Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Каква да е съдбата на хората с увреждания?


Препоръчан отговор


преди 1 минута, petie1 написа:

Ами например ти каза че си питала сестра й нещо ама засега нищо не казваш :) А Сталин обеща нещо за понеделник или вторник 7.09, една седмица мина и пак нищо

аз говорих 2-ти със сестра и, не смеят да кажат на баща и, че ще я изрита от тях, но о търсят място-това е, а тя е блокирала сестра си

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Точно така. И напълни всички други форуми в страната. Като ги гледам какви са другите форуми и колко са пълни ме е срам от себе си. А по темата за мен лично никога не е имало чужди и свои. За тов

ти нали не си мързелива и не те мързи да работиш а да заета си да четеш нов фолк и космополитън и да си измисляш нови заболявания

Права си,всички влизат в този форум да се разтоварят.Прочети дефиницията на думата “тормоз”,защото определено това не е тормоз! Единственото което можеш да направиш е да престанеш да пишеш неща за лич

Публикувани изображения

току-що, Айнщайн написа:

аз говорих 2-ти със сестра и, не смеят да кажат на баща и, че ще я изрита от тях, но о търсят място-това е, а тя е блокирала сестра си

Поредна драма.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Айнщайн написа:

аз говорих 2-ти със сестра и, не смеят да кажат на баща и, че ще я изрита от тях, но о търсят място-това е, а тя е блокирала сестра си

Уау това звучи сериозно ако е истина

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, Гост. написа:

Поредна драма.

докато не я вкарат в лудница ще е така, сега ме нарежда в др. тема-тая е с 20% ивреждания и пари взима, а има хора в инвалидни колички, които нямат пари и хляб да си купят-АНАРХИЯ

току-що, petie1 написа:

Уау това звучи сериозно ако е истина

на 100%

  • Тъжно 1
  • Ядосано 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Айнщайн написа:

докато не я вкарат в лудница ще е така, сега ме нарежда в др. тема-тая е с 20% ивреждания и пари взима, а има хора в инвалидни колички, които нямат пари и хляб да си купят-АНАРХИЯ

Не е правилно,но като човек живеещ в чужбина ще ти кажа,че и тук е така. 


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, Гост. написа:

Не е правилно,но като човек живеещ в чужбина ще ти кажа,че и тук е така. 

да, но тези които лъжат не реват по всеки форум, нали? 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Гост. написа:

Едва ли. 

ти към неиния ли фен клуб мина? 

преди 1 час, petie1 написа:

Само кьорфишицеци пускате... Раздвижете я малко тая комедия де ще зрителите заспаха

е какво искаш? Да я убия или..? Достатъчно съм направила, смятам

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Айнщайн написа:

ти към неиния ли фен клуб мина? 

😁😁😁 едва ли има друг като нея,все недоволна,все някои и виновен а и доста злобна.Докато и мина в фен клуба ще мине бая време 

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Гост. написа:

😁😁😁 едва ли има друг като нея,все недоволна,все някои и виновен а и доста злобна.Докато и мина в фен клуба ще мине бая време 

като мине времето и решиш да я защитаваш, обади ми се-ще направом нов филм на ужасите😁

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Айнщайн написа:

като мине времето и решиш да я защитаваш, обади ми се-ще направом нов филм на ужасите😁

😂😂😂😂😂 от 2011 мисля съм в тоя форум,щом не съм и станала фенка ,сега ли ще ставам 😂😂😂

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, Гост. написа:

😂😂😂😂😂 от 2011 мисля съм в тоя форум,щом не съм и станала фенка ,сега ли ще ставам 😂😂😂

радвам се, че има хора които си използват акъла, че тя доста заблуди! 

