преди 39 минути, nickolaycho написа:

Вече уточнихме - названието на валутата ЕВРО няма множественно число!

Има, как така няма?

Евраци!!!

преди 11 минути, AAUUXX написа:

Той е безплатен ,кой ще му плати за 5 думи които повтаря във всеки пост

Малограмотнонико призна накрая че си на хранилка тука и знаеш кои взимате центове и кои разбира се не взимаме. Партията урежда и спонсорира малограмотни слуги като тебе.

преди 29 минути, С-600 написа:

Без мен как ше уточнявате нереални неща. Питам аз и отговор не искам.

Тодор Живков как така е разчитал на комсомолци като Кокич ? С подобен материал как да изгради РСО и комунизъм? Ами такива само се криете и се скатавате... Уж сте от времето на бригадирското движение ?

Радев не е копейка!

Показвал съм снимки на къщата му, имам и снимки от тях на двора и с него. Мнението му е ЗА ЕС и НАТО. Дори е коментирал САЩ колко много са напреднали с изтребителите.

Сега нямам обяснение защо така говори, но май това е стратегия. Казва неща, които избирателите искат да чуят от него.

преди 34 минути, AAUUXX написа:

Той е безплатен ,кой ще му плати за 5 думи които повтаря във всеки пост

Не му ги дават шекелите, правят екстракт от тях и му го инжектират. Боц.

Най-хитрия ход на Радев беше когато поиска официално в ефир референдум за еврото. Той много добре е знаел, че власта няма да проведе референдум и затова го поиска. По този начин се издигна в очите на народа, това е била и целта му защото никога не е бил против еврото.

Малограмотният Кокич започнал да разучава български език с някои важни думи: 1. Уред за кастриране на телета - ТЕЛЕСКОП.
2. Уред за кастриране на хора - ХОРОСКОП.
3. Човек на който онази работа му е 1 см. - КУРСАНТ.
4. Студентка от Софийски университет - СУПИЧКА.
5. Човек с тикове на ануса - АНАЛИТИК.
6. Космат мъж, полят с нафта - КОСМОНАФТ.
7. Човек, който се навира или тика в полите - ПОЛИТИК.
8. Човек, който краде бюра - БЮРОКРАТ.
9. Сам мъж в гората - КУРШУМ.
10. Мъж без полов орган - АКУРАТЕН.
11. Жена без полов орган - ДЕПУТАТКА. Трудни му били да ги запомни.

преди 7 часа, AAUUXX написа:

Ако работиш 8ч работен ден ,имаш деца кога ще можеш да работиш и в своята градина за да произведеш зеленчуци и плодове с които да се прехранваш?

Глупусти. На Търкалета!

https://www.youtube.com/shorts/--WPuOPF4xk

Имаше едно ВРЕМЕ...

Любов и Щастие

Държава с 9 000 000 жители...

Армия...

Граници...

Над 3 000 Завода и Предприятия...

Реки...

Пълни язовири...

Напоителни системи...

Земеделие...

Овощни е зеленчукови градини...

Стада...

Свинекомплекси...

Птицекомплекси...

Овцеферми...

Деца...

Детски градини....

Училища...

Образование...

Болници...

Санаториуми...

Здравеопазване...

Море...

Планини....

Гори...

Минерални извори...

Почивни станции...

Месо...

Сирене...

Мляко...

Кисело мляко...

Здравословно хранене...

Е, банани нямаше!!!

И боклуци нямаше!!!

преди 1 час, Miusuka написа:

Имаше едно ВРЕМЕ...

Общество, което позволи да му промият мозъка. Последва разпад на системата и мъглата, в която бяха обвити бавно се разтваряше в небитието. Някои останаха недоволни, защото им липсваше илюзията, а мозъкът им така и не успя да се възстанови.

преди 2 минути, БаалБек написа:

Общество, което позволи да му промият мозъка. Последва разпад на системата и мъглата, в която бяха обвити бавно се разтваряше в небитието. Някои останаха недоволни, защото им липсваше илюзията, а мозъкът им така и не успя да се възстанови.

Бая време ли си живяла по соц време?

преди 13 минути, communismatic написа:

Бая време ли си живяла по соц време?

И на тебе не ти е лесно като на останалите соц малограмотници

преди 1 час, Miusuka написа:

Имаше едно ВРЕМЕ...

...Един мит! Любимият ми е: „При социализма всички бяха равни.“ Разбира се. Особено равни бяха в това да нямат особено много възможности да бъдат различни.

Страхотна система, в която най-добрият работник получава почти колкото най-слабия. В която предприемчивият няма кой знае каква причина да се напъва, а способният бързо разбира, че прекаленото старание не е непременно добродетел. Понякога е просто начин да си създадеш проблеми. И така се ражда социалистическата мотивация: не е важно да си най-добрият, а важното е да си в нормата. Планът трябва да бъде изпълнен, началникът да е доволен, партийният секретар да не се сърди, а прекалено амбициозните да не започнат да си въобразяват разни капиталистически неща като „инициатива“, „конкуренция“ и „личен успех“. Системата обещаваше равенство, тоест равен резултат – независимо от способностите, риска и усилията.

А когато обществото дълго време възнаграждава посредствеността и наказва отклонението от нея, накрая получава точно това, което е отгледало. Социализмът не премахна разликите между способните и неспособните. Просто направи така, че способните да имат по-малко причини да бъдат способни.

преди 1 минута, БаалБек написа:

...Един мит! Любимият ми е: „При социализма всички бяха равни.“ Разбира се. Особено равни бяха в това да нямат особено много възможности да бъдат различни.

Страхотна система, в която най-добрият работник получава почти колкото най-слабия. В която предприемчивият няма кой знае каква причина да се напъва, а способният бързо разбира, че прекаленото старание не е непременно добродетел. Понякога е просто начин да си създадеш проблеми. И така се ражда социалистическата мотивация: не е важно да си най-добрият, а важното е да си в нормата. Планът трябва да бъде изпълнен, началникът да е доволен, партийният секретар да не се сърди, а прекалено амбициозните да не започнат да си въобразяват разни капиталистически неща като „инициатива“, „конкуренция“ и „личен успех“. Системата обещаваше равенство, тоест равен резултат – независимо от способностите, риска и усилията.

А когато обществото дълго време възнаграждава посредствеността и наказва отклонението от нея, накрая получава точно това, което е отгледало. Социализмът не премахна разликите между способните и неспособните. Просто направи така, че способните да имат по-малко причини да бъдат способни.

Такова "общество" се изгражда само в условията на пари взети на негов гръб. За да не мислят и да не се усещат за измамата. Докато другарите пееха и живееха.

Автор: Веселин Господинов

Неописуемо беше ЩАСТИЕТО, с което ни даряваше Партията!

Щастието да ти пуснат тока навреме след два часа студ и тъмнина.

Щастието да си купиш боклучав телевизор, пералня, червен пипер, луканка, кило портокали ... дори бира през лятото, и то след като си чакал няколко часа или дни по опашки.

Щастието да не те острижат в училище, ако не си внимавал или си разменил няколко думи със съученика до теб.

Щастието след "вдъхновяващата" петъчна съветска ТВ програма, със затаен дъх да чакаш съботния филм по "Студио Х" (стига да имаш ток и стига да ти работи телевизора).

Щастието да намериш връзки за жителство в по-голям град.

Щастието да не те завлекат в Белене, след като пийнал си разказал политически виц.

Щастието да отидеш на "евтина почивка" във вмирисано на плесен бунгало с пълен багажник домати.

Щастието да ти излезе реда за съветски таралясник след 10-15 години чакане и безлихвен депозит - почти едногодишна заплата.

Щастието да не ти откраднат чистачките.

Щастието да се сдобиеш с 10-20 щатски долара и да си купиш шоколад и уиски от Кореком.

Щастието да работиш за 50 долара на месец.

Щастието да не те гръмнат на границата, ако си решил да избягаш от социалистическия "рай".

Щастието да получиш някакво право.

Щастието да не си виновен.

Щастието да си жив.

П.П.: @communismatic и Велев страдат точно по това "Щастие"

Демократизъм.

Как започна демокрацията в България.

преди 8 часа, АСПЕКТ написа:

Как започна демокрацията в България.

При социализма става с насилие, лагери и убийства. Няма място на планетата където комунистите да не са клали, бесели и изтребвали собственото си население при насилственото му налагане като строй. Мао Дзедун - Китай, Пол Пот - Камбоджа, за Източна Европа и в частност България е казано и написано достатъчно.

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – КОМБИНАТЪТ „МИХАИЛ АНТОНОВ“, КОЙТО ПРОИЗВЕЖДАШЕ РАДИОСТАНЦИИ ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ

Когато днес говорим за електроника и радиотехника, едва ли първият град, който ни идва наум, е Гоце Делчев.

Но някога в града е работел огромен завод за радиоелектронна техника, известен с името „Михаил Антонов“.

И това не е било обикновено предприятие.

Тук са се произвеждали УКВ и късовълнови радиостанции и специализирана радиоапаратура.

Производството е било част от българската военна и радиоелектронна промишленост.

През 1987 г. предприятията от тази система започват да носят общото наименование „Електрон“.

Гоце Делчев също има своето място в тази система.

Комбинатът „Михаил Антонов“ се превръща в един от големите работодатели в района.

По данни, публикувани за предприятието, в него са работили над 4000 души.

Над 4000 души.

За град като Гоце Делчев това означава много повече от един завод.

Това означава цели семейства.

Хиляди хора, чиито ежедневие, доходи и професионален живот са били свързани с комбината.

Имало е и филиали в Огняново и Копривлен.

Имало е огромна техническа база.

Имало е специалисти, инженери и техници.

А продукцията не е оставала само в България.

Радиостанциите, произвеждани в Гоце Делчев, са намирали пазари и извън страната.

Самото училище по електропромишленост в града, създадено през 1965 г., постепенно се превръща в техникум по електротехника и подготвя кадри именно за местната промишленост.

Това е един от онези примери, при които около едно предприятие се създава цяла система.

Завод.

Кадри.

Техникум.

Специалисти.

Производство.

И хора, които знаят как да правят сложна техника.

След 1989 г. обаче пазарът се променя.

Военната промишленост губи голяма част от традиционните си поръчки.

Предприятията започват да се преструктурират.

Старите структури се разпадат.

А огромните производствени бази вече трябва да оцелеят в напълно различна икономическа среда.

„Михаил Антонов“ по-късно е познат и с имената „Пирел“ и „Михан“.

Но големият комбинат от миналото постепенно остава история.

През годините части от базата са използвани за други дейности, помещения са отдавани под наем, а някои от старите сгради и халета са останали без първоначалното си предназначение.

Само преди няколко години дори е предлагана за продажба старата административна сграда с прилежащите халета на бившия завод.

Трудно е днес човек да си представи мащаба.

Хиляди хора.

Смени.

Цехове.

Инженери.

Радиостанции.

Технически чертежи.

Изпитвателни лаборатории.

И един град, в който това производство е било част от ежедневието.

Днес много от тези хора вече са пенсионери.

Други са заминали.

А сградите постепенно се променят или изчезват.

Но споменът за „Михаил Антонов“ все още е жив.

И точно затова обръщаме внимание на коментара, който получихме от наш читател:

„Покажете какво сториха с к-т ЕЛЕКТРОН гр. Гоце Делчев !!!“

Ще го покажем.

Но не само с днешни снимки на рушащите се сгради.

Искаме да покажем какво е било там преди.

Какво се е произвеждало.

Кои хора са работили.

И как изглежда мястото днес.

Ако сте работили в „Михаил Антонов“, „Пирел“ или „Михан“ – пишете.

В кой цех бяхте?

Какво произвеждахте?

Колко души работеха около вас?

Имате ли снимки от завода?

Покажете ги.

Защото една снимка от работещия завод понякога казва много повече от снимка на поредната изоставена сграда.

ЗАВОДЪТ ЗА КОНДЕНЗАТОРИ В КЮСТЕНДИЛ – КОГАТО КЮСТЕНДИЛ ПРАВЕШЕ ЕЛЕКТРОНИКА

Когато днес чуеш Кюстендил, едва ли първата асоциация е електроника.

Но в продължение на десетилетия градът е произвеждал нещо, без което почти нито едно електронно устройство не може да работи – кондензатори.

Историята на завода започва през 1959 г. Първоначално производството е организирано в преустроен бивш тютюнев склад. Започва се със слюдени и стирофлексни кондензатори, а постепенно се добавят и други видове.

Предприятието расте бързо.

През 1961 г. производството вече е многократно по-голямо, а броят на работниците се увеличава значително.

Следва изграждането на новия завод.

През 1965 г. е направена първата копка, а през следващите години в Кюстендил се оформя сериозен производствен комплекс.

Теренът е около 85 000 квадратни метра.

Застроената площ е около 17 200 квадратни метра.

Има четири основни производствени корпуса, помощни сгради и седеметажен инженерно-административен корпус.

Основната част от комплекса е изградена и въведена в експлоатация през 70-те години.

Това вече не е малка фабрика.

Това е цял индустриален комплекс.

Произвеждат се електролитни, книжни, стирофлексни, керамични и пластмасови кондензатори.

По-късно производството се разширява и към дебелослойни интегрални схеми.

Имало е и развойна дейност.

Тоест не става дума просто за производство на готови детайли. В завода се разработват и усвояват нови технологии и изделия.

През 1972 г. предприятието е наградено с орден „Червено знаме на труда“.

Ако някой днес отвори стар български телевизор, радио или друго електронно устройство, произведено преди десетилетия, вътре може да намери компоненти от българската електронна промишленост.

Кюстендилският завод е бил част от тази индустрия.

След 1989 г. започва промяната.

През 1991 г. предприятието е отделено и преобразувано в „Конис“ ООД.

Част от започнатите разширения остават недовършени.

Нови производствени корпуси.

Изчислителен център.

Разширение на производството на интегрални схеми.

Работата по тях е прекратена.

А постепенно старият комплекс губи предназначението си.

И днес гледката е съвсем различна.

Огромни празни помещения.

Разбити прозорци.

Обрасли производствени площи.

Коридори, в които отдавна няма работници.

И седеметажната сграда, която все още напомня за мащаба на предприятието.

Най-интересното е, че надписът „ЗАВОД ЗА КОНДЕНЗАТОРИ“ все още напомня какво е имало тук.

Някога през тези врати са минавали инженери, технолози, конструктори и работници.

Имало е смени.

Имало е шум от машините.

Имало е производство.

Имало е хора, които са прекарвали десетилетия от живота си в тези сгради.

Днес от този свят са останали сградите и спомените.

И затова тази история не е само за един изоставен завод.

Тя е за една част от Кюстендил, която вече почти не съществува.

Работили ли сте в Завода за кондензатори?

Помните ли старото име „Емил Шекерджийски“?

В кой цех работехте?

Какво произвеждахте?

Ако пазите снимки от завода, покажете ги в коментарите.

Особено интересни са снимките от времето, когато предприятието е работело.

Нека видим как е изглеждал заводът тогава, преди да останат само празните сгради.

Кокич най-накрая посетил младата баба Илиана Йотова: - Намеренията ми към теб са като към правителството!
- ???????????
- Мисля да те свалям!

преди 18 минути, Joss Bomon написа:

Това вече е лош късмет.