Днес видях снимките на това момиче, което също е абитуриентка. Стана ми мъчно. Същата е като мен, каквато бях на нейната възраст - изпълнена с мечти и желания.За съжаление, животът ще я разочарова жестоко, или по - точно хората.

Защото на нейната възраст, през май 2004  и аз бях абитуриентка и аз вярвах, че живея в едно ново, по - различно и модерно време,  с по - образовано и толерантно общество. Вярвах, че оттук нататък ме чакат само хубави неща - ще стана леля (племенницата ми още не беше се родила), ще имам една голяма и романтична любов, че ще сбъдна много свои мечти - да имам и да прочета много книги, да слушам хубава и качествена музика, да пътувам и да опозная България и света. Е, не стана така, благодарение на ксенофобското общество. Което предпочете евтините курви с лекото поведение пред образованите и морални момичета.

Това момиче със сигурност също си мечтае за секс, любов и брак............. Тъжно ми е, защото знам, че скапаното ни общество ще я разстрои и депресира, ще я смачка и доведе до депресия и мисли за самоубийство.

Толкова ли не можете да се засрамите от отношението си към нас? Ревете крокодилски как сме били крити по соца, а сега какво е? Не искате да ни виждате, чувате, не ни очаквате в интернет, на заведение, не ни позволявате да се влюбим и омъжим, изкарвате ни биологични боклуци............ ЗАСРАМЕТЕ СЕ!

Родителите на това момиче няма да са вечни, както и моите. За мен няма кой да се грижи. За това ли трябва да ви благодаря? Не аз, вие с вашите ксенофобски възгледи не искате да погледнете на мен като на човек. Само защото не приличам на секс кукла!

 

И защо слагаш всички под общ знаменател?

Нали се сещаш че освен тия които виждат само недъзи има и такива които ги пренебрегват и дават всичко за да помагат на любимия човек?
Или си мислиш че 100% от тези които не са физически или психически инвалиди са изроди и не им дреме?

Мисля че си твърде крайна, очевидно си сърдита на целия свят, а въпроса е не защо а кой е виновен за това.
Има едно мъничко нещо което ти обягва, и то е че ти самата трябва да искаш нещо да направиш.
По света има пре много живи примери  за това как дори и с недъг/зи можеш да постигнеш всичко, но естествено по-лесно е да мрънкаме.

Момичето от снимката със сигурност не го чака лесен живот, НО ако се бори и има свестен човек до себе си ще бъде успешна в това което прави.

И за да не кажеш че в България няма как, виж следващото видео, това момче не познава светлината, обаче учи, работи и се занимава с театрално изкуство и е вечно засмян. Как мислиш, дали му е лесно?

 

Никой не е писал никога нищо подобно. Измисляш си, че някои те презират и отбягват. Живеем в много тежко и натоварено ежедневие. Всеки си има един куп задачи за деня и ако вечерта почине за час-два преди лягане ще е супер. Не е вярно, че всички мислят само за секс и за коври и за друго подобно. Очакваш някой мъж да те хареса и да те вземе за жена и да си остави целия личен живот за да се грижи за теб. Ти можеш ли да родиш и отгледаш здраво дете.... Да ходите на дълги разходки, да го подкрепяш морално и а си до него в някои моменти когато трябва...

За хората като теб се изискват много специфични и постоянни грижи. Очакваш някой да се зароби и да те гледа постоянно. Да те подпира по стълбите, да ти готви, да те облича и какво още... С две думи търсиш си роб...ама с пари...много ако може да са.

Знаеш ли какво правят женските котки когато родят и видят, че някое котенце им се стори генетично увредено. Не го хранят нарочно, защото знаят, че няма да оцелее. Оставят го да умре. Има много случаи в които хора се грижат за такива намерени котенца и с подходящи грижи израстват напълно здрави. В природата е така. Радвай се, че си човек и все пак родителите ти имат съвест и се грижат за теб с каквото могат. Това момиче от снимката не се знае какво и е. Как реши, че е като теб...

преди 1 час, Anne написа:

Днес видях снимките на това момиче, което също е абитуриентка. Стана ми мъчно. Същата е като мен, каквато бях на нейната възраст - изпълнена с мечти и желания.За съжаление, животът ще я разочарова жестоко, или по - точно хората.

