Изхождайки от убеждението, че човек е част от общността, ние носим отговорност не само за себе си, но и за хората около нас. Често се сблъскваме с приятели и познати в затруднение и изпитваме порив да им помогнем. Лесно е да откликнем, когато ни помолят за подкрепа, но какви са нагласите спрямо непоисканата помощ?

ЗА непоисканата помощ

• Да помогнеш безкористно означава да изпълниш дълга си към обществото. Ако виждаме страдание и имаме възможност да помогнем, не трябва да чакаме да ни помолят за това.
• Понякога хората не осъзнават, че имат нужда от помощ или не смеят да поискат такава от страх или гордост. Оказаната подкрепа може да изиграе важна роля в пътя към личностно им израстване.

ПРОТИВ непоисканата помощ          

• Непоисканата помощ няма ефект. Ако човекът в затруднение сам не е стигнал до извода, че има нужда от помощ, то той не е готов да я приеме и да предприеме следващите стъпки към подобряването на своето състояние.
• Накърнява се човешкото достойнство и се нарушава свободната воля на другия. Натрапеното вмешателство отнема правото на личен избор на човека – включително правото му да греши и да се учи от грешките си.
• Непоисканата помощ е отражение на нашите желания, а не на реалната нужда на другия. Ние вярваме, че помагаме, но всъщност налагаме своята представа за добро и това може да се разминава с представите на другия.

Как мислите, трябва ли човек да предлага помощ, когато тя не е поискана?

Смятам, че дългът за помощ трябва да се реализира

• когато ситуацията е животозастрашаваща, спешна и неотложна. Кръвотечение, масивни травми, пожар или природно бедствие
• когато другият не е в състояние да осъзнае опасността на ситуацията- дете, психично болен, в замътнено или без съзнание

Дългът за помощ не бива да се реализира, когато със сигурност ще доведе до смърт на помагащия или тежки здравни промени. Дългът се смята за изпълнен, ако се обади на съответните организации и служби.

При застрашаващи обстоятелства с неясен изход, помагащият сам решава намесата си, съобразно обстоятелствата, като дава приоритет на своето оцеляване.

Във всички случаи, когато не е необходима спешна или неотложна намеса, желаещият да помогне пита "Искате ли да помогна?" или "Необходима ли е помощта ми?", или "Какво да направя за да помогна?", или други въпроси за разрешение намеса в личните дела и пространство.

  Значи , питам един път един просяк , как да ти помогна ? - той не отговаря , защото има недъг . Нахраних го и му дадох цигари . След това разучих ,че е изоставен от децата си при условие , че навремето им е дал висше образование ,уредил ги е на високи постове по специалностите им . Оставил им по един апартамент в София . И понеже изневерил на майка им - те го наричаха , развратен балък . Казах им ,че са неблагодарни към човека ,който им е дал преднина пред другите да успеят и ,че това е грях . Те си го прибраха в един старчески дом. 

  Иначе имаше и хора , които се радваха на падението му от завист към него ,че бил живял баровски в миналото. 

  Освен на някой припаднал , да чакате да се свести да го питате дали да му викнете линейка ? - те така с непоисканото добро .

  

преди 1 час, Greta Simmer написа:

•  

Как мислите, трябва ли човек да предлага помощ, когато тя не е поискана?

  На близки във всички случаи . На непознати ,при неизбежност. 

Преди години някъде прочетох, че не трябва да се дава помощ без човека отсреща да я поиска. Няколко месеца по-късно помогнах на познат, който ми каза, че не иска помощ. След това ми се стовариха куп беди на главата. От тогава насетне, това което прочетох го спазвам постоянно.

Трябва да се предлага помощ , ако човека я откаже не трябва да се натрапва. Проблема на модерните общества е най-вече тяхната организация която в повечето случай не ни дава възможност да помогнем на хората нуждаещи се от помощ дори и да искаме. В много малки бакалии слагат кутий зов за помощ , ама като пуснеш две до пет левчета , тая помощ е кажи речи нищо. Докторите от своя страна може да искат да помогнат на болен , но трябва да спазват бизнес протокола на болницата етц...

