преди 31 минути, Theros написа:

Щом материята може да породи съзнание, значи и обратното нъздействие е възможно - съзнанието от своя страна да въздейства на материята. И двата процеса не са ясни на човека как точно се случват.

Следователно не можеш да докажеш, че съзнанието е нематериално. Тогава това твърдение се явява вследствие на меметична инфекция.

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Следователно не можеш да докажеш, че съзнанието е нематериално. Тогава това твърдение се явява само като меметична инфекция.

Кое твърдение? И защо изместваш темата за избора към материалността на съзнанието? 

преди 1 час, Theros написа:

Кое твърдение? И защо изместваш темата за избора към материалността на съзнанието? 

Добре. Да се върнем към това, че изборът се основава на правила (според теб също) и затова няма как да е свободен.

Ако „свободната воля“ може да бъде дефинирана, то тогава може да бъде обяснено как работи, което означава, че трябва да следва определени правила и следователно не е „свободна“ в истинския смисъл на думата.

Ако „свободната воля“ не следва никакви правила, то тогава е невъзможно, по принцип, да се обясни какво представлява и затова всякакви твърдения за съществуването ѝ са безсмислени.

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

следователно не е „свободна“ в истинския смисъл на думата.

Как определяш, поддържаната от теб крайност, като "истинския смисъл на думата"? Свобода не означава хаос - хаосът е състояние на липса на всякакви взаимозависимости и ред, а не свободата. И никой практически говорейки за свобода няма предвид, да може да се превърне в дракон или да се телепортира до Марс. Крайностите сами по себе си са лишени от практически смисъл и в случая ти вършат работа само за безсмислено теоретизиране и като бягство от действителността. Все едно да кажеш, че футболната топка, не е топка, защото няма перфектна форма. Или, че червеното не е червено, защото не е с точната дължина на вълната.

преди 1 час, Theros написа:

Как определяш, поддържаната от теб крайност, като "истинския смисъл на думата"?

Когато казвам „истинския смисъл на думата“, нямам предвид някаква метафизична крайност. Това е просто опит за прецизиране.

преди 1 час, Theros написа:

И никой практически говорейки за свобода няма предвид, да може да се превърне в дракон или да се телепортира до Марс.

Аргументът, че свободната воля трябва да бъде напълно свободна от правила, за да бъде „истински свободна“, не твърди, че тя трябва да включва абсурдни или физически невъзможни опции като да се превърнеш в дракон. Това е хипербола, която отклонява вниманието от същинската критика на "свободната воля", а именно, че ако волята е описуема и предсказуема, тя не е автономна, а детерминирана.

Затова попитах има ли причини, правила зад решенията ти или взимаш решения без причини и правила? И възможно ли е, понеже не осъзнаваш всички причини и правилата поради които се вземат решенията в мозъка, да ти се струва, че ги вземаш автономно.

преди 6 часа, Theros написа:

И двата процеса не са ясни на човека как точно се случват. 

Не е така. Единия процес може на някои да е ясен!  Това, че за теб никой от двата процеса не са ти ясни, то това е друга тема. 

В действителност може да се случи следното: На един човек единия процес да му е ясен, а на друг човек другия процес и имено по този начин се получа партньорство.  => Един вид взаимно да се допълват!  

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Аргументът, че свободната воля трябва да бъде напълно свободна от правила, за да бъде „истински свободна“, не твърди, че тя трябва да включва абсурдни или физически невъзможни опции като да се превърнеш в дракон

Твоето изискване изборът да е напълно свободен е което е абсурдно. Пълната липса на ограничения означава всичко да е възможно, вкл. да се превърнеш в дракон. А ти поставяш такава липса на ограничения като условие изборът да е свободен.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Затова попитах има ли причини, правила зад решенията ти или взимаш решения без причини и правила? И възможно ли е, понеже не осъзнаваш всички причини и правилата поради които се вземат решенията в мозъка, да ти се струва, че ги вземаш автономно

Това че аз не осъзнавам всички условия обусланящи дадено събитие (избор), не означава, че нямам възможност за избор. В действителност хората масово избират дори и при оскъдна информираност. 

