преди 17 минути, Joss Bomon написа:

Къде ше отидеш ве малограмотен соц пенсионер.

преди 59 минути, С-600 написа:

Къде ше отидеш ве малограмотен соц пенсионер.

Разбрахте ли се нещо с младата баба Илияна Йотова !?

преди 1 час, С-600 написа:

Къде ше отидеш ве малограмотен соц пенсионер.

Аз ходя и мога да ходя където си поискам, но ти завалията си за съжаление с тая пяна на устата и треперещите си пръстчета, заработвайки жълти стотинки с грухтенето си!

Комсомолецът Кокич какво да заработва - брои си пенсията и все се скатава още от времето на бригадирското движение.

На 16 август 1979 г. в София е открита първата Международна детска асамблея "Знаме на мира" с девиз "Единство, творчество, красота" и основен принцип: "Всеки може да бъде творец в Асамблеята на мира". Асамблеята продължава до 25 август 1979 г. Организирана е по инициатива на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова, а неин патрон е генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу. По време на асамблеята е открит монументът "Знаме на мира”. Той се намира в подножието на Витоша, близо до София и включва 7 големи камбани с тегло от 700 до 1000 кг, символ на седемте континента на планетата, вместени в най-високата част на монумента. Композицията се допълва от 68 камбани дарени от различни страни, символизиращи разбирателството и обединението на децата през изкуството.

Участват 1100 деца от България и 1094 деца от 76 страни, които имат способности в изобразителното изкуство, литературата и музиката. Създаден е Световен детски и младежки парламент.

Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да се провеждат през 3 години. Асамблеята от 1988 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. Дотогава са проведени 4 асамблеи – фестивали със срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България.

• През април 1990 г. Монументът "Знаме на мира" е преименуван . на "Камбаните". Същата година дейността на международното детско движение „Знаме на мира“ е прекратена и се закрива координационният му блок в София – Център "Знаме на мира". Закрити са и създадените 18 задгранични (т.е. намиращи се извън България) структури „Знаме на мира“.

• През 1999 г. е създадена фондация "Людмила Живкова – Знаме на мира" – неправителствена организация, продължител на идеите на "Знаме на мира". След 10-годишно прекъсване (през 1999г.) Евгения Живкова – дъщеря на инициаторката Людмила Живкова, възстановява асамблеята , но в значително по-скромен мащаб. Под различни форми фондацията "Людмила Живкова – Знаме на мира" организира прояви в духа на детската асамблея.

• През май 2002 г. е поставена мемориална камбана „НАТО в служба на мира“, камбаната, подарена от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България.

• На 12 юни 2004 г. в монумента е открит Пантеон на децата – жертви на тероризъм.

• Детската Асамблея "Знаме на мира" се завръща на 1 юни 2026 г.

По материали от БТА

преди 55 минути, Joss Bomon написа:

Аз ходя и мога да ходя където си поискам, но ти завалията си за съжаление с тая пяна на устата и треперещите си пръстчета, заработвайки жълти стотинки с грухтенето си!

Къде ходиш соц пенсионере до тоалетната 😂

Кокич разказва за себе си: - Не можех да заспя снощи и броих овце. Минах 300 и викам, ще се развивам. Инвестирах. Направих мандра, текстилна фабрика, интернационална марка, станах спонсор на Локомотив-Каспичан. После дойде правителството и ми заколи животинките заради хрема, а нов кредит не ми се теглеше, та заспах.

преди 6 минути, С-600 написа:

Къде ходиш соц пенсионере до тоалетната 😂

Ти само пътя от Карлуково до вас знаеш

преди 3 минути, Miusuka написа:

Ти само пътя от Карлуково до вас знаеш

Малограмотната Велка ми се моли да я отварям за соц икономика за капитализъм. Защо си малограмотна

преди 1 минута, С-600 написа:

Малограмотната Велка ми се моли да я отварям за соц икономика за капитализъм.

Ти нещо си повярва

Да не си помисли че разбираш от икономика и теглене на заеми?

преди 4 минути, Miusuka написа:

Да не си помисли

С какво да я извърши тази дейност?!

преди 31 минути, Miusuka написа:

Ти нещо си повярва

Да не си помисли че разбираш от икономика и теглене на заеми?

Ми се молеше горката малограмотница-платен-трол и ми благодари за соца

преди 27 минути, Joss Bomon написа:

С какво да я извърши тази дейност?!

Коле дай линк 😂

Кокич разсъждава за младите баби:

на 14.08.2026 г. в 19:50, parmobil написа:

  на 13.08.2026 г. в 19:54, ох боже! написа:

Глупости.

ПЪлни глупости.

86 - 87. Всичко живо около мене беше грамотно. В смисъл - не е било некакво постижение, да четеш гладко. Само герой нашего времени може да си помисли, че е. Аз войнишка заплата не съм виждал. Идеята за войнишка заплата в наборна армия, която отдава войнския си дълг за родината си е чиста глупост. Чул съм за някакво левче или колко там беше, но не съм го виждал. А и не ми е трябвало.

