Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Здравейте,на 24 години съм-мъж-и с времето станах пълен аутсайдер.Значи от малък страдам от тревожни разстройства,първо ОКР,което по-късно ми повлия на самочувствието,защото доста дълго време не знаех,че въобще има такава "болест" и си мислех,че само аз съм така и,че съм луд и проблема е,че доста дълго го крих и не потърсих специалист да ми помогне,като ме беше срам да отида на психиатър,а и нашите са с по-остаряло мислене и ми казваха-"Стегни се","Какъв психиатър","Искаш от сега да те дрогират с хапчета ли" и неща от този сорт.В гимназията почнах да ставам по-пасивен,по-затворен,развих социална тревожност и от там се задейства верига от събития и проблеми,за които не взех мерки навреме да ги разреша и сега съм в това положение.Нямам приятели,пропуснах много събития от живота си и докато другите правиха крачки напред,аз тъпчех на едно място и сега не знам как да се оправя.С времето хората започнаха да използват тези слабости срещу мен и аз нямам аргументи да им отговоря на нападките.И не знам вече как да намеря изход от ситуацията.Знам,че е доста кратка изповедта ми,но не знам и аз как да подредя някои неща,как да ги обясня,смятам чрез отговаряне но постовете ви,постепенно ще се разясни,иначе така трябва да пиша цял роман.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И какво по-точно искате да постигнете?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Докато мислиш, че си такъв, такъв и ще бъдеш. Какви са причините да стоиш отстрани и да не правиш нищо?? Та това е твоят живот. Времето е ресурс, което не може да се върне назад. То тече само в една посока.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

живота е ужасно преживяване приятел.Единственото което може да направиш е да продължиш напред , излекувай си ОКР-то посещавай психолог и се опитвай да правиш живота си по-добър.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да проблема е времето.Как да ви кажа,проблема ми е,че се фокусирах винаги върху негативните си страни и в мен се зароди едно чувство за малоценност,отдавах значение на неща,които впоследствие разбрах,че не са били важни,но както казах от тогава(някъде от гимназията) се задействаха верига от  негативни събития.Станах по-затворен,изпадах в депресивни епизоди и поведението започна да ми се променя.В 11-12 клас почти не излизах,само на компютъра седях и пушех цигари,гледах филми,четях книги и въобще не се социализирах.И така започнах да имам едно отбягващо поведение,хората си създадоха и негативно мнение за мен(да отбележа,че съм от малък град и всички се познават) и после,когато се насилих да излизам се събрах с компания,в която разбрах,че не ме уважават и вече бяха по-напред от мен в много отношения.Нали разбирате,докато аз си седях вкъщи точно през този период-късния пубертет-другите си хващаха гаджета,влизаха в конфликти,градяха самочувствие и характер-правиха стъпки на горе,а аз седях на едно място и останах на по-долното стъпало и хората по-лесно ме мачкаха.Започнаха да ме питат-Абе защо не излизаш,как издържаш само във вас по цял ден-защо още си нямаш гадже и не знаех какво да им отговоря.Излизах с някакви лъжи или оправдания,които действат само до време след това маските падат и сега стигнах до това положение.И проблема ми е,че вече доста от хората си изградиха и те негативно мнение за мен,мислят ме за сдухан,за луд и не знам как да изляза от тази ситуация.Вече хората имат и някои козове срещу мен,а аз няма с какво да се защитя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, Determine25 написа:

четях книги

Колко и какви? Не ми се връзва нещо...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-вече романи-български.Чел съм "Записките" на Захари Стоянов, "Време разделно", "Тютюн","Хайка за вълци","Железният светилник","Преспанските камбани" и някои научни и чуждестранни романи и разкази.Въобще от много неща по малко,но не достатъчно явно.Да и сега видях,че в заглавито на темата съм допуснал елементарна грешка-пропастта се пише.Не знам от бързане явно е станало,а и напоследък трудно се концентрирам.Явно е от стреса.А и четях повече това,което ми беше интересно.В училище не си учех редовно уроците и за това правописа ми не е на ниво.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

