Еволюция на отношенията – от времето на баба и дядо, до днес

[_ramus_]

 

mentrend.bg

 

Еволюция на отношенията – от времето на баба и дядо до днес

 

---

"Мислейки за отношенията между хората и по-специално за двойката, често се прави сравнение между поколенията. Преди колко е било различно, как ценностите са били други и колко по-лесно е било да се съхрани един брак, за разлика от днес.

Веднъж един дядо, на около 70 години ми каза: “Най-важно е да се разбирате. Да не се карате. Ние с бабата бяхме заедно почти 50 години и нито веднъж не сме си повишили тон и не сме се карали.“ Тогава се замислих над множество въпроси свързани с двойката, предвид опита ми като терапевт и знанието за това колко ценен може да бъде един конфликт за партньорите. Как е възможно да си толкова време с един човек и да не се скарате? Какво правиш когато му се ядосаш и как изразяваш този гняв? Това, разбира се, има своите обяснения. Тогава започнах да се замислям над концепцията на Естер Перел (терапевт на връзките) за „модерните двойки“, как се формират те и кое ги различава от двойките от предишните поколения.

Нека се пренесем за малко във времето на нашите баби и дядовци. Повечето от тях по това време живеят и работят на село. Изборът на мома или момък е сравнително ограничен. Колко са свободните моми в селото или в съседните села? В най-добрия случай се избират по взаимно съгласие, но може да бъдат и „нарочени“ един за друг. Нашата култура е патриархална и ролите в нея са строго определени – жената стои вкъщи и гледа децата, мъжът работи, за да изхранва семейството. Вечер когато мъжът се прибере, жената му е приготвила вечеря сипала му е едно вино (колкото капачка), може би си разказват на кой как му е минал денят и след това си лягат. На следващия ден всичко се повтаря отначало..

Разбирането за отношенията се свежда до това дали всеки си е изпълнил ангажиментите, които трябва, за да са всички сити, облечени и да имат покрив над главите си. Потребности, индивидуални нужди или емоционално състояние не са били повод за дискусия, защото никой не ги е разбирал и не е знаел как може да се оформи смисъл от това. Когато има загуба, например, не се плаче, за да не се разстройват околните, или не се говори за починалия, по същата причина. Мъжете, по принцип не трябва да плачат, ако са „истински мъже“. Но тя тъгата си стои, гневът си стои, всичко по отношение на отричането и непризнаването на тези чувства не ги прави по-малко съществуващи, а просто неназовани!

Така се отглеждат и децата – без особен акцент върху преживяванията им. Когато плаче детето, значи се лигави и му е малко боят или му липсва дисциплина. Когато се ядосва, това е признак на лошо възпитание и трябва да бъде порицано публично, наказано с вдигнати ръце в ъгъла, заключено в някоя стая или набито, за да се научи. В този ред на мисли разговор за отношенията между партньорите истински няма, защото това би трябвало да включва емоции и преживявания. А за тях не се говори, следователно няма и конфликти, но те имат обща цел – семейството и неговото физическо оцеляване. Тази цел е изпълнена, защото разводи по това време не се наблюдават особено, отношенията са статични, но с продължителност „докато смъртта ни раздели“. Затова не бива да им се сърдим и да ги виним прекалено сурово, защото тогава такива са били техните възможности и компетентност.

Следва поколението на нашите родители. Това са онези наказвани деца, които не са особено прегръщани и не им е казвано, че са обичани и ценни просто защото съществуват. Те обаче имат малко повече възможности, все пак времето се променя, развива се. Повечето от тях отиват да учат и да работят в близкия град или дори още по-далеч. Ролите на мъжа и жената започват леко да се променят, защото тя иска към тази на майка и домакиня да включи и ролята на жена, на работеща жена, мъжът от своя страна започва да взима повече участие във възпитанието на децата, но неговата връзка с тях е да всява респект или иначе казано – да им вземе страха. Големият град и новите възможности предлагат и нови преживявания. Все още между партньорите не се говори за чувства и емоции, защото не знаят как точно. Те нямат опит, от който да са се научили или да са разбрали ползата от това. Те знаят, че за да имат хармонични и дълготрайни отношения е важно да не се караш с партньора си и да правиш компромиси.