  • Ядосано 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дотам ли е стигнала сестра ми? Това ли е успяла да измисли? Какво ли се учудвам, двете с нея никога не сме се разбирали и не сме били много близки. Аз живях на село като малка, при баба и дядо, родителите на баща ми, а тя - с нашите. Разликата ни е 3 години, но сякаш е повече. Никога не ме е харесвала,  едва имаше търпение, като бяхме деца, да ме научи на играта "Не се сърди човече" (аз се уча и схващам бавно). Никога не е могла да изпитва съчувствие, човещина, никога! Баба, която ме гледаше, беше с болен крак, като съм била бебе, станал инцидент, дядо без да иска, минал с трактора през единия крак на баба. И тогава мен ме дали на колежка на мама да ме гледа, защото майка ми е трябвало да работи.  Колкото пъти идваше на село, нито веднъж не прояви съжаление към баба, а тя имаше ужасни болки в крака, беше и останал белег. Сестра ми нито обичаше да идва на село, нито обичаше баба, никога, нито веднъж не я попита как е. А като си дойдох в Берковица, за да тръгна на училище........... Като беше гимназистка, беше пълен ужас. Все се караше с нашите, все ревеше, че не я пускат на дискотека, усилваше музиката до дупка, а мен ме гонеше от стаята. Все повтаряше, че всичко е нейно.  Не само това. Често ми повтаряше "Ти не си ми сестра". 

Двете никога не сме се разбирали, дори не си приличаме, нейни учители са преподавали на мен, бях изумена, когато госпожата ми по природознание в 5 клас ми каза да пратя поздрави на сестра ми. Не си приличаме, освен това харесваме различни неща и имаме различни вкусове. Като малка исках да уча английски, а тя отказа вкъщи да ме научи. Баща ни ми взе куче (истинско, порода тигров боксер), но сестра ми си го хареса и се писа негова собственичка, че и тъпо име даде на кучето - Дикси. За един рожден ден ми подари плюшена синя мишка, после си я взе обратно. З другарската ми среща нямах връхна дреха, мама ми даде един черен жакет на сестра ми и когато тя разбра, че съм била с него, откачи и вдигна луд скандал за нищо. Като бях в гимназията, си купих хубави тетрадки за училище, сестра ми си хареса една и искаше да и я дам, казах и сама да си купи, тази е моя, баба ми беше купила тези тетрадки за мен.  По - късно си хареса едни мои блузи и един колан и ми ги взимаше без разрешение.

Тя още откакто бяхме деца не искаше да се грижи за мен.  До 12 - годишна възраст не смееха да ме оставят сама вкъщи, а сестра ми се сърдеше, защото искаше  а ходи при приятелки и по тъпите дискотеки. Не искаше да ми готви даже, все на настроения беше. Та, не се учудвайте, че при това положение я издадох на нашите, че пуши.

Не знам какво и е станало, та е решила да ме вкарва в лудница, но вече наистина прекалява. Това, че е математически гений и работи в банка просто не я прави повече човек.

Когато ми стана лошо веднъж в училището в София, тя не можа да се погрижи за мен. Мисля, и не искаше. Събудих се с ужасна болка в корема и не можех да стана. Останах си в общежитието и спах. Същия следобед сестра ми дошла и и казали учителите, че не съм добре. Тя звъня на мобилния телефон вкъщи, но нашите ги нямало. Тя почти се разрева от яд. А на тях всъщност им казали и те пътували насам. Взеха си ме, водиха ме на болница, лекуваха ме и се оправих.

Не съм очаквала това от нея................определено това нейното е много гадно. Как да не я блокирам.

Сега иска да съсипе нашите явно, като им каже, че е решила да ме вкара в лудница. А те не са добре. Явно толкова и пука за мама и тати. Баща ми е с диабет, майка ми  има сериозни проблеми...............

