преди 47 минути, upili написа:

Ами само руските самолети са там с разрешението(и поканата) на законното правителство на Сирия. Или Турците имат право да  нарушават въздушното и пространство безнаказано. Хайде вземи се обуздай малко и престани да ръсиш глупости на килограм.

Значи казвате, понеже никой не е "оторизиран" от Асад да вилнее в небето /или по друг начин/ то всичко правено за умиротворяване на режима на Асад , който избива собствения си народ, казваш .. е незаконно 

И всички международни усилия преди руския слон да се развърти в това море от стрелящи  всеки срещу всеки, са нелегитимни и незаконни ?

И че е трябвало всички международни сили да са искали разрешение от Асад , да се борят срещу неговите собствени зверства, и с тероризма на ИД ??

Сериозно ?

 

Една добра статия за инцидента :

http://vek21press.com/index.php/2015/11/27/incident-turkia-russia/

........

изпълнението на задълженията по отбрана на страната не могат да бъдат повод за „извинение”. Наблюдателите определиха този му тон като твърд и категоричен.

Същевременно, руският президент Владимир Путин  смята, че Турция съзнателно иска да вкара руско-турските отношения в  „задънена улица”.  Русия продължава да очаква извинение.  Инцидентът, според руския държавен глава,  се е случил в небето над Сирия  и е „против здравия разум и международното право”.  Но тук е мястото да се припомни древната римска юридическа максима, че никой не може да черпи права от своето виновно поведение, от поведение  довело до нарушение на право. А точно такъв характер има този инцидент, който за сетен, макар и трагичен, път поставя въпроса затова, дали трябва да се спазва буквата на закона или само неговия дух.  Турция в случая спази буквата на закона.  Русия  иска нова интерпретация на „духа”.

Но само преди по-малко от две години Русия вероломно наруши и буквата, и духа на международното право, чрез инвазията и анексирането на Крим. Тогава 100 държави в ООН гласуваха осъдителна резолюция на основание именно нарушение на международното  право. Отговорът на руската страна бе компот от исторически спомени, сред които най-куриозен бе разказът за това как преди половин век Никита Хрушчов  бил направил „царски подарък”. Тогава  президентът на Русия удобно забрави, че не заминалия в историята СССР, а реално съществуващата днес руска държава е подписала с Украйна „международен договор”.  На това му  казват „двоен стандарт”. Сещаш се за правото, когато на теб ти е потребно. А когато другите ти го навират в очите, се правиш на ни чул, ни видял, ни разбрал.

преди 1 час, ПОТРЕБИТЕЛ 65 написа:

.......

О !, изключително ти благодаря че красноречиво показа за какво съм наказан - за "изразяване на съмнение за лабилност" !

Хайде сега сравни този мой израз със  всичката помия , епитети, обиди, заяжданици, и какво ли не , от някои други потребители към мен ?

Отново ти благодаря.

Редактирано 27 ноември 201510 г. от miro20 (преглед на промените)

преди 1 час, miro20 написа:

 

Както се казва ... ти да видиш... жива да не бях ...  

явно не си чувал лафа

Режима на Асад, по аналогия с твоите доводи за Украйна и Порошенко, е единствения легитимен режим в Сирия. Избран от народа и, на легитимни избори. Да имаш нещо против? А вече и германците казаха, че Турците са гръмнали руския самолет на Сирийска територия в гръб. И самите турци се отрекоха от записите които в които уж са предупреждавали руския самолет. Давай по тези въпроси, ако обичаш.

 

преди 21 минути, NNNNIKKKK написа:

"Упаткали" са шефа!

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5138448

Нашенските антипутин тролове да си наемат бодигардове. Не че биха им помогнали де, ама да има кой да им сменя нааканите памперси и напиканите дамски превръзки на Миро.

