Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Някой може ли да ми изброи точно кои са седемте смъртни гряха според християнството и да обясни малко по-подробно за тях. Например защо са точно седем а не осем например. Кой ги е определил като такива - в Стария или Новия завет са описани и ако са описани в Библията къде точно пише за тях. Благодаря

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Греховете са:

Гняв

Алчност

Завист

Лакомия

Похот

Високомерие

Леност

:down:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
"Седем смъртни гряха" - Опити за класификация на особено пагубните за човешката душа човешки страсти, правени първоначално за нуждите на монашеството. Основават се на изброените от Христос пороци, които "излизат от сърцето" (Мат. 12:45, 15:19; Марк. 7:21) и на изброените от ап. Павел грехове (Рим. 1:29-31). Различни класификации на греховете са навлезли в аскетическата литература на Изтока и Запада чрез писанията на Стефан Тиваидски, Авва Амон, авва Макарий, св. Григорий Ниски, св. Иоан Касиан Римлянин, св. Нил Синайски, св. Иоан Лествичник и други. Впоследствие папа Григорий Велики превърнал учението за "седемте смъртни гряха" в част от католическата догматиката, а при средновековната схолатика на тази тема било отделяно значително внимание. Към "смъртните грехове" най-често се причисляват гордостта, сребролюбието, блудството, завистта, чревоугодието, леността и гневът.

Според Православната вяра всяко нарушение на Божия закон е грях, и всеки неизповядан грях може да обрече човешката душа на смърт. Изброените от св. отци пагубни страсти (разбирани като устойчиви греховни навици, които водят и до други пагубни страсти), намират приложение днес при т.н. въпросници при подготовка за тайнството Изповед. Важно е да се отбележи, обаче, че греховете, включени в отделните въпросници не са по-малко пагубни от страстите и помислите, които не са включени в тях. Виж също хула против Св. Дух; Въпроси при изповед на Православни Християни.

Това е от тук

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Някой може ли да ми изброи точно кои са седемте смъртни гряха според християнството и да обясни малко по-подробно за тях. Например защо са точно седем а не осем например. Кой ги е определил като такива - в Стария или Новия завет са описани и ако са описани в Библията къде точно пише за тях. Благодаря

В допълнение към казаното горе: седемте гряха се разпределят в три групи.

Похот на плътта - чревоугодие и сладострастие.

Похот на очите - скъперничество и завист.

Житейска гордост - горделивост, гняв, леност.

Седем са, не са осем, просто защото толкова е "излязла" бройката, така да се каже. Ти кой друг грях предлагаш например?

Междувпрочем названието "седем смъртни гряха" е неточно. Греховете се класифицират по степен на виновност:

Извършени по незнание;

Несъзнателни;

Грехове чрез мисли и думи;

Съзнателни грехове;

Грехове поради слабост;

и чак накрая - тежки, смъртни грехове (1 Йоан 5:16);

Всеки един от основните Седем гряха може да бъде степенуван според обстоятелствата. Други грехове в тази класификация не влизат, защото тези са изначалните, основните. Всякакъв друг грях (кражба, убийство и т.н.) е следствие на тези. Това тук са първите принципи (Марк Аврелий) - всичко друго произхожда въз основа на тези.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много, много ви благодаря за изчерпателните отговори. Благодаря ви така понеже нямам възможност за плюсчета в репутацията ви. :)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ето ти и две, които май никой не е прочел макар да са във форума:

http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=...st&p=152340

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...%E3%F0%FF%F5%E0

разгледай, във вторият има линк към един доста интересен сайт, пък аз няма да се ядосвам... айде лека!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

l_136987.jpg

За пръв път от 1500 години насам Ватиканът актуализира списъка със смъртните грехове и към съществуващите седем бяха прибавени още толкова, които да отразяват реалностите на съвременната епоха, пише вестник "Таймс". Обновеният списък е бил публикуван в официалния вестник на Ватикана L'Osservatore Romano.