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Anne написа:

Дотам ли е стигнала сестра ми? Това ли е успяла да измисли? Какво ли се учудвам, двете с нея никога не сме се разбирали и не сме били много близки. Аз живях на село като малка, при баба и дядо, родителите на баща ми, а тя - с нашите. Разликата ни е 3 години, но сякаш е повече. Никога не ме е харесвала,  едва имаше търпение, като бяхме деца, да ме научи на играта "Не се сърди човече" (аз се уча и схващам бавно). Никога не е могла да изпитва съчувствие, човещина, никога! Баба, която ме гледаше, беше с болен крак, като съм била бебе, станал инцидент, дядо без да иска, минал с трактора през единия крак на баба. И тогава мен ме дали на колежка на мама да ме гледа, защото майка ми е трябвало да работи.  Колкото пъти идваше на село, нито веднъж не прояви съжаление към баба, а тя имаше ужасни болки в крака, беше и останал белег. Сестра ми нито обичаше да идва на село, нито обичаше баба, никога, нито веднъж не я попита как е. А като си дойдох в Берковица, за да тръгна на училище........... Като беше гимназистка, беше пълен ужас. Все се караше с нашите, все ревеше, че не я пускат на дискотека, усилваше музиката до дупка, а мен ме гонеше от стаята. Все повтаряше, че всичко е нейно.  Не само това. Често ми повтаряше "Ти не си ми сестра". 

Двете никога не сме се разбирали, дори не си приличаме, нейни учители са преподавали на мен, бях изумена, когато госпожата ми по природознание в 5 клас ми каза да пратя поздрави на сестра ми. Не си приличаме, освен това харесваме различни неща и имаме различни вкусове. Като малка исках да уча английски, а тя отказа вкъщи да ме научи. Баща ни ми взе куче (истинско, порода тигров боксер), но сестра ми си го хареса и се писа негова собственичка, че и тъпо име даде на кучето - Дикси. За един рожден ден ми подари плюшена синя мишка, после си я взе обратно. З другарската ми среща нямах връхна дреха, мама ми даде един черен жакет на сестра ми и когато тя разбра, че съм била с него, откачи и вдигна луд скандал за нищо. Като бях в гимназията, си купих хубави тетрадки за училище, сестра ми си хареса една и искаше да и я дам, казах и сама да си купи, тази е моя, баба ми беше купила тези тетрадки за мен.  По - късно си хареса едни мои блузи и един колан и ми ги взимаше без разрешение.

Тя още откакто бяхме деца не искаше да се грижи за мен.  До 12 - годишна възраст не смееха да ме оставят сама вкъщи, а сестра ми се сърдеше, защото искаше  а ходи при приятелки и по тъпите дискотеки. Не искаше да ми готви даже, все на настроения беше. Та, не се учудвайте, че при това положение я издадох на нашите, че пуши.

Не знам какво и е станало, та е решила да ме вкарва в лудница, но вече наистина прекалява. Това, че е математически гений и работи в банка просто не я прави повече човек.

Когато ми стана лошо веднъж в училището в София, тя не можа да се погрижи за мен. Мисля, и не искаше. Събудих се с ужасна болка в корема и не можех да стана. Останах си в общежитието и спах. Същия следобед сестра ми дошла и и казали учителите, че не съм добре. Тя звъня на мобилния телефон вкъщи, но нашите ги нямало. Тя почти се разрева от яд. А на тях всъщност им казали и те пътували насам. Взеха си ме, водиха ме на болница, лекуваха ме и се оправих.

Не съм очаквала това от нея................определено това нейното е много гадно. Как да не я блокирам.

Сега иска да съсипе нашите явно, като им каже, че е решила да ме вкара в лудница. А те не са добре. Явно толкова и пука за мама и тати. Баща ми е с диабет, майка ми  има сериозни проблеми...............

Значи е истина?!?

  • Тъжно 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Anne написа:

Дотам ли е стигнала сестра ми? Това ли е успяла да измисли? Какво ли се учудвам, двете с нея никога не сме се разбирали и не сме били много близки. Аз живях на село като малка, при баба и дядо, родителите на баща ми, а тя - с нашите. Разликата ни е 3 години, но сякаш е повече. Никога не ме е харесвала,  едва имаше търпение, като бяхме деца, да ме научи на играта "Не се сърди човече" (аз се уча и схващам бавно). Никога не е могла да изпитва съчувствие, човещина, никога! Баба, която ме гледаше, беше с болен крак, като съм била бебе, станал инцидент, дядо без да иска, минал с трактора през единия крак на баба. И тогава мен ме дали на колежка на мама да ме гледа, защото майка ми е трябвало да работи.  Колкото пъти идваше на село, нито веднъж не прояви съжаление към баба, а тя имаше ужасни болки в крака, беше и останал белег. Сестра ми нито обичаше да идва на село, нито обичаше баба, никога, нито веднъж не я попита как е. А като си дойдох в Берковица, за да тръгна на училище........... Като беше гимназистка, беше пълен ужас. Все се караше с нашите, все ревеше, че не я пускат на дискотека, усилваше музиката до дупка, а мен ме гонеше от стаята. Все повтаряше, че всичко е нейно.  Не само това. Често ми повтаряше "Ти не си ми сестра". 

Двете никога не сме се разбирали, дори не си приличаме, нейни учители са преподавали на мен, бях изумена, когато госпожата ми по природознание в 5 клас ми каза да пратя поздрави на сестра ми. Не си приличаме, освен това харесваме различни неща и имаме различни вкусове. Като малка исках да уча английски, а тя отказа вкъщи да ме научи. Баща ни ми взе куче (истинско, порода тигров боксер), но сестра ми си го хареса и се писа негова собственичка, че и тъпо име даде на кучето - Дикси. За един рожден ден ми подари плюшена синя мишка, после си я взе обратно. З другарската ми среща нямах връхна дреха, мама ми даде един черен жакет на сестра ми и когато тя разбра, че съм била с него, откачи и вдигна луд скандал за нищо. Като бях в гимназията, си купих хубави тетрадки за училище, сестра ми си хареса една и искаше да и я дам, казах и сама да си купи, тази е моя, баба ми беше купила тези тетрадки за мен.  По - късно си хареса едни мои блузи и един колан и ми ги взимаше без разрешение.

Тя още откакто бяхме деца не искаше да се грижи за мен.  До 12 - годишна възраст не смееха да ме оставят сама вкъщи, а сестра ми се сърдеше, защото искаше  а ходи при приятелки и по тъпите дискотеки. Не искаше да ми готви даже, все на настроения беше. Та, не се учудвайте, че при това положение я издадох на нашите, че пуши.

Не знам какво и е станало, та е решила да ме вкарва в лудница, но вече наистина прекалява. Това, че е математически гений и работи в банка просто не я прави повече човек.

Когато ми стана лошо веднъж в училището в София, тя не можа да се погрижи за мен. Мисля, и не искаше. Събудих се с ужасна болка в корема и не можех да стана. Останах си в общежитието и спах. Същия следобед сестра ми дошла и и казали учителите, че не съм добре. Тя звъня на мобилния телефон вкъщи, но нашите ги нямало. Тя почти се разрева от яд. А на тях всъщност им казали и те пътували насам. Взеха си ме, водиха ме на болница, лекуваха ме и се оправих.

Не съм очаквала това от нея................определено това нейното е много гадно. Как да не я блокирам.

Сега иска да съсипе нашите явно, като им каже, че е решила да ме вкара в лудница. А те не са добре. Явно толкова и пука за мама и тати. Баща ми е с диабет, майка ми  има сериозни проблеми...............

К'ъв е тоя роман, ма, кой ще го чете, аз ти казах след известно време ще си говорим, ама ти няма да можеш да отговориш-в лудницата и-нет няма

преди 1 минута, Гост. написа:

Значи е истина?!?

това сега ще и го пратя

  • Ядосано 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Айнщайн написа:

К'ъв е тоя роман, ма, кой ще го чете, аз ти казах след известно време ще си говорим, ама ти няма да можеш да отговориш-в лудницата и-нет няма

това сега ще и го пратя

Не можа да се сдържи май Анка, а май трябваше...

 

преди 10 минути, Айнщайн написа:

радвам се, че има хора които си използват акъла, че тя доста заблуди! 

Е то едвали има някои дето да е заблуден.Не мисля

  • Ядосано 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, Гост. написа:

Не можа да се сдържи май Анка, а май трябваше...

