Когато се слуша музика, на всеки му се иска да чува як бас, кристални високи честоти и т.н.

Обаче не винаги музиката е записана точно така. Освен това не всички модели тонколони имат такива възможности, особено по отношение на ниските честоти, т.е. баса.

И още нещо - когато музиката се слуша при ниски нива на усилване, т.е. тихичко, поради особеностите на човешкия слух ниските честоти се чуват по-слабо (според кривите на Флетчър-Менсън).

И в резултат на всичко това има разни методи за "подсилване" или коригиране на определени честоти или зони от честотната крива на звука на музиката.

Като това става или апаратно (хардуерно) от техниката, или софтуерно от софтуерния плейър. 

Примерно - навремето почти всички усилватели от 80-те и 90-ти години имаха бутон loudnes, чрез който се включваше усилване в областта на ниските честоти (до определена стойност на усилване от volume-то). Освен това тогава усилвателите имаха и два потенциаметъра  за усилване или намаляване на сигнала в областта на ниските и високите честоти (тонкорекции). Примерно с плюс/минус 8 или 10 децибела при 80 или 100 Hz  и съответно при 10 kHz примерно.

Сега моделите усилватели, претендиращи за Hi End, въобще нямат никакви тонкорекции или лауднес. Тъй като аудиофилите маниаци (пуристи) гледат с презрение на всякакви корекции на сигнала.😄
Едно време за HiFi маниаците се произвеждаха отделни графични стерео еквилайзъри (с много плъзгачи). Сегашните аудиофили гледат с презрение и на такива корекции.

Сега повечето софтуерни плейъри имат вградени софтуерни графични или дори параметрични еквилайзъри.

Като започнем от Winamp, foobar2000 и т.н., та дори и "великият" Roon.

Аз нямам никакви апаратни (хардуерни) корекции в моите свирки - усилватели и предусилватели.

Но естествено съм експериментирал с всякакви софтуерни корекции. Най-вече когато слушам музика на много ниско ниво на усилване. Определено има ефект. Обаче ако оставя включена някаква корекция на ниските честоти и надуя музиката малко повече, обикновено звученето се разваля - започват нелинейни изкривявания. Но по принцип при достатъчно качествена електроника и тонколони при малко по-голямо усилване реално няма абсолютно никаква необходимост от "надуване" на някакви честоти.

 

Въпросът ми е - вие усещате ли необходимост от повишаване на баса примерно? Използвате ли някакви корекции от гореизброените?

 

Аз леко си вдигам високите честоти:

Аз не пипам корекциите, не за друго, а защото ползвам и отделен събуфър.

преди 19 минути, Михайлов написа:

Обаче ако оставя включена някаква корекция на ниските честоти и надуя музиката малко повече, обикновено звученето се разваля - започват нелинейни изкривявания.

До известна степен и ако повишаването не е над 5-6db на тон корекцията може да компенсираш с намаляване на pre-amp от софтуерния еквалайзер с 5-6db.

Определено си ги използвам понякога някои корекции щото си свалям много музики от най-различни места, и някои съвсем не звучат както трябва.

А въпросния бутон loudnes го има в много от по-старите модели касетофони и аудиоуредби, аз лично имам поне 7-8 модела много стари касетофони в които го има.

 

В къщи не използвам еквалайзери, tone контрол и пр., от доста време .
Стига, предусилвателя/DAC-a e достатъчно добър, за една аудио (Hi-Fi, система от начално ниво/"синергия"), не са необходими корекции.
 Разбира се и не съм от хората които се "кефят" основно на bass-a.

преди 1 час, Михайлов написа:

Въпросът ми е - вие усещате ли необходимост от повишаване на баса примерно? Използвате ли някакви корекции от гореизброените?

Откато започнах да купувам по-качествени слушалки (300-400 лева парчето) и добри звукови карти (250-300 лева) или дакове (350-400 лева) не пипам абсолютно нищо по настройките. Преди обаче потоянно играех с настройките, защото постоянно нещо не ми достигаше.