Редактирано 27 ноември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

преди 4 минути, upili написа:

Режима на Асад, по аналогия с твоите доводи за Украйна и Порошенко, е единствения легитимен режим в Сирия. Избран от народа и, на легитимни избори. Да имаш нещо против? А вече и германците казаха, че Турците са гръмнали руския самолет на Сирийска територия в гръб. И самите турци се отрекоха от записите които в които уж са предупреждавали руския самолет. Давай по тези въпроси, ако обичаш.

 

Има много разлики с Украйна, най малкото че не е имало дългогодишен конфликт и изтребване на собствените си граждани.

Нито е имало осъждане на световната общност на тези избивания /щото не е имало такива/ Жертвите и трагедията на Донбас е следствие и е поради незаконното цепене на една държава от друга с диверсионни военни методи.

В Украйна няма нито една репресирана партия или хора заради политическите им виждания и несъгласия с управлението.Дори напротив - и в момента си вървят какви ли не политически скандали и т.н. което най малкото е свидетелство че няма нищо общо с режим, какъвто е режима на  несменяемата фамилия Асад

За останалото за самолета - статията която цитирах по горе, дава отговор.Не ми се повтаря.

Редактирано 27 ноември 201510 г. от miro20 (преглед на промените)

Турция прекратява полетите си над Сирия след кризата в отношенията с Русия

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5139147

Легитимно правителство, избрано на легитимни избори от Сирийския народ. Точка. Кое не ти е ясно? Не зависи от теб, Ердоган и Обанана. Асад за сега е единствения законен управляващ на тази страна.

преди 5 минути, upili написа:

Легитимно правителство, избрано на легитимни избори от Сирийския народ. Точка. Кое не ти е ясно? Не зависи от теб, Ердоган и Обанана. Асад за сега е единствения законен управляващ на тази страна.

И Хитлер бе законно избран .. това оправдава ли националсоциалистическата идеология /нацизма/  ?

Още една добра статия : http://www.hannan.co.uk/why-we-must-back-turkey-against-putin/

Spoiler

 

What the blithering flip is Vladimir Putin playing at? In the short time that Russian aircraft have been active in Syria, they have invaded Turkish airspace four times. On the first three occasions, Ankara responded by telling Moscow, in an increasingly exasperated tone, that future incursions would trigger a military response. It made no difference. President Putin likes to push and push until he meets resistance. He did it in Georgia and Ukraine; he is arguably doing it in the Baltic States; he is certainly doing it in the Levant.

Before considering whether Turkey’s response was proportionate, ask the prior question: what were Russian planes doing there in the first place? Even if we set aside the border infraction, what were they doing bombing Syria’s Turkmens, who are affiliated to the Western-backed National Coalition? Islamic State is not active in that part of Syria, the region known to its inhabitants as Bayırbucak.

Turks naturally sympathise with their sundered kindred, who were repressed under the Ba’athists, and who have since taken up arms against both ISIS and Assad. Targeting this group was the kind of calculated provocation in which Putin specialises. The repeated airspace violations, the refusal of the pilot to heed warnings, the lies that followed – all were textbook Soviet-style provokatsiya.

If you think I’m being too hard on Putin, listen to how the two governments responded to the tragedy.

Here is Turkey’s President Recep Tayyip Erdoğan: “We have no intention of escalating this incident. Turkey has never wanted tensions; it will always favour peace and dialogue.” Here is Ahmet Davutoğlu, his prime minister, addressing MPs: “Russia is our friend and neighbour. Our bilateral communication channels are open.” Now here is Vladimir Putin: “The loss we suffered today was a stab in the back, delivered by the terrorists’ accomplices.” In case anyone missed his point, Putin went on to accuse Turkey of siding with Islamic State, and warned darkly that there would be “serious consequences”.

The idea that Turkey is somehow backing ISIS has become a popular meme, assiduously spread online by Russian agents provocateurs, and taken up by some in Western Europe, not least those affiliated to Marine Le Pen’s bloc of nativist parties. Since the comment thread below is likely to attract some remarks in this vein, let me address the charge.