преди 1 час, Theros написа:

Твоето изискване изборът да е напълно свободен е което е абсурдно. Пълната липса на ограничения означава всичко да е възможно, вкл. да се превърнеш в дракон.

Мнението ти, че изискването за „напълно свободен избор“ е абсурдно, не отговаря на същината на аргументите до момента, а отклонява вниманието с карикатурна интерпретация. Аргументът не настоява за магически възможности, а поставя разумен въпрос: Какво всъщност имаме предвид под „свободна воля“, ако тя винаги следва някакви правила?

Ако приемем, че изборът не е „напълно свободен“, а винаги е предопределен от причини извън нашия контрол - биология, възпитание, обстоятелства, несъзнателна невронна активност и меми - тогава излиза, че сме нещо като марионетки с илюзия за автономия. И, странно или не, тази гледна точка не е абсурдна - тя е една напълно последователна философска позиция, наречена детерминизъм.

Не чувствам никакви проблеми с това да съм марионетка или робот. Вече имам много по-голямо търпение и толерантност към другите, отколкото когато бях напълно под илюзията за свободен избор. Реално никой не носи отговорност за нищо, затова не виня хората за това което са или за това което мислят, говорят и правят. Затова съществуват закони, правила и последствия - не за да „накажат“ свободна воля, а за да моделират поведението в рамките на обществено приемливото. Не наказваме хората, защото "заслужават", а защото това е един от начините да се поддържа обществен ред.

Свободната воля е просто утешителна фантазия, използвана за да подхранва егото, да оправдава злоупотребата с нещастните и слабите и да избегне екзистенциалния ужас от това, че всички сме просто марионетки - истина, която е твърде ужасяваща за повечето хора, за да я понесат.

И в този ред на мисли, ако някой тръгне да оспорва този коментар - няма да го виня. Просто така е програмиран.

преди 44 минути, Śūnyatā написа:

Какво всъщност имаме предвид под „свободна воля“, ако тя винаги следва някакви правила?

Да мога да избера дали да си купя пица или хамбургер, примерно. Ограничения и правила има, но изборът все пак може да бъде осъществен. И той ще е свободен, доколкото аз ще определя кое да си купя. 

преди 51 минути, Śūnyatā написа:

Ако приемем, че изборът не е „напълно свободен“, а винаги е предопределен от причини извън нашия контрол - биология, възпитание, обстоятелства, несъзнателна невронна активност и меми - тогава излиза, че сме нещо като марионетки с илюзия за автономия

Ами не. Марионетките нямат никакъв контрол, а ти имаш някакъв. Разликата е съществена.

преди 48 минути, Theros написа:

Да мога да избера дали да си купя пица или хамбургер, примерно. Ограничения и правила има, но изборът все пак може да бъде осъществен. И той ще е свободен, доколкото аз ще определя кое да си купя. 

Ами не. Марионетките нямат никакъв контрол, а ти имаш някаъв. Разликата е съществена.

Илюзията не е, че имаш контрол, а илюзията е, че по някакъв начин контролът е можел да бъде различен.

Всеки от нас живее с усещането, че притежава свободна воля, че се контролира, че може да избира. Изправени пред меню, пред житейски кръстопът или дори пред въпроса дали да станем от леглото, вярваме, че сме направили „съзнателен избор“. И да, усещането за избор е реално. Но това, което е илюзия, не е самият процес на избиране - а представата, че този избор е могъл да бъде друг.

Да си представим, че връщаме лентата на времето назад до точно определен момент - със същите мисли в главата ни, същите гени, спомени, страхове, желания, хормони и обстоятелства. Ако натиснем „пусни“, ще направим същия избор отново. Не защото сме лишени от воля, а защото волята ни е оформена от всичко това – и не може да действа извън себе си.