Обаче усещането, че нещо в тази концепция не е както трябва се прокрадва. Така много двойки започват да дават глас на нещо, което са таили цял живот в себе си и се поражда конфликт помежду им, но стигат до задънена улица, защото не знаят какво да правят с това което е произлязло. Родителите им дават съвет да си мълчат следващият път и че най-важно е да се запази семейството. За развод и дума да не става, защото това е срамно и най-страшното „какво ще кажат хората“! Да, обаче някой по-осъзнати хора решават да го направят с риск да бъдат изключени от това иначе толкова „принципно“ общество. Те вече са второ качество хора, на които не се гледа с добро око.

Само че това е своеобразен опит на това поколение да обърне внимание, че в изграждането на отношенията има нещо повече от задоволяване на физическите потребности, но не всички еволюират дотолкова, че да му „намерят цаката“ на пустото общуване. Те също наказват децата си, карат им се и дори ги бият, но съжаляват после и по-често ги прегръщат.

Така стигаме до наши дни. Промяната във времето е толкова голяма и се усеща толкова осезаемо, че хората от предишното поколение изостават и не могат да се наместят съвсем в „новия свят“. Появяват се технологии, които позволяват хората да се свързват и да общуват помежду си от всички точки на света. Сякаш целия свят е в дланта ти, в онази малко черна кутия, се побира целият ти живот. Възможностите са неограничени и изграждането на връзка и поддържането на взаимоотношения се промени като концепция генерално. Двама души могат да живеят на различни континенти, но да имат усещане за себе си като за двойка и да се преживяват като такава. Само с един клик в дадено приложение може да осъществиш контакт със стотици хора по целия свят. Огромният избор, който се предлага поставя под съмнение в много хора вярването за „единствения“.

Възрастовата граница за създаване на семейство и поколения все повече се вдига, това е по ред причини, но една от тях безспорно е, защото хората не са сигурни, че са намерили подходящия човек и съмнението дали няма някой по-добър за тях остава. Разбира се, че има модерни двойки, които са заедно от повече от 20 години и нямат съмнение, че човекът до тях е точният. Но при тях се появява друг голям проблем – как да бъда различен родител, партньор и човек, от това което е бил моят родител. Все по-често срещам жени, които полагат грижи за себе си, защото искат да бъдат щастливи, красиви, желани, добри майки и успешни в кариерата. Както и мъже, които искат и се включват в домакинството и в отглеждането на децата наравно с жената, защото искат да изградят много по-добра, здравословна и различна връзка с децата си от тази, която те са имали със своите бащи. Искат да говорят за отношения и чувства, защото това е логото на новото време – „Емоция и преживяване“. Хората искат да преживеят различни емоции, не искат да са статични, а динамични и гъвкави. И те успяват, защото непрекъснато търсят себе си и път към другия. Наскоро в кабинета ми дойде двойка, заедно от дълги години, която ми каза „ Ние се обичаме, но не можем да общуваме. Аз не знам той какво чувства и какво мисли, а искам да го разбера, наистина“.

Това е огромният прогрес на „модерните семейства“, че искат да разберат потребностите на човека до тях и да знаят, че могат да заявят своите и те ще бъдат посрещнати и приети. Това, разбира се, не винаги става лесно и бързо, защото те не са успели да го научат от своите родители и не са видели такъв модел на общуване. Затова и често се карат, сърдят се, мълчат и се отдалечават един от друг, но и все по-често се обръщат към специалист, защото не искат да живеят повече така. Това е своеобразен опит на „модерното семейство“ да се свърже по нов и различен начин с партньора си. Защото конфликтът не е най-лошото, което може да се случи, дори напротив – чрез конфликт и кризи в отношенията (разбира се когато са градивни и преодолими) двойката пораства. Най-лошото е да си мълчиш и да решаваш въпросите за взаимоотношенията ВИ в главата СИ, без да ги споделяш, за да не се карате, защото е „важно да не си повишавате тон и да правите компромиси повече“.

Авторът е терапевт и съосновател на център „Нюанси“

 

[_ramus_]

преди 52 минути, _ramus_ написа:

"...но една от тях безспорно е, защото хората не са сигурни, че са намерили подходящия човек и съмнението дали няма някой по-добър за тях остава....

Проблемът, през който това е само проява, е много по-мащабен.

Всъщност "светът се разширява" в главата на всеки от нас. Нахлува огромна информация за неща, събития, процеси, хора... които никога не сме виждали и няма да видим...

