преди 18 часа, simtech написа:

А не знам за Т-900, ама такива като мен правят такива неща...

Армията иска послушковци, не иска умни хора. Не, мерси.

Впечатляващо. Ако си добър в това, наистина казармата, в пълният си вид преди, по-скоро би ти била загуба на време. То и аз съм инженер (по образование и по интереси), надявам се да си буквален, а не да си имал в предвид само това. И на мен, самата служба ми беше загуба на време, защото да се охраняват празни и порутени складове и постове, само заради идеята да те държат там, наистина беше върховна глупост. Но самото военно обучение първите 2/3 месеца (не помня колко продължи), в никакъв случай не е излишно на никой и това го считам като доста полезен опит в животът си. А и както по-горе имаше пример, има много начини да служиш, то за това и бяха наборните комисии. Ако си умен, ще ти намерят пост, ако си нисък, си за танк. Ако си шофьор, ще шофираш. Ако си як като бик и почти толкова умен, кашимерията само теб чака. Това в идеалният вариант на наборна комисия - без корупция, без шмекеруване, без шуробаджанащина. Към който трябва да се стремим.

Иначе @A.com, ти е обяснил нещата, до степен, аз нищо да не мога, да добавя. Въпросът не е дали някой иска да има казарма и военна служба,то е ясно, че никой не иска. А дали има нужда от нея. За съжаление, в България има нужда. И колкото повече се отлага, толкова повече си насилваме късметът.

Редактирано 23 май 20179 г. от RagnerBG (преглед на промените)

преди 1 час, simtech написа:

Американците не губят. Просто не им е изгодно да водят тази война. А партизанската война не е печеливша за никой.

Да накараш противника да се откаже от всякакви военни действия, да подвие опашка и да се омете от родината ти за теб не е загуб(за противника)а така ли? Казах ти, че нищо не разбираш, ама ти като латерна, продължаваш да се излагаш.

Тя няма победител. Дори и да нанесеш щети на някого, не можеш да спреш негова фронтална атака. Той нека да ти разруши предприятия, индустрия, да ти изколи половината население, да ти изгори реколката, а пък ти го стреляй криейки се в гората.

Каква е тази фронтална атака? Ще поясниш ли?

Партизанството е инструмент за терор и страх, но в никакъв случай не е инструмент за защита на държавата.

Едни партизани, водени от един адвокат, взеха, че свалиха един режим и си направиха държава. Ама ти си продължаваш с глупостите.

Цвета на нацията? Хаха. Едни тъпаци. Цвета на нацията ни вкара в 2 свтовни войни. Всеки, който е тъп, става военен - там не се иска особен интелект да стреляш с автомата. А разликата е, че тъпакът извън казармата можеш да му начупиш канчето и не може да те дирижира някакъв комплексар.
НЯМА ОБРАЗОВАН И УМЕН ВОЕНЕН. В интернет бяха изнесени колкото искаш бисери.
Когато един шапкар знае повече от мен относно технологии, хване се да програмира, знае няколко чужди езика - тогава може и да го призная. В мирно време военните са едни прости паразити, които само смучат.
Военен означава убиец по чужда заповед. Колко престижно.

Това е изключителен бисер. Показва единствено собственото ти невежество и необразованост.

Докато вашето поколение е грабело, моето е било в началното училище.

Моето поколение е родено 1980-та година. Кажи кога и как сме грабили?

Явно не разбираш Български език? Докато не ме засяга означава, че не тръгвам по свирката на някой шапкар.
Няколко световни войни станаха, защото много хора се вързаха на манипулатори и шапкари.
Няма да нарамя пушката, за да отида да нападам някоя държава, която дори не я знам коя е.
Нямам намерение да участвам в касапници и да слушам безумни заповеди, които са против здравия разум...
Имам намерение да си пазя своето и пръста няма да си мръдна за шапкар. Бих тръгнал да се бия само за да си защитя нашата земя.

Аха, нашата земя(ако може да поясниш коя е нашата земя) е нападната. Ти решаваш, че вече си лично засегнат и най-после ще тръгнеш по свирката на някой шапкар. Обаче предварително ще го осведомиш, че ще трябва да ти обяснява най-подробно всяка заповед, защото той е шапкар, тъп е и прост, а ти си на светлини години пред него във всяко едно отношение. Или пък и пръста няма да си мръднеш за шапкар(уж аз не разбирам български, пък ти сам си противоречиш) и ще отидеш в гората, ще станеш партизанин и сам ще се биеш срещу фронталните атаки на врага.

Това го кажи на Хитлер във втората световна. И тогава войната е била тотална, но и предимно с фронтални атаки. Директно влизат танковете, напредват и газят всичко по пътя.
Хитлер да не би да се би партизански? Партизанските тактики са обикновено свързани с армии, чиито противник ги превъзхожда. И имат за цел да всяват смут, а не да го победят. Да го откажат, защото войната няма да му излезе изгодно. Но не могат да го спрат да унищожи инфраструктурата и да избие половината население.

Да откажеш врага от война, и да го накараш да си отиде е победа. Как си я постигнал не е от значение. Вземи го разбери това, че да спреш да се излагаш. Танк без пехота е нищо повече от учебна мишена за противниковата пехотата(или партизани ако ти харесва). Ама тези неща няма как да ги знаеш.

Не съм спал, просто нямах право на глас. Въпросът е, вие като бяхте такива патриоти и армията учила на такива високи морални ценности - как стана тая свинщина, от която не можем да излезем 30 години?

И колко от "шапкарите" са виновни за тази свинщина? А? Армията ли управлява държавата през последните 30 години, че пишеш такива глупости.

Поне! Не се излиза с прашка срещу танкове. И не се излиза с броня от капаци на кофи за боклук срещу артилерийска атака. Ракети не се спират с мисъл.

Още глупости, които нямат нищо общо с действителността.

Точно послушковци. Ще ти кажат нещо - изпълняваш дословно. Казват ти да скочиш в пропаст - хвърляш се. Само да ти хоп - скачаш. Армията е една порочна структура с малко коректив вътре в нея.
Ако вземеш да се обадиш..да коментираш каквото са ти казали..Ти си предател - разстрел. Питай ги на Сталин войниците с наказателните роти зад тях - да убиват тия, които не изпълняват дословно.

Ама ти си бил в казарма и знаеш какво се случва там ли? Кога е било това, че така подробно ни обясняваш какво се случва, какъв коректив има, кой го разстрелват и т.н. Ти, ако живееш преди 70 години питай на Сталин и войниците с наказателните отряди зад тях.

В заключение.. Една война е приключила не когато унищожиш противника, а когато му унищожиш инфраструктурата. Така цивилните ще измрат от глад, а държавата няма да излезе от икономическо унищожение с десетилетия. И ще отрежеш останките - т.нар партизани от достъп до всякакви провизии. Достатъчно е целенасочени ракетни удари и да изметеш останалата съпротива с танковете.

След ВСВ цивилните измряха от глад а на западна Европа ѝ отне десетилетия за да възстанови разрушената инфраструктура. На Япония също ѝ отне десетилетия.

Ти защо не станеш лектор в Уест Пойнт, че и по другите военни академии в света. Ракети и танкове. Друго не ѝ трябва на никоя армия. Само че, по този път вече е минато и резултатите не са такива каквито ги сънуваш. Или се събуди и се огледай или спри да пишеш глупости.

 

преди 29 минути, RagnerBG написа:

И на мен, самата служба ми беше загуба на време, защото да се охраняват празни и порутени складове и постове, само заради идеята да те държат там, наистина беше върховна глупост.

Ами, вече сме минали по този път. Сега би трябвало да сме по-умни и една бъдеща казарма, или някакъв вид военно обучение, да са съобразени с възможностите и нуждите на държавата.

преди 39 минути, A.com написа:

Ами, вече сме минали по този път. Сега би трябвало да сме по-умни и една бъдеща казарма, или някакъв вид военно обучение, да са съобразени с възможностите и нуждите на държавата.

 Много ти е размито понятието за "победа". И по турско робство е имало хайдути. Но докато в България не се е събрала голяма армия, която с фронтална атака да унищожи и изнесе турците, България свобода не е видяла.
Победа е когато си защитиш инфраструктурата. Загуба е когато са ти нанесени такива поражения, че дори и да спечелиш, ставаш лесна плячка за някой друг. Загуба е като ти гръмнат АЕЦ-а и Нефтохим, както и по-големите предприятия. Та ти си ходи в гората. Ама повечето от България няма да е годна за живот. А като ти взривят заводите, дори и патрони за автомата няма да имаш и ще се биеш с прашка.
Та така...С ракетни удари ти унищожават всички промишлени комплекси и после нищо не става от твоята държава.
Аз по акъл на шапкари не се водя. Най-големият дефект на армията е, че се изпълнява нещо безпрекословно. Така е много лесно да злоупотребиш с положение и да даваш неправомерни заповеди, когато никой не може да постави здравият ти разум под съмнение.
Това, че ти не признаваш тези неща си е твой проблем. Тя армията нанася перманентни увреди в психиката.
Не са глупости, че танк не се спира с прашка, а ракета не се спира сам със силата на мисълта.
А и ти не си бил в истинска армия. По времето на соца армията единствено се е биела с уличните кучета пред порутените складове и е охранявала българите да не избягат през границата.
И НЯМА умен военен. Военни стават предимно хората, които за нищо друго не стават. И единственото, което да правят е да си търкат задника на стола и да им дават пари, докато такива като мен работят, плащат данъци и внасят пари в държавата, които кръвопийци като военните да смучат.
А вие стойте и си мечтайте, че едни въшльовци като нас, дето имат 3 танка ще спрат инвазия на САЩ, примерно.. Като ни засипят с ракетен залп и за 2 часа ще станем от 7 милиона - 700 хиляди.
Относно шапкарите - повечето от българите някога са били шапкари или са били управлявани от такива. Вие ми говорите на какъв морал, ред и дисциплина учела армията. Като толкова много хора са научени на ред, морал и дисциплина, можеш ли да ми обясниш, ако ти е сложно..с картинки...Защо по дяволите точно тия моралисти, ходели в казамрата разграбиха България?

Цитат

frontal attack

1. An offensive maneuver in which the main action is directed against the front of the enemy forces.

преди 1 час, RagnerBG написа:

Впечатляващо. Ако си добър в това, наистина казармата, в пълният си вид преди, по-скоро би ти била загуба на време. То и аз съм инженер (по образование и по интереси), надявам се да си буквален, а не да си имал в предвид само това.

Браво. Че си си дал 2 години от живота на шапкари.
Скоро няма да има нужда някой да ти праща войници, да те завладее. Спускат на бойното поле по едно такова с картечница. И слагат по един сополанко дистанционно пред монитора. И те стрелят баш като в компютърна игра.

 

Редактирано 23 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Прав си само за едно - че има много начини да се спечели война и не задължително да е с класически, военни действия. Споменал си един, но той не е окончателен. Инфраструктура и икономика се възстановяват, хората остават. Без фактическа окупация и военни действия, победата е само на дипломатическият фронт накрая. А и в повечето случаи се оказва, че цената на такива действия, многократно надвишава постигнатите резултати. Ето например - САЩ в Афганистан и Ирак. Свалиха неудобните режими, съсипаха държавите, но в дългосрочен план окупацията им там е свързана само с разходи, които май вече надвишават ползите от мародерствата им по ресурсите и икономиката там. В крайна сметна, накрая ще се изнесат като, да не казвам какви, защото са на загуба, а старото положение ще се върне до месеци. Тоест демонокрация (колонизация) - fail. Ето ти пример как хем, техниката побеждава в началото, хем живата сила одържа победа накрая. Китайците са го казали още преди хилядолетия - "никога не влизай в битка, от която можеш да загубиш повече, отколкото да спечелиш". Ето защо трябва да имаме военна сила, дори и като превенция (за страх).

преди 11 минути, RagnerBG написа:

Прав си само за едно - че има много начини да се спечели война и не задължително да е с класически, военни действия. Споменал си един, но той не е окончателен. Инфраструктура и икономика се възстановяват, хората остават. 
...Ето ти пример как хем, техниката побеждава в началото, хем живата сила одържа победа накрая. Китайците са го казали още преди хилядолетия - "никога не влизай в битка, от която можеш да загубиш повече, отколкото да спечелиш". Ето защо трябва да имаме военна сила, дори и като превенция (за страх).

Без инфраструктура не можеш да храниш нито армия, нито население. На това му се вика национална катастрофа. Най-накрая както армията, така и населението ще те предаде на врага за самун хляб.
Окупацията струва пари и това е единствената причина САЩ ужким да изгубят. Или СССР. Но ако искаха земята и не им пукаше за международните отношения, можеха да избият всяка жена, мъж и дете и да се заселят там.
Ние нямаме потенциала за военна сила, която да защити инфаструктурата.
Ние нямаме нито паричния, нито човешкия ресурс вече.
Живата сила не удържа никаква победа, щом държавата ти е в руини. Това не е победа. Победа е когато имаш повече танкове от Турция, така че тя въобще да не си помисля да те напада. Победа е когато имаш потенциала да ликвидираш врага, преди той да ти нанесе поражения, които да те унищожат икономически.
Това, че имаш останало парче земя, което е в руини и твоят народ е измрял и е пусто - това не е победа.
КОЙ ще се страхува от  бг армията, ако тя се управлява от идиоти и няма камиони дори да превози войниците до бойното поле, камо ли танкове, бронирани машини и самолети, за да осъществи адекватна противовъздушна отбрана и отпор на врага? Тия български "генерали" дето са ви пращали да охранявате порутени складове ще се насерат, ако дойде време за война. На тях ли ще чакате да ви ръководят да си защитавате родината?

