именно тази свободия е основата която поражда престъпността.Докато в обществото деградират нравите престъпността ще расте.И тук вече смъртното наказание става спорно.След като обществените отношения пораждат престъпност,или в най-добрия случай не се противопоставят решително на престъпността,ще бъде налице и ръст на престъпността,а съответно и на най-тежките и форми.

А за човек изнасилил и убил четири годишно момиченце -- само смърт.И никакви смекчаващи вината обстоятелства.При подобен род най-тежки престъпления смъртната присъда е задължителна.Всяка друга мярка в такива случаи е само подпомагане на такава престъпност.И всеки който се застъпва за такъв убиец е негов съучастник.Основен принцип във всяко право е че престъплението не може да поражда права за престъпника.

Изобщо не съм имала предвид технологично развитие. Но , като стана въпрос за Инквизицията и другите подобни средновековни инстистуции - дали крадците, мошенниците , убийците са били по-малко в средновековното общество, когато всяка седмица на градския площад за назидание са бесили крадци и са изгаряли по една-две вещици? Изчезнали ли са крадците и убийците ?

С по-съвременни примери: по-ниско ли е нивото на престъпност, например в тези северноамерикански щати, където е запазено смъртното наказние? Липсват ли там жестоките издевателства над човешкия живот? Постигнала ли е мярката целта си?

Става въпрос именно за това обществото да издигне в най-висша своя ценност човешкият живот. Две са най-големите ценности за всеки човек - животът и свободата. Въпросът е - на коя от двете ще посагяме за наказание за най-тежките престъпления? Достатъчно ли е да ограничим свободата на човека или е необходимо да отнемем и животът му? Всяко общество само решава каква да е най-тежката санкция за най-тежките престъпления. Но какво внушава обществото като покаже, че самото то е готово да отнеме животът на най-тежко провинилите се негови членове? На какво учи това общество - убиец? Как иска милосърдие, щом самото то е готово да прояви най-голямата жестокост?

Знам, че има деяния, които са неописуемо ужасни, които сякаш взривяват представата ни за ценности и ни карат да забравяме, че този , който ги е извършил , е човек. Но, ако се дистанцираме от неговата личност - какво показва смъртното наказание за всички останали? Че сме готови да убиваме и да се поставяме над волята на Един, когото смятаме за върховен разум или Бог , и който всъщност решава кой да живее и кой да умре? А дали не си е мислил същото този убиец, когото се чудим какво да правим сега? Дали и той е решил, че може да е над всички и да раздава живот и смърт?

За основния принцип на правото - с извършването на престъпление, единственото право, което се поражда за престъпника, е да получи справедлива присъда. Къде поставяме границата на справедливостта обаче ??? Дали до там, че да решим кой да живее и кой не ???

Редактирано 26 октомври 200619 г. от shanna (преглед на промените)

Прочете ли внимателно по-горния ми пост

Има екзекутирани невинни хора.

Съдебни грешки, корумпирани полицаи и следователи, некомпетентна защита, подправени доказателства.

Държавата не трябва да има право да убива гражданите си. Най-малкото защото ще се злоупотребява с това право.

На това основание може да оспорим всяко правораздаване.А възпиращите системи за които ти говоря възпрепятсват и съдебните грешки и корупцията и некомпетентната защита.И държавата няма да ходи на лов за граждани.

По твоята логика присъдите в Нюрбергския процес са несправедливи?? Ще даваш шанс на хора които са правили чанти от човешка кожа така ли? Ами те от този шанс са я докарали дотам.

Изобщо не съм имала предвид технологично развитие. Но , като стана въпрос за Инквизицията и другите подобни средновековни инстистуции - дали крадците, мошенниците , убийците са били по-малко в средновековното общество, когато всяка седмица на градския площад за назидание са бесили крадци и са изгаряли по една-две вещици? Изчезнали ли са крадците и убийците ?

Написах"Дори при мрачният период на инквизицията е далеч над сегашното общество"

Не съм дал инквизицията като блестящ пример.Влагаш друг смисъл в думите ми.

Никоя правосъдна система не може да предотврати всички престъпления.

Но за по-малко,по-малко са били и то не в пъти,а в стотици пъти.И са били по-малко именно заради възпиращи елементи в правосъдната система.Тогава ако някой е крадял не са му прощавали толкова лесно.

С по-съвременни примери: по-ниско ли е нивото на престъпност, например в тези северноамерикански щати, където е запазено смъртното наказние? Липсват ли там жестоките издевателства над човешкия живот? Постигнала ли е мярката целта си?

Разглеждаш тази мярка като отделен елемент от правосъдието.А не трябва.Правосъдието трябва да е комплексно балансирано.Отделна мярка не би била достатъчна за каквито и да е резултати.

