Един ловец на лъвове разказвал в кръчмата как щял да убие един. - Пред лъва съм, прецелил съм се, ще стрелям и пушката засече. Лъвът трагна да ме гони и аз бягам, бягам... Видях едно дърво и се качих. Лъва започна да се катери след мен, но за мое щастие се подхлъзна, падна и умря! Човек от кръчмата му подвикнал: - Аз, ако бях на твое място, щях да се насера от страх... - Е па на какво мислиш се подхлазна лъва?!
.....
Българите са изключително трудолюбив народ. Любовта към труда е възпята в поговорките: 1. Ахмак лозе копае, юнак вино пие. 2. Работата не е заек да избяга. 3. От работа не се хубавее, а се гърбавее. 4. Работата и в сутиен да ми я сложат, пак нема да я пипнем. 5. По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга.
.....
Наркоман пушел много трева и един ден изпушил прекалено много и умрял. Отишъл в ада и гледа навсякъде расте марихуана. Не можел да повярва на очите си, и така свил си цигара, но нямал огънче. Повървял малко, срещнал един дявол и го попитал: - Имаш ли огънче? - Ако имах тук щеше да е рая.

Строителен работник влиза запъхтян в автокъща:
- Колко струва това Bentley GT Coupe?
- 250 000 евро.
- А на кредит за една година?
- 25 000 евро на месец.
- А за две години?
- 12 500 евро месечно.
- Хм, а за три години?
- Може би е по-добре да се насочите към по-евтин автомобил?
- Може, ама скелето баш върху такъв падна...

По-добре да си последен в списъка на милиардерите, отколкото да си пръв в списъка "Най-добър работник на месеца".

 

Търся да наема сезонни работници в земеделието... Да са от Германия и Франция... да са до 40 год. Дневна надница 23 лв. и студена вода.

Седи работник в зоопарка и втренчено гледа отворената уста на крокодила.
- Какво му има? - пита посетител зад оградата.
- Ми незнам, ама доктора вече един час не излиза отвътре.

- Здрасти! Какво правиш?
- Подслаждам си живота с плодовете на труда на нещастните бразилски селскостопански работници!
- Каквооо?
- Кафе пия!

 

Ганчо удари 200 гр. ракия за настроение и се настрои за с*кс. А после шибна още 500 и настройките му се пре*б*ха.

 

Вчера сутринта в 5, доста подпийнал, тръгнах да разхождам кучето. Взех си и пищовче с коняк. Докато кърках успях да изгубя това космато нещо. Бре, ами сега?! Започнах да го търся, да викам с цяло гърло (естествено, бях пратен на майната си поне 10 пъти от събудените от мен хора). Сетих се, че в телефона си имам негова снимка в цял ръст, но принтерът ми е прее*ан и позвъних на приятел. Той също ме прати на майната ми, но после се договорихме. Отидох у тях, разпечатахме снимката 30 пъти и написахме обявата. След това аз, приятелят ми, неговата жена и тяхното куче излязохме да я лепим със скоч по дървета и огради. Пийнахме още малко от мъка и отидохме у тях да закусим. По едно време се сетих, че съм дал само домашен телефон и излязох да допиша и мобилния, а след това се прибрах вкъщи. А там...Тая космата гад стои в апартамента пред вратата с очи като чаени чинийки. Оказа се, че съм взел каишката, коняка, а него съм го забравил вкъщи.

Одеве един общ работник в работата разправя:
- 'Начи аз съм пълно импотентен, ма при мен е по родата... и деда ми е бил, и баща ми е бил...
- Ами ти от къде си, бе? - отвърнах аз втрещен.
- Аз ли - от Долни Богров съм, що?

Жена дресира кученце. Мъжът в къщи:
- Жена, няма да се получи, само хабиш нерви.
- То, и с теб в началото беше трудно, ама!