Редактирано 23 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Турция? Защо трябва да се впускаме в теории и фантазии. Турция може да победи всеки един от съседите си, във всеки момент (без Русия и Украйна, ако броим морските граници). Въпросът е на каква цена и с какви, дългосрочни ползи. Дори и да не беше СССР преди, за тях важеше това, което съм писал горе - "никога не влизай в битка, от която можеш да загубиш повече, отколкото да спечелиш". Имат танкове и много голяма армия, но трябва да ги прехвърлят през проливите. А ние имахме SS24 и други подобни и техните танкове и жива сила щяха да припарят с доста загуби, както през проливите, така и по море. Имахме авиация и ПРО, поради което нямаше да нанесат и един удар. Можеше да бомбандираме дори до Анкара, можеше да ги залеем с вода и забавим. Дори по-вероятно е първо нашата армия да стигнеше проливите, преди тяхната да вземе надмощие. И стигаме до горното - ние можеше да им направим в пъти повече бели, отколкото те на нас, с много по малка сила от наша страна. За това и имаше мир. Сега нямаме нищо, само за партизанска война ставаме, окупацията е сигурна, без да се налага да рушат инфраструктура. И разчитаме НАТО да не ни пожертва, ако турците разиграят сценарий като в Кипър. Ако искаш мир, готви се за война. Със съседи като Турция, Гърция, Сърбия и Румъния (то друг и не остана), не е като да не сме го изпитали вече.

преди 12 часа, simtech написа:

 Много ти е размито понятието за "победа".

Не, не е. Твоето е много ограничено - само победа с фронтална атака. Знаеш ли коя е най-кратката война в историята на човечеството? Великобритания срещу Занзибар. Продължителност на войната: има няма 40 минути. Нито фронтална атака, нито британски крак е стъпил на занзибарска почва. Ако ти е интересно ще си намериш информация в нета.

Победа е когато си защитиш инфраструктурата. Загуба е когато са ти нанесени такива поражения, че дори и да спечелиш, ставаш лесна плячка за някой друг. Загуба е като ти гръмнат АЕЦ-а и Нефтохим, както и по-големите предприятия. Та ти си ходи в гората. Ама повечето от България няма да е годна за живот. А като ти взривят заводите, дори и патрони за автомата няма да имаш и ще се биеш с прашка.

С историята как си? Да ми дадеш примери, за това, което си написал можеш ли? Германия например след ВСВ дали е удачен пример - унищожена инфраструктура, заводи и т.н. Някой друг да я е завладял? Да е станала негодна за живеене?

Та така...С ракетни удари ти унищожават всички промишлени комплекси и после нищо не става от твоята държава.

Така ако ставаха нещата, само ракети щяха да се произвеждат.

Аз по акъл на шапкари не се водя. Най-големият дефект на армията е, че се изпълнява нещо безпрекословно. Така е много лесно да злоупотребиш с положение и да даваш неправомерни заповеди, когато никой не може да постави здравият ти разум под съмнение.

Продължаваш да пишеш глупости. Най-големия дефект на армията не ти е известен, защото никога не си бил част от армия. А много от шапкарите имат повече акъл от теб и мен не само във военната сфера.

Това, че ти не признаваш тези неща си е твой проблем. Тя армията нанася перманентни увреди в психиката.

Глупости няма как да призная за истина.

Не са глупости, че танк не се спира с прашка, а ракета не се спира сам със силата на мисълта.
А и ти не си бил в истинска армия. По времето на соца армията единствено се е биела с уличните кучета пред порутените складове и е охранявала българите да не избягат през границата.

Нито знаеш в каква армия съм бил, нито какво съм правил. По времето на СОЦ-а не си живял, за да знаеш какво е правила армията.

И НЯМА умен военен. Военни стават предимно хората, които за нищо друго не стават. И единственото, което да правят е да си търкат задника на стола и да им дават пари, докато такива като мен работят, плащат данъци и внасят пари в държавата, които кръвопийци като военните да смучат.

Поредната глупост.

А вие стойте и си мечтайте, че едни въшльовци като нас, дето имат 3 танка ще спрат инвазия на САЩ, примерно.. Като ни засипят с ракетен залп и за 2 часа ще станем от 7 милиона - 700 хиляди.

Събуди се.

Относно шапкарите - повечето от българите някога са били шапкари или са били управлявани от такива. Вие ми говорите на какъв морал, ред и дисциплина учела армията. Като толкова много хора са научени на ред, морал и дисциплина, можеш ли да ми обясниш, ако ти е сложно..с картинки...Защо по дяволите точно тия моралисти, ходели в казамрата разграбиха България?

Това, че някой те учи на нещо не означава, че ти си се научил. Нали схващаш разликата. Сигурен съм, че и теб са те учили да не обиждаш хората и да не говориш глупости, особено без причина, ама като гледам не си се научил и пишеш глупост след глупост.

Браво. Че си си дал 2 години от живота на шапкари.
Скоро няма да има нужда някой да ти праща войници, да те завладее. Спускат на бойното поле по едно такова с картечница. И слагат по един сополанко дистанционно пред монитора. И те стрелят баш като в компютърна игра.

Събуди се де.

 

преди 12 часа, simtech написа:

Без инфраструктура не можеш да храниш нито армия, нито население.

Примери може ли? От както има писана история държавите са имали армии. Хранили са ги, а инфраструктурата им, в сравнение с днешната, е била смешна работа.

Окупацията струва пари и това е единствената причина САЩ ужким да изгубят. Или СССР. Но ако искаха земята и не им пукаше за международните отношения, можеха да избият всяка жена, мъж и дете и да се заселят там.

Дали?

Ние нямаме потенциала за военна сила, която да защити инфаструктурата.

Така са си мислили едни наши съседи преди стотина години. Ама, аграрната държава България, пълна със селяни, се оказа военно по-силна. Защо ли?

Ние нямаме нито паричния, нито човешкия ресурс вече.
Живата сила не удържа никаква победа, щом държавата ти е в руини. Това не е победа. Победа е когато имаш повече танкове от Турция, така че тя въобще да не си помисля да те напада. Победа е когато имаш потенциала да ликвидираш врага, преди той да ти нанесе поражения, които да те унищожат икономически.

Победа е когато врагът ти се замисли дали да те нападне, защото войната може да му излезе солено. И понеже шапкарите са по-умни от теб подобни глупости няма да се случат.

Това, че имаш останало парче земя, което е в руини и твоят народ е измрял и е пусто - това не е победа.
КОЙ ще се страхува от  бг армията, ако тя се управлява от идиоти и няма камиони дори да превози войниците до бойното поле, камо ли танкове, бронирани машини и самолети, за да осъществи адекватна противовъздушна отбрана и отпор на врага? Тия български "генерали" дето са ви пращали да охранявате порутени складове ще се насерат, ако дойде време за война. На тях ли ще чакате да ви ръководят да си защитавате родината?

Поредната глупост.

Кажи какъв точно ти е проблема, че пишеш по тема, от която нищо не разбираш?

Да те питам нещо, свързано с автомобили. Резервна гума имаш ли? В колата ли си я държиш(в багажника или в отделението й)?

преди 2 часа, A.com написа:

Да те питам нещо, свързано с автомобили. Резервна гума имаш ли? В колата ли си я държиш(в багажника или в отделението й)?

Аз в багажника имам резервна гума, но тя няма да ме спаси от челен сблъсък с ТИР.
А за навремето и армията тогава не ми говори. Било имало армия преди стотици години и без добра инфраструктура. Да, ама преди стотици години не е имало запалителни бомби и бомбардировки от самолети. Които могат да ти унищожат всеки завод и да ти изпепелят всеки град и реколта.
Ако днес обявят война и засипят София, Варна, Бургас, Пловдив и Русе с бомби, можеш ли да ми кажеш дали България няма да падне на колене и да клекне? България една ракета няма останала, за да свали един бомбардировач дори. Смешни сте и то жестоко.
Големите врагове, а вие големите военни. На жив човек един патрон не сте изстреляли, но вече всичко знаете.
А не знаете мен дали са ме стреляли и какво са ме правили. Но болтаете и болтаете.
И да знаеш - аз НИКОГА няма да подкрепя, където инвалидност или смърт са нормално нещо, както и всякакво погазване на здрав разум и издевателства върху личността и достойнството или ще те газят с камион.

Цитат

2 юли 2002 г. редник Данаил Иванов беше прегазен от пияния сержант Ангел Ангелов, минал с камиона си през палатка с петима спящи войници

И понеже в казармата се учи МОРАЛ, за това НАСРАНИТЕ шапкари прикриват инцидентите. Всеки е добре и на никой нищо му няма, докато не излезе в ковчег. И дори тогава е виновен, че си е сложил палатката на пътя на камиона. Какъв МОРАЛ, след като в българската армия са ПРИКРИВАНИ случаи на смърт и телесни увреждания, вместо да се вземат мерки да бъдат наказани отговорните???????
Това е документирано - има дори заведени съдебни дела след вдигнат шум.

СУХАТА СТАТИСТИКА
* По данни на НОИ към началото на годината у нас има 5234 военноинвалиди. От тях 655 са пострадали по време на война. Останалите 4579 са военноинвалиди от мирно време.
* Само за периода 1993-2001 г. в редиците на родната казарма са се инвалидизирали 2612 момчета. 270 от тях са загубили над 90% от трудоспособността си.
* Най-много са пострадалите през 1997 г. - 414. Пикови години са и 1993 г. - 398 случая, и 1996 г. - 349. За миналата година военноинвалидите са "едва" 123.
* 24 момчета са излезли от казармата като инвалиди само за първите три месеца на тази година. За същия период смъртните случаи са два.
* По данни от началото на годината 6525 души получават наследствени пенсии. Това са вдовиците, сираците и родителите на загиналите в казармата.
* Няма официално оповестена статистика за броя на смъртните случаи в армията.

Дефектът на всеки строй без коректив е липсата на коректив. Безпрекословното изпълняване на заповеди, без да се търси сметка или да има каквото и да е било обяснение превръща човека единствено в машина на изпълнение на волята на господаря си. Същото го могат и играчките, които показах по-горе. Бягат и безропотно стрелят.
След ВСВ война Германия е била окупирана. Единствено на добрата воля на страните победителки е стояла съдбата й. Днес там можеше да има "Новорусия" и "Новоанглия" Германия можеше да изчезне от картата.
Аз не съм живял по време на соца, но има исторически доказателства какво е правила армията. Те са по силни от думата на един.
Относно Занзибар - защото Занзибарците са имали лъкове и стрели, докато британците са имали оръдия. Потвърждаваш ми думите, че технологичното превъзходство е ключов фактор.
Умен шапкар няма. Ако бяха умни, щяха да правят друго. Те са паразити в тоя си вид.
След като армията на нищо не е научила, но може да ти прегази палатката пиян старшина с камиона, значи никакви висши ценности не може да научи човек в подобна структура, каквато по исторически свидетелства е ясно, че е била армията. С други думи това, че щяла да направи от младежите отговорни мъже е пълна глупост. То излезлите от там са "приватизаторите", които разсипаха България.
Врагът да се замислил да те нападне. Да, да...Добре.Търсете си вечно врагове с логика. Търсете си врагове...
Аз не съм компетентен?  Дали? Чии съдби ще се променят с безумните приказки на "Патриотите" - предатели?! Та ти кога си бил в армия и си защитавал България? Никога? Само на книга си ги чел.
А аз ме ми трябва да съм лично изживял помиярника, който вие не си признавате, че е било.
Защото...има исторически доказателства. И докато те са факт, аз никому не пожелавам тая свинщина, през която вие сте били задължени да минете. Ей така, по навик...
Минавате ми с тъпия, глупав аргумент че в реалният живот също не било всичко редовно. Да, ама в реалният живот няма устав. И няма уж строга структура. Нали лансирате, че армията щяла да учи на ред? Къф ти ред, кви пет ле'а?
А за инфраструктурата - продължавай да си мислиш, че е велика победа, ако камък върху камък не остане на земята ти. Само че това, че не са ти завладели земята не означава, че населението ти няма да измре от глад и болести.
В 21 век с тая развита търговия и приходи от нея, една държава загуби ли си инфраструктурата и икономиката, дори да остане на картата, ще е икономически завладяна и разпродадена, ще има дългове, които не може да покрие. И ще отиде на нивото на някоя изостанала държава от четвъртия свят.

Редактирано 24 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 40 минути, simtech написа:

Дефектът

е очевиден. Едно си баба знае. Пак стигаме до логичното заключение, че проблемът си е някъде при теб, но се опитваш да го прикриваш с откровенно и нелогично плямпане. Значи ако нещо изглежда трудно и невъзможно, в дадено време, при дадени обстоятелства, изобщо да не се подхваща. Щом някой, някъде по светът има по силна армия, ние такава не трябва да правим, ами директно да сваляме гащи и да приканваме? Защо ядеш, като пак ще огладнееш? Колко по лесно е да вдигнеш ръце и да се пуснеш по течението. Ми представи си, че някъде във Вселената, по всичките ни познати теории, най вероятно има цивилизация, която може да ни изпари за хилядни от секундата. Защо да се мъчим да правим армии, да живуркме и да еволюираме като здравият разум казва, просто да се откажем и да се подложим на харакири, да не се мъчим без време? Като не ти се върши нещо, лично на теб, просто си кажи - аз не мога, не искам, не ми пука. Защо трябва да убеждаваш целият свят, вместо да си кажеш?

Търсели сме си били врагове? Превенцията е най добрата тактика, както и подготовката, за нещо, което има голяма вероятност да се случи. Това се опитваме да ти обясним. "Когато държиш чук, всичко ти изглежда като пирони" - политиката на САЩ in a nutshell. Имаш и един неоосманист, ислямист - Ердоган, който след пуча, използва поводът и се разправи със светското крило в армията им. И за пръв път ислямист в Турция я контролира. И с тоя чук, реши да ревизира Лозанският договор. Първо удари в Сирия и Ирак, защото там, навремето Британската и Френската империи са прецакали бившият си съюзник - Османската такава и така са им начертали границите, че да няма и капка петрол. После ще се огледа и за балкански пирони, вече виждаме какво се пече на предните ни избори и в Косово и Македония. Ама ти си гледай в носът, мисли си, че враговете само се търсят, те не те намират, особено ако си им на тепсия. Заравяй главата в пясъка (да не казвам по-цветущият израз), или режи вените, щото - нали няма смисъл. Може и да имаш някакви знания и умения, но с такъв егоизъм, безхаберие и заблуда, не си полезен и на себе си, камо ли на държавата.