Католическата църква дели греховете на простими, или по-малко сериозни, и смъртни грехове, които заплашват душата с вечно проклятие, ако преди смъртта не бъдат опростени чрез изповед.

Смъртните грехове са сериозно нарушение на десетте божи заповеди и на блаженствата. Такива грехове са убийството, контрацепцията, абортите, прелюбодейството, похотливост и др.

Катехизисът на Католическата църква постановява, че "незабавно след смъртта душите на тези, които умират в смъртен грях, са изпращани в Ада".

Макар да няма дефинитивен списък на смъртните грехове, много вярващи приемат, че това са седемте гряха, посочени от през 6-ти век от папа Григорий Велики и популяризирани през Средновековието от Данте в "Божествена комедия" - похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничествто, горделивост. На тях се противопоставят седемте добродетели – целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, смирение и добродушие.

Органът на Ватикана, който се занимава с изповедите и опрощенията, е съобщил по време на едноседмичен семинар за духовници, че според проучване, 60 на сто от католиците в Италия вече не ходят на изповед. Според Ватикана духовниците трябва да вземат предвид "новите грехове, които се появяват на хоризонта пред човечеството и които съпътстват непрестанния процес на глобализация". Докато в миналото грехът е бил разглеждан като индивидуален проблем, сега той е "социална отговорност".

"Обиждате Бог не само като откраднете или като прелъстите жената на съседа, но и като рушите околната среда, като провеждате съмнителни от морална гледна точка научни експерименти или позволявате генетични манипулации, които видоизменят ДНК или увреждат ембриона".

Смъртен грях също са употребата или разпространението и производството на наркотици, социалната несправедливост, която причинява бедност или "прекомерното трупане на богатство в ръцете на малцина".

Двата смъртни гряха, които продължават да заемат централно място за Ватикана, са абортите, които накърняват "достойнството и правата на жените" и педофилията, която е проникнала дори сред духовенството и показва "човешката и институционална нестабилност на Църквата".

Във връзка с отдръпването на вярващи от изповеди, папата е заявил пред семинара, че онези, които вярват в себе си и собствените си достойнства, са заслепени от собственото си "Аз" и сърцата им са закоравели в грях. Онези, които се възприемат като слаби и грешни, се осланят на Бог и от него получават милост и опрощение. Папата също така е изтъкнал обезпокоителния факт, че все повече хора в секуларизирания западен свят са приели, че могат да минат и без Бог.

Той е казал още, че хедонизмът и консуматорството са проникнали в сърцевината на самата Църква и дълбоко подкопават християнската вяра отвътре.

Според католицизма, наказанията за смъртните грехове са жестоки. За гордост се е извършвало разпъване на колело, за завист – потапяне в ледена вода, лакомниците са били принуждавани да ядат плъхове, змии и крастави жаби. Похотливците са били задушавани в огън или със сяра, а гневът е бил наказван с рязане на крайници. За алчност е предвидено поставяне в казан с врящо олио, а за леност – хвърляне в яма със змии.

В Източното православие няма ясно разграничение между смъртни и простими грехове. Освен това православието не смята, че човек, умрял в състояние на грях, автоматично е осъден на вечни мъки.

изт.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сега вече ми стана по-леко на душата,след като видях актуализирания списък... biggrin.gif

Така и така ще горя в ада - ужасно съм мързелив... :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ако мюсюлманите наричаме фанатици, католиците са зомбита...

А тези които не вярват в нищо как наричаме?! :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А тези които не вярват в нищо как наричаме?! :angry:

Търсещи,изследователи,светещи със своя собствена,а не отразена светлина.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Търсещи,изследователи,светещи със своя собствена,а не отразена светлина.

Хм, той и Луцифер решил да свети със собствена, а не да отразява светлината на Създателя...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хайде стига с офтопиците ! Темата е за греховете !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Хм, той и Луцифер решил да свети със собствена, а не да отразява светлината на Създателя...