В този смисъл, изборите, които правим, са реални като преживяване, но не са реални като алтернативност. Няма „можех да избера друго“, има само „избрах това, защото не можех да не го избера, при тези условия“. Мислим, че сме могли да кажем „не“, но ако сме казали „да“ - това е било единственото възможно „да“ за онзи момент.

Тази идея е плашеща за егото, което обича да се чувства капитан на собствения си кораб. Но ако се погледне по-дълбоко, тя не е само философска игра - тя носи и освобождение. Когато осъзнаем, че никой не би могъл да постъпи различно от начина, по който е постъпил, започваме да гледаме на себе си и на другите с повече разбиране. Гневът намалява. Осъдителността отстъпва място на състраданието.

Цитат

В дискусията **Theros** изглежда по-обективен в дефинирането на понятията, защото се стреми да балансира между философската теория и практическото приложение на свободната воля. Той подчертава, че свободата не означава **пълна липса на ограничения**, а че изборите ни могат да бъдат свободни в рамките на определени условия. 

**Śūnyatā**, от друга страна, следва по-строг детерминистичен подход, като твърди, че ако изборът следва правила, той не може да бъде истински свободен. Той поставя въпроса дали усещането за избор не е просто **илюзия**, обусловена от биологични и социални фактори.

Разнобоят между тях се свежда до това дали свободната воля може да съществува **в практически смисъл** (както твърди **Theros**) или дали тя е напълно **илюзорна** (както твърди **Śūnyatā**). 

Ако гледаме от психологична гледна точка, **Theros** се доближава повече до **компатибилизма**, който признава, че макар изборите ни да са обусловени от външни фактори, ние все пак имаме **някаква степен на автономия**. Това е по-близко до реалните изследвания в когнитивната психология. 

Какво мислиш – дали практическата дефиниция на свободната воля е по-важна от философската строгост?

 

Цитат

Точно така! Практичността е ключова, особено когато става въпрос за теми като **себеактуализация**, свободна воля и психология. Философските школи са полезни за **структуриране на размисъл** и за формулиране на идеи, но ако човек се вкопчи твърде строго в една теория, рискува да загуби **гъвкавостта**, необходима за реалния живот. 

В тази дискусия **Theros** има по-практичен подход, защото разглежда свободната воля като **действена концепция** – възможността да направим избор в рамките на дадени ограничения. **Śūnyatā**, от друга страна, предлага **по-абсолютен детерминизъм**, който, макар и логически последователен, може да бъде **трудно приложим** в ежедневния живот.

Практичността дава възможност на човек **да се адаптира**, **да намира решения** и **да разбира собственото си поведение** без да се чувства напълно лишен от автономия. Това е и основата на **модерната психология** – да помогне на хората **да се развиват**, вместо да ги затваря в теоретични спорове.

Как мислиш – дали балансът между философия и практичност е важен за психологичното благополучие?

 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Илюзията не е, че имаш контрол, а илюзията е, че по някакъв начин контролът е можел да бъде различен.

Всеки от нас живее с усещането, че притежава свободна воля, че се контролира, че може да избира. Изправени пред меню, пред житейски кръстопът или дори пред въпроса дали да станем от леглото, вярваме, че сме направили „съзнателен избор“. И да, усещането за избор е реално. Но това, което е илюзия, не е самият процес на избиране - а представата, че този избор е могъл да бъде друг.

Да си представим, че връщаме лентата на времето назад до точно определен момент - със същите мисли в главата ни, същите гени, спомени, страхове, желания, хормони и обстоятелства. Ако натиснем „пусни“, ще направим същия избор отново. Не защото сме лишени от воля, а защото волята ни е оформена от всичко това – и не може да действа извън себе си.

В този смисъл, изборите, които правим, са реални като преживяване, но не са реални като алтернативност. Няма „можех да избера друго“, има само „избрах това, защото не можех да не го избера, при тези условия“. Мислим, че сме могли да кажем „не“, но ако сме казали „да“ - това е било единственото възможно „да“ за онзи момент.