Ти си глупости. Какво е било грамотно, бре? Нали ти казах, че "натурален акт" за пръв път чух в Берковица.

Аз па един път чух в Берковица за НОТАРИАЛЕН СОК. Поръчаха си го едни юристи, дето седнаха до мене в едно заведение. Казаха, че ще пият НОТАРИАЛЕН СОК, понеже са юристи. Единият обаче беше Прокурор в Касационния съд.

Така че айде спри ти молим ти се да ми дрънкаш глупости! Винаги можеш да срещнеш хора, които или са достатъчно ерудирани за да си позволяват постоянно да се гъбаркат с езика, и прочее, точно такива са и най-добрите писатели. А така също винаги има и хора, които правят неволни грешки. Има и хора, които въпреки че знаят много, не знаят някои неща (а такива са и най-ерудираните, защото всеки човек знае много малко в сравнение с това което не знае). А винаги има и прости хора. На днешно време са много повече. И кво да ти обяснявам още, при положение, че ти си точно от последните - няма да вденеш и тва си е.

„РОДОПА“ – СОФИЯ. МЕСОКОМБИНАТЪТ, КОЙТО ОСТАНА САМ СРЕД ГРАДА

На място, което днес изглежда почти сюрреалистично, между „Хаджи Димитър“ и „Малашевци“, някога е имало едно от най-модерните промишлени предприятия на София.

Месокомбинатът „Родопа“.

Но историята му започва много преди социализма.

През 1928 г. е проведен конкурс за изграждането на нова Софийска общинска кланица.

Проектът е поверен на архитектите Петър Марковски, Борис Бобчев и В. Санцин.

Замисълът е амбициозен – София да получи модерно предприятие за промишлена обработка на месо, съобразено с най-съвременните за времето си технологични изисквания.

Строителството продължава няколко години.

През 1934 г. комплексът започва работа.

И това не е обикновена кланица.

Архитектурата е впечатляваща.

Стоманобетонна конструкция.

Големи производствени пространства.

Централна зала с горно осветление.

Складове.

Административни помещения.

Котелно.

Водна кула.

Различни производствени отделения.

Целият производствен процес е организиран така, че да преминава през комплекса последователно.

За времето си това е една от най-модерните индустриални сгради в България.

След 1944 г. предприятието продължава да работи, а през 1965 г. става част от ДСО „Родопа“.

Името „Родопа“ постепенно се превръща в познато на всеки българин.

Месо.

Колбаси.

Кайма.

Консерви.

Производство, което достига до магазините в цялата страна.

Около предприятието се развива цяла индустриална зона.

Появяват се и други фабрики.

Железопътна връзка обслужва района.

Хората идват на работа.

Камиони влизат и излизат.

Вътре има шум, движение и производство.

А сградата, която днес изглежда като руина, някога е била пример за модерна индустриална архитектура.

По-късно към комплекса са добавяни нови производствени мощности.

Но започват и проблемите.

Една от големите инвестиции е изграждането на нова линия за кренвирши.

Инвестицията е огромна, но последвалото свръхпроизводство допринася за финансовите проблеми на предприятието.

В края на XX век системата „Родопа“ вече е в тежко състояние.

След промените старото държавно предприятие е преструктурирано.

През 1990 г. е създаден „Месокомбинат София“, който поема активите и пасивите на старото предприятие.

След това имотът преминава в частни ръце.

Производството спира.

А сградата започва да се променя.

Първо изчезват хората.

После машините.

После ежедневният шум.

И накрая остава самата сграда.

Празна.

Масивна.

Постепенно превзета от разруха.

Но „Родопа“ има нещо, което много от изоставените заводи нямат.

Тази сграда е почти на един век.

Тя е свидетел на няколко различни епохи в историята на София.

И въпреки състоянието си, архитектурата все още личи.

Арките.

Каменната облицовка.

Централното хале.

Горното осветление.

Мащабът.

Всичко това показва, че сградата е била проектирана не просто като производствено помещение, а като сериозен архитектурен обект.

През последните години „Родопа“ дори привлича художници, фотографи и режисьори.

В изоставения комплекс са снимани сцени за филма „Bullet Head“ с Антонио Бандерас, Джон Малкович и Ейдриън Броуди.

А през 2025 г. е направен и художествен проект, посветен именно на разпадането на сградата.

През 2024 г. комплексът е деклариран като недвижима културна ценност от национално значение.

И въпреки това около него вече се променя целият пейзаж.

Нови сгради.

Нови терени.

Ново строителство.

А старият „Родопа“ стои между тях като остатък от друг град.

Град, в който индустрията не е била нещо скрито зад огради в покрайнините.

Тя е била част от самия живот на София.

Днес трудно можем да си представим какво е било тук.

Но снимките могат да го покажат.

Работили ли сте в „Родопа“?