преди 46 минути, simtech написа:

Аз в багажника имам резервна гума, но тя няма да ме спаси от челен сблъсък с ТИР.

А защо я държиш в багажника си, а не си я оставиш в къщи? От една страна ти заема място, от друга ти повишава разхода на гориво, пък макар и с 1-2 грама на 100/1000 км.

А за навремето и армията тогава не ми говори. Било имало армия преди стотици години и без добра инфраструктура. Да, ама преди стотици години не е имало запалителни бомби(имало е) и бомбардировки от самолети(имало е бомардировки от катапулти, требуше-ти и друго подобни. Ама лудите, дето са ходили да изпепеляват всеки срещат град и паланка са били малко. А познай защо.). Които могат да ти унищожат всеки завод и да ти изпепелят всеки град и реколта.
Ако днес обявят война и засипят София, Варна, Бургас, Пловдив и Русе с бомби, можеш ли да ми кажеш дали България няма да падне на колене и да клекне?

Кой ще ни обяви война и ще ни засипе с бомби? А защо ще може безнаказано да ни засипе с бомби?

България една ракета няма останала, за да свали един бомбардировач дори. Смешни сте и то жестоко.

И защо няма една ракета останала? Защото някой реши, че не ни трябва армия или...?

Големите врагове, а вие големите военни. На жив човек един патрон не сте изстреляли, но вече всичко знаете.

Враговете си ги измисляш ти. Ако САЩ ни панадне, ако Турция ни нападне. Да си видял да пиша кого би ни нападнал? А кой по кого и дали е стрелял не знаеш.

А не знаете мен дали са ме стреляли и какво са ме правили. Но болтаете и болтаете.

Ами не знам.

И да знаеш - аз НИКОГА няма да подкрепя, където инвалидност или смърт са нормално нещо, както и всякакво погазване на здрав разум и издевателства върху личността и достойнството или ще те газят с камион.

Пак пишеш глупости, като се опитваш да внушиш, че в казармата инвалидност и смърт са нормално нещо. Както и липсата на здрав разум, издевателства върху личността и т.н.

 

И понеже в казармата се учи МОРАЛ, за това НАСРАНИТЕ шапкари прикриват инцидентите. Всеки е добре и на никой нищо му няма, докато не излезе в ковчег. И дори тогава е виновен, че си е сложил палатката на пътя на камиона. Какъв МОРАЛ, след като в българската армия са ПРИКРИВАНИ случаи на смърт и телесни увреждания, вместо да се вземат мерки да бъдат наказани отговорните???????
Това е документирано - има дори заведени съдебни дела след вдигнат шум.

Кажи къде го няма? Къде не се прикриват престъпления, ако могат да бъдат прикрити. В болниците, в полицията, в училищата, в детските градини, в спортните клубове, в семейството? Насрани индивиди има навсякъде. И въпреки че го знаеш лепиш етикети на всички, които не ти харесват. Говори зле за теб, да знаеш.

Дефектът на всеки строй без коректив е липсата на коректив. Безпрекословното изпълняване на заповеди, без да се търси сметка или да има каквото и да е било обяснение превръща човека единствено в машина на изпълнение на волята на господаря си.

Осведоми се де. Как се дават и как се изпълняват заповеди. Можеш ли да откажеш изпълнение на заповед. Можеш ли да "свалиш" командващ офицер заради заповед, която е издал. Ясно в, че си пропуснал мястото, където това може да се научи. Поне отдели малко време за да го научиш сега и да спреш да пишеш глупости.

След ВСВ война Германия е била окупирана. Единствено на добрата воля на страните победителки е стояла съдбата й. Днес там можеше да има "Новорусия" и "Новоанглия" Германия можеше да изчезне от картата.
Аз не съм живял по време на соца, но има исторически доказателства какво е правила армията. Те са по силни от думата на един.

Има исторически доказателства какво е правила някаква част от армията. При 100 000 армия всички ли са охранявали порутени складове и са били на границата? Защо не мислиш преди да пишеш?

Относно Занзибар - защото Занзибарците са имали лъкове и стрели, докато британците са имали оръдия. Потвърждаваш ми думите, че технологичното превъзходство е ключов фактор.

Занзибар са имали нещо повече от лъкове и стрели. Германия също имаше технологично превъзходство над СССР през ВСВ, ама...видя ли, че не е чак такъв ключов фактор. САЩ над Северна Корея. САЩ над Виетнам. САЩ над Афганистан.

Умен шапкар няма. Ако бяха умни, щяха да правят друго. Те са паразити в тоя си вид.

Има. Нали ти казах да се поинтересуваш какво се изучава във военните академии. След това свери с това, което си изучавал в университета и ми кажи защо се мислиш за по-умен от един летец, или от шапкар, който обслужва изтребител, танк, кораб, подводница.

След като армията на нищо не е научила, но може да ти прегази палатката пиян старшина с камиона, значи никакви висши ценности не може да научи човек в подобна структура, каквато по исторически свидетелства е ясно, че е била армията.

Мисли преди да пишеш. Армията може да не научила на нищо съседа ти. Други ги е научила на много. Това, че ти гледаш едностранчиво на нещата не е проблем на армията(която и да е тя), а е твой проблем. Съответно мнението ти не тежи. Със сляпа вяра не се спори.

Врагът да се замислил да те нападне. Да, да...Добре.Търсете си вечно врагове с логика. Търсете си врагове...

Както споменах по-горе, сами ти търсиш врагове - САЩ, Турция, и ни казваш какво ще ни се случи, ако ни нападнат.

Аз не съм компетентен?  Дали? Чии съдби ще се променят с безумните приказки на "Патриотите" - предатели?! Та ти кога си бил в армия и си защитавал България? Никога? Само на книга си ги чел.

Не, не си компетентен. Компетентен ли си относно неврохирургията? Или и за нея имаш познания от документи, статии, книжки и разкази и си готов да обясняваш на хирурзите как да си вършат рабтата и дали въобще трябва да я вършат? В казарма съм бил и се радвам, че не се наложи да защитавам България, защото това би означавало война с всичките последствия, които ще ни се струпат на главите. И се моля никога да не се налага на мен, на теб и на бъдещите поколения да разбират каквое това война.

А аз ме ми трябва да съм лично изживял помиярника, който вие не си признавате, че е било.

Как да призная за нещо, което не се е случвало и не е съществувало?

Защото...има исторически доказателства. И докато те са факт, аз никому не пожелавам тая свинщина, през която вие сте били задължени да минете. Ей така, по навик...

Не съм минал през свинщина.

Минавате ми с тъпия, глупав аргумент че в реалният живот също не било всичко редовно. Да, ама в реалният живот няма устав. И няма уж строга структура. Нали лансирате, че армията щяла да учи на ред? Къф ти ред, кви пет ле'а?

В реалния живот има закони или те са за да се нарушават. Я кажи как знаеш, че армията на нищо няма да учи. Поне тук говориш в бъдеще време(а дано не си се объркал), а не в минало.

А за инфраструктурата - продължавай да си мислиш, че е велика победа, ако камък върху камък не остане на земята ти. Само че това, че не са ти завладели земята не означава, че населението ти няма да измре от глад и болести.

Ти да не би да си представяш една война между САЩ или Турция срещу България. Ама България е изолирана. Няма нищо около нея. Та като ни разбомбят, дистанционно с ракети, градовете, предприятията, жп и пътната инфраструктура и всички ще измрат от глад и болести.

В 21 век с тая развита търговия и приходи от нея, една държава загуби ли си инфраструктурата и икономиката, дори да остане на картата, ще е икономически завладяна и разпродадена, ще има дългове, които не може да покрие. И ще отиде на нивото на някоя изостанала държава от четвъртия свят.

Как ще е икономически завладяна, след като си се загубила икономиката? Колко още такива безсмислени неща ще напишеш, за да се опитваш да докажеш, че си прав?

 

преди 20 минути, A.com написа:

...

Кой ще ни обяви война? Който и да е. Защо безнаказано ще сипе бомби? Защото нямаме ракети, нямаме ПВО.
Преди векове е имало требушети, но е е имало тоя мащаб на разрушения, на които сме способни днес.
Армия не ни трябва, защото не можем да си купуваме нито нови самолети, нито нови ракети. Армия без оръжие и техника се превръща в пушечно месо, жертвен агнец на човешката глупост.
Във всеки случай, ти един патрон не си изстрелял срещу човек, охранявал си пусти складове и си белил картофи, чистил си кенеф и си мислиш, че си бил голям войник. Истината е, че ти си почти толкова неподготвен за война, колкото и аз.
Има свидетелства от казармите ви, където за 2 години един войник изстрелва 2 пълнителя патрони. Ако това според теб е рецепта за добри и точни стрелци, здраве му кажи.
В казармата инвалидност и смъртност са повече от нормално нещо, а издевателствата върху личността и търкането на плочки с четка за зъби са го докладвали много бивши "войници"
КЪДЕ не се прикриват престъпления? Ама нали армията учела на ЧЕСТ, РОДОЛЮБИЕ, СЪВЕСТ, ОТГОВОРНОСТ? Как така учи на това, след като стават инциденти, които са чиста престъпна небрежност и се опитва да се потулват. Каква чест има в това да служиш, след като армията се свързва с долни плужеци, лъжци и страхливци?
На тоя въпрос не ми отговаряш, нали? Мълчиш?
Можеш да свалиш команден офицер? Ти, докато беше в казармата..и получаваше заповеди..както и всички вие, останалите били там...колко пъти си свалихте командният офицер? Колко пъти, когато е имало издевателство сте се обърнали към по-висшестоящ и виновните са си понесли последствията?
Знаеш ли какво е  армията? Тя е месомелачка. Място където да се издевателства. Психологически тормоз.
Германия имаше технологично превъзходство. Просто Хитлер беше мегаломан и тръгна на твърде много фронтове с твърде малко ресурси. Иначе, той имаше потенциала да завладее Европа част по част, но искаше всичко и го искаше сега.
Армията никого на нищо не е научила, щом военните и то по-висшите, които трябва да са пример за ЧЕСТ, РОДОЛЮБИЕ, СЪВЕСТ, ОТГОВОРНОСТ прикриват като долни плужеци всички случаи на инвалидност, смърт и издевателства. И вместо да решават проблема и да търсят отговорните, смятат че като всички си мълчат, проблемът е решен, а те са си запазили реномето. Аз от такива тъпи пут*и-шапкари уроци по чест не искам. Не струват и 5 пробити стотинки тия мерзавци.
Аз не съм компетентен - и ти не си! Охранявал си празни складове, никога не си бил на война. Какво ти разбираш, освен от ангария?
Точно, когато една страна е изгубила инфраструктурата си, тя е икономически завладяна. Защото, за да може да си подсигури базовите стоки и ресурси от първа необходимост, тя не може да ги произведе и ще ги купува скъпо, ще ги внася и ще изпадне в дългова криза. Най-накрая ще почне да продава части от себе си, като висша форма на канибализъм, за да оцелее. И така на никого не му трябва да те окупира физически, само да ти унищожи индустрията.
И спри да ме цитираш и да отговаряш вътре в цитата, за да не мога аз да отговоря лесно.

преди 5 минути, simtech написа:

Във всеки случай, ти един патрон не си изстрелял срещу човек, охранявал си пусти складове и си белил картофи, чистил си кенеф и си мислиш, че си бил голям войник. Истината е, че ти си почти толкова неподготвен за война, колкото и аз.
Има свидетелства от казармите ви, където за 2 години един войник изстрелва 2 пълнителя патрони. Ако това според теб е рецепта за добри и точни стрелци, здраве му кажи.

Пишеш към него, но очевидно си чел мой пост. Аз съм бил отличник по стрелба (и по всичко останало, но по-стрелба пълен), защото бях амбициран. Ако си бил в казармата, щеше да значеш, че човек е способен на много неща, в екстремни ситуации. Щеше и да значеш, че и картофите и кенефите са чат от обучението на отговорност и дисциплина. Но ти няма как да ги знаеш тези неща, дори донякъде те съжалявам. Няма нужда да пишеш фермани, просто за да се оправдаваш. Тук се говори за принцип и необходимост, не зая частни капризи.

преди 34 минути, RagnerBG написа:

Пишеш към него, но очевидно си чел мой пост. Аз съм бил отличник по стрелба (и по всичко останало, но по-стрелба пълен), защото бях амбициран. Ако си бил в казармата, щеше да значеш, че човек е способен на много неща, в екстремни ситуации. Щеше и да значеш, че и картофите и кенефите са чат от обучението на отговорност и дисциплина. Но ти няма как да ги знаеш тези неща, дори донякъде те съжалявам. Няма нужда да пишеш фермани, просто за да се оправдаваш. Тук се говори за принцип и необходимост, не зая частни капризи.

Никакво обучение по отговорност няма в това да белиш картофи и да миеш кенеф с четка за зъби.
Отговорност е когато направиш гаф, мъжки да излезеш и да си понесеш последствията. Шапкарят, който прегази с камион палатка с наборници се опита да потули с колегите си инцидента. Това е ОТГОВОРНОСТ, не да миеш кенефи.
Аз да беля картофи - мога и у дома да го правя. И да си готвя мога. И да си пера мога. Пералнята има 3 копчета, само дебил не може. Ако вие сте били мамини синчета навремето, никой не ви е виновен.
Комунизмът свърши и животът в спокойствие също. Днес младежите са много по-подготвени от вас навремето.
Бил си ти отличник по стрелба, като патроните са били дефицит.
Охранявал си празни складове и си стрелял по сламени мишени. Колко си подготвен за война.
И аз съм стрелял. И какво? Ама не ни дават като  САЩ да имаме оръжия  - страх ги е да не свалим правителството.
То и какво да се бия да пазя помияр-президент.

