преди 14 минути, _ramus_ написа:

Нито учудване, нито изненади. Всичко ти е пресметнато, обяснено, отговорено...

При теб и Шунята - да, за съжаление. Всичко е затворено, закръглено, невъзприемчиво по свой начин, непромокаемо като полиестер. 

преди 49 минути, Śūnyatā написа:

Откритията на Бенджамин Либет...

Повтаряш едно и също, на което вече ти беше отговорено от различни хора и от различни ъгли. 

преди 6 минути, laplandetza написа:

за „днес“ и опитите с хора са всекидневие.

За "днес" има клинични пътеки. Спусната ти е такава, а изобщо не се съобразяват с нея, за да те лекуват! Така се правят грешни статистики!

Е, за какви опити "говориш"?!  

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Ролята на съзнанието да рационализира е за да върви шоуто в марионетния театър.

Оригиналът е (по памет): животът е като театър, а сутраатма е актьорът.

преди 9 минути, (:IdioibI:) написа:

За "днес" има клинични пътеки. Спусната ти е такава, а изобщо не се съобразяват с нея, за да те лекуват! Така се правят грешни статистики!

Е, за какви опити "говориш"?!  

Сшета е по-голямо място от България и ЕС, иди в „черна Африка“ да видиш какви пътеки има😁, там някои колеги буквално правят чудеса и изпробват за лечението Всичко до което се докопат- въпросът е „на живот и смърт“ и нчма пътеки, няма алгоритми, няма добра медицинска практика, единственноъто е да Повлияеш, излекуваш, облекчиш, Спасиш! - това е много по-близо до Лечение и Медицина, от колкото при вас в ЕС .

преди 57 минути, witness написа:

При теб и Шунята - да, за съжаление. Всичко е затворено, закръглено,

да, даааа. "Добре че не си като нас, како Д...-ке". Ти си умна, отворена, ръбеста, възприемчива и щедро-намокряща... И най-вече - щото си искала да кажеш че 'било един индивид", и затова бил с "един поток"... И останалите поредни пълни глупости.

Много ме кефи че "някой някога си бил написал, нещо си". Кукльото на конци вече както се вижда "не е будист" вече, щото си откри съвсем небудистки заготовки и също си настоява с това че "имало написано, от някой си". И си има и той колекция от подборки, с които си подпира повярванките.

Той от друга страна нарочно налива готови текстове от блога си, за да излизат заедно едно до друго на първа страница горе, при търсене в гугъл. И с поредната си ... "тема". Понеже е як и много САМОАКТУАЛИЗИРАН, което само по себе си е пълен фейк и простотия, предвид неговите редовни и повторяеми настоявания.

преди 53 минути, Theros написа:

Повтаряш едно и също, на което вече ти беше отговорено от различни хора и от различни ъгли. 

Така е, но той има цел с това - повтаря за да я постигне и блога му да излиза на първите места при търсене. Затова ползва КАЛДАТА. Те хората плащат за тая услуга, а той така е на аванта.  Между другото ти също си спомогнал на неговата цел. може би - със своя цел, твърде подобна на неговата. Проблемът е че така излизат на водещи места тоталните глупости на няколкото изтрещели. Революционера и той се бори за същото... щото и той ще спасява света, като го унищожи първо...  

Освен това - е лесно да забелязваш че 'повтарял едно и също", а ти да не виждаш своите многогодишни повторения. Но другите ги виждаме лесно, въпреки че... от това е без значение и това ще се повтаря, докато е налице толкова високо ниво на самозаблуда в определени автори на никове.

преди 2 часа, Theros написа:

Повтаряш едно и също, на което вече ти беше отговорено от различни хора и от различни ъгли. 

Различните хора интерпретират факта на откритието от различни ъгли съобразно щенията си, но експерименталния опит на Либет никой не може да отрече.

Мозъкът ни започва да се подготвя за действие, преди ние съзнателно да сме "решили" да го извършим. Интерпретацията на Либет е, че това, което възприемаме като свободен избор, може би е илюзия – съзнателното решение е по-скоро късно осъзнаване на процес, който вече е стартирал несъзнавано. С други думи, ние бъркаме следствието (осъзнатото решение) с причината (предшестващата го мозъчна активност).

Замисли се малко. Мозъкът ни обработва над 11 милиона бита информация всяка секунда, но съзнанието улавя едва 40–50 от тях. Това означава, че повечето решения – от това кой обувки да обуем до морални дилеми – се взимат в мрака на невронните мрежи, дълго преди да „осъзнаем“ избора си.