Ваши родители или баби и дядовци работили ли са там?

Помните ли как изглеждаше комплексът, когато работеше?

Ако имате стари снимки – от работниците, цеховете, двора или някое събитие – покажете ги.

Точно такива снимки са най-ценни.

Защото „Родопа“ не е само една изоставена сграда.

Това е част от историята на София, която постепенно изчезва пред очите ни.

@ivottoshev Kъде изчезна ве, стана ни скучно !? Вундеркинде, на соц чейнджа пред японеца, с скъсаните гуменки и посраните шорти 😂

на 17.08.2026 г. в 21:19, Miusuka написа:

Имаше едно ВРЕМЕ...

Любов и Щастие

Държава с 9 000 000 жители...

Армия...

Граници...

Над 3 000 Завода и Предприятия...

Реки...

Пълни язовири...

Напоителни системи...

Земеделие...

Овощни е зеленчукови градини...

Стада...

Свинекомплекси...

Птицекомплекси...

Овцеферми...

Деца...

Детски градини....

Училища...

Образование...

Болници...

Санаториуми...

Здравеопазване...

Море...

Планини....

Гори...

Минерални извори...

Почивни станции...

Месо...

Сирене...

Мляко...

Кисело мляко...

Здравословно хранене...

Е, банани нямаше!!!

И боклуци нямаше!!!

Не мога да разбера този вечен ламптеж към материалното 😅Към армията, затворените граници.. Когато се окаже, че индустрията е пропаднала, това е материалното, когато се опитваш да изтъкнеш хубавото на социализма - пак удря в материалното. Нещо сбъркано има в тази безрезервна вяра в социалистическата идея и материалното 😂

на 18.08.2026 г. в 7:57, БаалБек написа:

При социализма става с насилие, лагери и убийства. Няма място на планетата където комунистите да не са клали, бесели и изтребвали собственото си население при насилственото му налагане като строй. Мао Дзедун - Китай, Пол Пот - Камбоджа, за Източна Европа и в частност България е казано и написано достатъчно.

Не стихват страстите за жертвите на Народния съд в България, завихрят се словесни схватки в парламента, в партии и между партии, по телевизии и във вестниците. Още дълго време ще се преповтарят думите на Валери Жаблянов за неизбежността на Народния съд. Търсят се и се използват всякакви поводи, за да се предизвикат скандали - Луков-марш, декларации, изказвания и отделни изречения на депутати и политици веднага влизат в употреба. Най-активни са бившите комунисти и ченгета от парламентарната група на ГЕРБ, които правят какви ли не пируети,

 

за да се забрави миналото им,

 

което едва ли е съвсем чисто. Даже г-н Владимир Тошев, който емоционално проплака от трибуната на Народното събрание, че баща му е лежал 22 месеца в „Белене”, се оказа, че е бил полковник от Българската народна армия и член на БКП.

   Изопаченията и отричането на Народния съд започна от 1992 г., когато се разрази антикомунистическата истерия. Първи Веселин Методиев и Васил Гоцев посочиха 11 122 души осъдени, което не е вярно. Преди една година Росен Тахов написа в един вестник следното: „В Нюрнберг са издадени 12 смъртни присъди. У нас трибуналът посочи 2730 мишени разстрел”. Стоп! Ето го измамното внушение! Не се посочва колко от тях са осъдени на смърт и колко присъди са изпълнени. Манипулацията довърши т.г. Слави Ангелов със своя интерпретация: „От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеси в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Избити са повече генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила след освобождението от  османска власт…”(тоест, това не е турско иго, според него). Отново  манипулация! Числото е преувеличено, не се посочва колко смъртни присъди са изпълнени и колко висши офицери са разстреляни. Ако авторът посочи цифри, ще пропадне политическото внушение. И продължава: „За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.” Второ коварство – сравнението с Нюрнберг е абсурдно  и посочените присъди   не са верни!

 

Всеки си измисля цифри, каквито му хрумнат,

 

важното е манипулацията да върви.

Народният съд  е учреден с подписаното примирие със САЩ и Великобритания,  на които България бе обявила война и която бе победена  като съюзник на Хитлер. Създаден е от правителството на Отечествения фронт, в което БКП е имала само 4 министри, които не могат да наложат мнението си.  Съденето  на виновниците за въвличане на България във ІІ световна война и престъпниците от другите европейски страни е потвърдено със споразумение в Лондон на 4-те Велики сили победителки на 8 август 1945 г., с Декларация на Общото събрание на ООН (11 декември 1946) и с Женевската конвенция за защита на жертвите от Втората световна война (1949). В процесите у нас са разгледани простъпките  на 10 920 души. Осъдени на смърт са 2618 души, но са изпълнени 1046 смъртни присъди, другите подсъдими пратени в затвор или са оправдани. Двата военни състава на Народния съд осъждат на смърт 35 военни с различни чинове – от подофицер до генерал, виновни за убийства на пленени партизани, на ятаци,  на мирни граждани и опожаряване на къщи; 38 са пратени в затвор до живот и 74 са с различни срокове в тъмницата.