 

В краен софийски квартал, навигацията е безпомощна пред номерацията на блоковете и се въртя като муха без глава. Срещам един чичка с куче...
- Къде е "Блок 105?"
Вдига рамене. Момиче с телефон като дъска за хляб и хендсфрий.
- "Блок 105?"
Подмина ме без да ме чуе. Решавам да включа GPS-а и да ме локализира поне къде съм, когато виждам две бабки на пейка пред един вход...
-"Блок 105?"
Двете се споглеждат!
- Това, не беше ли блока на оная, лудата Маргарита на Славчо, дето го търсиха полицаите?
- Кой, ма? Че, тоя сека вечер ходи да спи у съседния вход на Елкини с големата дъщеря. Баща и ако разбере, ще ги утрепе и двамата!... Ти, момче, от тука тръгваш само направо и като видиш голяма реклама на прах за пране с една гола уруспия дето участва в биг брадъра - завиваш в ляво! И на ония, дето лежи и се прави на умрел там до кофите нема да му даваш никакви стотинки ако ти иска, че се напива и прави поразии... Как и беше името на тая от рекламата, ма..?
Закъсате ли някъде, има ли бабки наоколо - не ви трябва ни навигация, ни Google, ни GPS...

Всички хубави неща стават случайно. Някой случайно да носи ракия?

 

След бурен с*кс.
Тя:
- Ау, много си добър, виагра ли си пил?
Той:
- Аз съм българин ма, пих ракия!

Ако искаш да имаш приятел в къщи, вземи си куче! Ако искаш да те лаят, ожени се!

 

От зоопарка избягала пума. Търсят я, не и не, няма я. Накрая от едно софийско село, се обажда някаква баба и казва:
- Пумата е на върха на черешата в двора ми...
Пристига специалист, с пушка и едно дребно, мъничко куче на име Топчо.
- Бабо, ето ти пушката, ще се кача на черешата и ще я раздрусам. Пумата ще падне, Топчо ще я захапе за топките (обучен е за това) и ще я завлече обратно в зоопарка.
- А тогава пушката за какво ми е? - попитала бабата.
- Стреляй в Топчо, ако аз падна от черешата..

 

Бог създал магарето и му казал:
- Ти ще работиш от сутрин до вечер, ще влачиш тежести, ще пасеш трева, ще си глупаво. И ще живееш 50 години.
Магарето се помолило:
- Да живея така 50 години! Съжали ме! Не повече от 30!
И Бог направил каквото го помолило добичето. След това създал кучето и му казал:
- Ти ще бъдеш приятел на човека, ще го пазиш, ще се храниш с огризките му и така ще живееш 25 години.
Кучето се примолило:
- Моля те нека да не живея така повече от 10 години!
Бог изпълнил и неговата молба и после създал маймуната и и казал:
- Ти ще скачаш от клон на клон и ще се държиш като идиот. Ще си смешна и ще живееш така 20 години.
- Двадесет години като клоун? - изпищяла маймуната.
- Господи, моля те недей повече от десет!
И Бог направил така. Накрая създал човека и му казал:
- Ти си Човек. Светът ще ти принадлежи, ще използваш ума, който съм ти дал, за да властваш над останалите живи същества и ще живееш 20 години.
Човекът се разсърдил:
- Не са ми достатъчно 20 години! Дай ми, моля те, и онези 20 от които се отказа магарето, и 15 на кучето, и 10 на маймуната!
И Господ направил така... Сега Човекът живее 20 години като човек, след това се жени и живее 20 години работейки от сутрин до вечер като магаре, 15 години се грижи за семейството си като куче и се храни с това, което семейството не изяжда, а после, когато остарее 10 години живее като маймуна - изглежда като идиот и весели внучетата си...

- Вуте, оти си у мазето?
- Доле съм и локам ракия, нали е Лок' даун!

