Деветоюнски преврат – Уикипедия

Цитат

В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП т. с.).

 

15 юни 1877 г. Започва Руско-турската освободителна война

Гледам на нито един трол от групичката на Миро 20, Бъбречето, Орхидеята и други изявени "българи" във форума не са им спуснали тази "опорка".

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

Алфата, с която загинаха Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков e конфискувана на Калотина от италианец. Беше чисто нова, на не повече от 20 000 километра. Истински звяр. Последната дума на технологиите по това време. Двигателят бе над 160 коня. Въобще суперавтомобил. Аспарухов отишъл лично при вътрешния министър - комуниста Ангел Солаков, за да му иска колата. Най-вероятно му е била подарена по комунистически, защото нямало по друг начин да бъде взета по време на социализма. По това време всички футболисти на "Левски" са офицери от Държавна сигурност, като Аспарухов е бил с чин майор и верен син на БКП. Това станало след завръщането на националите от световното първенство в Мексико през 1970 г.
Чудно защо днес някакви уж левскари поднасят цветя и се покланят пред паметника на офицера от ДС и предан член на БКП - майор Аспарухов, а ходят да рушат паметника на Освободителите от фашизма и да крещят изтърканото Червени боклуци, като там няма червени цесекари.

 

Бончо Асенов от 1970 г. до 1981 г. работи в управление Шесто на Държавна сигурност по линия на радио “Свободна Европа" и духовенството. Има издадени 20 книги по проблеми на религията, национализма, защитата на сигурността и обществения ред, история на разузнаването и контраразузнаването.

В текст, публикуван на сайта на Клуб "24 май“, той твърди, че във филма за Гунди тенденциозно се разказва как Държавна сигурност е притеснявала Гунди и семейството и се е опитвала безуспешно да го вербува за свой агент:

"Няма да го гледам филма. Защото разбрах, че в него тенденциозно се разказва как "зловещата“ Държавна сигурност е притеснявала Гунди и семейството и се е опитвала безуспешно да го вербува за свой агент. И как неуспелият да го вербува млад оперативен работник бил уволнен заради това. Разбирам, че тове е не само биографичен, но и художествен филм и неговите автори са се подвели по шаблонното вече представяне на Държавна сигурност като "коварна“, "жестока система“, която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда масово хората. Това ми е познато клише. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 г. също един от постоянните им герои бе "фашистката Държавна сигурност и полицията“, представяна по подобен начин.

Няма да го гледам и заради твърденията на Величка Маркова, че "Системата в България беше ужасна по това време“, че "Георги живееше тук в клетка, и то не златна“ и "… мога да кажа, че системата беше отвратителна“. И че ако са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб "Милан“ да играе в Италия, но отказал) "… нашите семейства нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи“. "Беше много черно време. Здрава ръка, която ти казва какви книги да четеш, какви филми да гледаш…“. И заради нейните твърдения, че "били подслушвани и преследвани от ДС“, че след смъртта му "комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите“, а "ударите на властта се изсипаха върху нас“.

Няма да го гледам и заради опитите на някои медии да представят  неговите години като време на "…ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща действителност на цензура, забрана, сивота, еднаквост и идентична кошмарност“, а Гунди бил  като "…една твърда стена, в която се разбива цялата идеология на несвободата“.

Нямам намерение да опонирам на тези тенденции, които се прокарват във филма и покрай него. Но като бивш служител на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 г. е бил в тази система, ми се иска да изкажа благодарност към авторите на филма: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са създали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни успехи по това време като футболист. Защото и двамата герои на филма са били мои колеги – служители на Държавна сигурност по това време.

Величка Маркова бе офицер в 12-ти отдел на Второ главно управление, който отговаряше за гранично-пропускателния контрол и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в управлението, но единственото, което мога да кажа за нея е, че бе действително красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни колеги от управлението, че след смъртта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.

Георги Аспарухов – Гунди, след обединяването на футболните отбори "Спартак“ с "Левски“ през януари 1969 г., заедно с други футболисти е назначен на щат към МВР и конкретно към Държавна сигурност. Има служебна карта на служител в ДС и това му се признава за бъдещото пенсиониране като "първа категория стаж“. В официалното съобщение на в. "Работническо дело“ от 1 юли 1971 г. за катастрофата се казва: "На 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа, в изпълнение на служебния си дълг загинаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, служителите на МВР майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков… Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на дружеството "Левски“, квартал "Подуяне“. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища“.