преди 1 час, RagnerBG написа:

...Значи ако нещо изглежда трудно и невъзможно, в дадено време, при дадени обстоятелства, изобщо да не се подхваща. Щом някой, някъде по светът има по силна армия, ние такава не трябва да правим, ами директно да сваляме гащи и да приканваме? ...
Имаш и един неоосманист, ислямист - Ердоган, който след пуча, използва поводът и се разправи със светското крило в армията им. И за пръв път ислямист в Турция я контролира.

Това е дирижирано и умишлено. Това е подпомогнато от западните сили. Нищо не пречи да бяха изпратили един наемен убиец и да го гръмнат в главата със снайпер, както един от американските президенти, нали така?
Аз имам знания и умения и съм полезен с тях. Аз внасям данъци, докато шапкарите само взимат, не произвеждат БВП.
Значи ако нещо изглежда трудно и невъзможно..БВП на България е 50милиарда долара.
Един изтребител EuroFighter е 180милиона долара.
Имаш застаряващо население и на 100 работещи ще се падат по 70 пенсионера след 40години. Всички бягат в чужбина, защото в България е трудно да спестиш пари за да си купиш жилище и по-добър живот да си осигуриш.
С тая демографска картина и с криза в здравеопазването, образованието и социалната система от къде ще вземеш парите, да купиш поне 20 самолета по 180 милиона долара всеки?
Значи, това са 5 милиарда. Годишният бюджет за отбрана е по-малко от 100 милиона сигурно. Лева.
Значи, ще оставиш родителите ти да мрат от глад без пенсии, децата няма да учат вече, закриваш всички училища и университети, закриваш всички болници...ликвидираш държавата..За да имаш пари да саи купиш 20 самолета. Като Русия има над 1000.
Каква армия имаме ние, като пари за 10 танка и 10 самолета да купим и поддържаме. На какво ще ги научиш тия наборници, като повечето от тях никога няма да се качат на техника? Ако ни нападнат със самолети, с какво ще се отбраняваш и ще осъществяваш ПВО?
Ако ни нападнат с кораби - колко подводници имаме? А колко кораба имаме? С какво ще се отбраняваме? С камъни?
На думи всичко е хубаво, но докато не се подсигури техника, всичко е безсмислено.
А да я купиш трябва да вземеш от пенсиите на родителите си, от здравеопазване и образование.
И най-вече. От 2 години военна служба смисъл няма - да мия съдове и да беля картофи го мога и у нас.
И докато България се управлява от безумци, които още милеят и въздишат по социализма и великата Българска народна армия, няма да се оправим. Все повече хора бягат от тук и демографската криза става все по-жестока. Именно защото пари се крадат и разпределят грешно, потулва се и не се спазват закони, не само в армията, но и навсякъде и защото се плаща зле и образованието ни, здравеопазването и всичко друго са в криза и живеят на доизживяване и на волята на малкото останали добри хора, които вече живеят на фотосинтеза..защото то не се живее нормално с учителска заплата. Един барман на морето взима повече.
И като вкарате 1година задължителна военна служба, хептен всички млади ще се изнесат и ще вземат френско гражданство.
 

Цитат

Повече от половината българи всъщност искат някой да им реши с магическа пръчка и не знайно с какви финансови средства проблемите с възпитанието, образованието и малцинствата - ако може така да си аутсорснат отрочетата от мъжки пол за 2 години и да им ги върнат "дресирани" като от кучешките школи.

Нали?

Редактирано 24 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 3 часа, simtech написа:

Кой ще ни обяви война? Който и да е. Защо безнаказано ще сипе бомби? Защото нямаме ракети, нямаме ПВО.
Преди векове е имало требушети, но е е имало тоя мащаб на разрушения, на които сме способни днес.

Ние нямаме адекватна(спрямо нуждите и географското ни положение) армия от доста години. Защо никой не ни е обявил война, не ни е засипал с бомби. Ракети нямаме, ПВО нямаме?

преди 3 часа, simtech написа:

Армия не ни трябва, защото не можем да си купуваме нито нови самолети, нито нови ракети. Армия без оръжие и техника се превръща в пушечно месо, жертвен агнец на човешката глупост.

Армия ни трябва и можем да си купи и нови самолети и нови ракети. И ако онези тикви в парламента си свършат работата както трябва ще имаме почти всичко, от което се нуждаем във военно отношение. И това няма да изяде пенсиите на родителите ни.

преди 3 часа, simtech написа:

Във всеки случай, ти един патрон не си изстрелял срещу човек, охранявал си пусти складове и си белил картофи, чистил си кенеф и си мислиш, че си бил голям войник. Истината е, че ти си почти толкова неподготвен за война, колкото и аз.

Нали ти казах да не пишеш глупости, най-малкото защото никога не си помирисвал казарма и армия. Белил съм картофи и съм чистил кенефи когато е трябвало. Охранявал съм пълни складове когато е трябвало. През останалото време съм правил други неща, за които нищо не знаеш и дори не предполагаш, че съществуват. Затова ти казвам за пореден път да не пишеш глупости и да не се опитваш да познаеш кой какво е правил докато е бил в казармата.

преди 3 часа, simtech написа:

Има свидетелства от казармите ви, където за 2 години един войник изстрелва 2 пълнителя патрони. Ако това според теб е рецепта за добри и точни стрелци, здраве му кажи.

В казармата инвалидност и смъртност са повече от нормално нещо, а издевателствата върху личността и търкането на плочки с четка за зъби са го докладвали много бивши "войници"

Продължаваш да допускаш една фундаментална грешка - говориш в минало време. А на дневен ред е обсъждане дали и каква да бъде военната служба в бъдеще. Не каква е била преди 10 години, а каква да бъде утре. Осмисли какво съм ти написал и се съсредоточи върху него ако искаш да пишеш по темата. Ако си разочарован от родната казарма, в която никога не си бил, си направи отделна тема.

преди 3 часа, simtech написа:

КЪДЕ не се прикриват престъпления? Ама нали армията учела на ЧЕСТ, РОДОЛЮБИЕ, СЪВЕСТ, ОТГОВОРНОСТ? Как така учи на това, след като стават инциденти, които са чиста престъпна небрежност и се опитва да се потулват. Каква чест има в това да служиш, след като армията се свързва с долни плужеци, лъжци и страхливци?
На тоя въпрос не ми отговаряш, нали? Мълчиш?

На този въпрос ти отговорих. И теб са те учили да не обиждаш хората, ами ти научил ли си се на това, което са те учили. Като гледам какво пишеш в темата - не си се научил. Защо така, ще ми отговориш ли?

преди 3 часа, simtech написа:

Каква чест има в това да служиш, след като армията се свързва с долни плужеци, лъжци и страхливци?

Май само ти свързваш армията с долни плужеци, лъжци и страхливци. И то, приположение, че никога не си бил в казарма. Странно ми е защо лепваш такива етикети на баща ти и дядо ти, които, най-вероятно са били в казарма.

преди 3 часа, simtech написа:

Можеш да свалиш команден офицер? Ти, докато беше в казармата..и получаваше заповеди..както и всички вие, останалите били там...колко пъти си свалихте командният офицер?

Продължаваш с глупостите. Първо научи дали може, как и кога може да се случи подобно нещо. След това ми задавай подобен въпрос. Ама, ако научиш няма да ме питаш подобно нещо. Ще се сетиш защо.

 

преди 3 часа, simtech написа:

 Колко пъти, когато е имало издевателство сте се обърнали към по-висшестоящ и виновните са си понесли последствията?

Нито веднъж не съм се обърнал към по-висшестоящ офицер, защото издевателства е нямало. Веднъж се обърнах към командира на полка, защото командир на друга рота си позволяваше да скатава неговите войници за сметка на войници от нашата рота. Проблемът се реши за 2 минути.

 

преди 3 часа, simtech написа:

Знаеш ли какво е  армията? Тя е месомелачка. Място където да се издевателства. Психологически тормоз.

Аз знам, Ти не знаеш и пишеш глупости.

 

преди 3 часа, simtech написа:

Армията никого на нищо не е научила, щом военните и то по-висшите, които трябва да са пример за ЧЕСТ, РОДОЛЮБИЕ, СЪВЕСТ, ОТГОВОРНОСТ прикриват като долни плужеци всички случаи на инвалидност, смърт и издевателства. И вместо да решават проблема и да търсят отговорните, смятат че като всички си мълчат, проблемът е решен, а те са си запазили реномето. Аз от такива тъпи пут*и-шапкари уроци по чест не искам. Не струват и 5 пробити стотинки тия мерзавци.

Продължаваш с глупостите. Да си бил някога в армията та знаеш кой на какво се е научил. Ти кога ще ми кажеш какво се изучава във военните академии и да сравниш с това, което ти си учил в университета. Не можеш да им стъпиш на малкия пръст. Знам, че не ти харесва, но това е истината.

 

преди 3 часа, simtech написа:

Аз не съм компетентен - и ти не си! Охранявал си празни складове, никога не си бил на война. Какво ти разбираш, освен от ангария?

Относно война и военни действия и двамата сме некомпетентни. Относно армия и казарма ти си некомпетентен. Познай защо?

преди 3 часа, simtech написа:

Точно, когато една страна е изгубила инфраструктурата си, тя е икономически завладяна. Защото, за да може да си подсигури базовите стоки и ресурси от първа необходимост, тя не може да ги произведе и ще ги купува скъпо, ще ги внася и ще изпадне в дългова криза. Най-накрая ще почне да продава части от себе си, като висша форма на канибализъм, за да оцелее. И така на никого не му трябва да те окупира физически, само да ти унищожи индустрията.
И спри да ме цитираш и да отговаряш вътре в цитата, за да не мога аз да отговоря лесно.

Когато нямаш икономика, която да произвежда въпросните стоки и ресурси от първа необходимост то - внасяш на каквато цена намериш за добре. Никой не може да ти завладее икономиката ако ти нямаш такава. Като не можеш да произвеждаш медицинско оборудване, произвеждаш други стоки, продаваш ги и с парите си купуваш каквото ти е нужно.

 

преди 3 часа, simtech написа:

Никакво обучение по отговорност няма в това да белиш картофи и да миеш кенеф с четка за зъби.
Отговорност е когато направиш гаф, мъжки да излезеш и да си понесеш последствията. Шапкарят, който прегази с камион палатка с наборници се опита да потули с колегите си инцидента. Това е ОТГОВОРНОСТ, не да миеш кенефи.

Ще ти дам пример от историята. Когато армията е на лагер(стан), кенефите се строят отдалечени от палатките(или каквото там ползват). И всеки, който пикае или сере из лагера е подлежал на наказание и то сурово. Ако не знаеш защо ще ти кажа. А отговорът е пряко свързан с това дали е отговорно да се чистят кенефи.

 

преди 3 часа, simtech написа:

Днес младежите са много по-подготвени от вас навремето.

За какво по-точно са подготвени? Как да направят поредния фраг или хедшот? Иди ги питай коя реколта кога се засява. Свикнали са всичко да е на готово и да го има в магазина. Страхотна подготовка е това. То и на прасето в кочината всичко му е на готов.

преди 3 часа, simtech написа:

Бил си ти отличник по стрелба, като патроните са били дефицит.
Охранявал си празни складове и си стрелял по сламени мишени. Колко си подготвен за война.

Уникален си. Честно. Патроните дефицитни, мишените сламени. Айде пак малко история. Втората световна война. Всички знаем колко зле е армията на СССР.. Заградителни отряди в тила. По една пушка и 10 патрона на 2-3 души. Само че германски офицери се оплакват, че много от войниците им са убити с изстрел в главата. Директен хедшот. Защото част от руските войници са били подготвени много добре в стерлково отношение. Когато патроните са били дефицит, а мишените сламени.

Питах те защо не си оставиш резервната гума в къщи, а я държиш в багажника.Хем ти заема място, хем ти увеличава разхода на гориво. Ако се блъснеш челно в тир, но въздушните възглавници те спасят резервната гума може да убие. За какво ти е предмет, който само ти пречи?.

преди 3 часа, A.com написа:

...

Армия не ни трябва, защото не можем да си я позволим. И в момента теглим заеми, за да си покриваме дупките в бюджета, а скоро няма да остане кой да работи, да плаща пенсии на пенсионерите.
Трябва да си лишен от разум, за да си мислиш друго.
Белил си картофи и си чистел кенефи, но на мен не ми пука грам. През останалото време повечето от вас са крали и са се скатавали.
Не си мисли, че като си белил картофи си по-компетентен от мен.
Аз ще осмислям каквото искам и ще пиша каквото искам. Достатъчно е човек да прочете, за да бъде разочарован от родната армия. Не ми трябва да съм бил на Титаник, за да знам че е потънал. Не ми трябва да съм си отрязал главата, за да знам че това води до смърт. Истината е, че ти си много ограничен, щом смяташ, че за да придобиеш познание, трябва персонално да си се сблъскал с нещо. Човечеството работи към усъвършенстване с натрупване на познания.
Висшият и средният ръководен състав на армията е бил долни плужеци, лъжци и страхливци.
Не ми отговори как така пиян ще смачкаш палатка с наборници и после ще се криеш като мишка.
Проблемът е, че такива мъже, ама в кавички приватизираха България и биха невинни граждани...
Аз не съм бил в Армията, а ти какво научи като беше там? Какво научихте вашето поколение, че като сте такива велики градители на България, в момента България е измамници с кредитни карти, мутри, проститутки, телефонни измамници и сите паплач? И малкото като мен, които се опитват да развиват бизнес ги залива с помия по-старото поколение?
Като нямаш инфраструктура и си с унищожена национална икономика внасяш, ама като нямаш пари да внесеш - това му се вика национална катастрофа.
А ТИ да не би да знаеш коя реколта кога се засява? Да не би всички да трябва да сме агрономи? Да, живееш в 21 век и работиш това, в което си добър, а после отиваш в магазина да си купиш. И в магазина има.
Аз като гледам каква е България и какви мишки има в България и то от вашето поколение и по-предните, на такава чест, съвест сте се научили. За това Евгени минчев и сите пед*расти са ходили в казармата, защото сте големи мъже. Айде бе.
Искам сега ти да ми кажеш какво умееш ти, което аз да не мога и да си го научил в казармата? И не с тъпите аргументи - ти не си бил там, ти не знаеш. Ти не си бил на моето дереже и мен не ме знаеш!
Направо невероятна ограниченост. Трябва да отидеш.Ама що? Щото така, защото младежите били изнежени, били гейове и не знаели кога коя култура се садяла, не можели да си перат.
Ама по ваше време педер*сти не е имало и всички са били дипломирани агрономи, това ли се опитваш да ми кажеш? Искаш ли да ти кажа колко хора, които са били в казарма, но нищо не става от тях знам?