Или са плод на рационализация.

Съзнанието често се възприема като върховната сила, диригентът на симфонията от мисли, желания и действия. Въобразяваме си, че "азът", този вътрешен глас, ръководи парада, взема решения, преценява морални дилеми, избира посоки. Но какво ако ролята на съзнанието не е да ръководи, а просто да разказва? Какво ако неговата задача е не да създава реалността, а да я рационализира, да осмисля вече случилото се — за да върви шоуто в марионетния театър?

В този театър куклите не дърпат конците. Движат ги невидими ръце: гени, хормони, възпитание, травми, културни кодове, меми. Тялото реагира, мозъкът задейства, а съзнанието – идва по-късно, със закъснението на коментатор, който слага заглавия на вече написани глави. То е хроникьор, не стратег. Рационализира — намира обяснение, формулира причина, строи мостове между действия и идентичност. „Направих това, защото така реших.“ Но решението е дошло преди да бъде осъзнато, казват опити като тези на Бенджамин Либет. Съзнанието просто пише репликите, които куклите изричат, за да се убеди зрителят – и самата кукла – че контролът е в нейните ръце.

Така шоуто върви. Съзнанието не е двигателят, а сценаристът на постфактум логиката. То пази илюзията за последователност, идентичност, отговорност. Без него спектакълът би се разпаднал в какафония от хаотични движения. Рационализацията е лепилото на личната история – без нея бихме се чувствали като разпръснати парчета, не като един цялостен „аз“.

https://www.facebook.com/reel/3938508123028999

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Мозъкът ни започва да се подготвя за действие, преди ние съзнателно да сме "решили" да го извършим. Интерпретацията на Либет е, че това, което възприемаме като свободен избор, може би е илюзия – съзнателното решение е по-скоро късно осъзнаване на процес, който вече е стартирал несъзнавано. С други думи, ние бъркаме следствието (осъзнатото решение) с причината (предшестващата го мозъчна активност).

Фактът си е факт. Мозъкът/ВНС/Психиката, взима някакво решение и по него командва мускулите. Съзнанието/ Мозъкът/ВНС/Психиката оценява съзнателно командата по- късно.

Къде е отхвърлянето на Свободния избор? Дял от мозъка взема решение бързо, а друг го оценява и осъзнава по- бавно. Все е Човешкият мозък. 

Не съм съгласен, че Осъзнатото решение е следствие. То е друг процес- осъзнаване. Предшестващата мозъчна активност също е човешко решение, т.е. свободна воля. То може изобщо да не бъде осъзнато, но това не го прави по- малко човешко- съобразено с опит и цели. 

Както си мисля, един боксьор няма никакво време да осъзнава какво прави и какви решения взема. Той дори не помни какво е направил за да победи с нокаут, добре, че има видео. Обаче той прави това съобразно своя опит и ВОЛЯТА да победи. Не божеството решава, а добре усвоеният удар + умението да разпознае ситуацията, кога да го нанесе + желание за победа.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

В този театър куклите не дърпат конците.

да, театърът в главата ти. Там на теб много ти се иска ДА НЕ ДЪРПАШ конците ти...

Още преди много години ти си си бил програмиран да стигнеш до тия тотални бъркотии.  

 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Така шоуто върви. Съзнанието не е двигателят, а сценаристът на постфактум логиката.

Чудесни нагласации на бъркотията в главицата ти. За друго са тотална щета, при това от типичен некомпетентник.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Рационализацията е лепилото на личната история – без нея бихме се чувствали като разпръснати парчета, не като един цялостен „аз“.

Ти въобще си гол и бос по отношение на понятието РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ. Папагалчетата никога не са имали разбиране и познание относно това, което повтарят. 

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Мозъкът ни започва да се подготвя за действие, преди ние съзнателно да сме "решили" да го извършим

Не може да знаеш това. Защо предполагаш, че изменението в еег е преди мисълта, а не следствие от нея? Постоянно засягаш причинно-следствените връзки, но ако те са неизменни, време не би съществувало. Всичко от "началото" до "края" би било предопределено, вкл. и бъдещето. Последното обаче като резултат от вече породените причини, дори и да съществува в настоящето (и да може да бъде видяно от някои ясновидци), не е фиксирано. В него могат да се внесат изменения. Човек реално променя бъдещето, а не настоящето като резултат от вече породените причини от миналото. Осъзнава се настоящето, но новата причина породена от волята засяга бъдещето, следващият момент, колкото и последният да е неразличим от настоящето. Разбира се, да си представи човек, че има нещо извън времето е трудно.

преди 9 минути, Theros написа:

вкл. и бъдещето.

То е! Знайно до момента: Всеки свят за определен брой милиардни земни години свършва! Т.е. самия свят в който сме има край! 

От тази гледна точка, то кое е вечно?! Кой го създава и е част от продължаването му?! 

Без да "вкараш" смисъл, то няма как да има мисъл и/или бъдеще!  

преди 48 минути, Theros написа:

Не може да знаеш това. Защо предполагаш, че изменението в еег е преди мисълта, а не следствие от нея? Постоянно засягаш причинно-следствените връзки, но ако те са неизменни, време не би съществувало. Всичко от "началото" до "края" би било предопределено, вкл. и бъдещето. Последното обаче като резултат от вече породените причини, дори и да съществува в настоящето (и да може да бъде видяно от някои ясновидци), не е фиксирано. В него могат да се внесат изменения. Човек реално променя бъдещето, а не настоящето като резултат от вече породените причини от миналото. Осъзнава се настоящето, но новата причина породена от волята засяга бъдещето, следващият момент, колкото и последният да е неразличим от настоящето. Разбира се, да си представи човек, че има нещо извън времето е трудно.

Добре. Да допуснем, че мозъкът подава различни варианти за бъдещи действия и "нещо" избира свободно кой вариант да реализира. Така разбирам твоята гледна точка, поправи ме ако греша.

Въпросът ми е следния: Има ли причини поради които "нещото" избира (свободно според теб) кой вариант да избере?

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Добре. Да допуснем, че мозъкът подава различни варианти за бъдещи действия и "нещо" избира свободно кой вариант да реализира. Така разбирам твоята гледна точка, поправи ме ако греша.

Въпросът ми е следния: Има ли причини поради които "нещото" избира (свободно според теб) кой вариант да избере?

Да, желания, увереност, очаквания, съмнения, навици, опит, разбирания, способности... Всяко влияе в посока да или да не поискаш да реализираш нещо и положиш усилия за това. Оценявайки възможностите (не задължително всичките и напълно правилно), човек решава какво да направи. Ако става въпрос за нещо рутинно, това може да стане без много мислене и внимание. В други случаи човек търси решение по-задълбочено и внимателно, планирайки, преценяйки... Понякога човек проявява творчество, което пък съвсем не може да се осъществи по механичен път.

преди 37 минути, Theros написа:

Да, желания, увереност, очаквания, съмнения, навици, опит, разбирания, способности... Всяко влияе в посока да или да не поискаш да реализираш нещо и положиш усилия за това. Оценявайки възможностите (не задължително всичките и напълно правилно), човек решава какво да направи. Ако става въпрос за нещо рутинно, това може да стане без много мислене и внимание. В други случаи човек търси решение по-задълбочено и внимателно, планирайки, преценяйки... Понякога човек проявява творчество, което пък съвсем не може да се осъществи по механичен път.

Тоест, ти избираш въз основа на влияния, които се явяват причини за свободния избор. Правилно ли те разбрах? Как може да наречеш този избор "свободен", щом се влияе и обуславя от причини, които не си задал лично ти?

Ти не си свободен да избираш без да са налични тези влияния или причини, без те да са подадени от мозъка. Не си свободен да направиш нищо, което не ти е хрумнало предварително от тъмните дебри на мозъка, от процесите които не осъзнаваш и мемите с които си програмиран.

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

Тоест, ти избираш въз основа на влияния, които се явяват причини за свободния избор. Правилно ли те разбрах? Как може да наречеш този избор "свободен", щом се влияе и обуславя от причини, които не си задал лично ти?

Някои съм задал аз в миналото и мога да променя - навици, умения, разбирания... Други - не. Но какво от това? Ако на пътя ми по тротоара има човек, ще го заобиколя. Мога също да го изчакам, да му кажа са се дръпне, да го изблъскам, но това са нормални ограничения и да кажеш, че поради тях не си свободен, е крайност.

преди 1 час, Theros написа:

Някои съм задал аз в миналото и мога да променя - навици, умения, разбирания... Други - не. Но какво от това? Ако на пътя ми по тротоара има човек, ще го заобиколя. Мога също да го изчакам, да му кажа са се дръпне, да го изблъскам, но това са нормални ограничения и да кажеш, че поради тях не си свободен, е крайност.