 

Това сочат документите.

 

 Нюрнбергският съд е Международен военен трибунал, специално създаден от правителствата на СССР, Великобритания, САЩ и Франция за съдене на военни престъпници на фашистка Германия за престъпления против човечеството (20.11.1945-1.101946). Подсъдими са 24 военнопрестъпници, екзекутирани са 14 (а не 12). Обесени са 11,  нацистът Лай се обесва сам, Гьоринг поглъща отрова,  а преследвачът на евреи Адолф Айхман е хванат от  „Мосад” през 1960 г. в Аржентина с име Рикардо Клемент, съден и обесен в Израел на 31 май 1962 г. Присъдите засягат по различен начин и около един милион нацисти от по-ниски нива – Гестапо, СС, СД, и са им наложени различни наказания. Следователно, осъдените в Нюрнберг не са само 24 военнопрестъпници. Съдебните процеси против нацистките виновници продължават и до днес. Пред германския съд  през 2014-2016 г. са изправени  укрилите се нацисти  Хуберт Цафке (95-годишен, починал по време на процеса),  Оскар Грьонинг – масов убиец, Джон (Иван) Демянюк – екстрадиран от САЩ в Германия, виновен за избиване на 28 000 евреи; Ласло Кастар – организатор на депортацията на 15 000 евреи от гр. Кошице в лагера Аушвиц. Има и една жена, радиооператорка в концлагер, също обвинена в престъпничество. Такава е общата характеристика на двете съдебни институции  - Български народен съд и Международен трибунал, и приравняването им е немислимо.

Защо се стигна до Народен съд, за какво са съдени политици и военни   през 1945 г.? В периода 1940-1944 г. у нас са арестувани от властта  64 345 души, участници в Съпротивата, от които на смърт са осъдени и разстреляни 12 461 човека (сравнете с присъдите на  Нар. съд),  другите са пратени в затвори и лагери.

 

Убити са без съд и присъда 20 000 ятаци

 

и са изгорени 2 139 къщи. Доживотна присъда са получили 1 933 и са интернирани 31 250 души. Правителствата на цар Борис ІІІ и на малолетния Симеон ІІ са раздали близо 200 млн. лв. за партизански и яташки глави. Нима не трябва да се съдят организаторите и изпълнителите на тези престъпления? Можеше ли бившият учител подпоручик Йорданов да не бъде съден затова, че лично е  разстрелял шест деца от с. Ястребино, за които Ив. Сотиров казва, че сами са се убили. Ятачката Цветана Тотева и нейният двегодишен син са убити в къщата им. Братчетата Кокарешкови са изтезавани, че са дали хляб на партизаните, след това разстреляни. Кой крещи, че в лагера „Белене” са давали трупове на лагерници на прасетата? Първо това са направили офицери,  командвали ловни роти за преследване на борците против кафявата чума. Те са рязали парчета месо от  бедрата на убитите момчета Кокарешкови и са хранели кучетата си. Нечовешко е  едното и другото, но трябва и двете да се признаят. Генерал Кочо Стоянов се убива сам, защото знае, че престъпленията му още от 1925 г. няма да бъдат простени.  Капитани, полковници и генерали са водили ловни роти от войската и са били по-жестоки от жандармеристите. Обираха бакърите на хората по селата, за да  се леят куршуми за източния фронт (помня го). Как трябваше да се отнасят хората към палачите си, които са ги изтезавали, разселвали и палели къщите им,  което мнозина още помнят (и аз). Мнозина спонтанно отмъщават на убийците  след 9 септември 1944 г. Да се върнем още по-назад в историята. Може ли да се прости разстрела на 72 мъже от с. Горна Гнойница, което не е участвало в Септемврийското въстание (1923 г.) и те не са имали никакви провинения. Общо във Фердинандска (дн. Монтана) околия са убити без съдебни присъди  по този начин 355  невинни мъже, масово на групи. И това трябва да се забрави?  Но имената на всички убийци от 1923 до 1944 г. са изписани на паметника до НДК като жертви на комунизма. За жертвите на фашизма и борците против кафявата чума –

 

само хули и обругаване.

 

Фалшификаторите и манипулаторите съзнателно и подличко сравняват нашия Народен съд с Нюрнбергския процес, за да  докажат колко жестоки са комунистите! Но да им припомним, че във всяка европейска страна са учредявани национални и военни съдилища за наказание на нацистки престъпници и техни сътрудници. Общо подсъдими са били над 650 000 души в европейските страни, със смъртна и изпълнена присъда са 26 230, затвор  на различни срокове 165 000 човека. Заедно с това от граждански права са лишени 138 000, без право да заемат държавна работа – 92 000 граждани, недопускани до военна служба – 95 000 души. Лишени от национално гражданство – 60 000 поданици, и на глоба са осъдени около 30 000 души. Тук не са посочени наказаните в Югославия, Гърция, Румъния, Чехословакия, където подсъдими са били не по-малко от един милион сътрудници на хитлеристите, особено в Югославия и Гърция, които най-много са пострадали от хитлеристкия нашественик.  А той бе пропуснат  през България и удари в гръб защитниците на тези страни.  Или общо около 2 милиона граждани на европейските страни са съдени и наказани с различни присъди, включително и морални, освен присъдите на Нюрнбергския трибунал. Това премълчават г-дата бивши комунисти, ченгета и новоизлюпени неолиберали и неонацисти.

Националните и военните съдилища в отделните европейски страни, прегазени от хитлеристките армии, арестуват и издават много повече смъртни присъди, отколкото у нас. Но и жестокостите на агресорите там са много повече. В самата Германия непосредствено след завършване на Втората световна война американски военен съд издава 1914 присъди, като 324 военни са осъдени на смърт, с доживотна присъда са 247 и 946 души с различни срокове затвор (около 400 души са оправдани). Британският военен съд по същото време повдига 1085 обвинения в няколко страни,  от които 240 са смъртни присъди. В Германската демократична република (ГДР) на 12 147 военни престъпници са наложени различни наказания, а в Германската федерална република (ГФР) са предприети 84 463 съдебни производства, на смърт са осъдени  24 души и със затвор до живот са 20  провинили се.

Веднага след освобождаването на Франция от хитлеризма се отприщва вълната на гняв и отмъстителност на гражданите,

 

много по-силна, отколкото в България.

 

Около 9 000 души са „прочистени” веднага от гражданската наказателна акция. На съдебно преследване са обявени 127 000 души, а с осъдителни присъди са 97 000 провинили се, като 11 000 са осъдени на смърт. Осъдени са на смърт двама премиери и няколко министри. Не е пощаден и героят от Вердюн маршал Анри Филип Петен, куклен ръководител на пронацистката „Свободна Франция”. Осъден е на смърт, но поради преклонната му възраст присъдата е заменена с доживотен затвор. Най-осезателно изпитват гнева на френските граждани проститутките, които са съжителствали с немските офицери. Около 20 000 проститутки са пребивани с камъни по улиците, главите им са стригани до голо и са разкарвани по улиците, обругавани и оплювани, заливани са със студена вода. Един покъртителен филм с актрисата Чарлийз Терон много добре показва този отмъстителен изблик на французите. Нейната героиня съжителства с висш немски офицер, но тайните, които научава от него, предава на съпротивата и така спасява много френски патриоти. Но улицата не знае това и тя е умъртвена с камъни.

В Холандия, която почти не е пострадала от хитлеризма  като Полша, Чехия или Сърбия,  наказва много свои поданици, макар и с по-леки присъди: 38 сътрудници на хитлеристкия агресор са усмъртени, 419 пратени в затвор, но над 370 000 са с отнети и ограничени права – граждански и за заемане на държавни и военни служби. Норвегия изпраща в затвор 18 000 колаборационисти, на смърт са осъдени 45 виновници, а на 28 000 са наложени глоби. Белгия, която бе прегазена безцеремонно от хитлеристите, за да нападнат Франция, също наказва заслужено виновниците – 230 души на смърт,  48 800 в затвор и 20 000 без граждански права. Полша е осъдила  5 350 заловени германски престъпници и 11 000 свои граждани за колаборационизъм (сътрудничество със завоевателя). В Италия масовите отмъщения са застигнали 45 000 души и се знае как е приключил живота на дучето Мусолини – обесване с главата надолу. Даже малката  държава Люксембург осъжда на смърт 4 свои граждани и изпраща в затвор 4 000. 

 

Г-дата „изобличители на комунизма” ще прочетат ли тази статистика?

 

Ако искат повече и по-големи подробности, да изучат книгата „Нищо измислено, нищо случайно” от юриста Васил Василев. А тези български граждани, които се интересуват от истината, нека направят сравнение на издадените от Народния съд присъди с тези в различните европейски страни. Не може да не се отбележи, че и у нас имаше отмъщения без съдебни присъди в първите дни след 9 септември 1944 г. Жестоко и нечовешко е това, но е отговор на още по-жестоките мъчения и убийства по същия начин по време на Съпротивата. Има много примери как по селата жандармерията изкарва определена група предимно млади мъже и ги разстрелва в някоя близка местност по неясни обвинения, без прокурорска заповед и съдебна присъда. След 9 септември става обратното – партизани, ятаци и пострадали изкарват издайниците и  виновниците извън селото и те вече не се завръщат. Много е мъчително да се припомнят и помнят тези братоубийства, започнали още от Владайското въстание (1918), но трябва най-после да намерим сили средства да прекратим това самоубийствено противопоставяне. Защото няма невинни от двете страни.

 

Доцент д-р Стоян ВЛАЙКОВ

 

При соца беше пълно с комсомолци като Кокич ! И въобще не ни е било скучно.

преди 2 минути, attj написа:

При соца беше пълно с комсомолци като Кокич ! И въобще не ни е било скучно.

Е, то кеф цена няма. И сега не ви е скучно, но вече се плаща за "услугата"

На кое се хилиш бе остатък?

За по една кофтачка, седяхте с краката нагоре с часове,

преди 2 часа, Т.Христов написа:

Не стихват страстите за жертвите на Народния съд в България, завихрят се словесни схватки в парламента, в партии и между партии, по телевизии и във вестниците. Още дълго време ще се преповтарят думите на Валери Жаблянов за неизбежността на Народния съд. Търсят се и се използват всякакви поводи, за да се предизвикат скандали - Луков-марш, декларации, изказвания и отделни изречения на депутати и политици веднага влизат в употреба. Най-активни са бившите комунисти и ченгета от парламентарната група на ГЕРБ, които правят какви ли не пируети,

 

за да се забрави миналото им,

 

което едва ли е съвсем чисто. Даже г-н Владимир Тошев, който емоционално проплака от трибуната на Народното събрание, че баща му е лежал 22 месеца в „Белене”, се оказа, че е бил полковник от Българската народна армия и член на БКП.

   Изопаченията и отричането на Народния съд започна от 1992 г., когато се разрази антикомунистическата истерия. Първи Веселин Методиев и Васил Гоцев посочиха 11 122 души осъдени, което не е вярно. Преди една година Росен Тахов написа в един вестник следното: „В Нюрнберг са издадени 12 смъртни присъди. У нас трибуналът посочи 2730 мишени разстрел”. Стоп! Ето го измамното внушение! Не се посочва колко от тях са осъдени на смърт и колко присъди са изпълнени. Манипулацията довърши т.г. Слави Ангелов със своя интерпретация: „От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеси в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Избити са повече генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила след освобождението от  османска власт…”(тоест, това не е турско иго, според него). Отново  манипулация! Числото е преувеличено, не се посочва колко смъртни присъди са изпълнени и колко висши офицери са разстреляни. Ако авторът посочи цифри, ще пропадне политическото внушение. И продължава: „За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.” Второ коварство – сравнението с Нюрнберг е абсурдно  и посочените присъди   не са верни!

 

Всеки си измисля цифри, каквито му хрумнат,

 

важното е манипулацията да върви.

Народният съд  е учреден с подписаното примирие със САЩ и Великобритания,  на които България бе обявила война и която бе победена  като съюзник на Хитлер. Създаден е от правителството на Отечествения фронт, в което БКП е имала само 4 министри, които не могат да наложат мнението си.  Съденето  на виновниците за въвличане на България във ІІ световна война и престъпниците от другите европейски страни е потвърдено със споразумение в Лондон на 4-те Велики сили победителки на 8 август 1945 г., с Декларация на Общото събрание на ООН (11 декември 1946) и с Женевската конвенция за защита на жертвите от Втората световна война (1949). В процесите у нас са разгледани простъпките  на 10 920 души. Осъдени на смърт са 2618 души, но са изпълнени 1046 смъртни присъди, другите подсъдими пратени в затвор или са оправдани. Двата военни състава на Народния съд осъждат на смърт 35 военни с различни чинове – от подофицер до генерал, виновни за убийства на пленени партизани, на ятаци,  на мирни граждани и опожаряване на къщи; 38 са пратени в затвор до живот и 74 са с различни срокове в тъмницата.

 

Това сочат документите.

 

 Нюрнбергският съд е Международен военен трибунал, специално създаден от правителствата на СССР, Великобритания, САЩ и Франция за съдене на военни престъпници на фашистка Германия за престъпления против човечеството (20.11.1945-1.101946). Подсъдими са 24 военнопрестъпници, екзекутирани са 14 (а не 12). Обесени са 11,  нацистът Лай се обесва сам, Гьоринг поглъща отрова,  а преследвачът на евреи Адолф Айхман е хванат от  „Мосад” през 1960 г. в Аржентина с име Рикардо Клемент, съден и обесен в Израел на 31 май 1962 г. Присъдите засягат по различен начин и около един милион нацисти от по-ниски нива – Гестапо, СС, СД, и са им наложени различни наказания. Следователно, осъдените в Нюрнберг не са само 24 военнопрестъпници. Съдебните процеси против нацистките виновници продължават и до днес. Пред германския съд  през 2014-2016 г. са изправени  укрилите се нацисти  Хуберт Цафке (95-годишен, починал по време на процеса),  Оскар Грьонинг – масов убиец, Джон (Иван) Демянюк – екстрадиран от САЩ в Германия, виновен за избиване на 28 000 евреи; Ласло Кастар – организатор на депортацията на 15 000 евреи от гр. Кошице в лагера Аушвиц. Има и една жена, радиооператорка в концлагер, също обвинена в престъпничество. Такава е общата характеристика на двете съдебни институции  - Български народен съд и Международен трибунал, и приравняването им е немислимо.

Защо се стигна до Народен съд, за какво са съдени политици и военни   през 1945 г.? В периода 1940-1944 г. у нас са арестувани от властта  64 345 души, участници в Съпротивата, от които на смърт са осъдени и разстреляни 12 461 човека (сравнете с присъдите на  Нар. съд),  другите са пратени в затвори и лагери.

 

Убити са без съд и присъда 20 000 ятаци

 

и са изгорени 2 139 къщи. Доживотна присъда са получили 1 933 и са интернирани 31 250 души. Правителствата на цар Борис ІІІ и на малолетния Симеон ІІ са раздали близо 200 млн. лв. за партизански и яташки глави. Нима не трябва да се съдят организаторите и изпълнителите на тези престъпления? Можеше ли бившият учител подпоручик Йорданов да не бъде съден затова, че лично е  разстрелял шест деца от с. Ястребино, за които Ив. Сотиров казва, че сами са се убили. Ятачката Цветана Тотева и нейният двегодишен син са убити в къщата им. Братчетата Кокарешкови са изтезавани, че са дали хляб на партизаните, след това разстреляни. Кой крещи, че в лагера „Белене” са давали трупове на лагерници на прасетата? Първо това са направили офицери,  командвали ловни роти за преследване на борците против кафявата чума. Те са рязали парчета месо от  бедрата на убитите момчета Кокарешкови и са хранели кучетата си. Нечовешко е  едното и другото, но трябва и двете да се признаят. Генерал Кочо Стоянов се убива сам, защото знае, че престъпленията му още от 1925 г. няма да бъдат простени.  Капитани, полковници и генерали са водили ловни роти от войската и са били по-жестоки от жандармеристите. Обираха бакърите на хората по селата, за да  се леят куршуми за източния фронт (помня го). Как трябваше да се отнасят хората към палачите си, които са ги изтезавали, разселвали и палели къщите им,  което мнозина още помнят (и аз). Мнозина спонтанно отмъщават на убийците  след 9 септември 1944 г. Да се върнем още по-назад в историята. Може ли да се прости разстрела на 72 мъже от с. Горна Гнойница, което не е участвало в Септемврийското въстание (1923 г.) и те не са имали никакви провинения. Общо във Фердинандска (дн. Монтана) околия са убити без съдебни присъди  по този начин 355  невинни мъже, масово на групи. И това трябва да се забрави?  Но имената на всички убийци от 1923 до 1944 г. са изписани на паметника до НДК като жертви на комунизма. За жертвите на фашизма и борците против кафявата чума –

 

само хули и обругаване.

 

Фалшификаторите и манипулаторите съзнателно и подличко сравняват нашия Народен съд с Нюрнбергския процес, за да  докажат колко жестоки са комунистите! Но да им припомним, че във всяка европейска страна са учредявани национални и военни съдилища за наказание на нацистки престъпници и техни сътрудници. Общо подсъдими са били над 650 000 души в европейските страни, със смъртна и изпълнена присъда са 26 230, затвор  на различни срокове 165 000 човека. Заедно с това от граждански права са лишени 138 000, без право да заемат държавна работа – 92 000 граждани, недопускани до военна служба – 95 000 души. Лишени от национално гражданство – 60 000 поданици, и на глоба са осъдени около 30 000 души. Тук не са посочени наказаните в Югославия, Гърция, Румъния, Чехословакия, където подсъдими са били не по-малко от един милион сътрудници на хитлеристите, особено в Югославия и Гърция, които най-много са пострадали от хитлеристкия нашественик.  А той бе пропуснат  през България и удари в гръб защитниците на тези страни.  Или общо около 2 милиона граждани на европейските страни са съдени и наказани с различни присъди, включително и морални, освен присъдите на Нюрнбергския трибунал. Това премълчават г-дата бивши комунисти, ченгета и новоизлюпени неолиберали и неонацисти.

Националните и военните съдилища в отделните европейски страни, прегазени от хитлеристките армии, арестуват и издават много повече смъртни присъди, отколкото у нас. Но и жестокостите на агресорите там са много повече. В самата Германия непосредствено след завършване на Втората световна война американски военен съд издава 1914 присъди, като 324 военни са осъдени на смърт, с доживотна присъда са 247 и 946 души с различни срокове затвор (около 400 души са оправдани). Британският военен съд по същото време повдига 1085 обвинения в няколко страни,  от които 240 са смъртни присъди. В Германската демократична република (ГДР) на 12 147 военни престъпници са наложени различни наказания, а в Германската федерална република (ГФР) са предприети 84 463 съдебни производства, на смърт са осъдени  24 души и със затвор до живот са 20  провинили се.

Веднага след освобождаването на Франция от хитлеризма се отприщва вълната на гняв и отмъстителност на гражданите,

 

много по-силна, отколкото в България.