Тази идея е плашеща за егото, което обича да се чувства капитан на собствения си кораб. Но ако се погледне по-дълбоко, тя не е само философска игра - тя носи и освобождение. Когато осъзнаем, че никой не би могъл да постъпи различно от начина, по който е постъпил, започваме да гледаме на себе си и на другите с повече разбиране. Гневът намалява. Осъдителността отстъпва място на състраданието.

Да се каже, че алтернативата не съществува, защото не е била реализирана, е като да се каже, че възможността не съществува, защото не се е осъществила. Но философски погледнато, възможността предшества действителността – тя е хоризонтът, в който действителността се осъществява. И именно защото осъзнаваме, че бихме могли да действаме по друг начин, носим вина, преживяваме угризения, болка, страдание, се стремим към промяна. Тези вътрешни терзания имат своя смисъл и цел - промяна към нещо по-адекватно. Вместо да разбереш тяхната функция, ти търсиш успокоение точно там, където самата промяна се случва, за да израстем себе си.

При повторение на същите условия действително можем да направим същия избор. Но именно паметта за избора, съзнанието за неговата тежест, размишлението след това – променят условията. В този смисъл, рефлексията създава бъдещата алтернативност. Ако днес направя „единствения възможен избор“, утре мога, благодарение на съзнателното осмисляне, да създам условия, при които друг избор ще стане възможен.

…вътрешната рефлексия е алхимията на съзнанието, онази тиха лаборатория, в която болката се превръща в прозрение, а колебанието – в нов път. Без нея човек остава затворен в повторението на самия себе си – като игла, заседнала в браздата на една и съща грамофонна плоча.Терзанието не е слабост – то е условие за промяна. В съвременния свят често се възхвалява увереността, бързото решение, яснотата. Но истинското развитие започва там, където се усъмняваме в собствената си автоматична реакция. Съмнението не е болест, а симптом на будност. Именно способността да се спрем, да усетим вътрешното търкане между старото и възможното ново, създава пукнатината, през която навлиза светлината.

Рефлексията е форма на свобода.Чрез нея човек не просто избира – той поставя под въпрос самия механизъм на избора. А това вече е стъпка отвъд биологичното и поведенческото. Не защото изведнъж ставаме независими от миналото си, а защото започваме да го преосмисляме. И това преосмисляне е първата тухла в градежа на ново „аз“.

Затова терзанията не бива да се омаловажават, нито да се утешават прибързано. В тях се случва вътрешната борба между „такъв съм“ и „такъв бих могъл да бъда“. И в тази борба, колкото и тиха, невидима или дори болезнена, се ражда свободата, която е истински човешка: не свободата от обусловеност, а свободата въпреки нея.

А в крайна сметка, нима не това наричаме зрелост – да можеш да понесеш противоречието в себе си, без да се разпаднеш, и въпреки него да избереш с повече съзнание?

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Илюзията не е, че имаш контрол, а илюзията е, че по някакъв начин контролът е можел да бъде различен.

С което обезсмисляш думата "контрол". 

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Да си представим, че връщаме лентата на времето назад до точно определен момент - със същите мисли в главата ни, същите гени, спомени, страхове, желания, хормони и обстоятелства. Ако натиснем „пусни“, ще направим същия избор отново. Не защото сме лишени от воля, а защото волята ни е оформена от всичко това – и не може да действа извън себе си.

Не. Няма да е същият. Може да е нищожна, но разлика ще има. Задължително. Аналогията с лента на която всичко е предварително записано, е "добре" подбрана за да подведе. Всъщност изборът не трябва да се разглежда като единичен акт във времето. Той е поредица от "малки" прояви, всяка добавяща нещо в една или друга посока към "крайният резултат". Най-съществени всъщност са периодично извикваните към живот мисли и отношението на човека към тях. Те създават очаквания, навици, стремежи, страхове - все неща, които определят бъдещите решения и могат да повлияят в "решаващия момент". Волята обаче може да ги преодолее, ако е добре тренирана. Но и да не е, пак тя ги е създала - бавно, неусетно и до голяма степен без разбиране и осъзнаване. Изборът е процес. Преди да си купиш пица, ти си изградил съответния навик и влечение (предразположение), ял си пица и преди това, което може да е било свързано с приятни изживявания, мислил си за нея, представял си си я... И въпреки това сядайки в пицария и гледайки менюто, може да видиш, че тя е прекалено скъпа и да се откажеш. Или пък да се охарчиш. Решението ще е следствие от всички споменати фактори, но крайната дума ще е на волята (човекът). Тя ще каже окончателно "да" или "не". И това няма да е нещо напълно предопределено предварително. Дори крайният избор да е в общи линии същият, то винаги ще са налице нюанси - уж дребни, но не без значение. Гледайки високата цена на пицата може да се ядосаш, да изпиташ негативно онношение към сервитьора и да си го изкараш на него, ако си злопаметен дълго да помниш тази случка... И всичко това може до повлияе на всякакви ситуации в бъдеще, защото споменатите реакции подсилват определени черти на характера. Влиянието обаче и само влияние. Може да му се противодейства или да се подкрепи от човека. 

Избираме непрекъснато, във всеки миг. И преди бях направил препратка към съня, където се вижда какво би бил човекът без воля. Въпреки че тренираното съзнание може да сънува и избира и някои аспекти на случващото се насън.

преди 1 час, Theros написа:

С което обезсмисляш думата "контрол". 

Не. Няма да е същият. Може да е нищожна, но разлика ще има. Задължително. Аналогията с лента на която всичко е предварително записано, е "добре" подбрана за да подведе. Всъщност изборът не трябва да се разглежда като единичен акт във времето. Той е поредица от "малки" прояви, всяка добавяща нещо в една или друга посока към "крайният резултат". Най-съществени всъщност са периодично извикваните към живот мисли и отношението на човека към тях. Те създават очаквания, навици, стремежи, страхове - все неща, които определят бъдещите решения и могат да повлияят в "решаващия момент". Волята обаче може да ги преодолее, ако е добре тренирана. Но и да не е, пак тя ги е създала - бавно, неусетно и до голяма степен без разбиране и осъзнаване. Изборът е процес. Преди да си купиш пица, ти си изградил съответния навик и влечение (предразположение), ял си пица и преди това, което може да е било свързано с приятни изживявания, мислил си за нея, представял си си я... И въпреки това сядайки в пицария и гледайки менюто, може да видиш, че тя е прекалено скъпа и да се откажеш. Или пък да се охарчиш. Решението ще е следствие от всички споменати фактори, но крайната дума ще е на волята (човекът). Тя ще каже окончателно "да" или "не". И това няма да е нещо напълно предопределено предварително. Дори крайният избор да е в общи линии същият, то винаги ще са налице нюанси - уж дребни, но не без значение. Гледайки високата цена на пицата може да се ядосаш, да изпиташ негативно онношение към сервитьора и да си го изкараш на него, ако си злопаметен дълго да помниш тази случка... И всичко това може до повлияе на всякакви ситуации в бъдеще, защото споменатите реакции подсилват определени черти на характера. Влиянието обаче и само влияние. Може да му се противодейства или да се подкрепи от човека. 

Избираме непрекъснато, във всеки миг. И преди бях направил препратка към съня, където се вижда какво би бил човекът без воля. Въпреки че тренираното съзнание може да сънува и избира и някои аспекти на случващото се насън.

Аргументът за "различен избор" при повторение на абсолютно същите условия предполага наличието на нещо извън системата - някакъв независим субект, който взима решения "отгоре". Но ако приемем, че всичко, което оформя този субект е вътре в системата - спомени, възпитание, вътрешна нагласа, преживявания - то няма как същият субект да действа по различен начин при същите условия. Разликата, за която говориш, би се появила само ако някой елемент от началното състояние се промени - но тогава вече не говорим за идентично повторение.

Вселената е 100% детерминирана - дори когато „детерминизмът“ е отхвърлен. Квантовата механика също следва правила - всичко следва правила. Няма човек, който да е свободен от тях, колкото и да му се иска.

