Илиенски манастир "Св. Илия"

Предполага се, се манастирът е бил разположен северозападно от древна София. Днес е запазена само манастирската църква, която е еднокорабна, едноапсидна и безкуполна. Ценност представляват стенописите, създадени през три различни периода. Сред образите на светиите прави впечатление - Богородица с бяла забрадка. Интересни са изображенията на зодиака и персонификациите на слънцето, огъня, дните и др., които се срещат в още три наши манастира. Манастирът е реставриран. Той се намира в София в кв. Драгалевци.

Искрецки манастир "Св. Богородица"

Възникнал е още през 12 век, разрушен от турците, той е възстановен едва през 1602 година. От стария манастир е останала само църквата - еднокорабна, едноапсидна, полуцилиндрична, засводена, безкуполна църква. Над входната й врата в наоса има ктиторски надпис 1845 година, времето, когато е изписана църквата със стенописи. Манастирът се намира до с. Искрец на 70 км северно от София. В него сега се помещава санаториум.

Неделишки манастир "Св. Атанасий"

Исторически сведения за основаването на манастира няма. Запазен е само ктиторски надпис от южната страна на манастирския храм от 1846 година - последното възстановяване на храма. Църквата е еднокорабна, безкуполна сграда с просторен наос и малко преддверие. На запад църквата е архитектурно допълнена с масивна открита нарктика. Вътрешната украса на църквата е направена по-късно - 19 век, а външно църквата е украсена с каменни релефи. Интерес представлява каменния релеф над входната врата, който изобразява колан от женска народна носия с пафти. От двете страни на входа има и каменни релефи с изображенията на "Св.Георги" и "Св.Димитър". Ценност за манастира е и дърворезбеният иконостас и олтарните двери, запазени от по-старата манастирска църква. Вътрешната и външната украса на манастира, създадена самобитно и оригинално, причисляват манастира към културните паметници на България. Намира се на 17 км западно от град Драгоман.

Градешки Манастир

Градешкият манастир се намира на 38 км. северозападно от гр. Враца, на 36км. североизточно от гр.Монтана, на 1.5 км. западно от село Градешница и на около 2 км. южно от десния бряг на река Огоста. Разположен e в низината северно от местността “Калето” и в западния край на местността “Селището”, на средна надморска височина 165 м. В непосредствена близост на южните стени на манастира тече малка рекичка, която е десен приток на река Огоста. Намира се в землището на село Градешница и граничи на изток със село Лесура, на юг – със село Баурене, на запад – със село Орид и Бели Брег, а на север – със село Громшин и землището на обезлюденото в края на ХІХ в. село Кушан. Районът, в който е разположен манастира, е изключително живописен - хълм, заобиколен от трите страни с виещ се в подножието му каньон, свързан чрез тясна ивица с прилежащото плато.

Капиновският манастир “Св. Никола” е построен край река Веселина в полите на красивия Еленски балкан. Обителта се намира на 18км. от град Велико Търново. Погледнат от север, “Св. Никола” поразително прилича на средновековна крепост. Точната дата на съграждане на манастира не е известна, но надпис върху апсидата на манастирската църква съобщава, че още през 1272г. на това място е бил издигнат храм, наименован “Св.Троица”. Според някои легенди основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II. През периода на Второто българско царство “Св. Никола” е представлявал важен религиозен център. С падането на Търново под турска власт манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Последната реконструкция на манастира датира от началото на 19в. През 1835г. е изградена днешната манастирска църква, а през 1864г. двама братя патриоти от град Елена, Хаджи Теодоси и Хаджи Кесарий Хорозови, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради за игумените. Манастирът играе важна роля през Възраждането като през 1830г. в него е създадена книжовна школа, а през 1860 г. помага за организирането на въстанието на Хаджи Ставри. Манастирът играе активна роля и при подготовката на Априлското въстание.

Масивни дървени порти и стръмни стъпала от камък извеждат в манастирския двор, в средата на който се издига манастирската церква. В нея се съхранява богата колекция от икони, сред които икона на Св.Богородица, най-вероятно рисувана от Папа Витан и иконографски творби от близкия Плаковски манастир.

Преображенски манастир:

Редактирано 25 ноември 200619 г. от vili_ (преглед на промените)

Изглед от Преображенски махастир

Роженски манастир:

Роженският манастир е разположен на около 5 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица

Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследстви дава името си на близкото село Рожен. По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207) и неговия племенник, манастира е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е възстановен в началото на 18-ти век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Краят на разцвета е сложен от известния местен революционер Яне Сандански, който със своите приближени завладява земите му. Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година. Манастирският празник е на 8-ми Септември, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.

Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през 17-ти век. Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби. Както и други манастири, така и Роженския си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция). При управлението на Импреатор Теофилус, известен по византийско време със своето преследване на иконопоклоничеството, вдовицата хвърля иконата във водите за да избегне нейното унищожение от императора. Тя не потънала и плавала години преди да достигне портите на манастира Ивирон в Гърция през 999 г.

Соколският манастир “Успение Богородично” се намира на15км югоизточно от Габрово в местността Соколова пещера. Местоположението му, както и неговият създател и първи игумен, Архимандрит Йосиф Соколски, дават името на манастира.Манастирът е основан през 1833г. след като през есента на 1832г. Йосиф Соколски пристига в родния си край, придрижен от йеромонах Агапий. Двамата избират каменната тераса пред Соколовата пещера за място на новия манастир и издълбават първата църква във варовиковата скала. Църквата е малка и дървена, а до нея е постровена дървена къща за живеене. Всичко е готово през януари 1833г, а освещаването е направено от търновския митрополит Иларион Критски на 15-ти август 1834г. .

Сегашната църква е построена през 1834г., като стенописите от вътрешната и външната й страна са нарисувани през 1862г. от поп Павел и сина му Николай. Целият манастир, включително и стенописите, са реставрирани наскоро с финансова помощ от Европейския съюз. Иконостасът също е изработен през 1862г. от Тревненски майстори, а храмовата икона е рисувана от известния габровски живописец Христо Цокев. Вярва се, че иконата на божията майка с Младенеца, поставена в малък иконостас от лявата страна в църквата, е чудотворна. Целият манастирски комплекс е завършен през през Възраждането с дарения на габровци и жители на околните села. Ценен архитектурен паметник в двора на манастира е голяма кръгообразна чешма, съградена от известният майстор Колю Фичето, която блести с красотата си и до днес.

През 1836г. в манастирът се открива религиозно училище, в който е преподавал за кратко и известният просветител Неофит Бозвели. Както и повечето други манастири, Соколската обител е тясно свързана и с освободителната борба на българския народ. През 1865г. тук е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола, а на 1-ви май, 1876г. манастирът служи за сборен пункт на габровските участници в Априлското възстание, предвождани от Цанко Дюстабанов.

От основаването си до 1959г. манастирът е бил мъжки, а след незаконното взривяване на Габровския девически манастир през август 1959г. монахините са преместени тук, превръщайки го в женски. От 1968г. в северната част на манастира има параклис с красив иконостас и икони на Исус Христос и Света Богородица с Младенеца, рисувани от големия майстор Захари Зограф.