 

Около 9 000 души са „прочистени” веднага от гражданската наказателна акция. На съдебно преследване са обявени 127 000 души, а с осъдителни присъди са 97 000 провинили се, като 11 000 са осъдени на смърт. Осъдени са на смърт двама премиери и няколко министри. Не е пощаден и героят от Вердюн маршал Анри Филип Петен, куклен ръководител на пронацистката „Свободна Франция”. Осъден е на смърт, но поради преклонната му възраст присъдата е заменена с доживотен затвор. Най-осезателно изпитват гнева на френските граждани проститутките, които са съжителствали с немските офицери. Около 20 000 проститутки са пребивани с камъни по улиците, главите им са стригани до голо и са разкарвани по улиците, обругавани и оплювани, заливани са със студена вода. Един покъртителен филм с актрисата Чарлийз Терон много добре показва този отмъстителен изблик на французите. Нейната героиня съжителства с висш немски офицер, но тайните, които научава от него, предава на съпротивата и така спасява много френски патриоти. Но улицата не знае това и тя е умъртвена с камъни.

В Холандия, която почти не е пострадала от хитлеризма  като Полша, Чехия или Сърбия,  наказва много свои поданици, макар и с по-леки присъди: 38 сътрудници на хитлеристкия агресор са усмъртени, 419 пратени в затвор, но над 370 000 са с отнети и ограничени права – граждански и за заемане на държавни и военни служби. Норвегия изпраща в затвор 18 000 колаборационисти, на смърт са осъдени 45 виновници, а на 28 000 са наложени глоби. Белгия, която бе прегазена безцеремонно от хитлеристите, за да нападнат Франция, също наказва заслужено виновниците – 230 души на смърт,  48 800 в затвор и 20 000 без граждански права. Полша е осъдила  5 350 заловени германски престъпници и 11 000 свои граждани за колаборационизъм (сътрудничество със завоевателя). В Италия масовите отмъщения са застигнали 45 000 души и се знае как е приключил живота на дучето Мусолини – обесване с главата надолу. Даже малката  държава Люксембург осъжда на смърт 4 свои граждани и изпраща в затвор 4 000. 

 

Г-дата „изобличители на комунизма” ще прочетат ли тази статистика?

 

Ако искат повече и по-големи подробности, да изучат книгата „Нищо измислено, нищо случайно” от юриста Васил Василев. А тези български граждани, които се интересуват от истината, нека направят сравнение на издадените от Народния съд присъди с тези в различните европейски страни. Не може да не се отбележи, че и у нас имаше отмъщения без съдебни присъди в първите дни след 9 септември 1944 г. Жестоко и нечовешко е това, но е отговор на още по-жестоките мъчения и убийства по същия начин по време на Съпротивата. Има много примери как по селата жандармерията изкарва определена група предимно млади мъже и ги разстрелва в някоя близка местност по неясни обвинения, без прокурорска заповед и съдебна присъда. След 9 септември става обратното – партизани, ятаци и пострадали изкарват издайниците и  виновниците извън селото и те вече не се завръщат. Много е мъчително да се припомнят и помнят тези братоубийства, започнали още от Владайското въстание (1918), но трябва най-после да намерим сили средства да прекратим това самоубийствено противопоставяне. Защото няма невинни от двете страни.

 

Доцент д-р Стоян ВЛАЙКОВ

 

Мине не мине време и все някой ще цитира такива капацитети като доц. Стоян Влайков. Значи, след като според неговите сметки комунистите са избили по-малко хора отколкото преди 9/септември са избити от тогавашната власт, значи всичко е наред. При социализма беше по-добре от сега, тогава избиха малко 😁Невероятен критерий имат някои хора за това кое е хубаво.

преди 6 часа, Gencho 123 написа:

Не мога да разбера този вечен ламптеж към материалното

Кое?

преди 2 минути, communismatic написа:

Кое?

Казах го с ирония към образите тука които ни убеждават в предимствата на социализма, или поне на това което беше у нас 45 години. Първо социализма бил над материалното, и това, че не са се справили много добре икономически е подробности от пейзажа. После се започва как сме били шеста сила в света, колко много предприятия се построиха и т.н. Демек все пак материалното е важно дори и при социализма. Та според ситуацията хем тази система не била за материалното, хем обаче ни е дала много в тази си част...😄Хората не падат по гръб, все ще съчинят нещо за да си подкрепят безумната вяра в тази умряла система.

п.с. ако проблема ти е правописа, можеш спокойно да пропуснеш и да се отдадеш на интелектуални занимания 🤣

преди 3 минути, Gencho 123 написа:

п.с. ако проблема ти е правописа, можеш спокойно да пропуснеш и да се отдадеш на интелектуални занимания 🤣

Е, по-лошото е, че за теб явно не е особено голям проблем. Иначе пък в разсъжденията си тотално безгрешен... Да се смееш ли, да плачеш ли...