Това е най-конкретното и насочено мнение по тази баш тема.

А, че го виждаме като оф-топик (хайде де, малко по-широкообхватно) е един от основните ни душевни проблеми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Eдинственият грях е да не бъдеш себе си,а да следваш някой друг...А качеството на излизащата от нас светлина си зависи вече от самите нас.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Достатъчно ми е на мен да кажеш, че от нас въобще излиза светлина и ти обръщам гръб.

Какво е Светлина? Не говоря за някакво електромагнитно излъчване, или астрално въздействие.

А или онуй "...Да бъде Светлина и биде...", или туй "...и Светлината свети в мрака..."

Животът чист не сам си си посял.

Светлината истинска Някой ти е дал.

Но именно забитата във Тях табела

за наша собственост - ги е проклела.

Редактирано от венци (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Във връзка с отдръпването на вярващи от изповеди, папата е заявил пред семинара, че онези, които вярват в себе си и собствените си достойнства, са заслепени от собственото си "Аз" и сърцата им са закоравели в грях.

Ами какво друго да каже,след като това го удря по джоба...Изводът е "Не вярвайте в себе си,бъдете слаби,покорни,имайте лошо мнение за себе си,мислете,че сте грешни и лоши,и разчитайте на нас да ви спасим". Много мъдро,много... :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Това е най-конкретното и насочено мнение по тази баш тема.

А, че го виждаме като оф-топик (хайде де, малко по-широкообхватно) е един от основните ни душевни проблеми.

измятването на дискусията започна от няколко поста по-горе.Не от поста на Валентин, който е стрела хвърлена в десетката на дартса, Венци .

Ами какво друго да каже,след като това го удря по джоба...Изводът е "Не вярвайте в себе си,бъдете слаби,покорни,имайте лошо мнение за себе си,мислете,че сте грешни и лоши,и разчитайте на нас да ви спасим". Много мъдро,много... :angry:

Това показва абсолютното непознаване на доктрината на католицизма и християнското понятие за "грях" и "прошка" за което сме си говорили в други теми и по други поводи .

Отново призовавам към спазване на правила на форума и спиране на офтопиците.

Мнения относно това що е грях, що е католицизъм , разликите в доктрините и опростяването на греховете-мноля в съответните теми или в общата тема "да поговорим за религия", в която никой няма приема постовете Ви за офтопици.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Това показва абсолютното непознаване на доктрината на католицизма и християнското понятие за "грях" и "прошка" за което сме си говорили в други теми и по други поводи .

Отново призовавам към спазване на правила на форума и спиране на офтопиците.

Мнения относно това що е грях, що е католицизъм , разликите в доктрините и опростяването на греховете-мноля в съответните теми или в общата тема "да поговорим за религия", в която никой няма приема постовете Ви за офтопици.

По-добре да не ги познавам.С колкото по-малко глупости си замърсявам съзнанието,толкова по-добре...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В Живото настояще ролята на религиите отслабва много бързо. Авторитета съответно също. Защото на този етап са изиграли ролята си на спасителен пояс от окончателно пропадане на микрокосмосите ни и съответното им денатуриране в Осма сфера. Сега, в Края на Времената, основното усилие е насочено в прибирането на жътвата на изтичащия космически ден в здрача на настъпващата космическа нощ. Сега звучи призивът "Събудете се" към тези, които могат да го чуят.

Световните религии вземат мерки за актуализиране на ученията си, с оглед бързо променящата се обстановка в галопа на Края. Трябва с разбиране и благодарност да се отнесем към тези институции, помогнали на стотици милиони същности да се задържат на повърхността. Но заедно с това е ясно, че е нужно на тези, на които екзотеричните религии са предоставили спасителен пояс да бъде подхвърлено спасително въже за Изход по Вертикала. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

-Гняв

-Алчност

-Завист

-Лакомия

-Похот

-Високомерие

-Леност

Времената се менят, а с тях и законите. Християнската етика е претърпяла редица реформи, за да отговори на актуалните желания на своите последователи. Вярата е една и съща през вековете. И днес, както и преди 2 хилядолетия, има хора, които търсят Бога, вярват в него и се уповават на неговата любов. Но догмите в религията не биха могли да останат, както са били в библейските времена и Средновековието. Всичко тече, всичко се променя. И все пак, има вечни истини и правила, които ти гарантират мир и спокойствие. Дори идеята за Бога да ти е далечна и ти искаш нормален и сигурен живот. А за да стане това, няма как да живеем в общество, без да имаме закони, които да са общи за всички.

Мъдростта на свещените писания се доказва от тяхната непреходност и вечна ефективнот. Ако разгледаме списъка с най-страшните за древния християнин грехове, ще видим колко съвременно звучи казаното в Библията. Очевидно има неща, от които никога няма да се освободим. И които са като проклятие още от рождението ни. Разбира се, човешките грехове като бройка далеч надхвърлят числото седем. Но от тези най-главни произлизат всички останали. И съвсем неслучайно са подредени по този начин. Ще ги видим структурирани и така:

- Чревоугодието и сладострастието се наричат още похот на плътта.

- Скъперничеството и завистта са също вид похот, но на очите.

- Горделивостта, гнявът и леността още се смятат за житейска гордост

Ако погледнем и 10-те божии заповеди, ще видим, че всичко съвпада и със светските закони на всяка християнска държава. Че дори и нехристиянските спазват подобни порядки. Че съобразяването изобщо с някакви правила ти гарантира, не на последно място и чист и здравословен живот. И все пак, колкото и да се съгласяваме, че споменатите неща трябва да се избягват, в днешно време никой не се пази от тях. Те наистина са неизбежни и имат още по-лоши последствия. Но едно е поне да направиш усилие да не се озлобиш на чуждите успехи, да не избухваш всеки път, да не лягаш, с който ти попадне, и много още поводи да съгрешиш. А съвсем друго е съзнателно да попълниш колекцията си с грешки. Звучи пресилено и навярно моралистично. Но такова е съвременното общество, неслучайно определяно като консуматорско. Изкушенията са много. Живеем в динамичен свят и свръхпроизводство. Всяка твоя глезотия се задоволява на секундата. Магазините са пълни и от теб се иска само да избираш. Растат доходите. Расте и потреблението.

Получава се омагьосан кръг. Все по-големи изисквания, все повече пари, все по-малко време да се замислиш дали е редно да посягаш всеки път, щом нещо ти хареса. И каква е цената му. Трудно ни е някак да приемем, че не можем да имаме ввсичко. И че сме твърде много, за да се избегне кръстосването на много и противоречиви интереси. Че равенство не може да има. Винаги ще се делим на щастливи и не толкова. На богати и бедни. На красиви и не-особено-надарени. А личната справедливост у нас стои над обществената. Абстрактните добродетели движат света напред. Ако никой не беше склонен да се жертва за другите, едва ли щяхме да имаме цивилизация. Може би още щяхме да се намираме в пещерите и всеки да си пази със зъби и нокти плячката за себе си, без да се интересува от нуждаещите се.

Защо ли е толкова трудно да не гледаш в чуждата паница? Да не избиваш комплекси от по-скъпата къща, кола или по-доходна работа на „ближния”? Kак така не можем да се задоволим с онова, което си е наше и то да ни дава щастие? Явно седемте грехове показват, освен несигурност в собствената правота – и неспособност да бъдеш щастлив. Като че ли твоя личен „капитал” не е достатъчен, за да ти дават увереност. И по рождение си склонен да търсиш. Да търсиш неоткриваемото. Неизвестното. И да не виждаш своето.