Достъпът до тази информация създава редица неудобства за хората които вече са се формирали като личности, защото това е станало на базата на вече отдавна отминали положения, отношения, социални принципи, ценности, изработен житейски опит и представности, с които те са усещали адекватност, успешност и сигурност...

Събитията и процесите които протичат в момента сред целия социум, са глобално зависими. Вече всеки процес или явление някъде, рефлектира в голяма степен сред всеки друг, навсякъде другаде - повече или по-малко. РАзтоянията, които навремето са играли основна роля - вече не са никакъв фактор. Граници, нации, общества - за кратко време огромното многообразие от хора, култури, отношения, история... става достояние на всеки и това силно подкопава устоите, ценностите и приоритетите на които той се е формирал сред времена, в които "е нямало друго". Това среща огромна съпротива сред хората за които тия промени са сложни и не са в състояние да се адаптират към тях.

Всичко това рефлектира и сред взаимоотношенията на всички нива, вкл и семейните, половите, сексуалните, социалните... Хората пътуват по цял свят и пътуването със самолет вече е масово достъпно - както ценово, така и организационно.

Контекстът през интернет и социалните мрежи, вече е огромен и понякога някой си се вживява и е съпричастен на друг, който никога не е виждал, който дори не съществува, а е измислен с някаква цел, вкл и се симулира чрез бот (компютърна програма, която симулира човешки обмен през интернет). Инстинктите, изградени в други времена, в други физически и социални реалности, продължават да сработват и за огромен брой хора това се превръща в огромен проблем, защото тия инстинкти вече са напълно неадекватни в новите условия.

В контекста на всичко това отношенията МЪЖ-ЖЕНА генерално се променят. От тях - семейните отношения, също. Всеки човек открива в себе си много и различни "нови" свои аспекти, нови интереси, нови посоки в които се проектира. Възможностите за това - също нарастват. Много хора намират сред всичко това много ново пространство за развитие, за разгръщане дори на качества, които не са подозирали в себе си. А други - бясно се съпротивляват поради невъзможност да се адаптират.

преди 52 минути, _ramus_ написа:

Огромният избор, който се предлага поставя под съмнение в много хора вярването за „единствения“.

В културата романтизма сред отношенията и неговия модел възникват към края на 18 век. Идеята за "единствения" е била само израз на семейния модел от юдео-християнски тип. ПОстепенното навлизане на личните преживявания, като фактор в такива отношения, започва да клони към идеала за "любовта" и "искам да съм ти единствената/ия"... Оттогава насам романтизма сред отношенията се величае под чадъра на нещото, наречено ЛЮБОВ, без значение че всеки си го интерпретира както му е удобно.

Времената на романтизма и "вярването за Единствения" отдавна вече са изчерпани. Това е така по една основна, макар и не единствена причина - нарастването на информацията и разширяването на хората "отвътре" ги обогатява с много нови възможности, различни модели, огромно мнообразие, както и с изисквания и потребности.

Не е достатъчно вече само да "оцелеем заедно в семейство и да създадем деца". Ценностите на това отдавна са преодолени и в сегашен момент инерциите от старото се смесват и борят с новите тенценции и приоритети. Всеки човек вече има съвсем друга идея за стойността си, отдава значение на много и различни свои преживявания, периметърът сред който живее, хората с които общува... вече всичко това е с нарастващи мащаби...

Сред този контекст идеята за "единствената/ия" вече е съвсем компрометирана. Няма човек, в който да се съберат отражението на всички потребности на даден друг човек. Самата идея на "влюбването" вече също е компрометирана - в смисъл че не й се отдава толкова голямо значение, колкото в старите "романтични" времена.

Няма как един човек да поеме всички емоционални и духовни потребности и същия човек да съчетава всички качества, които някой друг му били нужни... Просто не е възможно. Никога не е било, но изискванията и нуждите на реалностите в старо време, са били съвсем различни.

Вярванията - също се променят, като част от житейските начини за справяне с трудности и проблеми. А за други хора - вярванията им изглеждат "вечни" и с все сила напират за тяхната непреходност.

[Търсещ истини]

Колко стъпки ни остават до форум на ботове?

Публикуването във форума на Калдата на общодостъпни в мрежата текстове в някакъв смисъл подобрява качеството, нивото на форума. Обаче в друг смисъл просто е копиране. При това има нагласа коментарите да бъдат яростно критикувани, че не са на високо ниво. С други думи, може и да не си правим труда да коментираме, в основните статии всичко е ясно. Това не ми харесва. То е като да се свеждат циркулярни писма от Министерство на истината, които не подлежат на обсъждане от когото и да било. 