55 неща, на които искам да науча сина си:
1. КреНвирш!
2. ОтверТка!
3. БеНка!
4. Не лапвай цял чери домат, ако срещу теб стои човек, на когото държиш.
5. Хубавият часовник прави впечатление.
6. Хората рядко имат решение за собствените си проблеми и винаги за тези на другите.
7. Не, не можем да вземем това кученце вкъщи.
8. Не, не можем да вземем Натали Трифонова вкъщи.
9. Чети лакомо.
10. Пътувай.
11. Запиши се на спорт.
12. Не закъснявай.
13. Пести.
14. Но не бъди стиснат.
15. Поне веднъж излез на сцена.
16. Носи си дъвки.
17. Скочи в басейна с дрехите.
18. Не си лягай ядосан.
19. Коланът трябва да си отива с обувките.
20. Смей се само ако ти е смешно.
21. Танцувай.
22. Понякога най-смелото нещо, което можеш да направиш, е да замълчиш.
23. Много бих искал да харесваш филмите на Тарантино.
24. Но ако предпочиташ „Здрач“, пак ще те обичам.
25. Просто по-малко.
26. Истинският приятел ще ти каже, когато имаш нещо между зъбите.
27. Звънни на майка си. И да, на нея наистина ѝ пука колко зърна грах имаше в телешкото с грах, което си поръча за обяд.
28. Ще те прегръщаме и на публични места, съжалявам.
29. Game of Thrones!
30. Чеснов сос!
31. Шотове!
32. Блондинки!
33. Четири валета!
34. Не е задължително да гледаме футбол заедно. Но ако гледаме, ще ти купувам по-топли дрехи през зимата. Само казвам.
35. Най-ценният трофей от риболова е тишината.
36. Научи португалски.
37. Стой далеч от текила...
38. И кетчуп.
39. И ризи с къс ръкав.
40. И суши в крайни квартали.
41. И филми с Никълъс Кейдж.
42. И хора, които „знаят“ кое е най-добре за теб.
43. Барманът те вижда, просто е г*з.
44. Нашето щастие не е твоя отговорност. Нито твоето – наша.
45. Допускай грешките си сам.
46. Окей е да се страхуваш от тигри.
47. Но не и от решения.
48. Не съди книгата по корицата. Освен ако книгата е написана от Венета Райкова.
49. Не се обръщай към жена с „пич“, „брат“ и още по-малко „копеле“.
50. Слагай в кафето си каквото мляко пожелаеш. Просто не парадирай.
51. Това, че ти е лайкнала две снимки, не означава непременно, че иска да спи с теб.
52. Запетайки, пич, запетайки.
53. Жените са били луди по Марлон Брандо и без да им праща емотикони. Разбра ме.
54. Не всичко, което виждаш в Инстаграм и на топлия щанд в БИЛА, е истинско.
55. Обади ли се на майка си? Татко.

Края на Втората световна война. Тримата големи обсъждат, какво ще правят Хитлер след като го хванат.
- Да го обесим! - казал онзи с пурата.
- На електрическия стол, е по-добре! - дал съвет американеца.
Сталин ги изгледал свирепо и викнал един руски войник.
- Нека този обикновен войник от окопите да каже.
Войника се изпънал като струна и заявил:
- Ще нагреем едно дебело желязо до червено и ще му го наврем в з*дника на този Хитлер, но от към студената страна!
Двамата англосаксонци учудено попитали:
- Ма, защо тогава ще го нагряваме това желязо.
Войникът без да сваля поглед от Сталин отговаря:
- За да не може тези двамата идиоти да му помогнат да го извади!

Съседката има папагал. Много талантлив! За кратък период от време се научи да имитира звука на звънеца. И горката съседка по двадесет пъти на ден ходеше да отваря вратата. След време, на рождения и ден и подариха куче. Оказа се страхотен подарък, защото кучето лаеше само когато реално на вратата се звънеше. И ходенето непрекъснато до вратата спря. Съседката не можеше да се нарадва на кучето. Но кратко продължи нейното щастие. В съкратени срокове папагалът започна да "звъни", а след това и да лае.

Когато вали дъжд на патките вода не се налива! - рече бай Ставри... и прибра ракията от масата на пияните си гости.

Влиза един в двора на съседа си.
- Пешо, твоето куче е ухапало жестоко тъщата!
- Съжалявам! Ще го вържа с по-дебело въже.
- Няма нужда. Искам да го купя!

 

Надрусан мъж спаси куче от къща, която не гори.

