преди 6 часа, Not My Fault написа:

Майната му на този ”период”. 10 години не са период.

@Мойра
Тук авторката сама се издава, че не е тинейджърка. Аз поне не съм чувал дете да се депресира и да мисли за самоубийство от 5-6-годишно  Ако трябва да го кажа в прав текст - тук иде реч за някаква кифла, вероятно пухкавелка, която я мързи да се хване да спортува и да отслабне, затова никой не я сваля, а на нея и се чука, та чак и се реве  Затова се тръшка във форума и се опитва да привлече внимание.

Когато човек иска да се самоубие, той го прави. И го прави както трябва - мята се от покрива на някой висок блок или от някой мост на асфалта и се размазва без никакъв шанс да оживее. Когато някой тръгне да си реже вените, ама напреки, а не по дължина, при това без да си постави ръцете в леген с вода - това е просто демонстрация.

И, докато сме на темата, знаете ли кой е най-добрият начин да разубедите момиче, застанало на парапета на мост, което събира смелост да скочи? Аз го научих скоро, от един виц:

преди 9 минути, Win_user написа:

Девойка стои на парапета на мост с явното намерение да се прости с живота. Приближава клошар.
- Абе, момиче, така и така си решила да мреш. Все тая ти е... Дай да те опъна като за последно, жена не съм пипал от години!
- Ти! Нещастник! Виж се на какво приличаш! Вонящ, мръсен, въшлив! Не, не и не! Махай се!
- Добре... Добреее... Тръгвам си... Ще те чакам долу под моста...

Редактирано 10 декември 20178 г. от Win_user (преглед на промените)

преди 2 часа, Мойра написа:

Това, което си написал е в разрез с добрия тон, на който много държа.

Човек може да има и други причини, за да е тук по това време.

Не ли?

 пий си хаповете мойро-  спецялните  

преди 3 часа, Yvan Sergeev написа:

 пий си хаповете мойро-  спецялните  

Как можах снощи да забравя да си взема хапчето против тролове!

 

преди 6 часа, Win_user написа:

Когато човек иска да се самоубие, той го прави. И го прави както трябва - мята се от покрива на някой висок блок или от някой мост на асфалта и се размазва без никакъв шанс да оживее. Когато някой тръгне да си реже вените, ама напреки, а не по дължина, при това без да си постави ръцете в леген с вода - това е просто демонстрация.

Така е. Има план и го прави. Понеже не прочетох в първия постинг за план, реших, че е вик за помощ. Иначе щеше директно да се действа, а не да се занимава с писане по форуми. Но колкото и да ви изглежда "фалшиво", подобни постинги не се пишат от хубаво място. Очевидно е, че човекът се пържи в някакъв собствен ад и обмисля идеята да се оттърве веднъж и завинаги. Очевидно е, че човекът сам не може да се измъкне от този ад. Може дори да е мъж, а не жена. Може да е пухкавелчо, но това по никакъв начин няма отношение към желанието за смърт. Щеше просто да се хване на диета и да отслабне. Бай дъ уей, сред самоубийците процентът на хора със свръhнормено тегло е нищожен. Причините за самоубийство никога не са резултат от "ах, колко съм дебел, не мога да го понеса". Единственият, на който му се чука, та му се реве, дали пък не си ти, хардкор гай, щом от всички възможни варианти избра баш този като проекция?

Най-разпространените самоубийства не са полети от високи блокове и мостове, щото не са съвсем лицеприятни, а могат да бъдат опасни и за други хора. Има по-удачни начини. Пък и не на всеки самоубиец му се нрави идеята близките му да трябва да преживяват локви кървища, на всичкото отгоре. Има известна доза етика и естетика дори и при самоубийците. За да се самоубиеш по точно определен начин, не е случаен избора, а е низ от обстоятелства и е зависим от личностните особености.

Аз се радвам на втория постинг. Има надежда желанието за живот да се окаже по-силно от депресията. Оставям едно видео за размисъл. 

Spoiler

 

 

преди 7 часа, Win_user написа:

Тук авторката сама се издава, че не е тинейджърка. Аз поне не съм чувал дете да се депресира и да мисли за самоубийство от 5-6-годишно  Ако трябва да го кажа в прав текст - тук иде реч за някаква кифла, вероятно пухкавелка, която я мързи да се хване да спортува и да отслабне, затова никой не я сваля, а на нея и се чука, та чак и се реве  Затова се тръшка във форума и се опитва да привлече внимание.