Та, Колко стъпки ни остават до форум на ботове? Николко. Вече обикновена програма може да намира популярни статии в мрежата и да ги пуска тук. Няма нужда да се мисли. Друга програма ще ни докаже как не сме прави да мислим самостоятелно.

[dioib]

Промяна може и да има, но не и развитие. 

Всяко едно отношение между двама и прочие ...  души има своята еманация, т.е. насищане след което всякаква еволюция в отношенията спира.

Крайният резултат е: доминиращ и подчинен/и. 

Да, ти може да си запазиш отношенията с другия/другите, но по своята си същност те не ще се развият, а напротив, т.е. те вече ще са развалени. 

Е, в тоя случай за каква еволюция може да се говори по отношение на отношенията между баба и дядо и то от психологична гледна точка???

В повечето случаи има търпимост. Това не е еволюция на отношенията, а "константа" по отношение на взаимоотношенията.  Въпросната не е по-различна от времето на нашите прадеди ... т.е. да можете все още да имате прекрасни взаимоотношения, така, както при първите ви лични отношения. 

Кратко: Безумие е да се говори за някаква еволюция в отношенията било то между двама от различен пол и/или един от даден пол, а другите от другия пол.  

 

[Just a Stranger]

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Колко стъпки ни остават до форум на ботове?

За съжаление склонността за безкрайни повторения на едно и също се вижда в много от темите. Тези в "Политика" са най-яркият пример. Но това е част от психиката, която би следвало да бъде преодоляна с последващото й развитие. По-лесно и удобно е да си кара човек по вече установения модел. Върши чудесна работа за избягване на скуката и убиването на "малко" време. Така някои могат да повторят хиляда пъти едно и също, но това е което те всъщност търсят. 

Аз също нямам намерение да пиша в тази тема, поне на първо време, защото знам, че тя тя не е отворена с цел дискусия. Но пък ако видя смисъл ще се включа. 

Случайно или не малко преди темата да бъде отворена прочетох нещо имено за това как идеите управляват света и за водещите идеи в различните периоди и региони сред хората. 

[_ramus_]

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Аз също нямам намерение да пиша в тази тема

и писа "без намерение". Какво ли би написал ако го имаше... Калин нямал никакво намерение да направи Калдата... нищо че "случайно пишем сред форума й"...

Просто всяко включване ти е набор от недоумици, изчоплени именно когато си невеж, но много ти е важно да покажеш че все пак е време да си побърбориш глупости...

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Публикуването във форума на Калдата на общодостъпни в мрежата текстове в някакъв смисъл подобрява качеството, нивото на форума.

Може би когато някой не го ползва за да замаже че самият той е кух отвътре и се проектира през написаното от други... особено ако му звучат авторитетно - с идеята да си придаде тежест и значимост именно чрез авторитетността на "чуждицата".

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

в основните статии всичко е ясно. Това не ми харесва.

На кого му е ясно, точно? Защото на вас и другия дежурен спамър - не, и няма как!

И като посмамихте намерихте ли си някакви си "истини" или никът е само за заигравка и театър?

И защо да е толкова важно какво на вас ви харесва, след като спамите, за да напишете нещо си, без всякаква връзка с темата, казусите...

Темата за ботовете, след като повтаряте два пъти някакво подобие на "реторичен въпрос" - е за друг раздел, но и двамата спамъри си нямате понятие що е БОТ, как се създава, какво му е значението и възможностите... и ограниченията.

Не че това пречи да се плещят глупости, без всякаква връзка с контекста, смисъла, темата, казусите... Просто поредното дрънкане - от едни и същи хора

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

По-лесно и удобно е да си кара човек по вече установения модел. Върши чудесна работа за избягване на скуката и убиването на "малко" време.

Аха - сигурен ли си че се отнася до "някакви други", а ти отново само обобщаваш "някого, някъде там"...

И новият пример за "не съм от тях, как' Сийке" - осъзнат, духовен, възвишен...

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

защото знам, че тя тя не е отворена с цел дискусия.

И... понеже нямаш намерение да пишеш... в тема, която ЗНАЕШ че не е отворена за дискусии - защо да не "маркираш" в дежурния си стил?

[Търсещ истини]

И така, отношенията са еволюирали. Вече новият човек е симбиоза на хомо сапиенс и изкуствен, компютърен интелект. Дори има възможност компютърът да представлява човека. По тази причина не можем да пренебрегнем значението на ботовете. Те са измислени да формират мнението на човеците. За съжаление е трудно да ги отличим, за да ги игнорираме. 

преди 8 часа, Just a Stranger написа:

По-лесно и удобно е да си кара човек по вече установения модел. Върши чудесна работа за избягване на скуката и убиването на "малко" време.

По времето на дядо и баба, пак са живели по установени модели- синът на пастира е ставал пастир, а синът на търговеца- търговец. Обаче "загрятата" икономика принуждава към динамика и на хората. Селският луд става добър чистач, а местната бъбрица- поетеса. Човек сменя жена, дом, работа, отношения по няколко пъти в живота си. Обаче възможностите на ума остават ограничени като хардуера- усъвършенстват се до едно време. Изискването за толерантно отношение към всички ни поддържа в добри отношения с тях, но не сме длъжни да ги приемаме за авторитети. При това добрите мозъци биват изсмукани и остават само посредствените. Естествено, не можем да ги оплюем или осъдим, наши са, но за улеснение можем да ги игнорираме, да не общуваме с по- долни, защото това ни принизява и нас. То е естествено- с какъвто се събереш такъв ще станеш. Целта е да се събираме с по- издигнатите, а тези, които плещят врели не кипели да оставим по кръчмите сред себеподобни.

[_ramus_]

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Вече новият човек е симбиоза на хомо сапиенс и изкуствен, компютърен интелект. 

отново пълни глупости и фантазно дрънкане. И глупости за хардуери, ботове, ИИ - точно от хора, които са толкова невежи относно същото, но толкова напират да покажат обратното.

Единственото адекватно клише в случая е - с каквито общуваш, такъв ставаш. Посредствеността винаги е най-напориста и жадува за изява, за блясък, за рефлексия - ако ще и през монитора да е.

Още малко спамче... така - за изхождане на празни приказки и народни дрънкалки? Айде народе, давай - девиза е "всяка тема е кочина и място за грухтене" и е без значение какво ще се грухти!

[Just a Stranger]

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

И така, отношенията са еволюирали. Вече новият човек е симбиоза на хомо сапиенс и изкуствен, компютърен интелект.

Не мисля. Да, правят се опити ИИ да замени някои функции свързани с вземането на решения, но зад това стоят също хора. Това е начин на последните за контрол. ИИ никога няма да замени висшите функции на психиката. Опасността е в това, да се допусне доминация на нисшите. А то се случва при много хора. 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

По тази причина не можем да пренебрегнем значението на ботовете. Те са измислени да формират мнението на човеците.

Както и всяко друго средство за формиране на обществените нагласи и навици. А когато хората се водят от последните без санкция от разума и волята, когато навиците определят мисленето, тогава и влиянието на въпросните средства нараства. 

ИИ е чудесен инструмент хората да подпомогнат хората в области където те не са достатъчно компетентни, както и за други дейности изискващи определени алгоритми, които човек може да изпълнява и сам. Въпросът обаче е как човек използва разума си, след като технологията е освободила част от капацитета му след като го е заменика при осъществяване на някои функции. С или без технологии е необходимо нисшите автоматични функции на психиката да не бъдат водещи. 

[васил козарев]

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Естествено, не можем да ги оплюем или осъдим, наши са, но за улеснение можем да ги игнорираме, да не общуваме с по- долни, защото това ни принизява и нас. То е естествено- с какъвто се събереш такъв ще станеш. Целта е да се събираме с по- издигнатите, а тези, които плещят врели не кипели да оставим по кръчмите сред себеподобни.

Аз имам една питанка : "по-издигнатите" ще искат ли да общуват с "нас", констатиращите гореизложените мисли или ще отбягват като дявола тамян, защото ще ги "принизим"? 

[Търсещ истини]

преди 29 минути, васил козарев написа:

Аз имам една питанка : "по-издигнатите" ще искат ли да общуват с "нас", констатиращите гореизложените мисли или ще отбягват като дявола тамян, защото ще ги "принизим"? 

Да.

Духовно издигнатите не се чувстват застрашени от това да споделят с вежливи, заинтересовани и разбиращи питащи. Има и издигнали се в ранг по друг начин, а не със способности. Те се чувстват застрашени и не споделят. Обаче няма и какво. Какво като ти сподели доцентката, че е дала дупе за да стигне до това място. Общо взето важи поговорката "Каквото повикало, такова се отзовало". Вежливостта предизвиква вежливост, грубостта на простака- грубост.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

И така, отношенията са еволюирали. Вече новият човек е симбиоза на хомо сапиенс и изкуствен, компютърен интелект.

Не мисля. Да, правят се опити ИИ да замени някои функции свързани с вземането на решения, но зад това стоят също хора.

Като си помислим за безбройните хора, взряни в умните си телефони, виждаме една примитивна симбиоза, каквато имам предвид.
Друго- Вече значимите конференции са срещи на хора с лаптопи. Без ИИ, изказванията са бедни.

 

[Just a Stranger]

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

По времето на дядо и баба, пак са живели по установени модели- синът на пастира е ставал пастир, а синът на търговеца- търговец. Обаче "загрятата" икономика принуждава към динамика и на хората. Селският луд става добър чистач, а местната бъбрица- поетеса. Човек сменя жена, дом, работа, отношения по няколко пъти в живота си. Обаче възможностите на ума остават ограничени като хардуера- усъвършенстват се до едно време

Умът кореспондира по-скоро със софтуеъра и то рефлекторният ум, навиците. Програмистът обаче не е програмата. Животът наистина стана по-динамичен и сложен и това дава възможност на човек да излезе от монотонността на навиците. Стресът, проблемите, а и страданията спомагат всичко това. От един момент нататък развитието на психиката може да продължи само с разумно, съзнателно и целенасочено участие на самия човек. Прогеамата не мооже да надскочи себе си, подсъзнанието да осигури нещо повече от сформираната кавтоматична линия на действие. 

[Just a Stranger]

преди 15 часа, Търсещ истини написа:

Естествено, не можем да ги оплюем или осъдим, наши са, но за улеснение можем да ги игнорираме, да не общуваме с по- долни, защото това ни принизява и нас. То е естествено- с какъвто се събереш такъв ще станеш.

Да общува човек може с всеки. Нивото на дискусия е ограничено от по-малко интелигентния, разумния или компетентния, но това ме пречи - въпрос на цел и необходимост. Съответно очакванията просто трябва да са съобразени с другия участник. Не е задължително обаче да се допуска ниско и нежелателно влияние. поговорката често се оказва вярна, но в нея виждам проблем - правилното решение е в недопускане на вредното влияние. 

[Търсещ истини]

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Да общува човек може с всеки. Нивото на дискусия е ограничено от по-малко интелигентния, разумния или компетентния

Да.
Например Диоген е бил безимотен, просяк, но умът му е бил буден. Държал се е по скандален начин, но му е щракало под шапката. Един анекдот. Философ му подал една смокиня, като очаквал Диоген да откаже и да му каже някаква затапваща шега. Диоген я грабнал и казал "Отиде ти смокинята, отиде ти и думата". 

И тогава отношенията са били на съперничество между мъжете. На глупавите с юмруци и груби разправии, на умните с шеги, понякога унижаващи, но заслужаващи да бъдат записани, защото са остроумни. 

Днес нещата са изменени, защото знанията са много повече и по- сложни. Какво да правят тези, които не могат да ги обхванат? Ами могат да ги унищожат. Могат да горят книги и да се хващат за кобура като чуят "култура". Отношението към неразбираемото чуждо мнение е жесток когнитивен дисонанс. Да формираш мнение цял живот и да се яви някой, който да те убеждава в обратното, да се аргументира и да руши възгледите ти е неприемливо. Вместо да се опита да разбере аргументи, по- добре да убие другия. Тъпо, но ефективно. Умният ще се отнесе толерантно.

Еволюцията не бива да засяга агресивността, тя е устойчива и печеливша и овчедушието е регрес. По- скоро законите да еволюират, да свикваме, че хората не бива да бъдат ядени, убивани. Мненията на по- умните да не се убиват, само защото някой си не ги разбира.

[_ramus_]

айде бе... кво се умълчахте... Не трябва да секва грухтенето.

Спамърството и празнодумството са велико лекарство за празноглавци, невежци и празнодушци. Поддържайте огъня да не загасва. Можете още - силни сте, няколко сте...

[Търсещ истини]

на 4.05.2022 г. в 17:17, _ramus_ написа:

това е логото на новото време – „Емоция и преживяване“. Хората искат да преживеят различни емоции

Предполагам авторката обсъжда семейства, в които е надвила скуката. Тези търсят дори грозно и ужасно, биха се пердашили и връзвали в леглото, само за да се оживят по някакъв начин.

Лично аз искам да преживявам положителни емоции, а не различни. Не държа на страх, тревога, страдание, тъга. Искам семейството ми да осигурява това, за което е- да прави надежден живота за родители и деца. В този смисъл, приемам, че емоциите е добре да се познават и да се обсъждат. Животът на всички е по- добър, когато е съпроводен с положителни емоции. 

Пример: Страдам от зъбобол и съм вкиснат. Не искам телевизия, не искам да се съсредоточавам в работа. Искам да ходя, за предпочитане на чист въздух. Друг обаче иска да вижда как жена му тича с чайове и запарки. Трети иска да се скрие под завивката; четвърти да пийне за дезинфекция и обезболяване; пети да се обади на специалист и дори да го изкара от леглото, шести да работи, седми да се люби. 

В контекста на темата, партньорите на тези люде, които им желаят доброто, трябва да разпознават състоянието и да подкрепят другаря си. Този пък е добре да си каже какво му е и какво би опитал или предпочел да направи. Аналогично при ревност, състрадание, лична радост. Трябва да се изгради емоционална компетентност.

Към тези хора е насочена препоръката за консултация при психолог.

А сега от друга гледна точка.

Семейства, като това има много. "нещастен брак, подтикван от семейна гордост и груби амбиции" (Това е от Дикенс- Оливър Туист.)  В семейния си живот на незрял мъж с лекомислена съпруга, те "бездушно и морно влачеха ... тежките си вериги сред света, отровен и за двамата. ...студената учтивост бе последвана от открити крамоли; ... безразличието отстъпи мястото си на неприязън, неприязънта на омраза, а омразата на отвращение, докато най-сетне те скъсаха мъчителната връзка и се разделиха"

Тези няма да отидат на психолог. Те не се интересуват от чувствата на другия, а от своите "груби амбиции".

Такива ги има и днес. Да ме прощава г-жа  Валентина Димитрова, но светът не е еволюирал толкова бързо от времето на бабите. И преди ги е имало тези, които се интересуват от чувствата на съпруга, и сега ги има тези, които не се интересуват от чувства или дори се интересуват, само колкото да издевателстват над тях. Такъв може само за очи да се престори, че иска да спасява брака си, а всъщност преследва интереса си, грубите си амбиции.

[_ramus_]

браво... ! Адмирации за грухтенето!

В очакване на следващото изригване... !!!

 

[Just a Stranger]

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Предполагам авторката обсъжда семейства, в които е надвила скуката. Тези търсят дори грозно и ужасно, биха се пердашили и връзвали в леглото, само за да се оживят по някакъв начин.

Търсенето на емоция и преживяване се налага масово в развитите общества. А глобализацията и развитието на технолигиите подпомагат този процес. Всъщност предлагането на цел, мечта, която да бъде желана и следвана, е нещо нормално. Въпросът отново е каква ще е тя. За съжаление хората биват стимулирани с политически и икономически цели да следват идеи или да се стремят да задоволяват желания, които не са особено висши и полезни. Във филмите се налагат напълно нереални образи примерно, но те се представят като успешни и добри. Същото миже да се направи и с някой абсолютно ненужен продукт посредством рекламата, но той да бъде обвързан с представата за успешност или щастие. Модата, масовите нагласи в различните обществену групи - всичко това оказва далеч по-силно въздействи в съвременността спрямо миналото. В същото време се появяват повече възможности за избор в резултат от запознаването с различни култури и общности. 

Всичко написано може да се разгледа и по отношение на семейството. Представите за сигурност, щастие и успех, възможностите, очакванията, мечтите (вкл. и нереалните) и желанията свързани с тях - са все фактори със силно въздействие върху търсения тип семеен живот. 

[Търсещ истини]

преди 1 час, Just a Stranger написа:

В същото време се появяват повече възможности за избор в резултат от запознаването с различни култури и общности. 

Да, "Гераците". 

[kipen]

на 6.05.2022 г. в 9:04, васил козарев написа:

Аз имам една питанка

И аз имам една питанка: Вие запознати ли сте с резултатите от общуване с "ощипани госпожици"?!? ... ...накрая може да резултира до "виновен", че сте попитал! 

...без значение каква е темата ....

....

 

преди 14 часа, _ramus_ написа:

браво... ! Адмирации за грухтенето!

В очакване на следващото изригване... !!!

 

Еее, и ти ся! "Празнословието" е трудно да се "свърже" с "грухтене". По- му прилича "ветреене" или "издухване"... плавно като "разходка с ветроходка"...

...без значение каква е темата ....

на 5.05.2022 г. в 14:49, _ramus_ написа:

И защо да е толкова важно какво на вас ви харесва, след като спамите, за да напишете нещо си, без всякаква връзка с темата, казусите

Реторично ли беше?!?

Ако не е било, според мен причината "на пръв поглед е ясна". "Асистентчето" се заявява като член на клуба "двете баби" и измести "едната". Съответно "клубът" вече придоби по-персонализиран вид - достоен е за име... "Лили и Мими (Иванови)".... "асистентчето" е "Мими"(без Развигор).

 

 

 

 

П.п. и аз имам особено мнение по темата, но нямам намерение да пиша...

[васил козарев]

От отношенията между мъжа и жената, в миналото и сега, отидохме до зъбобол, "Оливър Туист" и кой-какви емоции искал да изпита. Творчески настроени сте поне. Ако не по същество, мисълта ви върви по безконечните брегове на свободното творчество. 

[_ramus_]

преди 1 час, васил козарев написа:

Творчески настроени сте поне.

Странно ми е - откога празнословието и глупотевините станаха "творчество"?

Прасенцата просто се забавляват да си грухтят. Ланшният сняг и утрешният дъжд - все са темички за грухтене... но весела е именно имитацията на интелигентност, с която се занасят грухтейки. Може би заради това липсва "наздравицата"...

[васил козарев]

Бях максимално деликатен в сарказма си. Да не казвам "празнословни глуповетини", възпитано ги нарекох "творци". 

[Търсещ истини]

преди 11 часа, васил козарев написа:

От отношенията между мъжа и жената, в миналото и сега, отидохме до зъбобол, "Оливър Туист" и кой-какви емоции искал да изпита. Творчески настроени сте поне. Ако не по същество, мисълта ви върви по безконечните брегове на свободното творчество. 

Имам основание за това. 

Отношения между мъжа и жената са отразени и в поведението им при лично страдание, напр. зъбобол. (Прочее как се отнася жена ти когато си нещастен и те боли зъб? Загрижена ли е, дали си гледа телевизия, или отива при майка си?). Отношенията между мъжа и жената са отразени с всички техни последствия и в "Оливър Туист" , а такива отношения съществуват и сега. А "кой какви емоции искал да изпита" се отнася пряко до съдържанието на анонсираната статия, може да я прочетеш, но със съображението, че е написана за привличане на внимание към профил на психотерапевтичен кабинет.

Вярвам, че ще ме разбереш, макар да ме безпокои, че "Голямото нулиране" е започнало в умовете. Не го пиша лично, но има примери в онези общи теми, които са най- популярни.

[_ramus_]

преди 44 минути, Търсещ истини написа:

Имам основание за това. 

разбира се - грух-грух!

преди 44 минути, Търсещ истини написа:

че "Голямото нулиране" е започнало в умовете.

О, да - личният ви пример в "нулирането" е повече от показателен.Голееееемо нулиране, с голеееемо грухтене. Бих дори написал че нулирането не е достатъчно като описателност - тенденцията е с вектор "минус безкрайност".

 

преди 9 часа, васил козарев написа:

Бях максимално деликатен в сарказма си.

а аз - максимално директен. Прасенцата трудно различават и оценяват деликатността - мисля че примерите са повече от показателни.

Цялата работа е просто да се оспами темата, като се залее с грухтяща помия (микс от невежество, свободни фантазии и пълни глупости, при това - поне в дует, а и винаги се намира редовния "трети" (ако не е прекалено пиян). Прасенцата така си го разбират животеца си. Пък и им носи изява. 

Защо "прасенца" - просто за разлика от някои други бозайници за тях няма значение житейското пространство и място за изхождане - всичко в едно. И да - тук няколкото грухтящи екзистенцират с момчешкия си театър че са "психолози"... Но те прасенцата са си така, пък и всеки театър може да се грухти.

Колкото до "отношенията от времето на баба и дядо" един фактор не се променя с нищо - усещането за общуването като "селска вечеринка" и селски моабет в хоримаг. Потиснатото напира за изява и всяко място може да става за кочинка - как да устоят, вкл и на "виртуалните му варианти"...