В момента съм на ето това:

 

И не виждам никаква необходимост от включване на какъвто и да е еквилайзер, тонкорекции и т.н.

За експериментални цели включих параметричния софтуерен еквилайзер на Roon и пипнах малко настройките. Честно казано, звученето на музиката стана по-зле. По-малко динамично, по-малко наситено и т.н.

Изключих еквилайзера и сякаш ми се отпушиха ушите.

 

 

преди 1 час, Михайлов написа:

Въпросът ми е - вие усещате ли необходимост от повишаване на баса примерно? Използвате ли някакви корекции от гореизброените?

По принцип често пипам баса на телефона , защото слушам онлайн и там все нещо не ми харесва в баса зависи от песента ако е dance  и R&B там давам много бас , но ако  е pop намалям малко високите .

преди 2 минути, Михайлов написа:

В момента съм на ето това:

 

И не виждам никаква необходимост от включване на какъвто и да е еквилайзер, тонкорекции и т.н.

За експериментални цели включих параметричния софтуерен еквилайзер на Roon и пипнах малко настройките. Честно казано, звученето на музиката стана по-зле. По-малко динамично, по-малко наситено и т.н.

Изключих еквилайзера и сякаш ми се отпушиха ушите.

 

 

каква е тази програма интересна изглежда  

Това е прословутият Roon. Разработен от Roon Lab. Платена програма, с месечен или годишен абонамент. Има възможност и за "доживотен" лиценз срещу еднократно заплащане на 700 или 800 долара, не помня. Аз съм на месечен "абонамент" - 14.99 долара.

 

В момента използвам ето такъв усилвател:  

Както се вижда, той има един бутон за пуск/стоп, няколко бутончета за смяна на входовете и голямата врътка за volume-то.

Толкоз. Никакви корекции.

 

 

 

То това за сега е най доброто създадено за възпроизвеждане на музика. "ROON" И тук да спомена нещо много важно, което при теб е в наличност а при другите 99% го няма . Техниката с която ти боравиш. Не е съвсем маловажно да си подбрал правилните компоненти.При теб тя е на едно много добро ниво, като не забравяме че има още две над твоята - отлично и екселент. До сега, коментарите са в две крайни противоположности, прочитайки поста на "adersa"". И не го пиша за да го обидя, а затова, че не те разбира какво точно питаш. И поне аз зная с каква техника разполагаш. все още тук във форума си единичен случай ( може би и RUDRA) Да слушаш музика от телефон с две тапи в ушите е само да си причиниш определени неприятности след време.

Колкото и неприятно да звучи едно добро разрешение на въпроса е показал Rude в поста си със една малка непретенциозна система. Дали лоуднеса ще ти е хардуерен или софтуерен, можеш да решиш правилно след като имаш възможност за прослушване на една и съща пиеса в двата варианта. Аз винаги бих предпочел хардуерния - на потенционетъра за силата на звука с помощта на бутон за включване и изключване. За даковете: Това 300-400 лева за сериозен дак са детски приказки. Може би си се срещал с проблеми с дак за 100-тина лева как в басовата партия като се заслушаш и чуваш честотата на тактовия му генератор. Сериозните дакове  бройката по цена е равна на минимум 4-5 пъти един последен модел Айфон, само че - в долари. Много важно също е и слуховия апарат на човека как чува и възприема пиесата. При всеки е индивидуално и се влошава с напредването на годините. А най важно си остава копието или носителя на музикалната пиеса и с какво го възпроизвеждаш. Темата е доста обширна по този въпрос. Що се касае до теб и колоните с които разполагаш, струва ми се че нито бас, нито високи ти липсват. За баш хайфистите  с многото пари - линейната характеристика е по важна от това, те как я възприемат. И веднага ще се произнесат, че трябва да е линейна или - права черта.