 

Е то едвали има някои дето да е заблуден.Не мисля

гледай колко е куха единственият човек, който утре като си отиде майка и, може да и подаде ръка, тя я плюе, неблагодарна му работа🤬

  • Ядосано 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Anne написа:

Дотам ли е стигнала сестра ми? Това ли е успяла да измисли? Какво ли се учудвам, двете с нея никога не сме се разбирали и не сме били много близки. Аз живях на село като малка, при баба и дядо, родителите на баща ми, а тя - с нашите. Разликата ни е 3 години, но сякаш е повече. Никога не ме е харесвала,  едва имаше търпение, като бяхме деца, да ме научи на играта "Не се сърди човече" (аз се уча и схващам бавно). Никога не е могла да изпитва съчувствие, човещина, никога! Баба, която ме гледаше, беше с болен крак, като съм била бебе, станал инцидент, дядо без да иска, минал с трактора през единия крак на баба. И тогава мен ме дали на колежка на мама да ме гледа, защото майка ми е трябвало да работи.  Колкото пъти идваше на село, нито веднъж не прояви съжаление към баба, а тя имаше ужасни болки в крака, беше и останал белег. Сестра ми нито обичаше да идва на село, нито обичаше баба, никога, нито веднъж не я попита как е. А като си дойдох в Берковица, за да тръгна на училище........... Като беше гимназистка, беше пълен ужас. Все се караше с нашите, все ревеше, че не я пускат на дискотека, усилваше музиката до дупка, а мен ме гонеше от стаята. Все повтаряше, че всичко е нейно.  Не само това. Често ми повтаряше "Ти не си ми сестра". 

Двете никога не сме се разбирали, дори не си приличаме, нейни учители са преподавали на мен, бях изумена, когато госпожата ми по природознание в 5 клас ми каза да пратя поздрави на сестра ми. Не си приличаме, освен това харесваме различни неща и имаме различни вкусове. Като малка исках да уча английски, а тя отказа вкъщи да ме научи. Баща ни ми взе куче (истинско, порода тигров боксер), но сестра ми си го хареса и се писа негова собственичка, че и тъпо име даде на кучето - Дикси. За един рожден ден ми подари плюшена синя мишка, после си я взе обратно. З другарската ми среща нямах връхна дреха, мама ми даде един черен жакет на сестра ми и когато тя разбра, че съм била с него, откачи и вдигна луд скандал за нищо. Като бях в гимназията, си купих хубави тетрадки за училище, сестра ми си хареса една и искаше да и я дам, казах и сама да си купи, тази е моя, баба ми беше купила тези тетрадки за мен.  По - късно си хареса едни мои блузи и един колан и ми ги взимаше без разрешение.

Тя още откакто бяхме деца не искаше да се грижи за мен.  До 12 - годишна възраст не смееха да ме оставят сама вкъщи, а сестра ми се сърдеше, защото искаше  а ходи при приятелки и по тъпите дискотеки. Не искаше да ми готви даже, все на настроения беше. Та, не се учудвайте, че при това положение я издадох на нашите, че пуши.

Не знам какво и е станало, та е решила да ме вкарва в лудница, но вече наистина прекалява. Това, че е математически гений и работи в банка просто не я прави повече човек.

Когато ми стана лошо веднъж в училището в София, тя не можа да се погрижи за мен. Мисля, и не искаше. Събудих се с ужасна болка в корема и не можех да стана. Останах си в общежитието и спах. Същия следобед сестра ми дошла и и казали учителите, че не съм добре. Тя звъня на мобилния телефон вкъщи, но нашите ги нямало. Тя почти се разрева от яд. А на тях всъщност им казали и те пътували насам. Взеха си ме, водиха ме на болница, лекуваха ме и се оправих.

Не съм очаквала това от нея................определено това нейното е много гадно. Как да не я блокирам.

Сега иска да съсипе нашите явно, като им каже, че е решила да ме вкара в лудница. А те не са добре. Явно толкова и пука за мама и тати. Баща ми е с диабет, майка ми  има сериозни проблеми...............