Представи си мисловен експеримент. Стоиш на кръстопът. Умът ти подава различни маршрути – да тръгнеш наляво, надясно, направо или да се върнеш. В този момент, някакво „нещо“ – онази скрита същност в теб, за която често говорим като за „аз“ – прави избора. Но прави ли го наистина свободно? Във вакуум ли става този избор?

Да допуснем, че „нещото“ избира между опциите, предложени от мозъка – тоест, че съзнателното „аз“ има последната дума. Но веднага възниква въпросът: на какво основание избира? Ако има причина – личен интерес, морална стойност, настроение, спомен, подсъзнателен страх – тогава изборът не е свободен в смисъла на „свободен от причини“. Той е обусловен. Тогава „нещото“ действа според неща, които не е избирало само – биография, гени, моментно състояние, културен контекст, меми.

Така или иначе, идеята за едно мистериозно „нещо“, което избира „свободно“, попада в капана на една логическа дилема: или изборът му е причинен (и значи не е напълно свободен), или е произволен (и значи не е разумен). Свободната воля – в този класически смисъл – се оказва или илюзия, или погрешно разбиране на това как функционира съзнанието.

Много по-правдоподобна представа за избора ни дава съвременната когнитивна наука: мозъкът ни подава варианти, оценява ги според множество фактори – външни и вътрешни, осъзнати и неосъзнати – и най-вероятният, най-целесъобразният или най-привлекателният печели. Това не е свободен избор в метафизичния смисъл, а динамично взаимодействие между системи от предпочитания, опит, инстинкти и възприятия. Изборът се случва в мозъка – не отвъд него.

И ако нещо все пак трябва да наречем „избиращото“, то не е нещо извън процеса, а самият процес. „Нещото“, което избира, не е отделно от мозъка, а е цялото съзнателно и несъзнателно течение, което стига до решение. Това „нещо“ не стои на трон над ума, а е самият ум – с всичките му зависимости, истории и механизми. 

А съществува ли изобщо такова централно "нещо"? Съвременната неврология и психология, както и будизмът предполагат, че няма. Мозъкът е мрежа от процеси. "Решението" често е резултат на конкуренция между различни мозъчни системи (емоционални, рационални, импулсивни), а усещането за единно "Аз", което взема решение, е последващо осъзнаване и нарратив, който мозъкът конструира, рационализира, за да си обясни действието.

Може да ни се иска да вярваме в едно „свободно аз“, което избира като някакъв вътрешен бог. Но в дълбочината на преживяванията, особено в моменти на поток, усещаме не свобода на избора, а свобода от нуждата да избираме – защото животът просто се случва през нас. И може би тъкмо това е себеактуализацията – не в това да се опитваме да контролираме всяка стъпка, а в това да бъдем съзнателни за процеса, без да се заблуждаваме, че го притежаваме.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Представи си мисловен експеримент. Стоиш на кръстопът. Умът ти подава различни маршрути – да тръгнеш наляво, надясно, направо или да се върнеш. В този момент, някакво „нещо“ – онази скрита същност в теб, за която често говорим като за „аз“ – прави избора.

Не, не прави избор, а решава! Да прави нов път. Един вид не избира някой от предложените маршрути, а избира нов. Това е свободния избор! 

Някъде по някое време "дочух" една японска "мъдрост": Ако бързаш - заобиколи. Сега го приложи към ту "плоската земя и въпросния кръстопът" . Ще проумееш ли къде е новия път?!   

преди 1 час, Śūnyatā написа:

преди 3 часа, Theros написа:

Някои съм задал аз в миналото и мога да променя - навици, умения, разбирания... Други - не. Но какво от това? Ако на пътя ми по тротоара има човек, ще го заобиколя. Мога също да го изчакам, да му кажа са се дръпне, да го изблъскам, но това са нормални ограничения и да кажеш, че поради тях не си свободен, е крайност.

Покажи още  

Представи си мисловен експеримент. Стоиш на кръстопът. Умът ти подава различни маршрути – да тръгнеш наляво, надясно, направо или да се върнеш. В този момент, някакво „нещо“ – онази скрита същност в теб, за която често говорим като за „аз“ – прави избора. Но прави ли го наистина свободно? Във вакуум ли става този избор?

Изборът е на базата на знания, желания, предпочитания, цели и всичко което изброих. В крайна сметка психиката е точно това. Не знам какво друго очакваш. Свободата е да насочиш усилиата си в една или друга посока, което ще породи различни мисли и действия. Затова в будизма се казва "правилни мисли", "правилни действия", "правилни стремежи". Всичко това предполага волева активност.