може и така да е

преди 43 минути, Xtreme_design написа:

 

Има надежда желанието за живот да се окаже по-силно от депресията. 

 

Според мен не е депресия, а друго поведенческо разстройство което има нужда от лечение.

на 1.12.2017 г. в 18:48, Not My Fault написа:

......И аз наистина не искам....

От какъв зор не искаш да живееш ? На ясно ли си ?.....то тук има и много , много други въпроси за които очевидно не е мислено.... 

Да се умре може винаги (даже нелепо или от малоумие) , но Животът един път е даден и назад път няма.....

....и съвсем между другото ! На никой не му пука за теб има ли те или те няма (нямам предвид най-близките) . На кого ще накривиш шапката ?!!! Мен ако питаш , моята си е на главата ми.....даже името ти не знам и няма как да го запомня....! 

Редактирано 10 декември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 7 часа, Win_user написа:

@Мойра
Тук авторката сама се издава, че не е тинейджърка. Аз поне не съм чувал дете да се депресира и да мисли за самоубийство от 5-6-годишно  Ако трябва да го кажа в прав текст - тук иде реч за някаква кифла, вероятно пухкавелка, която я мързи да се хване да спортува и да отслабне, затова никой не я сваля, а на нея и се чука, та чак и се реве  Затова се тръшка във форума и се опитва да привлече внимание.

Когато човек иска да се самоубие, той го прави. И го прави както трябва - мята се от покрива на някой висок блок или от някой мост на асфалта и се размазва без никакъв шанс да оживее. Когато някой тръгне да си реже вените, ама напреки, а не по дължина, при това без да си постави ръцете в леген с вода - това е просто демонстрация.

И, докато сме на темата, знаете ли кой е най-добрият начин да разубедите момиче, застанало на парапета на мост, което събира смелост да скочи? Аз го научих скоро, от един виц:

Като го прочетох, трудно ми беше да се сдържа. Виж, все ми е едно. Наистина. Мисли за мен каквото ти душа желае. Цял живот с такива коментари ме заливат. Мислиш ли, че ти първият или най-специалният? Съжалявам ако те разочаровам, но не си. Ти си още една капка в морето. А що се отнася до тегло, страдам от анорексия и го знам. Опитах да се лекувам и все още пробвам. А за ”чукането”, повярвай - отвращаваш ме. От самото си естество не понасям перверзни игри, думи и т.н. Благодаря, че изказа мнението си, но знай, че ако един ден имаш деца или ако вече имаш - няма да доживеят да видят хубаво с такъв родител. Аз наистина искам помощ, за това писах тук. Всеки друг ми обърна гръб. А впрочем, мислиш, че едно малко дете не може да се депресира? Приятелю, далеч си от истината. Не се изживявам като страдалка. Една драма куийн няма да иска помощ. Внимание - не търся, защото нямам какво да правя. Търся съвети и намерих сред някой коментари. И да, на 14 съм, както споменах - не съм като другите деца и точно това ме зашлеви право през лицето още когато бях мъничка. Никога не съм излизала да си играя с децата или нещо подобно. Книгите и музиката бяха мои приятели, но сега и от тях се побърквам. Ако някой ден срещнеш човек като мен (а аз се моля този човек да няма нещастната съдба да те срещне), не го заговаряй дори. Ще му навредиш. Благодаря и довиждане на теб. Имам още няколко седмици да реша окончателно. И ще го направя. Ще мисля и опитвам. Но не гарантирам. Отново благодаря и знайте, че не пропускам да прочета нито един коментар. Вреда и добри съвети. Благодаря и на двамата.

преди 1 час, Xtreme_design написа:

.....човекът се пържи в някакъв собствен ад и обмисля идеята да се оттърве веднъж и завинаги.....

Според свещените книги , това е директен път към Ада......Във всеки случай не е оттърваване , ами си е чисто предателство на себе си....

Да се оттървеш от нещо значи , че продължаваш да живееш без него.....Оттървах се от досадни конски мухи примерно - значи ли това , че съм умрял или пък значи , че трябва да умра ? 