В подкрепа на смърфокоптера, ще разкажа една реална случка, която прекрасно демонстрира заблудите, в които толкова лесно изпада човек. 

Почти насила влязох и аз в армията - насила, защото въобще и не исках, армията е апогея на човешката простотия за мен, армията не е място за интелигентни хора. Но да оставя за сега настрана този въпрос. Та в казармата, както си му  е реда имаше и кадроваци - е те такива момчурляци, които са си навили на пръста, че са войници. Тогава започнаха да пращат наши формирования в битките на изток - съответно и в нашето поделение се набираха кандидати. На тези същите образи, тогава им разправях- "къде ще ходите бре, на война ли, вие, ма сериозно ли си го вярвате". Ама не - те нали са голяма работа, какво му разбирам аз наборен войник. Пари щели да изкарват. С натовските войски заедно щели да бъдат - сиреч с големите батковци и тях няма кой да ги закача. Пък аз ги спуквах от бъзик - щото си ги знаех що за стока са. Пеков сержантчето - дето не можеше да си измие камиона сам. Или Газата - който беше много мой човек, та ме скатаваше заедно с него във ...... ареста :Д, там се криехме. Или Джантов - който изпадна в дълбока депресия, като му откраднаха тогава тамън внесеното от чужбина Ауди 80, две години сбирал за него човека, още първия ден му го свиха. Пукали безподобни, които аз дето нищо не разбирам, ги виждах повече от ясно, че си нямат, ама съвсем никаква представа от водене на реални бойни действия - на тях им дай да мързелуват, да лентяйсват, да вкарат в поделението някое шише водка, че да се натраскяМЕ  по време на учението и всякакви такива хай лайф истории. 

Как да е - аз изкарах службата и по живо по здраво. Няколко години по- късно, стана един инцидент с мене и баща ми, и той взе, че получи уплах някакъв - какво, що, искаше да го закарам на някаква врачка ли каква е там, дето лее куршуми. Аз не вярвам в такива неща, но щом бащата иска, тъй да е. Отиваме ние и какво да видя - пред къщата на врачката, гледам Пеков, Газата и още десетина човека, с които сме били наедно в поделението. А! - какво става бре хора, какво дирите тука. А ония - с едни торби под очите, отслабнали, като концлагеристи, ни ядът, ни пият, едвам дишат. Какво се случило - ами те онзи клип с нашите в Кербала, който ви пусна Васко, там си видях ленчока, Иванов мисля, че се казваше, не помня вече. Та тези моите бойци, били там - в това нападение. Като засвирили куршумите, явно нещата станали много напечени, убити имало, бомби хвърчали, едно, друго - с една дума война баси. Тъй, ама на нашите бойци се оказва, че гащите им се напълни с л@йна - такъв спек братче, че ни психотерапевти, ни психоанализатори, ни никой може да им помогне. Сън не спят - кошмари, чудо. И от нямане накъде - айде на врачка да им лее куршуми ...... на войниците ..... от армията. 

 

Та смърфокоптера ви го казва, макар и грубо, то все пак доста вярно - повечето дето апелирате тука за подготовки и армии разни, ако се окажете насред реално бойно поле, без да ме извинявате, но ще се насерете. Само си мислите, че в казармата сте придобили някаква адекватна бойна подготовка - вярвате в пълен мит.  С нищо не сте по- подготвени от неслужилите в казарма!!! 

 

п.п. а като споменахте Виетнам - ветераните от тази война, измряха по кофите и улиците на САЩ. Или с други думи - евем ти и армиите, и войните, и всичките простотии, зад които стоят зализани кабинетчици и нищо не ги застига.  

преди 7 часа, RagnerBG написа:

Щеше и да значеш, че и картофите и кенефите са чат от обучението на отговорност и дисциплина. Но ти няма как да ги знаеш тези неща, дори донякъде те съжалявам. Няма нужда да пишеш фермани, просто за да се оправдаваш. Тук се говори за принцип и необходимост, не зая частни капризи.

Не ме интересуват кенефите и картофите. Аз съм учил 18 години, не за да мия кенефи. А за да работя това, което повечето шапкари не могат и да възприемат какво е точно. Не можеш да ми кажеш, че е имало отговорност, като можеш да прегазиш палатка, а после няма отговорност и няма търсене на такава - мишкуваш си и всичко се потулва. Егати мъжеството. Да направиш белята и да се скриеш като плужек.
Принцип и необходимост? Какъв принцип и необходимост? Частни капризи? Защо, трябва да играя по свирката на тъп шапкар, който не може да ми се мери ни на акъла, ни на образованието?

преди 10 минути, sound написа:

...Та смърфокоптера ви го казва, макар и грубо, то все пак доста вярно - повечето дето апелирате тука за подготовки и армии разни, ако се окажете насред реално бойно поле, без да ме извинявате, но ще се насерете.

От толкова работи съм си препатил, че мен вече много малко неща ме впечатляват. 10 пъти да са ме погребали до сега, ако се бях дал.
Ама тука някакви защитници на шапкарите, особено такива дека са се уредили писарушки да ми дават акъл - няма да стане!

преди 43 минути, sound написа:

и какво да видя - пред къщата на врачката, гледам Пеков, Газата и още десетина човека, с които сме били наедно в поделението. А! - какво става бре хора, какво дирите тука. А ония - с едни торби под очите, отслабнали, като концлагеристи, ни ядът, ни пият, едвам дишат. Какво се случило - ами те онзи клип с нашите в Кербала, който ви пусна Васко, там си видях ленчока, Иванов мисля, че се казваше, не помня вече. Та тези моите бойци, били там - в това нападение. Като засвирили куршумите, явно нещата станали много напечени, убити имало, бомби хвърчали, едно, друго - с една дума война баси. Тъй, ама на нашите бойци се оказва, че гащите им се напълни с л@йна - такъв спек братче, че ни психотерапевти, ни психоанализатори, ни никой може да им помогне. Сън не спят - кошмари, чудо. И от нямане накъде - айде на врачка да им лее куршуми ...... на войниците ..... от армията. 

Точно така ще да е станало, както го разказваш.  Цялата рора под строй при врачката, отговарящи на описанието ти.

преди 21 минути, zemonti написа:

Точно така ще да е станало, както го разказваш.  Цялата рора под строй при врачката, отговарящи на описанието ти.

Даже, ако искаш и адреса й ще ти кажа - иди сам провери. Може да ти е смешно, ала ........ факт. 

преди 4 минути, sound написа:

 

Даже, ако искаш и адреса й ще ти кажа - иди сам провери. Може да ти е смешно, ала ........ факт. 

 

Да проверя какво бе? Да се вдигна от Монреал да задавам въпроси на професионална шарлатанка?

Вмерсто да си толкова щедър с "доказателствата" можеш да посмалиш с басните.

преди 10 минути, zemonti написа:

........

Шарлатанка или не, войниците я търсят - аз какво да направя. Да седна сега да лъжа, щото на господин монреал не му се пътувало - ми твой си е проблема бе човек, а фактите са си факти, доказуеми и проверими, за разлика от басните. 

на 5.04.2017 г. в 17:56, kalansuv написа:

 

В отговор на рекламата за търсене на съпруг в p*la*nin*ite*na*bu*lg*ar*ia.b*lo*g.b*g*

 

„Вижте бе, бомбенца сладки. Слушайте... За ваше добро ви го казвам - изтрийте от тъпите си глави думите „Мама" и „Гадже".  Ето ви правило първо: при команда „Падни за бой!" падаш. Правило второ ще го научите в движение. Движение, казах, да не виждам повдигнати вежди... Движение! Падни и пълзешком напред!"

Добре дошли от другата страна

„Ето това беше началото" - Асен присвива очи при спомена за Първия Ден Служба. За 9-те месеца казарма той е сменил няколко поделения, но принципът „тук никой няма права, но за всеки има правила" е прилаган навсякъде. Само конкретните правила и дисциплини са различни. Някои изискват да се свиеш на топка на пода и да поемаш с тяло ритници. Други - да изближеш тоалетната. След което, по желание, можеш дълго да повръщаш.
Асен казва за себе си, че се е отървал леко. Страхът - най-естественото чувство в армията, често го е карал да мисли, че няма да издържи. „Страхувах се не толкова, че ще ме убият, а че ще превъртя. И ще си тегля куршума". Не се стига до там, защото му чупят ръката. С чук. Изкарва остатъка от службата във Военна болница. Сега, противно на всяка логика, не мрази човека с чука. Нито двамата, погрижили се ръката му да е добре изпъната. „Всъщност те са моите спасители - усмихва се Асен на себе си. - Излязох от онова абсурдно място почти два месеца по-рано. Иначе не знам какво можеше да се случи."
Може би нещо подобно на онова, което се случи с редник Данаил Иванов преди месец и половина. Със сигурност знаете всички ужасяващи подробности - за съня в палатката, пияния сержант, камиона, гумата, която минава през главата на спящото 19-годишно момче, смъртта след 408 часа кома... И пропагандните лъжи в стил „състоянието на пациента се подобрява" (както ще обяснят по-късно лекарите: „Момчето практически нямаше мозък, просто чакахме силното му сърце да спре.")

Това, което евентуално не знаете обаче, е, че истината за случая с Данаил едва ли щеше да стане обществено достояние, ако не беше изпълнено едно условие. А именно - ако един войник от поделението нямаше мобилен телефон и не се беше обадил на майка си, а тя от своя страна не беше потърсила медиите. Тоест, ако въпросната слушалка липсваше, почти със сигурност щяхме да се разминем със заканите за внезапни проверки за алкохол в казармите, със заседанията в Генералния щаб, с ангажирането на президента и изобщо едва ли щяхме да станем свидетели на това как цялата държавна машина тежко-тежко се задвижва в посока на „затягане дисциплината в армията". Колкото и военният министър Николай Свинаров да се кълне, че „хората щяха да научат. Само че малко по-късно."

Мълчанието е злато
Ако все още мислите, че военните може би не биха скрили от обществото подобен случай, помислете още веднъж. Може да си препрочетете скорошното изявление на новия шеф на Генщаба ген. Никола Колев, а именно, че „информацията за смъртните случаи в Българската армия е поверителна и е такава не само у нас". Можете и да потърсите статистика за смъртността в МО и да ви я откажат. Да поговорите с войнишките майки. Или просто да се срещнете с лекар от Военна болница. Тези лекари определено имат какво да разкажат.
„При нас постоянно умират войници", казва д-р Х. Изрично е пожелал анонимност - „за да не си загубя работата". По думите му рядко в инцидентите липсва зла умисъл - като този с Данаил. Идвали предимно простреляни и пребити. В реанимацията още помнят Гошко от Строителни войски, който бил смазан от бой от сина на някакъв офицер: „Беше ритан в черния дроб. Единия ден беше контактен, даже поиска да извикаме жена му и да ги оставим сами. „Само за 5 минутки, а ние ще се завием под чаршафа" - така казваше. На следващия ден дробът му се спука и Гошко умря. Дойдоха много офицери, които ни „съветваха" да не говорим с никого за случилото се. Родителите на момчето уж искаха да се съдят, пък после се отказаха. Явно им бяха бутнали пари на ръка..." Д-р Х отпива кафе от бялата пластмасова чашка и добавя: „Та такива случаи колкото щеш".

В реанимацията на болницата идвали и много деца с опити за самоубийство. Някои от тях - заради системен психически и физически тормоз. Други - заради изнасилване... Не били рядкост и войниците със свръхдоза, главно хероин. В поделенията обаче имало широко потребление и на LSD и морфин. По-рядко, заради недотам достъпната цена, се правели поръчки на кока.
Според д-р Х от това колко войници са починали в болницата, било абсурдно да се правят заключения за смъртността в армията. „Първо - защото ние сме в София и при нас идват хора предимно от региона, второ, защото някои не доживяват да стигнат до болнично легло." И е прав.

Същевременно обаче прословутият доклад на Министерството на отбраната за инцидентите в армията, от който евентуално би станало ясно колко са смъртните случаи в родната казарма, все още не е публикуван, въпреки пламенните уверения на министър Свинаров, че „документът не е секретен".
След като изпива кафето си, д-р Х решава, че е много важно да поговорим с негови колеги от „долните етажи" (предимно травматолози и хирурзи). Те не успяват да ни изненадат, въпреки детайлното описване на определени тежки травми. Очаквали сме да чуем именно това - как пострадали постъпват ежедневно, и как рядко се касае за „нещастен случай". Досетихте се. В повечето случаи причината е побой от стари или кадрови войници.

Хроника на един съсипан живот
„Положи врат!". Антон, сега на 24, често чувал тази команда от началството си в казармата в Ямбол. Следвал силен удар с юмрук по тила, от който винаги му причернявало. Сега първото нещо, което забелязваш у Антон, е вдлъбнатината в черепа. И белегът от операцията - започва от дясното слепоочие и се губи в косата. Чак след това забелязваш други, „тривиални" неща от външния му вид. Например, че очите му са зелени.
Срещаме се в „Хепи", в центъра на Русе. Антон е дошъл с майка си и сестра си. От една страна - за морална подкрепа. От друга - просто болестта му изисква придружител.
„Бях в школа за радиотелеграфисти, но не се справях добре, защото нямах никакъв опит за разлика от другите момчета. Научих морзовата азбука за 10 дни, но приемах едва по 25 букви в минута... Това изнервяше сержантите и те ми измисляха най-разнообразни наказания. С часове да държа в ръце шкафче, пълно с книги. Да дежуря пред апарата по 24 часа... Стигна се дотам, че веднъж след команда „Падни за двайсет!" започнаха зверски да ме ритат - по главата, стомаха и врата. След това ме заплашиха, че ако не си мълча, едва ли ще остана жив..." И Антон не казва на никого. Нито на роднините си. Нито на лекарите, при които започва да ходи заради зачестилото причерняване. Известно време дори изкарва в болница. „И помня, че както си лежа, чувам морзовата азбука. Събуждам се и виждам, че на перваза на прозореца ми са кацнали две гълъбчета и гукат".

