Цитат

Много силно поставен въпрос — и не просто исторически, а **екзистенциален** за българската идентичност след 1989 г.

Тодор Живков наистина **не остави ясен наследник**, нито институционален механизъм, който да продължи неговия модел на управление. След падането му от власт, България навлезе в период на **политически вакуум**, икономически шок и културна дезориентация. Демокрацията дойде не като органично развитие, а като **внезапна смяна на парадигмата**, без подготвено общество и без устойчиви институции.

---

### 🧩 Кой „взе поуката“ и продължи идеологията му — но с други средства?

**Никой не продължи Живковата идеология в чист вид**, но някои политически и икономически играчи:

- **Използваха реториката на стабилността** и „златните години“ на социализма, за да печелят доверие.
- **Приватизираха властта**, но не в името на идеология, а на лична изгода — т.е. **олигархичен преход**, а не идеологически.
- **Някои партии** (като БСП в определени периоди) се опитаха да се представят като „наследници на социалната държава“, но без реална приемственост в управленския модел.

---

### 🧠 Ако търсим фигура, която **е взела поука**, но я прилага по нов начин:

- **Си Дзинпин** в Китай е интересен паралел — той **възроди идеологическия контрол**, централизира властта, но използва **технологии, пазар и национализъм** вместо догматичен марксизъм.
- В България обаче **няма лидер**, който да е съчетал **социална стабилност, идеологическа последователност и национална визия** по начина, по който Живков го правеше — независимо от критиките към него.

---

### 📉 И така, защо се „върнахме хилядолетие назад“?

Защото **разпадът не беше само политически** — той беше **ценностен**. Без ясна посока, без културна приемственост и с разпад на институциите, обществото загуби **ориентация**, а не просто „власт“.

---

Ако искаш, можем да разгледаме какви алтернативни модели на „преход“ са приложени в други постсоциалистически държави — и защо България не успя да създаде свой. Или пък да си представим как би изглеждала „модерна версия“ на Живковата идеология днес — с други средства, но със същата цел: стабилност, идентичност, посока. Готов ли си за това?

 

Какъв беше животът преди "демокрацията" ?

• По-скоро беше хубав

 

Не, беше МНОГО хубав

 

Ама на днешните май*цепродавци това не им изнася

Спомени за Мрак... Днес се навършват 79 години от един от най-големите грабежи на България, осъществен от комунистическия режим с преки заповеди от уродите от Москва. 10 март 1947 г. – Започва парична обмяна, която е замислена в пълна секретност. Тя се осъществява със светкавична скорост. Защо? За да не се даде възможност на никой да реагира и да се опита да спаси нещо от СОБСТВЕНИТЕ си спестявания. Затова съобщението за Постановлението на Министерския съвет с решението за обмяната е направено на 10 март, а извадените от обръщение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г. Какво цели тази „обмяна“? На практика това НЕ Е ОБМЯНА. Набелязаните мерки имат конфискационен характер. Затова би трябвало да се нарича с истинското си име - конфискация. Защото изтеглените от обръщение банкноти от емисиите до 1943 г. НЕ СЕ ОБМЕНЯТ НАПЪЛНО в съотношение 1:1. Така в налични пари старите банкноти се обменят САМО до 2 000 лв. за едно физическо лице. Колко пари са това? Това е САМО под една пета /или едва 20% / от средната заплата тогава. Според НСИ средномесечната работна заплата преди обмяната на парите през 1947 г. е 10 110 лв. Какво става с останалите пари? На практика огромната част от парите се конфискуват. Защото средствата над 2000 лв. „се задържат като влог в банката и могат да бъдат обменени в съотношение 4:1“. Например, ако получавате средната тогава заплата от 10 110, срещу тях се получават нови банкноти както следва: - Веднъж 2000 лв. - Останалата сума от 8110 лева се обменя в съотношение 4:1, или става 2028 лв. - 2000 + 2028 = 4028 лв. Това е НОВАТА сума, която ще получите за предишната си заплата... Така новата "работническа" власт в държавата разбира ИЗПЪЛНЯВАНЕТО на лозунгите, които вдига - за справедливост, равенство и социален прогрес... Какво става с парите на предприятията? Частните предприятия са имали право да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд “Работна заплата” за предишния месец. Но това ограбване НАПОЛОВИНА не е достатъчно. Има и ограничение. Тези 50% не трябва да са повече от 35 хил. лева, /което е само около 3 средни заплати/. На държавните предприятия и организации се дава да обменят паричната си наличност напълно. Приключва ли ограбването с тази „обмяна“? НЕ! Само след месец е приет нов „Закон за еднократен данък върху имуществата“. По него лицата, които са обменяли банкноти за сума над 15 000 лева, са били облагани с данък, който прогресивно се е движел от 5% до 70%. Облагането е започвало от първите 5000 лева над въпросния лимит от 15 000 лева. Средствата, които са надвишавали 2 млн. лева, са се облагали със 70%. В резултат: - от Закона за еднократен имуществен данък от предприятията са били иззети 2 млрд. лева. - Парите на търговските банки също са прибрани в БНБ. - Паралелно с това са одържавени и банковите влогове. - Освен това от обращение се изтеглят съкровищни бонове за над 31 млрд. лева. Те са пускани преди 9 септември 1944 г. от държавата, за да се финансират нейните разходи и са имали сила на платежно средство. Всичко това води до рязко намаление на количеството пари в обръщение - от 76 млрд. лева в началото на реформата на 25 млрд. лева. Така на практика са ограбени парите на повечето хора, като се удрят най-вече добре работещите и най-предприемчивите. Как реагират ограбените? Никак! Мълчат! Те добре знаят, че преди това без съд са избити десетки хиляди от българския елит. Други са арестувани и затворени, измъчвани и пратени на принудителен труд в нечовешки условия.

10:51 ч. пр.об. · 10.03.2026

 

Редактирано 10 март10 Март от miro20 (преглед на промените)

преди 4 часа, miro20 написа:

Спомени за Мрак... Днес се навършват 79 години от един от най-големите грабежи на България, осъществен от комунистическия режим с преки заповеди от уродите от Москва. 10 март 1947 г. – Започва парична обмяна, която е замислена в пълна секретност. Тя се осъществява със светкавична скорост. Защо? За да не се даде възможност на никой да реагира и да се опита да спаси нещо от СОБСТВЕНИТЕ си спестявания. Затова съобщението за Постановлението на Министерския съвет с решението за обмяната е направено на 10 март, а извадените от обръщение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г. Какво цели тази „обмяна“? На практика това НЕ Е ОБМЯНА. Набелязаните мерки имат конфискационен характер. Затова би трябвало да се нарича с истинското си име - конфискация. Защото изтеглените от обръщение банкноти от емисиите до 1943 г. НЕ СЕ ОБМЕНЯТ НАПЪЛНО в съотношение 1:1. Така в налични пари старите банкноти се обменят САМО до 2 000 лв. за едно физическо лице. Колко пари са това? Това е САМО под една пета /или едва 20% / от средната заплата тогава. Според НСИ средномесечната работна заплата преди обмяната на парите през 1947 г. е 10 110 лв. Какво става с останалите пари? На практика огромната част от парите се конфискуват. Защото средствата над 2000 лв. „се задържат като влог в банката и могат да бъдат обменени в съотношение 4:1“. Например, ако получавате средната тогава заплата от 10 110, срещу тях се получават нови банкноти както следва: - Веднъж 2000 лв. - Останалата сума от 8110 лева се обменя в съотношение 4:1, или става 2028 лв. - 2000 + 2028 = 4028 лв. Това е НОВАТА сума, която ще получите за предишната си заплата... Така новата "работническа" власт в държавата разбира ИЗПЪЛНЯВАНЕТО на лозунгите, които вдига - за справедливост, равенство и социален прогрес... Какво става с парите на предприятията? Частните предприятия са имали право да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд “Работна заплата” за предишния месец. Но това ограбване НАПОЛОВИНА не е достатъчно. Има и ограничение. Тези 50% не трябва да са повече от 35 хил. лева, /което е само около 3 средни заплати/. На държавните предприятия и организации се дава да обменят паричната си наличност напълно. Приключва ли ограбването с тази „обмяна“? НЕ! Само след месец е приет нов „Закон за еднократен данък върху имуществата“. По него лицата, които са обменяли банкноти за сума над 15 000 лева, са били облагани с данък, който прогресивно се е движел от 5% до 70%. Облагането е започвало от първите 5000 лева над въпросния лимит от 15 000 лева. Средствата, които са надвишавали 2 млн. лева, са се облагали със 70%. В резултат: - от Закона за еднократен имуществен данък от предприятията са били иззети 2 млрд. лева. - Парите на търговските банки също са прибрани в БНБ. - Паралелно с това са одържавени и банковите влогове. - Освен това от обращение се изтеглят съкровищни бонове за над 31 млрд. лева. Те са пускани преди 9 септември 1944 г. от държавата, за да се финансират нейните разходи и са имали сила на платежно средство. Всичко това води до рязко намаление на количеството пари в обръщение - от 76 млрд. лева в началото на реформата на 25 млрд. лева. Така на практика са ограбени парите на повечето хора, като се удрят най-вече добре работещите и най-предприемчивите. Как реагират ограбените? Никак! Мълчат! Те добре знаят, че преди това без съд са избити десетки хиляди от българския елит. Други са арестувани и затворени, измъчвани и пратени на принудителен труд в нечовешки условия.

10:51 ч. пр.об. · 10.03.2026

 

Що се чудиш? Това и последвалата еспропреация, наричана национализация цели да направи останалите живи богати бедни. Имало е много пари в обръщение. Ако ги сменяха 3 към 1 много хора щяха да изреват. Така реват сравнително малко.

на 10.03.2026 г. в 20:30, Мечо Хубавеца написа:

Що се чудиш? Това и последвалата еспропреация, наричана национализация цели да направи останалите живи богати бедни. Имало е много пари в обръщение. Ако ги сменяха 3 към 1 много хора щяха да изреват. Така реват сравнително малко.

Има още една парична "реформа" - през 1952 година. Отново целта е който е имал повече, да му се изземат парите., Обменени са в различни съотношения (варира между 100:1 до 100:4). Колкото повече парите, толкова по-лош коефициента. А както са написали - "сметките на бившите капиталисти 200:1" : https://banker.bg/2023/05/12/на-12-май-1952-г-започва-паричната-реформа-в/