Я , стига малоумие , глупости и простотии произлизащи от него !....

Редактирано 10 декември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 10 минути, by_chechi написа:

Според свещените книги , това е директен път към Ада......

от това се страхувам, защото не се знае, знае ли се, а в това положение  дето съм, което само аз си знам, предпочитам смъртта пред живота
 

преди 2 часа, by_chechi написа:

От какъв зор не искаш да живееш ? На ясно ли си ?.....то тук има и много , много други въпроси за които очевидно не е мислено.... 

Да се умре може винаги (даже нелепо или от малоумие) , но Животът един път е даден и назад път няма.....

....и съвсем между другото ! На никой не му пука за теб има ли те или те няма (нямам предвид най-близките) . На кого ще накривиш шапката ?!!! Мен ако питаш , моята си е на главата ми.....даже името ти не знам и няма как да го запомня....! 

От какъв зор пък трябва непременно да иска да живее на всяка цена?! Има случаи, когато е по-адекватно да си отидеш бързо и с достойнство - евтаназия, отколкото бавно, като безпомощен организъм в тежест на другите. 

Въпросът е, че ако не знаеш какво да правиш с живота си, той става излишен. На човек и за смъртта, както и за живота, му е нужна мотивация, смисъл. Ако човек се замисли безпристрастно, ще установи, че той самият е генератор на смисъл и е отговорен за него единствено пред себе си и никой друг. Именно щото на никой друг не му пука жив ли си, умрял ли си. С малки изключения.

Гледах един филм преди време, в който физик успява да докаже, че съществува живот след смъртта. Ефектът от това научно откритие бе, че хората започнаха масово да се самоубиват. Човек е склонен да избира винаги по-лесното решение, пътя на най-малкото съпротивление. Защо да се мъчи в този живот, да се бори, да строи, да страда, да мъкне целият този психичен товар, като може директно да започне чистак-бърсак нов живот? Защо мислиш, че виртуалните игри, в които си герой в друг сценарий, са толкова популярни? Щото може да не е само за забавление, а да е и вид бягство, форма на отрицание на собствения живот. 

Човек не търси смъртта, за да накриви нечия шапка. Понякога е единственото решение, което може да измисли. Просто е забравил, че смъртта не е единствената алтернатива, има още безкрай вероятности, възможности и сценарии, но психологичното му състояние не му позволява подобна конструктивност. Същото се случва и когато си вкопчен в живота - толкова си фиксиран в него, че смъртта се превръща в кошмар, от който непрекъснато бягаш, а не в естественост, каквато, всъщност, е. 

Почти всички сме склонни да обвинаваме другите за лошите неща, които преживяваме, а не бива. Всички злини тръгват от мислите ни. 

"Адът си самият ти и единственото изкупление е, когато човек остави себе си настрана и помисли дълбоко за някой друг.”

Тенеси Уилямс

преди 23 минути, Мойра написа:

Почти всички сме склонни да обвинаваме другите за лошите неща, които преживяваме, а не бива. Всички злини тръгват от мислите ни. 

"Адът си самият ти и единственото изкупление е, когато човек остави себе си настрана и помисли дълбоко за някой друг.”

Тенеси Уилямс

Като Робинзон Крузо, нали?

преди 3 часа, Not My Fault написа:

Като го прочетох, трудно ми беше да се сдържа. Виж, все ми е едно. Наистина. Мисли за мен каквото ти душа желае. Цял живот с такива коментари ме заливат. Мислиш ли, че ти първият или най-специалният? Съжалявам ако те разочаровам, но не си. Ти си още една капка в морето. А що се отнася до тегло, страдам от анорексия и го знам. Опитах да се лекувам и все още пробвам. А за ”чукането”, повярвай - отвращаваш ме. От самото си естество не понасям перверзни игри, думи и т.н. Благодаря, че изказа мнението си, но знай, че ако един ден имаш деца или ако вече имаш - няма да доживеят да видят хубаво с такъв родител. Аз наистина искам помощ, за това писах тук. Всеки друг ми обърна гръб. А впрочем, мислиш, че едно малко дете не може да се депресира? Приятелю, далеч си от истината. Не се изживявам като страдалка. Една драма куийн няма да иска помощ. Внимание - не търся, защото нямам какво да правя. Търся съвети и намерих сред някой коментари. И да, на 14 съм, както споменах - не съм като другите деца и точно това ме зашлеви право през лицето още когато бях мъничка. Никога не съм излизала да си играя с децата или нещо подобно. Книгите и музиката бяха мои приятели, но сега и от тях се побърквам. Ако някой ден срещнеш човек като мен (а аз се моля този човек да няма нещастната съдба да те срещне), не го заговаряй дори. Ще му навредиш. Благодаря и довиждане на теб. Имам още няколко седмици да реша окончателно. И ще го направя. Ще мисля и опитвам. Но не гарантирам. Отново благодаря и знайте, че не пропускам да прочета нито един коментар. Вреда и добри съвети. Благодаря и на двамата.

Отиди при лекар. Не търси съвети по форумите.

Да страдаш от това, че не приличаш на другите означава, че съзнателно или не, се сравняваш с тях, което е не само безсмислено, но и вредно.

Всеки човек е уникален и ако иска да води пълноценен и щастлив живот, трябва да се приеме такъв какъвто е, да харесва, обича и уважава себе си.

 

Редактирано 10 декември 20178 г. от Мойра (преглед на промените)

преди 11 минути, Мойра написа:

Да страдаш от това, че не приличаш на другите означава, че съзнателно или не, се сравняваш с тях, което е не само безсмислено, но и вредно.

Всеки човек е уникален и ако иска да води пълноценен и щастлив живот, трябва да се приеме такъв какъвто е, да се харесва и да обича и уважава себе си.

 

Без коментар!!!

Хората, които уважават себе и другите са уважавани и от тези други.

Редактирано 10 декември 20178 г. от Мойра (преглед на промените)

преди 11 минути, Мойра написа:

Такива хора са приети добре и от обществото.

Отново без коментар!!!

преди 11 минути, pa_pa написа:

Отново без коментар!!!

Това, което ти оставяш без коментар са моите виждания относно проблемите на автора, който и според мен трябва да потърси помощ от специалист, тъй като едва ли ще може да се справи сам.

преди 13 минути, Мойра написа:

Това, което ти оставяш без коментар са моите виждания относно проблемите на автора, който и според мен трябва да потърси помощ от специалист, тъй като едва ли ще може да се справи сам.

 И това няма да коментирам.

Има бутон докладвай. Докладвай ме, за спам, например.

преди 4 часа, Not My Fault написа:

 

А що се отнася до тегло, страдам от анорексия и го знам. Опитах да се лекувам и все още пробвам. 

Аз наистина искам помощ, за това писах тук. Всеки друг ми обърна гръб. 

Търся съвети и намерих сред някой коментари. И да, на 14 съм, както споменах - не съм като другите деца и точно това ме зашлеви право през лицето още когато бях мъничка. Никога не съм излизала да си играя с децата или нещо подобно. Книгите и музиката бяха мои приятели, но сега и от тях се побърквам.

Имам още няколко седмици да реша окончателно. И ще го направя. Ще мисля и опитвам. Но не гарантирам. Отново благодаря и знайте, че не пропускам да прочета нито един коментар. Вреда и добри съвети. Благодаря и на двамата.
 

Я виж ти този чичко от Белгия каква врачка е бил бе, сам позна за анорексията и видео даже пусна.

Такааа, ти досега си търсила помощ от по-нисши същества от теб. Пояснявам, ти си специална спрямо другите деца и възрастни. Ти си с коефициент на интелигентност надвишаващ много средностатистическия. По отношение на децата не очаквай да те разбират, понеже ти си надраснала възраста си с поне едно 5 години. На някои деца като теб им викат че са свръх надарени. Но проблемът е че някои от тях имат точно твоите огромни проблеми за социлно общуване, поради простичкия факт че си заобиколена с хора които не могат да те разберат, не им стига акъла да го направят.
Във Франция си направили едни такиви като тебе един клуб ( за възрастни над 20 години) и се събират там да си говорят между тях. Гледах ги по една френска телевизия. Оказва се че си имали почти всичките подобни проблеми с интеграцията сред останалите им връстници. Еми съдба, кво да правиш.

Като искаш помощ, тичай към някои психиатър, няма много значение по кой път ще минеш за да стигнеш до него.