След няколко месеца по време на наряд Антон получава първия в живота си епилептичен припадък. Тежък, с гърчове на четирите крайника и пяна на устата. В сливенската Военна болница са категорични, че пристъпът е вследствие на травма на главата. Припадъците продължават. По настояване на майка му Антон е изпратен във Военна болница - София. За да бъде уточнена диагнозата му обаче, трябвало да се направи компютърна томография, но точно по това време скенерът бил „счупен". Шефът на катедра „Неврология" доц. Борислав Герасимов (по-късно скандално уволнен заради искане на подкуп от пациент) настоява Антон да се върне в поделението и да се уволни, след което отново да постъпи за лечение.
По това време 19-годишният Антон не знае правата си. От софийската Военна болница го изписват с диагноза съмнение за епилепсия. Което обаче не го прави болен от епилепсия. И така - на 10 януари 1998 г. Антон е уволнен поради изтичане на срока, а не поради болест, въпреки че всички епикризи доказват, че е заболял в казармата. Така той губи полагаемите му се обезщетения. Оттогава Антон се бори да ги получи по съдебен път (писал е дори до Страсбург). Напразно. По закон обезщетенията, които се полагат в неговия случай (30 минимални работни заплати на кадрови военнослужещ, или около 7000 лева), могат да се получат в петгодишен срок от датата на заболяването. До изтичането на петата година остават малко повече от 4 месеца.

Междувременно през 2001 г. припадъците на Антон зачестяват. Откриват му мозъчен едем, който спешно трябва да се оперира. По това време пристъпите са по 13 на месец. След операцията почти спират.
„От март насам съм имал три припадъка. Последният беше на 19 май. И повече няма да имам." - Антон изрича това с такава решителност, че настръхваш.
„Чувстваш ли се ограбен?" - въпросът се изплъзва от само себе си.
„Те ми взеха здравето, откраднаха ми всичко най-хубаво. На 24 съм, а избягвам да имам сериозна връзка. Притеснявам се, че ще получа припадък пред момичето. И да ти кажа - минавали са ми през главата мисли за отмъщение, ама няма смисъл. Всъщност не искам нищо освен тези, които ми причиниха това, да се мъчат ей така, както аз се мъча. Да ходят по доктори, да се записват в бюрото по труда. Да падат по светофари, по улици, да се гърчат..."
„Влюбен ли си?"
„О, да. От доста време. Но тя си има приятел. Дали знае? Мисля, че подозира. Но не знам кога ще събера смелост да й го кажа."
В малката портиерска стаичка - работното място на Антон, има един-единствен плакат - на „Фиат Стило". „Автомобилите са част от мен, те са моята страст, а сега не трябва да карам кола", усмихва се горчиво той. После обаче бърза да сподели радостната вест - успял е да подпише двугодишен трудов договор със сегашните си работодатели. От които получава точно 80 лева на месец.

Черната кутия
„Армията е като черна кутия с две дупки - от едната вкарваш пари, от другата получаваш национална сигурност. Какво става вътре в кутията, не е работа на обществото." Това си становище защитаваше в частен разговор наскоро един офицер. Според въпросното лице с идеята на „черната кутия" едва ли не се изчерпвала философията на военните по въпроса за отношенията армия - всичко останало. За отношенията вътре в армията обаче съществували много неписани правила. Като например това, че пострадалият е виновен до доказване на противното. Противното обаче рядко се доказвало.
Най-отгоре в чекмеджето на бюрото си Пенка Драганова държи измачкана носна кърпичка. Посяга за нея в момента, в който чува първия въпрос: „Как се казваше той?" Извинява се. После заплаква.


Казвал се Христо. Служил в Телиш, Плевенско. Мечтата му била, след като излезе от казармата, да следва медицина. Така и не излиза. Преди 16 години Христо е намерен мъртъв, метнат върху електрическото табло в поделението си. Смърт от високо напрежение. Или поне така казали на Пенка командирите. Тя обаче и досега отказва да повярва.
„Аз все още не знам каква е истината за смъртта му - Пенка трудно овладява гласа си. - Така и не можаха да ми дадат обяснение какво е правил при това табло на обед, когато всички войници са били в столовата. Искаха да инсценират, че е заради някакви покрити с вар чехли, захвърлени зад таблото - заради тях се бил надвесил и се бил допрял... Глупости. Той нямаше следа отпред да се е допирал. На гърба обаче имаше дупка и две черни ленти."
По онова време Пенка няма право дори на граждански иск. Делото за смъртта на Христо се води от Военна прокуратура, но приключва със становище „Електроакуцио при неизяснени обстоятелства". „Думите на съдията бяха: „Ние търсим истината, но истината е в гроба." И вече 16 години аз живея с тази болка, че не знам истината - кърпичката на Пенка е вече съвършено мокра. - Повечето от случаите са такива, трагични. И при почти всички не се знае какво точно е станало. Има труп, виновни обаче няма. Цялата вина остава в мъртвия." Има ли подозрения? „Имам. Мисля, че синът ми е бил убит и е метнат на това електрическо табло. Но от кого - не знам."

Пенка Драганова членува в Комитета на войнишките майки. Както и други 130 родители, изгубили синовете си в казармата. Пенка е категорична, че смъртните случаи в армията се прикриват - делата се решавали или като самоубийство, или като смърт при неизяснени обстоятелства. Важно е да се отбележи, че в първия случай държавата не дължи обезщетение на близките на загиналия. Дори и да ти се полага обезщетение обаче, невинаги го получаваш - често изниквали „малки спънки". Някои родители пък не получават дължимата им наследствена пенсия, тъй като вземат тавана, определен за пенсиите им за прослужено време. Въпреки че според Кодекса за обществено осигуряване двете пенсии трябва да се получават в пълен размер.

Пенка плаче всеки ден. „Не само за Христо, аз плача за всички случаи. - Кима за довиждане и се обляга на касата на вратата. - Не може една майка да не плаче". Молим я за среща на следващия ден, за да ни донесе снимки. Следва най-обвинителният поглед на света и едвам промълвеното: „Аз ги нося със себе си." В следващите няколко минути на бюрото вече са подредени десетина черно-бели фотографии. Просто няма място за останалите. „Ето го тук, последния му ден преди казармата. Ето го като дете. Тук пък е още по-малък. Тук е на море - последното лято. Тук е с приятелката му. Това е на покрива на къщата ни, той имаше слабост към отглеждането на гълъби. Тук е като ученик. Това е погребението. Ето и паметника му..." Пенка се извинява за това, че някои от снимките са измачкани. Разбираемо е. Те „живеят" в кафявата й кожена чанта вече 16 години.

Питам кой го уби и защо?
Действително най-големият процент пострадали в казармата са новобранци. Истината обаче е, че случаите с инвалидизирали се или починали кадрови военнослужещи са не по-малко трагични. През 2000 г. офицер и войник бяха разкъсани от мина в Старозагорската бригада. Пак там, но година по-късно имитационен фугас се възпламени и обгори командира на разузнавателната рота майор Иван Иванов. През май 1998 г. пък старшините Николай Василев и Росен Стоянов загинаха при скок с парашут край София.
Срещаме се с Веселка Стоянова - майката на Росен, в къщата й в Казичене. Тя категорично отказва да бъде снимана - вече няколко пъти след изявления в медиите е получавала телефонни заплахи - „със смърт ме плашат". Все пак е склонна да говори. Ето историята накратко: старшина Росен Стоянов е инструктор-парашутист към военното поделение във Враждебна. Вече е навършил 30 и е решил да се откаже - дори учи английски, за да може да стане стюард. На 27 май 1998 г. се качва в хеликоптера, за да изпълни обичайно учение. Малко преди скока разбира, че всъщност ще участва в снимането на клип за Нова телевизия. От земята подават заповед към пилота да засили и да завие. В същия момент обаче спускачът, който няма радиостанция и не разбира за маневрата, нарежда на момчетата да скачат. При скока и двамата се удрят в корпуса на машината, губят съзнание и не отварят парашутите си.

Родителите разбират за трагедията 5 часа по-късно от радио „Хоризонт". Обяснението е „превишена скорост на хеликоптера от страна на пилота". Самият пилот обаче още на втората седмица след инцидента заминава за Малта. „Наказанието за двата трупа беше мъмрене на прекия началник", казва Веселка. Делото, което се води по случая, в един момент е прекратено. Родителите обжалват. Те все още не са получили обезщетение за смъртта на сина си, тъй като МВР и МО си прехвърлят топката кой трябва да го плати. „Питам кой го уби и защо! - Веселка, като повечето майки в нейното положение, отказва да се примири с мисълта, че смъртта на сина й е в резултат на нещастен случай. - Не могат да намерят виновните, защото не искат да ги намерят. Това е истината."

Въпросите
„Трябва ли да поддържаме армия, ако на практика тя не е нищо друго освен фабрика за инвалиди?". Според Любо, когото намираме в онлайн-форума „Военни" в Dir.bg, това е основният въпрос, на който трябва да се отговори. Самият Любо се е уволнил съвсем скоро - през март. Първата му задача след стъпването в поделението била да научи правилните отговори на един своеобразен диалог. А именно:

Стария: Редникът?
Новобранецът: Р-к Бомбаров.
С: Зодия?
Н: Камила.
С: Каква камила?
Н: Бясна.
С: Газ?
Н: Уволнение за вас, к*р за нас.
Гаврата, представяна като част от посвещаването в казармената субкултура, продължава в този дух още доста време. Въпросите винаги са едни и същи, отговорите - също. Ако новобранецът не отговори „правилно", се наказва от стария, най-често с „ЕДНО - клякаш, ДВЕ - ставаш." Наказанието може и да е по сурово - например бой, ако старият е в настроение. „А иначе между бомбе, камила и камила бясна няма разлика - обяснява Любо, - и трите означават новобранец." Самият Любо счита времето си в казармата за тотално изгубено. „Уж трябваше да ни преподават военна и специална подготовка, но офицерите ги мързеше и занятия не се провеждаха. Вместо това винаги имаше нужда от хора да свършат някоя работа." Преди да влезе в стройните редици на армията, Любо вземал чисто по 400 лв. на месец. Сега, два месеца след уволнението, още не може финансово да стъпи на крака.

Според Любо в армията се водят няколко войни - „нови - стари", „кадрови - наборни" и „висши военни - подчинени". А на този етап прословутата Реформа служела като масло в огъня - несигурните за постовете си кадри изливали „демотивацията" върху главите на тези под тях, последните си го изкарвали на по-низшестоящите и така - докато се стигне до новобранците.

Всъщност въпросът с огромния брой инциденти в армията е част от един по-голям проблем - а именно, че тя не е ефективна. Срещали ли сте човек, който през време на службата си да е стрелял повече от три пъти? Положителният отговор би бил изненадващ. Според един познат военните всъщност са абсолютни пацифисти - в казармата просто не те учат да се биеш. В пацифизма, разбира се, няма нищо лошо, но въпросът е защо държавата трябва да плаща за това. Кому е нужно да се изливат милиони, за да може хиляди редници да се обучават как да си оправят леглото, да ядат много бързо, да си зашиват якичките, да проверяват дали имат носна кърпичка и огледалце, да лазят по поляните, да падат за двайсет, да подстригват тревата с бръснарски ножчета, да крещят „Тъй вярно", да правят сапунка и оборка, да дават наряд. Защо трябва да плащаме, за да може комплексари да прилагат криворазбраната си дисциплина, която от време на време да дава „засечки" - поредния случай на военноинвалид от мирно време. Защото отиването в казармата е една инициация, при която момчето се превръща в мъж? Ама, разбира се, как. Железен аргумент в полза на Голямото Губене на Време.

Възможните отговори
Какъв е изходът от ситуацията? Голяма част от хората ще ви отговорят, без да се замислят - професионална армия в близките няколко години. Оказва се обаче, че не е толкова лесно. Както обясняват експертите от отдел „Планиране на отбраната" към МО: ускоряването ще ни струва скъпо, а пари все още не са предвидени. Едва сега започват да се разработват програми за социалното адаптиране на уволнилите се професионални войници. Едва сега започва да се мисли за мотивацията на младите да изберат именно този път, както и за това как точно ще попълваме армията до военновременния й състав, след като отпада принципът на мобилизацията.

Други биха ви посъветвали „да изчакаме реформата да си свърши работата". Само че към момента, ако изобщо може да се говори за наличието на Реформа, то я усещат единствено военните, които биват съкращавани и по този начин - поставяни в унизителното положение да си търсят каквато и да било работа. Освен това не трябва да забравяме, че Данаил умря именно по време на Реформата. Както и още поне няколко момчета, за които просто не знаем.

Едно от най-смислените неща, изречени пред касетофона на „ТЕМА" през изминалата седмица, беше за обръщане посоката на Реформата. Отвътре навън. Мнението принадлежи на човек от МО, който пожела да остане анонимен. Според него трябва да се започне със смяна на морално остарелия Устав, с изчистване на алкохола и дрогата от поделенията, с уволнения на „демотивираните", със свеждане до минимум на несвойствените за един войник дейности (изброени по-горе). Едновременно с това във всяко едно поделение трябвало да бъдат назначени хора, които да следят за спазването на новите правила. Най-важното обаче било да се задвижат зациклилите дела и поне за част от инвалидизациите и смъртните случаи да бъдат намерени виновните. И да бъдат осъдени. Само така толкова характерното за военните чувство за безнаказаност щяло да се изпари. И така до 2010 г., когато бил реалният срок за професионализацията на армията ни. Дотогава, разбира се, можело да бъдат свършени още няколко неща. Като например толкова обсъжданото въвеждане на образователен ценз за постъпване в казармата - а именно задължително завършен 8-и клас. И (защо не) откупуването на военната служба. От което, както излиза, ще спечелят всички.

