Бог създал магарето и му казал:
- Ти ще работиш от сутрин до вечер, ще влачиш тежести, ще пасеш трева, ще си глупаво. И ще живееш 50 години.
Магарето се помолило:
- Да живея така 50 години! Съжали ме! Не повече от 30!
И Бог направил каквото го помолило добичето. След това създал кучето и му казал:
- Ти ще бъдеш приятел на човека, ще го пазиш, ще се храниш с огризките му и така ще живееш 25 години.
Кучето се примолило:
- Моля те нека да не живея така повече от 10 години!
Бог изпълнил и неговата молба и после създал маймуната и и казал:
- Ти ще скачаш от клон на клон и ще се държиш като идиот. Ще си смешна и ще живееш така 20 години.
- Двадесет години като клоун? - изпищяла маймуната. - Господи, моля те недей повече от десет!
И Бог направил така. Накрая създал човека и му казал:
- Ти си Човек. Светът ще ти принадлежи, ще използваш ума, който съм ти дал, за да властваш над останалите живи същества и ще живееш 20 години.
Човекът се разсърдил:
- Не са ми достатъчно 20 години! Дай ми, моля те, и онези 20 от които се отказа магарето, и 15 на кучето, и 10 на маймуната!
И Господ направил така... Сега Човекът живее 20 години като човек, след това се жени и живее 20 години работейки от сутрин до вечер като магаре, 15 години се грижи за семейството си като куче и се храни с това, което семейството не изяжда, а после, когато остарее 10 години живее като маймуна - изглежда като идиот и весели внучетата си...

Забрана за алкохол по парковете в държава, в която държим ракията в бутилки от минерална вода... Мъдро!

 

Вчера си купих нови обувки, ама нещо не са наред, след четвъртата ракия дърпат на дясно...

- Много те харесвам, хайде да излезем довечера.
- Не мога, кучето ми има рожден ден.
- Айде сега, това е много тъпо извинение!
- Не е извинение, ще правя кучешко парти.
- Ами тогава да дойда на него.
- Но ти нямаш куче - не може!
- Е к'во куче трябва да имам за да дойда?
- Мини порода, до три килограма и с доказан родословен произход.
- Добре де, колко струва едно такова куче, да ходя да купя?
- Между хиляда и хиляда и петстотин, зависи от това дали родителите му са били медалисти.
- Чакай малко. Нещо се обърка... сигурно искаше да кажеш сто, сто и петдесет лева.
- Не съм се объркала. Казах хиляда, хиляда и петстотин... евро...
- Добре де, а утре?
- Утре ще ходя на кучешка изложба...
- Аха, схванах... ще си търся гадже с котка. Не, не с котка... най-добре с бръмбар...

Домакинята се обръща притеснено към госта си:
- Да ви предложа водка... ракия... коняк...
- Ааа, няма нужда. Добре изглеждате...

На кучешката площадка:
- Вашето куче задуши моето.
- Но как е възможно? Аз имам пинчер, а вие - ротвайлер.
- Заседна му на гърлото.

- Теб нещо друго, освен ракия, интересува ли те?!
- Да, къде е?!

Трима приятели се обзаложили кой ще доведе най голямото куче. Срещнали се и първият водел огромна немска овчарка, вторият още по огромен, невиждано голям ротвайлер. Третият по едно време се задал носейки огромна 20 килограмова костенурка.
Другите двама се спогледали и го попитали:
- Какво става бе, къде е кучето?
- Кучето не можах да го домъкна, но това е кърлежа който му се беше забил.

Ден 30 сама вкъщи. Вече ми е все едно дали ще се къпя или не. Тоалетна хартия не ми е нужна, от липса на движение, червата не работят. Портмонето слабее, аз дебелея. Поради липса на компания, псувам телевизора и политиците. Телефона си го зареждам 2 пъти дневно. Гел лака ми е станал, като френски маникюр. Косми може и да имам, не съм се оглеждала. Червилото ми мухляса. Парфюмите са изветряли. Кантара му свършиха батериите. Вратата на хладилника нещо взе да увисва. Дивана вече на едно място има вдлъбнато, след карантината на тапицер. Пералнята е в почивка, едни гащи се перат и на ръка. Колата я паля веднъж на ден, да зарежда акумулатора, като си слагам колана и си пускам радиото все едно пътувам. До магазина ходя за цигари и вече ми искат документ адресна регистрация. Хората, които виждам там за 5 мин., ми се виждат много красиви. Алкохол не пия, но нещо взех да поглеждам към ракията. Ако това чудо, продължи още месец, ще кандидатствам за "Сървайвър". Covid19 нямам, имам Ludost 2020.