може да имаш лека депресия , посети психолог и той ще ти изпише някакви слаби анти-депресанти.Слаби анти-депресанти могат да изписват и личните лекари.Може излезеш от депресивните си епизоди и сам , запише се в фитнеса или някакъв спорт в града ти , може да е и клуб по карате , танци или каквото имате , там ще се срещнеш с нови хора с които ще имате общ интерес.След като си на 24 винаги можеш да се запишеш да учиш нещо в някой университет в друг град или да си хванеш някаква работа ей така за да има с какво да се занимаваш.Навярно също смяташ че другите имат лошо мнение заради депресията си , хората не се интересуват от другите наистина , питали са те какво правиш и имаш ли гадже , защото това се питат хората в днешно време като се срещнат.Имаш много възможности , само трябва да се мотивираш да правиш нещо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, JKirilov написа:

Колко и какви? Не ми се връзва нещо...

Е, хайде сега. Синовете На Великата Мечка е чел и е гонел с ласо диви мустанги в прерията, правил си е и е спал в шатри от бизонови кожи, мазал си е тялото с меча мас, воявал е с вражески племена и е носил скалповете на победените от него врагове на колана си...:hush:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Milkydead написа:

може да имаш лека депресия , посети психолог и той ще ти изпише някакви слаби анти-депресанти.Слаби анти-депресанти могат да изписват и личните лекари.Може излезеш от депресивните си епизоди и сам , запише се в фитнеса или някакъв спорт в града ти , може да е и клуб по карате , танци или каквото имате , там ще се срещнеш с нови хора с които ще имате общ интерес.След като си на 24 винаги можеш да се запишеш да учиш нещо в някой университет в друг град или да си хванеш някаква работа ей така за да има с какво да се занимаваш.Навярно също смяташ че другите имат лошо мнение заради депресията си , хората не се интересуват от другите наистина , питали са те какво правиш и имаш ли гадже , защото това се питат хората в днешно време като се срещнат.Имаш много възможности , само трябва да се мотивираш да правиш нещо.

Благодаря за съвета.Да наистина е нормално да ми задават тези въпроси,но съм имал вече няколко случая в които определено целта е била подигравка-просто в начина на задаване,тона.А и не е от скоро това,в компанията в която бях преди ми правиха коментари и забележки свързани с тези проблеми,манипулираха ме първо,че се базикат само и аз го приемах така до време,но като зачести разбрах,че си ме имат за подигравка и им теглих една "майна".Но после осъзнах,че така няма да стигна до никъде,като тегля на някого "майната",аз оставам сам,а него не му дреме,той си има приятели не аз.Проблема е,че не знам как  да действам по друг начин.В смисъл осъзнах,че някак си завися доста от хората и ако ме атакуват не мога да се защитя,а в живота има всякакви-егоцентреци,нарцисисти,хора които не изпитват емпатия,а и аз не искам да ме съжаляват попринцип,но пък не знам и как да ги накарам да ме уважават и така съм в задънена улица.Точно когато завърших средното си образование на изпращането директорката на моето училище цитира една мъдрост,която тогава ми звучеше,като клише,но впоследствие намерих дълбок смисъл в нея-"Слабите обичат реда-силните контролират хаоса".Иначе за фитнеса преди няколко години тренирах на лостове-стигъл съм до 6 силови с двете ръце на 173м 85кила и помогна донякъде хората,които са по-слаби физически от мен да не се осмеляват да прекрачват някои граници,но това си е жалко според мен-не искам да резпектирам хората така,а и има винаги по-силни от мен.Иначе да полезен е за тялото спорта,но не знам няма да ми реши другите проблеми.Само ще съм един "напомпан" депресар.За психиатър и аз съм се чудил,но ме е страх да пия хапчета,а и казват,че са до време и се връщат симптомите по-силни от преди.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само един въпрос: Кой те научи да ползваш вид оксиморон?!

В тоя случай, защо питаш свободни хора?! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, grizly написа:

Е, хайде сега. Синовете На Великата Мечка е чел и е гонел с ласо диви мустанги в прерията, правил си е и е спал в шатри от бизонови кожи, мазал си е тялото с меча мас, воявал е с вражески племена и е носил скалповете на победените от него врагове на колана си...:hush:

Щом има хора чели само "Винету" и са стигнали до Министър-Председатели,явно не е само до книгите,трябват и други качества,които аз за съжаление не развих.Иначе с книгите е ясно решението-повече четене и се решава въпроса.

преди 5 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Само един въпрос: Кой те научи да ползваш вид оксиморон?!

В тоя случай, защо питаш свободни хора?! 

В смисъл ? Че питам хора,които нямат този проблем ли ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Determine25 написа:

Щом има хора чели само "Винету" и са стигнали до Министър-Председатели,явно не е само до книгите,трябват и други качества,които аз за съжаление не развих.Иначе с книгите е ясно решението-повече четене и се решава въпроса.

В смисъл ? Че питам хора,които нямат този проблем ли ?

В основата е, че се чувстващ зависим от кой?! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Старите хора казват - спокойствие и силна храна!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
преди 21 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

В основата е, че се чувстващ зависим от кой?! 

Зависим от благоразположението на хората.Не мога да върлувам в неблагоприятна среда,а винаги ще има хора,които ще са негативно настроени към мен.Въпроса е,че с моите елементарни проблеми от екзистенциално естество,могат доста лесно да ме съборят и да ме извадят от групата.

Редактирано от Determine25 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Determine25 написа:

Зависим от благоразположението на хората.Не мога да върлувам в неблагоприятна среда,а винаги ще има хора,които ще са негативно настроени към мен.Въпроса е,че с моите елементарни проблеми от екзистенциално естество,могат доста лесно да ме съборят и да ме извадят от групата.

В тоя случай = стани, махай се! След като е неблагоприятна средата, то запомни едно: Не си растение! ;) 

Или може би искаш да си дърво без корен, а?! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

В тоя случай = стани, махай се! След като е неблагоприятна средата, то запомни едно: Не си растение! ;) 

Или може би искаш да си дърво без корен, а?! 

Така и правя,но накрая сам оставам.И знам,че се махам,защото нямам сили да се преборя и това ме мъчи.Не знам дали съм дърво,но ако бях щях да съм слабо,расло накриво,подало се на ветровете и бурите дърво,което дава изгнили плодове,които никой не иска.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Determine25 написа:

сам оставам

Да, трябва да почнеш на чисто!!!

Да, знам, че е трудно, но ако не го направиш, то вече си истински зависим.

Знам какво е да вземеш трудно решение. Много е трудно, но ти сам трябва да направиш тази крачка, а не някой да ти казва да я направиш!!!

До колко си сам, то ще е до време ... 

Просто трябва да разбереш моментния си страх. Недей се опитва да го контролираш. Това ще ти навреди!!!

Просто го изживее, за да не го преживяваш в бъдеще!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И аз съм мислил в тази насока,да започна на чисто,обаче не знам как да го направя и ме мъчи мисълта,дали не е късно.Иначе благодаря за проявеното внимание и съчувствие,въпреки че точно там е проблема,че будя съчувствие,а на тази вързаст не трябваше да е така и то за такива проблеми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съвсем нормално е,ако сам се дистанцираш,така и ще се чувстваш.Не се притеснявай,просто мисли по-позитивно,не обръщай внимание на малките пречки,те са част от ежедневието ни.Идеята е да поддържаш контакти под какъвто и да е вид.Нищо сериозно не се е случило,просто не мисли крайно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 10.07.2020 г. в 16:40, Determine25 написа:

Здравейте,на 24 години съм-мъж-и с времето станах пълен аутсайдер.Значи от малък страдам от тревожни разстройства,първо ОКР,което по-късно ми повлия на самочувствието,защото доста дълго време не знаех,че въобще има такава "болест" и си мислех,че само аз съм така и,че съм луд и проблема е,че доста дълго го крих и не потърсих специалист да ми помогне,като ме беше срам да отида на психиатър,а и нашите са с по-остаряло мислене и ми казваха-"Стегни се","Какъв психиатър","Искаш от сега да те дрогират с хапчета ли" и неща от този сорт.В гимназията почнах да ставам по-пасивен,по-затворен,развих социална тревожност и от там се задейства верига от събития и проблеми,за които не взех мерки навреме да ги разреша и сега съм в това положение.Нямам приятели,пропуснах много събития от живота си и докато другите правиха крачки напред,аз тъпчех на едно място и сега не знам как да се оправя.С времето хората започнаха да използват тези слабости срещу мен и аз нямам аргументи да им отговоря на нападките.И не знам вече как да намеря изход от ситуацията.Знам,че е доста кратка изповедта ми,но не знам и аз как да подредя някои неща,как да ги обясня,смятам чрез отговаряне но постовете ви,постепенно ще се разясни,иначе така трябва да пиша цял роман.