Теми като тази те карат да препрочетеш „Параграф 22", да прехвърлиш „Голите и мъртвите" и „Съдби, по-лоши от смъртта" и каквото още тематично имаш в библиотеката. От всички тях в главата ти остава един цитат от „Време да живееш и време да умреш" на Ремарк:
„Върна се обратно и излезе навън. От двете страни на входната врата бяха поставени две паметни плочи за убити във войната. Плочата от дясната страна му бе позната - възпоменание за убитите през Първата световна война... Плочата от лявата страна беше нова. Гребер не я знаеше. Тя беше за убитите през тази война. Прочете имената. Много. Но плочата беше голяма и имаше място за още."

ЧЕРНА ХРОНИКА:

Случаите, придобили гласност

През 1992 г. редник Цветан Булиев беше надут от стари войници с компресор. Десет години по-късно Цветан продължава да прекарва повечето време в болничното легло. На 28 години той тежи 50 килограма. Оплаква се, че постоянно сънува кошмари.

***

Преди 7 години 14 войничета изгоряха в газка край столичния жк „Люлин". През 1999 г. делото за смъртта им беше включено в списъка със 70 мегадела с обществена значимост. Въпреки това то още не е приключило.

***

През август 2000 г. 19-годишният Орхан Н. от поделение в Момчилград беше прострелян, докато бил на пост и загина. Една от версиите за смъртта му беше, че е застрелян от съседен пост.

***

На 21 ноември 2000 г. редник Димитър Димитров от Втора лекопехотна бригада в Стара Загора издъхна, след като беше накаран дълго време да тича с противогаз.

***

През април тази година Сливенският военен съд постанови условна присъда от 7 месеца затвор за майор Светлан Баджев от Бургас. Той бе обвинен, че е блудствал с редник Гюрай Мустафа от сливенското село Желязково. Войникът изпаднал в депресия и на няколко пъти опитвал да се самоубие.

***

В нощта на 1 срещу 2 юли 2002 г. редник Данаил Иванов беше прегазен от пияния сержант Ангел Ангелов, минал с камиона си през палатка с петима спящи войници. Момчето издъхна след 408 часа кома. Няколко души бяха уволнени.

Източник:temanews.com

 

на 5.04.2017 г. в 17:56, kalansuv написа:

 

В отговор на рекламата за търсене на съпруг в p*la*nin*ite*na*bu*lg*ar*ia.b*lo*g.b*g*

 

„Вижте бе, бомбенца сладки. Слушайте... За ваше добро ви го казвам - изтрийте от тъпите си глави думите „Мама" и „Гадже".  Ето ви правило първо: при команда „Падни за бой!" падаш. Правило второ ще го научите в движение. Движение, казах, да не виждам повдигнати вежди... Движение! Падни и пълзешком напред!"

Добре дошли от другата страна

„Ето това беше началото" - Асен присвива очи при спомена за Първия Ден Служба. За 9-те месеца казарма той е сменил няколко поделения, но принципът „тук никой няма права, но за всеки има правила" е прилаган навсякъде. Само конкретните правила и дисциплини са различни. Някои изискват да се свиеш на топка на пода и да поемаш с тяло ритници. Други - да изближеш тоалетната. След което, по желание, можеш дълго да повръщаш.
Асен казва за себе си, че се е отървал леко. Страхът - най-естественото чувство в армията, често го е карал да мисли, че няма да издържи. „Страхувах се не толкова, че ще ме убият, а че ще превъртя. И ще си тегля куршума". Не се стига до там, защото му чупят ръката. С чук. Изкарва остатъка от службата във Военна болница. Сега, противно на всяка логика, не мрази човека с чука. Нито двамата, погрижили се ръката му да е добре изпъната. „Всъщност те са моите спасители - усмихва се Асен на себе си. - Излязох от онова абсурдно място почти два месеца по-рано. Иначе не знам какво можеше да се случи."
Може би нещо подобно на онова, което се случи с редник Данаил Иванов преди месец и половина. Със сигурност знаете всички ужасяващи подробности - за съня в палатката, пияния сержант, камиона, гумата, която минава през главата на спящото 19-годишно момче, смъртта след 408 часа кома... И пропагандните лъжи в стил „състоянието на пациента се подобрява" (както ще обяснят по-късно лекарите: „Момчето практически нямаше мозък, просто чакахме силното му сърце да спре.")

Това, което евентуално не знаете обаче, е, че истината за случая с Данаил едва ли щеше да стане обществено достояние, ако не беше изпълнено едно условие. А именно - ако един войник от поделението нямаше мобилен телефон и не се беше обадил на майка си, а тя от своя страна не беше потърсила медиите. Тоест, ако въпросната слушалка липсваше, почти със сигурност щяхме да се разминем със заканите за внезапни проверки за алкохол в казармите, със заседанията в Генералния щаб, с ангажирането на президента и изобщо едва ли щяхме да станем свидетели на това как цялата държавна машина тежко-тежко се задвижва в посока на „затягане дисциплината в армията". Колкото и военният министър Николай Свинаров да се кълне, че „хората щяха да научат. Само че малко по-късно."

Мълчанието е злато
Ако все още мислите, че военните може би не биха скрили от обществото подобен случай, помислете още веднъж. Може да си препрочетете скорошното изявление на новия шеф на Генщаба ген. Никола Колев, а именно, че „информацията за смъртните случаи в Българската армия е поверителна и е такава не само у нас". Можете и да потърсите статистика за смъртността в МО и да ви я откажат. Да поговорите с войнишките майки. Или просто да се срещнете с лекар от Военна болница. Тези лекари определено имат какво да разкажат.
„При нас постоянно умират войници", казва д-р Х. Изрично е пожелал анонимност - „за да не си загубя работата". По думите му рядко в инцидентите липсва зла умисъл - като този с Данаил. Идвали предимно простреляни и пребити. В реанимацията още помнят Гошко от Строителни войски, който бил смазан от бой от сина на някакъв офицер: „Беше ритан в черния дроб. Единия ден беше контактен, даже поиска да извикаме жена му и да ги оставим сами. „Само за 5 минутки, а ние ще се завием под чаршафа" - така казваше. На следващия ден дробът му се спука и Гошко умря. Дойдоха много офицери, които ни „съветваха" да не говорим с никого за случилото се. Родителите на момчето уж искаха да се съдят, пък после се отказаха. Явно им бяха бутнали пари на ръка..." Д-р Х отпива кафе от бялата пластмасова чашка и добавя: „Та такива случаи колкото щеш".

В реанимацията на болницата идвали и много деца с опити за самоубийство. Някои от тях - заради системен психически и физически тормоз. Други - заради изнасилване... Не били рядкост и войниците със свръхдоза, главно хероин. В поделенията обаче имало широко потребление и на LSD и морфин. По-рядко, заради недотам достъпната цена, се правели поръчки на кока.
Според д-р Х от това колко войници са починали в болницата, било абсурдно да се правят заключения за смъртността в армията. „Първо - защото ние сме в София и при нас идват хора предимно от региона, второ, защото някои не доживяват да стигнат до болнично легло." И е прав.

Същевременно обаче прословутият доклад на Министерството на отбраната за инцидентите в армията, от който евентуално би станало ясно колко са смъртните случаи в родната казарма, все още не е публикуван, въпреки пламенните уверения на министър Свинаров, че „документът не е секретен".
След като изпива кафето си, д-р Х решава, че е много важно да поговорим с негови колеги от „долните етажи" (предимно травматолози и хирурзи). Те не успяват да ни изненадат, въпреки детайлното описване на определени тежки травми. Очаквали сме да чуем именно това - как пострадали постъпват ежедневно, и как рядко се касае за „нещастен случай". Досетихте се. В повечето случаи причината е побой от стари или кадрови войници.

Хроника на един съсипан живот
„Положи врат!". Антон, сега на 24, често чувал тази команда от началството си в казармата в Ямбол. Следвал силен удар с юмрук по тила, от който винаги му причернявало. Сега първото нещо, което забелязваш у Антон, е вдлъбнатината в черепа. И белегът от операцията - започва от дясното слепоочие и се губи в косата. Чак след това забелязваш други, „тривиални" неща от външния му вид. Например, че очите му са зелени.
Срещаме се в „Хепи", в центъра на Русе. Антон е дошъл с майка си и сестра си. От една страна - за морална подкрепа. От друга - просто болестта му изисква придружител.
„Бях в школа за радиотелеграфисти, но не се справях добре, защото нямах никакъв опит за разлика от другите момчета. Научих морзовата азбука за 10 дни, но приемах едва по 25 букви в минута... Това изнервяше сержантите и те ми измисляха най-разнообразни наказания. С часове да държа в ръце шкафче, пълно с книги. Да дежуря пред апарата по 24 часа... Стигна се дотам, че веднъж след команда „Падни за двайсет!" започнаха зверски да ме ритат - по главата, стомаха и врата. След това ме заплашиха, че ако не си мълча, едва ли ще остана жив..." И Антон не казва на никого. Нито на роднините си. Нито на лекарите, при които започва да ходи заради зачестилото причерняване. Известно време дори изкарва в болница. „И помня, че както си лежа, чувам морзовата азбука. Събуждам се и виждам, че на перваза на прозореца ми са кацнали две гълъбчета и гукат".

След няколко месеца по време на наряд Антон получава първия в живота си епилептичен припадък. Тежък, с гърчове на четирите крайника и пяна на устата. В сливенската Военна болница са категорични, че пристъпът е вследствие на травма на главата. Припадъците продължават. По настояване на майка му Антон е изпратен във Военна болница - София. За да бъде уточнена диагнозата му обаче, трябвало да се направи компютърна томография, но точно по това време скенерът бил „счупен". Шефът на катедра „Неврология" доц. Борислав Герасимов (по-късно скандално уволнен заради искане на подкуп от пациент) настоява Антон да се върне в поделението и да се уволни, след което отново да постъпи за лечение.
По това време 19-годишният Антон не знае правата си. От софийската Военна болница го изписват с диагноза съмнение за епилепсия. Което обаче не го прави болен от епилепсия. И така - на 10 януари 1998 г. Антон е уволнен поради изтичане на срока, а не поради болест, въпреки че всички епикризи доказват, че е заболял в казармата. Така той губи полагаемите му се обезщетения. Оттогава Антон се бори да ги получи по съдебен път (писал е дори до Страсбург). Напразно. По закон обезщетенията, които се полагат в неговия случай (30 минимални работни заплати на кадрови военнослужещ, или около 7000 лева), могат да се получат в петгодишен срок от датата на заболяването. До изтичането на петата година остават малко повече от 4 месеца.

Междувременно през 2001 г. припадъците на Антон зачестяват. Откриват му мозъчен едем, който спешно трябва да се оперира. По това време пристъпите са по 13 на месец. След операцията почти спират.
„От март насам съм имал три припадъка. Последният беше на 19 май. И повече няма да имам." - Антон изрича това с такава решителност, че настръхваш.
„Чувстваш ли се ограбен?" - въпросът се изплъзва от само себе си.
„Те ми взеха здравето, откраднаха ми всичко най-хубаво. На 24 съм, а избягвам да имам сериозна връзка. Притеснявам се, че ще получа припадък пред момичето. И да ти кажа - минавали са ми през главата мисли за отмъщение, ама няма смисъл. Всъщност не искам нищо освен тези, които ми причиниха това, да се мъчат ей така, както аз се мъча. Да ходят по доктори, да се записват в бюрото по труда. Да падат по светофари, по улици, да се гърчат..."
„Влюбен ли си?"
„О, да. От доста време. Но тя си има приятел. Дали знае? Мисля, че подозира. Но не знам кога ще събера смелост да й го кажа."
В малката портиерска стаичка - работното място на Антон, има един-единствен плакат - на „Фиат Стило". „Автомобилите са част от мен, те са моята страст, а сега не трябва да карам кола", усмихва се горчиво той. После обаче бърза да сподели радостната вест - успял е да подпише двугодишен трудов договор със сегашните си работодатели. От които получава точно 80 лева на месец.

Черната кутия
„Армията е като черна кутия с две дупки - от едната вкарваш пари, от другата получаваш национална сигурност. Какво става вътре в кутията, не е работа на обществото." Това си становище защитаваше в частен разговор наскоро един офицер. Според въпросното лице с идеята на „черната кутия" едва ли не се изчерпвала философията на военните по въпроса за отношенията армия - всичко останало. За отношенията вътре в армията обаче съществували много неписани правила. Като например това, че пострадалият е виновен до доказване на противното. Противното обаче рядко се доказвало.
Най-отгоре в чекмеджето на бюрото си Пенка Драганова държи измачкана носна кърпичка. Посяга за нея в момента, в който чува първия въпрос: „Как се казваше той?" Извинява се. После заплаква.


Казвал се Христо. Служил в Телиш, Плевенско. Мечтата му била, след като излезе от казармата, да следва медицина. Така и не излиза. Преди 16 години Христо е намерен мъртъв, метнат върху електрическото табло в поделението си. Смърт от високо напрежение. Или поне така казали на Пенка командирите. Тя обаче и досега отказва да повярва.
„Аз все още не знам каква е истината за смъртта му - Пенка трудно овладява гласа си. - Така и не можаха да ми дадат обяснение какво е правил при това табло на обед, когато всички войници са били в столовата. Искаха да инсценират, че е заради някакви покрити с вар чехли, захвърлени зад таблото - заради тях се бил надвесил и се бил допрял... Глупости. Той нямаше следа отпред да се е допирал. На гърба обаче имаше дупка и две черни ленти."
По онова време Пенка няма право дори на граждански иск. Делото за смъртта на Христо се води от Военна прокуратура, но приключва със становище „Електроакуцио при неизяснени обстоятелства". „Думите на съдията бяха: „Ние търсим истината, но истината е в гроба." И вече 16 години аз живея с тази болка, че не знам истината - кърпичката на Пенка е вече съвършено мокра. - Повечето от случаите са такива, трагични. И при почти всички не се знае какво точно е станало. Има труп, виновни обаче няма. Цялата вина остава в мъртвия." Има ли подозрения? „Имам. Мисля, че синът ми е бил убит и е метнат на това електрическо табло. Но от кого - не знам."