Две бълхи си говорят:
- Ако, спечелиш от тотото, какво ще си купиш?
- Куче...

 

Само сега! Купи 10 кебабчета от централна гара и събери цяло куче!

 

- Скъпи, защо взе за домашен любимец куче?
- За да има на кого да кажа "Затваряй си устата, и спри да лаеш ма кучко!

 

Ако пътя ви пресече черна мишка, след нея черна котка, след нея черно куче, а след него черно внуче, значи дядото е издърпал не ряпа, а кабел с високо напрежение!

Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиният.
Няколко дена се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак.
Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията имаше инструкция за ползване с размерите на "Война и мир", двата тома. Прочетох я и тръгнах да се запознавам с този робот. Това беше преди два дена. Досега този робот не ми е дал кафе. Не знам защо, но ще разкажа какво стана:
Започвам с това, че през цялото време той ми говори..е, пише съобщения на дисплея. Все нещо не му харесва, най-вече мен. Натискам с пръст съответния бутон, а той ми пише "Изчакайте". Аз чакам. Чакам няколко минути. Чакам като Едуард Асадов :" ...Мога много да те чакам. Дълго-дълго и вярно-вярно....". Чакам, а автоматът бръмчи с чревцата си. Побръмча и написа "Изберете си кафе". Избирам "Много силно. 2 чашки". Отново пише "Изчакайте" и бръмчи с чревцата си.Аз чакам.."..и цели нощи мога да не спя навярно. Година или две, цял живот навярно". Побръмча и пише "Препоръчвам да намалите количеството кафе!". Вежливо му казвам" Благодаря за загрижеността, но искам толкова кафе. Дай ми го!". Роботът побръмча още малко и написа" Много малко смляно количество. Регулирайте кафемелачката!".
Де да знаех как да го направя това. Вадя отново кафейната "Война и мир" и на 876 страница намирам точката "Регулиране на кафемелачката" . Регулирах я. Натискам бутана, а роботът пише" Долейте вода".
ОК, налях. Дори не го питах какво е направил с преди налятата вода. Ясно, ако си я изпил всичката значи си бил със силен махмурлук. Налях, натискам бутона и пак искам кафе. Дори му го казвам на глас!!! Той мисли малко и изписва" Изплакнете чашата".
Тук не ми издържаха нервите. Закрещях: "А какво не ти харесва в чашката ми, гадино?!. Мил съм я, с гъба и Фейри, от всички страни. Чиста е, кълна се в мама! Дай ми кафе, моля те! "Изплакнете чашата".
Мамка му! Отидох да мия чашата, като при това се съблякох и се изкъпах целият. Подозирах, че ще ме накара да го направя.
Облякох ново бельо. Още веднъж измих чашата. След това се сетих, че това може да е някаква функция и отново извадих "Война и мир". На 458-а страница намерих функцията "изплакнете чашата". Натиснах бутона. Роботът побръмча малко и ми пусна гореща вода в три пъти измитата чаша. Отново написа "Изберете си кафе".
Реших да не го нервирам повече и избрах Капучино. Има един голям бутон с такъв надпис, а и не трябва нито нещо друго да избирам, нито справка от кардиолог да му нося. Натискам бутона. "Много пяна и малко кафе, или малко пяна и много кафе".
Аз побеснях: с колкото искаш пяна! Може и с монтажна пяна, или съвсем без пяна! Дай ми кафе, идиот такъв!
Роботът побръмча и написа "Изплакнете чашата"
Гад мръсна! И чашата 5 пъти изплакнах, и себе си изкъпах, и с ново бельо съм, специално, което използвам при специални случаи на страст и любов, но не ми оставяш избор. Какво още ти трябва, гад?
Роботът побръмча малко и написа "Изключено" и спря.
Стоя в средата на кухнята по бельо, със стерилна чашка в ръката и нервни тикове. Загрявам вода в чайника. Ще пия чай, ако чайникът ми разреши.