преди 2 часа, Theros написа:

Изборът е на базата на знания, желания, предпочитания, цели и всичко което изброих. В крайна сметка психиката е точно това. Не знам какво друго очакваш. Свободата е да насочиш усилиата си в една или друга посока, което ще породи различни мисли и действия. Затова в будизма се казва "правилни мисли", "правилни действия", "правилни стремежи". Всичко това предполага волева активност.

Грешката в мисленето ти е споделяна от 99,9% от населението на планетата. Тя е общоприета, защото е естествена. Изисква се различно знание, пораждащо воля да се игнорират дори собствените усещания, за да възприемеш другата гледна точка, че нямаш свободна воля и така да анализираш човешкото поведение от друг ъгъл. Оказва се, че тази гледна точка обяснява човешкото поведение много по-адекватно и по-точно.

Никой няма да ти направи забележка, че вярваш безрезервно на усещанията си, докато спазваш правилата и законите на обществото, правилата за движение по пътищата, изхвърляш си боклука на определените за целта места, плащаш си данъците и не бъркаш в джоба на другите. Но понеже си в темата която създадох, държа да обясня.

Ти предполагаш (не бива да пропускаме, че мисленето ти е програмирано от вяра в това, че някаква част от теб, съдържаща нагласите ти, не умира след смъртта, а се преражда в друго тяло, в друг мозък), че "азът" е свободен да насочва усилията в една или друга посока, като по този начин поражда различни мисли и действия. 

Грешката ти идва от това, че не осъзнаваш причините (нито аз ги осъзнавам, но тук на помощ идват знанията и критичното мислене), които стоят зад всяка твоя мисъл, че те идват от мозъка, а не от "азът", който е субпродукт от работата на мозъка, а не негов диригент. Никакво свободно желание не може да насочва усилията ти в една или друга посока, като по този начин поражда различни мисли и действия, без да е продукт на мозъчна активност. 

Свободен ли си да направиш нещо, което изобщо не ти е минавало през ума да направиш? Разбира се, че не.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Грешката в мисленето ти е споделяна от 99,9% от населението на планетата. Тя е общоприета, защото е естествена. Изисква се различно знание, пораждащо воля да се игнорират дори собствените усещания, за да възприемеш другата гледна точка, че нямаш свободна воля и така да анализираш човешкото поведение от друг ъгъл. Оказва се, че тази гледна точка обяснява човешкото поведение много по-адекватно и по-точно.

Никой няма да ти направи забележка, че вярваш безрезервно на усещанията си, докато спазваш правилата и законите на обществото, правилата за движение по пътищата, изхвърляш си боклука на определените за целта места, плащаш си данъците и не бъркаш в джоба на другите. Но понеже си в темата която създадох, държа да обясня.

Ти предполагаш (не бива да пропускаме, че мисленето ти е програмирано от вяра в това, че някаква част от теб, съдържаща нагласите ти, не умира след смъртта, а се преражда в друго тяло, в друг мозък), че "азът" е свободен да насочва усилията в една или друга посока, като по този начин поражда различни мисли и действия. 

Грешката ти идва от това, че не осъзнаваш причините (нито аз ги осъзнавам, но тук на помощ идват знанията и критичното мислене), които стоят зад всяка твоя мисъл, че те идват от мозъка, а не от "азът", който е субпродукт от работата на мозъка, а не негов диригент. Никакво свободно желание не може да насочва усилията ти в една или друга посока, като по този начин поражда различни мисли и действия, без да е продукт на мозъчна активност. 

Свободен ли си да направиш нещо, което изобщо не ти е минавало през ума да направиш? Разбира се, че не.

Твоята грешка я посочих многократно. Изпадаш в крайността да търдиш абсолютна, т.е. невъзможна свобода. Отговарям ти само защото понякога добавям по още нещо към вече казаното.  Дадох ти съвсем елементарен пример с човек застанал на пътя ми на тротоара. Значи според теб, щом той е там, аз вече няма как да действам свободно, защото той се явява обуславящо движението ми условие.

“‘Нещото’, което избира, не е отделно от мозъка, а е самият мозък.“

Този ти редукционизъм принизява субективното преживяване до чисто биологичен процес. Това е грешка – все едно да кажем, че поезията е просто мастило върху хартия?!

 „Аз“-ът не е отделен от мозъка, но и не е идентичен с него като физическа структура. Той възниква и е интегрално, системно качество, което се проявява на по-високо ниво. Както вълната не е отделна от океана, но и не е просто „вода“, така и „аз“-ът е психическа структура, появяваща се от взаимодействието на множество процеси, но не свеждаща се до тях.