Гунди не е бил оперативен работник, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-добрият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността е, че той е бил любимец на тогавашния министър на вътрешните работи генерал–полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал.

Той е организатор на 150-хилядното поклонение на стадиона, дори в един момент лично е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обкръжение (и това стигнало до Тодор Живков) мнението си "че на погребението са участвали спонтанно и неорганизирано повече хора, отколкото на всички организирани, включително и на Тодор Живков митинги, че България в цялата си история не помни такова събитие“.

Месец след това Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвинението за това е неговото пристрастие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те "бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а само партията може да издигне някого в кумир“. Самият Солаков в неговата автобиографична книга "Председателят на КДС разказва…“ (1993 г., с. 51) пише за сърдечната си връзка с Гунди. Ще го цитирам дословно: "Малко са хората, които знаят за нашите отношения с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го преди всичко за неговата скромност, човечност, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше надарен от природата и които излъчваше навсякъде, където се намираше. Той нямаше "противници“. Най-големият му противник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, но той в същото време бе и най-големият му приятел! Аз си спомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната процесия и със сълзи на очи постави цветя на гроба на своя незабравим приятел. Поставих цветя и аз.“

Между другото и аз бях на поклонението, заедно с мои колеги от Шесто управление, но спонтанно, без да ни е наредено това.

И още един покровител е имал Аспарухов. Това е генерал Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто управление, който е имал слабост към футбола и конкретно към "Левски-Спартак“. Поне така знаехме в управлението. Израз на тази негова слабост са назначаването на няколко известни футболисти от "Левски-Спартак“, след прекратяването на футболната им кариера, за оперативни работници в управлението.

Но да се върнем към филма за Гунди. Този изключителен интерес към него се дължи не само защото е добре направен филм, и не толкова заради любовната история, а преди всичко заради носталгията на тези зрители – и стари и млади.

Носталгия по славното време на успехите на българския спорт и конкретно на българския футбол, които се олицетворяваха тогава, та и до ден днешен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави между състоянието на футбола тогава и сега.

 Спомнете си, че нашите футболисти участваха в световните първенства по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), ФРГ (1974), Мексико (1986), че социалистическите поколения футболисти ни изведоха на четвърто място в САЩ през 1994 г. и класираха България на световното първенство през 1998 г. във Франция, а вече двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да участва в световно и европейско първенство по футбол. Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Къде са последователите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в "онова време“, които се боготворяха от феновете.

Те се превърнаха вече в легенди, за които непрекъснато се пише и говори с тъга по медиите. Не се учудвам от състоянието на футбола ни при тази политика на държавата, на клубовете, а донякъде и на БФС. Че той, българският футбол, отдавна вече не е български, след като започнаха да прииждат масово в отборите чужденци. Няколкократният ни шампион "Лудогорец“, а и други отбори, включително "Левски“ и ЦСКА излизат понякога на терена изцяло или с преобладаващи чужди футболисти, това не е български отбор и футбол. Как да има успехи, когато само се говори за детски, юношески и младежки състави, но реално те са пренебрегвани в мъжките отбори. Нали ръководството на "Левски“ се кълнеше, че ще изгради отбора си само от своите юноши, какво стана с това обещание.

Докато не се прекъсне тази порочна практика и не се намалят играещите чужденци до двама-трима в отбор, няма да има успехи в българския футбол. Вероятно няма да има и тези финансови проблеми, от които страдат повечето от футболните клубове, ако държавата и общините застанат зад тях. Разбира се има и други причини за това националният ни отбор да пада и от най-слабите отбори на Европа, но спирам дотук, има си специалисти за тези обяснения. Тази моя болка е болка на милиони фенове на футбола. И те отиват да гледат филма, за да си припомнят или да се запознаят с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което създаде двамата най-добри футболисти на България за всички времена – Аспарухов и след това Стоичков.

Та си мисля, дали все пак да не отида да гледам филма, за да се полюбувам и порадвам на успехите на българския футбол от този период?"

С малко закъснение.

3 юли 1944 г. Съюзниците бомбардират Русе

 

13 юли 1878 г. Берлинският конгрес разделя България на три части

"Мирният договор от Сан Стефано довежда до втвърдяване на позицията на западните сили по Източния въпрос и до консолидирането на техните политически инициативи. Англия заплашва Русия с военни действия. Тя е подкрепена от виенското правителство, което постоянно изтъква, че Петербург е нарушил поетите ангажименти от 3 януари 1877 г. за несъздаване на голяма славянска държава на Балканския полуостров, Франция и Италия припявали в същия глас и единствено Германия се въздържа от нападки спрямо Русия и подписания мир, но тя съветва северната империя да бъде по-отстъпчива и по-сговорчива със своите опоненти."

С малко закъснение.

През периода 18–21 юни 1945 г. в Московския военен съд се провежда показният процес познат, като " Процесът на 16-те".

Ето подробности:

През март 1945 г. , след съветското "освобождение" на Полша, 16 полски лидери са поканени на разговори с представители на СССР в Москва. Още в началото на срещата те са арестувани по изфабрикувани обвинения и отведени в затвор в Москва.

През юни 1945 г. те са изправени пред съветски съд без право на защита. 13 от тях са осъдени на затвор. Трима не доживяват края на присъдата си.

Този класически съветски показен процес е познат в историята като "Процесът на 16-те". С подобни методи, Съветският съюз за няколко десетилетия поема пълен контрол над Централна и Източна Европа.

Да се знаят и помнят "добрините" на съветските/руските сатрапи.

 

На днешния 16 юли 1969 г. излита космическия кораб Apollo 11, който носи със себе си и лунният модул Eagle. След четири дни Аполо 11 достига Луната, от него се отделя Eagle и плавно каца на Луната. Нилс Армстронг прави първите крачки на човек на Луната с думите: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството." След изпълнение на мисията Eagle се отделя плавно от повърхността, излиза в орбита около Луната и обратно се скачва с Аполо 11. В резервоара е останало гориво само за 17 секунди.

Да! Двигателите на Лунният модул са конструирани от българския инженер Иван Ночев с помощта на друг български инженер в екипа - Петър Петров, както и на българския ядрен физик Иван Михов, създал лазера, с който се изчислява свръхточно разстоянието до повърхността на Луната, за да се осигури плавно кацане. Телевизиите по цял свят излъчват директно кацането на Луната. За наш срам, само Русия и България не го излъчват. Сещате се защо. Иван Ночев бяга от България през 1951 г. и първоначално се установява в Канада. Роден през 1916 г., той е завършил техникума в Карлово и после започва работа на летището в ДАР Божурище. Скоро талантът му е забелязан и момчето е пратено да следва технически университет в Берлин. През 44-та година университетът е разрушен и Ночев се мести в Прага. През същата година се завръща в България, но много скоро след като България е окупирана от Русия, нашите три самолетостроителни завода са разкостени и разграбени от руснаците. Ночев разбира, че за него бъдеще в България няма и успява да избяга в Канада, а после се мести в САЩ, където започва работа при знаменития ракетен инженер Вернер фон Браун. Геният му е забелязан от НАСА и е назначен за ръководител на екипа, който трябва да осигури плавното кацане и излитане от Луната. 70 години по-късно цялата руска ракетна наука не може да се справи с това. Ночев е от хората, заради които можем да се гордеем, че сме българи!

Колко талантливи българи унищожиха или прогониха слугите на съветските окупатори! И никой не е чувал за тях! А сега техните наследници бранят със зъби и репресии съветското статукво.

18 юли 1837 г. Ражда се Апостолът на свободата - Васил Левски

122 години от Илинденско-Преображенското въстание: Историята не прощава забравата

11 август 1877 г. Българското опълчение с кръв удържа позициите си на Шипка

Преди точно четири години, на 15 август 2021 година, американците се изнесоха от Афганистан.
Руското и американското напускане на страната ги делят 23 години.
Руснаците бяха в Кабул девет години и си отидоха с развяти знамена и оркестър. Те построиха над 120 училища, болници и поликлиники.
Американците се изнесоха по терлици изоставяйки хората от местната администрация, които вярно им служиха близо двадесет години (това би трябвало да подскаже на управляващите киевския протекторат, каква незавидна участ ги очаква).
На снимката: четири от построените от руснаците жилищни квартали на Кабул. Имената им едва ли имат нужда от превод: "Микрорайон 1, 2, 3 и 4".

Преди 57 години, на 20 август 1968 г. около 23 часа, започва най-прочутата военна операция на бившия Варшавски договор, носеща кодовото име "Дунав".

Постъпва молба за аварийно кацане на бедстващ съветски пътнически самолет Ан-24 на летището в Прага. Естествено, тя е уважена. От самолета обаче вместо изплашени пътници изскача десантна част, която заплашвайки с оръжие, бързо превзема цялото летище, установява пълен контрол и разрешава приемането на транспортни самолети Ан-12, натоварени с десантчици и военна техника, които започват да кацат буквално един след друг, като на конвейер... До сутринта специалните части превземат сградите на всички държавни институции на Чехословакия и други важни обекти, и арестуват цялото ѝ държавно ръководство.

Дни наред през сухопътната граница и през летището продължават "героично" да навлизат и други части на съветската армия, в която са включени и поделения от подчинените ѝ армии на ГДР, Полша, Унгария и България. Първоначалната численост на придошлия контингент е около 300 хил.души, а впоследствие броя на окупационните войски достига 600 хиляди.

Целта на военното нахлуване бе слагане край на започнатия от чехословашката комунистическа партия и подпомаган масово от местните граждани процес на реформи за превръщане на съветския тип социализъм в "социализъм с човешки образ", който термин бе станал известен по целия свят. А развиващите се през 1968 г. събития бяха станали известни под името "Пражка пролет".

Инвазията е представена от ком-пропагандата като оказване на "братска помощ" на чехословашкия народ срещу бушуващата в страната контрареволюция, подкрепяна активно от западния и главно от американския империализъм. За по-младите е нужно да се поясни, че т.н. "контрареволюция" се състоеше единствено в допуснатата свобода на печата, при което се бяха появили силнокритични публикации за съществуващия обществен строй, както и призиви за демократизиране на държавата и за провеждане на свободни многопартийни избори. У нас медиите с оптимистичен и бодряшки тон информираха как враговете на социализма са разгромени и как чехословашкият народ гордо и уверено поема по верния път...

Чаках да видя форумните тролове, които претендират, че държат преди всичко на българското и България, с коя новина ще свържат датата 20 август.

И... о, каква изненада!

Пак новина за нещо свързано с Русия и комунизма.

Вместо това например:

20 август 917 г. Цар Симеон побеждава Византия при Ахелой

Нормално, за това им плащат на тези "българи".

 

НА 23-ти АВГУСТ 1939г. СЕ ОТВОРИ ПЪТЯТ ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Сутринта на 23.08.1939г. светът е стреснат от неочаквано събитие. Двамата най-големи диктатори в тогавашния свят си стискат ръцете и подписват пакт за ненападение. Париж, Лондон, Вашингтон и най-вече Варшава онемяват. Всички усещат, че войната е на прага им.

По-възрастното поколение българи, а също младите русороби са научени, че пактът между Хитлер и Сталин е един от многото договори за ненападение между европейски държави. Според тях не бивало да му се отдава никакво значение.

Всъщност не Пактът за ненападение, а тайните клаузи към него показват истинските намерения на страните. А те недвусмислено сочат подялба на Европа и част от Близкия Изток между двете държави. Първото място в тези клаузи е отделено на Полша. Там ясно се казва, че при "извънредни" условия двете страни ще си поделят територията й по предварително уточнена граница.

В сферата на влияние на азиатската империя са включени Финландия, Прибалтика, Бесарабия, Иран и се одобрява достъпът й до Проливите. Германската сфера на влияние обхваща цяла Западна Европа, респ. колониите й.

Двамата авторитарни лидери не се бавят. Само след седмица Германия напада Полша. Въпреки уговорката Сталин забавя нахлуването в Полша с две седмици. Германският посланик напразно виси с дни пред Кремъл, но не получава достъп до диктатора. В края на септември двете армии приключват окупацията на Полша и провеждат съвместен военен парад на победата в град Брест.

По нататък действията са мълниеносни. Русия напада Финландия през късната есен на 1939г. и принуждава страната да сключи договор с отстъпване на свои територии. През пролетта и лятото на 1940г. СССР окупира безпрепятствено трите прибалтийски републики и Бесарабия. Следствие на този договор България си връща Добруджа. Германия окупира половината Европа.