Тези проблеми са много типични и добре познати.
Причината е някакво съчетание от вродените качества на човека
(които го правят податлив към такива отклонения) и обстановката в семейството,
когато е израсъл и са формирани основите на личността.

Става дума за първите няколко години от живота.
Ако е така, още в детската възраст са започнали някакви проблеми
със взаимоотношенията (с другите на твоя възраст), които са изглеждали не толкова страшни в детството,
но като порастваш се превръщат в наистина сериозни проблеми със социализацията.

Такъв характер на човека може да се формира през ранното детство, ако например някой от родителите
се е държал може би малко резервирано (не непременно хладно или строго).
Или някой от родителите да е бил също така по характер необщителен, по-резервиран.

Във всички случаи чертите на характера на човека са зависими по един съвсем определен начин от чертите
на характера на възрастните, които са го отгледали в първите няколко години от живота му.

Психиатрите навярно ще определят това както някаква там акцентуация на личността.
Лекарствата като правило имат много неприятни странични ефекти.
Ако не си съвсем зле, не вярвам да искаш да пиеш хапче, от което като подейства чувстваш прилив на еуфория
за известно време. Или лекарство с определени странични ефекти в сексуалната сфера.
Или понижаване на телесната температура и да станеш някакъв без задръжки.

Характерът на човека не може така лесно да се промени, особено с напредване на възрастта
това става почти невъзможно.
Но ако опознаеш своите силни и слаби страни и ги имаш предвид, може да опитваш да коригираш поведението си.
Аз например разбрах, че съм прекалено мек в своето държание (в сравнение с повечето други).
Когато си спомня това, си казвам - "мога да си позволя да се държа по-твърдо,
въпреки че не съм такъв и не ми се иска"

Ако си прекалено критичен към себе си или неуверен може би са ти правили доста забележки.
Прекалена критика и изисквания обикновено се отправят от хора, които просто самите те са агресивни.
Много е важно да не се стремиш към перфекционизъм - не е възможно всичко да е добре,
да е без грешка или да искаш всички да са доволни.

Възможно е даже да имаш силни страни, които си считал за слаби.
Например един човек пише много грозно и с грешки, а се оказва че е така, защото мислите му текат
бързо и едновременно и това е даже преимущество, а не  недостатък.
Не случайно казват, че гениалността и лудостта вървят ръка за ръка.
Има свидетелства, че шизотипните личности могат да бъдат с по-свободно творческо, креативно мислене.

Както и да е, все някак трябва да се живее като сме започнали.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ха-ха доктор NVJ-фройд намери решение на проблема.Модата на психологията има отговор за всичко, напълно идиотски бращолевеници , но идиотски отговор все пак.
Реално обаче твоя "проблем" авторе е толкова често разпространен сред младите хора  днес че никой не съчувства на тези социално периферни елементи.В днешното време патологичното ни "общество" създава много млади хора като теб.И проблема е напълно социален а не частен както на теб ти се струва.Затова си общувай както искаш с когото искаш и не бъди толкова несигурен , останалите са не по-добри от теб , навярно дори са по-лоши.Затова няма причина да се чувстваш малоценен в сравнение с тях.В днешния недружелюбен свят младите хора просто не трябва да се отказват.
 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 12.07.2020 г. в 19:27, NVJ написа:

Тези проблеми са много типични и добре познати.
Причината е някакво съчетание от вродените качества на човека
(които го правят податлив към такива отклонения) и обстановката в семейството,
когато е израсъл и са формирани основите на личността.

Става дума за първите няколко години от живота.
Ако е така, още в детската възраст са започнали някакви проблеми
със взаимоотношенията (с другите на твоя възраст), които са изглеждали не толкова страшни в детството,
но като порастваш се превръщат в наистина сериозни проблеми със социализацията.

Такъв характер на човека може да се формира през ранното детство, ако например някой от родителите
се е държал може би малко резервирано (не непременно хладно или строго).
Или някой от родителите да е бил също така по характер необщителен, по-резервиран.