Защото на нейната възраст, през май 2004  и аз бях абитуриентка и аз вярвах, че живея в едно ново, по - различно и модерно време,  с по - образовано и толерантно общество. Вярвах, че оттук нататък ме чакат само хубави неща - ще стана леля (племенницата ми още не беше се родила), ще имам една голяма и романтична любов, че ще сбъдна много свои мечти - да имам и да прочета много книги, да слушам хубава и качествена музика, да пътувам и да опозная България и света. Е, не стана така, благодарение на ксенофобското общество. Което предпочете евтините курви с лекото поведение пред образованите и морални момичета.

Това момиче със сигурност също си мечтае за секс, любов и брак............. Тъжно ми е, защото знам, че скапаното ни общество ще я разстрои и депресира, ще я смачка и доведе до депресия и мисли за самоубийство.

Толкова ли не можете да се засрамите от отношението си към нас? Ревете крокодилски как сме били крити по соца, а сега какво е? Не искате да ни виждате, чувате, не ни очаквате в интернет, на заведение, не ни позволявате да се влюбим и омъжим, изкарвате ни биологични боклуци............ ЗАСРАМЕТЕ СЕ!

Родителите на това момиче няма да са вечни, както и моите. За мен няма кой да се грижи. За това ли трябва да ви благодаря? Не аз, вие с вашите ксенофобски възгледи не искате да погледнете на мен като на човек. Само защото не приличам на секс кукла!

 

Какво се очаква от хората във форума, само това не ми е ясно?

преди 45 минути, Емил Костов написа:

Какво се очаква от хората във форума, само това не ми е ясно?

напишете си мнението .,.,.,.,0       допреди 2 години имах работа  ,а после работех и след работа и не забогатех 

ние   сме отритнати от скапаната държава 

сега си седа вкъщи изкарвам 5 6стотин лева и пак не ми стигат 

гореспоменатото момиче ако беше с друг произход щеше да е друго нали 

щото аз като останах без работа а имам и малко дете и се наредих на опашката за помощи ,а кметицата ми вика Александре ти не си циганин бегай си

преди 11 минути, alexnell написа:

напишете си мнението .,.,.,.,0       допреди 2 години имах работа  ,а после работех и след работа и не забогатех 

ние   сме отритнати от скапаната държава 

сега си седа вкъщи изкарвам 5 6стотин лева и пак не ми стигат 

гореспоменатото момиче ако беше с друг произход щеше да е друго нали 

щото аз като останах без работа а имам и малко дете и се наредих на опашката за помощи ,а кметицата ми вика Александре ти не си циганин бегай си

Вижте сър, аз не ги оспорвам тези неща. Да не мислите, че хортата без увреждания нямат проблеми или че при тях всичко е по мед и масло. А и що си мислите ,че аз съм човек без увреждания? Питам Ане какво се очаква от хората във форума?

Редактирано 9 юни 20215 г. от Емил Костов (преглед на промените)

напиши някакъв позитивен коментар .,.,,.,.,. ей така братле зарадвай некой .,.,.,., усмихни се докато пишеш 

не е трудно       не сме лоши по природа          живота ни озлобява 

Карате ме да пиша дълги постове и да си съсипвам очте да ви обяснявам, защото се правите, че не знаете български език.

Следното нещо долу, което го пиша, е съвсем сериозно!!!

Не, не си въобразявам, че ме отритват. Та аз го виждам всеки ден, сблъсквах се с това в училище. Защо не ме искаха съучениците ми в трети клас по английски? Защо до ден - днешен, някои, които още живеят тук, не ме поздравяват, като ме видят, а се правят на непознати и луди? А учихме заедно почти 7 години, канила съм ги на тържествата за рождения ми ден, на гости, черпила съм ги със сандвичи и мляко с какао, филми гледахме на видеото, давах им да оцветяват рисувателните ми книжки с героите на "Дисни"..........

Излизам на разходка всеки Божи ден и виждам как всички ме гледат като извънземно, като изкопаемо..........Това е обидно за мен. Сякаш, че няма други кривогледи хора в цял свят, сякаш няма други хора с увреждания, които да излизат на разходка с придружител.............Сякаш не са виждали друг слаб човек.........

