Няма нито минаващи , нито липсващи , нищо няма. Пълната тишина си е равносилна на умрялата работа. Направо си е страх от тъмното. Здраве да е!

Лятното настроение вече е факт! Един кавър от мен , така за цвят.

Такааа , лятото дойде и явно всичко вече е измислено. Пълно тематично мъртвило. То вярно ,че : квадратът е правоъгълник , нооо правоъгълника не е квадрат ! Както и да е , т.е здраве да е. Така и така съм наминал , поне да взема да се разпиша.

p.s Започва samba brasileiro с/у онези там , с гайдите . На феновете (ако има такива) , приятно гледане и дано да стане интересен двубой. Ха , тъкмо стана 1:0 - добро начало. Лека и прохладна.

Знам, че съм я "пускал" тук... па и там... но не бих казал, че това ме притеснява особено...

Та... 'земете тия градски. Пак.

Морето ме изхвърли на брега
на пъстър и невиждан още юли.
Във всяка капка пърхаше дъга.
Към хълмовете с профил на акули

подскачаше по камъни и прах
пътеката, накриво закопчана.
Къде съм – отначало не разбрах,
а как ми се прииска да остана…

От всякъде до всякъде – море,
и пак се чува как земята зрее.
До юли щом човек се добере,
поне за месец топло ще живее.

На пролетта безсолната вода
изчезна, изпари се и изтече.
Перо от страх и стъпка от беда –
били са тук, но вече са далече.

И весели щурци, родени днес,
се смеят и се бутат във морето.
На остров Юли – звънкият адрес,
на който ще си приютя сърцето.

 Мария Донева

Я , не може да бъде. Рошавото с лулата м/у зъбките и пожълтелия палец е решило да намине , даже се е разписало дабъл . И много правилно , артистичната муза винаги трябва да се побутва , за да е в постоянна кондиция , иначе ще я последва съдбата на рудиментарен орган(чисто еволюционно). @Уиш... , да си беше вкл. и клавиатурата , така за разнообразие , за да стане по-пълна и цветна палитрата . Малко словосъчетания (зная , че го можеш) в карето ще даде повече простор и запълни липсващите багри на картинката. Така мълчаливата не си е работа , енерджито не е същото. Музиката си е ОК.

ps При нас допреди малко бе буря с порой , реки по улиците...бе чудо (жива тропическа сцена). Едвам съм се прибрал и както винаги щом съм вече у дома , всичко притихва. Остана само да пръска и чат-пат някоя друга трескавица (да си думне така). Ако не сложа нещо музикално , няма да съм АЗ.

едит: ↑ малко са попрекалили (независимо от цялото ми разбиране за необходимостта от тях) с рекламите (меко казано), за което, понеже не виждам някой друг желаещ, ще се извиня аз.

Помним Войводо!

Редактирано 2 август2 Авг от darkterminal (преглед на промените)

Как си, друже?

Не се оплаквам друже. Карам я полека, за да има и за утре. За други ден гледам да не мисля. И те така...

Ти как я караш?

И аз така.

Anna

Robert Burns

Yestreen I had a pint o' wine,
A place where body saw na;
Yestreen lay on this breast o' mine
The gowden locks of Anna.

The hungry Jew in wilderness
Rejoicing o'er his manna
Was naething to my hiney bliss
Upon the lips of Anna.

Ye Monarchs take the East and West
Frae Indus to Savannah:
Gie me within my straining grasp
The melting form of Anna!

There I'll despise Imperial charms,
An empress or sultana,
While dying raptures in her arms,
I give an' take wi' Anna!

Awa, thou flaunting God of Day!
Awa, thou pale Diana!
Ilk star, gae hide thy twinkling ray,
When I'm to meet my Anna!

Come, in thy raven plumage, Night
(Sun, Moon, and Stars, withdrawn a')
And bring an Angel-pen to write
My transports with my Anna!

The Kirk an State may join, an tell
To do sic things I maunna:
The Kirk an State may gae to Hell,
And I'll gae to my Anna.

She is the sunshine o' my e'e,
To live but her I canna:
Had I on earth but wishes three,
The first should be my Anna.

...
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от големия дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците
и това проклятие, и този страх.
Облаци - мечти от дъжд
или от прах!
Проклинам ви.
И ви обичам
като първи грях.

Дъжд, дъжд няма да вали.
Дъжд, дъжд...

Баси... на дърти години реших да пробвам как се спи само със спален чувал...

Хареса ми... голям кеф е...

Но...

Както си е редно, човек се учи от грешките си...

А моята грешка бе, че помъкнах един надуваем матрак за палатка на гръб по баирите...

А тази пущина тежи...

Заедно с матрака раницата мина 25 кг...

Почувствах са като шерп...

Ама си заслужаваше потенето...

Поздрав...