Представи си мисловен експеримент. Стоиш на кръстопът, а в ума ти се разгръщат различни възможности – да тръгнеш наляво, надясно, направо или да се върнеш. В този момент някакъв вътрешен процес води до избор. Но колко свободен е той? На пръв поглед изглежда, че „аз-ът“ избира от наличните опции. Но този избор рядко се случва във вакуум. Обикновено той е обусловен от безброй фактори – лични цели, емоции, културен контекст, спомени, биология, дори моментното състояние на тялото. Това не обезсмисля свободата, но я поставя в по-реалистичен контекст: не като божествен акт на напълно независима воля, а като динамично вземане на решение в рамките на определена среда и история. Тук ти допускаш логична грешка, когато се изправяш пред следната дилема: ако изборът е причинен – значи не е свободен; ако е произволен – значи не е разумен - решаваш ти. Но това е фалшив избор. Възможна е и третата позиция, че свободата съществува, но не като абсолютна независимост, а като способност за рефлексия, саморегулация и развитие. Свободата не е липса на причини, а възможност да разбереш и да въздействаш върху тях. Да кажеш: „Да, аз имам навик да реагирам така, но този път ще опитам друго.“ Това е проявление на воля.

Когнитивната наука не отрича този тип свобода. Да, мозъкът е мрежа от процеси, които оценяват възможности и често стигат до решение преди да сме го осъзнали. Но също така знаем, че човекът е способен да развива самосъзнание, да формира цели, да отлага удоволствие, да планира и да променя стратегии. С други думи, човек може да участва в собственото си себепреобразуване. Това е особена форма на свобода. Не магическа, не илюзорна, а еволюираща.

Будизмът например говори за „непостоянен аз“, но не в смисъл, че няма кой да избира, а че няма фиксирана същност, която „винаги избира по един и същ начин“. И именно тази изменчивост отваря вратата за трансформация. Вместо да се държим за илюзията за господстващ „аз“ на трона, можем да приемем, че ние сме процес, който може да се учи, да се буди и да носи отговорност – дори когато не контролира всичко.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Грешката в мисленето ти е споделяна от 99,9% от населението на планетата. Тя е общоприета, защото е естествена. Изисква се различно знание, пораждащо воля да се игнорират дори собствените усещания, за да възприемеш другата гледна точка, че нямаш свободна воля и така да анализираш човешкото поведение от друг ъгъл. Оказва се, че тази гледна точка обяснява човешкото поведение много по-адекватно и по-точно.

Ама разбира се.Ти си от онзи промил на населението на планетата, а ние тук сме останалата  купчината балъци.Ти разполагаш със знанието............

Обаче различното знание, което както сам казваш, те задължава да бъдеш обективен и да игнорираш собствените ти усещания, но и подсказва че си баш от ония 99,9 и просто не разбираш, че свободата съвсем  не означава произвол.Банално грешиш в терминологията и не уточняваш, че предлагаш друго значение на ключово понятие в своята хипотеза.

Така просто не се прави.Във всяко едно претендиращо за научност изследване винаги се започва с уточняване на смисъла влаган в основните му понятия, ако те не следват приетата  като стандартна формулировка.

преди 7 минути, badr написа:

Ама разбира се.Ти си от онзи промил на населението на планетата, а ние тук сме останалата  купчината балъци.Ти разполагаш със знанието............

Обаче различното знание, което както сам казваш, те задължава да бъдеш обективен и да игнорираш собствените ти усещания, но и подсказва че си баш от ония 99,9 и просто не разбираш, че свободата съвсем  не означава произвол.Банално грешиш в терминологията и не уточняваш, че предлагаш друго значение на ключово понятие в своята хипотеза.

Така просто не се прави.Във всяко едно претендиращо за научност изследване винаги се започва с уточняване на смисъла влаган в основните му понятия, ако те не следват приетата  като стандартна формулировка.

какво ти е мнението е за тия твърдения ?

Когато философът сочи Луната, глупавият гледа пръста.“

Ти си се вторачил в дефинициите, а не чуваш какво казвам.

„На ученото магаре, пак сено му дай.“

Щом свободата ти е проблем на терминология, значи не си я усещал в живота.“

преди 7 часа, Banesc написа:

Щом свободата ти е проблем на терминология, значи не си я усещал в живота.“

Ти, като не си тук къде си?  

Усещането за живота е въпрос на свободна воля.