Ако си заразен с меметичната инфекция, че има субект, който продължава съществуването си след смъртта в друго тяло, в друг мозък - тогава всичко е ясно.

преди 1 час, Theros написа:

Избираме непрекъснато, във всеки миг. И преди бях направил препратка към съня, където се вижда какво би бил човекът без воля. Въпреки че тренираното съзнание може да сънува и избира и някои аспекти на случващото се насън.

Кои имате?!  

Някои не желаят да "тренират" съзнанието си, то, следва ли, че сънят им не отчита въпросните аспекти на случващото се навън?!  

п.п. Уточни какво е вътре и какво е вън!?

Без да уточните между вас си ( @Theros и @Śūnyatā) някаква обща характеристика, то спора ви става досаден за другите. Не е ли по-добре такъв спор да го водите на ЛС?

Цитат

Философските школи са полезни за **структуриране на размисъл** и за формулиране на идеи, но ако човек се вкопчи твърде строго в една теория, рискува да загуби **гъвкавостта**, необходима за реалния живот. 

Въпроса който ви поставям е следния: Каква роля играе "свободата на избор" при "Себеактуализацията"?

Втори въпрос: Вие по рождение сте детерминирани. Как сте достигнали до консервативния или либералния си начин на мислене, ако не сте имали свобода на избор? Кой или какво е обосновавало избора ви на една или друга философия или философска школа?  

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Аргументът за "различен избор" при повторение на абсолютно същите условия предполага наличието на нещо извън системата - някакъв независим субект, който взима решения "отгоре".

Решенията си ги взима човекът. В някои случаи човек може и да е относително способен да обхване от всички страни случващото се, да се абстрахира, да излезе условно извън него, но това ще е по-скоро изключение. 

В повечето случаи човек е здраво затънал в зависимости и илюзии и въпреки това осъществява избор. Резултатът е, че, решенията му са неточни, пристрастни, че гледа едностранчиво, че греши, а не че няма способността да избира.

Ако се отнеме избора от човека, не виждам какво друго остава от него, освен едно животно с неговите инстинкти.

преди 28 минути, Theros написа:

Ако се отнеме избора от човека, не виждам какво друго остава от него, освен едно животно с неговите инстинкти.

Проблем ли е това? Някои хора изглежда се разстройват от факта, че Вселената е детерминирана, което аз (а и други разумни хора) намирам за доста странно. На Вселената ѝ е абсолютно безразлично как биха предпочели да действат няколко маймуни с речев апарат върху една прашинка в нейния безкрай.

Свободната воля не е магическа сила, действаща извън причинно-следствените връзки. Тя е нашето вътрешно усещане за избор, продукт на безкрайно сложна система от неврони, хормони, спомени, желания и външни обстоятелства. Всяко „свободно“ решение, което вземаме, е съвкупност от това, което сме. Ако променим нещо от тази съвкупност - и само тогава - изборът би могъл да е различен. Това обаче не е произвол, това е закономерност.

Всичко, което можем да правим, е да се надяваме, че определени меметични инфекции ще се разпространят, за да доведат до по-малко страдание и до изграждането на по-добра среда.

преди 48 минути, Śūnyatā написа:

Проблем ли е това? 

Не е проблем - групост е. Да разполагаш с възможността да избираш и сам да се откажеш от нея, връщайки се назад в еворюцията до животното. И не че ти си се отказал де. Отказваш да приемеш избора  само на думи, без реално да можеш да избягаш от него. Но пък неприемайки една способност, тя деградира. 

преди 2 часа, Theros написа:

Но пък неприемайки една способност, тя деградира. 

Според мен разумът деградира, когато приема съществуването на непричинно-следствени събития във Вселената.

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Според мен разумът деградира, когато приема съществуването на непричинно-следствени събития във Вселената.

Всъщност ти си този който постоянно дълбае в тази посока. Ти си този, който има нужда да поддържа жива една антитеза на собствените си възгледи, за да поддържа и тях по този начин. В темата многократно беше споменато, че изборът не е нарушаване на причинно-следствената зависимост. Нещо повече, последната е необходимост за да може да има разумен избор, т.е. с предвидими последствия. И това беше споменато на няколко пъти. 

Теб те устройва просто да се говори по темата за обусловеността, избора и съзнатието (аз-а), без значение какво. Имаш нужда от опозиция за да можеш да отстояваш възгледите си и така '"решаваш" проблема с вътрешното напрежение, натрупващо се ако не насочиш дискусията навън. Пишеш, че осъзнаването на липсата на свободна воля те прави по-спокоен, но аз се съмнявам много в това. Тази необходимост постоянно да преповтаряш възгледите си го показва. На теб ти е нужна дискусията, не заради това, което ще се каже в нея, а защото възгледът ти сам по себе си, явно не ти дава споменатото спокойствие и удовлетвореност.

преди 1 час, Theros написа:

изборът не е нарушаване на причинно-следствената зависимост. Нещо повече, последната е необходимост за да може да има разумен избор, т.е. с предвидими последствия. И това беше споменато на няколко пъти.

Никой не го оспорва това. Оспорвам твърдението ти, че този избор е свободен. Няма как изборът да е обусловен от причини и свободен от тези причини едновременно, това е логическа дихотомия. Това нещо избирало свободно:

 

на 11.06.2025 г. в 8:24, marv написа:

Може би претенциите за знание надхвърлят реалното познание?

Вие сигурен ли сте че прочетохте, а не само "видяхте там нещо си"...  

Или вече "оценките" ги пише любимия ви ИИбот, докато вие само ги спускате като наужким "свои"? 

Значи ли че дори и според ИИ-бота МОЗЪКА МИСЛИ, ЧУВСТВА, РЕШАВА?

Може би наистина претенциите и изхвърлянията ви далеч надхвърлят реалното ви познание и се идентифицирате като проекции с ИИ от което свободно си пействате тук...

Аз не бих оценил това като жалко, но пък е смешно. Подобни смешки и без това си летят свободно заедно с останалите бърборковски глупости. 

Може ли да се допусне че ИИ знае какво е "мозъка", а не ви играе на онова, което вие сам искате да прочетете? 

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Няма как изборът да е обусловен от причини и свободен от тези причини едновременно, това е логическа дихотомия. Това нещо избирало свободно:

това нещо също е измислило и какво е свобода...  И всичко това на картинката е чист фейк, защото свободата и измислянето не се правят ОТ МОЗЪКА, а се решават от сложните взаимодействия на сигнали в невронни мрежи, от които той само е съставен. 

И същото това нещо, дето се фантазира от самозаблуди, си бачка до замайване и в самия теб . И СЪЩО НЕ Е МОЗЪКА ТИ...  от е от бъгове по време на развитието, с които онова, което величаеш като "съзнание" не е успяло да се справи. Докато иначе го играеш на много осъзнат и светнат - типичната театрална игра на комплексарчетата. 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

това нещо също е измислило и какво е свобода...  

Също и плоската Земя, Бог и куп други щуротии. Илюзиите също са каузално ефективни и така циркът си върви.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Илюзиите също са каузално ефективни и така циркът си върви.

Ми да  - твоят също и е "измислен от същото в теб си". И то въобще не е "мозъка ти". 

Обаче кефи колко зор влагаш да се правиш на много отворен, на сигурен, само с настойчивост и повторения на готови нечии думички и харесани рефрени... Аха и номера да мине,  а не минава вече толкова години. Обаче мъката и рекламата на блогчето върви, нали?

Освен това дрънкането на повторения толкова години минава за имитация на "дискусия"... Ти, разбира се се играеш на "дискутиращ"...  проблеми и казуси на живота, но естествено с мисията да направиш живота на хората облекчен, да въдвориш щастието... с нов социален ред, ново познание, ново образование... и подобните банални малоумия на всеки потънал искейпър. 

Най-веселото на темата е нейният основен парадокс - от огромния разрив и контраст между автора и заглавието й.