Да, имам нужда от специфични грижи, но всички хора с по - сериозни увреждания имаме. Още мога да ходя, но докога? В един момент ще се нуждая от инвалидна количка. Нашите вече едва се грижат за мен. Баща ми вече не може да работи. Майка ми има глаукома, почва и да забравя. Мама вече не може да ме влачи по стълбите при качване. Сестра ми има свой живот в София. Не ми казвайте, че домът е решение. Какво решение - да живея в мизерия? Нали наскоро ви описах как нямам зъби и вече мога да ям само пюрета. Е, кой ще ми прави пюрета в дом? На студено няма да оцелея. Всички знаете какво е по домовете. Държавните. Това не е решение за мен.

Да, деца не мога да имам. Но мога да дам най - важното : истинска и безпрекословна любов, обич, доверие, приятелство, подкрепа........... На разходки мога да ходя. Но общуването е проблем, защото вече напълно не чувам. За което ми е тъжно. А обичам да говоря за музиката, тя ми липсва.

Много от здравословните ми проблеми се появиха покрай стреса, който ми причини Даниела, покрай стреса и нервите от кризата, лишенията............

Не знам как не разбирате, че хора като аз и това момиче имаме нужда най - вече от любов!

Не разбирате, че за мен най - важното и най - мъчителното нещо е ограбването на мечтите и правата. Казвахте например, че сега никой не ми пречи да уча английски. Да, така е. Само че не е същото, защото ентусиазмът го загубих. Загубих го в училище, където изгубих правото да уча каквото пожелая. Нали тогава все за свобода се говореше? Е, беше пълна лъжа.

Сега мога да уча, но не е същото. Друго си е да го учиш в клас, с група, знаейки, че започвате наравно, че имате равен старт, че учиш в една група със здрави деца. Възможност да се докажеш.

Отдавна вече не ми се бори за нищо. Последно не ми позволиха да се боря за правото си на лично щастие. И това ме съсипа. А точно вярвах, че поне имам право на щастливи младежки години, знам си правата, а и обществото искаше интеграция на хората с увреждания, или поне така изглеждаше............

За какво да се боря сега? Нямам стимул. Нито съм влюбена, нито смея да харесам някого вече. Писна ми от предразсъдъците. Иска ми се да умра, просто не издържам вече. Толкова много надежди и мечти ми бяха разбити......... За какво да живея? Оказа се, че да искаш любов е много. Ако си с увреждания.

Цялата тази враждебност срещу мен в града ме убива. Само защото хлътнах по бивш съученик. Само защото си позволих да повярвам, че вече не е като през 90 - те  и за мен има слънце и щастие.

Борба? Борбата ме съсипа физически, психически и емоционално. Затова съм зле физически. А не исках много - само щастие!

 

преди 18 минути, Емил Костов написа:

Вижте сър, аз не ги оспорвам тези неща. Да не мислите, че хортата без увреждания нямат проблеми или че при тях всичко е по мед и масло. А и що си мислите ,че аз съм човек без увреждания? Питам Ане какво се очаква от хората във форума?

Да си изкажете мнението и да обясните вашата враждебност към нас.

Не ви ли писна от малоумните нацистки теории за хората с увреждания? С животните да се сравняваме?Просто............. Нямам думи!

преди 4 минути, Anne написа:

Карате ме да пиша дълги постове и да си съсипвам очте да ви обяснявам, защото се правите, че не знаете български език.

Следното нещо долу, което го пиша, е съвсем сериозно!!!

Не, не си въобразявам, че ме отритват. Та аз го виждам всеки ден, сблъсквах се с това в училище. Защо не ме искаха съучениците ми в трети клас по английски? Защо до ден - днешен, някои, които още живеят тук, не ме поздравяват, като ме видят, а се правят на непознати и луди? А учихме заедно почти 7 години, канила съм ги на тържествата за рождения ми ден, на гости, черпила съм ги със сандвичи и мляко с какао, филми гледахме на видеото, давах им да оцветяват рисувателните ми книжки с героите на "Дисни"..........