звучи достоверно
инвалидите винаги са били обект на омраза

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Айнщайн написа:

гледай колко е куха единственият човек, който утре като си отиде майка и, може да и подаде ръка, тя я плюе, неблагодарна му работа🤬

Аз се обърках, кой е, кой е? Ти ли си нейната сестра? Толкова интимни истории се публикуваха.

преди 1 минута, дръндю написа:

звучи достоверно
инвалидите винаги са били обект на омраза

и различните.

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Айнщайн написа:

гледай колко е куха единственият човек, който утре като си отиде майка и, може да и подаде ръка, тя я плюе, неблагодарна му работа🤬

сигурен ли си, че ще и подаде ръка?
като ги пишеш тия неща, вярваш ли си?
 

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не разбирам за какво. Нашите я хвалеха какъв математически гений е, мен все ме питаха "Защо не си като сестра си"? Е, съжалявам, но не съм родена с математически талант, нито математиката ме влечеше. Моят интерес беше към литературата и историята, там ми беше силата. Обичах и да пея, а сестра ми все ми натякваше, че пея фалшиво. Спорехме кой език е по - хубав английският или френският. Във второто ми училище учих френски малко. Тя беше избрала в гимназията да учи английски и немски. Карахме се за шоколади, за това какъв филм да вземем от видеотеката. Тя си искаше филмите с вещици, аз пък предпочитах анимационните филми на "Дисни", филмите с животни и по детски романи, а бе, нормалните филми.

Тя слуша ужасна музика - "Металика", "Продиджи", "Нирвна", Бон Джоуви, а преди няколко години хлъцнах, като научих от фейса и, че харесва Майли Сайръс. Мислех, че я слушат само неориентирани дребсита. Много обичаше да цитира едно стихотворение от един поет, нещо за дявол и абсент. Като гимназистка беше пълен ужас - интересуваха я само дискотеките, да ходи "на лов за момчета" по нейни думи, да се гримира, с часове дрънкаше по телефона (а тогава телефонът беше скъп, не се трогна даже, когато веднъж дядо и направи забележка, че много говори и ще направи голяма сметка). Ако нашите не я пуснеха на дискотека, откачаше - ревеше, мен ме гонеше от стаята, усилваше музиката до дупка. Не искаше да помага на мама в домакинската работа. Освен че пуши, я спипах, и че има забележки и ниски оценки по химия.

Близки изобщо никога не сме си били, е, като се омъжи се промени, стана голямата домошарка и готвачка, обаче сега не знам какво я е прихванало. Явно не само аз съм и крива, горкото дете реве на баба си, че майка му го тормози за глупости.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, дръндю написа:

сигурен ли си, че ще и подаде ръка?
като ги пишеш тия неща, вярваш ли си?
 

да представи си, не само си вярвам, а ГО ТВЪРДЯ, други въпроси да имаш???!?? 

преди 17 минути, acnekt написа:

Аз се обърках, кой е, кой е? Ти ли си нейната сестра? Толкова интимни истории се публикуваха.

и различните.

най тъпите въпроси са само от мъже, м*цата му всички разбраха, само Вие не и не не съм сестра и

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Айнщайн написа:

да представи си, не само си вярвам, а ГО ТВЪРДЯ, други въпроси да имаш???!?? 


достатъчно изоставени съм видял в живота...тъй де, доста съм дрът за да вярвам на подобни твърдения 

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, дръндю написа:


достатъчно изоставени съм видял в живота...тъй де, доста съм дрът за да вярвам на подобни твърдения 

е, това си е твои проблем, вярвай на каквото си искаш

преди 26 минути, дръндю написа:

звучи достоверно
инвалидите винаги са били обект на омраза

ТЯ НЕ Е ИНВАЛИД

  • Ядосано 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове


 

преди 2 минути, Айнщайн написа:

е, това си е твои проблем, вярвай на каквото си искаш

от доста време се излива злоба, дори усещам омраза 

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • barbuncela заключи тази тема
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване