преди 1 час, marv написа:

И изключително човешко…

Наблюдаваме как безличните процеси се опитват да убедят други безлични процеси, че всички ние сме… никой или някой. Събрали се функции, взаимодействащи причинно-следствено, да философстват върху отсъствието или наличието на субект. Звучи като парти, на което никой не е поканен, но всички са дошли.

Не забравяйте за вроденото и често непреодолимо невежество. Оправданието, че невежество е човешко, няма как да ни изведе не друго ниво на осъзнаване и ще си останем в блатото на битовизмите. Както и че много от термините, които се използват, са валидни на относително ниво, но не и на абсолютно...

Светът се руши не само от технологичния напредък, но и от едно дълбоко неразбрано и недоразгледано убеждение – че съществува отделен, централен „Аз“, стоящ в центъра на вселената, властелин на избори, желания и ресурси. Именно това чувство за индивидуална, независима, абсолютна идентичност стои в основата на човешката алчност, обсесивната привързаност и разрушителната ненавист. А оттам и в основата на екологичната криза, социалната фрагментация и страданието, което хората причиняват не само на природата, но и един на друг.

Не е достатъчно вече да преподаваме екология, етика или медийна грамотност в училище. Нужно е да се изгради изцяло нова образователна парадигма, в чиято сърцевина стои не друго, а осъзнаването на безличността на всички процеси и конвенционалния характер на "Аза" – разбиране, че „Аза“ е просто мисъл, възникваща и изчезваща в потока на опита, а не централна същност със суверенни права над планетата.

Алчността се ражда от идеята: „Аз искам.“

Привързаността от: „Аз имам.“

Ненавистта от: „Аз страдам.“

Всички те се въртят около фиксирана представа за „мен“ и „мое“. Но ако още в ранното си развитие човек започне да възприема себе си не като отделен „аз“, а като динамичен, взаимозависим процес, тогава „моето“ придобива нов смисъл. Природата вече не е нещо външно, което експлоатираме за „нашите“ цели, а продължение на същата процесуална реалност, от която и ние сме част.

Една такава нова парадигма не означава да отречем личността, индивидуалността или моралната отговорност. Напротив – тя би ги задълбочила. Защото да разбираш, че „ти“ си поток от събития, в дълбока зависимост с всичко останало, не те прави пасивен – прави те съпричастен.

Образование, което включва практики като наблюдение на мисловните процеси, медитативна осъзнатост, разглеждане на „Аз-а“ като конструкция, може да възпита не само интелект, а и вътрешна скромност – рядко качество в свят, обсебен от индивидуални постижения и самоличности.

Само когато престанем да се мислим за нещо отделно от планетата, ще можем да я обичаме като самите себе си – не защото е „ресурс“, а защото е „ние“. Един ум, освободен от илюзията за самостойно съществуване, няма нужда да завзема, да пази алчно, да мрази чуждото. Той няма нужда да унищожава горите, за да затвърди статуса на едно илюзорно „аз“, няма нужда да бълва пластмаса, за да поддържа привързаност към комфорт. Той разбира, че всяко действие е част от цялостен танц – без диригент, без център, но с дълбок порядък.

Днешната образователна система учи как да успееш в свят, изграден върху грешна хипотеза – че си отделен. А бъдещата система трябва да учи как да живееш в свят, изграден върху истината, че си част от всичко.

Приемането на Аза като мисъл, а не същност и разбирането на безличността на процесите не са философски крайности – те са необходимост за оцеляването на живота на Земята. Това не е духовен лукс – това е екологична, социална и човешка спешност.

Нова парадигма. Ново образование. Ново човечество. И, може би, нов шанс.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Светът се руши не само от технологичния напредък, но и от едно дълбоко неразбрано и недоразгледано убеждение – че съществува отделен, централен „Аз“, стоящ в центъра на вселената, властелин на избори, желания и ресурси. Именно това чувство за индивидуална, независима, абсолютна идентичност стои в основата на човешката алчност, обсесивната привързаност и разрушителната ненавист. А оттам и в основата на екологичната криза, социалната фрагментация и страданието, което хората причиняват не само на природата, но и един на друг.