преди 25 минути, Колев 74 написа:

За даковете: Това 300-400 лева за сериозен дак са детски приказки. Може би си се срещал с проблеми с дак за 100-тина лева как в басовата партия като се заслушаш и чуваш честотата на тактовия му генератор.

Аз не съм имал възможност да имам много скъп дак и да го чуя как звучи, но съм имал възможност да чуя доста евтин дак и да го чуя колко лошо звучи спрямо този за 300-400 лева. Това имах предвид. Но ти си го и споменал и познал това.

преди 5 минути, plmen88 написа:

Аз не съм имал възможност да имам много скъп дак и да го чуя как звучи, но съм имал възможност да чуя доста евтин дак и да го чуя колко лошо звучи спрямо този за 300-400 лева. Това имах предвид. Но ти си го и споменал и познал това.

Точно на това съм обърнал внимание Пламка. Има още много но не е много приятно да пиша дълги фермани. Просто не ми се пише. Ако се бяхме събрали всички заедно и си обменяме инфо е съвсем друга работа. Тези форуми да вземат и да ги направят със звук, ще е по добре.

Михайлов!

Една молба.

Когато ти се наложи да отвориш горния капак на усилватекя, моля те, направи няколко снимки в по едър план за да видят какво може да прави една бивша комунистическа страна на този свят. Приравнен е от няколко технически списания като един от върховите модели в аудиотехниката.  Става дума за AAUUXX, Mr. ??, Plamen и още някои други. Да не се забравя, че всичко това е - РЪЧНА изработка.

Не ползвам " подобрители", напоследък слушам основно на слушалки и смисъла е малък, а и нещо ако не ми е вкусно, колкото и да го подправям и посолявам, файда йок.

преди 55 минути, Колев 74 написа:

Тези форуми да вземат и да ги направят със звук, ще е по добре.

Малий Стеф недей, че такваз какофония ще настане....

Прав си. Аз дори не се замислих за това, че тогава вкупом ще лаем един срещу друг  и никой няма да разбере кого са напсували.

Чакай да ви черпя малко бас, може и да ви хареса.

 

преди 2 часа, Колев 74 написа:

Михайлов!

Една молба.

Когато ти се наложи да отвориш горния капак на усилватекя, моля те, направи няколко снимки в по едър план за да видят какво може да прави една бивша комунистическа страна на този свят. Приравнен е от няколко технически списания като един от върховите модели в аудиотехниката.  Става дума за AAUUXX, Mr. ??, Plamen и още някои други. Да не се забравя, че всичко това е - РЪЧНА изработка.

Тъй като скоро едва ли ще ми се наложи да отварям усилвателя, по-добре да пусна няколко снимки от интернет (иначе може да минат години😄)

Ето:

1. Общ поглед на карантията на усилвателя при свален горен капак:

В предната част на усилвателя има отделен екраниран отсек, в който се намират два тороидални трансформатора, които захранват двата канала на усилвателя. Схемата е така нареченото двойно моно. Т.е. електрониката се състои от две отделни напълно еднакви моно схеми (две платки), за левия и десния канал. Те заемат двете странични стени на основното пространство на кутията на усилвателя. Външните части на страничните стени на усилвателя всъщност са два огромни радиатора, които служат за охлаждане на крайните транзистори на схемата.

Двете сини платки в дъното - на задната стена на усилвателя, са две други схеми - едната представлява предусилвателя, който всъщност е релеен резисторен атенюатор. Т.е. предусилвателят е пасивен, като релета превключват схема (матрица) от точни резистори, т.е. така наречената R-2R схема. Другата платка също е релейна схема, която при натискане на бутона power осъществява забавен пуск на схемата на изводите на усилвателя към колоните, след като преминат преходните процеси.