Не!

Самотниците са особени хора, т.е. те за това и са сами. 

Все пак изхождам от това: Обществото се състои от семейства. 

Което означава, че обществото има дълг към семейството. 

Аз казах!

Пътят към ада е постлан с добри намерения

От помощ до помощ има разлика. Може да се свърши всичко вместо другия, да се направи нужното съвместно, да се даде само съвет... Зависи и какви точно са взаимоотношенията с човека отсреща - роднина, близък приятел, просто познат, непознат. Отделно спешните случаи в които отсреща не са в състояние да вземат решение. Във всеки случай степента в която може да се помогне е различна, но и начина по който тя да се предложи най-адекватно. Това може да стане тактично, дискретно, или пък директно. 

Правилната оценка за това дали и каква помощ е нужна и доколко, може да е изключително трудна и за двете страни. Тук се намесват знания, желания, възгледи, информираност... Всеки може да вижда ситуацията различно; да намира различни действия и резултат за правилни и уместни.

Писал съм долното (за Сократ) поне два пъти тук... но понеже Швейк ми е пътеводна св... пфу, прости ми, Господи, щех да напиша светлина... звезда исках да кажа. Бе, айдъл, както му викат в маалата. Та, вслушвайки се в "непоискания съвет" на айдъла ми, който със завидна добронамереност (завидна щото... аз не мога така добронамерено) и благост казва "Елате, господине, елате да потретим, па дано е на хубаво", изхвърляйки некъф за трети път по стълбите, ше потретя и аз. За добро естествено.

Та... метляркайки се (не ми се ловка да напиша 'сърфирайки... поколенчески капризи, простете) нявга насам-натам из древната виртуалност попаднах случайно на древен ученически бисер "Сократ бил древногръцки учен, който ходел между хората и раздавал съвети. Те го убили." Това в нета мисля отдавна вече има статуса на виц, но аз го помня, репостнато (к'ва тъпа дума), от един в друг форум (доколкото си спомням,  изходният беше некъф българоруски и в него българорусите си разменяха ученически бисери), като ученически бисер... репостнато заедно с първия коментар под него, лаконичен коментар, очевидно от неква рускиня, който гласи "так ему и надо".  Така му се пада, демек... Еми... помня го и до днес. Така че... оправяйте се. 

едит: с надеждата, че няма да приемете последното за съвет...

 

Цитат

Непоисканата помощ – дълг към обществото или неразумна намеса в живота на другите

Първо: Кой има дълг към обществото?! Изхождайки от:

Цитат

Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на обществото или на отделен негов колектив.

 Второ: Непоисканата помощ принципно е неволево деяние, т.е. то е в следствие на емпатия към друг или други! 

Трето: Никоя намеса не може да е неразумна, защото е резултат на разума! Неразумните деяния ги правят идиотите!

Ключово: Осъзнаване!

Цитат

Съзнателно усвоявам, разбирам.

=> От където: Как човек разбира, че някой се нуждае от помощ?! = "Вижда", че човек има трудност! В какво или от какво?! 

Основното е: Човек първо трябва да е еманципиран в дадено общество, т.е. да е съпричастен към него! 

Цитат

Който има непосредствено отношение към нещо или участва в него.

 Няма как да се счита за помощ, ако човек не е член на това общество.

А какво правим, когато някой приятел (т.е. съпричастни сме към него) ни помоли за нещо, което считаме за нередно? Кое ще определи действията ни: съпричастността към човека или съпричастността към крайния резултат?

най-добре е  да дадеш акъл

преди време дадох акъл на едни хора да не  правят едни неща понеже не се  прави така както го правят,,, обаче казаха-ти ли ще ми даваш акъл , и понеже бяха  много умни и умряха.