Светът за други не се руши. Но пък явно собствената ти осъзнатост за илюзорността на аз-а не ти е достатъчна и имаш нужда да "отървеш" и другите от тази илюзия за да постигнеш удовлетвопение (за да спре светът да се руши). 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Нужно е да се изгради изцяло нова образователна парадигма, в чиято сърцевина стои не друго, а осъзнаването на безличността на всички процеси и конвенционалния характер на "Аза" – разбиране, че „Аза“ е просто мисъл, възникваща и изчезваща в потока на опита, а не централна същност със суверенни права над планетата.

В кои експериментални училища е изпробвано, показало е предимства и се наложило толкова, че да го прилагаме повсместно?

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Атомите, електроните и молекулите, които изграждат невроните, се подчиняват на квантовите закони. Но това не означава, че мозъкът "използва квантови изчисления", както квантов компютър. Повечето учени смятат, че мозъкът работи на нивото на класическата физика, тъй като: Температурата в мозъка (~37°C) е твърде висока, за да се запази квантова кохерентност (необходима за квантови изчисления). Квантовите състояния се „сриват“ много бързо в биологична среда — това се нарича декохерентност.

преди 9 часа, marv написа:

“Температурата в мозъка била твърде висока за квантова кохерентност…”

Аха. Значи мозъкът ми не може да прави квантови изчисления, защото е… топъл? Добре. Тогава предлагам следното:да охладим мозъка до -273,15°C, за да го направим идеално квантов? Вярно, че човекът ще е замръзнал като грахово зърно в камерата, но поне съзнанието му ще е квантово чудо — кохерентно, макар и малко мъртво.

Ами, преди около година и нещо се оказа, че не е нужно да се охлажда нищо в тялото, за да се поддържа квантова кохерентност или както там се нарича. Топлата и шумна среда беше единственото възражение, теоретично, срещу хипотезата на Пенроуз-Хамерофф че съзнанието се "създава" от квантови ефекти в микротубулите. Ако оставим настрана самата хи потеза, това, че независим екип доказа квантови ефекти в микротубулите (а те участват в конструкцията на всички клетки, не само в мозъка) не потвърждава теорията на Пенроуз, но е интересно откритие свързано със съзнанието въобще. За да не се мъча да пиша глупости, ако искате изгледайте видеото 

 

 

 

преди 10 часа, marv написа:

как така забравям защо съм влязъл в кухнята, но помня текста на песен, която съм чул само веднъж в осми клас, докато съм си писал домашното по математика и съм ял пица?

А пък аз, противно на природата си или защото природата се шегува с мен, помня едно изречение от органичната химия и насън да ме бутнеш ще го изпея - но представа обаче нямам какво означава: "Монозахаридите са полихидроксикетони и полихидроксиалдехиди, които нямат други функционални групи и не се хидролизират"  

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Нова парадигма. Ново образование. Ново човечество. И, може би, нов шанс.

Пази Боже. И един великан болшевик с червено знаме крачи върху сградите. Има такава картина... 

 

преди 46 минути, witness написа:

А пък аз, противно на природата си или защото природата се шегува с мен, помня едно изречение от органичната химия и насън да ме бутнеш ще го изпея - но представа обаче нямам какво означава: "Монозахаридите са полихидроксикетони и полихидроксиалдехиди, които нямат други функционални групи и не се хидролизират"

А ти ми говориш за полихидрокси-нещо си, а не знаеш как се прави сладко от грозде! Ето ти функционална група – баба ми с дървена лъжица и тенджера!

Където има много хидрокси, там и акълът се губи.

преди 47 минути, witness написа:

Пази Боже. И един великан болшевик с червено знаме крачи върху сградите. Има такава картина... 

Пази Боже, че ако тоя великан реши да кихне, ще събори половината панелки и ще кръсти това „освобождение на квадратен метър“. А знамето му — не знаеш дали ще те увие като спасение или ще те заметe като прашинка от историята.

„Когато великан носи знаме, не е важно цветът му, а къде ще го забие.“

 

а днешното е  идеология на токчета 

ще се окаже, че всяка ваша клетка има мнение, и то квантово — едновременно "за" и "против", докато не я наблюдаваш!

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Но има процес на осъзнаване, осъзнатост без притежател и осъзнато съществуване.

Не може да има, друже.  Няма как - детерминизма отвява всички тия популярни щуротийки с будистки привкус. Ти хем се фантазираш на кукла да се спасиш, пък хем и стискаш будистките си идеализми и папагалщини. Будизмът  в същината си е пълно отрицание на детерминизма, точно както и квантовия свят. 

Някога куклата на конци може и да докара нещо повече от бърборкане и борене на демони по виртуала, с афирмации и влачене на чуждици пред огледалото . 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Една такава нова парадигма

Няма въобще такава 'парадигма', друже... отново си навлезе сред фантазните си щуротийки и се превърна в техен пастор и роб едновременно - по назначение.  

Пълни глупости и тотални префърцунени щуротийки, дето стават само за в сънуването ти. Аз поне съм  директен, докато другите се опитва да хитруват като се изживяват на възпитани и деликатни. Цялата ти активност сред калдата е един обикновен фалш, вече толкова години. 

Празните думи са онези думички от които никой и нищо не зависи. И само се плямпат, защото вътрешните фантазии, блянове, драми или мераци напират да се изразят, за да се "разтовари" или запълни бърборкото от "празнотата". 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

и разбирането на безличността на процесите не са философски крайности – те са необходимост за оцеляването на живота на Земята. Това не е духовен лукс – това е екологична, социална и човешка спешност.

Така ли, Спасителю и Учителю? Или пък "вестителю"... А може би пък "будителю". Изреди набързо всички свои въжделения и фантазии и така сам ги компрометираш.

И за пореден път въобще няма да има значение дали, какво, кой и какво ще ти напише - просто ти се изливаш, защото нищо от това няма на кого да го изходиш извън виртуала и няма как да получиш нужната рефлексия от приемане, разбиране...  А тук хитро си докарваш нужния фантазен контекст от 'публика' на която да заиграеш на говорител и презентатор на епичните, вселенските и справедливи въжделения и да ги поведеш към "светлия рай"... 

Така със заучени думички се докарва поредния мисионер, спасяващ човечеството с нови парадигми, нови визии за света... само и единствено заради неговото си лично спасение. Само... и ЕДИНСТВЕНО. 

Най-красивата дрешка на себичника пред огледалото е, когато се маскира и изиграе на алтруист, спасител, жертва, учител или водач за спасение на хората... И с тия заучени готови клишета, крадени от заготовки откъдето и както свари.

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Наблюдаваме как безличните процеси се опитват да убедят други безлични процеси, че всички ние сме… никой или някой.

Ми не - това е така само в твоята главица. Поне с множественото число можеш да отбележиш че в нея сте "няколко" - поне според теб.  Дали това не е лакмус за...? 

Няма как да се реализира НАБЛЮДЕНИЕ след като са безлични процеси. И само да ти напомня че "ПРОЦЕСИТЕ" не са нито наблюдения, нито наблюдатели , не са субекти и нито могат да убеждават, нито да лъжат, нито могат да 'опитват', каквото и да е.  

И при това положение кои сте "ВИЕ", които "наблюдавате"?   Сещаш ли се... ? Не, но няма значение. 

преди 45 минути, _ramus_ написа:

Поне с множественото число можеш да отбележиш че в нея сте "няколко" - поне според теб.  Дали това не е лакмус за...? 

Ще се изразя сякаш си бавно развиващ се: Той е Гуру, т.е. има свои последователи и е титуляр на същите. Това разбираш ли го? 

В минало време много аристократи са се изразявали по този начин.  

преди 1 час, _ramus_ написа:

Будизмът  в същината си е пълно отрицание на детерминизма, точно както и квантовия свят. 

Три основни идеи са присъщи на всяка религия: съществуването на Бог, безсмъртието на душата и свободната воля; без тях не може да се изгради нравствено учение.“ — Това е учението на Кант и с него — на европейската наука, както и убеждението на широките слоеве от образованите хора. И ето, обаче, съществува религия, която с пламъка на живата вяра гори в сърцата на милиони свои последователи, която въплъщава в себе си възвишените идеали на добротата, любовта към ближния, духовната свобода и нравственото съвършенство — религия, която облагородила и същевременно донесла цивилизация в живота на народите в Азия — и тази религия, въпреки това, не познава нито Бог, нито безсмъртие на душата, нито свободна воля. И не само, че будизмът не познава Бог — самата идея за едно върховно същество, което по някаква причина — напълно неизвестна защо — било то за забава или дори за да се похвали със силата си, създава целия страдащ и неспокоен свят от нищото — тази идея изглежда на будиста странна, нелепа. В полемичен устрем той е готов да ѝ се присмее, да осмее всички логически несъответствия, които неволно възникват в ума ни при мисълта за сътворение на всичко от нищото от същество, което пък от своя страна никой не е създавал.

Въпреки че будизмът признава съществуването на личности, по-съвършени от обикновения човек, и ги нарича светци и богове, те в никакъв случай не стоят извън или над света и предела на живота — те също са подчинени на законите на световното развитие и на действието на безличната движеща сила на вселената, както и обикновените хора. Още в най-древния будизъм това отрицателно отношение към монотеизма се проявява ясно. Но по онова време то още не играе особена, централна роля, тъй като самият монотеизъм е бил сравнително слабо развит. Индийският монотеизъм се развива по-късно като религия и отчасти като философско учение. През средновековна Индия великият будистки философ Нагарджуна написва кратък трактат срещу монотеизма, в който го опровергава и посочва всичките му логически несъответствия. Това съчинение става пример за цяла поредица от по-късни произведения, насочени срещу монотеизма, появяващи се чак до наши дни. Нашият сънародник, калмикът лама Боваев, който трагично загина неотдавна в Петроград, написа на тибетски език съчинение, което по същество повтаря аргументите на Нагарджуна, но ги развива и допълва.

Що се отнася до втората идея — безсмъртието на душата — не само че будизмът не я признава, той отрича самото съществуване на душа. Този пункт — отричането на душата — изпъква още по-силно в първоначалния, основен будизъм, отколкото дори отричането на единобожието. Причината е в това, че учението за душата е било значително по-развито в древна Индия по времето на възникването на будизма, и затова именно срещу него будизмът насочва най-силните си удари. Отричането на душата е основната отправна точка на будисткото учение. Мисълта за съществуването в нас на душа, тоест на особена, цялостна, духовна личност, се смята за най-тежката ерес и корен на всяко зло. Съществува, разбира се, съзнание — като особен апарат, възприемащ явленията на външния свят, съществува воля — като духовен процес, предхождащ всяко действие, съществуват усещания — приятни и неприятни — всичко това съществува мигновено, тоест непрекъснато се сменя, появява се и изчезва, но единна, продължаваща се, а още по-малко — безсмъртна душа, от която да произтичат всички тези душевни явления, изобщо няма. Съществуването на такава душа не може да бъде доказано по никакъв начин, тя не се проявява в нищо — това е предразсъдък, наивна вяра, която будизмът е призван преди всичко да разруши.

Оттук следва, че не съществува и свободна воля в смисъла на воля, принадлежаща на някаква личност и изхождаща от някаква душа. Съществува, напротив, безличен световен процес на живота — безначален, вечно променящ се, развиващ се в неизбежните рамки, зададени от закона за причината и следствието. Нищо не възниква без съответна достатъчна причина. Процесът на този живот е тежък — това е процес на страдание, но също така процес, който в себе си съдържа зародиша на усъвършенстване и свобода. Това убеждение — именно убеждението, че световният процес на живота води към съвършенство и към крайно освобождение от тежките окови, наложени от закона за причината и следствието — това убеждение е единствената вяра, единственото догматично предположение в будизма. Всичко останало е изградено върху наблюдение на факти и свободни логически доказателства; то допуска и дори кани свободната критика и не се страхува от нея. Според това убеждение, процесът на живота се осъществява с определена цел, той води до ясен край; в него самия е заложено стремежът към постепенно усъвършенстване, към избавление от световното страдание, към постигане на крайната цел — в успокоението. Колкото по-съвършен е животът, толкова по-малко, според будизма, е вълнението в него, толкова по-спокоен е той. Унищожението на вълнението, унищожението на това съществувание — страдание, „Вечният покой“, „Абсолютното битие“, „Нищото“ — по отношение на суетата на света, „Угасването“ на жизнената суета завинаги — ето го крайния, далечен идеал, пред който будизмът не се е поколебал да застане. В него няма място нито за Бог, нито за душа, нито за свободна воля. Това е безличният Абсолют, който се противопоставя на също толкова безличната суета на световния жизнен процес, протичащ в границите на това, което ние наричаме личности, със всичките им преживявания.

Щербатской Ф.И. Философское учение буддизма (лекция, читанная при открытии первой буддийской выставки в Петербурге 24 авг. 1919г.

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Три основни идеи са присъщи на всяка религия: съществуването на Бог, безсмъртието на душата и свободната воля; без тях не може да се изгради нравствено учение.“

А знаеш ли въобще какво е НРАВ, и защо точно религията трябва да е учение за НРАВИ, за да е "нравствено"?

И пак си изцедил виртуала за да си докараш поредната порция папагалщини... Понеже си много отворен и те бива само да влачиш поредните си подбрани щуротийки.  

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Процесът на този живот е тежък — това е процес на страдание, но също така процес, който в себе си съдържа зародиша на усъвършенстване и свобода.

Ааа, това кърти, просто.  Друг не е писал сред раздела скоро подобни щуротийки. 

Друго си е - тази седмица си направо шампион в напъните да се докараш като авторите, които превеждаш... Колко е показателно - бебчото, с който сте си лика-прилика прави съвсем същото - имитира онова, което го въжделява и се вживява колко е възвишен, духовен и колко ги разбира работите. 

Както и при двамата - познавателното ниво е тотална щета, обаче какви напъни и колко зор за да се изживеете на интелигенти, на знаещи, на можещи практици, на убедени в истината ( на всеки неговата). 

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

усъвършенстване и свобода.

Детерминизмът, както ти го представяш, стига до това изречение. До свободата, която отхвърляш (поне на думи, защото на практика едва ли ще успееш да се отървеш от нея).

преди 4 часа, Theros написа:

Детерминизмът, както ти го представяш, стига до това изречение. До свободата, която отхвърляш (поне на думи, защото на практика едва ли ще успееш да се отървеш от нея).

Детерминизъм означава причинност. Разумът и знанията, които установяват отсъствието на абсолютна свобода, могат да освободят ума, да го направят "частично свободен" (на относително ниво) от невежество и някои заблуди, причинени от собствени усещания, базирани на отсъствието на информация. Но както писах вече, не може решенията да зависят от причини и да се наричат свободни едновременно, както не може някой хем да е частично бременен, хем частично свободен (на абсолютно ниво) - това е логически нонсенс. Защото ние никога няма да бъдем свободни, независими от обстоятелства като гени, меми, възпитание, социален контекст, хормони, глад, жега и дали сме спали достатъчно.

Мозъкът е едно удивително нещо - смята, помни, забравя, изненадва ни в неподходящи моменти и редовно ни кара да си мислим, че ние, хората, сме господари на собствената си съдба. Само че... нека погледнем малко по-трезво: мозъкът по-скоро прилича на компютър, отколкото на мъдър старец, който вечно взема правилни и „свободни“ решения.

Както при един компютър, в нашия мозък текат множество процеси. Те се конкурират помежду си - мисли, импулси, желания, страхове, рекламата на бургери късно вечер, с която не можеш да се пребориш, защото системата за самоконтрол е заета с обработка на други данни. Целият този мисловен процес прилича повече на хаотична сбирка на оперативен комитет без председател, отколкото на целенасочено, осъзнато вземане на решения.

И тук идва голямото объркване. След като „изберем“ нещо - например да вземем червената тениска, а не синята - нашето съзнание, това самодоволно говорещо гласче в главата, веднага започва да обяснява защо го е направило. „Избрах червената, защото тя изразява страст, увереност и ми отива на обувките.“ Звучи добре. Проблемът е, че изобщо не си сигурен дали си я избрал ти или я е избрало несъзнаваното ти, защото вчера си гледал реклама на Кока-Кола.

Това се нарича рационализация постфактум. С други думи, решението вече е взето някъде в подсъзнателния бекграунд, а разумът просто пише обяснителната бележка, сякаш е бил наясно през цялото време. Това е като да хванеш падащ буркан, без да мислиш, и след това да кажеш: „Аз го планирах, имах стратегия.“ Не, не си. Просто ти се е активирал рефлексът. И си имал късмет.

Мозъкът не прави „свободен избор“ в онзи магически смисъл, който философите толкова обичат. Той обработва входящи данни (усещания, спомени, хормонални сигнали), съпоставя ги с вътрешни модели (създадени от опит, гени и какво си ял като малък) и произвежда изход. Звучи познато? Да, точно като компютър.

Както и компютърът не избира какво да изчисли, така и ние не избираме какво да пожелаем. Но можем да инсталираме по-добър антивирус - малко критично мислене, малко самонаблюдение и здравословна доза хумор. Това поне е ъпгрейд, самоактуализация.

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Както и компютърът не избира какво да изчисли, така и ние не избираме какво да пожелаем

 

преди 37 минути, Śūnyatā написа:

Разумът и знанията, които установяват отсъствието на абсолютна свобода, могат да освободят ума, да го направят "частично свободен" (на относително ниво) от невежество и някои заблуди, причинени от собствени усещания

Ти така и продължаваш да пишеш за свобода, без обаче да заявиш твърдо на другите участници в темата, за абсолютна свобода ли пишеш или за относителна. Думите от първият цитат предполагат липса на каквато й да е свобода. В другия случай допускаш някаква относителна свобода, въпреки че не става ясно точно в какво се изразява тя. "Свобода от заблуди и собснвени усещания" няма особена връзка със свободата. Различаването не е свобода, въпреки че води до нея.

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

Мозъкът е едно удивително нещо

Според кого?  Това е най-сложното нещо познато на човека. И когато аматьори и самозванци ползват популизми и фейкове за да се издокарват според психотизмите си, се стига само до обикновени смешни ситуации. Тази тема ти е поредната такава. 

Намерил си си поредната сламка за вкопчване и вдигаш поредната си гюрюлтия. И ти се вързват поредните бърборковци, щото и без това не им върви приказката, освен за глупости. 

Отново наливаш готови думички, със заблуждението в твоето каре за мнение, с твоя ник. ЗАблуждаваш само себе си така, както е всеки празен човек, или сакат, който намира патерички за да пристъпва бавничко... И ги прави "негови крака". 

Намери си форум и сайт, който да плаща за специфични услуги, а ти да ги ползваш на аванта, за съвсем лични цели и лични щения. Отгоре на всичко се играеш и на тарикат, защото прикриваш съвсем елементарните си щения и психотизми зад типичния парад на "знам рецептата за щастието и спасението от страданието за всички хора"...  Нова парадигма, ново образование, вижте кво пиша и колко е велико, щото аз знам истината и ще ви я разясня... 

Поредната сборка от натруфени речи като за трибуна. И поредния комплексарски театър, изигран от поредния малък човек с жаждата и въжделението да е голям, силен, умен, осъзнат и мъдър... И сигурен, без да му тежи живота, "дето го бил вече играл в някакъв филм", и предлага заместването му с друг филм.  

Писателите изкарват пари с това, изразяват света си художествено. Обаче има удавници, които просто чакат някой да им даде образна и описателна сламка, в която да се вкопчат. И се вживяват че това била "тяхна истина", щото само така им "олеквало". 

Години наред съм свидетел на едно тотално падение. Жалко, защото някъде там, един пореден заложен потенциал е пропилян за поредната игра на 'спасения'. 

Разбирам привързаността на автора към будизма. Просто аз в по- голяма степен харесвам позитивността на европейската наука.

Всички вярващи и невярващи смятат будизма за една от световните религии, а не научна парадигма. Анкетата и текстовете от автора определено не се отнасят до психологията, а по- скоро до религията и в краен случай философията. Не разбирам защо е в този раздел. Опитах да пиша за себеактуализацията като себеизява, но очевидно не това се разбира. 

Бих ви насърчил, все пак "Работете и умната!"

преди 1 минута, Търсещ истини написа:

и умната!"

А русата не може ли?

преди 1 минута, Belefor написа:

А русата не може ли?

И русата, и черната, и всички крави от ТеКеЗеСе-то. Сили да имаш!
А за седящите пред клавиатурата- умната, че е по- икономично от към енергия.  

преди 9 минути, Belefor написа:

А русата не може ли?

Миличкия - опити за хумор с мачовски клишета, като виц от жълт вестник.  

"отговор"   :

Само ако я представите със снимки, мерки, тестове и размери тук, след като ги разгледа комисия , в която аз съм единствен и незаменяем председател, ще ви даде разрешение.

Знаете че и УМНИТЕ не биха ви избрали, поради пълна липса на съответствие... Така, че спокойно - дори няма да е някакъв "избор", а само единствена възможност.

Не че "РУСИТЕ"...  ,  щото и те нахитряха... Обаче във вашия случай, там в ЮА може и други (четирикраки) "възможности", ... но тва си е ваш проблем. 

преди 3 минути, Търсещ истини написа:

И русата, и черната, и всички крави от ТеКеЗеСе-то. Сили да имаш!
А за седящите пред клавиатурата- умната, че е по- икономично от към енергия.  

 Много добре казано. Само ако онзи асоциален психар можеше да види какво пишеш и да вдене, живота ни щеше да е по добър. Уви - трябва да му гледаме глупостите от време на време. 

преди 7 минути, Belefor написа:

Уви - трябва да му гледаме глупостите от време на време.

Уви - да! Пък и "щом трябва" - ДА, разбира се. 

И без тва руси или умни няма да ви вържат, така че поне с това да се запълвате. Жалко... , но като ярък пример за когнитивна тотална щета, сте просто чудесен.

Дано всички там в ЮАР да не са като вас... Пък и също така там няма ТеКеЗеСе-та. И кравите даже не са като в БГ , но можете да откриете РУСА сред тях и да й обясните подробно относно САМОАКТУАЛИЗАЦИИТЕ. 

преди 2 часа, Theros написа:

Ти така и продължаваш да пишеш за свобода, без обаче да заявиш твърдо на другите участници в темата, за абсолютна свобода ли пишеш или за относителна. Думите от първият цитат предполагат липса на каквато й да е свобода. В другия случай допускаш някаква относителна свобода, въпреки че не става ясно точно в какво се изразява тя. "Свобода от заблуди и собснвени усещания" няма особена връзка със свободата. Различаването не е свобода, въпреки че води до нея.

Благодаря за коментара, той действително изисква уточнение.

Когато говоря за свобода, не визирам абсолютна свобода в метафизичен или магически смисъл - такава, при която човек действа напълно независимо от причинност, биология, опит или обстоятелства. Напротив - първоначалното ми твърдение е, че такава абсолютна свобода е логически невъзможна: ако едно действие има причина, то не е свободно в абсолютния смисъл; ако няма причина - то е произволно, но пак не е „свободно“ в смисъла на съзнателен избор. Следователно - абсолютна свобода е логически нонсенс.

Това, което допускам като възможност, е относителна или функционална свобода, но не в мистичен смисъл, а като възможност за различаване и саморефлексия. Когато пиша „свобода от заблуждаващи усещания“, нямам предвид свобода като произвол или пълна автономия, а частично освобождаване от илюзиите, които ни карат да се преживяваме като напълно автономни субекти.

Да, различаването не е само по себе си свобода, но е необходима стъпка към относителна свобода - в смисъл на по-адекватна представа за собствената обусловеност. Да осъзнаеш, че "твоето Аз" не е абсолютен господар, е самò по себе си освобождаващо - не защото изведнъж ставаш свободен, а защото вече не си подвластен на илюзията, че свободата е това, което не е.

С други думи - става дума за свобода от илюзии за свобода. Макар че, ако трябва да сме искрени, усещането за свобода на избора остава, въпреки знанието, че не сме свободни.

Това е парадоксално, признавам. Но и реалността често е такава. Не можем да сме „свободни“, но можем да разберем в какво точно не сме свободни - и това познание променя отношението ни към избора, вината, контрола и самата представа за „Аз“.

Истината е, че съзнанието често е последният, който научава за избора, но първият, който измисля хубава история, за да изглеждаш разумен - пред себе си и пред другите.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

самата представа за „Аз“.

И с "уточненията" е греда отсякъде.

някаква си свобода... ама не - а от илюзиите за нея. 

понятието АЗ не е (само) представа. Всъщност представата за АЗ е онова, което има най-малко значение за АЗ.

За пореден път основни понятия си останаха в киреча, докато самия ти папагалиш художествените или фолософски залитания на някого си, само защото така си фантазираш за "спасението". 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Макар че, ако трябва да сме искрени

ми... не трябва, но и ти не си искрен. Това да поддържаш сънуването си, всъщност означава именно че не си искрен със себе си и държиш да остане така, за да получиш ползата с която уреждаш неща, с които не си се справил. 

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Това е парадоксално, признавам. Но и реалността често е такава.

За коя реалност става въпрос, щото и тая на АЛИСА е парадоксална от някаква гледна точка, но за нея си е ок " в огледалния свят".  

Действителността никога не е парадоксална, но е изпълнена с парадокси представата на хората , защото се опитват да си подбират и подреждат сънуването си относно нея, и така да се капсулират и да добият повече сигурност

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Истината е, че съзнанието често е последният, който научава за избора, но първият, който измисля хубава история, за да изглеждаш разумен - пред себе си и пред другите.

Твоята истина - може би. Но именно в твоето съзнание измисля тия истории за да изглеждаш в огледалото "разумен" и така да закрепиш твоята "истина" - пред себе си и пред другите. 

 

преди 40 минути, _ramus_ написа:

Твоята истина - може би. Но именно в твоето съзнание измисля тия истории за да изглеждаш в огледалото "разумен" и така да закрепиш твоята "истина" - пред себе си и пред другите.

Многобройните процеси на нашия мозък, съзнателни и несъзнателни, взаимодействат, за да произведат сложно, целенасочено поведение, което след това преживяваме като наше собствено дело.

Съзнанието не е причина за решенията - то е зрител със забавното задължение да обяснява. Човек обича да си мисли, че е капитан на собствения си кораб. „Аз реших“, казва той с гордо вдигната глава, „и съм готов да обясня защо.“ 

Когнитивният комфорт възниква, когато информацията, която получаваме, е лесна за разбиране и съвпада с усещанията и вярванията ни. Когато действаме в съответствие с програмите ни сме щастливи, тази част е "зашита" в нашия мозък. Обратното, когато нещата не си пасват добре - например вярваш в нещо, но действителността му противоречи, или нова информация разклаща убежденията ти - тогава изпитваме когнитивен дисонанс (форма на когнитивен дискомфорт). Това създава психологическо напрежение, което мозъкът се опитва бързо да облекчи, като: отрича новата информация, я преработва така, че да пасне на старите вярвания, или започва да рационализира (постфактум).

Съзнанието е коментатор, а не режисьор. Рационализатор, а не инициатор. Историк, а не изследовател. То е като спортен анализатор, който обяснява защо футболистът е вкарал гол, без да има идея какво точно се е случило в реално време. Невроните действат, а съзнанието се появява след това с история.

Съвременната когнитивна наука и невронаука все по-категорично показват, че решенията се вземат преди да ги осъзнаем. Легендарни в това отношение са експериментите на Бенджамин Либет (и техните съвременни разширения), при които мозъчната активност, предшестваща едно „съзнателно решение“, започва стотици милисекунди преди човек да си помисли, че е решил.

С други думи, докато си мислиш: „Сега решавам да натисна бутона“, твоят мозък вече е подготвил действието. Ти просто си дошъл да го опишеш - като журналист, закъснял за събитието, но нетърпелив да обобщи причините и последствията.

Съзнанието върши важна работа - това не може да се отрече. То изгражда наративи, поддържа идентичност, комуникира с другите, планира и оцелява в обществото. Но това не означава, че е източникът на решението. Това е все едно да объркаш говорителя на правителството с човека, който взема решенията. Говорителят просто съобщава, често с голяма увереност, неща, които вече са били решени зад кулисите.

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Съзнанието не е причина за решенията - то е зрител със забавното задължение да обяснява

А оценката на случващото се и примерно емоционалната реакция - и при тях ли липсва възможност за избор? В такъв случай е в реда на нещата да се радваш, ако пред теб убият някого, след като всичко е само спектакъл; както и не е проблем, ако не си направил нищо за да го предотвратиш - ти си само зрител...