Излизам на разходка всеки Божи ден и виждам как всички ме гледат като извънземно, като изкопаемо..........Това е обидно за мен. Сякаш, че няма други кривогледи хора в цял свят, сякаш няма други хора с увреждания, които да излизат на разходка с придружител.............Сякаш не са виждали друг слаб човек.........

Да, имам нужда от специфични грижи, но всички хора с по - сериозни увреждания имаме. Още мога да ходя, но докога? В един момент ще се нуждая от инвалидна количка. Нашите вече едва се грижат за мен. Баща ми вече не може да работи. Майка ми има глаукома, почва и да забравя. Мама вече не може да ме влачи по стълбите при качване. Сестра ми има свой живот в София. Не ми казвайте, че домът е решение. Какво решение - да живея в мизерия? Нали наскоро ви описах как нямам зъби и вече мога да ям само пюрета. Е, кой ще ми прави пюрета в дом? На студено няма да оцелея. Всички знаете какво е по домовете. Държавните. Това не е решение за мен.

Да, деца не мога да имам. Но мога да дам най - важното : истинска и безпрекословна любов, обич, доверие, приятелство, подкрепа........... На разходки мога да ходя. Но общуването е проблем, защото вече напълно не чувам. За което ми е тъжно. А обичам да говоря за музиката, тя ми липсва.

Много от здравословните ми проблеми се появиха покрай стреса, който ми причини Даниела, покрай стреса и нервите от кризата, лишенията............

Не знам как не разбирате, че хора като аз и това момиче имаме нужда най - вече от любов!

Не разбирате, че за мен най - важното и най - мъчителното нещо е ограбването на мечтите и правата. Казвахте например, че сега никой не ми пречи да уча английски. Да, така е. Само че не е същото, защото ентусиазмът го загубих. Загубих го в училище, където изгубих правото да уча каквото пожелая. Нали тогава все за свобода се говореше? Е, беше пълна лъжа.

Сега мога да уча, но не е същото. Друго си е да го учиш в клас, с група, знаейки, че започвате наравно, че имате равен старт, че учиш в една група със здрави деца. Възможност да се докажеш.

Отдавна вече не ми се бори за нищо. Последно не ми позволиха да се боря за правото си на лично щастие. И това ме съсипа. А точно вярвах, че поне имам право на щастливи младежки години, знам си правата, а и обществото искаше интеграция на хората с увреждания, или поне така изглеждаше............

За какво да се боря сега? Нямам стимул. Нито съм влюбена, нито смея да харесам някого вече. Писна ми от предразсъдъците. Иска ми се да умра, просто не издържам вече. Толкова много надежди и мечти ми бяха разбити......... За какво да живея? Оказа се, че да искаш любов е много. Ако си с увреждания.

Цялата тази враждебност срещу мен в града ме убива. Само защото хлътнах по бивш съученик. Само защото си позволих да повярвам, че вече не е като през 90 - те  и за мен има слънце и щастие.

Борба? Борбата ме съсипа физически, психически и емоционално. Затова съм зле физически. А не исках много - само щастие!

 

Да си изкажете мнението и да обясните вашата враждебност към нас.

Не ви ли писна от малоумните нацистки теории за хората с увреждания? С животните да се сравняваме?Просто............. Нямам думи!

Вземи си преомисли всичко, което си написала, защото в момента освен олигофрения нищо друго не чета. Хайде дай ми РЕАЛЕН пример, кога някой от хората във форума ВИ е дискриминирал или отхвърлял!

преди 3 минути, Емил Костов написа:

Вземи си преомисли всичко, което си написала, защото в момента освен олигофрения нищо друго не чета. Хайде дай ми РЕАЛЕН пример, кога някой от хората във форума ВИ е дискриминирал или отхвърлял!

давам ти веднага вместо ф съм сложил в бех пиян на оръдие сутринта а и немам бг клавиатура 

обиждате братле без да се усещате ,.,..,.,.,. а з а  авторката незнам братле почнеш ли да се отчайваш става страшно

 

преди 12 минути, Емил Костов написа:

Вземи си преомисли всичко, което си написала, защото в момента освен олигофрения нищо друго не чета. Хайде дай ми РЕАЛЕН пример, кога някой от хората във форума ВИ е дискриминирал или отхвърлял!