Така на днешния ден преди 86 години се дава стартът на най-кръвопролитната война в историята на човечеството.

преди 11 часа, БаалБек написа:

Двамата най-големи диктатори в тогавашния свят си стискат ръцете и подписват пакт за ненападение. Париж, Лондон, Вашингтон и най-вече Варшава онемяват. Всички усещат, че войната е на прага им.

Уоу... 😆😆😆

10 ч  ·

 

 

На днешната дата преди 86 години, Нацистка Германия напада Полша и започва Втората световна война. След два дни Великобритания и Франция обявяват война на Германия, по същото време в Съветския съюз…

Мирчааа, колко пъти да ти обясняваме, че снимката е от вестник издаван от руски емигранти извън СССР!

Не знаеш ли, че в СССР православната църква не е никакъв фактор, нейната дейност е силно ограничена от държавата!

20 ч  ·

 

 

ЗАХАРИ СТОЯНОВ ЗА 6 СЕПТЕМВРИ:

"Кажете, за Бога, коя държава ни е направила толкова пакости? Какво сме съгрешили и какво иска Русия от нас? Защо си не каже да чуем и ние? Подигнахме съединение - най-напред при нея проводихме депутации. Победихме - издаде се приказ, който отдаде победите само на нейните офицери. Цялата руска земя ни напада най-милото и най-святото - ние мълчим, сиромасите. МИЛОСТ И ПРОШКА ЩЕ ПОЛУЧИМ САМО ТОГАВА, АКО СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СВОЯТА НЕЗАВИСИМОСТ, АКО ПРЕСТАНЕМ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ КАТО НАРОД, АКО ДОПУСНЕМ В БЪЛГАРИЯ ДА СЕ РАЗПОРЕЖДАТ ПАК КОНСУЛИ И ОФИЦЕРИ. Такова самоубийство българската интелигенция няма да направи на своя народ. Ние сме готови и днес на всякакви споразумения с Русия, но нека тия споразумения почиват на свободна почва, нека те са человечески. Ние искаме да имаме своя история, своя Сливница, наш 6 Септември. Ако и да не бяхме сполучили даже никакво съединение на 6 Септември, само освобождението ни от руските офицери е велико само по себе си, по-голямо от съединението. Виновниците от 6 Септември малко разчитаха на успех. Те искаха да оставят един акт в историята, че са се интересували и извършили самостоятелно дело. Убийство щеше да бъде за бъдещето на България, ако това съединение го правеше чужда сила, без народното причастие. Нека бъде половинка, нека бъде чийрече, но нека си бъде наше. 6 Септември и Сливница доказаха, че можем да живеем без кехая. "

_________________________________

Русчук, 13 февруари 1886г. , из писмо до Драган ЦАНКОВ, който се обявява срещу Съединението, извършено ПРОТИВ ВОЛЯТА НА РУСИЯ.

на 2.09.2025 г. в 20:14, M.Николов написа:

Мирчааа, колко пъти да ти обясняваме, че снимката е от вестник издаван от руски емигранти извън СССР!

Не знаеш ли, че в СССР православната църква не е никакъв фактор, нейната дейност е силно ограничена от държавата!

Когато почнеш да си говориш на Вие, нещата не са добре. 

Как ли не се гърчите рашистокомунделите да неглижирате ФАКТА че и Хитлер и Сталин са се подкрепяли и заедно започнаха ВСВ. Заедно . Татуирай си го някъде на червените бузки . 

 

Когато възпитаван и изпратен от България в Русия "българин", започне да плюе по България и Русия -то този не е нито българин,нито родолюбец - чисто мекере.....които ползва дипломата си ,придобита с помощ  от соца за израстне кариерно по време на т.н капитализъм...си е абсолютно мекере...или абсолютен некадърник... 

Редактирано 7 септември 20257 Сеп от Proshark (преглед на промените)

преди 6 часа, miro20 написа:

Татуирай си го някъде на червените бузки . 

За пореден път разкрит като фейкомет!

Татуирай си го някъде по оаканите бузки.😄

Честит ви 9 септември ! 

преди 7 часа, BANKATA написа:

Честит ви 9 септември !

