Автор : Макс Лукадо

Смазани тръстики и тлеещи фитили

„Смазана тръстика няма да пречупи и

тлеещ фитил няма да угаси” /Евангелие от Матей 12:20, осъвременен превод/

Смазаната тръстика

Тя стоеше уверено.

На здравото стъбло с високо вдигната глава.

Но това беше преди невнимателния удар ,

преди поройния дъжд.

Сега тя е смазана, прегъната. Отмаляла.

Търси нежни пръсти, които не чупят,

а изправят.

Нуждае се от решителен допир,

който не наранява, а изцелява.

Нежна мощ.

Ласкава сила.

Има ли такава ръка?

Невинен

Преодоляване на срама

„А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде в храма; и всичкият народ дойде при Него; и Той седна и ги поучаваше. А книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, Му казаха:

- Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние. А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?

И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват.

А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им рече:

- Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.

И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Исус остана сам и жената, която стоеше по средата. И когато се изправи и не видя никого, освен жената, Исус й каза:

- Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?

И тя отговори:

- Никой, Господи.

Исус й рече:

- И Аз не те осъждам; иди си, и отсега не съгрешавай вече.

/ Йоан 8:1-11, осъвременен превод/

„И Аз не те осъждам” /Йоан 8:13/

Ребека Томпсън пада два пъти от моста „Фриймънт каньон”. И двата пъти умира. Първият път от разбито сърце, а вторият – от счупен врат.

Тя е само на осемнадесет, когато близо до един магазин в град Каспър, щата Уайоминг, двама гангстери похищават нея и 11-годишната й сестра. Те откарват момичетата на шейсет километра югозападно от мястото, на моста „Фриймънт каньон” – тясна стоманена конструкция, издигаща се на 35 метра над река Норт Плат.

Мъжете зверски пребиват и изнасилват Ребека. По някакъв начин тя ги убеждава да не сторят същото със сестра й Ейми. После и двете са хвърлени от моста в тясната клисура. Ейми издъхва, падайки върху скала близо до реката, а Ребека успява да се отблъсне от една издатина и пада в дълбоката вода.

Със счупено на пет места бедро с мъка стига до брега. За да запази тялото си от студа, тя се вмъква между две скали, където изчаква утрото.

Но за Ребека утрото не настъпва никога. О, да, слънцето изгрява и тя е намерена. Лекарите излекуват раните й, съдът вкарва похитителите в затвора. Животът продължава, но утрото никога не настъпва.

Настъпва нощта на нейния ужас. Тя не успява да излезе от пропастта. И през септември 1992 г., деветнайсет години по-късно, тя се връща на моста.

Въпреки умоляванията на своя приятел, Ребека вдига сто и десет километра в час по шосето към реката. Заедно с двегодишната си дъщеря и приятеля до себе си, тя сяда на ръба на моста „Фриймънт каньон” и заплаква. През сълзи разказва историята. Мъжът не иска детето да вижда майка си да плаче и го отнася до колата.

Точно в този момент чува плясък във водата.

Тогава Ребека Томпсън умира за втори път.Слънцето никога не изгрява в нейната черна нощ.Защо? Какво скрива светлината в нейния свят?

Страхът? Навярно. Тя свидетелства против мъжете, като ги разпознава в съдебната зала. Един от убийците я дразни, като се ухилва и прокарва пръст по гърлото си. В деня на смъртта й двамата са пуснати условно. Навярно страхът от повторната среща е бил твърде голям.

Може би гневът? Гняв срещу насилниците? Или срещу условната присъда? Гняв срещу самата себе си заради безбройните кошмари?Или срещу Бога заради пропастта, която става все по-дълбока, нощта, която става все по-черна? Заради утрото, което не идва?

Вината? Според някои, да. Независимо от привлекателната усмивка и приятния характер на Ребека, приятелите й разказват, как тя така и не успява да превъзмогне грозния факт, че за разлика от малката си сестра е оцеляла.

Дали е срамът? Всички, които познава, и още хиляди, които не познава, коментират унизителните подробности на нейната трагедия. Клеймото е дълбоко изрязано от вестникарското мастило на всяко заглавие. Била е изнасилена. Опозорена. Опитайте се като нея да надживеете и да надмогнете спомена...Тя никога не успява.

Така 19 години по-късно Ребека се връща на моста.