Turkey formally joined the anti-ISIS coalition in 2014, first making its bases available to U.S. forces flying sorties over ISIS-held territory, then launching its own strikes. At the same time, it started training Peshmerga forces from Kurdish Iraq. (Western commentators sometimes refer lazily to Turkey fighting “the Kurds”, failing to distinguish between the Marxist PKK and the Kurdish regional government in Erbil, which enjoys cordial relations with Ankara.)

Turks had every reason to strike at ISIS. Those desert Kharijites have either claimed responsibility for, or otherwise been implicated in, bomb attacks in Reyhanlı, Diyarbakır and Suruç. ISIS remains the prime suspect in the monstrous suicide bombing in Ankara last month, in which more than 100 people died, and 400 were injured.

Critics sometimes allege that Turkey is profiteering from cross-border trade with the Islamist badmashes, or else that it is pursuing its military campaign half-heartedly. The first charge will unavoidably have elements of truth, for reasons of geography. Turkey has a long frontier with ISIS-held Syrian territory. Where there is money to be made, people will try to make it. ISIS needs to sell its assets abroad, and trade tends to find a way.

Should the Turkish authorities be doing more to crack down on smugglers and corrupt local officials? There is always, of course, more to be done. But it’s only fair to take that country’s circumstances into account. Since Syria began its descent into hell, more than two million displaced people have sought safety in Turkey. I was working with some of them in a refugee camp on the Syrian border last year as part of an AECR social action project – Kate Maltby wrote about it for ConHome at the time – and was struck, as Kate was, by the unfussy and uncomplaining way in which Turks were dealing with the crisis. Not a single Turkish party argued that the borders should be closed, or the refugees moved on. By way of contrast, consider the reactions in the EU when it was suggested that 120,000 people might be shared out among 26 states.

This refugee crisis also contextualises the other main charge against Turkey, namely that it seems to be more concerned with fighting Assad than with fighting ISIS. Those two million Syrians living and working in Turkey are largely refugees from Assad’s forces. They brought their horror stories with them, which naturally touched their hosts’ sympathies. The consensus among most Turkish commentators – government and opposition – is that Assad is the root cause of the problem, and that his brutality is what called the Islamist opposition into being in the first place. Now you might disagree with this analysis. You might argue that the sheer wickedness of Baghdadi’s slave state ought to make its extirpation our priority. Fair enough. But that is a world away from averring that Turkey is an “accomplice” to ISIS.

None of this is to say that Ankara should be beyond criticism. Plenty of Turks, including supporters of the governing party, have been alarmed by some recent developments: the readiness to sue journalists, the judicial crackdowns, the shift in power from legislature to executive. Friends of Turkish democracy should not be afraid to point out when wrong turns are taken. Still, the idea that Turkey is somehow on the way to becoming a second Iran, or that it is no longer a proper democracy, or that it is secretly siding with ISIS, is absurd. Such histrionics make it harder to voice reasonable concerns.

Conflicts between Turkey and Russia are not new. We are a few weeks away from the centenary of the Battle of Erzerum, a grisly mountain engagement between Tsarist and Ottoman forces that marked the culmination of a 350-year Russian expansion into the Sultan’s empire. Other than a brief flirtation between Atatürk and Lenin (which Atatürk’s Western admirers studiously overlook, just as Sisi’s Western admirers studiously overlook his closeness to Putin) the two great Black Sea powers have tended to be regional rivals. Britain’s policy, for what it’s worth, was traditionally to support Turkey.

Vladimir Putin is now consciously reactivating Russia’s Cold War alignments. As Assad père was Brezhnev’s client, so Assad fils is Putin’s. Turkey finds itself in a familiar position, with Syria on one side and its Russian patron on the other. No wonder it has asked Nato for help; no wonder Nato is sympathetic.

There are no easy solutions to the Syrian imbroglio. If there were, we would have found them by now. Assad and ISIS have, between them, devastated that land, forcing Syrians either to flee or to pick one of the two extremes. About the only thing that I can say with confidence is that we ought not to be weakening those militia groups that are Western-oriented and are opposed to both ISIS and Assad. When I see Putin bombing them, I know whose side I’m on.

