Ейми, най-големи(и голи ) мистиците са скорпките, а най-големи опти-мистици са следващите след тях..

Сигурно е така ,аз вярвам в късмета си и след като го "вадя толкова голям" какво може да ме събори? Затова много много не ми пука от временните неудачи...........

" Как да бъдем оптимисти? "

Просто е - ако си песимист , ставаш обратен

Редактирано 20 май 200917 г. от thejoro (преглед на промените)

Българският мъдрец е казал, перифразирам по памет: : "Гъсеницата е песимист, какавидата е оптимист, а пеперудата е реалист!" Гъсеници много - само се ограждат от "лошите други" - защото ги виждат такива през собствената си посредственост и друго не могат да видят, такива са им филтрите, програмите. Трупат си листа в корема/ банките и се мсилят за големи реалисти. Там е работата, че тяхното е много далеч от реализма, а си е чиста проба посредствен песимизъм, примитивност. Какавидите са оптимистите, идеалистите - те умишлено насочват вниманието си навътре към себе си и се стараят да виждат само доброто в тях, света и хората. Не е много реално това състояние, но само така създават и раждат Себе си. Реалистите пеперуди пък виждат нещата от съвсем друга, цялостна гледна точка. Пропити са с оптимизма на какавидата, но виждат света вече съвсем реално - но от гледната точка на една цялостна реалност, далеч по-широка от двумерността на гъсениците! Накратко: Виждат света когнитивно реално, но сърдечно оптимистично! Когницията им е доста по-широка от обикновената обаче!

Просто е - ако си песимист , ставаш обратен

Това как го реши? Странно ми е и не го разбирам Аз съм била песимистка в някакви периоди в живота ми- значи ли това, че тогава съм ставала обратна???

Реалността за оптимиста е бутилката наполовина-пълна, а за песимиста реалността е-бутилката наполовина-празна. Песимизмът и оптимизмът са емоционални състояния. Огнените са опти-мисти, а водните-песи-мистици. Земните са лишени от емоции, а само правят само промоции на някои продукти...

въз-душните пък.....автописти

Реалността за оптимиста е бутилката наполовина-пълна, а за песимиста реалността е-бутилката наполовина-празна. Песимизмът и оптимизмът са емоционални състояния. Огнените са опти-мисти, а водните-песи-мистици. Земните са лишени от емоции, а само правят само промоции на някои продукти...

Мда, какво ми пука дали е наполовина пълна или наполовина празна. Просто съм жадна

Мда, какво ми пука дали е наполовина пълна или наполовина празна. Просто съм жадна

..ти знаеш ли с каква течност е пълна бутилката?..

Ако вие сте нещастни,

Откога реалистите/песимистите се превърнаха в психично болни?

..ти знаеш ли с каква течност е пълна бутилката?..

знам ама няма да ти кажа

знам ама няма да ти кажа

...щото си рационална Дева и искаш пак да изкяриш от това...

WhiteHart, колкото и да се опитвам, не става братче няма как постоянно да съм оптимист.Сигурно трябва постоянно да ям гъби.....

хахахаха, много добре казано ) Аз съм на същото мнение. Според мен човек трябва да бъде реалист и да не игнорира проблемите, защото с този позитивизъм може да изпадне в състояние на мания ))) Според мен позитивното мислене си е чист симптом! Не че го отричам, но си има място и време за всичко, човек трябва да зне кога и къде, както и на кое място

Гледам бърборене пада интензивно . Няма лошо - това е форум за разтуха. Все пак, ако позволите - уточнихме какво е реализъм и какво оптимизъм и че реализмът включва оптимизма на емоционално ниво. Разумът вижда ясно, но емоционално си ти е гот - нещо такова. Казвам го ,защото иначе без да си четем мненията все едно говорим сами на себе си, през собствените си филтри без да виждаме другите и да сме се опитали да погледнем през други очи, гледни точки и т.н.

Редактирано 27 май 200917 г. от Орлин Баев (преглед на промените)

................... Разумът вижда ясно, но емоционално си ти е гот - нещо такова. ........................

Въпросът е ДО КОГА РАЗУМЪТ МОЖЕ ДА ВИЖДА ЯСНО, ПОДВЛАСТЕН НА ЕМОЦИИТЕ?????? или започващ да се подвежда от емоциите?

Е, прочетох ти поста за реализма, но след като бях написала моя. Смятам, че този форум е всеки да изкаже свободно своето виждане и становище. Ако те дразни факта, че други може би знаят също по някои нещица - можеш да споделиш спокойно кажи ми кое точно те издразни в моя пост? Ако пък си решил, че тази секция от форума е само за теб и твоите изяви - обяви го публично - само за четене, но не и за писане )))

Какво ме дразни ли? Горе долу нищо, поне в момента на натискане на бутоните пред мен . Аз самият нищо не знам, не се шегувам. Пълен невежа съм психологията. Нов съм... Може би след десетина годинки ще знам повече, но може би и още по-малко ще ми се струва че знам... Радвам се, че ти знаеш и споделяш - честно!

Това, което разумът ми вижда обективно (в духа на написаното от мен по-горе ) е че в този форум са отделени триста милиона раздела за компита, а психологията е в други... Мдааа...

Когато казвам оптимизъм на емоционално ниво, имам предвид не някакви делириумни автодрогирани състояния, но просто светла сърдечност. Тя не само не пречи, но предпоставя яснотата на разума. В когнитивната психология/ терапия се казва, че в дългосрочната ни памет има дълбоко заложени и несъзнавани когнитивни схеми. Те са като невидими програми - когнитивни, като мисловни несъзнавани убеждения, но и силно емоционално наситени. Те именно често са доста песимистично зловредни и филтрират цялата преминаваща през познавателните ни системи информация. И когато тази връзка на реалността с въпросните когнитивни схеми - филтри стигне до съзнавано ниво, тя се превръща в когнитивни изкривявания. Например негативизъм (емоционално изразено). Никой черногледец обаче не разбира, че е такъв, а най-вярващо си се заявява като реалист. Просто си бърборя - няма как да взема много сериозно този форум, където психологията е в "други".

С много светли мисли: Орлин

Какво ме дразни ли? Горе долу нищо, поне в момента на натискане на бутоните пред мен . Аз самият нищо не знам, не се шегувам. Пълен невежа съм психологията. Нов съм... Може би след десетина годинки ще знам повече, но може би и още по-малко ще ми се струва че знам... Радвам се, че ти знаеш и споделяш - честно!

Това, което разумът ми вижда обективно (в духа на написаното от мен по-горе ) е че в този форум са отделени триста милиона раздела за компита, а психологията е в други... Мдааа...

Когато казвам оптимизъм на емоционално ниво, имам предвид не някакви делириумни автодрогирани състояния, но просто светла сърдечност. Тя не само не пречи, но предпоставя яснотата на разума. В когнитивната психология/ терапия се казва, че в дългосрочната ни памет има дълбоко заложени и несъзнавани когнитивни схеми. Те са като невидими програми - когнитивни, като мисловни несъзнавани убеждения, но и силно емоционално наситени. Те именно често са доста песимистично зловредни и филтрират цялата преминаваща през познавателните ни системи информация. И когато тази връзка на реалността с въпросните когнитивни схеми - филтри стигне до съзнавано ниво, тя се превръща в когнитивни изкривявания. Например негативизъм (емоционално изразено). Никой черногледец обаче не разбира, че е такъв, а най-вярващо си се заявява като реалист. Просто си бърборя - няма как да взема много сериозно този форум, където психологията е в "други".

С много светли мисли: Орлин

Орлине, "бърбори си" по-често! Поне аз със сигурност ще те чета и това ще ми носи усмивка на дете.

В този форум и на мен ми липсва светлата сърдечност, но сам знаеш - тъмнината също си има своето предназначение - в мрака светулките се виждат по-добре.

Какво ме дразни ли? Горе долу нищо, поне в момента на натискане на бутоните пред мен . Аз самият нищо не знам, не се шегувам. Пълен невежа съм психологията. Нов съм... Може би след десетина годинки ще знам повече, но може би и още по-малко ще ми се струва че знам... Радвам се, че ти знаеш и споделяш - честно!

Това, което разумът ми вижда обективно (в духа на написаното от мен по-горе ) е че в този форум са отделени триста милиона раздела за компита, а психологията е в други... Мдааа...

Когато казвам оптимизъм на емоционално ниво, имам предвид не някакви делириумни автодрогирани състояния, но просто светла сърдечност. Тя не само не пречи, но предпоставя яснотата на разума. В когнитивната психология/ терапия се казва, че в дългосрочната ни памет има дълбоко заложени и несъзнавани когнитивни схеми. Те са като невидими програми - когнитивни, като мисловни несъзнавани убеждения, но и силно емоционално наситени. Те именно често са доста песимистично зловредни и филтрират цялата преминаваща през познавателните ни системи информация. И когато тази връзка на реалността с въпросните когнитивни схеми - филтри стигне до съзнавано ниво, тя се превръща в когнитивни изкривявания. Например негативизъм (емоционално изразено). Никой черногледец обаче не разбира, че е такъв, а най-вярващо си се заявява като реалист. Просто си бърборя - няма как да взема много сериозно този форум, където психологията е в "други".

С много светли мисли: Орлин

Аз м мисля, че дори и в "други", секцията за психология и психотерапия е едно доста добро и креативно решение, особено в сайт за IT технологии. Няма начин тук да сме на първи план, но все пак ни има- нали )) Колкото до бърбореното - за това са създадени форумите, който иска да бъде вечно серозен може да се изяви на семинари, конферернции и т.н.

Ти като админ можеш да внасяш не само сериозни теми в тази секция. Мислех да отговоря в темата ти за психозите, но все още размислям Прекрасна тема, но доста спорна

Редактирано 29 май 200917 г. от hekata (преглед на промените)

само напред

На мен разни позитивни мисли никак не ми действат. Като се притеснявам и почна да си налагам "мисли си за морето, за хората, които обичаш,бла-блаа" от това чак ми става лошо.

На мен разни позитивни мисли никак не ми действат. Като се притеснявам и почна да си налагам "мисли си за морето, за хората, които обичаш,бла-блаа" от това чак ми става лошо.

Пробвай в такъв случай да си мислиш за това колко по-лоши неща има от това, за което се притесняваш и ще видиш, че има положителен ефект

Пробвай в такъв случай да си мислиш за това колко по-лоши неща има от това, за което се притесняваш и ще видиш, че има положителен ефект

Хаха, не знам. Това ме подсеща, че не трябва да гледам тези, които са много по-зле от мен, а тези пред мен, за да ги надмина някой ден.

Сега се сетих нещо за това "мислене какво може да стане". Всеки от вас е бил свидетел как някой залита, или на катастрофа, или на гол по телевизията и общото между тези събития е? Втрещеното попиване на тази информация. Гледах преди години един филм, защо сцени на катастрофи не оставят зрителите да мигнат. Изводите са, че това е еволюционно решение за справяне с критични ситуации. Лошото е стресова ситуация, която подлага психиката и тялото на стрес. Стресът също е еволюционен механизъм.

Извод за бавно загряващите: усилията пораждат аклиматизация, приспособяване, каляване. Това е идеята на училището, но нея съм развил по-надълго...

Е то вече се знае, че песимистите се справят по-лесно със стресови ситуации, защото са обмислили всичко лошо, което може да се случи. И са по-добри в бизнеса казват.

Как да стане човек оптимист? Има два начина - спонтанно и изкуствено. Спонтанният начин е като първо спечели поне ? 1 000 000. При което оптимизмът и ведрото и спокойно състояние на духа се появяват от само себе си. Както го е направил и Ошо, между другото

Изкуственият начин е като всеки ден си повтаря, че всичко му е наред, опитва се да гледа на неприятните неща позитивно, радва се при мисълта колко по-зле може да е и винаги да намира повод за усмивка. Само че такъв човек напомня героя на един стар виц:

Някакъв страдал от диария и като отишъл в болницата, по погрешка вместо при гастро-ентеролог влязъл при психиатър. Докторът изслушал оплакванията му, изписал му някакво лекарство и му казал след три дни да мине за контролен преглед. Идва болният след три дни и лекарят го пита:

- Какво е положението? Имате ли някакви оплаквания?

- Никакви, докторе - отговаря пациентът, щастливо усмихнат - До гуша съм в ла**а, ама изобщо не ми пука!

Лошото е, че тези, които изкуствено се опитват да станат оптимисти, губят единственото ценно нещо, което имат - амбицията, спортната злоба и омразата, които биха ги накарали да предприемат нещо конструктивно и да променят живота си към по-добро. И на края си остават само със светлите мисли и празните джобове.

За да сме оптимисти не бива да се срещаме с други оптимисти ...