Във форума не, но в реалния живот - да!

Моето е олигофрения?  Ти изобщо и на представа си нямаш за истинския живот!  За живота на хората с увреждания. После съм била злобна.

Да, като ми се отнемат права и мечти, ставам злобна.

Откъде - накъде такива като Даниела ще са повече от мен? Само защото могат да раждат деца? Ама са с липсваща емпатия!

преди 2 минути, Anne написа:

Във форума не, но в реалния живот - да!

Моето е олигофрения?  Ти изобщо и на представа си нямаш за истинския живот!  За живота на хората с увреждания. После съм била злобна.

Да, като ми се отнемат права и мечти, ставам злобна.

Откъде - накъде такива като Даниела ще са повече от мен? Само защото могат да раждат деца? Ама са с липсваща емпатия!

Отсега мога да ти кажа, че си нямаш ама никаква идея какъв е реалният живот. Четеш някакви статии, гледаш клипчета и си мислиш, че това е реалността. Не, не е! И хиляди пъти се опитах да ти го обясня.

преди 1 минута, Anne написа:

Във форума не, но в реалния живот - да!

Моето е олигофрения?  Ти изобщо и на представа си нямаш за истинския живот!  За живота на хората с увреждания. После съм била злобна.

Да, като ми се отнемат права и мечти, ставам злобна.

Откъде - накъде такива като Даниела ще са повече от мен? Само защото могат да раждат деца? Ама са с липсваща емпатия!

Има хора и хора, едните ще те харесват и ще те приемат каквато си, другите не.
Такъв е живота, а хората като цяло сме тотални олигофрени, но това е друга тема.

преди 3 часа, Anne написа:

 Същата е като мен, каквато бях на нейната възраст - изпълнена с мечти и желания.За съжаление, животът ще я разочарова жестоко, или по - точно хората.

 

Както написа "Бъбълс" защо слагаш всички под общ знаменател? Ти като можеш да цивриш из форума колко си саката и тем подобни, други не го правят.

Примерно със Стивън Хокинг е бил и по-неподвижен и от теб, но виж до къде беше стигнал заразлика от теб.

преди 4 минути, Anne написа:

Във форума не, но в реалния живот - да!

Моето е олигофрения?  Ти изобщо и на представа си нямаш за истинския живот!  За живота на хората с увреждания. После съм била злобна.

Да, като ми се отнемат права и мечти, ставам злобна.

Откъде - накъде такива като Даниела ще са повече от мен? Само защото могат да раждат деца? Ама са с липсваща емпатия!

Anne

Ани на колко години  си 

не обвинявай другите за своето нещастие

аз  имам едно дете ама искам още .,.,.,.,. ама жената неможе сега се1 да тръгнем да я обвинявам 

сигурно ше си осиновиме-- малко да си стъпим на краката и тетака 

съседката на 30 неможеше да има деца и си осинови близнаци

преди 7 минути, Anne написа:

Откъде - накъде такива като Даниела ще са повече от мен? Само защото могат да раждат деца? Ама са с липсваща емпатия!

Това е доста персонална нападка! Да можеш да родиш хич не е малко и е мечта на доста българки напоследък, за жалост. И отрицателният прираст го доказва. 

Промяната за добро, винаги трябва да стартира от нас самите. Намери воля и желание и промени фокуса си, спри да копаеш, а се избутай от дъното, на което мислиш, че се намираш!

Ох поредната тема за шаржове.... Пак питам мене защо никой не ме е дискриминирал тук във форума? Хубаво е момичето не може да се мери с първата Л бих се с запознал с нея стига да не е маничка на тема нацисти и мрънкало кат форумната принцеса

ДЦП кватерпареза е тва

преди 2 часа, VeeeSeLa написа:

Това е доста персонална нападка! Да можеш да родиш хич не е малко и е мечта на доста българки напоследък, за жалост. И отрицателният прираст го доказва. 

Промяната за добро, винаги трябва да стартира от нас самите. Намери воля и желание и промени фокуса си, спри да копаеш, а се избутай от дъното, на което мислиш, че се намираш!