А аз иначе от сега ти предсказвам, че нищо няма още да си решила и след няколко месеца.
Вярвам ти че не ти се живее, ама знам и че нямаш избор, прекалено умна си за да се прекараш да се повредиш окончателно с опит за  неуспешно "летене".
Според мен, през следващите месеци може да случи да умреш само по независещи от теб причини. Например някой пиян шофьор да те сгази с комиона на тротоара, без да си го подозирала. Самата ти няма да се самоубиеш успешно, избий си го отглавата този вариант, няма да проработи. 
Това което не знаеш още, е че не търсиш смъртта , ами продължителното страдание, понеже ти се е повредила психиката. Проблемът може да се оправи при психиатър, ако не ти харесва един, отиваш при друг, до като намериш този с които може да се разберете. Ако има жени психиатърки още по-добре. 

Ако поне единият от родителите ти беше като мен, ти просто нямаше да искаш да страдаш, нито пък да се самоубиваш.
Щеше да си имаш някой който те разбира и така.

преди 3 часа, Not My Fault написа:

Имам още няколко седмици да реша окончателно. И ще го направя. Ще мисля и опитвам. Но не гарантирам. Отново благодаря и знайте, че не пропускам да прочета нито един коментар.

Щом не пропускаш коментар (все някога ще го направиш), помисли за това, че няма как да знаеш колко време имаш. Може сега да излезеш на улицата и да те блъсне кола. И да умреш точно когато си си наумила да свършиш нещо според теб в момента важно. Съществува немалка вероятност от нас да не зависи нищо по отношение на датата на смъртта ни. Или ще се самоубиеш, или не. Времето, мястото и начина, по който ще умреш,  да зависи от теб не повече, отколкото времето, мястото и обстоятелствата на раждането ти.

преди 1 час, Xtreme_design написа:

На човек и за смъртта, както и за живота, му е нужна мотивация, смисъл. Ако човек се замисли безпристрастно, ще установи, че той самият е генератор на смисъл и е отговорен за него единствено пред себе си и никой друг

Наскоро в една тема не каза ли, че търсенето на смисъл в живота било нещо като болестен симптом, някакви компенсации или такова ... Кой себе си? Явно се имаш се за бог и раздаваш съвети. 

преди 4 часа, by_chechi написа:

Според свещените книги , това е директен път към Ада....

Тя не се интересува от религии, над тези неща е .

преди 10 минути, witness написа:

Наскоро в една тема не каза ли, че търсенето на смисъл в живота било нещо като болестен симптом, някакви компенсации или такова ... Кой себе си? Явно се имаш се за бог и раздаваш съвети. 

Дай цитата да видим в какъв контекст е казан, пък след това ще поразмислим и над думите ти за Бога в мен. 

То тоз автор не се знае боли ли го, сърби ли го, почесват ли го.

Кът толкоз има зор да се самоубива, това се върши за секунди.

Пък, ако му е минал мерака, здраве и всичко хубаво му желая.

преди 43 минути, Мойра написа:

Да страдаш от това, че не приличаш на другите означава, че съзнателно или не, се сравняваш с тях, което е не само безсмислено, но и вредно.

Всеки човек е уникален и ако иска да води пълноценен и щастлив живот, трябва да се приеме такъв какъвто е, да се харесва и да обича и уважава себе си.

 

Да продължава да не се храни пълноценно и ... ? ? ?

преди 43 минути, Мойра написа:

трябва да се приеме такъв какъвто е, да се харесва и да обича и уважава себе си.

Изтъркани думички, Мойра,  които на някого може  да помогнат, а на друг  да навредят.

Няма нищо по-добро от общуването лице в лице!

преди 14 минути, Арменският Поп написа:

То тоз автор не се знае боли ли го, сърби ли го, почесват ли го.

Кът толкоз има зор да се самоубива, това се върши за секунди.

Пък, ако му е минал мерака, здраве и всичко хубаво му желая.

Трол с трол.

преди 34 минути, pa_pa написа:

Да продължава да не се храни пълноценно и ... ? ? 

 

 

Доказано е, че в основата на хранителните разстройства стоят неприемането и нехаресването на това, което си, т.е. мислиш, че си.

За справянето с анорексията е нужна специализирана помощ и подкрепа от близките.

 

Редактирано 10 декември 20178 г. от Мойра (преглед на промените)