Пропастите на позора стават все по-дълбоки. Клисури от несекваща вина. Стени, обвити в зеленото и сивото на смъртта. Непрестанно ехо от писъци.Запушете с ръце ушите си. Наплискайте лицето си с вода. Спрете да гледате назад. Опитайте се с всички сили да надбягате вчерашните трагедии. Техните пипала са по-дълги от надеждата ви. Те ви връщат обратно на моста на скърбите, за да преживеете срама отново и отново.

Ако грешката беше ваша, всичко щеше да е различно. Ако вината беше ваша, щяхте да се извините. Ако рухването в пропастта бе по ваша вина, можехте да направите нещо. Но вие не сте доброволец, а жертва.

Понякога позорът ви не се вижда. Блъскани сте към дъното от съпруг, който злоупотребява с вас. Тормозени от извратен родител. Прелъстени от безпринципен началник. Никой друг не знае. Но вие знаете. И това е достатъчно.

Понякога позорът е явен. Заклеймени от развод, който не сте желали. Осквернени от болест, която не сте очаквали. Белязани от недъг, за който нямате вина. И независимо дали срамът е реалност в очите на другите, или е скрит единствено в мислите ви, трябва да се справите. Вие сте дамгосани. Може би сте разведен, инвалид, сирак, заразен със СПИН...

Скрит или явен, позорът винаги носи болка. И докато не се справите с него, той няма да се махне. Докато не получите помощ, утрото никога няма да настъпи.

Няма да се учудите, ако кажа, че жени като Ребека Томпсън и мостове като „Фриймънт каньон” има във всеки град. И в Библията също има. Толкова много, че сякаш страниците на Писанието са съшити от техните истории. Срещали сме много от тях. Всички те добре познават твърдото дъно на пропастта на позора.

Но има една жена, чийто разказ въплъщава всички останали. Разказ за провал. Разказ за злоупотреба. За позор.

И разказ за благодат.

Ето я жената, която стои в средата на кръга. Мъжете около нея са духовни водачи. Наричат себе си фарисеи. Самозвани пазители на морала. А другият човек, онзи с простото облекло, който седи на земята, който гледа лицето на жената, е Исус.

Допреди малко Исус е поучавал.

Допреди малко жената е съгрешавала.

А фарисеите са решени да спрат и двамата.

„Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.” /Йоан 8:4/. Обвинението прокънтява в стените на двора.

„Уловена в самото дело на прелюбодейство”.Само думите те карат да се изчервиш. Отворени с трясък врати. Рязко придърпани завивки.

„ В самото дело.” В ръцете. В момента. В прегръдката.

„Уловена.” Аха! Какво виждаме тук? Този мъж не е твоят съпруг. Облечи си някакви дрехи! Знаем как да постъпим с жени като теб!

В един миг тя е изтръгната от скритата страст и е захвърлена на откритата сцена.

Докато тълпата я бута по улиците, от прозорците се подават глави. Кучета лаят. Съседите се обръщат. Градът гледа. Стиснала здраво тънка дреха около рамената си, жената прикрива своята голота.

Но нищо не може да скрие срама.

От този момент нататък всички ще знаят, че е прелюбодейка. Когато отиде на пазара, жените ще си шушукат. Когато минава, ще обръщат глави. Когато се изговори името й, ще си спомнят.

Моралното падение не се забравя лесно.

По-голямото падение обаче остава незабелязано. Постъпката на жената е срамна, но действията на фарисеите са достойни за презрение. Според закона прелюбодейството се наказва със смърт, само ако двама души са видели деянието. Необходими са двама свидетели.

Въпрос. Каква е вероятността едно прелюбодейство да се извърши пред очите на двама души? Какъв е шансът не един, а двама свидетели да се натъкнат на непозволени ласки рано сутрин? Малък. Но, ако се случи, почти сигурно няма да бъде съвпадение.

И така продължаваме да се чудим. Колко време са надничали мъжете през прозореца, преди да нахлуят? Колко време са се спотайвали зад завесата, преди да прекрачат прага?

А мъжът? За прелюбодейство трябват двама. Какво се случва с него? Възможно ли е да се е измъкнал?

Доказателствата не оставят съмнения. Всичко е капан. Тя е уловена. Но скоро ще разбере, че тя не е уловът, а само стръвта.

„ Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?” /5 стих/

Доста наперен е този комитет по висша етика. Доста горди от себе си са тези радетели за праведност. Това е момент, който дълго ще помнят, утрото, когато подмамват и приклещват властния назарянин.

Ами жената? Какво, тя е без значение. Просто една пионка от играта им. А нейното бъдеще? То не е важно. А репутацията й? Кой го е грижа, че ще бъде опетнена. Тя е необходима, но и никого неангажираща част от техния план.

Жената е свела поглед. Потната й коса потрепва. Сълзите капят, горещи от раната. Устните са напрегнати, зъбите – стиснати. Тя знае, че е обградена. Не е нужно да вдига очи. Няма да открие съчувствие. Поглежда към камъните в ръцете им. Стиснати толкова силно, чак връхчетата на пръстите са побелели.

Тя мисли за бягство. Но къде? Може да заяви, че се отнасят несправедливо. Но пред кого? Може да отрече, но е видяна. Или да помоли за милост, но у тези мъже милост няма.

Жената няма къде да се обърне.

Сигурно очаквате, че Исус ще се изправи и ще въздаде заслуженото на лицемерите. Но Той не го прави. Надявате се , че ще измъкне жената и двамата ще си плюят на петите към Галилея. И това не се случва. Представяте си, че ще слезе ангел, от небесата ще долети глас или земята ще се потресе. Нищо подобно.

За пореден път Неговият ход е ловък.

И за пореден път посланието Му е безпогрешно.

Какво прави Исус? / Ако вече ви е известно, престорете се, че не знаете и изпитайте изненадата. /

Исус пише по пясъка.

Той се навежда и рисува в прахта. Същите пръсти, които са издълбали Десетте заповеди на върха на Синай и са изписали предупреждението на стената на цар Валтасар, сега драскат по праха на двора. И докато пише, казва : „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея” / 7 стих/

Младите поглеждат към старите. Старите поглеждат в сърцата си. Те първи пускат камъните. След тях високомерните младежи с мнения, взети назаем, също си тръгват. Чува се само глухото тупване на камъни и тътренето на крака.

Исус и жената остават сами. С излизането на съдебните заседатели съдебната зала се превръща в кабинет на съдията. Жената очаква своята присъда. „Със сигурност ще ми дръпне една проповед. Няма съмнение, Той ще настоява да се извиня.” Но съдията не отронва и дума. Главата Му е наведена, сякаш още пише по пясъка. Изглежда изненадан, когато разбира, че тя още е там.

„ Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?”

Тя отговаря : „Никой, Господи.”

Тогава Исус казва: „И аз не те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече.” / 10-11 ст./

Ако някога се чудили, как реагира Бог, когато се провалите, напишете тези думи в рамка и ги окачете на стената. Четете ги. Размишлявайте над тях. Пийте от тях. Застанете под тях и им позволете да измият душата ви. Или, още по-добре, заведете Исус до вашата пропаст на срама. Поканете Исус да пропътува с вас разстоянието до моста „Фриймонт” на вашия свят. Оставете Го да застане до вас и Му разкажете събитията от най-черните нощи на душата ви.

А после слушайте. Слушайте внимателно. Той говори : „ Аз не те осъждам.”

И гледайте. Гледайте внимателно. Той пише нещо. Оставя послание. Но не на пясъка, а на кръста.

Не с ръката Си, а с кръвта Си.

Неговото послание съдържа една дума : НЕВИНЕН.

Редактирано 9 октомври 200619 г. от MELL (преглед на промените)

Темата ти е страхотна. Цитатите е разсъжденията по тях също. Много си права, че във всеки град има по една такава пропаст. Но и си много права, че трябва да се подаде ръка и да сепомогне. Някой трябва да помогне на нуждаещия се! А той не трябва да отказва помощта ....

Страхотна тема ...

Какво значи грях? Предполагам, че стандартното обяснение е нещо, което е нередно да се върши или мисли. А какво значи нередно и кой определя, че е нередно? Според мен /на този етап от моето развитие и мисъл/ грях е да изневериш на себе си, т.е. да вършиш нещо, което същността ти не го иска, не го приема. О тук следва, че никой няма право да съди другия за каквото и да било, просто защото не се познаваме един друг. Единствено може би като лампичка в главата трябва да ни свети това: НЕ ВРЕДИ НА ДРУГИТЕ!