Пенка Драганова членува в Комитета на войнишките майки. Както и други 130 родители, изгубили синовете си в казармата. Пенка е категорична, че смъртните случаи в армията се прикриват - делата се решавали или като самоубийство, или като смърт при неизяснени обстоятелства. Важно е да се отбележи, че в първия случай държавата не дължи обезщетение на близките на загиналия. Дори и да ти се полага обезщетение обаче, невинаги го получаваш - често изниквали „малки спънки". Някои родители пък не получават дължимата им наследствена пенсия, тъй като вземат тавана, определен за пенсиите им за прослужено време. Въпреки че според Кодекса за обществено осигуряване двете пенсии трябва да се получават в пълен размер.

Пенка плаче всеки ден. „Не само за Христо, аз плача за всички случаи. - Кима за довиждане и се обляга на касата на вратата. - Не може една майка да не плаче". Молим я за среща на следващия ден, за да ни донесе снимки. Следва най-обвинителният поглед на света и едвам промълвеното: „Аз ги нося със себе си." В следващите няколко минути на бюрото вече са подредени десетина черно-бели фотографии. Просто няма място за останалите. „Ето го тук, последния му ден преди казармата. Ето го като дете. Тук пък е още по-малък. Тук е на море - последното лято. Тук е с приятелката му. Това е на покрива на къщата ни, той имаше слабост към отглеждането на гълъби. Тук е като ученик. Това е погребението. Ето и паметника му..." Пенка се извинява за това, че някои от снимките са измачкани. Разбираемо е. Те „живеят" в кафявата й кожена чанта вече 16 години.

Питам кой го уби и защо?
Действително най-големият процент пострадали в казармата са новобранци. Истината обаче е, че случаите с инвалидизирали се или починали кадрови военнослужещи са не по-малко трагични. През 2000 г. офицер и войник бяха разкъсани от мина в Старозагорската бригада. Пак там, но година по-късно имитационен фугас се възпламени и обгори командира на разузнавателната рота майор Иван Иванов. През май 1998 г. пък старшините Николай Василев и Росен Стоянов загинаха при скок с парашут край София.
Срещаме се с Веселка Стоянова - майката на Росен, в къщата й в Казичене. Тя категорично отказва да бъде снимана - вече няколко пъти след изявления в медиите е получавала телефонни заплахи - „със смърт ме плашат". Все пак е склонна да говори. Ето историята накратко: старшина Росен Стоянов е инструктор-парашутист към военното поделение във Враждебна. Вече е навършил 30 и е решил да се откаже - дори учи английски, за да може да стане стюард. На 27 май 1998 г. се качва в хеликоптера, за да изпълни обичайно учение. Малко преди скока разбира, че всъщност ще участва в снимането на клип за Нова телевизия. От земята подават заповед към пилота да засили и да завие. В същия момент обаче спускачът, който няма радиостанция и не разбира за маневрата, нарежда на момчетата да скачат. При скока и двамата се удрят в корпуса на машината, губят съзнание и не отварят парашутите си.

Родителите разбират за трагедията 5 часа по-късно от радио „Хоризонт". Обяснението е „превишена скорост на хеликоптера от страна на пилота". Самият пилот обаче още на втората седмица след инцидента заминава за Малта. „Наказанието за двата трупа беше мъмрене на прекия началник", казва Веселка. Делото, което се води по случая, в един момент е прекратено. Родителите обжалват. Те все още не са получили обезщетение за смъртта на сина си, тъй като МВР и МО си прехвърлят топката кой трябва да го плати. „Питам кой го уби и защо! - Веселка, като повечето майки в нейното положение, отказва да се примири с мисълта, че смъртта на сина й е в резултат на нещастен случай. - Не могат да намерят виновните, защото не искат да ги намерят. Това е истината."

Въпросите
„Трябва ли да поддържаме армия, ако на практика тя не е нищо друго освен фабрика за инвалиди?". Според Любо, когото намираме в онлайн-форума „Военни" в Dir.bg, това е основният въпрос, на който трябва да се отговори. Самият Любо се е уволнил съвсем скоро - през март. Първата му задача след стъпването в поделението била да научи правилните отговори на един своеобразен диалог. А именно:

Стария: Редникът?
Новобранецът: Р-к Бомбаров.
С: Зодия?
Н: Камила.
С: Каква камила?
Н: Бясна.
С: Газ?
Н: Уволнение за вас, к*р за нас.
Гаврата, представяна като част от посвещаването в казармената субкултура, продължава в този дух още доста време. Въпросите винаги са едни и същи, отговорите - също. Ако новобранецът не отговори „правилно", се наказва от стария, най-често с „ЕДНО - клякаш, ДВЕ - ставаш." Наказанието може и да е по сурово - например бой, ако старият е в настроение. „А иначе между бомбе, камила и камила бясна няма разлика - обяснява Любо, - и трите означават новобранец." Самият Любо счита времето си в казармата за тотално изгубено. „Уж трябваше да ни преподават военна и специална подготовка, но офицерите ги мързеше и занятия не се провеждаха. Вместо това винаги имаше нужда от хора да свършат някоя работа." Преди да влезе в стройните редици на армията, Любо вземал чисто по 400 лв. на месец. Сега, два месеца след уволнението, още не може финансово да стъпи на крака.

Според Любо в армията се водят няколко войни - „нови - стари", „кадрови - наборни" и „висши военни - подчинени". А на този етап прословутата Реформа служела като масло в огъня - несигурните за постовете си кадри изливали „демотивацията" върху главите на тези под тях, последните си го изкарвали на по-низшестоящите и така - докато се стигне до новобранците.

Всъщност въпросът с огромния брой инциденти в армията е част от един по-голям проблем - а именно, че тя не е ефективна. Срещали ли сте човек, който през време на службата си да е стрелял повече от три пъти? Положителният отговор би бил изненадващ. Според един познат военните всъщност са абсолютни пацифисти - в казармата просто не те учат да се биеш. В пацифизма, разбира се, няма нищо лошо, но въпросът е защо държавата трябва да плаща за това. Кому е нужно да се изливат милиони, за да може хиляди редници да се обучават как да си оправят леглото, да ядат много бързо, да си зашиват якичките, да проверяват дали имат носна кърпичка и огледалце, да лазят по поляните, да падат за двайсет, да подстригват тревата с бръснарски ножчета, да крещят „Тъй вярно", да правят сапунка и оборка, да дават наряд. Защо трябва да плащаме, за да може комплексари да прилагат криворазбраната си дисциплина, която от време на време да дава „засечки" - поредния случай на военноинвалид от мирно време. Защото отиването в казармата е една инициация, при която момчето се превръща в мъж? Ама, разбира се, как. Железен аргумент в полза на Голямото Губене на Време.

Възможните отговори
Какъв е изходът от ситуацията? Голяма част от хората ще ви отговорят, без да се замислят - професионална армия в близките няколко години. Оказва се обаче, че не е толкова лесно. Както обясняват експертите от отдел „Планиране на отбраната" към МО: ускоряването ще ни струва скъпо, а пари все още не са предвидени. Едва сега започват да се разработват програми за социалното адаптиране на уволнилите се професионални войници. Едва сега започва да се мисли за мотивацията на младите да изберат именно този път, както и за това как точно ще попълваме армията до военновременния й състав, след като отпада принципът на мобилизацията.

Други биха ви посъветвали „да изчакаме реформата да си свърши работата". Само че към момента, ако изобщо може да се говори за наличието на Реформа, то я усещат единствено военните, които биват съкращавани и по този начин - поставяни в унизителното положение да си търсят каквато и да било работа. Освен това не трябва да забравяме, че Данаил умря именно по време на Реформата. Както и още поне няколко момчета, за които просто не знаем.

Едно от най-смислените неща, изречени пред касетофона на „ТЕМА" през изминалата седмица, беше за обръщане посоката на Реформата. Отвътре навън. Мнението принадлежи на човек от МО, който пожела да остане анонимен. Според него трябва да се започне със смяна на морално остарелия Устав, с изчистване на алкохола и дрогата от поделенията, с уволнения на „демотивираните", със свеждане до минимум на несвойствените за един войник дейности (изброени по-горе). Едновременно с това във всяко едно поделение трябвало да бъдат назначени хора, които да следят за спазването на новите правила. Най-важното обаче било да се задвижат зациклилите дела и поне за част от инвалидизациите и смъртните случаи да бъдат намерени виновните. И да бъдат осъдени. Само така толкова характерното за военните чувство за безнаказаност щяло да се изпари. И така до 2010 г., когато бил реалният срок за професионализацията на армията ни. Дотогава, разбира се, можело да бъдат свършени още няколко неща. Като например толкова обсъжданото въвеждане на образователен ценз за постъпване в казармата - а именно задължително завършен 8-и клас. И (защо не) откупуването на военната служба. От което, както излиза, ще спечелят всички.

Теми като тази те карат да препрочетеш „Параграф 22", да прехвърлиш „Голите и мъртвите" и „Съдби, по-лоши от смъртта" и каквото още тематично имаш в библиотеката. От всички тях в главата ти остава един цитат от „Време да живееш и време да умреш" на Ремарк:
„Върна се обратно и излезе навън. От двете страни на входната врата бяха поставени две паметни плочи за убити във войната. Плочата от дясната страна му бе позната - възпоменание за убитите през Първата световна война... Плочата от лявата страна беше нова. Гребер не я знаеше. Тя беше за убитите през тази война. Прочете имената. Много. Но плочата беше голяма и имаше място за още."

ЧЕРНА ХРОНИКА:

Случаите, придобили гласност

През 1992 г. редник Цветан Булиев беше надут от стари войници с компресор. Десет години по-късно Цветан продължава да прекарва повечето време в болничното легло. На 28 години той тежи 50 килограма. Оплаква се, че постоянно сънува кошмари.

***

Преди 7 години 14 войничета изгоряха в газка край столичния жк „Люлин". През 1999 г. делото за смъртта им беше включено в списъка със 70 мегадела с обществена значимост. Въпреки това то още не е приключило.

***

През август 2000 г. 19-годишният Орхан Н. от поделение в Момчилград беше прострелян, докато бил на пост и загина. Една от версиите за смъртта му беше, че е застрелян от съседен пост.

***

На 21 ноември 2000 г. редник Димитър Димитров от Втора лекопехотна бригада в Стара Загора издъхна, след като беше накаран дълго време да тича с противогаз.

***

През април тази година Сливенският военен съд постанови условна присъда от 7 месеца затвор за майор Светлан Баджев от Бургас. Той бе обвинен, че е блудствал с редник Гюрай Мустафа от сливенското село Желязково. Войникът изпаднал в депресия и на няколко пъти опитвал да се самоубие.

***

В нощта на 1 срещу 2 юли 2002 г. редник Данаил Иванов беше прегазен от пияния сержант Ангел Ангелов, минал с камиона си през палатка с петима спящи войници. Момчето издъхна след 408 часа кома. Няколко души бяха уволнени.

Източник:temanews.com

 

преди 1 час, sound написа:

В подкрепа на смърфокоптера, ще разкажа една реална случка, която прекрасно демонстрира заблудите, в които толкова лесно изпада човек.

Интересна случка, колко е вярна не се наемам да споря, да речем, че е така. И много поучителна. Точно показва недостатъците на старата ни казарма - БНА някога, само БА по-късно. Много добре разбирам за какво е поуката. Имаше ги много такива и около мен, дори поради естеството на подделението, преобладаваха. Търтеи, скатавки, невежи. Не умеят нищо, дай им само лесното. Типичните дребни душици, отишли за лесната държавна служба и привилегиите, с които се беше напълнила кадровата част на армията, а имам сериозни подозрения, че още е така. Такива, както е видно, много бързо капят при реални действия и си намират мястото. Тези явно са от последните години на казармата, когато са тия мисии и всичко вече е тотална пародия. Тръгнали за лесни кинти и си мислят, че като в БА, трябва само да кибичат и да имитират дейност. Точно това не трябва да бъде военното обучение.

Но мога да кажа, че точно по време на обучението, дори такива се стягаха, по-мое време, дали от насмитация, дали покрай другите. Такива проблеми започваха след това - след обучението, по-време на безсмислената имитация на служба, когато няма реална нужда и всичко се превръща в едно убиване на време и безсмислена рутина. За такива неща не трябва да се харчат пари на данъкоплатеца, нито да се губи времето на млади хора. Но в никакъв случай не омаловажава нуждата и ползата от обучение.

преди 4 минути, RagnerBG написа:

....

Не болтай. А чети по-горе.
И ми кажи какво си научил в армията? Това, което никой друг от нас не е и няма да научи и е уникално професионално умение, полезно цял живот.

преди 5 минути, simtech написа:

Не болтай. А чети по-горе.
И ми кажи какво си научил в армията? Това, което никой друг от нас не е и няма да научи и е уникално професионално умение, полезно цял живот.

Стига фермани, бе човек. Това съм го чел, още когато го пусна трола, в отделна тема, извадил съм си изводите. Каква ти е гледната точка? Такива случаи има във всяка армия. Когато това е целенасочена политика на някое място, тоест армията станала концентрационен лагер, тогава ми го давай като аргумент - ЗА и ПРОТИВ, НЕОБХОДИМОСТТА, не възможни последствия, които има и в животът. И при мен имаше неприятен инцидент. Няма да влизам в подробности, просто нито армията, нито войниците, нито командирите, му бяха виновни с нещо на момчето, че си е имало проблеми извън казармата.