Троянски ставропигиален манастир "Успение Богородично" На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир "Успение Богородично". За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица "Рождество Богородично". През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година. Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби поличили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи. Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера. Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. - реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век. Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата "Успение Богородично". Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц. За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място - срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко групови ктиторски портрета - на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майки им Теодора и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей. Свети Кирил и Методий. Стенопис от Захарий Зограф (1810 - 1853), Троянски манастир, 1848 г. В притвора - на западната стена, народностно-патриотичната галерия продължава с изображения на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други. На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис "Болгаре". На северната стена - св. мъченик Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от с. Дебел дел. В източната част на свода - в двете големи конхи, са фигурите на св. Борис и Глеб Росийски. Възпоменателният надпис от 1848 г. на западната стена завършва с текста: "... изобразися рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина". Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота", изобразени в откритата галерия, Захарий Зограф превръща в морален кодекс за богомолците. Подобна тематика става любима за автора в следващите му творби. Една част от тази назидателна живопис доскоро беше закрита от късни поправки на украсата. Напоследък тя бе разчистена и разкри първоначалния си вид. Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от XIX век. Те увеличават тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Някои изследвачи смятат, че стенописите са дело на художника Пенчо х. Найденов от Троян. Над входа на северното крило към вътрешния двор е запазено стенописно изображение на Св. Богородица с Младенеца - безспорно от ръката на Захарий Зограф. На стените на източния корпус също през XIX в. са били изрисувани две големи изображения на лъв и слон. Някои специалисти също ги считат за творби на Захарий Зограф, вложил в тях символите на силата и търпението, разкриващи енциклопедичните светски търсения на художника. Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на ранната тревненска дърворезба. Царските двери на този иконостас се отличават по маниер и изисканост и носят надписа на йеромонах Киприан от 1794 година. За времето на изграждане на скита - втората половина на XVIII в. - говорят и иконата "Св. Илия на колесница", както и две икони с изображения на патрона Св. Никола, които са близки до маниерно-почерковите похвати на тревненци. Интересна дърворезбена творба от XVIII в. са "Царските двери" на иконостаса в скита "Й. Предтеча" в Зелениковец. Най-едромащабна творба на резбата обаче е позлатеният иконостас в главната църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден с творчеството на тревненската резбарска школа. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, преплетените ластари, цветя, птици, листа, гроздове се чувствува възрожденска раздвиженост и тържественост. В подиконните пана се срещат много фигурни изображения. Феликс Каниц съобщава, че иконостасът, работен през 1839-1840 г., е дело на резбаря Никола Матеев от Ново село. Тържествената полихромия в интериора на храма се увеличава от иконите на иконостаса. Някои от специалистите считат, че те са дело на Захарий Зограф, други - на брат му Димитър Зограф. Във всички случаи те носят типичните белези на Самоковската школа. Увеличи с мишката. В богатата манастирска колекция от икони се намират много творби на тревненски иконописци като чудотворната храмова икона "Св. Богородица Троеручница" (Триръка, XVIII в., повече за иконата по-долу), за която са разказани много предания. Към същото време и вероятно на ръката на някой от фамилията Витановци принадлежи иконата "Рождество Богородично" от музея. В първите десетилетия на XIX в. тревненци създават икони със своеобразни заимствувания от западната иконография: "Скърбящата Богородица" и "Страдащият Христос" (Кою Цанюв - 1825 г.), а в 1828 г. неговият син Теодоси рисува иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър". В 1836 г. друг тревненски живописец - Цаню Захариев - рисува иконите "Св. Иван Рилски с житийни сцени" и "Св. Димитър с житийни сцени". Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба, каквато през XVIII в. най-много се създава в манастирите на Атон. Неговата обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на изключително изкусен майстор. Още много са историческите и художествените ценности, които времето е съхранило в Троянския манастир, поради което той днес е един от най-посещаваните в България. Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г. Иконата Св. Богородица Триръка (Троеручица) от Троянския манастир Както иконата "Св. Богородица Одигитрия" в Рилския манастир, така и "Св. Богородица Триръка" Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона. Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи. Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си. Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й. Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали. Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите. - Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата! Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели. - Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка. Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица. Александра Карамихалева Брой девети за 2007 година Виж също: Иконите на Божията майка Скит "Св. Николай Чудотворец" на Троянския манастир Основан е в 1785 година от игумена на Троянския манастир Паисий, а през 1812 г. е възобновен. Скитът представлява комплекс от черква, жилищни сгради и аязмо. Църквата е построена през 1812 г., а новите жилищни постройки - през 1950-60 година от архимандрит Йосиф Минков. През първата половина на ХІХ в. в скита се е помещавало килийното училище на Троянския манастир. В манастирския двор е гробът на хайдут Велко от Шумен, починал от раните си през 1848 г. Скитът e разположен на около един километър югоизточно от манастира, на западния склон на връх Иван (1046 м) - дял от Троянска планина от Средна Стара планина. Понастоящем скитът е периодично действащ и е обявен за паметник на културата.

Чекотински манастир

http://www.bulgarianmonastery.com/monaster...y_complex_1.jpg

Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 20км североизточно от Ботевград и на 10км от гр. Правец, на брега на река Малък искър в Предбалкана.

Смята се, че манастирът е бил построен в края на 12в. – първата половина на 13в. Съществуването му се свързва с т.нар. крепост “Боженишки урвич”, която се намира на около 4км от него. От теренни проучвания на тази средновековна крепост се заключава, че в нейното подножие също е съществувал църковен комплекс по време на Второто българско царство, като двата религиозни комплекса – Чекотинският манастир и църковният комплекс на крепостта – са били в тясна връзка. При падането на Боженишкия урвич в Османско владение в края на 14в. манастирът е разрушен.

През 17в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. За съжаление този период от съществуването на манастира е кратък, тъй като той отново е разрушен, най-вероятно по време на кърджалийските набези. Следващото частично възстановяване на църквата е станало някъде към средата на 19в. с усилията на местното население от село Осиковица, гр. Тетевен и други селища. За това свидетелства издълбаната 1847г. в камък на прозорчето от южната страна на църквата. Всъщност църквата е и единствената сграда от средновековния манастир, която частично е оцеляла и до днес.

Църквата има типичната архитектура на християнските храмове от 12-13в., като представлява еднокорабна базилика с предверие, абсида и цилиндричен свод. Правят впечатление вентилационните изводи в четирите й ъгъла. От двете страни на църквата се виждат две срещуположни, издадени навън ниши. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел, който е водел до старата битова сграда, извисявала се на скалата до църквата. Този проход е използван и от Васил Левски, когато се е криел тук. Входът към църквата е нисък и сводест, оформен с дялани камъни. Най-отгоре над портата е изсечен кръст, а отляво и отдясно са изобразени съответно луната и слънцето с две звезди. Един от редките стенописите на църквата е този на самия Бог, който е изрисуван на тавана като старец в бяла мантия в цял ръст, с триъгълен ореол и заобиколен от звезди на небесен фон. Интерес преставляват също така и иконата на Св. Мина, изографисана от хаджи Иванчо от Габрово, както и дървения иконостас с богата дърворезба със стилизирани лозови листа и гроздове, дело на тревненски майстори.

Непосредствено до църквата се намира голяма триетажната жилищна сграда с подземни помещения. Помещенията в подземното ниво са предвидени за изба и хамбар за хранителни продукти. На изток от църквата се е намирала магерницата, но тя е просъществувала до 30те години на миналия век. През 19в. над магерницата е било построено училище за ученици от 1-во до 4-то отделение. По-късно магерницата и училището са съборени, за да отстъпят място на двуетажна битова сграда, която е изгоряла през 1991г.

Целият манастирски комплекс се огражда от внушителен зид. От няколко години на втория етаж на жилищната сграда е отворен и параклис, посветен на Св. Генадий Цариградски. Параклисът е изрисуван богато в топли цветове през 1999г. и често се използва за празнични църковни служби. Манастирът е единствената изцяло газифицирана обител в България от 2000г. насам.

Правешки Манастир

http://gallery.slovar.org.uk/details.php?i...mp;sessionid=54[/img

Манастирът “Свети Теодор Тирон” се намира на около 2-3 км. от гр. Правец по пътя за Етрополе, в пределите на Етрополския дял на Стара Планина, ограничен от Било планина на юг и пролома на река Витомерица на север.

Предполага се, че Правешкият манастир има приемственост още от древността, когато на това място е имало тракийско светилище, докато по времето на братята Асен и Петър се превръща по неясен начин в християнска обител. Почти през цялото си съществуване манастира остава в сянката на Етрополския манастир, намиращ се на около 10 км. от него. Няма никакви исторически сведения за “Св. Теодор Тирон” от ранните векове на османското владичество. Знаес се, че по време на кърджалийските набези през 18-ти век бива унищожен и впоследствие възстановен. Близо до днешния храм някога е имало параклис, от който вече няма следи, въпреки че мястото все оше представлява интерес за иманярите.

Манастирският комплекс се състои от две малки сгради – храм и монашеска част. Църквата е изградена изцяло от камъни и тухлени пояси и представлява масивна сграда с три обемисти петстранни абсиди. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа с двуглави орли, разположени над входа на храма.

Етрополски манастир

http://www.bulgarianmonastery.com/monaster...mplex.jpg"

Манастирът “Св. Троица” е разположен в подножието на старопланинския Черни връх, на около 5 км. източно от гр. Етрополе. Построен е върху бигорна скала, откъдето вероятно идва и другото му име – “Варовитец”. Околната местност предразполага към приятно прекарване и отмора при посещението на тази красива света обител.

Етрополския манастир води началото си още от годините на Втората българска държава. Според преданията, в търсене на покой и усамотение Св. Иван Рилски се е установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Близостта до селището обаче го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, далеч от хорска суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира “Варовитец”. По време на османското владичество светата обител е опустошена и напусната от монасите си, след което остава в забвение векове наред. В края на 16-ти век е възстановена отново, след което постепенно се превръща в едно от най-големите духовни и книжовни средища по българските земи. До голяма степен това процъфтяване се дължи на по-мекия режим, даден на града от османските власти заради неговата роля на важен рудодобивен център.

Манастирският храм “Св. Троица” съществува в подобен на сегашния си вид от 1858 г. и днес той се смята за забележителен паметник на българската култова архитектура от епохата на Възраждането. Изграден е от майстор Иван Боянин от брациговската строителна школа и представлява внушителна кръстовидна сграда с пет купола. Стенописите в черквата са от по-късен етап – създадени са през 1907 г. Най-ценните реликви от миналото на манастира за съжаление липсват – изкована от от сребро дарохранителница от 1692 г. и два напрестолни сребърни и в последствие позлатени кръста от 15-ти и 16-ти век. Запазена е старата храмова икона “Старозаветна Троица” (16-ти в.), която днес обаче се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София.

Монашеската сграда е непосредсвено срещу църквата – построена е през 1970 г., съдържа седем стаи и е в съвсем различен архитектурен стил.

Манастира " Св. 40 мъченици " в с. Мерданя е действащ женски манастир. Преди около месец и половина го посетих. Там е погребана моя роднина - монахиня Вера. В момента там има две монахини .

