През социализма "всички" бяхме атеисти, а агресивността беше постоянна величина. Сега "всички" сме религиозни, а агресивността расте.

Условно казано всички, затова съм поставила думата в кавички.

Да, по това време ни възпитаваха в атеизъм.

Но по това социалистическо и атеистично време имаше прекрасни филми на детска тематика, които завинаги ще останат в сърцата на хората, чието детство е преминало с тях.

"Таралежите се раждат без бодли", "Куче в чекмедже", "Рицар без броня" и много други.

Анимационните филмчета бяха чудесни, детските предавания по телевизията подходящи.

Детската агресия беше рядко явление и като че ли педагози и родители се справяха бързо с подобни прояви.

А толкова се радвахме на демократичните промени в държавата ни, мислейки че са за добро...

Редактирано 9 април 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

1.Макаренко... Последните години като че ли позабравихме за него, отхвърлихме го, не е модно да четем трудовете му защото започнахме да търсим всичко от запад...Повечето хора като чуят за него си представят боя като възпитателно средство. Истината е, че той е включвал физическите наказания като последна и крайна мярка за превъзпитание...Той е бил строг, но в никакъв случай жесток - като е помогнал на стотици деца да продължат живота си далеч от престъпния свят... 2.Семейството... Главния виновник за детската агресия е семейството...Истината е, че всички искат да имат деца, но.....до там...Компенсира се липсата на любов, грижи и време с пари.Познавам деца, които прекарват по 12 и повече часа пред компютъра, като мама им носи храна на табличка "за да не ми се мотае из краката"...Познавам деца, които прекарват ваканциите от лагери в лагери, от екскурзии по екскурзии по същата причина - "за да не ми се мотае из краката".Познавам деца от 6 клас, които се оставят самички в апартамента да празнуват рожденните си дни до 4 сутринта защото "мама ги обича много и е готова да се изнесе, за да останат доволни децата"...Примери от практиката ми - хиляди... Как растат и какви ще станат тези деца?

познай при мен дали ще кибичи на компа толкова време, камо ли и да го храня там

Откъде идва детската агресия

Кои фактори обуславят агресията

Детето

Семейството

Обкръжението

Културата

Доста правилно са изброени тези фактори, само че трябва да се степенуват по важност в обратен ред спрямо този, който е даден. Семейството е много по-маловажен фактор от културата и обкръжението (социалната среда).

Доста правилно са изброени тези фактори, само че трябва да се степенуват по важност в обратен ред спрямо този, който е даден. Семейството е много по-маловажен фактор от културата и обкръжението (социалната среда).

Според мен семейството оказва най-силно влияние през първите седем години на детето, а след тази възраст влиянието на културата и социалната среда нарастват.

Често родителите се чудят защо мирогледа и поведението на детето им са толкова променени, след като те са възпитавали в него други ценности.

Ето защо родителите трябва да се интересуват от това, в каква социална среда е попаднало тяхното дете и евентуално да вземат мерки, ако тази среда влияе зле върху поведението на тяхното дете.

Според мен семейството оказва най-силно влияние през първите седем години на детето, а след тази възраст влиянието на културата и социалната среда нарастват.

Идеята е, че културата и социалната среда оказват паралелно въздействие и на семейството, и на детето - затова семейството е вторичен фактор спрямо културата и социалната среда.

Идеята е, че културата и социалната среда оказват паралелно въздействие и на семейството, и на детето - затова семейството е вторичен фактор спрямо културата и социалната среда.

Като че ли културата и социалната среда влияят с различна сила върху всяко семейство.

На какво се дължи това?

Редактирано 9 април 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

Като че ли културата и социалната среда влияят с различна сила върху всяко семейство.

На какво се дължи това?

На различната степен на конформизъм на родителите спрямо ценностите, които култура и социалната среда им налагат - т.е. степента на приемане на тези ценности от родителите, тъй като все пак има и личностни фактори.

Като че ли културата и социалната среда влияят с различна сила върху всяко семейство.

На какво се дължи това?

на акъла на какво друго

Децата са различни и универсална рецепта за възпитание не съществува. Когато родителите желаят да възпитат един пълноценен и разумен човек, те трябва да намерят правилния подход към детето си. Но дори детето да е възпитано добре (според общоприетите норми), когато тръгне на училище, то е длъжно да се съобразява с правила, които не винаги може да приеме. Това неприемане често предизвиква недоволство и прояви на агресия в част от децата. Какво може и трябва да се направи, за да се овладее агресивното поведение?