 

 

Ето го и видеото от гледна точка на руските сили:

Това е, разбира се, само част от установките участващи във вчерашната акция. 

Редактирано 27 ноември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

преди 10 минути, M.Николов написа:

Турция прекратява полетите си над Сирия след кризата в отношенията с Русия

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5139147

От статията - Турция спира акциите срещу ИД, а Русия спира операциите си покрай турската граница

хех.. ми то там няма ИД бре

Значи за кого казвате "работи" руската офанзива ? Кой спечели от цялата дандания ? - ИД

преди 1 минута, miro20 написа:

И Хитлер бе законно избран .. това оправдава ли националсоциалистическата идеология /нацизма/  ?

Още една добра статия : http://www.hannan.co.uk/why-we-must-back-turkey-against-putin/

  Покажи скритото съдържание

 

What the blithering flip is Vladimir Putin playing at? In the short time that Russian aircraft have been active in Syria, they have invaded Turkish airspace four times. On the first three occasions, Ankara responded by telling Moscow, in an increasingly exasperated tone, that future incursions would trigger a military response. It made no difference. President Putin likes to push and push until he meets resistance. He did it in Georgia and Ukraine; he is arguably doing it in the Baltic States; he is certainly doing it in the Levant.

Before considering whether Turkey’s response was proportionate, ask the prior question: what were Russian planes doing there in the first place? Even if we set aside the border infraction, what were they doing bombing Syria’s Turkmens, who are affiliated to the Western-backed National Coalition? Islamic State is not active in that part of Syria, the region known to its inhabitants as Bayırbucak.

Turks naturally sympathise with their sundered kindred, who were repressed under the Ba’athists, and who have since taken up arms against both ISIS and Assad. Targeting this group was the kind of calculated provocation in which Putin specialises. The repeated airspace violations, the refusal of the pilot to heed warnings, the lies that followed – all were textbook Soviet-style provokatsiya.

If you think I’m being too hard on Putin, listen to how the two governments responded to the tragedy.

Here is Turkey’s President Recep Tayyip Erdoğan: “We have no intention of escalating this incident. Turkey has never wanted tensions; it will always favour peace and dialogue.” Here is Ahmet Davutoğlu, his prime minister, addressing MPs: “Russia is our friend and neighbour. Our bilateral communication channels are open.” Now here is Vladimir Putin: “The loss we suffered today was a stab in the back, delivered by the terrorists’ accomplices.” In case anyone missed his point, Putin went on to accuse Turkey of siding with Islamic State, and warned darkly that there would be “serious consequences”.

The idea that Turkey is somehow backing ISIS has become a popular meme, assiduously spread online by Russian agents provocateurs, and taken up by some in Western Europe, not least those affiliated to Marine Le Pen’s bloc of nativist parties. Since the comment thread below is likely to attract some remarks in this vein, let me address the charge.

Turkey formally joined the anti-ISIS coalition in 2014, first making its bases available to U.S. forces flying sorties over ISIS-held territory, then launching its own strikes. At the same time, it started training Peshmerga forces from Kurdish Iraq. (Western commentators sometimes refer lazily to Turkey fighting “the Kurds”, failing to distinguish between the Marxist PKK and the Kurdish regional government in Erbil, which enjoys cordial relations with Ankara.)

Turks had every reason to strike at ISIS. Those desert Kharijites have either claimed responsibility for, or otherwise been implicated in, bomb attacks in Reyhanlı, Diyarbakır and Suruç. ISIS remains the prime suspect in the monstrous suicide bombing in Ankara last month, in which more than 100 people died, and 400 were injured.

Critics sometimes allege that Turkey is profiteering from cross-border trade with the Islamist badmashes, or else that it is pursuing its military campaign half-heartedly. The first charge will unavoidably have elements of truth, for reasons of geography. Turkey has a long frontier with ISIS-held Syrian territory. Where there is money to be made, people will try to make it. ISIS needs to sell its assets abroad, and trade tends to find a way.