Знам, че има деяния, които са неописуемо ужасни, които сякаш взривяват представата ни за ценности и ни карат да забравяме, че този , който ги е извършил , е човек. Но, ако се дистанцираме от неговата личност - какво показва смъртното наказание за всички останали? Че сме готови да убиваме и да се поставяме над волята на Един, когото смятаме за върховен разум или Бог , и който всъщност решава кой да живее и кой да умре?

Прощавай,но око за око зъб за зъб е Божествена повеля.Я да попитам на какво основание ние ще отменяме божиите заповеди.Прочети второзаконие.

А дали не си е мислил същото този убиец, когото се чудим какво да правим сега? Дали и той е решил, че може да е над всички и да раздава живот и смърт?

Ами точно,защото същия убиец е поставил себе си за Господ,затова и трябва да бъде лишен от възможността за подобни изяви

За основния принцип на правото - с извършването на престъпление, единственото право, което се поражда за престъпника, е да получи справедлива присъда. Къде поставяме границата на справедливостта обаче ??? Дали до там, че да решим кой да живее и кой не ???

Прощавай,но грешиш правото на правосъдие е неотменимо конституционно право на всеки.Това право не се поражда от акта на престъплението.Нещо повече има закон за отговорност на държавата при отказ от правосъдие.

Става въпрос именно за това обществото да издигне в най-висша своя ценност човешкият живот. Две са най-големите ценности за всеки човек - животът и свободата. Въпросът е - на коя от двете ще посагяме за наказание за най-тежките престъпления? Достатъчно ли е да ограничим свободата на човека или е необходимо да отнемем и животът му? Всяко общество само решава каква да е най-тежката санкция за най-тежките престъпления. Но какво внушава обществото като покаже, че самото то е готово да отнеме животът на най-тежко провинилите се негови членове? На какво учи това общество - убиец? Как иска милосърдие, щом самото то е готово да прояви най-голямата жестокост?

Сега нека си поговорим за принципи.

1.Всеки има право на живот.

2.Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

3.Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други

При престъпление действията на престъпника попадат в точка 3 и съответно не може да има права след като ги използва да нарушава правата на другите.

Убиец не може да има право на живот след като отнема живота на другите.

Другото е гавра с правата на жертвите.

Редактирано 26 октомври 200619 г. от badr (преглед на промените)

От спора дотук аз разбрах, че се твърди, че не може да бъде сигурно дори и при присъда за доживотен затвор без право на обжалване, че престъпникът няма да излезе в даден момент??? Това някакво правило ново ли е или аз не съм час, влязла в сила присъда без право за обжалване за мен е нещо като бавно смъртно наказание, не можете да ми твърдите, че ще има честно изпълнение на смъртни наказания, а няма да има честно изпълнение на доживотни присъди без право на обжалване. Единствеената разлика при правилно действаща правосъдна сситема ще е, че при доживотната той ще гние в затвора и ще знае, че няма никакъв шанс да излезе, помислете какво е да живееш с тази мисъл, при смъртното наказание всичко за него свършва за миг, само се гърчи няколкото месеца или години преди да изпълнят присъдата и после край на мъките, това не е зъб за зъб, за мен зъб за зъб е той да страда, колкото страдат близките.

Просто помислете върху това, че доживотната присъда без право на обжалване, когато няма никакви вратички за измъкване (освен ако не се извадят реални и неоспорими нови доказателства за невинност) и никаква надежда за убиеца, е много по-добър вариант от бързата смърт.

А пък това за екстрите на затворниците и дори лап-топ на по богатите вече ми се струва, че наистина си говорим за една неправилно действаща система, а не за липса на нови закони в системата. По тази логика богатите ще отървават и смъртното. Ако съм сигурна, че престъпникът няма да излезе от затвора, а мисля, че една действаща съдебна система може да ми гарантира това, то аз съм за доживотната. А за превенцията на престъпленията чрез наличието на смъртно наказание, това е абсолютно погрешно схващане. Само убийци се осъждат на смъртно наказание и то при много тежки случаи, мислиш ли, че един човек като превърти или ако си го носи в себе си в такъв момент ще му пука за това, че в държавата има смъртно наказание

Прощавай,но око за око зъб за зъб е Божествена повеля.Я да попитам на какво основание ние ще отменяме божиите заповеди.Прочети второзаконие.

Ами къде остава: Не убивай!

Това означава:

ако някой ми открадне нещо и аз трябва да открадна, ако някой ме излъже и аз трябва да излъжа, ако някой ме удари и аз да ударя ...

Благодаря от такъв бог. Не бих си избрал за бог някой, който не бих искал за съсед.

Това е хубаво:

1.Всеки има право на живот.

2.Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

3.Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други

Редактирано 26 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Всеки има право на живот, но няма право да отнема чужди животи. Всеки има право на втори шанс. За голям процент от убийствата си е виновно самото общество и управляващата система, така че според мен нямат правото да отнемат животи. И не съм съгласен, че доживотният затвор е по-лошо наказание от смъртната присъда. Дори и мъчително, продължаваш да съществуваш.