... и ролята на Георги Димитров за това.

преди 2 минути, Търсещ истини написа:

... и ролята на Георги Димитров за това.

И каква е ролята му по-точно? В какво се изразява?

на 9.09.2024 г. в 7:48, morandis написа:

През своето съществуване Третата Българска държава, в която живеем и днес, има Два национални успеха и Две национални катастрофи. Двата национални успеха са безспорно Освобождението 1878 г. и Спасяването ни от Трета национална катастрофа 1944-1947 г. и безспорно ги дължим на един единствен геополитически съюзник -  а какъв е този стратегически интерес и за имперска капиталистическа Русия и за комунистически СССР - да има на стратегически важното място до Проливите за партньор  една голяма православна славянска държава - БЪЛГАРИЯ.

Защо не се състоя за България Трета и най-тежка национална катастрофа, какво ни спасява от вероятно пълно унищожение на Третата Българска държава?

- Промяната около 9 септември 1944 г.

Няма тук да коментирам защо и как руснаците са изяли кокошките и са изпили ракията на дядо на село или са изнасилили нечия кривокраката баба, а какви са последиците за България като държава след 9 септември 1944 г.

1. България е единствената държава от победените и сьюзник на Хитлер, която увеличава своята територия - с присъединяването на Южна Добруджа(добре че Румъния няма своя 9 септември - освен Южна Добруджа, губи Бесарабия и Северна Буковина и репарациите ѝ към Съветския съюз възлизат на 300 млн. долара.) Отхвърлени са претенциите на Гърция за границата ѝ с България: “...Ние ще предявим нашите безспорни национални права над Тракия и над цялата Македония, до планинския връх Стара планина - права, нарушавани от българите...Ние ще поискаме от нашите велики и победоносни съюзници - Англия, Америка и Русия, нашата нова северна граница да минава навътре в България и да бъдат удовлетворени напълно нашите национални искания...”

2. Военните клаузи на Парижкия договор 1947 целят ограничаване на боеспособностите на българската армия, но не се прилагат на практика, защото Съветският сьюз подкрепя и въоръжава страната.

3. Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. 

Малко по-късно Югославия опрощава репарациите на България като жест на добра воля в контекста на преговорите за създаване на федерация между двете страни( и кратковременното залитане по македонския въпрос)

Победена и разорена комунистическа България след края на ВСВ е задъжена да изплаща унищожителните за държавата последствия от решенията на предходния престъпен монархо-фашистки режим, но промяната на 9 септември спомага донякъде да се избегне тази Трета и може би последна национална катастрофа!

 

 

Между другото... понеже morandis зачекна темата за разорената България след войната... Страната ни е била в изключително тежко финансово положение, когато идват комунистите на власт. Преди няколко години, понеже имах YouTube канал и правих исторически клипове, се бях натъкнал на икономическите данни от книгата на Даниел Вачков и Мартин Иванов (върли антикомунисти) за брутният ни външен дълг. Изключително солено ни излиза издръжката на РККА тук, издръжката на СКК (съюзна контролна комисия), неизплатените задължения от влагането в т.нар. "новоприсъединени територии", възстановяването от бомбардировките на Великобритания и САЩ, репарации, издръжката на нашата армия по време на войната и прочее. Задълженията на швабите към нас са си направо опростени, просто след краят на войната, то вече Германия няма да съществува. Мисълта ми обаче е друга. Външният ни дълг е направо в колосален размер, ние на практика... към този период нямаме икономика (около 75% от населението е селско). Единственият начин нашата държава да се съживи беше чрез планова икономика под крилото на големият брат. Ако бяхме попаднали в пазарна икономика и тепърва да се надбягваме с останалите държави, които са изключително по-развити от нас... силно се съмнявам, че щяхме да постигнем това, което постигнахме в периода 1944-1989.
Особено по времето на Вълко Червенков има ударна индустриализация, която започва да ни изчерпва ресурсите бързо-бързо, та в един даден момент ние вече не сме в състояние да изплащаме дълговете си. Това е и причината ние да изнасяме през 1962-ра златният си резерв. Нещо, за което сегашните умнокрасиви направо оревават орталъка. Само дето... не е много ясно как по-точно да се случат нещата другояче. Те няма и как да обяснят.