В много случаи братя и сестри, отгледани от едни и същи родители в еднаква среда се оказват пълни противоположности: едното дете мило и щедро, а другото - лошо. Едно ново изследване допуска, че те просто имат различна комбинация от гени.

Окситоцин и вазопресин са двата хормона, на които дължим чувствата на любов и шедрост, когато се влеят в мозъците ни. Те се свързват с невроните ни чрез молекули, наречени рецептори, които се явяват в различни форми. Изследването на Мишел Полин от Университета в Бъфало показва, че зависи от гените ни какъв вид от тези рецептори ще произвеждаме. Единият вид най-общо е свързан с качества като доброта и общителност, а другият – с антисоциалност.

В изследването са включени стотици хора, интервюирани за отношението им към гражданския дълг, благотворителни активности и общия им светоглед. Запитани са дали те самите упражняват общественополезни и доброволни дейности и дали хората и целият свят са по-скоро добри, или заплашителни и опасни.

След това на 711 участници е направен ДНК анализ, който показва коя версия на рецептори за окситоцин и вазопресин притежават.

Участниците, които смятат света и хората в него за заплашителни и лоши, са щедри, отговорни и грижовни ако носят рецептроните гени, свързани с добротата. "Тази версия гени, казва Полин, ти позволява да преодолееш чувството, че светът е едно страшно място и да помагаш на другите въпреки тези страхове."

С другия тип гени негативният светоглед се превръща в антисоциално поведение.

При окситоцина, разликата между това дали ще имаш по-добрия или по-малко добрия хормонен рецептор се крие в единична ДНК базова двойка в третата хромозома. Ако наследите гуанинова базова двойка, по един от всеки родител, получавате генотип GG и клетките ви изграждат рецептора на добротата. Ако приемете от родителите си аденинова базова двойка, без значение дали от единия или от двамата родители, генотипът ви е AA или AG и рецепторът на окситоцин е от по-малко добрия тип.

Процентът хора с различния вид генотип варира в голяма степен между етносите. Изследванията показват, че при белите европейци и американци генотип GG носи около половината от населението. При хората от Източна Азия, например, проценът на тези „добри" гени е много по-малък. Това повдига други важни въпроси. Всички знаем, че точно културите от Източна Азия са много по-общностни и колективни от други. Как обясняваме тогава тази разлика?

„Вероятно други гени и изобщо културните фактори играят по-важна роля в моделирането на про-социалното поведение, отколкото окситоциновите рецептори", казва Полин. „Това са първи стъпки в установяването на връзка между гените и социалното поведение на хората. Не казваме, че сме открили ген на добротата, но сме намерили такъв, който допринася за нея. За мен е най-интересен фактът, че това се случва само в комбинация с определен тип светоусещане на хората."

Източник: livescience

spisanie8

Може би и агресията е заложена в гените?

Агресията се насажда, от околната среда най-вече от родителите и бабите които тъпчат децата домашни курабии и т.н.

Редактирано 25 април 201214 г. от ma57er2 (преглед на промените)

Агресията се насажда, от околната среда най-вече от родителите и бабите които тъпчат децата домашни курабии и т.н.

Така си е, няма по-голям източник на агресия от домашните курабии!

Агресията се насажда, от околната среда най-вече от родителите и бабите които тъпчат децата домашни курабии и т.н.

И се носи от гена.

Все повече забелязвам агресивни деца, особено в градинките където водя брат ми. Бутат се, бият се за играчки и се държат агресивно и нахално. Замислих се от къде идва всичко това, дали защото отношенията в семейната им среда са такива или пък те просто имат такъв характер. Дадох си сметка че всичко идва от това какво детето вижда около себе си, понякога дори едно по-грубо отношение води до имитация. Децата копират държанието на другите около тях, когато са малки другите са мама и татко.Ако те си говорят агресивно и си крещят, ако на него му подвикват без причина...Може би това отключва агресия... Не е приятно да гледаш деца как се блъскат за поредната кофичка или лопатка в пясъчника.

Винаги е било така не го мисли, сега поне са по-задоволени, имат много неща, а преди- малко имаха,много нямаха и тези които нямаха(електронни игри,пари за дъвки Турбо...)взимаха от тези,които имаха със жестокост,много по-голяма от тази която проявяват днешните техни връстници.

Винаги е било така не го мисли, сега поне са по-задоволени, имат много неща, а преди- малко имаха,много нямаха и тези които нямаха(електронни игри,пари за дъвки Турбо...)взимаха от тези,които имаха със жестокост,много по-голяма от тази която проявяват днешните техни връстници.

Напротив, според мен сега са много по агресивни, понеже всеки ден съм в градинки с дечурлига и ги виждам, най-агресивни са когато не получат това, което искат. Днеска с брат ми отиваме да си играе и гледам някакво момиченце на 2-3год. дърпаше и хапеше друго момиченце. И майката на хапещото момиче му се скара и това като заплака и се хвърли на земята и викаше на майка си "ти си лоша" "ти си гадна" ... аз преди не съм чувала подобни неща...не знам аз мисля, че сега много ги глезят и затова са агресивни особено като не е тяхното

Еми това не може да се изкорени,то си е до човек, някой момчета се раждат способни на насилие(не е моя мисъл) други са плашливи и слабохарактерни,едните мачкат другите, а че родителите имат вина, но не е лесно да се грижиш за дете и да го възпитаваш...кой каквото иска да мисли.

Дадох си сметка че всичко идва от това какво детето вижда около себе си, понякога дори едно по-грубо отношение води до имитация.

Децата копират държанието на другите около тях, когато са малки другите са мама и татко.Ако те си говорят агресивно и си крещят, ако на него му подвикват без причина...Може би това отключва агресия...

Не е приятно да гледаш деца как се блъскат за поредната кофичка или лопатка в пясъчника.

Повечето родители викат и се карат на децата, вместо бавно и полека и с огромна доза търпение да обясняват с тих и благ глас, че едикоеси не трябва да се прави и е добре да бъде едикак си и т.н.

Няма как децата на такива родители да бъдат спокойни, да споделят играчките си с другите с удоволствие и да раснат нормално.

Да не говорим за влиянието на телевизията и какво научават от нея...

Съгласна съм и с двама Ви, докато родителите не спрат да се карат вместо да обясняват нормално и спокойно агресията ще нараства. Да наистина не е лесно да се гледат малки деца, но за да нямаш по-големи проблеми трябва да са спокойни и самите родители. Настроенията на родителите влияят върху децата. Ако един родител е нервен и постоянно вика и се кара и детето, и то става нервно и агресивно човече и не се знае като порасне какво ще е.

Редактирано 12 май 201214 г. от Джесика (преглед на промените)

Повечето родители викат и се карат на децата, вместо бавно и полека и с огромна доза търпение да обясняват с тих и благ глас, че едикоеси не трябва да се прави и е добре да бъде едикак си и т.н.

Няма как децата на такива родители да бъдат спокойни, да споделят играчките си с другите с удоволствие и да раснат нормално.

Да не говорим за влиянието на телевизията и какво научават от нея...

Като горд родител на инато и проклето дете, ще кажа че понякога просто колкото и да си благ и умерен в един момент просто изперкваш.

Дидке, това е безспорно и никой не го отрича. Не говорим за това, че има мигове, в които не издържа човек и извисява глас, че и леко попляскване има. Нормални хора сме и се случва да викнем, но аз горе говорих за това, че не е добре да има момент, в който родителите не викат. Малка разлика, но съществена.

Аз такова да ти кажа не отричам не малката роля на родителите. Но Бога-ми си е много и до дете. Няма да забравя един случай когато детето ми легнало по средата на градинката ревеше все едно го колят, а аз седя отгоре и спокойно и благо говоря и чакам той да се нареве и мина една жена покрай мен и ми разправя"Това ако бях аз, не социалните, не полицията, който и да е, щеше да изяде шамарите". И да ти кажа точно тогава си помислих:"Леле колко сте права!"

А бе честно казано още колко пъти ще си го казваш това, бедна ти е фантастиката...

Ахъм. Всъщност идеята ми е че няма съвършени родители. Понякога колкото и да се стараеш, не се получава. Най-лесно е да кажеш: Ми, то родителите са виновни. Те всички родители априори са виновни, ама не ни е лесно. Но ти това, сигурна съм го знаеш сто пъти по-добре от мен...