това ми се е случвало на няколко пъти

 имам дарба да виждам какво лошо може да се случи

иначе по темата

проблема е че обществото няма цел и посока и стандарти   и е ниско образовано  с фалшиви дипломи.

съответно няма  протокол  как нещата да стават 

няма министерство на истината

да каже  това се прави така това се прави по друг начин

и народа е оставен на самотек но това е проблем на демокрацията и свободната воля

когато политическата система  се смени с по-диктаторска 

тогава  ще има ясни правила  кое се прави  и как се прави и тогава може да помагаш

ако стане проблем че човека не е искал  помощ-идва милиционера и казваш така  и така

човека не искаше помощ обаче не се прави така  и вкарват  човека в трудов лагер за да се научи нещата как се правят.

преди 11 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Освен на някой припаднал , да чакате да се свести да го питате дали да му викнете линейка ? - те така с непоисканото добро .

  

 ведъж се бях напил и съответно  припаднал и групата ми викнали линейка

и казали от линейката че никой  не може да дойде

 и бялата  мафия  взела че ми злела кешовицата....

 тъй че трябва да знаем  в каквa държава живеем...

 другото което е ми инжектирали глюкоза

а не съм като другите хора

не ям захар

и тая глюкоза дето ми я били се явява свръхдоза

и после бях болен като от диабет и се чудя какво става...

преди 20 минути, Banesc написа:

най-добре е  да дадеш акъл

преди време дадох акъл на едни хора да не  правят едни неща понеже не се  прави така както го правят,,, обаче казаха-ти ли ще ми даваш акъл , и понеже бяха  много умни и умряха.

това ми се е случвало на няколко пъти

 имам дарба да виждам какво лошо може да се случи

иначе по темата

проблема е че обществото няма цел и посока и стандарти   и е ниско образовано  с фалшиви дипломи.

съответно няма  протокол  как нещата да стават 

няма министерство на истината

да каже  това се прави така това се прави по друг начин

и народа е оставен на самотек но това е проблем на демокрацията и свободната воля

когато политическата система  се смени с по-диктаторска 

тогава  ще има ясни правила  кое се прави  и как се прави и тогава може да помагаш

ако стане проблем че човека не е искал  помощ-идва милиционера и казваш така  и така

човека не искаше помощ обаче не се прави така  и вкарват  човека в трудов лагер за да се научи нещата как се правят.

 ведъж се бях напил и съответно  припаднал и групата ми викнали линейка

и казали от линейката че никой  не може да дойде

 и бялата  мафия  взела че ми злела кешовицата....

 тъй че трябва да знаем  в каквa държава живеем...

 другото което е ми инжектирали глюкоза

а не съм като другите хора

не ям захар

и тая глюкоза дето ми я били се явява свръхдоза

и после бях болен като от диабет и се чудя какво става...

  Значи линейката хем не е дошла , хем ти взели парите ? 

преди 27 минути, Anzhel Dimitrov написа:

  Значи линейката хем не е дошла , хем ти взели парите ? 

...  държавните чантажии са  ОПГ

То лошото е, че в наши дни има и доста злоупотреби с различни благотворителни кампании. Реално ти искаш да пуснеш СМС, но не знаеш дали ще пристигне при нуждаещите се. А пък доста от тези, които просят си купуват с парите алкохол или цигари или дори са на трудов договор... И оттам доверието рухва и после хора, които действително са в нужда биват пренебрегвани.

В животинския свят е дори по-сложно. Виждаш някой хищник (да речем котка) да дебне врабче. Каквото и да избереш все ще е грешно...Да интуицията казва да се спаси врабчето и може би това е по-правилното решение, но пък така котето остава гладно и пак може да умре реално от глад после.

Сложна е тази дилема. Непоисканата помощ често води до неловки ситуации и може да срине самочувствието и гордостта на отсрещната страна. Ако ще се помага трябва да е деликатно, а не да се изтъква.

Не. Хората са  едни лъжливи лицемерни неблагодарни за@дници. Аз дори поисканата доста съм я ограничил. Изключения правят само членовете на семейството ми. 

преди 3 часа, Theros написа:

А какво правим, когато някой приятел (т.е. съпричастни сме към него) ни помоли за нещо, което считаме за нередно? Кое ще определи действията ни: съпричастността към човека или съпричастността към крайния резултат?

Случвало ми се е. Отказвал съм с ясния риск да си изгубя взаимоотношенията с него. И съм отказвал не защото съм някакъв супер голям поддръжник на правилното, а защото не обичам да рискувам, когато не съм сигурен.

преди 4 часа, Theros написа:

А какво правим, когато някой приятел (т.е. съпричастни сме към него) ни помоли за нещо, което считаме за нередно? Кое ще определи действията ни: съпричастността към човека или съпричастността към крайния резултат?

Офф-топик си, защото говориш за поискана помощ. Казуса е дали е помощ. След като противоречи на нашите принципи, то ние не правим добро, следователно не е помощ.

преди 3 часа, Banesc написа:

най-добре е  да дадеш акъл

Даването на акъл не е свързано задължително с имането на акъл.

Помощ под фромата на пари, храна, дрехи, подслон, част от времето ни - да посрещнем някого или да го заведем някъде. Много от нас са били даващи и получаващи в различни моменти от живота си. 

Въпроса е дали да предложим или да чакаме да ни помолят за помощ.

При големи проблеми помагаме до колкото ни се простират възможностите, но за малките неща?

Хипотетичен пример: колежката ни днес няма пари за обяд. Да ѝ предложим ли да ѝ купим храна или да чакаме тя да поиска? Липсата на нейното участие е липса и на отговорност от нейна страна. Ако достатъчно често ѝ купуваме храна, без да ни е помолила, не се ли получава така, че в един  момент тя започва да го очаква от нас, все едно сме ѝ длъжни? Това добро ли е за нея и за нас?

преди 4 часа, (:IdioibI:) написа:

 Няма как да се счита за помощ, ако човек не е член на това общество.

Освен ако не си отшелник в планината, няма как да не си част от обществото. Дори и да страниш от всички, може един ден да излезеш навън и да видиш някой непознат, паднал пред вратата ти. Ще се обадиш ли на линейка или ще отминеш, защото не е твой проблем?

преди 3 часа, Greta Simmer написа:

Освен ако не си отшелник в планината, няма как да не си част от обществото. Дори и да страниш от всички, може един ден да излезеш навън и да видиш някой непознат, паднал пред вратата ти. Ще се обадиш ли на линейка или ще отминеш, защото не е твой проблем?

Има много бездушни хора в България, след като в автобус посред бял ден с хора вътре, никой не е помогнал на плачещо дете със стичаща се кръв от рана на главата, нито се е обадил на 112. Нещо повече - продавачката на билети му продала билет без да попита какво му се е случило, има ли нужда от помощ, всички се държали така, все едно, че е съвсем нормално децата да пътуват в автобусите в такъв вид. Преди известно време във фейсбук гледах филмче, записано от охранителна  камера, как през нощта на уличното платно лежи човек /не е ясно пиян ли е бил, надрусан или просто му е станало лошо и е паднал там/, минаха пет-шест коли и нито една не спря, поне да го преместят на тротоара да не лежи на шосето,  всички го заобиколиха. Останах потресена - дали не им пукаше или от страх,  разбираемо е  да се страхуват, но не е човечно да го оставят да лежи на пътя.

 

преди 4 часа, Greta Simmer написа:

Офф-топик си, защото говориш за поискана помощ. Казуса е дали е помощ. След като противоречи на нашите принципи, то ние не правим добро, следователно не е помощ.

Даването на акъл не е свързано задължително с имането на акъл.

Помощ под фромата на пари, храна, дрехи, подслон, част от времето ни - да посрещнем някого или да го заведем някъде. Много от нас са били даващи и получаващи в различни моменти от живота си. 

Въпроса е дали да предложим или да чакаме да ни помолят за помощ.

При големи проблеми помагаме до колкото ни се простират възможностите, но за малките неща?

Хипотетичен пример: колежката ни днес няма пари за обяд. Да ѝ предложим ли да ѝ купим храна или да чакаме тя да поиска? Липсата на нейното участие е липса и на отговорност от нейна страна. Ако достатъчно често ѝ купуваме храна, без да ни е помолила, не се ли получава така, че в един  момент тя започва да го очаква от нас, все едно сме ѝ длъжни? Това добро ли е за нея и за нас?

Освен ако не си отшелник в планината, няма как да не си част от обществото. Дори и да страниш от всички, може един ден да излезеш навън и да видиш някой непознат, паднал пред вратата ти. Ще се обадиш ли на линейка или ще отминеш, защото не е твой проблем?

 даването на  акъл не е свързано с имането НО

  когато се даде акъл може да  се  получи обратна връзка и да се  дадът аргументи защо това е така или не е  така

и следователно на тези които  даваш акъл  да научат нещо или ти  да научиш нещо от тях

примерно вчерам гледам парламента и се говори за светофор  и се  повтаря няколко пъти светофор и се чудя  не е ли светофар а то светофор било светофара на железницата бдж

преди 4 часа, Greta Simmer написа:

Въпроса е дали да предложим или да чакаме да ни помолят за помощ.

 

не е удачно да се предлага  помощ отсрещната страна може да се обиди

 почти всяка седмица бездомни  ми искат пари 

и 3 пъти не съм давал

единия път един хляб щел да си купува а преди тва ми пробутва  машина за дърва за 100 лв тя я работи я не ,  50  лв  иска да ме прецака минимум,

 другия път един ми иска 1 лев за билет и си викам  къде е тръгнал аз всеки ден ходя пеш   5  км на него ще му давам да се вози

има и една жена с псих отклонения   иска от всеки по улицата по 50 ст

ама почва така разговора- здрайвейте господине искам нещо да ви питам  имате ли време  дъщеря ми е с анорексия да ми дадете   50 ст  а хубаво облечена с нови дрехи и обикновено събота  и неделя

явно е някаква държавна чантажиика и в събота и неделя излиза да препечели с просия целия град я знае и веднъж една жена ни засече разговора и ми казва да не и давам  била просила  от всички а аз знаех.

веднъж  бях отишъл в софия  и  се връщам и исках да прецакам някой  софянец понеже бях ядосан

и гледам една мацка нагласена спретната и  искам  5 лв и ми казва нямам....   гола вода...

иначе ми идва някой като почне да ми иска пари да му кажа  не съм соц помощи  да ходи пред къщата на боко за кюлчета...

 

преди 4 часа, Greta Simmer написа:

Хипотетичен пример: колежката ни днес няма пари за обяд. Да ѝ предложим ли да ѝ купим храна или да чакаме тя да поиска? Липсата на нейното участие е липса и на отговорност от нейна страна. Ако достатъчно често ѝ купуваме храна, без да ни е помолила, не се ли получава така, че в един  момент тя започва да го очаква от нас, все едно сме ѝ длъжни? Това добро ли е за нея и за нас?

бил съм в подобен случай

понеже не съм като  другите хора

 и не закусвам а понякога и не обядвам

и колегите си мислеха че нямам пари и на обед ми даваха вилица некви салати си правеха и един носеше всеки ден ракия и ми сипваха по 100 гр

колежката ви като няма пари за обяд защо ходи на работа не и ли дават   заплата.... 