А какво да кажем за мързела, похотта и лакомията, които може би бихме могли да извиним някак, след като наистина са неизбежни и неизкореними? Е, да, не е приятно затлъстяването и безразборните връзки да се превръщат в новите епидемии и да раждат нови болести с екзотични имена. Но някак си към тези неща винаги сме гледали по-снизходително. Човек е склонен да извлича удоволствието от такива физиологични дейности и е склонен да ги търси и у другите, за да се оправдае. Все пак сме едно цяло от плът и дух. И колкото и извисен да е духът, плътта е слаба. И тя те вкарва в грях понякога. А дали всички грехове, които неволно допускаме, не са резултат точно на това? На тленното, с неговите слепи, безогледни инстинкти.

И ако всичко, изредено по-горе, все пак може да бъде разбрано и простено, то жаждата на човека да трупа материални блага и да ги задържи е наистина безполезна. Защото както сме дошли без нищо на този свят, така и ще си отидем. А и е стара истина, че щастлив скъперник няма. И че сребролюбците нямат приятели. Може би неслучайно скъперничеството е по-голям грях от прахосничеството. Все пак парите са, за да се харчат и да правят живота ни по-лесен и приятен. И да имаш толкова, колкото ще стигнат за нормален живот. А не повече отколкото можеш да похарчиш и да живееш в лишения. А и докато всяка твоя мисъл е посветена на планове за трупане на още и още, но само за твоите нужди, животът преминава покрай теб, без да го усетиш. Е, струва ли си да губиш малкото си отредени мигове на този свят за нещо толкова илюзорно като богатствата?

След всичко казано дотук, не можем да не си дадем сметка за собствената си слабост. Като че ли не ни се вярва, че душата е вечна и че след всички лоши постъпки, нещо остава от теб, след като си отидеш от този свят. Струва ни се, че светът е прогнил дотолкова, че разложението ни е започнало още приживе. Щом не сме безгрешни, и дори не се и опитваме да се пазим от грях, тогава какъв е смисълът да живеем? Сякаш не вървим наникъде и няма надежда, няма изход, няма път нагоре. Човечеството е стигнало до края и няма накъде да се развива.

И все пак надежда има. Може именно в това да приемеш, че не си съвършен и да съумеееш да се обичаш именно заради това. И да се научиш да прощаваш. И на себе си и на другите. Защото само, който не е живял, не познава греха. А слабостите ти носят опит, който иначе няма как да усвоиш. Ключът е не е пазенето от неизбежни грешки. Сигурно никога няма да се научим да не се сравняваме с останалите, да не се делим на класи, да бъдем щедри, да не мързелуваме и да не си угаждаме прекалено много. Но е важно да го правим в някакви граници. И самото християнство казва, че всичко е позволено, но не всичко е полезно. Изкушения винаги ще има. Но ако сред пъстрия хаос на суетата намериш себе си, ще бъдеш щастлив. Дори и несъвършен.

http://216.239.59.104/search?q=cache:IaM2e...;cd=4&gl=bg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Хайде стига с офтопиците ! Темата е за греховете !

Много са...греховете...Прелюбодейство, изневяра...има и още :)

А ето и нещо писано в Светото Писание:

Откровение 21:8

А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вчера един мой приятел ми каза следното: "Ако има грях, то грях е да нараниш сърцето на човек, на който държиш и когото обичаш; да си изкараш отрицателната енергия върху него."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Вчера един мой приятел ми каза следното: "Ако има грях, то грях е да нараниш сърцето на човек, на който държиш и когото обичаш; да си изкараш отрицателната енергия върху него."

Ами грях си е да нараняваш по този начин!Така е.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Вчера един мой приятел ми каза следното: "Ако има грях, то грях е да нараниш сърцето на човек, на който държиш и когото обичаш; да си изкараш отрицателната енергия върху него."

От тук следва, че на този, на когото не държиш, може спокойно да си изливаш боклуците и това не е грях... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
От тук следва, че на този, на когото не държиш, може спокойно да си изливаш боклуците и това не е грях... ;)

не само-направо си е добродетел biggrin.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване