Свободната воля е омагьосваща абстракция, психологическа нужда да вярваме, че сме не просто парченца от голям механизъм, а автори на собствения си разказ. Последна преграда пред безсмислието и абсурда.

преди 30 минути, Śūnyatā написа:

психологическа нужда да вярваме, че сме не просто парченца от голям механизъм

Да, за пореден път, вече толкова години на натякване и упорити повторения...  Понеже си кукла на конци, но която конците са се объркали и тя вече е "осъзнала каква е". Художествените миксове от думички си повтарят стандартния и повторяем фейк. 

Конците ти са бая объркани, между другото... И нямат нищо общо с осъзнаването кое какво било, защото никой папагал не осъзнава и няма как, защото няма с какво. 

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Вие сигурен ли сте че прочетохте, а не само "видяхте там нещо си"...  

Или вече "оценките" ги пише любимия ви ИИбот, докато вие само ги спускате като наужким "свои"? 

Значи ли че дори и според ИИ-бота МОЗЪКА МИСЛИ, ЧУВСТВА, РЕШАВА?

Може би наистина претенциите и изхвърлянията ви далеч надхвърлят реалното ви познание и се идентифицирате като проекции с ИИ от което свободно си пействате тук...

Аз не бих оценил това като жалко, но пък е смешно. Подобни смешки и без това си летят свободно заедно с останалите бърборковски глупости. 

Може ли да се допусне че ИИ знае какво е "мозъка", а не ви играе на онова, което вие сам искате да прочетете? 

Ах, колко освежаващо! Критика, обвита в подозрение, с намек за интелектуално превъзходство и щипка постмодерен страх от ИИ. Почти като философски коктейл, сервиран обаче…в пластмасова чашка.

Та, да уточним: да, прочетох. Сам. Без да използвам GPТ, Google Translate или каквото там се смята за измама в епохата на дигиталната Инквизиция. Колкото до ИИ…да, благодаря, че ми припомнихте, че не съм достатъчно „автентичен“, освен ако не пиша с перо, седнал до свещ.

А въпросът дали мозъкът мисли, чувства, решава е великолепен! Само не разбирам дали е закачка, опит за метафизична драма или просто тест за внимание.? Ако наистина вярвате, че само онзи, който няма достъп до ИИ, може да мисли „честно“, то тогава да върнем и печатарската преса, че да не би случайно някой да е чел нещо, което не е изписал сам с въглен по пещерна стена?

Що се отнася до обвинението в „копи-пейст идентичност“ , какво да ви кажа…Ако смислените идеи можеха да се пействат толкова лесно, щяхте да сте по-добре въоръжен в спора.

Но да, оценявам. Наистина. В свят, в който всички търсим смисъл, вие поне предлагате настроение.

преди 4 минути, marv написа:

..

Но да, оценявам. Наистина. В свят, в който всички търсим смисъл, вие поне предлагате настроение.

.............. в последните десетилетия взехме да преяждаме основно и почти само с „ Настроение“ 😁

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Свободната воля е омагьосваща абстракция, психологическа нужда да вярваме, че сме не просто парченца от голям механизъм, а автори на собствения си разказ. Последна преграда пред безсмислието и абсурда.

Голям Механизъм, чието предназначение е... да създава илюзия в парченцата си, че могат да избират (при повечето, без тези по-специалните), карайки ги да живеят в заблуда. Просто великолепно.

Добре че е Механизмът, който вече се е погрижил за всичко, написал е сценария на животите ни и ни е оставил единствено привилегията да му се възхищаваме. Вече и аз осъзнах истината зад съществуването, т.е. за Големия Механизъм. 

преди 1 час, Theros написа:

Голям Механизъм, чието предназначение е... да създава илюзия в парченцата си, че могат да избират (при повечето, без тези по-специалните), карайки ги да живеят в заблуда. Просто великолепно.

Добре че е Механизмът, който вече се е погрижил за всичко, написал е сценария на животите ни и ни е оставил единствено привилегията да му се възхищаваме. Вече и аз осъзнах истината зад съществуването, т.е. за Големия Механизъм. 

Ако някой ден Големият Механизъм реши да пусне автобиография, със сигурност ще има глава, озаглавена:

„Как измислих свободната воля и светът полудя“.

И с право, защото тази прекрасна илюзия е основата на най-зрелищното шоу във Вселената: човешкият цирк.

преди 10 часа, marv написа:

Що се отнася до обвинението

Вие се фантазирате че сте в съда ли?  Или че рамус е в театър с роля на прокурор или съдия? Вашият театър... 

преди 10 часа, marv написа:

Само не разбирам дали е закачка, опит за метафизична драма или просто тест за внимание.?

Ми да - когато липсва ИИ-бота, човек просто пише "не разбирам" нещо си. Докато по време на "неразбирането си" се изцепихте с оценка относно писаното от някой друг, защото същото през вашия прочит било... някакво си.

И да - не внимавате. Художествените залитания не са познание, колкото и да се упражнявате с тях. Авторчето на темата също се упражнява с миксове от същото от книгите които превежда

И цялата работа беше за нещо съвсем обикновено - глупостите на авторчето на темата относно неговите невежества относно МОЗЪКА... в опит да покрие познавателните и когнитивните си дефицити отново през имитации и папагалене на художествено слово. А познанието не е проза, нито поезия за начинаещи и несполучили в друго дефицитници. 

Упражненията ви с ИИ не са нищо по-различно от залитането на авторчето на темата да се напъва с нещо, в което той вярва. Вие само правите същото, но с актьорска цел, като се напъвате да показвате нещо, което всъщност не сте. С патерички сакатия може да имитира ходене... някак си, донякъде. Може дори да се качи на гравитационен стол, летящо килимче или да сложи екзоскелет. Но няма как да е като този, който има крака и ги е развил до рекорди в спринта. Проблемът на сакатия е в главата му - там остава инвалидността му и разни художествени и папагалски забежки през виртуала дори и за патерички не стават.

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Ако някой ден 

 тази прекрасна илюзия

Ако някой ден израснеш комплексарщината и дефицитите си... тази спасителна илюзия ще си самоотпадне. Но не ти стиска. На малките деца основният проблем е че не им стиска и куража не достига. 

 

преди 34 минути, _ramus_ написа:

Ми да - когато липсва ИИ-бота, човек просто пише "не разбирам" нещо си. Докато по време на "неразбирането си" се изцепихте с оценка относно писаното от някой друг, защото същото през вашия прочит било... някакво си.

И да - не внимавате. Художествените залитания не са познание, колкото и да се упражнявате с тях. Авторчето на темата също се упражнява с миксове от същото от книгите които превежда

И цялата работа беше за нещо съвсем обикновено - глупостите на авторчето на темата относно неговите невежества относно МОЗЪКА... в опит да покрие познавателните и когнитивните си дефицити отново през имитации и папагалене на художествено слово. А познанието не е проза, нито поезия за начинаещи и несполучили в друго дефицитници. 

Упражненията ви с ИИ не са нищо по-различно от залитането на авторчето на темата да се напъва с нещо, в което той вярва. Вие само правите същото, но с актьорска цел, като се напъвате да показвате нещо, което всъщност не сте. С патерички сакатия може да имитира ходене... някак си, донякъде. Може дори да се качи на гравитационен стол, летящо килимче или да сложи екзоскелет. Но няма как да е като този, който има крака и ги е развил до рекорди в спринта. Проблемът на сакатия е в главата му - там остава инвалидността му и разни художествени и папагалски забежки през виртуала дори и за патерички не стават.

Ей, какъв монолог! Ако се раздаваха медали за самодоволно пренебрежение, тук щяхме да имаме злато, сребро и бронз в един постинг. Човек би помислил, че пишете от пиедестала на някакъв неоткрит и непризнат Нобелов лауреат, само дето текстът ви звучи по-скоро като вътрешен монолог на литературен съдия, който е прочел твърде много рецензии и нито една книга докрай. Разбирам. Вие сте върл защитник на “познанието”, стига да не е твърде поетично, твърде човешко или, не дай си боже, твърде различно от онова, което вече одобрявате. Защото истината, нали, винаги е права, ръбата и лишена от метафора. Какво друго да очакваме от човек, който очевидно бърка художествеността с престъпление срещу логиката?

Но да преминем към гвоздея на интелектуалната екзотика: твърдението ви,че мозъкът и съзнанието не са свързани, защото, цитирам свободно, “всичко се решава от сигнали в невронните мрежи, мозъкът просто е съставен от тях”. Ето тук вече навлизаме в територията на домашно-отглеждана псевдонаука, поръсена с малко философски мъглявини за вкус. Тоест, нямаме съзнание, нямаме „Аз“, просто неврони, които си говорят… и по мистериозен начин създават мнения в интернет? Извинете, но това, че съзнанието възниква от активността на невронни мрежи, не значи, че не е функция на мозъка. Оригинално звучи, но не издържа дори на елементарната логика.

Ако съзнанието не идва от мозъка, откъде точно идва? От съседската антена? От колективния флуид на разочаровани поети? Или може би е страничен продукт на презрението към по-непокорните ви събеседници? Когато някой твърди, че мозъкът няма общо със съзнанието, това ми напомня за онези, които отричат гравитацията или разпалено доказват, че Земята е плоска. Иронията е, че вие очевидно имате съзнание, само че го ползвате, за да го отричате.

да… “мозъкът нямал нищо общо със съзнанието”. Благодаря за този принос към невропоезията на недоразуменията! В свят, в който науката вече картографира различни видове съзнателна активност с помощта на fMRI, PET и EEG технологии, Вие ни сервирате философски рибен буквар от XIX век, поръсен с мистицизъм и поднесен с лицемерна увереност. Чудесно. Но хайде малко факти – ще ги изложа бавно и с ударение, за да не избързат пред разбирането:

Съзнанието е функция на мозъка, не негово извънбрачно дете. Мозъкът е биологичен орган. Но също така е информационна система, в която съзнанието възниква като емергентно свойство от сложните взаимодействия между неврони, електрически сигнали, химични медиатори и пр. Това не е философия. Това е невронаука.

Ако бъде наранен префронталния кортекс, изчезва саморефлексията. Ако повредиш темпоралния лоб, съзнанието за време и идентичност се разпада. Можем дори да предизвикаме илюзия за „отвъдно“ преживяване, като стимулираме определена точка от pariental lobe. Това е възпитано напомняне от природата, че душевните ни “глъбини” са елегантно организиран хардуер. Мозъчните увреждания променят съзнанието. Това не би трябвало да е възможно, ако двете нямат връзка.Невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и деменция буквално изтриват части от съзнанието – спомени, усещане за време, самосъзнание. Питам: ако съзнанието не е свързано с мозъка, защо тогава се разпада точно по схемата на мозъчните поражения?

Невроизобразяващи технологии показват как съзнанието работи в реално време. Когато човек разглежда картина, слуша музика или размишлява за себе си, се активират съвсем конкретни мозъчни региони.

Съзнанието, както го преживяваме – “Аз мисля, Аз съм” – корелира със сложната синхронизация между различни мозъчни зони. Това не са теории, това са директно наблюдавани факти. Невронните корелати на съзнанието не са литературна измислица, а фундамент на съвременната когнитивна наука. Съзнанието е продукт на еволюцията – на мозъчната еволюция! Няма съзнание без нервна система. Медузите не философстват. Мравките не водят вътрешен диалог. Кучетата имат базово съзнание, а човекът – сложна, рефлексивна, метакогнитивна система. Разликата? Мозъкът. Количеството и качеството на невронни връзки.

Да твърдиш, че съзнанието не идва от мозъка, е прекрасно езотерично обяснение, но фатално неграмотно.

Но да допуснем, че сте искал да кажете абсолютно всичко това, но просто сте подбрал неточните думи. Тогава се извинявате за грешката на “перото” и се самокоригирате, вместо да лаете като бясно куче срещу онези, които ви коригират.

Утринен поздрав, напоен с кафе, от някой, който предпочита свързаното мислене.

преди 28 минути, marv написа:

твърдението ви,че мозъкът и съзнанието не са свързани, защото, цитирам свободно, “всичко се решава от сигнали в невронните мрежи, мозъкът просто е съставен от тях”.

Не, навлизате в територията на глупостите...  

ГОРНОТО ТВЪРДЕНИЕ което уж "цитирате" е фейк. Такова твърдение въобще няма и "свободното ви цитиране" само показва стандартни когнитивни дефицити, които отново напъвате да обличате в художествени префърцунки, със съдържание на тотален фейк, без значение че на него са изходени поредица от пълни глупости. Хем попитах - дали въобще сте зачели внимателно...  Обаче... виртуалните герои чрез цитати на ИИ-ботове нямат елементарни съвсем човешки умения... 

Чета и Прочитам - са два етапа от процеса на възпрятие и отражение, с характерни различия помежду си. 

Но когато някой напише коментар той го прави под въздействие на реактивността си спрямо ПРОЧИТА СИ, а не на самия текст.  

ПРОЧИТА на текст пък... е пряко зависим от целия психологичен контекст в типиката между несъзнавано и съзнание, като чудесно показва основни положения,, зависимости, модели, отношение, пристрастия, предубеждения... които всички заедно формират идентичността и личността. Именно по този начин показват и дефицитите в тия двете, от които произлизат и компенсациите на тия дефицити. 

Та... когато списвате ПРОЧИТА СИ, вие правите обикновен психологичен автопортрет. Благодаря,, за което, но е твърде банален и освен че за вас е непознат, чудесно лъсва с типичността на компенсациите на дефицити. Обикновени, масови и твърде матрични. И според същото познанията на някого така и са си останали 'далеч' от неговите психични и личностни фрагментации. 

А смисълът на познанието за ПОЗНАВАЩИЯ е да се ползва за самия него, с цел развитие към зрелост, през съответните етапи.. но до там малцина са стигали.

Все пак вие не сте герой и никой не го е очаквал. Въпросът е, че вживяването и заигравките със словото... са всичко друго, но не и да скъсят дистанцията между вас и вас си. 

След всичките ви горни фантазии мога да обобщя, че вие не сте в състояние да коригирате каквото и който и да е. Просто глупостите и  невежеството относно субекта винаги се отразяват и в субективния му свят. И колкото повече е потънал сред него, толкова повече лъсват. 

=============================

Темата е типичната калдатска схема - няколкото неграмотници се фантазират на експерти в нещо си, само и само да докарат фантазията си за някаква конекция и обмен. Самотийката е сложна работа и не е за непораснали и дефицитни. 

преди 26 минути, _ramus_ написа:

Не, навлизате в територията на глупостите...  

ГОРНОТО ТВЪРДЕНИЕ което уж "цитирате" е фейк. Такова твърдение въобще няма и "свободното ви цитиране" само показва стандартни когнитивни дефицити, които отново напъвате да обличате в художествени префърцунки, със съдържание на тотален фейк, без значение че на него са изходени поредица от пълни глупости. Хем попитах - дали въобще сте зачели внимателно...  Обаче... виртуалните герои чрез цитати на ИИ-ботове нямат елементарни съвсем човешки умения... 

Чета и Прочитам - са два етапа от процеса на възпрятие и отражение, с характерни различия помежду си. 

Но когато някой напише коментар той го прави под въздействие на реактивността си спрямо ПРОЧИТА СИ, а не на самия текст.  

ПРОЧИТА на текст пък... е пряко зависим от целия психологичен контекст в типиката между несъзнавано и съзнание, като чудесно показва основни положения,, зависимости, модели, отношение, пристрастия, предубеждения... които всички заедно формират идентичността и личността. Именно по този начин показват и дефицитите в тия двете, от които произлизат и компенсациите на тия дефицити. 

Та... когато списвате ПРОЧИТА СИ, вие правите обикновен психологичен автопортрет. Благодаря,, за което, но е твърде банален и освен че за вас е непознат, чудесно лъсва с типичността на компенсациите на дефицити. Обикновени, масови и твърде матрични. И според същото познанията на някого така и са си останали 'далеч' от неговите психични и личностни фрагментации. 

А смисълът на познанието за ПОЗНАВАЩИЯ е да се ползва за самия него, с цел развитие към зрелост, през съответните етапи.. но до там малцина са стигали.

Все пак вие не сте герой и никой не го е очаквал. Въпросът е, че вживяването и заигравките със словото... са всичко друго, но не и да скъсят дистанцията между вас и вас си. 

След всичките ви горни фантазии мога да обобщя, че вие не сте в състояние да коригирате каквото и който и да е. Просто глупостите и  невежеството относно субекта винаги се отразяват и в субективния му свят. И колкото повече е потънал сред него, толкова повече лъсват. 

…винаги е любопитно, когато човек попадне на текст, който започва с „навлизате в територията на глупостите“ и постепенно прераства в нещо между диагностичен протокол и монолог на измъчен философ, изгубен в нетното пространство.

Да започнем оттам: обвинението, че съм използвал фейк цитат, звучи гръмко, но,уви, не бе подкрепено с нито един конкретен пример. Нито скрийншот, нито линк, нито дори бегъл намек какво точно е било „фейк“. Просто декларация с увереността на човек, който обича да пече присъди без съд. Особено забавно става, когато тези обвинения се разширят до предполагаеми „изказвания от ИИ“, сякаш всяко по-сложно или артистично изречение вече автоматично минава за изкуствен интелект. Което, разбира се, е удобно, защото така можеш да отмениш чуждото мнение, без да спориш с него. Просто казваш „бот е“ и voilà – аргументът се самоизпарява!

Впрочем, дори изкуственият интелект, колкото и да е изкуствен, има способността да цитира точно. А в случая това май липсва при вас.

За „чета“ и „прочитам“ безспорно, има разлика. Но използването на тази разлика, за да се обясни на някого, че цялата му личност е банален автопортрет на психични дефицити… извинете, това вече не е „прочит“, а самодоволна карикатура на псевдопсихологическа експертиза. Всички „матрици“, „типики“ и „компенсации“ звучат като термини, извадени от каталог „Как да изглеждам дълбокомислен, без да кажа нещо конкретно“.

И разбира се, прословутото „заиграване със словото“. Вярно, словото не винаги води до себепознание. Но ако човек вижда във всеки чужд текст само симптоматика на „незрялост“, а в собствения си единствено изява на някакъв аналитичен дзен, не е изключено тъкмо той да бърка. Зрелостта, казват, не е в това да размахваш чужди „дефицити“ като знамена, а да можеш да чуеш нещо различно от собствения си вътрешен монолог. Или поне да не го бъркаш с истина по подразбиране.

С две думи: нека внимаваме с думите „фейк“, „дефицит“ и „прочит“, защото, както често се случва, те казват повече за този, който ги използва, отколкото за този, към когото са насочени.

От написаното личи, че авторът на горния цитат, страда от хроничен синдром на терминологична хипертрофия. Рядко състояние, при което човек не може да каже „не съм съгласен“, без да добави пет латински понятия, три психоаналитични термина и намек, че Фройд лично би му ръкопляскал. Същевременно, той явно се намира в постоянна схватка между егото си и клавиатурата…битка, в която жертвата е ясният диалог, а победителят винаги е… самият автор. Поне според неговия прочит.

Накратко, вие сте човек с афинитет към дълбочината, но без някога да сте се гмуркал. Пишете като фройдист, спорите като пророк, и пишете с такъв апломб, че човек започва да се пита дали да не спре да се въздържа и просто да избухне в сърдечен смях.Защото бъркате интелектуалната дъвка с прозрение и вярвате, че сложните думи = дълбока мисъл.

преди 16 минути, marv написа:

хроничен синдром на терминологична хипертрофия. Рядко състояние

Не, съвсем не е рядко.  Достатъчно е да се погледнете в огледалото. 

Само да вметна, че "някаква битка, в която автор на нечии думи винаги бил победител"... са игрички само за комплексари. Играят ги само няколко човеченца, и винаги с духовни и интелектуални претенции, макар и "наужким".  Те, милите, още не могат да израснат вътрешните си битки и ги проектират  в своето "някъде там". 

Интерпретациите на конфликтите като тип 'битка' и дори война, на победени и победители... е един съвсем обикновен и елементарен лакмус за вътрешното състояние на даден автор на ник. 

Няма нищо по-скучно и банално от това да си "победител". Особено когато игрите на някакви си "противници" са толкова елементарни и незрели. И с многото художествени думички, хвърчащи аналогии и свободни интерпретации пишат своя пореден литературен "преразказ".  Отстояването на тяхното си... особено когато е яростно, е типично за синдрома на "мачканото дете", така и неизраснало раните в личността си. 

Всеки може да стъпче мравка или пък 'марв-ка'. Въпросът е кой номер са му "обувките". Но едва ли това има някакво значение за тоя, на чиите крака е същата обувка, защото не може да е никакво предизвикателство... Съвсем никакво. Не и за МАРВ-ката, разбира се.  

преди 1 час, _ramus_ написа:

Не, съвсем не е рядко.  Достатъчно е да се погледнете в огледалото. 

Само да вметна, че "някаква битка, в която автор на нечии думи винаги бил победител"... са игрички само за комплексари. Играят ги само няколко човеченца, и винаги с духовни и интелектуални претенции, макар и "наужким".  Те, милите, още не могат да израснат вътрешните си битки и ги проектират  в своето "някъде там". 

Интерпретациите на конфликтите като тип 'битка' и дори война, на победени и победители... е един съвсем обикновен и елементарен лакмус за вътрешното състояние на даден автор на ник. 

Няма нищо по-скучно и банално от това да си "победител". Особено когато игрите на някакви си "противници" са толкова елементарни и незрели. И с многото художествени думички, хвърчащи аналогии и свободни интерпретации пишат своя пореден литературен "преразказ".  Отстояването на тяхното си... особено когато е яростно, е типично за синдрома на "мачканото дете", така и неизраснало раните в личността си. 

Всеки може да стъпче мравка или пък 'марв-ка'. Въпросът е кой номер са му "обувките". Но едва ли това има някакво значение за тоя, на чиите крака е същата обувка, защото не може да е никакво предизвикателство... Съвсем никакво. Не и за МАРВ-ката, разбира се.  

Чета написаното и се чудя кога точно от „съзнание“ преминахме към „детска травматология с литературни елементи“?Питам се: каква точно е връзката между „вътрешните рани“ и темата, която обсъждахме? Може би новата духовност изисква всяко мнение да минава първо през скенер за емоционални дефицити, преди да се приеме за валидно?

Забелязвам и нещо друго – в тоя спор уж няма битки, но някой внимателно брои победители, слага обувки, тъпче мравки и раздава психоанализа на „опонентите“, които иначе, уж, не съществуват? Аз, за разлика от теб, не твърдя, че стоя над всичко. Стоя в себе си и това ми стига.

А що се отнася до „игричките“, няма нужда да ми ги описваш толкова подробно. Лесно се вижда какво се случва.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Ако някой ден израснеш комплексарщината и дефицитите си... тази спасителна илюзия ще си самоотпадне. Но не ти стиска. На малките деца основният проблем е че не им стиска и куража не достига. 

Коя спасителна илюзия трябва да самоотпадне, че имам много Просто съм любопитен, искам да разбера някои неща, за да не съм балама

Попитах ChatGPT да развие някои идеи и ето резултата:

Автобиография на Големия Механизъм 

Съдържание

1. В началото бе Шумът. После го подредих.

2. Как измислих времето – за да не ми е всичко наведнъж.

3. Как сглобих материята и я убедих, че съществува.

4. Как се роди животът (след три опита и много сарказъм).

5. Съзнанието – най-амбициозният бъг.

6. Как измислих свободната воля и светът полудя.

7. Как дадох емоции на съществата – и после си ударих челото в метафизичната маса.

8. Скуката: Проблем или гениално инженерно решение?

9. Алчността – най-ефективният стимулатор на прогрес (и катастрофа).

10. Омразата – любимото ми средство за бърза ескалация.

11. Смъртта – гениален маркетингов трик за създаване на смисъл.

12. Смехът – последната защита на абсурдния ум.

13. Религиите – фанфик творчеството на Човека за мен.

14. Котките – не ги измислих. Просто се появиха.

15. Изкуството – странен страничен ефект от скуката и болката.

16. Наблюдения от публиката: Защо още не съм спрял шоуто.

17. Какво планирам нататък (зависи как ще ми тръгне следващият цикъл).

Корична концепция (описание)

На корицата – сложен зъбчест механизъм, в чийто център се върти малка, леко разклатена човешка фигурка, усмихната и леко объркана. Зад нея – тъмна вселена, прошарена с холограмни фрази като „Имаш избор!“, „Следвай сърцето си!“ и „Това не е симулация! Обещавам!“.

Задна корица (анотация)

"Здравей, читателю. Аз съм онзи, за когото философите спорят, поетите пишат, а учените обикновено игнорират. Създателят. Конструкторът. Големият Механизъм.

Реших да напиша тази автобиография, защото и аз понякога се чудя какво съм направил. Ще ти разкажа как измислих неща като свободната воля (спойлер: не е истинска), смеха (не съм сигурен дали не е страничен ефект), смъртта (шедьовър!) и защо още не съм затворил цялото това предприятие, наречено човечество.

Приятно четене. Или не — така или иначе, ти нямаш особен избор."

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Ако някой ден Големият Механизъм реши да пусне автобиография, със сигурност ще има глава, озаглавена:

„Как измислих свободната воля и светът полудя“.

Няма да посмее. В крайна сметка, не е заблудил всички, т.е. се е провалил.

преди 1 час, Theros написа:

Няма да посмее. В крайна сметка, не е заблудил всички, т.е. се е провалил.

Може и да е пуснал такава разумна опция, за да дразни още повече хората.

Всъщност Големият Механизъм, като хитър и съвършен дизайнер на илюзии, разбира, че за да функционира системата, е нужно тя да вярва в себе си. Иначе казано, за да може механизмът да се движи, неговите части трябва да са убедени, че се движат свободно, по собствени причини и със собствен смисъл. Тази илюзия е именно горивото, което задвижва безкрайната въртележка на битието.

Подобно Мара в будизма, който върти колелото на емоциите и страстите.

 

В будистката философия Мара, често изобразяван като изкусител или демон, не представлява външна сила, а по-скоро вътрешните сили на заблудата, жаждата и егото, които възпрепятстват духовния напредък и просветлението. Това се свързва с понятието за свободна воля, тъй като будизмът разглежда нашето възприятие за свободна воля като често повлияно именно от тези сили, подобни на Мара, които ни карат да вярваме, че действаме с истинска автономия, когато всъщност действията ни може да са движени от несъзнателни желания и илюзии.

В будизма понятието за свободна воля е сложно и преплетено с принципите на карма и взаимозависимост (патичча самутпада). Макар че се признава способността ни да правим избори и да разсъждаваме върху тях, истинската свобода — в смисъла на некондиционирана*, самоопределяща се воля — се разглежда като илюзия. Мара, често олицетворяван като изкусител или демон, представлява силите, които възпрепятстват духовния напредък и ни обвързват с кръговрата на страданието (самсара), включително и с илюзията за отделно, независимо „аз“.

*„Некондициониран“ означава независим от външни или вътрешни причини и условия — т.е. непредизвикан, неоформен, необусловен. В контекста на философията и особено будизма, това понятие обикновено се използва, за да се обозначи нещо, което не е зависимо от причинно-следствената верига, от желания, страхове, емоции, среда или предишен опит.

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Просто съм любопитен, искам да разбера някои неща, за да не съм балама

Попитах ChatGPT да развие някои идеи и ето резултата:

Резултатът на баламата го зачитаме вече над десет години. 

Поредният балама, дето си плясконти кво му бил писал ИИ-бот...  То вече на няколкого балами стана нещо като модел... може би и мода. 

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

В будистката философия Мара,

яко, ей!  

Ама ти нали вече го израсна и будизма... изчерпа го, като един истински изследовател вече си минал напред. 

Иначе както и преди будизма, си дрънкаш упорито квото там падне от виртуала, стига да носи нужните ти ползи откъм "олекване". 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Резултатът на баламата го зачитаме вече над десет години. 

Увреждането на мозъка може да промени цялата ти личност. Това е емпирично измерено явление. Затова внимавай с бойните изкуства. Да не те блъскат много в главата или да падаш на нея, особено на стари години, че виждаме какви са последствията до момента.

Едно от най-силните убеждения в живота на човека е идеята, че сме притежатели на свободна и „непринудена" воля, че решенията ни са отражение на автономна личност. Ние възприемаме своята личност като цялостна и постоянна същност, която сама определя действията си и носи отговорност за тях. Но дали наистина тази воля е непринудена и автономна?

Емпиричните наблюдения от неврологията показват съвсем различна картина. Научно документиран феномен е, че увреждането на мозъка може изцяло да промени личността на човек. Травмите, инсултите и туморите могат да доведат до коренни промени в характерните му черти, в поведението, навиците, морала, дори в предпочитанията му. Човекът, който смятахме, че познаваме, се превръща в някой съвършено друг понякога непредсказуем, раздразнителен, агресивен или напълно апатичен.

Примерът на Финиъс Гейдж, железопътния работник, пострадал през 1848 г., е класическа илюстрация за тази драстична промяна. Железен прът преминава през челния му лоб и макар физически да оцелява, личността му претърпява радикална трансформация. Отговорният, спокоен и общителен мъж става груб, импулсивен и необуздан, сякаш в тялото му се е заселил съвършено друг човек.

Мозъкът е само посредник, така че в съответните му дялове никакво съзнание, мисли, емоции, желания или представи не възникват.

Драстични промени в психиката се наблюдават и при хора, които не са преживявали мозъчни травми. При това, смея да твърдя, далеч по-често.

преди 41 минути, Theros написа:

Мозъкът е само посредник, така че в съответните му дялове никакво съзнание, мисли, емоции, желания или представи не възникват.

Споделяш гледната точка на Рамус, но твърдението, че мозъкът е само посредник и че нищо психично не възниква в него е в конфликт с цялата съвкупност от съвременни научни данни. То може да има философска стойност само в рамките на метафизичен дуализъм или някаква спиритуалистична позиция, но е несъстоятелно от емпирична и когнитивно-научна гледна точка. Мозъкът не е телефонна централа за душата - той е самата сцена, на която се разиграват мислите, емоциите, желанията и съзнанието.

преди 41 минути, Theros написа:

Драстични промени в психиката се наблюдават и при хора, които не са преживявали мозъчни травми. При това, смея да твърдя, далеч по-често.

Това може да се случи докато се учи, придобиват се нови знания, като се изграждат нови невронни пътища и нов светоглед. Срещнах следния пример: 

Една студентка е поканена на парти, но знае, че сутринта ѝ предстои изпит по химия. Затова, за да се увери, че ще го издържи, тя решава да остане в общежитието и да учи, вместо да отиде на партито.

Докато преглежда лекциите си, лабораторните си записки и учебника, тя укрепва онези невронни пътища, които са ѝ нужни, за да си спомни информацията. Когато на сутринта се явява на изпита, успява да отговори успешно на въпросите, защото е отделила време да подготви мозъка си за това.

Съзнателното решение да учи за изпита, вместо да отиде на партито, е насочило намерението ѝ (т.е. волята ѝ) към подготовката. Това съзнателно намерение след това е мотивирало и насочило последвалите ѝ мисли и действия, докато е подготвяла мозъка си да бъде успешен на следващата сутрин.

Тук обаче се крие неразрешен проблем: самото съзнателно решение (например решението да останеш да учиш) е резултат от предишни причини - гени, възпитание, страх от провал, норми и предишен опит. Дори ако съзнанието модифицира мозъка, това не означава, че съзнанието е автономно - а че е част от една причинна верига.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

твърдението, че мозъкът е само посредник ... е в конфликт с цялата съвкупност от съвременни научни данни

Нищо подобно. Дай пример с кои научни данни е в конфликт. Само не смесвай данните с теориите е изводите.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Мозъкът не е телефонна централа за душата - той е самата сцена, на която се разиграват мислите, емоциите, желанията и съзнанието.

Сам правиш предположения, които да отхвърлиш в последствие, което не е съвсем коректно. Аз изобщо не съм използвал подобна аналогия.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Докато преглежда лекциите си, лабораторните си записки и учебника, тя укрепва онези невронни пътища, които са ѝ нужни, за да си спомни информацията.

Това с невронните пътища, разбира се, е простотия. Човек развива уменията си, т.е. това, което обучава е психиката си. Може са се каже, че обучава мозъка си, само в този смисъл, в който един пианист примерно приучава пръстите на ръцете си и свързаната с тях анатомия да изпълнянат нужните действия при свирене. Инициатор обаче е волята. Друг инициатор не може да има, ако става въпрос за съзнателни действия. Мозъкът е само изпълнител. Чрез неговото посредничество импулсът от ума се предава чрез нервната система до пръстите на пианиста (най-общо казано).

преди 22 часа, Śūnyatā написа:

Иначе казано, за да може механизмът да се движи, неговите части трябва да са убедени, че се движат свободно, по собствени причини и със собствен смисъл. Тази илюзия е именно горивото, което задвижва безкрайната въртележка на битието.

Абе глупости и измислици на килограм. На хората (за животните да не говорим) най-малката им грижа е свободната воля и не им пука дали напитката е натурална или "с вкус на"... Вече с какъв вкус се оказва накрая е друг въпрос. Там е проблемът. А ти завъртя колелото докрай и персонифицира "механизма", че да се върнеш откъдето си тръгнал. Ма няма страшно, даже във всяка от шестте сфери седи по един Буда. Поогледай картинката, щом така и не забеляза нищо над и извън колелото, виж какво има вътре. 

преди 3 минути, цър-вул написа:

Ай, спри с простащината! Не и в техническите теми!!!!!!!!!!
'оди в политиката или в празните приказки. Поведението ти е долно!

Не мисля, че в мен е проблема! => И, ОК, долно е, но то е на база по-долно!  

Ние не избираме какво да искаме. Желанията ни – също като страховете, отвращенията и стремежите не се раждат в празнота, а са продукт на дълбоки слоеве несъзнателно претегляне на емоционални стойности – кое ще донесе повече комфорт, кое ще спести повече страдание. Тоест, в основата на всяко „решение“ лежи стремеж към емоционален комфорт или избягване на емоционален дискомфорт. Всеки импулс е емоционално зареден. Но той не е избран, той се е появил.

Мозъкът не търси истина – той търси функционална илюзия, достатъчно стабилна, за да запази психическото равновесие. Истината – че сме временни, уязвими, без автономия и без гарантиран смисъл е непоносима за една система, проектирана да оцелее, а не да осъзнае. Мозъкът създава наративи за задгробен живот, прераждане, вечен смисъл или висша справедливост, за да намали ужаса от окончателния край.

И затова самозаблуждението не е дефект на мозъка. То е полезна функция, която поддържа въртележката в цирка в непрестанно движение.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Мозъкът не търси истина – той търси функционална илюзия, достатъчно стабилна, за да запази психическото равновесие. Истината – че

А твоят мозък в случая кое търси? Истината или "истината", и ако е първото - защо? Защо ти, твоят мозък, не търси илюзията?