преди 4 часа, Greta Simmer написа:

Освен ако не си отшелник в планината, няма как да не си част от обществото. Дори и да страниш от всички, може един ден да излезеш навън и да видиш някой непознат, паднал пред вратата ти. Ще се обадиш ли на линейка или ще отминеш, защото не е твой проблем?

когато ходя на разходка не нося телефон

 казвам на другите да се обадят 

е вижте там човек е паднал  обадете се на линейка

имаше един  старец  припадна в магазина и се обажда една жена и  от 112 я питат дали се шегува...

преди 26 минути, Banesc написа:

когато ходя на разходка не нося телефон

казвам на другите да се обадят 

е вижте там човек е паднал  обадете се на линейка

имаше един  старец  припадна в магазина и се обажда една жена и  от 112 я питат дали се шегува...

Това пак е намеса и вид помощ - да не отминеш безучастно, а да идеш при други хора и да ги помолиш да се обадят на линейка.

 

 веднъж една кола се беше обърнала и се обадих и като  отидох да видя   му нямаше нищо на човека  и дойдоха негови приятели да му помагат да му обръщат колата и дойде полицията и го глобиха че е карал с несъобразена скорост....

преди 55 минути, Banesc написа:

колежката ви като няма пари за обяд защо ходи на работа не и ли дават   заплата.... 

Всякакви причини може да има - да се грижи за болен, да ѝ се е наложило да прави спешен ремонт, някой да ѝ ги взима, липса на финансова дисциплина и други. Даже не е до размера на заплатата. Горният пример е хипотетичен. Но преди години на работата ми, колегата с по-голямата заплата вземаше пари на заем от колегата с по-малката заплата. Но това беше поискана помощ, не искам да се отклонвам от темата.

преди 5 минути, Greta Simmer написа:

колегата с по-голямата заплата вземаше пари на заем от колегата с по-малката заплата. 

липсата на финасова  грамотност е заради политическата система много е либеразирана и са дадени права на хората

примерно е дадено всеки да  има право да шофира но не трябва да е така

 шофирането трябва да е само професионално и за хора със специални заслуги

 хубаво е да се въведе соц рейтинг на хората и когато на някой му падне рейтинга под 7 от 10 да му се взима правото да шофира.

пп а това  дето е взимал пари от колегата е  щото не е възпитан

родителите са му давали пари колкото иска

и сега когато го  е ударил живота  си харчи пак колкото си иска  и се стига до този заем

а ми прави впечатление  и рекламите за бързи кредити

 тва си е узаконена пирамида .

преди 12 минути, Greta Simmer написа:

Всякакви причини може да има - да се грижи за болен, да ѝ се е наложило да прави спешен ремонт, някой да ѝ ги взима,

трябва да се  бори причината а не да се дава обяд

 болния държавата  да го  поеме

 няма спешен ремонт

спешен ремонт е да се  пусне тока  водата и канализацията което  да е  30 % от минималната заплата 300 лв

този който и ги взима да ги върне или да не ги взима .

  Имах един приятел , който майка му го издържа ( не пуши , не пие , само за ядене дава,  дрехи почти не купува ) но играе хазарт , и постоянно иска пари 💸 на заем като обещава да почерпи . Аз му давах ,въпреки  ,че взима инвалидна пенсия и майка му наследствена пенсия от баща му в размер на 1600 лева , до тук добре ама спрях да му давам ,когато разбрах ,че имали закътани 8000 лева и че спечелил чисти от хазарт около 2000 за една година а не почерпи нито едно кафе ( поне да беше взел от магазина една малка кока - кола ) . Като го отбих няколко пъти , дори спря да ми говори , Но Бога го наказа за неблагодарност . 

  Тука един един младеж взе книжка , отказа алкохола и стана шофьор на приятелите си. И те за благодарност ,пред гаджетата му , го газлайтваха .Младежа разбра и смени приятелите си .

 Та такива прояви на неблагодарност съм виждал , че направо си мисля че в рая ще сме не повече от 5 % от хората .