Центърът на кутията на усилвателя е зает от втори екраниран отсек (лъскавата кутия между всички платки). В този екраниран отсек има вграден мрежови филтър, който "изглажда" и изчиства пулсациите на мрежовото захранващо напрежение. Т.е. филтрират се разни смущения, хармоници и т.н., което се отразява много благотворно върху звука.

2. Снимка в едър план на двата тороидални захранващи трансформатора:

Виждат се отчасти и двата радиатора зад тях.

3. Двете платки с релета и резистори:

4. Част от кондензаторите. Има общо 8 кондензатори по 33 000 микрофарада.

Т.е. общият капацитет е потресаващите 264 000 микрофарада:

Зад платката се вижда част от масивна медна шина. Крайните транзистори са монтирани и контактуват плътно върху двете медни шини (по една за всеки канал), а пък медните шини са монтирани плътно към вътрешните повърхности на радиаторите.

5. Снимка от друг ъгъл на платката. В центъра на снимката се вижда единият краен транзистор и как е монтиран върху шината. Този усилвател има само по два крайни транзистори на канал. Защото е чист клас А с мощност само "мизерните" 30 вата на канал при 8 ома или 50 вата при 4 ома:

 

 

На снимката се вижда по-ясно и единият от радиаторите.

Този усилвател, независимо от "скромната" си мощност тежи почти 30 килограма - по един килограм на ват.🤣

Още малко технически данни - дъмпинг факторът му е 500 при 8 ома.

Пълното хармонично изкривяване   (THD) е само 0.0009 % при 1 kHz и 5 вата.

Като усилвател от клас А той консумира доста енергия още на празен ход - около 300 вата. И пече като печка. Направо мога да мина без друго отопление през зимата.

Моделът на усилвателя е Canor AI 1.20.

Фирмата е Canor Audio - от Словакия.

И не е някаква гаражна работилница, а си имат два завода в Словакия. Както написа Колев, производството на техните изделия е с особено високо качество, много от операциите се изпълняват ръчно, като те сами си произвеждат платките и използват само висококачествени елементи с много малки отклонения от обявените стойности на параметрите им.

А как само свири това чудо...

 

преди 28 минути, Михайлов написа:

Този усилвател, независимо от "скромната" си мощност тежи почти 30 килограма - по един килограм на ват

Перфектна изработка, по всички канони на ампопроизводството. Класика в която не се пестят материали и естествено и качеството е на ниво. Моя амп е по-скромен и тежи  20 кила  и е само 2х8 вата в клас А и мога да се топля през зимата или да си варя яйца. Така трябва да се правят усилватели, а не в клас D китайски ташаци.

AGD, така както описваш твоя усилвател, тази мощност от 8 вата на канал ме кара да предполагам, че евентуално става дума за Single End лампов усилвател, примерно някоe бижу с лампи 300B.

Имах удоволствието два пъти да слушам точно такъв усилвател и съм много силно впечатлен.

Познах ли или бъркам?

преди 19 часа, Михайлов написа:

AGD, така както описваш твоя усилвател

Усилвателя е LUXMAN L-510 - произведен за японският пазар със 100V захранване, използвам 1500 ватов тороид за понижаване на напрежението от 220 на 100V. Предполагам всеки знае, че японците правят усилватели с еднакъв външен вид и номерация, но за техния пазар ги правят с безкомпромисно качество без да се пести от най-добри елементи и материали, понякога за Европа маже да тежи с няколко кила по-малко. Може да се каже, че съм му първи собственик - "чисто нов" стоял е 40 години в кашона след като е докаран с корабите на океански риболов от Япония. Уникален аналогов звук. Може да се слуша с часове без да те натоварва. А и е изключително красив на външен вид.

Пълното хармонично изкривяване   (THD) в клас А  е  <0.007 % в целия 20 - 20 000 Hz при 8 вата и 8 ома товар. SNR >110dB. Ако ти се прииска повече мощност само му подай газ и ще изкърти до 100 вата на 8 ома.

Усилвателя има уникален грамофонен предусилвател, който заема близо 1/3 от вътрешния обем на усилвателя за MM и MC дози с възможност за регулиране на съпротивлението на дозата която ползваш. Предполагам тогава приоритет е било да се слуша грамофон и е направено невероятно качествено. Имам много усилватели и правени и фабрични, но този ми е любим. Повечко ток харчи, ама има защо.

Иначе по темата за корекциите ползвам само когато записа е с ниско качество и има необходимост да звучи горе долу добре. 

А, ясно. Транзисторен усилвател. Първите 8 вата са в клас А. След това продължава в клас АВ. Luxman както и Accuphase според мен са едни от най-уважаваните японски усилватели. И в момента продължават да произвеждат прекрасни усилватели както в клас А, така и в клас АВ.

По отношение на моя усилвател аз имам един въпрос. Тонколоните ми (Klipsch Forte III) са с доста висока чувствителност - 99 dB и с мощност 100 вата при 8 ома. Хората ги използват успешно с маломощни лампови усилватели по няколко вата - примерно онзи лампов усилвател 2 х8 вата с лампи 300В, за който споменах вчера, е свързан точно с такива Клипшове. И при завъртане на потенциометъра за усилване до половината приблизително свирят доста силно.

Моят усилвател има дисплей за степента на усилване в децибели - от минус 62 dB до 0 dB. Не знам доколко е експоненциална кривата на резисторния релеен атенюатор. Когато слушам музика при ниски нива на усилване, потенциометърът е на около - 50 dB, при нормално ниво на усилване е на около -40 и няколко децибела, при по-високо ниво на усилване отива до -34-36 децибела, а при още по-високо усилване, но все още комфортно за ушите - до минус 29-28 децибела. А усилвателят е 30 вата, а не примерно 8. Това означава ли, че при ниско ниво на усилване усилвателят работи с мощност примерно 1-2 вата, или дори и по-малко? А като го 'набримча" малко по-ясно, отива до примерно 8-10 вата?

 

преди 14 часа, Михайлов написа:

Моят усилвател има дисплей за степента на усилване в децибели - от минус 62 dB до 0 dB. Не знам доколко е експоненциална кривата на резисторния релеен атенюатор.

R-2R схемите (като в този резисторен релеен атенюатор) реализират линейно стъпално регулиране.
Зависи каква е схемата, но на снимката на платката се виждат 12 релета.
Ако 12 релета превключват R-2R резисторна схема, тогава ще има максимум 4096 стъпки на регулиране (2^12=4096).

Ако атенюаторът регулира амплитудата, съответната мощност ще се мени като квадрата на амплитудата.
Значи теоретически се получава:
при намаляване на амплитудата с 6 dB мощността ще намалява 4 пъти,
например ако при 0dB дава 30W тогава при -6dB се получава приблизително 7.5W

По темата не мога да кажа нещо практически, защото имам музикантски интереси - 
да уча музика, да свиря и записвам свои демо-записи на електронна (компютърна) музика.
Използвам малки студийни мониторни колонки и много рядко отворени слушалки.

Да се използва еквалайзер от слушателя ми изглежда доста извратено, защото:
- авторите на музиката (композитор, аранжор) са предвидили как трябва да звучи
- музикантите са изсвирили, записано е определено звучене
- звукорежисьора и този, който е правил мастеринга са формирали определено окончателно звучене

При това са взети мерки всичко да е направено така, че да звучи общо взето приемливо, 
даже и да се слуша в различни условия и на много различна апаратура.

От тук нататък ако слушателят използва силно еквалайзер, значи това си е негово творчество.

Дали ще звучи добре зависи много от музикалния инструмент.
Например, ако се записва много нисък басов звук на пиано, той има и твърде много високи хармоници.
Ако такъв звук се прослушва на система, която има ограничен диапазон на ниските честоти,
басът на пианото пак ще се чува, защото ще отслабне основния тон, но ще се чуват многобройните хармоници.

Ако обаче се изсвири басов звук, който има много малко хармоници (например органова тръба),
на система с ограничен нискочестотен диапазон този бас просто ще се скрие,
защото и основният тон ще отслабне и почти нищо друго няма да остане.
 

преди 38 минути, NVJ написа:

R-2R схемите (като в този резисторен релеен атенюатор) реализират линейно стъпално регулиране.
Зависи каква е схемата, но на снимката на платката се виждат 12 релета.
Ако 12 релета превключват R-2R резисторна схема, тогава ще има максимум 4096 стъпки на регулиране (2^12=4096).

Ако атенюаторът регулира амплитудата, съответната мощност ще се мени като квадрата на амплитудата.
Значи теоретически се получава:
при намаляване на амплитудата с 6 dB мощността ще намалява 4 пъти,
например ако при 0dB дава 30W тогава при -6dB се получава приблизително 7.5W

По темата не мога да кажа нещо практически, защото имам музикантски интереси - 
да уча музика, да свиря и записвам свои демо-записи на електронна (компютърна) музика.
Използвам малки студийни мониторни колонки и много рядко отворени слушалки.

Да се използва еквалайзер от слушателя ми изглежда доста извратено, защото:
- авторите на музиката (композитор, аранжор) са предвидили как трябва да звучи
- музикантите са изсвирили, записано е определено звучене
- звукорежисьора и този, който е правил мастеринга са формирали определено окончателно звучене

При това са взети мерки всичко да е направено така, че да звучи общо взето приемливо, 
даже и да се слуша в различни условия и на много различна апаратура.

От тук нататък ако слушателят използва силно еквалайзер, значи това си е негово творчество.

Дали ще звучи добре зависи много от музикалния инструмент.
Например, ако се записва много нисък басов звук на пиано, той има и твърде много високи хармоници.
Ако такъв звук се прослушва на система, която има ограничен диапазон на ниските честоти,
басът на пианото пак ще се чува, защото ще отслабне основния тон, но ще се чуват многобройните хармоници.

Ако обаче се изсвири басов звук, който има много малко хармоници (например органова тръба),
на система с ограничен нискочестотен диапазон този бас просто ще се скрие,
защото и основният тон ще отслабне и почти нищо друго няма да остане.
 

Много хубав и точен коментар сте написал.

А що се отнася до  LUXMAN L-510 и до ден днешен винаги си е бил един от няколкото на пиедестала.

Сега такъв модел също си заслужава и цената му е около 2000 лева, но трудно се намира.

AGD!!

И като каза че е донесен с океански риболов ми стана много интересно. А ако кажеш че е донесен с базата"Слънчев бряг", ще ми стане още по интересно, ама ще те изчакам.

Стъпките на регулиране реално са 63 - от -62 до 0. Няма междинни позиции. При всяко завъртане на потенциометъра на една степен (или от бутоните на дистанционното) се чува по едно цък от реле или може би релета. Потенциометърът е безстъпков и трябва много нежно да се завърта, защото иначе много лесно може да се превключи на 2-3 стъпки вместо на една   Предполагам, че релетата са 12 поради някакви схемни причини - чрез различното превключване на комбинации от релета се осъществяват различни комбинации от последователно, паралелно и смесено свързване на наличните резистори.

Благодаря за обяснението. Излиза, че наистина слушам при много ниска мощност на усилвателя. Но то така и би трябвало да бъде при тази висока чувствителност на колоните.

От друга страна ми е много интересно какво ще се случи със силата на звука, ако колоните наистина се натоварят със 100 вата, колкото е обявената им продължителна мощност (продължителна, а не пикова). Става дума за "истински" ватове, а не китайски.😄

Всъщност производителят в спецификациите е дал какво е нивото на звуково налягане (SPL) (предполагам, че е при 100 вата)  - чудовищните 116 dB.