преди 7 часа, emmi написа:

...

 Живота е прекрасен и просто удивителен!

...

Това е тъй, разбира се, освен ако си мнителен.

 

преди 5 часа, lebel написа:

Това е тъй, разбира се, освен ако си мнителен.

 

Ние с такива дрогарчета не си играйкаме!

преди 15 часа, emmi написа:

На остров Крк (тези там гласните за нищо ги нямат, направо ги махат) паркирахме кемпера на първа линия - морето, брега и ние на брега. И си опънахме шезлонгите, и си наляхме по чаша вино и гледахме. Как залязва слънцето - не, то не залязва. То се потапя като бисквитка в сутрешна чаша кафе. Гледахме морето и търсихме да видим поне някаква вълничка, но вълнички правеше само една лодка с фенер на носа, която сновеше насам-натам да проверява дали всички рибки са си легнали и дали са се завили добре. А отсреща Риека бляскаше като онези стари брошки с много различни камъчета върху индигово синята кадифяна рокля на вечерта.

Мятай в торбата с красиви спомени.

Щото:

"Философски погледнато, животът на човек преминава в събиране на документи за ПЕНСИЯ! "

А, рано ни е на нас да гледаме философски

Ние за сега само ще гледаме

на 8.11.2024 г. в 15:21, emmi написа:

А, рано ни е на нас да гледаме философски

Ние за сега само ще гледаме

А ние с Джон Ленън (светла му памет) казваме, че... Животът е това, което се случва, докато само гледаме... По-смислената част, тая на Джон, съм я наклонил леко... не че иначе не си личи.

Нали знаеш, че почти никога не се смея, когато се шегувам, Еми? А от няколко години даже и без почти.

 

Уишоууу!

 

преди 13 минути, darkterminal написа:

Уишоууу!

Бегъъъъъм ...

 

преди 46 минути, darkterminal написа:

Уишоууу!

Покажи си рогцата мъри! 

Айде Уишка 

на 7.11.2024 г. в 6:40, emmi написа:

На остров Крк (тези там гласните за нищо ги нямат, направо ги махат) паркирахме кемпера на първа линия - морето, брега и ние на брега. И си опънахме шезлонгите, и си наляхме по чаша вино и гледахме. Как залязва слънцето - не, то не залязва. То се потапя като бисквитка в сутрешна чаша кафе. Гледахме морето и търсихме да видим поне някаква вълничка, но вълнички правеше само една лодка с фенер на носа, която сновеше насам-натам да проверява дали всички рибки са си легнали и дали са се завили добре. А отсреща Риека бляскаше като онези стари брошки с много различни камъчета върху индигово синята кадифяна рокля на вечерта.

С удоволствие бих си купил твоя книга с пътеписи....

Все едно виждам през твоите очи докато чета....

Наистина си мнооо, ма мнооооо добра....

на 7.11.2024 г. в 6:40, emmi написа:

Пътя е процес - трябва да му се наслаждаваме

Апсолутно....

Наслада носи не достигането на целта, а извървяният път към нея....

на 7.11.2024 г. в 6:40, emmi написа:

Кога иначе щях да развъртам кранчето на газова кемперна бутилка и да фъшкам газ като една съща вещица, а? На един паркинг в Сърбия. Кога? Точно никога!

Бутилката се оказа пренапълнена. Тръгнахме на десет градуса а по обяд вече беше двадесет. И се размириса на газ. Отваряме да видим как е положението, ослушваме се - чува се фъъссссс... 

Изпуска газ. Вадим бутилката и полекичка я изфъшках докато спря да фъшка. 

Чиляк са учи дорде е жив...

на 7.11.2024 г. в 6:40, emmi написа:

И аз исках да се помотая по баирите, но ме затисна службата и ми се чини, че ще изпусна момента

Винаги идва следващ момент....

на 7.11.2024 г. в 6:40, emmi написа:

А Емчето си е купило чисто нови туристически чепици, които е редно да бъдат сефтосани, не ли?

Апсолутно...

Но пръво ги разтъпчи по равното, преди да ги сефтосаш по баирите...

Не ли?

Аз разтъпках старите си чепици у събота до Бистришкия вудупад....

Красивата Рилска есен компенсира маловодието му....

А ей гу къф дзвер е в края на май....

Но... дет са вика нема пълно щастие....

А пътя до там и обратно си заслужаваше....

Слагам в спойлер малко снимки от него...

Spoiler

 

 

 

 

А на всичко отгоре имаше и пролетен полъх в този есенен ден... цъфнало дръвче...

на 2.11.2024 г. в 14:20, darkterminal написа:

Нѣма а бараш Доктора ей!

нема

Обачееее, ако съвсем случайно някой гръм се стовари по кратуната на онова дългоухото, да не вземеш да ми вириш пръстче и да мъ сочиш ше отричам до последно 

на 7.11.2024 г. в 23:00, M.Николов написа:

Щото:

"Философски погледнато, животът на човек преминава в събиране на документи за ПЕНСИЯ! "

То пак, че някои ще вземат пенция, щото аз няма да съм от тия.

Мойта пенция, няма да има кой да я изкарва 🙄

на 8.11.2024 г. в 15:21, emmi написа:

Ние за сега само ще гледаме

От кемпера 

преди 1 час, Буря написа:

То пак, че някои ще вземат пенция, щото аз няма да съм от тия.

Мойта пенция, няма да има кой да я изкарва 🙄

Споко, ще внесат африканци.

Там расте "бодра смяна".

на 10.11.2024 г. в 22:08, lebel написа:

А ние с Джон Ленън (светла му памет) казваме, че... Животът е това, което се случва, докато само гледаме... По-смислената част, тая на Джон, съм я наклонил леко... не че иначе не си личи.

Нали знаеш, че почти никога не се смея, когато се шегувам, Еми? А от няколко години даже и без почти.

 

Затова сигурно нямаш бръчки?

аз се смея даже и когато не се шегувам

на 11.11.2024 г. в 21:13, andiay написа:

С удоволствие бих си купил твоя книга с пътеписи....

Все едно виждам през твоите очи докато чета....

Наистина си мнооо, ма мнооооо добра....

Апсолутно....

Наслада носи не достигането на целта, а извървяният път към нея....

Чиляк са учи дорде е жив...

Винаги идва следващ момент....

Апсолутно...

Но пръво ги разтъпчи по равното, преди да ги сефтосаш по баирите...

Не ли?

Аз разтъпках старите си чепици у събота до Бистришкия вудупад....

Красивата Рилска есен компенсира маловодието му....

А ей гу къф дзвер е в края на май....

Но... дет са вика нема пълно щастие....

А пътя до там и обратно си заслужаваше....

Слагам в спойлер малко снимки от него...

  Покажи скритото съдържание

 

 

 

 

А на всичко отгоре имаше и пролетен полъх в този есенен ден... цъфнало дръвче...

Значиии.... На вас там у софията всичкото баир ви е на два часа път макс. Което е възмутителна несправедливост! 

 

Книги пише Д1. Има една издадена. И печели разни конкурси с разкази. Майка и пише ескелски таблици 🤣

преди 5 часа, Буря написа:

🙄

От кемпера 

Подаръка ми за тазгодишното чрд са билети за андре риьо или там както се казваше човека, в Краков. Познай дали ще летя със самолет🥳

преди 44 минути, emmi написа:

Затова сигурно нямаш бръчки?

...

 

Като неаполитански мастиф съм, драги ми Смехурко.

едит: А оня, софиянецът, мноо отворен нешо...

 

преди 1 час, emmi написа:

Значиии.... На вас там у софията всичкото баир ви е на два часа път макс. Което е възмутителна несправедливост!

Начиии, со софията неам нишо общо....

Аз сам по средата между теб и софето....

Най-вазмутителната несправедливост е, че на пловдивчани сичко им е на два часа макс - планина по избор и море....

На мен само Централен и Врачански Балкан и Тетевен са ми близо, ма нема са оплаквам....

Есенно Видимско пръскало....

Есенни Кобилини стени...

Есенна Козя стена...

Есенен Васильов...

И разбира се... кончета...

 

преди 1 час, emmi написа:

Книги пише Д1. Има една издадена. И печели разни конкурси с разкази. Майка и пише ескелски таблици 🤣

Да ти е жива и здрава Д1....

Явно от теб е наследила таланта....

Определено те бива в писането, поне на пътеписи....

За екселски таблици не ми говори, тях и аз се налага да пиша... втръснали са ми....

 

 

преди 2 часа, lebel написа:

 

Като неаполитански мастиф съм, драги ми Смехурко.

едит: А оня, софиянецът, мноо отворен нешо...

 

Хубавец!🙃

преди 1 час, andiay написа:

Начиии, со софията неам нишо общо....

Аз сам по средата между теб и софето....

Най-вазмутителната несправедливост е, че на пловдивчани сичко им е на два часа макс - планина по избор и море....

На мен само Централен и Врачански Балкан и Тетевен са ми близо, ма нема са оплаквам....

Есенно Видимско пръскало....

Есенни Кобилини стени...

Есенна Козя стена...

Есенен Васильов...

И разбира се... кончета...

 

Да ти е жива и здрава Д1....

Явно от теб е наследила таланта....

Определено те бива в писането, поне на пътеписи....

За екселски таблици не ми говори, тях и аз се налага да пиша... втръснали са ми....

 

 

Пак си до баира. Брои се!

Който е измислил ексела - Господздраведамудава!

Абе, на Козя стена се били сменили хижарите? 

 

преди 7 минути, emmi написа:

Пак си до баира. Брои се!

Горь - доль...

Ни са оплаквам, "проблемата" е, че тез баири дет са ми близо веч ги знам наизуст, но... не е гоуем проблем... секи път е различно...

Но... влезе ли "мухата" в главата - разстоянието не е пречка....

Ба друго си е четридневната работна седмица.... за три дни уикенд и Олимп не ей далеко.... мерак да има....

преди 16 минути, emmi написа:

Който е измислил ексела - Господздраведамудава!

Мхм, полезен е....

Но... вече ми е писнало от него.... ма... докат не реша да са пенционирам... по-добре с него, отколкот без него....

преди 19 минути, emmi написа:

Абе, на Козя стена се били сменили хижарите? 

На самата хижа не сам одил откато я напусна Таня (страшна торта с боровинки правеше)... значи от есента на 2019-а некъде...

Последния път там бяха и следващите хижари - две млади момчета....

Прекалено мноо навалица се трупа там, затуй и само минавам покрай нея....

Таня бе много приятен събеседник, адски ерудирана млада жена, а хлапето й бе голям сладур и заради тях се отбивахме....

Възможно е вече да има нови хижари, договорите са петгодишни, а тази хижа си е трудна за стопанисване....

Най-често минаваме траверса, ако е между юни и септември, отскачаме да се полюбуваме и на еделвайсите и обратно...

В планината ходя заради подобно нещо...

Там де се сабира тълпата - заобикалям....

Четир деня в тълпите са ми повече от достатъчно...

преди 7 часа, andiay написа:

Горь - доль...

Ни са оплаквам, "проблемата" е, че тез баири дет са ми близо веч ги знам наизуст, но... не е гоуем проблем... секи път е различно...

Но... влезе ли "мухата" в главата - разстоянието не е пречка....

Ба друго си е четридневната работна седмица.... за три дни уикенд и Олимп не ей далеко.... мерак да има....

Мхм, полезен е....

Но... вече ми е писнало от него.... ма... докат не реша да са пенционирам... по-добре с него, отколкот без него....

На самата хижа не сам одил откато я напусна Таня (страшна торта с боровинки правеше)... значи от есента на 2019-а некъде...

Последния път там бяха и следващите хижари - две млади момчета....

Прекалено мноо навалица се трупа там, затуй и само минавам покрай нея....

Таня бе много приятен събеседник, адски ерудирана млада жена, а хлапето й бе голям сладур и заради тях се отбивахме....

Възможно е вече да има нови хижари, договорите са петгодишни, а тази хижа си е трудна за стопанисване....

Най-често минаваме траверса, ако е между юни и септември, отскачаме да се полюбуваме и на еделвайсите и обратно...

В планината ходя заради подобно нещо...

Там де се сабира тълпата - заобикалям....

Четир деня в тълпите са ми повече от достатъчно...

Явно аз съм нацелила хижарите след Таня. Някакъв странен вариант на седемте джуджета бяха - дребнички, намусени,с почти еднакви дрешки и почти еднакви бради. И еднакво отказващи да си говорят с хората. Заключваха се в кухнята и отваряха само на тези, които нацелеха правилния код за почукване по вратата. 

Добрютро

Обърнах на седемдневна работна седмица.

Стискам зъбки и се правя, че не съм аз

преди 25 минути, emmi написа:

Обърнах на седемдневна работна седмица.

Еле, па ако са и седем фторника, нанизани на низатааа...

Пу, пу, пепел ти на езика, не ни требат фторници, пофторници.

преди 7 часа, цър-вул написа:

Еле, па ако са и седем фторника, нанизани на низатааа...

Баш!

на 14.11.2024 г. в 20:50, emmi написа:

...

Обърнах на седемдневна работна седмица.

...

Бързо да се връщаш на седемдневна неработна седмица...

на 14.11.2024 г. в 21:17, цър-вул написа:

Еле, па ако са и седем фторника, нанизани на низатааа...

Адаж! Не бъди лож!

....

Мерилкооооо, тука те тръси един со кртач!

Перфорасти, сър!

Иначе... май го бех писал тук, ма... вий сигурно сте го забравили...

- Мдаа, да видим. Значиии... твърдите, че не сте в състояние да разпознаете човека, който ви е измъкнал хилтито от ръцете и ви го е забучил отзад...  А някой друг дали може? ... Някакви свидетели?
- Какви свидетели бе...  В неделя? В 5 сутринта?!?

 

Уиш , къде си приказна фейо ?  Колкото пъти вляза в този формат все търся сладките ти причудливи стъпчици и все тишина ме посреща ...

Ела , озари това пространство с чудното си , закачливо перо ..

Поздравявам те с тази музичка и се надявам сърдечно следващият път като вляза да видя любимото си присъствие да е наредило вълшебните си думички 

.....................

Наскоро попаднах на една мила и носталгична изповед , написана от един Българин с Българска Душа и се сетих за Дарко .

Нека бъде поздрав за Дарко и Уиш ! 

Мен лично ме Трогна и Разтресе чак по вените , сигурна съм , че и вие ще изпитате същото : 

 

 

От двадесет години съм в чужбина.

Тук бизнесът ми никак не е лош.

Пари печеля колкото дузина.

Работя здраво, не през куп за грош.

Забравих за родината си мила

в стремежа си да стана по-богат.

Жената, дето беше ме родила,

отдавна вече е на оня свят.

Баща си не познавам, бил битанка.

Издъхнал във Врачанския затвор.

За пустите пари ограбил банка.

Намушкали го с нож в пиянски спор.

Ожених се. Родиха се децата.

Животът ни във времето е миг.

Живеех като чужденец там в щата,

ругаех все на български език.

Жена ми бе добра американка.

Жена такава си е чист късмет.

Обичаше ме, беше моя сянка.

В дома ни имаше уют и ред.

Гордеех се с две сладки дъщерички,

с прекрасен син, с приятели добри.

Наричаха ме Българина всички,

щастлив, усмихнат, будех се в зори.

Така живеех в радост и богато,

животът ми сервираше десерт,

до паметния божи ден, когато

жената ме заведе на концерт.

Дочула, че и български артисти

участват в музикалното турне

и пожелала с помисли най-чисти

да ме зарадва мъничко поне.

Завесата се вдигна. Писна гайда.

Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.

И като лъв, завърнал се сред прайда,

аз гледах как хорото се изви.

Напет гайдар засвири ръченица.

Кръвта ми като луда заигра.

Понесоха се момък и девица.

Родината в душата ми изгря.

България с играта е прочута.

Той скачаше напред като елен.

Тя ситнеше назад като кошута.

Усещах как вулкан бушува в мен.

Видях Балкана, родната си къща,

нахлу в разтворените ми гърди

природата омайна, вездесъща

и сякаш че отново се родих.

Сълзите бликаха сами в очите.

Аха, да заридая чак на глас!

Треперех като лист пред красотите!

България тук виждах само аз.

Разтапях се в усмивката на мама,

бях пак безгрижно весело дете

и радост като океан голяма

усещах как в душата ми расте.

Жената гледаше ме с изненада,

но можеше ли тя да разбере,

за българското в този щат аз страдах,

едва сега го проумях добре.

България е майката светица,

родината най-свидна на света!

Тогава българската ръченица

пред мене бъдещето начерта.

Видях се като старец белобради,

завърнал се при родния Балкан,

там с внуци палави дърво да сади.

Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!

Божидар Коцев