Отиват в градската баня трима: работник, директор и депутат. Събличат се и какво да видят - на всеки му е до коленете! На работника - ръцете, на директора - корема, на депутата - езика.

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за субтитрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
- Ясно, - мисли си композиторът, - драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки. След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите. Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си:
- "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!"
Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...

Заранта общият работник Киро беше докаран на работа със силна алкохолна интоксикация, където той без да идва в съзнание се зае с ежедневните си задължения...

- Имаме страхотно куче, никой не може да доближи къщата, без то да сигнализира.
- Лае ли?
- Не, крие се под дивана!

 

Жената не мисли за с*кс, само когато тича по въжен мост, и я гони бясно куче!

 

Из форум: "БГ Мама":
- Мили мами, моля помагайте! Ще ходим на излет на едни поляни, но там имало много кърлежи. Ние имаме куче, на което сме купили верижка против кърлежи. Ако я сложа на детето дали ще има ефект?!

И след като старателно прочете Кама Сутра, общия работник Киро разнообрази псувните към колегите си, като току им навираше нефритения жезъл, а от време на време и ги пращаше в пещерата на Лотоса на май*ка им...

Ужас! Моята сменила ракията с вода, в бутилката. Наливам си - нито вкус, нито мирис. За малко да получа инфаркт!

 

Аз имам един литър ракия, а комшията 2 кг домати. Ейййй... като конструктор Лего сме!

Желая на работниците в телевизията всеки път по време на с*кс, някъде по средата, още по-добре и към края, партньорът им да става и да казва:
- "Рекламна пауза!"

 

По телевизията казват, че в сряда ще дойде Краят на Света.
Шефа събира работниците:
– Така, значи, в понеделник бачкаме, вторник бачкаме, сряда е потопа, четвъртък и петък бачкаме, а събота отработваме сряда...

При грип, по-добре да не пиеш чай с мед, а ракия с мед. сестра...

 

На руснак му откраднали колата, оплаква се в милицията:
- Какво виждаш зад мене, - пита милиционерът.
- Портрет "Ленин сред работници".
- И какво държи Ленин в ръката си?
- Каскета си.
- Тъй значи! Ленин сред работниците си стиска каскета да не му го свият, а ти си оставил колата на улица…

Една женица умряла януари, но Булбанк начислила годишна такса за обслужване на кредитната и карта, а после добавила и наказателна лихва за закъснение на месечнотo плащане. Баланса на картата е бил 0.00 лв, когато жената е починала, но сега тя някакси дължи 60.00 лв. Неин роднина звъни на Булбанк. Ето го и разговора:
Роднината:
- Обаждам се да ви кажа, че тя почина още януари месец...
Булбанк:
- Не си е закрила сметката и се начисляват такси...
- Е дайте я тогава на отдел събиране.
- След като е закъсняла два месеца, вече е предадена на отдела.
- И какво ще и направят като разберат, че е мъртва?
- Най-вероятно ще докладват на отдел измами, или на отдел за некоректни длъжници, може би и двете.
- Мислите ли, че Бог и е ядосан?
- Моля?
- Вие не ме ли чухте, казах ви, че жената е мъртва!
- Господине, трябва да говорите с моя супервайзор.
Супервеайзора взима телефона.
Роднината:
- Казвам ви, че почина януари месец и баланса на картата е 0.00 лв.
- Да, но не си е закрила сметката и таксите продължават да се начисляват.
- Искате да кажете, че ще си ги съберете от имуществото и, така ли?
- Вие да не сте и адвокат?
- Не, неин племенник съм.
- Можете ли да ни изпратите смъртен акт?
- Разбира се. (изпраща факса)...
След като получават факса.
Булбанк:
- Системата ни няма опция за починал клиент, не мога да ви помогна.
Роднината:
- Е супер тогава, продължавайте да и начислявате такси - едва ли и пука!
- Да но тези такси се трупат...
- Да ви дам ли новия и адрес?
- Това със сигурност ще ни помогне...
- Орландовци, Крематориум, урна ХХ!
- Господине, но това е в гробищата.
- А вие на вашата планета какво правите с мъртъвците...