Редактирано 3 ноември 200619 г. от mucunka (преглед на промените)

Ако някога се чудили, как реагира Бог, когато се провалите, напишете тези думи в рамка и ги окачете на стената. Четете ги. Размишлявайте над тях. Пийте от тях. Застанете под тях и им позволете да измият душата ви. Или, още по-добре, заведете Исус до вашата пропаст на срама. Поканете Исус да пропътува с вас разстоянието до моста „Фриймонт” на вашия свят. Оставете Го да застане до вас и Му разкажете събитията от най-черните нощи на душата ви.

А после слушайте. Слушайте внимателно. Той говори : „ Аз не те осъждам.”

И гледайте. Гледайте внимателно. Той пише нещо. Оставя послание. Но не на пясъка, а на кръста.

Не с ръката Си, а с кръвта Си.

Неговото послание съдържа една дума : НЕВИНЕН.

Това за мен е квинтесенцията.....

Благодаря, Mell,за тези думи на Макс Лукадо........

Какво значи грях? Предполагам, че стандартното обяснение е нещо, което е нередно да се върши или мисли. А какво значи нередно и кой определя, че е нередно? Според мен /на този етап от моето развитие и мисъл/ грях е да изневериш на себе си, т.е. да вършиш нещо, което същността ти не го иска, не го приема. О тук следва, че никой няма право да съди другия за каквото и да било, просто защото не се познаваме един друг. Единствено може би като лампичка в главата трябва да ни свети това: НЕ ВРЕДИ НА ДРУГИТЕ!

Грях е това, което Бог казва в Библията. Най-общо казано, грехът е непокорство, непокорството на Бога и Неговите правила и оттам придобива различни форми, но същността е това, бунт и непокорство.Чети Библията, там пише. Ние не сме мерило за нищо, най-малко за себе си. Исус е казал, че не можем да направим със собствени усилия ни един косъм от главата си бял или черен. Това значи, че сам човек не може да промени същността си, да се погледне отвън, както в огледало и да види себе си и да се промени.Мислиш, че се познаваш?Грешиш.Много.Ти не си сам създател на себе си.Теб, мен и всички нас, най-добре ни познава нашият Създател.Поради което той има върховното право да ни държи сметка за всичко.И да ни прощава всичко.Затова е Бог.А нашата същност?Тя е порочна.Ако не беше така, нямаше да има ни Исус, ни кръст, нищо, само ад.Така че да не се сравняваме със себе си, в нас няма нищо добро и малкото, което го има е опорочено.Затова правото е на Бога, да съди и да ни прощава, защото е безгрешен и пак ни обича.Нашата любов не стига за да не вредим на другите.Тя в изключителни случаи стига само за един човек.

Редактирано 3 ноември 200619 г. от alesys (преглед на промените)

Благодаря MELL,

Грях е това, което Бог казва в Библията. Най-общо казано, грях е непокорство, непокорство на Бога и Неговите правила.Незнаеш какво е грях? Чети Библията, там пише. Ние не сме мерило за нищо, най-малко за себе си. Исус е казал, че не можем да направим със собствени усилия ни един косъм от главата си бял или черен. Това значи, че сам човек не може да промени същността си, да се погледне отвън, както в огледало и да види себе си и да се промени.Мислиш, че се познаваш?Грешиш.Много.Ти не си сам създател на себе си.Теб, мен и всички нас, най-добре ни познава нашият Създател.Поради което той има върховното право да ни държи сметка за всичко.И да ни прощава всичко.Затова е Бог.А нашата същност?Тя е порочна.Ако не беше така, нямаше да има ни Исус, ни кръст, нищо, само ад.Така че да не се сравняваме със себе си, в нас няма нищо добро и малкото, което го има е опорочено.Затова правото е на Бога, да съди и да ни прощава, защото е безгрешен и пак ни обича.И затова аз мога само да съм благодарен.

Бог не е написал Библията. А последната е била адаптирана много, много пъти до ден днешен от хора, които са я преправяли според своите интереси. Тълкуваш думите както ги чувстваш. Но ако беше така както казваш, ако човек не може да промени същността си, тогава каква е била подбудата на Бог да прати Иисус сред хората и от своя страна, каква е била подбудата на Иисус да се раздаде и жертва за нас? Леко крайни схващания долавям в думите ти. Вярата не бива да се превръща във фанатизъм, но превърне ли се, тогава се изменя и нагласата на човек в съвсем погрешна посока. Да се чувстваш непълноценнен, недостоен, обречен - напълно погрешно по мое скромно мнение.