Should the Turkish authorities be doing more to crack down on smugglers and corrupt local officials? There is always, of course, more to be done. But it’s only fair to take that country’s circumstances into account. Since Syria began its descent into hell, more than two million displaced people have sought safety in Turkey. I was working with some of them in a refugee camp on the Syrian border last year as part of an AECR social action project – Kate Maltby wrote about it for ConHome at the time – and was struck, as Kate was, by the unfussy and uncomplaining way in which Turks were dealing with the crisis. Not a single Turkish party argued that the borders should be closed, or the refugees moved on. By way of contrast, consider the reactions in the EU when it was suggested that 120,000 people might be shared out among 26 states.

This refugee crisis also contextualises the other main charge against Turkey, namely that it seems to be more concerned with fighting Assad than with fighting ISIS. Those two million Syrians living and working in Turkey are largely refugees from Assad’s forces. They brought their horror stories with them, which naturally touched their hosts’ sympathies. The consensus among most Turkish commentators – government and opposition – is that Assad is the root cause of the problem, and that his brutality is what called the Islamist opposition into being in the first place. Now you might disagree with this analysis. You might argue that the sheer wickedness of Baghdadi’s slave state ought to make its extirpation our priority. Fair enough. But that is a world away from averring that Turkey is an “accomplice” to ISIS.

None of this is to say that Ankara should be beyond criticism. Plenty of Turks, including supporters of the governing party, have been alarmed by some recent developments: the readiness to sue journalists, the judicial crackdowns, the shift in power from legislature to executive. Friends of Turkish democracy should not be afraid to point out when wrong turns are taken. Still, the idea that Turkey is somehow on the way to becoming a second Iran, or that it is no longer a proper democracy, or that it is secretly siding with ISIS, is absurd. Such histrionics make it harder to voice reasonable concerns.

Conflicts between Turkey and Russia are not new. We are a few weeks away from the centenary of the Battle of Erzerum, a grisly mountain engagement between Tsarist and Ottoman forces that marked the culmination of a 350-year Russian expansion into the Sultan’s empire. Other than a brief flirtation between Atatürk and Lenin (which Atatürk’s Western admirers studiously overlook, just as Sisi’s Western admirers studiously overlook his closeness to Putin) the two great Black Sea powers have tended to be regional rivals. Britain’s policy, for what it’s worth, was traditionally to support Turkey.

Vladimir Putin is now consciously reactivating Russia’s Cold War alignments. As Assad père was Brezhnev’s client, so Assad fils is Putin’s. Turkey finds itself in a familiar position, with Syria on one side and its Russian patron on the other. No wonder it has asked Nato for help; no wonder Nato is sympathetic.

There are no easy solutions to the Syrian imbroglio. If there were, we would have found them by now. Assad and ISIS have, between them, devastated that land, forcing Syrians either to flee or to pick one of the two extremes. About the only thing that I can say with confidence is that we ought not to be weakening those militia groups that are Western-oriented and are opposed to both ISIS and Assad. When I see Putin bombing them, I know whose side I’m on.

 

 

Бе то и Порошенко така, ама това не ти пречи да оправдаваш свинщините му с довода, че е законно избран, разобличителю....

Току що, upili написа:

Бе то и Порошенко така, ама това не ти пречи да оправдаваш свинщините му с довода, че е законно избран, разобличителю....

КАзах ти разликите.

Свалянето на Янукович бе същото каквото у нас свалянето на фалиралия соц, както в Румъния пък разстреляха Чаушеску, както и в другите пост-съветски държави смениха номенклатурата.

Би било тъпо да говорим че в цялото постсъветско пространство е навлязъл фашизма. Каквато пропаганда засипа и проми мозъците спрямо украинската криза.

За какви "свинщини " говориш не знам, предполагам ще се аргументираш в другата тема.

А знаеш ли защо на турците им е позволено да свалят чужди самолети на Сирийска територия. И престани с измислиците си и увъртанията. Намери си най-после честен начин за прехрана. Никой не е умрял от работа.