Черепишкият манастир "Успение Богородично" датира от Второто Българско царство - построен е по времето на управление на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.), за което говори документ, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. В периода на османско владичество Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана. В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите. През 1797 г. в "Успение Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански. В периода 1872 - 1876 г. манастира е посещаван и от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. "Успение Богородично" е посетен и от Иван Вазов през 1889 и 1907 г., а през 1897 той е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда популярния пътепис "Българска Швейцария".

Калоферски манастир "Св. Богородица" Калоферски манастир "Св. Богородица" Манастирът е близост до Калофер (7 км североза­падно). След като се прехвърлим през хребета на Стражата се отделя път към р. Бяла река, който води до свещената обител. Срещу нас се изправя първенецът на Стара планина вр. Ботев. Има данни за съществуване на манастира през 16, 17 и 19 век. Три века манастирът живее в хубостта и спокойствие­то. Спомените разказват за кърджалийските нападения през 1799 г. и през 1804 г. Следва разруха. Калоферци отново възтановяват манастира през 1819 г. Освобожде­нието от турско робство го сварва разрушен до основи от турските пълчища - не остава камък върху камък. През 1880 г. тревненецът уста Генчо Кънев построява сегашната църква. В близост до църквата е аязмото с малкия параклис "Св. Пантелеймон" - строен през 1825 г. Легендата казва , че неговата вода е излекувала слепотата на дъщерята на турски големец. Манастирът не блести с картини и стенописи, няма резби върху олтара. Запазен е в този си вид - горд в лоното на Балкана заслушан в героичното си минало. Туристически маршрути: 1. гр. Калофер - Калоферски манастир - х. Рай - 7 часа 2. гр. Калофер - Калоферски манастир - з. Маринка 3. Калоферски манастир - х. Рай (3 часа) - вр. Ботев (2,30ч.) х. Плевен (2 часа) общо (6,30 - 7 часа) 4. Калоферски манастир - вр. Ботев - з. Маринка -х. Тъжа - 7 - 7,5 часа. Близки хижи: Рай, Плевен, Тъжа, заслони Маринка и Ботев, тсп. Калофер.

Редактирано 13 май 200818 г. от me4opuh (преглед на промените)

Врачешкият манастир

Той е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9ти март, 1930г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни.

Лични снимки :

При нашествието на турците в края на 14-ти век обителта е частично опажарена. При набезите на кърджалийските турци през 18-ти век, обаче, манастирът е сринат напълно и потъва в забрава до 1890г., когато според предания Богородица се явява на местен младеж, Атанас Якимовски, докато пасял стадото си под манастирската круша. Богородица му показва мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира и му поръчва да възстанови обителта.

През 1891г. върху основите е построена скромна църквичка от най-известния майстор в Благоевградския край по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно възразжда функциите си като мъжка обител, а от 1937г. се превръща в девическо общежитие.

По настоящем (юли 2007г.) манастирът е ограден от висока зидана ограда, а вътре се съблюдава строг ред. По-голямата част от манастирските сгради са реставрирани и в отлично състояние, а останалите, включително и храма, са в процес на реставрация. Поради тази причина гостите на манастира се допускат само до предверието на църквата. Манастирът е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цвятя и растителност в целия комплекс. Не би било преувеличено да се каже, че тук могат да се видят истински постожения на градинарското изкуство.

А това е по моята част !!!

А случайно да си забелязала забраната за снимане на територията на манастира, а ?

Хмм, видях, че е исписано доста за Троянския манастир, но нямаше снимки. Затова ето няколко:

А случайно да си забелязала забраната за снимане на територията на манастира, а ?

Даммм

Братовчедка ми попита може ли да снима в двора и отговорът беше " Да - срещу 10 лв. "

Тя милата се отказа да прави снимки, а аз през това време вече си бях събрала снимковия материал

Учудвам се,че има доста софиянци,забравили сте да споменете Клисурския манастир. Той е един от най-големите в района на град Монтана.

Клисурският манастир е разположен в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец.

Клисурският манастир датира от времето на Второто българско царство – в първоначналния си вид е построен през 1240 г. Във вековете на османско иго претърпява многобройни набези и опустошения. През 1862 г. светата обител е напълно разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, а богомолците и монасите са избити. В близък до сегашния си възрожденски стил е възобновен през 1869 г. от първия ктитор на манастира архимандрит Антим Дамянов, а през 1891 г. църквата “св. св. Кирил и Методи” е официално осветена от Видинския митрополит.

През 1937 г. църквата е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Иконостасът е истинско творение в българския възрожденски дух на Самоковската и Дебърската школа. Иконите в стария храм датират от ХVІІІ-ХІХ в. и повечето от тях са дело на зографа Никола Образописов. Преди няколко години е построен нов, значително по-малък храм на име "Св. Никола".

Освен двете църкви, комплексът включва 3 големи жилищни сгради, голямо стопанство и магерница, обградили много добре поддържания вътрешен двор. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли. Живата вода е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.

за повече информация посетете:

http://www.klisurski-monastery.domino.bg/klisura1.htm

ето още един линк

http://www.klisuramanastir.com/

Браво на братовчед ми Негово Високопреподобие Архимандрит Антим !

Много хубава тема: наш'те църкви и манастири са ми голяма слабост. Не пропускам да ги видя при всяка възможност.

Рилски манастир

Рилският манастир е основан през Х век от монаха-отшелник Иван Рилски през времето на царуването на цар Петър (927-968). Първоначално манастирът има съвсем скромен вид, подслоняващ отшелника, а по-късно и малкото негови последователи. Според първото житие на св. Иван Рилски, наречено "Народно житие", при отшелника идва самият цар Петър. След смъртта му, той е канонизиран за светец и неговите мощи тържествено се пренасят в София, от там в Естергом (Унгария) и после отново в София. След възстановяването на българската държава през ХII век, в новата столица Търново се построява църква посветена на св.Иван Рилски и там се пренасят мощите му. Манастирът е дарен със земи и привилегии, отразени в дарствени грамоти на владетелите на Втората българска държава.

Ставропигиалният Рилски манастир е възобновен през 1335 година от протосеваст Хрельо. Той построява нова каменна църква и кула до нея, запазена и до днес. В параклиса в кулата са съхранени фрагменти от средновековната стенопис. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий.

В първите години след завладяването на българските земи от османците по тактически съображения манастира не е ограбван, но в средата на ХV век и той споделя съдбата на всички български манастири – опожарен е и разрушен до основи, а монасите му са прогонени. В тези трудни години трима братя решават да възстановят манастира, това са Йоасаф, Давид и Теофан. За да оцелее светата обител сключва договор за взаимопощ с руският манастир "Св. Пантелеймон" в Атон през 1466 година (договора е съхранен и до днес). През 1469 година монасите получават разрешение да пренесат мощите на св. Иван Рилски от разрушената столица в манастира. Тържественото пренасяне на мощите на светеца е описано от съвременника Владислав Граматик в повест отразяваща народното съзнание на българите в тези тежки времена.

Историята на развитието на Рилският манастир през годините на османското владичество е белязана с подем и страшни разрушения. Манастирът получава подкрепа от руските царе и молдовските воеводи. Най-активният период от неговата дейност е по време на българското Възраждане през ХVIII-ХIХ век.

Икономическият просперитет на българското общество най-ярко проличава в изграждането наново на манастирският комплекс, а след пожара през 1833 година изцяло той е възстановен. Тук се проявяват народни майстори като Алексий, издигнал северното западното крило на манастира, майстор Павел - изградил Главната църква през 1833-37 година и майстор Миленко, който построил югоизточната част на манастирския комплекс. За оформянето на неповторимият архитектурен облик на манастира допринасят даренията и участието в обзавеждането на отделни помещения на заможни хора от всички краища на България. За това свидетелстват ктиторските надписи и портрети на поклонници от Габрово, Тетевен, Стара Загора, Копривщица, Чирпан, София Самоков, Пирот и другаде. Извън манастирския комплекс се намират много параклиси, метоси и други сгради.

В ръкописната сбирка на Рилския манастир се съхраняват редица средновековни книжовни паметници. Сред тях е Рилският сборник от ХIV-ХV век, който съдържа преписи от най-старите жития на св. Иван Рилски. През 1385 година игуменът на Рилския манастир преписва заветът на св. Иван Рилски, за да се запази препис от него, а оригиналът и други манастирски документи са скрити от "нечестивите агарянски чеда", които по това време върлуват в българските земи. За съжаление укритите документи по-късно не са намерени. В манастира работят едни от най-големите български книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски и др. Като книжовно средище, тук се съхраняват уникални ръкописи от ХIV и ХV век, много богослужебни книги от следващите векове. Сред най-ценните от тях са глаголическите листове от Х-ХI век, две пергаментови евангелия-апракоси от ХIII век, "Паренезиса" на Ефрем Сирин, "Лествицата", Сборника със служби и жития на св. Иван Рилски,, Псалтир и два сборника "Адрианти" от 1473 г., големият Панагерик от 1479 година писани от Владислав Граматик, Панагерик от 1483 година и Минеи от 1487 г., Сучавското евангелие от 1529 г., Крупнишкото евангелие от 1577 година с обков от софийския златар Матей, многобройни са църковните книги като дамаскини, триоди, требници и други.

Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката църквица-параклис в Хрельовата кула. Те представят три сцени от живота на св. Иван Рилски. Стилът на тези стенописи отразява най-новите тенденции в източноправославното изкуство от първата половина на ХIV век. От това време е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патрона св. Иван Рилски. Изпълнена е в най-добрите традиции на официалното изкуство от ХIV век.

Българската възрожденска стенопис бележи своя връх в различните храмове изписвани през ХVIII и ХIХ век от майстори от Самоковската и Банската школа. Църквата "Въведение Богородично" при гробището е изписана през 1795 година, а църквата "Евангелист Лука" при Постницата през 1798/99 година. Стенописите в църквата "Покров Богородичен" при Постницата са дело на Тома Вишанов от Банско през 1811 година. През 1820 година самоковски майстори изписват църквата "Успение на св. Иван Рилски" при гроба му.

Стенописите на Главната църква са дело на най-големите възрожденски български майстори – Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вельов, Станислав Доспевски и други от Самоков, както и най-авторитетните зографи от Банско – Димитър и Симеон Молерови. Сред евангелските сцени изпъкват ликовете на славянските светци – български, руски и сръбски. Тук имаме и голяма галерия на възрожденски портрети на многобройните ктитори на манастира. Иконостасът на Главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1839 до 1844 година и е най-големият в България и единствен позлатен.

От 1961 година Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. От 1991 година манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква

Зографски манастир

Света Гора - Атон е най-големият жив център на православното монашество със запазени аскетско-отшелнически традиции до днес. Още в периода на зрялото средновековие /IХ-Х в./ тук се обособяват многобройни монашески групи в отделни колиби, килии и по-големи общежития - мондариони, скитове и манастири, разпръснати по планинския полуостров. Мекият климат и удобната за отшелничество обстановка способствували за усилване на монашеството. Преминала през различни идейни оттенъци, отшелническата традиция на полуострова се обособява през Х и XI в. във вид, който се запазва за дълъг период. Личности като Атанасий Атонски, основател на манастира Лавра, Евтимий Студит и др. стават пример за подражание и оставят дълбоки следи в традициите на Атон. Именно през този период на полуострова се поселват монаси от различни православни народи.

В манастирите на Атон се създават благоприятни условия за разцвет на църковно-ритуалното изкуство, строителство на храмове, параклиси - украсени с мозайки, фрески и икони, създаване на дърворезби, метална пластика, художествени тъкани и др. Тук се преписват и се съчиняват много книги на гръцки, славянски и други езици и богато се украсяват с миниатюри.

Трудна, но богата е историята на атонските манастири в периода на османското владичество - ХV-ХIХ в. Независимо от тежките условия те се обособяват не само като гнезда на верска устойчивост, но и като незагасващи огнища на народностна духовна култура на балканските народи.

В семейството на атонските манастири още през Х век по документи се споменава и манастирът "Зограф", патрон на който е св. Георги. Според легендата той бил основан в края на IX или в началото на Х в. от трима братя с български произход: Мойсей, Аарон и Иван Селима от град Охрид. Според легендите, а и според имената на споменаваните ктитори, негов пръв дарител бил византийският император Лъв VI Премъдри. Което говори, че манастирът е основан след приемане на християнството в България /865/ и наи-вероятно в края на IX в. Названието си "Зограф" носи от легендата за една изчезнала от Сирия икона с образа на св. Георги, който по чудотворен начин се самоизписал /изографисал/ на дъска тук. Става дума за тъй наречената "Фануилска икона" на св. Георги, намираща се в съборната манастирска църква и считана за чудотворна. Тя е една от най-старите икони в "Зограф" и вероятно произхожда от ХIII-ХIV в. Друга стара и чудотворна икона с образа на същия светец, преселила се тук от Арабия според легендите, се нарича "Аравийската". Тя е една от старите реликви на манастирската църква и носи стиловите белези на изкуството от ХII-ХIII в.

През своето десетвековно съществуване "Зограф" преживява сложен път на развитие. Значителен брой знаменити личности и ктитори свързват съдбата си с него. В първата половина на XIII в. дарител и обновител на манстира става българският цар Иван Асен II /1217-1241/. В 1275 г. пирати нападат манастира, ограбват го и го опожаряват. Двадесет и шест зографски монаси заедно с игумена са изгорени в манастирската кула, за което са провъзгласени мъченици за вярата. Към края на XIII в. постройките на манастира били възстановени със средства на император Андроник II Палеолог. По-късно, през XIV век, дарители на "Зограф" са българските царе Иван-Александър, Иван Шишман и др. Много български книжовници и духовници свързват имената си с Атон и със Зографския манастир - музикантът Йоан Кукузел, патриарсите Йоаким I, Теодосий и Евтимий Търновски и др.

По време на османското владичество "Зограф" споделя съдбата на другите атонски манастири. От края на XV и през XVI век той се ползува с подкрепата на молдавските войводи, в земите на които има свои имоти, а от XVII до XIX век - на дарители българи и руси. Поклонничеството през XVIII и XIX век е една от формите на общуване на манастира с въздигащите се селища по българските земи, начин на поддържане вярата, народностния език и писмеността от монасите. Българи поклонници поднасяли скъпи дарове не само в "Зограф", но и в "Хилендар", във Великата лавра "Св. Атанасий", в Карея, в "Ивер", "Дионисий" и др. Голяма част от постройките в съседния „Хилендар" от ХVIII-ХIХ век, в които тогава живеят много българи монаси, са строени със средства на жители от Банско, Копривщица, Стара Загора, Видин и др. На Атон се формират живописецът Пимен Зографски, самобитните български историци Спиридон и Паисий Хилендарски, автор на "История славеноболгарская".

В епохата на националното възраждане на българския народ /ХVIII-ХIХ век/ Зографският манастир поддържа тесни връзки с България. Много от дейците за национална кауза и просвета са работили в "Зограф". Сегашният облик на комплекса на Зографския манастир е изграден от 1750 г. до втората половина на XIX век върху основи на по-стари манастирски постройки.

По план манастирът е затворен правоъгълник, в центъра на който се намират старата църква "Успение богородично", построена в 1764 г. със средства на Хаджи Вълчо от град Банско, и новият съборен храм "Св. Георги", построен в 1801 г., украсата на който е започната от художника Никифор, а е завършена от зограф Митрофан - 1817 г. Красивият и внушителен белокаменен комплекс, разположен във вътрешността на полуострова, хармонично е свързан с околната природа.

В манастира и около него се намират още десетина параклиса, украсени с дърворезбени иконостаси, икони, стенописи и резби: "Йоан Предтеча" - украсен в 1768 г. .със средства на Хаджи Василий от Ловеч, "Св.Димитър" и "Преображение" - от същото време, "Св. Кирил и Методий", "26 зографски мъченици", "Св. Козма Зографски", църквите-параклиси при училището "Св. Георги" и при зографския конак в Карея "Преображение" от XIX век, църквата "Св. Никола" на Арсаната /пристанището/ от ХV-ХVI век и др. Най-обемни по мащаб и най-ефектни са стенописите и иконостасите на старата църква "Успение Богородично" и на главната манастирска църква. Наред с утвърдените библейски сюжети тук са включени и много исторически изображения и портрети на дарители. В църквите и в музейната колекция на Зограф има множество интересни икони от XIV до XIX век - дело на различни майстори, школи и направления.

Още от средновековието и особено по време на българското Възраждане много наши Зографи и резбари са оставили знаменити творби в Зографския манастир и на Атон. В 1862 г. В преддверието на главната църква на Великата лавра "Св. Атанасий " работи известният български художник Захарий Зограф. Една година по-късно той създава и иконите за иконостаса в църквата "Преображение" при зографския конак в Карея.

Освен голямото архитектурно, стенописно и иконописно богатство "Зограф" притежава много стари книги и документи. Български граматици и преписвачи са създали голямо количество славянски ръкописи, които и досега се пазят в зографската библиотека или са пръснати по другите светогорски манастири. В библиотеката се пазят значителен брой ръкописи на пергамент и хартия, които датират от XI до XIX век. Оттук произлизат: знаменитото Зографско алаголическо евангелие от XI в., Драгановият миней и Радомировият псалтир, писани и украсени с миниатюри през XIII век, служебникът на Патриарх Евтимий Търновски от XIV Век. Тук се намират списъци - поменици на българските средновековни царе, преписвани през XVII и XVIII век от стари оригинали, първообразът на "История славеноболгарская", написана от Паисий Хилендарски през XVIII век, много старопечатни книги и други интересни документи. В семейството на атонските манастири "Зограф" пази дълбоки традиции на вярата и културата. Днес той е своеобразен жив музей и неугасващо духовно огнище, съкровищница на натрупани през вековете културно-исторически ценности.

Бачковски манастир

Край Бачково близо до Асеновград се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров, осъществявал взаимодействието на три култури — византийска, старогрузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура.

Основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.

През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. По негово време са зазидани отворените аркади в горния и в долния етаж на манастирската Костница. Той поръчва стенописите в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а в долния етаж - на по-старите ктитори-грузинци. По същото време вероятно е била престроявана църквата „Св. архангели", която според данни от археологически разкопки е строена преди XIII век. Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.

Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Съществува хипотеза, че в края на века тук е бил заточен търновският Патриарх Евтимий, а в началото на XV в. тук да работят негови ученици-книжовници продължават.

Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя авторитет и значение. От запазените в библиотеката поменици от края на XVI и началото на XVII в. личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с българското население.

В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII век. В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.

В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса на иконостаса, изпълнена от опитен и талантлив майстор, включва първата истинска лозница с интересни орнаментални мотиви, които са третирани пространствено с изразителна пластичност.

Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 година. Но първоначалната живопис в наоса е била покрита със стенописи на Моско Одринчанина през XIX век. Толкова по-ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора. Тук са великолепните ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и на неговия син Константин. Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, "Успение на св. Ефрем Сирин" и други). Ярката, декоративна красота на образите и композициите, свежите и чисти багри определят тяхната привлекателна сила и въздействие.

Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. Изградена едновременно с главната църква в самото начало на XVII в., тя представлява правоъгълно по план помещение, с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е оригиналната мраморна маса, изработена според запазения надпис в 1601 г., на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства могат да бъдат съпоставени само с най-изтъкнати светогорски образци и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра "Св. Атанасий" (1535). Освен "Страшният съд" и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква - изображения на седемте вселенски събора, които утвърждават иконопочитанието, заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Тук са илюстрирани и най-поетичните текстове в религиозната литература - песнопенията в чест на Богородица, известни като "Богородичен акатист". А в свода се разгръщат клонките на "Дървото Йесеево" - родословното дърво на християнските светители. В основата му са изписани образите на антични философи и писатели: Аристотел, Сократ, Диоген и други, които се разглеждат като предтечи на християнството, а дейността им се съпоставя с дейността на библейските пророци.

От същия период в манастира са запазени забележителни произведения на приложните изкуства - великолепни църковни утвари, обковки на ръкописни книги и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други - в църковния историко-археологически музей в София. Високите професионални постижения в тази област, специфичната филигранно-емайлова украса, използуването на сходни орнаментални и тонални решения в повечето от тези предмети дава основание да се счита, че манастирът е бил важен център на златарството през XVII-XVIII век.

Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са например уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от XIII в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей), съхраняваният в Грузинската академия на науките разкошен грузински хомилиар от XIV или XV в., преписан в Петрицон (т. е. в Бачковския манастир).

През 30-те години на XX век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени "истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога".

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Живописта в църквата „Св. архангели" (1846), която включва илюстрирана атонска (свързана с манастира "Дохиар") легенда, е изпълнена от гръцки майстор.

Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. Голям е броят на монасите-българи, за което свидетелствуват оставените с благодарствени надписи дарове от техните роднини и съграждани.

Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известния български род в Пловдив и Одрин) - негови ктитори от 1780 до 1860 година. Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата "Св. Никола" са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий - българин от Сливен.

Следващият игумен - старозагорският йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф да зографисва новопостроената църква. Изтъкнатият български живописец рисува между 1839 и 1841 г. интериора и открития притвор на църквата "Св. Никола" и аркирания свод - проход под църквата "Св. Архангели". В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата "Св. Архангели"), или в "Страшният съд" Захарий Зограф пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град, на българската възрожденска къща, като актуализира християнските предания и ги тълкува с явна социална целенасоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен в наивната театралност на позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър. Сред портретите на пловдивските първенци в църквата "Св. Никола" художникът изписва и своя автопортрет.

Малко по-късно друг известен живописец - Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на Трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Тя включва образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. Художникът представя редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.

През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища в неговия регион (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествените нововъдения.

В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. Бачковският манастир съществува вече повече от девет века като незагасващо духовно огнище. Създадените в него културни ценности са важен дял от нашата история - като естетически върхове и като същностни явления в духовния живот на българския народ.

Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.

източник-viavita.net

С надежда за лек идват при Албутинския манастир

Хайдук чешма и пътеката за Албутинския скален манастир

От векове на втория ден след Великден българи от Видинско и от други части на страната идват с надежда за изцеление край Албутинския скален манастир.

Изграден през XIV век край видинското село Градец, днес той е обявен за паметник на културата.

Вярващите християни са убедени, че ако болен преспи на поляната край извора под скита, ще оздравее, домът му ще бъде благословен, а трапезата му - богата.

Мястото се смята за свещено, а водата от извора "Хайдук чешма" - за лековита.

С манастира се свързва и един от най-интересните народни обичаи в страната - "На Росен" или "Хорото на мъртвите".

От древни времена хората от този край почитат там мъртвите си роднини на втория ден след Великден, като в тяхна памет играят "хоро на мъртвите".

Някога хората пристигали пеша, с волски коли, нарамили дарове, храна и торби, и задължително шарени великденски яйца, като всичко това било предназначено за другия, невидимия свят, разказва за БТА етнологът Нинко Заяков.

Днес обичаят е запазен както преди векове. Всички хора от региона са убедени, че мястото трябва да възвърне славата си, да възроди традициите си и да се съхрани като исторически паметник.

Видинската митрополия отправя апел към всички да дарят средства за изграждане на нов действащ манастир в подножието на стария Албутински скален манастир. Вече е разкрита набирателна и дарителска банкова сметка, а видинският владика Дометиан е първият дарител.

Край скалният манастир на 5 април за четвърти път ще се състои и международният фестивал на автентичния румънски (влашки) фолклор, съобщиха за БТА организаторите.

Ще участват десетки състави за автентичен фолклор от Видинско и Врачанско, влашки фолклорни групи от Сърбия и два самодейни състава от Румъния. Известният сръбски тромпетист Миле Паунович пък ще изнесе концерт със своята група.

vesti.bg

pravoslavieto.com

Ето тук можете да намерите много подробна информация и коментари за манастирите в България http://www.trivago.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-586/%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80/f_178=1

Къде са манастирите в България

От самото си създаване Светите храмове в България се превръщат в центрове на славянската писменост и култура.

Някои от манастирите датират още от византийско време и са спомогнали за запазването на българския дух през вековете на Османско владичество, други са построени в края на миналия век, на мястото на разрушени обители, а трети са издигнати или възраждани в наши дни.

Посещението на всеки един манастир обаче оставя траен спомен в съзнанието на посетителите и спомага за постигането на духовен мир.

Тези постройки впечатляват със своята архитектура, стенописи и уникална природа около тях - издигнати сред най-живописните кътчета на страната ни.

Нова книга "Манастирите на България" на издателство "Панорама груп" предлага всичката необходима информация, която ни е необходима за една незабравима разходка сред природата, историята и духовния свят на България.

На страниците са поместени исторически факти и предания на манастири из цяла България, разкази за моментното им състояние, описание на начините за стигане до самите постройки, състоянието на пътната мрежа и информация за възможностите за хранене и нощувки там и в околносите.

Освен това има и полезна полезна информация за всички всички вярващи и не толкова вярващи, като кога може да се извършват годежи, какво да приготвим за извършване на кръщене, как се влиза в храмовете и какви ритуали се изпълняват вътре, и др.

vesti.bg

Чудо в Клисурския манастир!

Икона на Кирил и Методий помага на бездетни

Икона на светите братя Кирил и Методий в Клисурския манастир твори чудеса преди големи християнски празници като Великден. "Аз съм свидетел, когато болни хора са идвали за молебен пред иконата. Само ако имат силна вяра и упование в Бога, чудото на изцелението се случва" - казва пред "168 часа" игуменът на Клисурския манастир архимандрит Антим.

"С течение на годините съм забелязал, че наближаващите празници ускоряват прилива на благодат, която идва от иконите, на които се молим" - споделя той. "Усъмниш ли се, че небесните покровители - братята Кирил и Методий, могат да ти помогнат и да измолят Божие благословение за делата ти, напразно си бил път до манастира" - уточнява монахът. Той е категоричен, че храмовата икона с лика на двамата славянски братя, която основно помага за духовно просветление и успеха на студенти-богослови и семинаристи, от известно време помага и на бездетни жени да заченат.

Неотдавна млада жена от град в Северна България отива в манастира. Тя настойчиво моли монаха да направят молебен пред иконата, тъй като й предстои тежка и сложна операция, за да може да има дете. Жената не може да се успокои от ридания и излива болката си пред монаха с надежда да й чете молитва. Разкрива и проблема - лекарите й поставили страшна диагноза - не може да зачене и да има своя рожба.

"Усетих вярата й да се сдобие с дете, независимо негативната прогноза. И аз самият пожелах Бог чрез светите братя да помогне чудото да се случи" - казва духовникът. Той разказва подробно как щастливата майка един ден го изненадала в манастира. С нея е и новороденото є бебе. Когато отецът погледнал детето, то сякаш му се усмихнало, за да му благодари, че по молитвите на светите братя семейството вече е щастливо. "Накарах жената да опише случая. Ще събирам и други подобни чудеса край тази икона, за да ги представя в книга" - гордее се Антим за чутата от Бога молитва жената да зачене.

"Основната храмова икона - тази на Кирил и Методий, вградена в иконостаса, действително върши чудеса. Аз самият съм свидетел как много хора са получавали благодатно изцеление на своите душевни и физически недъзи" - продължава монахът.

Много млади хора искали той да им чете молитви пред чудотворната икона на светите братя. След прошението към Бога, по молитвите на братята-просветители студентите се връщали доволни и благодарели от сърце за стореното чудо - най-често изпитите били вземани с много добри и отлични оценки. Иконата помага на учещите, а вече и на бездетни майки, за което помагат и иконите на света Богородица.

Наскоро ликът с братята помогнал и на млад мъж от Монтана да избегне операцията на главата. Лекарите не дали никаква надежда на отчаяните родители момчето да оцелее след сложната операция. /БЛИЦ

изт.

По повод празника решихме да отидем на по различно и запомнящо се местенце. Избрахме дестинация - Аладжа манастир! И не сме сбъркали, де!

Троянски манастир "Успение Богородично" е ставропигален (подчинен е не на местния владика, а на Патриаршията; в България има още два такива-Рилски и Бачковски манастир). Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от град Троян. Смяте се че е основан около 1600 г. от игумен Калистрат. Преданието говори за двама монаси от Атон и трети монах, също от Св. Гора, който донася светинята на манастира, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14-ти век). Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 от Великотърновския митрополит Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя авторпортрет. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище.

Обрадовски манастир "Свети Великомъченик Мина" край София

Един от най-старите и известни манастири около София, само на около седем километра североизточно от столицата, е Обрадовският "Свети Великомъченик Мина". Според преданието Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за монашеската република на Атон (Гърция), получавали своеобразни "визи". През Средновековието той е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите, предавани през поколенията.

През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали останки от стари зидове, а баба Бона от село Григорево, която открила над 100 унищожени църкви и манастири, им показала мястото, където били основите на стара църква и олтарна абсида, до която било аязмото със светена вода на манастира. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които се съхраняват в Църковно-историческия музей. Християните започват да събират средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм, който бил завършен и осветен след три години. По-късно са построени няколко параклиса, а в олтара на посветения на Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, е вградено аязмото със светена вода.

Празникът на манастира е на 11 ноември, когато Църквата почита паметта на Свети великомъченик Мина. Той е египтянин, служил в римската войска в град Котуан по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан, най-жестоките гонители на християните. Св. Мина загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли. Мощите на светеца са пренесени в храм на негово име в родния му град Александрия.

http://www.pravoslav...ovski/index.htm

Много чудеса са станали пред чудотворната иконата на свети Мина в Обрадовския манастир.

"Не са един или двама изцелените тук. Знаете ли за какви чудеса зная - косите ви могат да настръхнат!" - споделя отецът.

"От няколко години се опитваме да описваме чудните разкази. Хората не искат имената им да се знаят, но на драго сърце споделят, защото искат така да благодарят на Бога за милостта и да го прославят. Да, тук са се изцелявали от рак по молитвите на свети Мина. Но за мен е по-важно, че всички са се излекували от неверие и идват пак", разказва свещеникът.

Жени от цялата страна идват да се помолят на светията да им помогне за рожба и сполучлив брак. Поклонниците казват, че иконата има могъща изцелителна сила и ако човек силно вярва, може да се избави от тежки болести.

http://cudo.blog.bg/...manastir.343597

Посетих за последен път това свято и чудодейно място, когато монахинята която се грижеше за него - леля Златка се готвеше да напусне този свят.

Котките, които тя толкова много обичаше обикаляха натъжени около малката постройка, където лежеше тяхната стопанка.

Тъга лъхаше от всяко цветенце, за което с обич се беше грижила Златка.

Поклон пред светлата и памет.

Кукленски манастир

Официалното наименование на манастира е “Св. Безсребреници Козма и Дамян”, но е наричан от местното население “Св. Врачове”. Според запазения ктиторски надпис на аязмото, някога е носел и името “Св. Безсребърници”

Духовната обител се гуши в чудно красива долина в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи, на 2,5 км югозападно от с. Куклен. Обителта се намира вдясно от пътя Пловдив-Асеновград, на около 15 км южно от Пловдив.

Манастирът е основан по време на Втората българска държава около целебен извор. Аязмото е познато и на древните траки, водите на което според преданията церят лудост. Според други изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир. По време на царуването на цар Иван Александър, манастирът е известен с книжовната си школа, културното си влияние и разбира се с лековитите си води.

Светата обител е разрушавана на два пъти, като през 1657 г. е единствената оцеляла по време на помохамеданчването на родопските (Чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. В старинния си вид (ХV-ХVІ в.) манастирът се е запазил до двадесетте години на ХХ в., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното.

Манастирът е решен на три нива, обградени от обща дворна рамка. Най-долното ниво принадлежи на молитвената зона. Гостоприемницата започва от тук и преминава на по-горното ниво, където някога се е намирала стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии се разположени в най-високата част, свързани от южната им страна със стопанската част, чрез хранителният блок, поместен в приземието на второто монашеско крило. Това крило преди години изгаря и на мястото му е изградена новата зимна църква.

В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. св. обител е възстановена с помощта на родолюбиви българи от Пловдивско. С течение на времето, тя се превръща в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. За историята са останали част от техните имена – йеромонах Ананий, Кръстю Граматик и йеромонах Сидер. В манастирската библиотека са запазени ценни ръкописи и книги. Тук е съхраняван десетилетия наред Кукленският псалтир – Песнивецът (съхранява се сега в библиотеката на БАН), написан по волята на цар Иван Александър през 1337 г., като възхвала на самодържеца.

През Възраждането в манастира се помещава и килийно училище. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Св. обител попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи (при реставрацията на църквата са запазени и експонирани и двата стенописни слоя).

Манастирският комплекс се състои от две църкви – “Св. Козма и Дамян” (ХV в.) и “Св. Благовещение” (50-те години та ХХ в.), голямо аязмо на няколко метра от църквата, жилищни и стопански сгради.

Съборната църква “Св. Козма и Дамян” (22 х 8 м) е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки конхи. Тя е с два притвора, като във външния са запазени лечебните железни вериги, с които са вързвани душевноболните. По план тя наподобява гръцки кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол стъпващ върху островърхи висящи османски арки. Олтарната част е засводена напречно с огледален свод, свързваща се с наоса с огромна островърхна арка. Островърхи са нишите от западната страна на старата църква, в които са вписани входа и страничните прозорци.

Най-значими са запазените стари стенописи на църквата, като най-добре е съхранен образът на св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша. Особен интерес представлява иконата “Св. Четиридесет мъченици”, която е паметник на българското иконографско църковно изкуство. Сравнително добре запазени са гръцките фрески от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., когато обителта е заселена с гръцки монаси, които наново изписват храма.

Манастирът е известен на длъж и шир с целебният си извор. Най-силно отношението към лековитата свещена вода на аязмото се изразява в издялания върху мраморна плоча ктиторски надпис в Кукленската света обител, който в свободен превод гласи: “Целебен извор на “Св. Безсребърници”. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира “Св. Безсребърници” в 1795 г. 1 септември.” Това е единственото аязмо в района на открито, а водата е лековита и помага най-много при здравословни проблеми на нервната система.

Официалното най-старо наименование на Кукленския манастир е “Св. Врачове”, но местните жители го наричат “Св. Козма и Дамян”. Светите братя Козма и Дамян са известни като лечители на всякакви болести, включително и лудост. Водата в манастирското аязмо се счита, че лекува душевни заболявания.

За празник на манастира, както и на намиращото се наблизо до него с. Куклен, се смята Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат люде от цяла България. На храмовият празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие. От с. Куклен до обителта пътят е около 4 км и има указателни табели.

Манастирът има 9 луксозни стаи с общо 40 легла, всяка стая със собствен санитарен възел. Пътят от Куклен до манастира е подновен и в идеално състояние за всякакви превозни средства. Манастирът предлага манастирска храна, обед и вечеря. Преспиването е 10 лв. на вечер.

Игуменка на манастира е монахиня Анастасия.

Св. обител е обявена за паметник на културата и е обновена. Сега манастирът е действащ, с храмови празници на 1 юли и 1 ноември.

От 20 юни за игумен на манастира е назначен протосингелът на Пловдивскиа епархия архимандрит Антоний.

http://dveri.bg/КУКЛ...ЗМА_И_ДАМЯН.htm

В този манастир открай време са ставали, стават и сега чудеса.

Нямо дете проговаря, сляпо проглежда

страхотно е и на Рождество Христово ето малко информация ядкост е туристите, прекосяващи Розовата долина, да не са изкушени да свият на север, по пътя от Казанлък за Габрово, примамени от сияещите позлатени куполи на храм-паметника „Рождество Христово“ или от сладкогласния звън на неговите 17 камбани. Възправен величествено край гр. Шипка в южното подножие на Стара планина, той е една от най-свидните светини за българския народ. Истински пантеон на безсмъртието, съхранил спомена за саможертвения подвиг на руските воини и българските опълченци, загинали за освобождението на България в Руско-турската война (1877–1878). Както отбелязва директорът на Националния парк музей „Шипка-Бузлуджа“ Данчо Данчев: „В историята ни няма друго събитие, което да ни обединява като народ тъй неотразимо и да ни свързва така здраво със земята и небето на отечеството, с неговото минало и настояще, с кръвта на героите и духа на свободата, както епопеята на Шипка.“

В храма – с молитвен трепет и преклонение

Често съм опитвала да си обясня причините за спонтанното вълнение, възхита и захлас, които заковават човека, застанал в подножието на храма, за респекта и молитвения трепет, обземащи сетивата му, когато пристъпи неговия праг. И си мисля, че този невероятен ефект е заложен както в уникалната архитектура на храма, проектиран с талант и вдъхновение от арх. Антоний Томишко, така и във впечатляващо оформения му интериор. Безспорна заслуга за това имат и непосредствените строители на храма - арх. Александър Померанцев, който проектира в детайли невероятните керамични фризове и арки на външната облицовка и великолепния иконостас, изработен в ателиетата на петербургския архитект А. Ю. Ягн, ръководителят на строежа арх. А. Н. Смирнов, руските и българските майстори зидари и дърводелци, италианските каменоделци, художниците, зографисали стенописите...

Импозантният храм – безспорен шедьовър на архитектурно-строителното изкуство – е построен в стила на руските църкви от XVII в. Църквата има пет купола – четири странични, високи 33 м, и централен с височина 42 м (включително с кръстовете над тях) – изпълнени в традиционната за руското строителство форма на луковица и позлатени. Северната и южната фасада на храма представляват открити галерии, оформени с красиви аркади. В четирите краища на галериите се издигат многостенни пирамидални шатри, завършващи също с позлатени луковици с кръст. Централният вход към храма е от западната фасада, където се извисява доминираща в цялата композиция величествена кула-камбанария с височина 45 м. Богато украсена многостенна островърха пирамида, завършваща с позлатена луковица и кръст, камбанарията стъпва върху четири арки, вписани в квадратен план с размери 8/8 м.

Храмът има 17 камбани, украсени с много орнаменти, надписи и релефни изображения. Най-голямата тежи 11 643 кг, а всичките заедно - над 20 тона! Над куполите се извисяват 10 метални кръста, обковани с мед и позлатени. Най-високият е 4,5 м. Фасадите са декорирани с полихромна керамична украса. Многоцветният колорит, белокаменните детайли на фона на червени тухлени стени, релефните фризове, изобразяващи стилизирани растения и птици, придават на храма филигранна ажурност и лекота. Отдалеч той прилича на приказен замък.

Вътрешната украса не отстъпва на външната по пищност и мощно естетическо въздействие. Впечатляващ е монументалният главен иконостас, резбован от липово дърво. Иконите върху него – 83 на брой – са изваяни от изсушено кипарисово дърво и са дело на светогорски монаси от руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Атон.След окончателното му завършване иконостасът е изцяло позлатен. По време на освещаването на църквата са получени в дарение още 15 икони от светогорските монаси, около 25 руски икони, църковна утвар, старинни религиозни книги и много други ценности.

Стенописите в църквата са правени на два етапа. Започнати са през 1902 г. от руския художник проф.П.Мясоедов, автор на класическата композиция „Христос Пантократор“ от централния купол, и от проф. Антон Митов. Делото им е продължено и завършено едва в периода 1957–59 г. от колектив с ръководител художникът иконописец Николай Ростовцев. Освен библейските сцени, изписани в централната част на храма, на южната и северната стена са изобразени руски и български исторически личности, канонизирани от православната църква. Сред тях са и братята Кирил и Методий.

Пантеонът

Предвид предназначението на храма – да бъде паметник на героите от Шипченската епопея – под основното ниво на черквата е изградена крипта. По-късно тук е поставен иконостас, а в двете странични галерии са изградени 17 каменни саркофага, в които са положени костите на загиналите в сраженията при Шипка. В храма и в страничните галерии са монтирани 34 мраморни мемориални плочи, на които със златни букви са изсечени имената на воинските части и принесените жертви – 18 491 души. Специално място е отделено на Българското опълчение – на четири плочи, монтирани на западната стена, са записани 451 имена на загиналите опълченци.

На кого дължим тази уникална светиня?

Нека се върнем 127 години назад. Руско-турската война е приключила. Бойните полета са осеяни с братски могили и безкръстни гробове. Хиляди руски семейства са осиротели – техните бащи, мъже, синове са загинали далеч от родината си в кървавите битки за свободата на България, както и от адските студове на зимата 1877–78 г., от епидемии, глад и болести. Руският народ е дълбоко покъртен от героичната саможертва на своите чеда. Сред кръга от видни личности, симпатизиращи на българската освободителна кауза и взели непосредствено участие във войната, се ражда идеята да се изгради храм-паметник на загиналите за вярата, за царя и за българската свобода герои. Майката на ген.Скобелев – Олга Николаевна Скобелева, бившият руски посланик в Цариград граф Игнатиев, неговата съпруга и още няколко лица се обръщат с призив към целия руски народ да даде лептата си за изграждането на бъдещия храм. На 5 септември 1879 г. Царят Освободител император Александър II издава височайше разрешение да започне кампания за набиране на средства и сам дарява икона, ризница и хиляда рубли. На 25 април 1880 г. излиза и височайшето му разрешение за учредяването на „Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877–78 г.“

По въпроса за мястото, на което да се изгради храмът, разногласия няма. Военните историци вече са оценили по достойнство значението на руската освободителна мисия, както и решаващата роля на епичната защита на Шипченския проход и победата при Шипка-Шейново за успешния изход на войната. Тъй като избраният терен се намира в пределите на все още автономната от Турция област Източна Румелия, се налага да се издейства специално султанско ираде (указ), получено през април 1883 г.

На 22 януари 1881 г. по предложение на граф Игнатиев комитетът решава храмът да носи името „Рождество Христово“, тъй като последната голяма битка на руските войски с турските става именно в дните на този празник. В касата на комитета се събират повече от 300 хил. рубли и много дарения. Обявеният конкурс приключва с присъждане първа премия на акад. Томишко. Подготовката за построяването на храма по неговия проект започва през 1885 г., но същинският му градеж продължава след почти 10-годишно прекъсване, когато се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, накърнени след преврата в България от 9 август 1886 г. и отстраняването на княз Александър Батенберг. Строителните работи продължават 6години.

Храмът е завършен през лятото на 1902 г. Официалното му освещаване става от 15 до 19 септември и съвпада с 25-годишнината на Шипченската епопея. Правителството на управляващата прогресивно-либерална партия, която идва на власт с амбицията да върне доверието на Русия към българската държава и да осигури нейната помощ при осъществяването на Санстефанския мирен договор, го превръща в пищно всенародно тържество с мащабно руско присъствие. От българска страна участва княз Фердинанд, а руската делегация е оглавена от личния представител на император Николай II – великия княз Николай Николаевич-младши.

Така българският и руският народ се сдобиват с един величав символ, който свързва за векове с братски чувства и признателност двата народа...

Храмът е владение на руската държава, която с протокол от 23 юли 1934 г. го дарява на българския народ. С решение № 1034 от декември 2004 г. на Министерския съвет е прехвърлен в собственост на Българската православна църква под управлението на Старозагорската епархия.

И днес туристическият поток не секва

След създаването на архитектурно-историческия резерват „Шипка-Бузлуджа“ през 1964 г., в който влиза и храм-паметникът „Рождество Христово“, мемориалният комплекс се посещава от стотици хиляди български и чуждестранни туристи годишно – статистическите данни сочат числото 800 000.

И в наши дни по посещаемост този комплекс продължава да бъде без конкуренция. Наблюдава се и устойчива тенденция към нарастване броя на туристите от западноевропейските страни.

Привличат мемориалната му същност, свързана със съдбовни исторически събития за България, и неговата даденост като творение на източната християнска култура, архитектурният стил, изяществото на детайлите, изискаността на стенописите, както и живописната природа наоколо – особено лете. За българите и гостите от Русия тези места са и обект на дълбоко преклонение и респект към героичната историческа истина, предавани от поколение на поколение. Мнозина идват, за да се поклонят пред праха на свои близки, загинали в епичните битки.

Обслужването на туристическия поток е организирано съобразно интересите на посетителите. Те могат да получат допълнителни сведения за видни деятели от времето на историческите събития, за важни моменти от построяването на храма, за културно-историческите ценности и уникати, които се съхраняват в него и др. Особено силно е въздействието на мелодичния камбанен звън, църковното богослужение, по време на което - в съответствие с каноните на източноправославния ритуал – се възнасят към престола на Всевишния молитви за упокоение душите на падналите. Благоприятно е и разположението на храм-паметника. Той се намира на 12 км северно от гр. Казанлък, в близост до южния вход на Шипченския проход, през който минава най-краткият и удобен път от Южна за Северна България. Тук се пресичат и традиционните пешеходни маршрути по Стара планина.

Значителни по притегателната си сила са и останалите паметници от историко-архитектурния резерват и особено Паметникът на свободата на връх Шипка, разкопките от праисторически епохи, от античността, средновековието и Възраждането, някои от които имат световно значение. По-забележителни са праисторическото селище западно от Казанлък, прочутата тракийска гробница, крепостта на средновековния град Крън. След откритите от проф. Георги Китов през 2004 г. безценни съкровища в могилите гробници в този район, реална е перспективата той да се превърне в притегателен атрактивен обект както за учени, историци, археолози, така и за стотици хиляди хора, любители на пътешествията и емоцията от новото познание. Гостолюбивите българи от гр. Шипка и околните селища са готови за това предизвикателство. Горди, че са потомци на славни и героични предци, те очакват любопитството, признанието и преклонението на света пред българските светини..

Вижте манастира на Братя Галеви

Девическият „Покров на Пресвета Богородица” край Ресилово е ремонтиран през 2011 г., мафиотският тандем дарил 50 000 лева

 

 

Пламен Галев и Ангел Христов, международно известни като Братя Галеви, безспорно са спорни личности – антимафиоти, после бизнесмени, но винаги спрягани като наркобосове и рекетьори. Като тартори на банда за изнудване дупничаните получиха по 5 години затвор, но ден преди да отидат зад решетките изчезнаха безследно. И така вече три години. Но следите от друга тяхна дейност у нас стоят.

В разрез с жестокия им публичен образ се издига Ресиловският девически манастир „Покров на Пресвета Богородица”. Православният храм е обновен през 2011 година с 450 000 лева европари, както и с частни дарения. Най-голямото пък идва тъкмо от Галеви, научи BIG5.BG от свои хора в с. Ресилово. Според данните ни издирваните днес по цял свят бандити са дали 50 000 лева кеш за реставрация на девическия манастир, увиснал над с. Ресилово, общ. Сапарева баня. Много бели са сторили, но и много добро, шушукат в селото, където сянката на Галеви продължава да витае в хорските приказки.

Преди да дадат парите, „братята“ поставили изрично условие – името им да не се споменава в официални документи сред дарителите, защото доброто дело трябвало да остане скрито, за да бъде видяно от Бог, твърдят в селото.

А че парите са вложени в богоугодно дело, не ще и дума. Манастирът, основан през 1932 година и сгушен в подножието на Рила, е чудно красив. Репортер на BIG5 се разходи из светата обител в делничен ден, когато храмът очаквано бе пуст. Ресиловският девически манастир е постоянно действащ с църква, жилищни и стопански сгради, заобиколени от каменна ограда. Храмовият празник се отбелязва на 1 октомври. Малко преди входа могат да се видят аязмо и параклис “Св. Дух".

До обителта се стига лесно – 200 метра след края на Ресилово в посока Сапарева баня се вижда табелата, която сочи към „Покров на Пресвета Богородица“. След триста метра почти идеален макадам се открива и манастирът. Пътят догоре е маркиран с натежали от плод капинови храсти, които стоят недокоснати – лоша атестация за посещаемостта на храма, отстоящ на 10 км от Дупница и само на 60 километра от София.

Легендата носи, че мястото на строежа му било показано от самата Пресвета Богородица. В началото тук се заселили игумения Пеларгия и сестрите Клавдия, Серафима, Ксения, Евдокия и Татяна. Живели в малка пристройка при склона на планината, от която днес са запазени само основите. Днес гробовете им, скрити в края на манастира, са място за поклонение. Историята на обителта е пестелива, но се знае, че в района са намерени останки от т. нар. „римски плочи“, които са използвани през ранното средновековие за подова настилка и орнаментна зидария на храмовете.

Когато се събирали средства за храма, жената на кмета на Ресилово по онова време - Йорданка Гладникова, казвала, че е излишен труд да се строи черква извън селото и недоволствала срещу идеята. Една вечер тя видяла насън, че на мястото на строежа на бъдещия храм има храст и в клоните му свети запалено кандило. До храста стояла жена в бели дрехи. Тя се обърнала към Йорданка и казала, че самата Тя – Небесната Царица, е избрала къде да бъде мястото на черквата, посветена на всечестния покров. След този чудесен сън Йорданка сама започнала да помага за градежа на храма.

Сестрите-основателки на манастира събирали средства и помощи за строежа от хората в Софийския, Пернишкия и Кюстендилския край. Доброволни пожертвования давали боголюбиви хора не само от Дупнишката духовна околия, но и от Русе, София, Казанлък, Самоков.

Голяма сума дарил и Цар Борис III. С Божието благословение и съвместни човешки усилия храмът е завършен и на 21 септември 1940 г. тържествено е осветен от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Флавиан. Преди това през 1939 г. той постригва в монашески равноангелски образ три от послучничките - Пелагия, която става игумения, Клавдия и Серафима, а по-късно към тях се присъединява и монахинята Ксения, пожертвала много лични средства за съграждането на светата обител. В ново време това сторили и Пламен Галев и Ангел Христов, вероятно с надеждата да изкупят поне част от греховете си.

Едва през 1994 г. в манастира започва ново строителство, ремонт и реконструкция на съществуващите сгради. Съградени са два нови параклиса „Св. Дух” и „Св. Архангел Михаил”. Светини за манастира са изложените за поклонение частици от мощите на св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Варвара, св. Харалампий и св. Ксения. Донесените от Зографския манастир икони на Божията майка, които се пазят в манастира, и до днес с Божията благодат извършват чудеса за пристъпващите с вяра към тях, радват се миряните.

 

СНИМКИ

Седемте най-живописни български манастира, които си заслужава да посетиш

Според Свещеното писание 7 е съвършеното число, което управлява времето и пространството. Седем са дните от седмицата, като съботата е отреден за почивка на Господ. Затова в седмиците след празничната еуфория, когато е добре да обърнеш поглед към себе си и да потърсиш онази духовна нишка, която да те издигне над материалното, ти препоръчвам да предприемеш поклоннически тур до 7 от най-красивите ни манастири.

1. Клисурският манастир "Света Петка" в град Банкя

Това е най-близкият до София и може би един от най-интересните ни ремонтирани манастири. Нашарена със замах отвътре и отвън с ярките изображения на светци и подканващи към размисъл библейски цитати, светата обител прилича на захаросана фигурка от витрината на сладкарски магазин и те призовава отдалече да прекрачиш прага й. Оказва се, че това е един от най-старите манастири в района, основан през XIII в., когато от тук преминали мощите на Св. Петка Българска. Нетленното й тяло осветило мястото, където издигнали малък манастир.

2. "Св. Димитър Бесарбовски"

Единственият действащ скален манастир у нас е основан през XIII в. по поречието на река Русенски Лом. Стръмни стъпала криволичат нагоре в отвесната скала и отвеждат до издълбаната в камъка черква. В канарата са обособени и монашеските килии, украсени отвън със съвременни стенописи. От това докоснато от Бога място се открива фантастична панорама към разгърнатата като на длан долина, а небето е на една ръка разстояние.

3. Горноводенският манастир "Св. св. Кирик и Юлита"

Намира се край Асеновград и е малко известна дестинация за поклоннически турове, защото дълги години е бил използван като… ресторант и нощен бар. Неотдавна обаче Пловдивската епархия печели дело, възвръщайки правото си да го стопанисва. Предстоят ремонти на уникалните стенописи от XIX в. А иначе манастирът е основан още през Средновековието. Бил е опожаряван, възстановяван, превърнат в концлагер, а в даден етап и в лудница – научаваме от отец Емил, който ни показва надрасканите от болните стенописи.

4. Самоковският манастир "Покров Богородичен" 

Манастирът е на хвърлей разстояние от пренаселения по празниците Боровец. В основания през 1772 г. метох обаче цари мир и покой по всяко време. Обърни внимание на позлатените дърворезби на иконостаса и на стенописите. Любопитство будят и иконите на Богородица, изобразена с криле в пълен разрез с каноните на православието. Сестра Пелагия ще ти обясни защо и ще ти разкаже за миналото на метоха преди да те покани да пренощуваш в чисто новите килии.

5. Къпиновският манастир "Св. Никола Чудотворец" от XIII в.

Манастирът, скътан сред диплите на Еленския Балкан, е малка архитектурна перла. По време на турското робство тук са намирали подслон Васил Левски, Ангел Кънчев и други революционери. В наши дни обителта развива печеливш туризъм, рекламирайки навред офертите си за почивка в луксозната му хотелска част. А разположеният в съседство туристически комплекс с ресторанти, къмпинг и открит плувен басейн отправя на дошлия да се усамоти поклонник неустоими светски изкушения.

6. Етрополският манастир "Света Троица"

Основан е през 1158 г. но преживява своя възход през XVI в., когато тук процъфтява една от най-значимите ни книжовни школи, прочула се в православния свят с богатата украса на книгите и специфичния си краснопис. Днес светата обител е приятно кътче за отмора, а близкият водопад Варовитец е чудесен повод да се поразтъпчеш сред вековните гори на Етрополския Балкан.

7. Германският манастир "Св. Иван Рилски"

Ще го познаеш отдалеч по трите стройни секвои, засадени лично от цар Фердинанд и сина му Борис, който обичал да отсяда тук, за да ловува в околностите. Основан е през X век и е бил трикратно разрушаван от османския поробител. Днешният облик на светата обител е от 1885 г. Интересното е, че е подчинена на Зографския манастир в Света гора, затова понякога тук се отбиват и атонски монаси.

dnevnik.bg