Редактирано 3 ноември 200619 г. от proletsearch (преглед на промените)

грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници.

Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.

Благодаря MELL,

Бог не е написал Библията. А последната е била адаптирана много, много пъти до ден днешен от хора, които са я преправяли според своите интереси. Тълкуваш думите както ги чувстваш. Но ако беше така както казваш, ако човек не може да промени същността си, тогава каква е била подбудата на Бог да прати Иисус сред хората и от своя страна, каква е била подбудата на Иисус да се раздаде и жертва за нас? Леко крайни схващания долавям в думите ти. Вярата не бива да се превръща във фанатизъм, но превърне ли се, тогава се изменя и нагласата на човек в съвсем погрешна посока. Да се чувстваш непълноценнен, недостоен, обречен - напълно погрешно по мое скромно мнение.

А кой я е написал според теб?И какъв е интереса на някого да напише, всеки който вярва в Мене, има вечен живот, а който не вярва е вече осъден?В кого да вярваш?Това са думи на Исус Христос.Подбудата на Бог да изпрати Исус сред хората е точно това, за което съм писал.Бог ни вижда най-добре, той по-добре от нас знае какви сме и от какво имаме нужда.Както аз знам за децата си.Затова е изпратил Исус, защото имаме нужда.Нуждата да ни бъде простено, да бъдем примирени с Него, защото сме пропаднали грешници и мястото ни е там - в ада.Тръпки ме побиват, но това е в Библията.А Бог ни спасява от това, съвсем незаслужено.Нещо да си Му угодил някога, аз не съм.А и аз това не си го измислям, ако не си съгласен с мене, нямаш проблеми.С Бога се оправяй.Непълноценни хора има навсякъде, огледай се, всички сме такива.Развил ли си пълния си потенциал?Аз не.Каква нужда имаме всички познай от три пъти.Човек не може да запълни с нищо своята непълноценност, докато не се срещне с Бога, Създателя си.Тогава идва ред на отговора на вечния въпрос, какъв е смисълът на живота.Смисълът на живота е да живееш с Бога.Крайно ли е?Може, но е истинско.

P.S.Ще ме прощава Jeny, но нищо не може да замени кръвтта на Исус, никакви молитви, литургии, помени, нищо.Ако човек прави тези неща, но не приема жертвата на кръстта за вседостатъчна...... все още има надежда.Ние сме невинни, когато се признаем за виновни.

@alesys

Не, аз не споря с теб. Особено на религиозни теми не правя това. Изразих единствено своята позиция по отношение на фрагменти от твоето мнение. Какво ме е смутило в думите ти, мисля, че трябва да е станало ясно -> именно твоето тълкование за човешката същност и нейната невъзможност за промяна към по-добро, за усъвършенстване.

Е дано да има надежда.

Макар че аз се изморих вече.

Да обяснявам че грях и грешка са различни неща.

И че пътя между тях понякога е толкова мъничък

А и все пак затова сме дошли тук.

Да се учим.

Без грешка няма знание.

Нали?

Нека грешката да не става грях.

@alesys

Не, аз не споря с теб. Особено на религиозни теми не правя това. Изразих единствено своята позиция по отношение на фрагменти от твоето мнение. Какво ме е смутило в думите ти, мисля, че трябва да е станало ясно -> именно твоето тълкование за човешката същност и нейната невъзможност за промяна към по-добро, за усъвършенстване.

Мислиш ли, че аз съм адвокат на Бога или на Библията?Моят мироглед е изграден, на това което пише в тази книга.Ако тя е погрешна и той е погрешен.От личен опит казвам, че думите й с истина, обективната истина според мен, а и не само.Имал съм възможност да избирам дали да повярвам на написаното там и дали да не повярвам.Разбрах, че от този избор зависи живота ми и избрах първото.Не съм имал поводи да съжалявам, извън слабостите на моята природа като човек.Написах всичко това без лоши чувства.Да, знам че звучи крайно.Но нашият живот е това, нещо скъпоценно, заради това, човек стига и до крайности.Грехът е смърт, кръвта на Исус е живот.Без Него, нямам нищо.Не можеш да го приемеш?Не те насилва никой.Всеки прави своя избор.Аз споделих опитност и някаква форма на знание.Който може да го приеме, нека приеме.Тия неща са стари, на 2000 години поне.Кой, какво и как, един ден човек прави равносметка на живота си.Сам.За едни е късно, за други е радост.Бих искал всички да сме от вторите.Защото един живот имаме и е добре да го изживеем по-най добрия начин.Лека вечер на всички.

...

Той говори : „ Аз не те осъждам.”

И гледайте. Гледайте внимателно. Той пише нещо. Оставя послание. Но не на пясъка, а на кръста.

Не с ръката Си, а с кръвта Си.

Неговото послание съдържа една дума : НЕВИНЕН.

Благодаря MELL.

Това е прекрасно.

Ако не бях будист, бих си избрал такъв бог.

Не знам обаче как това се връзва с вечните мъки в Ада.

Не знам обаче как това се връзва с вечните мъки в Ада.

Валка, сигурно си виждал хора, или директно си се сблъсквал с такива, които, колкото и някой да им прави добро, не се променят! Ето за такива хора, Бог е създал ада, защото и 7 живота да изживеят, те никога няма да се покаят и да се променят!

Освен това, Бог е Любов, но също така е и Свят, и Справедлив!

Редактирано 3 ноември 200619 г. от MELL (преглед на промените)

Валка, сигурно си виждал хора, или директно си се сблъсквал с такива, които, колкото и някой да им прави добро, не се променят! Ето за такива хора, Бог е създал ада, защото и 7 живота да изживеят, те никога няма да се покаят и да се променят!

Освен това, Бог е Любов, но също така е и Свят, и Справедлив!

Не мисля, че Бог е създал ада. По думите му

Той говори : „ Аз не те осъждам.”

означава, че той не би осъдил и пратил в ада нито един човек. Според мен няма ад и рай има само задгробен живот, душата отива някъде. Ако има ад и рай, то не мисля, че Бог определя кой къде да отиде, а това става чрез определени правила и зависи от живота на човека.

Според мен.. има надежда, ако не е твърде късно. Човек, който е допускал малки грехове и ги осъзнае навреме, може да му бъдат опростени. Но ако върши само грехове, душата му вече не е неговата.. той е изгубен, за него няма спасение.

Според мен.. има надежда, ако не е твърде късно. Човек, който е допускал малки грехове и ги осъзнае навреме, може да му бъдат опростени. Но ако върши само грехове, душата му вече не е неговата.. той е изгубен, за него няма спасение.

Аз пък мисля, че Бог ще прости на всеки разкаял се, независимо какво е направил! Затова има надежда за всички само трябва да се разкае човек!

В този ред на мисли за греха. Искам да разбера следното. Всички знаем че има паднали ангели. Но интересното ми е дали има възкачили се демони тоест демони станали ангели. Защото винаги има баланс между добро и злото.

В този ред на мисли за греха. Искам да разбера следното. Всички знаем че има паднали ангели. Но интересното ми е дали има възкачили се демони тоест демони станали ангели. Защото винаги има баланс между добро и злото.

Мария Магдалена е била грешница,лека жена,но се е покаяла.

Приела е Бог и със сълзите си е мила краката на Исус Христос.

С косите си ги бършела.

Та можеш да се спасиш от греха-стига да искаш.

Да искаш да станеш и ти ангел.

Не мисля, че Бог е създал ада. По думите му

означава, че той не би осъдил и пратил в ада нито един човек. Според мен няма ад и рай има само задгробен живот, душата отива някъде. Ако има ад и рай, то не мисля, че Бог определя кой къде да отиде, а това става чрез определени правила и зависи от живота на човека.

Има ад , който трябва да се избегне и рай, който трябва да се спечели.Бог е създал ада, но по думите му в книгата Откровение-за Дявола и неговите ангели, не за хората.Но хората избраха да служат на Дявола и да следват неговите правила, вместо Божиите.И така се идентифицират с него и споделят неговата участ.Йоан Кръстител казва в Евангелието на Йоан, че всички са вече осъдени, аз и вие.Защо?Защото в Едемската градина човека се покори на Дявола, в лъжлив образ, но се покори и пренебрегна Бога.Нуждаем се от спасение, над нас е произнесена присъда от Бог, който е Свят, какво ви говори това?Да, НЕВИНЕН пише, но за всеки, който вярва в това, което Той е направил.А именно-даде живота си за нас грешниците.Живота на човека наистина определя това, което се случва с него във вечността.Според Бога има само два вида хора:праведни, вярващи в Исус Христос и Неговото дело и грешници, които живеят според собствените си правила и разбирания.А дявола е скрит от очите на хората.Мислите ли, че Дявола ще ви се покаже в истинската си същност?Не можете да го идентифицирате, освен с Божието Слово, Библията.Там пише кой е той и какво прави.Незнам друга книга в която толкова точно да е описано това създание, неговата дейност и цел.Но това е невидимия свят, скрит от нашите очи.И неверието в това е отчасти естествено.Човек е загубил чувствителност към тази действителност.Но тя е реална, тя става реална, мисля, в часа на нашата смърт.И човек може да си изживее живота само залъгвайки се че всичко е наред и да открие накрая, че е било измама.И вярвам твърдо, че най-голямата лъжа, която се използва от дявола е това, няма ад, няма и рай, няма и Бог, Който ни съди.А грехът е средството, с което той ни държи и ни влачи след себе си, към своята участ.Живееш както намериш за добре и накрая просто се изпаряваш от този свят.Дали обаче е така?Приятели, да живеем така, че да не съжаляваме после.Пожелавам го на всеки.

Редактирано 4 ноември 200619 г. от alesys (преглед на промените)

Аз пък мисля, че Бог ще прости на всеки разкаял се, независимо какво е направил! Затова има надежда за всички само трябва да се разкае човек!

Това е и моята идея, тигърчо. Всеки грях, който бъде осъзнат навреме

Това е и моята идея, тигърчо. Всеки грях, който бъде осъзнат навреме

Веднъж осъзнат, греха не би бил повторен...поне се надявам че е така.

Но не поддържам теорията, че само разкаяние би било достатъчно.Един убиец, посегнал и отнел живот, няма начин да бъде опростен...А може би може...това знае само Той.

По - скоро съм съгласна с мнението на alesys за идентификацията ни с дявола.

Затова и са ни дадени книги...чети, помни, разбирай...не греши.Когато сгрешиш може да е късно за изкупление...

Един убиец, посегнал и отнел живот, няма начин да бъде опростен...

Невярно! Чети Новия завет!

Защото в Едемската градина човека се покори на Дявола, в лъжлив образ, но се покори и пренебрегна Бога.

Затова и са ни дадени книги...чети, помни, разбирай...не греши.Когато сгрешиш може да е късно за изкупление...

Това за първородния грях е много интересна тема. Човек в образа на Адам приема ябълката но покрай ябълката приема и стремежа за знание. А знанието е пътя по който стигаш до светлината. Тоест чрез тях човек стига до Господ. Споменете си евангелието на Черноризец Храбър. "В началото беше словото..." Преди време гледах "Ночной дозор" и там имаше една много хубава реплика на един тъмен към един светъл ""Вие светлите подпечатвате разрешителните на тъмните" Мисля си че греха е нужното зло което кара човек да търси своя път към Господ.

Също важи и с прозренито което получава принц Синдхатра (бъдешия Буда) на брега на реката когато покрай него минава лодка. На нея учител учи ученика си да свири на сиитър със следните думи "Ако натискаш струната прекалено силно ще я скъсаш, ако пък ли я натискаш прекалено слабо няма да се чуе нищо"

Редактирано 4 ноември 200619 г. от Oddesey (преглед на промените)

Невярно! Чети Новия завет!

Един убиец, посегнал и отнел живот, няма начин да бъде опростен...А може би може...това знае само Той.

А ти чети цялото мнение.

Далече съм от мисълта да оспорвам Завета, изказах собствено мнение.Не мисля, че някои грехове могат да бъдат опростени...

Всъщност, това в което вярвам предполага начин...много, много прераждания и самоусъвършенстване, и накрая може и да бъдеш "почистен"

Аlesys,не си сам.Още много хора мислят като теб.Прав си- хората няма да отидат в ада,защото той е създаден за дявола и неговите ангели.Ние имаме две възможности-да умрем и изтлеем или да наследим царството на Исус Христос.В това е смисъла на човешкия живот.