Ердоган заплаши Путин! Който защитава Сирия, ще си понесе последствията

Малко след това турците обявиха, че спират бойните полети над Сирия

преди 6 минути, upili написа:

А знаеш ли защо на турците им е позволено да свалят чужди самолети на Сирийска територия.

Цитирал си ме където дадох една статия, където има отговор на това.

Останалата помия не мисля да коментирам.. ..

`Начи фактически Турция е против Сирия, а не против ИД. Май наистина скоро на територията на Турция може да няма нищо друго освен радиоактивна стъклена стопилка

Редактирано 27 ноември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

преди 3 минути, 1Force1 написа:

`Начи фактически Турция е против Сирия, а не против ИД. Май наистина скоро на територията на Турция може да няма нищо друго освен радиоактивна стъклена стопилка

Алелуя чадо мое 

През 2012 година сирийците свалиха турски самолет, който наруши въздушното пространство и яростният отговор на Ердоган беше, че "краткосрочно гранично нарушение никога не може да бъде претекст за атака".

Това било наречено от тогавашният шеф на НАТО Андерс фон Расмусен "пореден пример за незачитане на международните норми от сирийските власти".

преди 5 минути, upili написа:

Алелуя чадо мое 

Какво му е алелуята алелуя че Турция спира заради руския проблем акциите срещу ИД ? а РФ казва че спира операциите си покрай турската граница дето няма ИД ?

Кой казваш работи за ИД ?

преди 5 минути, attj написа:

През 2012 година сирийците свалиха турски самолет, който наруши въздушното пространство и яростният отговор на Ердоган беше, че "краткосрочно гранично нарушение никога не може да бъде претекст за атака".

 

А какво му е "краткосрочното нарушение " сега  след поне 4 нарушения и след официално привикване на руското аташе и продължаване обаче , на провокациите ?

Караткосрочно а ?

Че от кога Турция и САЩ имат акции срещу ИД. Престани да ръсиш глупости и манипулации моля те. По-горе си ме цитирал, но защо изтри другата част от мнението ми  Беше кратичка, не заемаше място...

 

Напротив .. коментирах - офтопици и помия не ми се коментира.

преди 6 минути, miro20 написа:

Напротив .. коментирах - офтопици и помия не ми се коментира.

Значи съвсем сигурно е, че не трябва да коментираш себе си...

За 2 години турски самолети летели незаконно в гръцкото небе 3477 пъти

Ердоган изпрати на съд журналистите, които го разкриха

Много хора в НАТО осъдиха действията на Турция

Ето ти материал за коментиране Миро. Ха да те видим....

П.П. Като самоинициатива можеш да коментираш и фалшивите записи от предупрежденията към руския самолет.

Редактирано 27 ноември 201510 г. от upili (преглед на промените)

Сирия: Руският Су-24 е свален заради интереси на клана Ердоган
 

Цитат

Свалянето на руския изтребител Су-24 от страна на турските военни самолети F16 е било наказателна акция, защото операцията на военновъздушните сили на Москва е накърнила бизнесинтереси на роднини на турския президент Реджеп Ердоган, предаде РИА Новости.

Сирийският министър на информацията Омран ал Зоуби пред руската агенция заяви, че руските военновъздушни сили, започнали операция срещу Ислямска държава (ИД) в Сирия на 30 септември 2015 г. след като парламентът одобри единодушно предложението на президента и върховен главнокомандващ Владимир Путин, са поразили около 500 камиона с нефт на джихадистите. "Течните горива са били доставяни на компания, която е собственост на синовете на турския президент - Ахмет Бурак и Неджмедин Билал", каза още представителят на правителството в Дамаск. "Джихадистите продават още зърно и исторически ценности", допълни министърът. "Думите на оцелелия руски пилот Константин Мурахтин доказват, че Турция лъже", допълни ал Зоуби. "Технически е невъзможно да отправиш 17 предупреждения за 10 секунди", поясни той.

Путин вчера обвини турския си колега, че купува нефт от ИД. Ердоган отрече твърденията на стопанина на Кремъл.