Тя не иска да се промени.Никой не е казал,че и е лесно или ще и бъде.Нищо не можем да направим тук,имаше едно момче и предложи приятелство тя не иска,че и той бил с увреждане.Демек тя дискриминира също,даже повече от другите!

преди 2 минути, Гост. написа:

Тя не иска да се промени.Никой не е казал,че и е лесно или ще и бъде.Нищо не можем да направим тук,имаше едно момче и предложи приятелство тя не иска,че и той бил с увреждане.Демек тя дискриминира също,даже повече от другите!

Ама и аз щях да й предлагам приятелство ама кат почна да ме обижда и я видях каква е национал социалистка и ми мина мерака

преди 2 часа, Anne написа:

Карате ме да пиша дълги постове и да си съсипвам очте.....

....Не ми казвайте, че домът е решение. Какво решение - да живея в мизерия?......

........ На разходки мога да ходя. Но общуването е проблем, защото вече напълно не чувам.....

Много от здравословните ми проблеми се появиха покрай стреса, който ми причини Даниела, покрай стреса и нервите от кризата, лишенията............

.....Нали тогава все за свобода се говореше? Е, беше пълна лъжа.

.......... а и обществото искаше интеграция на хората с увреждания, или поне така изглеждаше............

 А не исках много - само щастие!

С животните да се сравняваме?Просто............. Нямам думи!

Никой не те кара да пишеш дълги постове. Едва ли някой ти бута клавиатурата и те заплашва....

Едва ли някой ти е написал "Отивай в дом" или нещо подобно. А и в тези домове само теб чакат. Пълно е с такива далеч по-зле от теб. Доста ще чакаш за ред ако решиш.

Вероятно някъде има момче с подобни на твоите увреждания и ще се харесате по ваш си начин.(дано да ги няма уврежданията де).

Не се знае коя Даниела, но......да е жива и здрава.

Кога се говореше за свобода? Докато ти обясняваха, че като завършиш те очакват хиляди възможности и можеш да станеш каквото си поискаш или докато ти даваха един куп домашни и вкъщи да се чудиш от кое да почнеш. Всичко беше лъжа. Няма такова нещо като пълна свобода. Никога не е имало.

Обществото иска интеграция на хората с увреждания, но май те самите не искат. Предпочитат да получават пари от държавата наготово под формата на пенсии чрез телк решения. Пари им дават, но майките на болни деца пак не са доволни. Какво повече искат и какво разбират под "интеграция" е друг въпрос. За съжаление никой не знае отговорът му.

Всички искаме щастие. Това е най-трудно постижимото нещо на света. Нали знаеш, че моркова винаги е на пръчката пред магарето и то никога няма да го стигне.

Имай думи... Ние СМЕ животни. Просто по-развити технологично, но не и рационално. Писах ти за котките за да дам пример, но явно не ме разбра правилно. Ти смяташ ли се за по-висшо и умно създание от една котка например? Ако да значи егото ти е много високо. Животните следват вътрешните си инстинкти и правят всичко за да оцелеят. Дори и да убият новородените си малки. И успяват. Ядат мръсни храни от улицата или кофите, пият вода от мръсни локви и какво ли още не.... И оцеляват учудващо как. Сега се замисли кое е по-висшото и по-умното същество. Човекът, котката, кучето или дори един гларус, който дори убива други птици за да се наяде и да изхрани малките си. Ако си имала вкъщи животно щеше да знаеш, че са по-умни от хората и щеше да го възприемаш като равноправен член на семейството. Не като по-низшо.

преди 1 минута, petie1 написа:

Ама и аз щях да й предлагам приятелство ама кат почна да ме обижда и я видях каква е национал социалистка и ми мина мерака

 Казах го и в друга тема-загубена кауза е…

Мине-не мине време и Принцеската без кайма, намеси отново и Даниела. Че и момиче, което е хасал инвалидизирано е пльоснала, за да ни залее с редовната доза берковска истерия... 

То вече не е и забавно. 

Аз не разбрах защо трябва да се срамуваме?

Щото не сме в инвалидни колички явно. 

Май да