Във всички случаи чертите на характера на човека са зависими по един съвсем определен начин от чертите
на характера на възрастните, които са го отгледали в първите няколко години от живота му.

Психиатрите навярно ще определят това както някаква там акцентуация на личността.
Лекарствата като правило имат много неприятни странични ефекти.
Ако не си съвсем зле, не вярвам да искаш да пиеш хапче, от което като подейства чувстваш прилив на еуфория
за известно време. Или лекарство с определени странични ефекти в сексуалната сфера.
Или понижаване на телесната температура и да станеш някакъв без задръжки.

Характерът на човека не може така лесно да се промени, особено с напредване на възрастта
това става почти невъзможно.
Но ако опознаеш своите силни и слаби страни и ги имаш предвид, може да опитваш да коригираш поведението си.
Аз например разбрах, че съм прекалено мек в своето държание (в сравнение с повечето други).
Когато си спомня това, си казвам - "мога да си позволя да се държа по-твърдо,
въпреки че не съм такъв и не ми се иска"

Ако си прекалено критичен към себе си или неуверен може би са ти правили доста забележки.
Прекалена критика и изисквания обикновено се отправят от хора, които просто самите те са агресивни.
Много е важно да не се стремиш към перфекционизъм - не е възможно всичко да е добре,
да е без грешка или да искаш всички да са доволни.

Възможно е даже да имаш силни страни, които си считал за слаби.
Например един човек пише много грозно и с грешки, а се оказва че е така, защото мислите му текат
бързо и едновременно и това е даже преимущество, а не  недостатък.
Не случайно казват, че гениалността и лудостта вървят ръка за ръка.
Има свидетелства, че шизотипните личности могат да бъдат с по-свободно творческо, креативно мислене.

Както и да е, все някак трябва да се живее като сме започнали.

 

Да и аз си мисля,че има някаква предразположеност.Има доста хора с по-лошо детство-малтретирани,без родители и т.н.-които превъзмогват тези травми и стават и доста успешни дори,това им дава един вид мотивация.При мен социалната тревожност започна да се проявява някъде в гимназията.Не бях тормозен от "мнозинството",но имах проблем да се конфронтирам с по-"отраканите" деца,така да кажа с тогавашните пубертетски "авторитети" и лошото е,че точно в такава група се движих,чрез един "приятел",който също беше от по-"отраканите" и често използваше някои мои слабости да изпъкне на мой гръб.С времето започнах да ставам по-пасивен,по-отстъпчив и се опитвах в заблудата си да компенсирам тези мои недостатъци с някои "добри" качества,които си мислих,че притежавам.Развих по едно време нещо като свръх-морал - гледах да съм честен,точен,да не лъжа хората и т.н.Даже по едно време си повярвах,че съм "добър",но впоследствие разбрах,че това са само заблуди-един вид психиката ми се опитваше или егото ми по този начин да се самозалъже.Но впоследствие,като започнах повече да се самоанализирам достигнах до извода,че голяма част от тези "неща" са резултат от една "болест".Характера ми,личността ми са дълбоко оформени от това "изкривяване",от тази "болест".Лошото е,че много късно осъзнах тези неща,и вече знам голяма част от причините,но не знам решението на този етап.Ако можех да се върна назад с тези "познания",които имам сега,бих променил много неща,но сега вече съм затънал доста дълбоко и с негативите,които натрупах проблемите се задълбочиха и не знам как да ги реша.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато си много по-умем от другите, често така се получава. Имат "козове" срещу теб, защото тъпите не могат да разберат умния и за тях той е "луд и опасен".

Излизане от ситуацията няма. Освен да ги изтрепеш всичките и да си покриеш идеално следите.

Или , евентуално, да подхождаш с агресия на подигравките им и подмятанията. Тогава ще млъкнат. Ако се изплашат от теб, ще млъкнат.

И да, човек като се роди, трябва да му се дава книга с инструкции за взаимоотношенията между другите. Да е предупреден какви хора има, как действат, какво ги мотивира и какво ги неутрализира.  Ако имах такава книга и аз щях да мога да противодействам на всички хора, които ми навредиха и ме направиха затворен човек. Мисля, че и аз имам разстройство на психиката, но друго. Отбягващо разстройство. Прочетох в нета за него и сама си давам диагнозата , психолозите не ги уважавам, вредни са.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...