Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър! - хлипайки отвърна Виктория.
- Вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка... а?
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето ш*бано куче, сър!

Човек източил данни от НАП е "Хакер", а човек източил ракията на комшията, е "Мъртвец"...

 

Източили данните... то па едни данни... Дано поне не стигнат до ракията...

При архитекта влиза бригадирът:
- Половината от къщата се срути!
- Казвах ли ви да не сваляте скелето преди да залепите тапетите?!

Жена отива при съседа:
- Комши, да дойдеш да ми смениш контакта?
- Е, мъжът ти не може ли?
- Страх ме е да не го удари тока...

Куче влиза в месарницата и поставя със зъби портмоне на щанда.
- Месо ли искаш? - пита шеговито месарят.
- Бау! - кимва кучето.
- Хм. - замисля се месарят.
- А какво да бъде? Свинско?
- Бау! - кимва пак кучето.
- Един килограм?
- Бау! - пак се съгласява кучето.
Изумен, месарят увива месото, подава го на кучето и го проследява до дома му. Кучето стига до апартамента си и започва да драска по вратата. Отваря му ядосан мъж.
- Не му се карайте, господине! - казва месарят.
- Това е най-интелигентното куче, което някога съм виждал!
- Интелигентно ли?! Тази седмица за трети път си забравя ключа!

Вчера бях на гости у един приятел пихме ракия с мед, сутринта главата ми ще се пръсне. Сигурно медът е бил развален!

 

- Гицо,що тъй Пена се са урежда с мъже!? Ма тя грозна, ма!
- Грозна, ама умна! Ходи на срещи с шише ракия!

кучаещ пасажер пита стюардесата:
– Какво означава "ТУ-154-4-2П"?
– Ами, "ТУ" – от "Туполев", "154" – местата в салона, "4" – броя на екипажа.
– А "2П"?
– Ааа, това сме ние двете с колежката…

 

Само българин ще си налее още ракия, за да може да си допие безалкохолното.

 

- Искаш ли ракия?
- От какво е?
- Не знам.
- Може...

- Вашето куче ме ухапа. Искам компенсация!!!
- Тихо, тихо, не викайте. Аз сега ще го хвана, а вие го хапете!

 

Мъдрата жена избира мъжа си, както се избира куче - взимаш това, което е най-развълнувано когато те види...

 

Тъщата:
– Ох, зетко, тази сутрин ме ухапа едно зло куче!
– Не се ядосвай бе, мамо! Все някога ще те ухапе и някое добро...

В България се ходи на зъболекар, когато джабуренето с ракия не е дало резултат.

 

- Производителите на чадъри се молят за дъждовно лято.
- Производителите на сандали се молят за сухо лято.
- Производителите на бира се молят за горещо лято.
- Само производителите на ракия не се молят, а произвеждат ли, произвеждат.

Шефа разправя тъп виц, всички се смеят угоднически, само аз не.
Пита ме:
- На теб не ти ли е смешно?
- Не, аз ще напускам.

На изложба...
- Как мислиш, на тази картина изгрев ли е изобразен или залез?!
- Залез, разбира се!
- И как разбра?
- Познавам художника, него до обяд никой не може да го събуди!

Татко Карло и Пинокио:
- Сине, ти искаше за Нова Година подарък животинче, не се ли радваш?
- Но аз исках котенце или кученце.
- Е, не всички деца получават това, което са искали.
- Да, но този бобър ме гледа много странно...

 

Питат радио Ереван:
- Каква е разликата между прегазено куче и прегазен адвокат?
Отговор:
- Разликата е, че при прегазеното куче има следи от спирачен път, а при прегазения адвокат няма никакви.

 

Мъж се оплаква на доктора:
- Докторе, открих си четири ветеринарни болести: Цял ден работя като вол, уморявам се като куче, връщам се в къщи и ям като свиня, а после спя като мармот!
Доктора:
- А аз открих още една болест!
- Е коя е докторе?
- Вониш като пръч!

- Маро, нещо не разбирам?!?
- Какво?
- Защо бутилката ми с ракия е наполовина празна?
- Защото си песимист, затова…

 

- Скъпа, искаш ли да ми врътнеш една шкембе чорба, с повечко чесън, че съм дигнал кръвно. Сипи тук и една ракия, да си изплакна сливиците и пресъхналото гърло.
- Скъпи, а ти искаш ли да вървиш при маика си,няколко месеца да хапваш чесън на воля? И да го караш ръчна няколко години?

Американско семейство кара джипа из прерията и изведнъж виждат по средата на пътя, възрастен индианец лежи с ухо на земята.
Бащата спира колата, отива до индианеца и пита:
- Какво става?
Индианеца:
- Жена, около 30 годишна, едно лаещо куче и три деца, мини ван с 4 врати, кара със 120 км/час.
Бащата:
- И всичко това само като слушаш земята?
Индианеца:
- Не прегазиха ме преди 5 минути.

Мразя чалгата до третата ракия...

 

Интересно… Земята се върти с 1600 км./ч.,а ние това го усещаме чак след 6-та ракия... Съсипаха я тая планета!

- Стига си яла - виж се какво дупе си отпрала!
- Да Ви кажа, Вие сте ужасен сервитьор...

Кака Гинка, чистачка на летище "София", може да каже на 62 езика:
- „Къде стъпваш бе, тъпанар, не виждаш ли, че съм измила?"

Баба среща джендър

Дошъл на село от големия град
джендър - женствен, голобрад,
погледнала го с почуда баба Стоя:
"Я, какъв е па тоя?!"
Не виждали мъж с токчета обут,
бабите изпаднали в шок и смут.
Всяка баба взела да се моли, да се кръсти,
като видяла на джендъра лакираните пръсти.
Сърце им забило, от вълнение ще се пръсне,
кога видели, че мъж краката може да си бръсне.
Всяко куче като вълк завило,
щом видяло мъж с червило...
Някой камбаната забил с тревога,
попът паднал на колене пред Бога.
Само баба Стоя, нали е мъжкарана,
останала да води кръгова отбрана.
"Бабо, май, че страдаш от деменция,
не си ли чула Истанбулската конвенция?!"
Но, докато и обясни, че законът го пази,
баба тръгнала като танк да го гази!
"Защитавай се, с достойнство се дръж,
ела да ти покажа - кой е жена, кой мъж!
Ела, да ти покажа, ако ти стиска,
че за жена мъжество се иска!
Мъжество - деца с болки да раждаш,
всеки ден с грижи да ги обграждаш,
мъжество - да им готвиш, да ги переш,
ако се налага, за тях дори да умреш,
мъжество - да даваш на децата си кураж,
на семейното огнище да си верен страж,
мъжество - съпруг да любиш, да крепиш,
когато закъснява, от тревога да не спиш,
мъжество - да работиш всеки Божи ден
и да не издаваш, че си до болка уморен,
мъжество - да носиш чантите тежки,
да стискаш зъби от мускулни болежки,
мъжество - да се блъскаш в автобуса
и критическата силно да те друса,
мъжество - навсякъде да огряваш,
бавно, неусетно дори да остаряваш...
Така че, теб те защитава конвенция,
а мен - достойнство без претенция.
Без претенция за обществено признание,
аз съм жена с морално основание!

стих - Петър Донкин

- Знаеш ли испански?
- Да, бе.
- Я употреби "Loca" в изречение?
- Loca ми се ракия.

 

Изпие вечерта литър ракия, съжалиш го, предложиш му разтворим витамин, а той:
- Ама да не ми стане нещо от тази химия?!

Химик се хвали пред приятели:
- Синчето ми днес произнесе първата си дума!
- И какво каза?
- Парааминоарсенбензолхидрохлорид!

- Тате, омръзна ми да нося бебето, може ли да понося шишетата с ракия?
- Да бе! И да ги изпуснеш!

 

Удивително! Почти еднаква конструкция, но у арабите се е получило наргиле, а при нас - казан за ракия...

Питат радио Ереван: – По какво си приличат индианците и жените? – Почнат ли много да се гримират, голям лов ще пада.

Попитали радио Ереван: - Как да усетим, че вече остаряваме? От радиото отговорили: - Младите се къпят, преди да излязат, а старите, щом се изкъпят, не излизат.

Ядосани тийнейджъри на улицата.
Той:
- Колко пъти трябва да кажа да млъкнеш, за да ме чуеш какво казвам? Колко?
Тя:
- Как искаш да те чуя докато говоря, бе? Аз да не съм куче да лая и да се ослушвам едновременно?

 

Мъж без жена е като куче без бълхи, живее си, но скучно. Жена без мъж е като бълха без куче, живее си, но няма кого да ухапе.

Късен Август, някъде в някой офис по света, шефа минава мимоходом по джапанки и къси гащи забързано. Чистачката на офиса си мърмори:
- Шефе, всички излязохте в лятна ваканция, само аз се скъсвам от бачкане, всеки Божи ден.
- А бе, лельо Минке, всички излязоха, ама да си знаеш, че само ти си най-умната тук... Ето, сега всички умници се скъсват да харчат, а ти СПЕСТЯВАШ!

Между ключари:
- Напоследък, гледам, много ти върви бизнеса! Да не би тези рекламни листовки, дето ги лепиш по вратите на хората най-накрая да свършиха работа?
- В началото не. Но откакто започнах да ги лепя от вътрешната страна на вратите, бизнесът направо процъфтява!

Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...

Недоцелуваната жена, е по-страшна от недопита чаша ракия!

 

Английски хомос*ксуалисти отказват да пият българска ракия, защото от нея им се приисквали жени.

Върви си куцото куче и среща един милионер.
- Здравей милионер.
- Здравей куцо куче.
- Утре на надбягванията заложи на мен, ще спечеля и ще станеш милиардер, цял живот ще си щракаш с пръсти и няма да имаш никакви грижи. - казало куцото куче на милионера.
- Махни се от мен куцо куче и не ме занимавай с глупости - та ти си куцо, как смяташ, че ще спечелиш? - отвърнал милионера и си продължил пътя.
На вечерта когато милионерът си легнал сънувал, че на надбягванията куцото куче печели първо място. Станал сутринта рано и отишъл да заложи на куцото куче, воден от провидението на съня. Започнало състезанието. Първа обиколка - куцото куче последно. Втора обиколка - куцото куче пак последно. И така до края - куцото куче финиширало последно и загубило надбягванията.
Милионерът отишъл при куцото куче и побеснял от гняв започнал да му се кара:
- Куцо куче, заложих на теб всичките си пари, а ти загуби. Какво стана нали ме уверяваше, че ще спечелиш.
- Е*а ли му майката какво стана!