Свърши кучешката храна, а лабрадорът най-нагло иска да яде. Няма как - отивам до супермаркета. Стоя на опашка пред касата с пълна количка с "Педигрипал". Някаква вредна дама зад мен се интересува:
- Куче ли имате?
- Не! - казвам.
- За себе си я купувам. Започвам диета, за втори път, нищо че след първата се оказах в реанимацията с всякакви сонди и игли по мен. Преди това обаче бях смъкнал 25 килограма.
Онази не спира обаче - егати и заразата:
- И как се изпълнява тази диета?
- Лесно, трябва да си носите през деня по два пълни джоба от тези гадости. Когато почувствате глад изяждате едно-две парчета. Хем ще сте сита, хем ще изглеждате чудесно, като кучето на опаковката.
Тая не млъква... сега се интересува защо съм попаднал в реанимацията - да не би да съм се натровил с храната?
- Не, какво натравяне! Просто бях седнал по средата на улицата да си ближа яйцата и ме блъсна автобус.

Жена имала куче, което хъркало много силно. В търсене на лек тя се посъветвала с ветеринар, който ѝ предложил да завърже панделка на тест*исите на кучето. Същата вечер жената завързала червена панделка на тестисите на кучето и се получило. Животното изобщо не хъркало.
След час мъжът ѝ се прибрал пиян и зверски захъркал. Любопитна да провери дали метода действа и на хора, тя завързала синя панделка на тест*исите му и съпругът моментално престанал да хърка.
На сутринта мъжът се събудил с ужасен махмурлук. Той влязъл в банята и се видял в огледалото с панделката. После забелязал, че и кучето има панделка. Обърнал се към него и казал:
– Не си спомням нищо… какви сме ги вършили снощи, братчето ми, обаче там, където сме били, двамата с теб сме спечелили първо и второ място.

На плаж с хора от Северозападна България:

- „Бах тоа песък още са нее сгреЯл!”
- „Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”
- „Фръгай тоа фас тукее и го зарови като л*йно на куче…”
- „Де не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана да та прекина!”
- „Мола ти са рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш…”
- „Бах таа водъ е на пикоч!”
- „Ша ма фанат за мрътвеца, 5 лева за чадър нема да дам!”
- „Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”
- „Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”
- „Глей тия къ цапат като *уя ми!”
- „Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
- „Ша връа дира да ям нещо.”
- „Сакате ли бира, бе, уй*ве?”
- „Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”
- „Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”
- „Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
- „Глей ги онаа босчАтата къв з*дник е отпрала като каменополска биволица!”
- „Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
- „Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да ѝ го вдена е на онаа тамее!”
- „А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
- „Дай ми геврек без песок, сам че си тура ако сакам.”
- „Четри лева мънинка бира! Що ви не зае*а, я си носим ракия!”
- „Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!”

 

 

Настане вечер,

ракия налеем,

мезета обсипят хола ни тесен,

Металика звучи,

вятър повее,

вируса бега

- живота е песен!

Експресно тръгване от работа... На вила със секретарката... Коняк. Бонбони. Споделен душ. И после... Безумие... Безумие... След това чинно прибиране вкъщи. Изморен поглед. Обичайна целувка. И молба към милото:
- Моля те слагай вечерята, днес се изморих като куче...
Жената се мотае в кухнята. Котлети. Бира. Десерт. Бламанже. В леглото грейка лежи. Екранът на телевизора се отразява в очилата.
Жената мърка:
- Как те чаках... Цял ден мечтая за този момент, когато ще съм с теб...
И внезапно - есемес. И ти бос, бързо се прокрадваш в тоалетната за да прочетеш на спокойствие:
- Обичам те! Мислиш ли за мен? Какво вълшебство беше днес, колко възторг ни подари любовта! И този фантастичен, незабравим оргазъм... Такава сласт! И задоволство... Не е ли това Раят?
И ти бързо изтриваш есемеса. Поправяш пижамата... Трябва да си много внимателен в бъдеще... Вярно, зад прозореца и в душата ти е пролет, но не дай Боже милото да надуши... А жената с хладен тон те посреща в спалнята: - Защо взе в тоалетната моя телефон?

Тежък махмурлук е когато излезеш да хвърлиш боклука на втората си жена и се върнеш с празната кофа при първата.

 

Махмурлук - моментът, в който оцелелите мозъчни клетки вече са погребали геройски падналите си братя и камбаните бият...

Смених си квартирата. Стените тънки и постоянно се чуваше съседката която крещеше на кучето си:
- "Пак ли влизаш с мръсните си крака, гадина такава?" "Псе такова, къде се вреш?" И продължаваше, че не яде чисто, че е тъпо.
На бедното кученце му крещяха за всичко и дори му викаше:
- По-добре да си бях взела прасе, хем щеше да яде по- малко, хем щях да го заколя.
Адски ми беше жал за милото животно. Докато един ден не разбрах, че никакво куче няма тая жена, само мъж.

- Такаа, да проверим симптоматиката. Очи?
- Тъмнеят.
- Глава?
- Люшка се.
- Уста?
- Проклинат цяла вселена.
- Ясноо... Махмурлук.

 

Много мразя съседът да ме събужда с косачката за трева, когато имам махмурлук! Ама днес пък няма да стана......да ме заобикаля!

 

Табела пред жилище:
- "Внимание! Зло куче! Лют стопанин!"
Отдолу дописано:
- "Поне стопанката е дашна!"

Влизайки в магазина, сипаха в шепите ми ракия, а в устата - отказаха, гадините...

 

Стана тя каквато стана... Топлата вода да е за пиене, а ракията за миене...

Психиатър стои в кабинета и скучае – няма пациенти.
В този момент много бавно се отваря врата и през нея на 4 крака влиза човек, държейки нещо в ръцете, в устата и още нещо влачейки след себе си.
Психиатърът:
– Лелеее, кой дойде при нас! Ти си куче, което се е изгубило, заповядай, сега ще се погрижим за теб...
Човекът отрицателно клати с глава…
– Аааа… ти си сигурно костенурка, която не може да намери мама и тати, ела тук миличко.
Човекът отрицателно поклаща глава…
– А какво си ти тогава?
– Докторе, гледай си работата, аз съм сисадминът, инсталирам мрежа!

Удължаването на карантината е с цел, цялата нация да си изпие запасите от ракия.

 

То с тази карантина и отлежалата ракия взе да намалява, ама камбите и киселите краставички от 2018 също свършиха!

Отиде на бала с костюм за 5000 лева (майка му и баща му теглили 10 000 за синковеца). Поканят цялата рода да видят гордостта на семейството. Хапнат, пийнат, викат:
- Успех в живота...
Изпратят го към ресторанта, седнат, изпонапият се, сетят се за имоти, почнат да делят, сбият се... Отиде синковеца в ресторанта, събрал 4 бона от родата, цвика:
- Удри, всички к*рви бачкат за нас...
Продадат му амфетамин вместо кокаин, платил по 160 лева на грам. Бил чист колумбийски. Нашмърка се, напие се кат куче, сбият се със съседното училище... Тръгне да се прибира, хване такси, заспи, шофьорът му вземе парите, изхвърли го пред тях. Сутринта се събуди, нема спомени, вика:
- Нищо, сега ги почвам...
Вика:
- Баща ми ще учим висше...
Баща му продаде бащината къща, нивите да му плати рушвета да влезне в университет. Пет години се усере от пиене, не може да завърши, стане вечният студент. Баща му вика:
- Има надежда...
Изтегли още 20 000 бона за рушвети да му дадат диплома. Завърши, нищо не знае (не помни специалността си).
Вика:
- Аз съм учил, няма да им бачкам за 1200 лева на строежа.
Не го наемат на работа никъде, отиде на студентска бригада. Докара някой лев, всичко изяде и изпие, пак нема лев.
Вика:
- Тука с работа не става.
Хване се да продава марихуана на дребно. Хванат го три пъти с по 2 грама, осъдят го като опасен рецидив. Дадат му 15 години. Баща му изтегли още 20 000 лева за адвокат. Подкупи ги и излезне, пропие се, скара се с баща му, баща му го застреля. Баща му вика:
- Да го бех утрепал преди 10 години, досега да съм излезнал...

Всеки път като се размина с жената и детето в къщи удрям по глътка ракия - за всеки случай.

 

Докъде я докарахме - да си бършем отвън бутилката уиски с ракия!

Пена и Вуте гледали любовен филм и слушали как нежно героите си комуникират. Тогава Пена рекла на Вуте:
- Чуй как нежно си говорят ората, а ти "Пено, яла да та изплюща". Да вземем да почетем малко книги и да се пообразоваме.
След известно време Пена отишла при Вуте и му казала:
- Вуте, искам да ме обичаш като Ромео, да ме ревнуваш като Отело и да ме любиш като Казанова!
Вуте я погледнал, примигнал умно и рекъл:
- Пено, засега моем само да те уапем за з*днико, щот съм на "Баскервилското куче".